Вторник, 1 Юни 2010г.

• 

Автор: Стефан Солаков
Израел и Турция - старите бойни другарчета до неотдавна, хвърлиха маските на лицемерието и жестоко се счепкаха в борбата за надмощие в Близкия изток. През последните няколко години стратегическата дружба между двете бабаитски държави, спечелили печална слава с традиционното си незачитане на ООН и останалия цивилизован свят, постепенно излиняваше, за да стигне до злостни нападки между ръководните екипи в Анкара и Тел Авив. Навремето САЩ с умиление се любуваха на двете си немирни протежета, които стриктно изпълняваха указанията на Вашингтон, за да му донесат на тепсия пълния контрол върху петролните полета на Ориента. Днес ситуацията е коренно различна, хранениците на Чичо Сам вече се зъбят на своя благодетел и застрашително размахват смъртоносните играчки, подарени им от стратезите в Лангли и Уолстрийт.
Хуманитарната флотилия, която израелски командоси нападнаха малко преди корабите да достигнат ивицата Газа, събуди старите спомени от Втората световна война, когато американските морски конвои се опитаха да пробият хитлеристката блокада и да помогнат на воюващите срещу Третия райх съюзници. По ирония на съдбата в онези страшни години милиони американски, английски, руски войници се сражаваха и умираха, за да спрат масовото избиване на европейските евреи и да поставят по-късно основите на днешната израелска държава. В наши дни обаче ястребите в Тел Авив повтарят едно към едно добре познатите нацистки похвати, за да попречат на световната общественост да спаси от глад и физическо унищожение палестинското население, затворено в огромния израелски концлагер, разположен в ивицата Газа.
За израелското правителство жертвите сред цивилните пасажери на борда на хуманитарната флотилия са едва ли не предвидими вреди, т.е. една неприятна, но неизбежна статистика, оправдана от националните интереси на Тел Авив. Наблюдавах изявлението на израелския посланик в София: студено стиснати устни, които със зле прикривано раздразнение нападаха не командосите убийци, а невинните жертви на въоръжените до зъби еврейски пирати. Тази ненавист към другите човешки същества отново събуди у мен аналогии с нацистката свастика и милионите трупове по време на Втората световна война. Представителите на израелската държава у нас често обичат да говорят за ксенофобия и расизъм, но винаги гледат в чуждия двор и се разсейват, когато стане дума за техния собствен. Десетилетия наред те са обрекли на безправие и мизерия народа на Палестина и правят всичко възможно за неговото окончателно смачкване и обезличаване.
Новината, че Израел е предлагал ядрени ракети на ЮАР и по този начин е заговорничил за избиването на големи човешки маси, чиято единствена вина е бил черният цвят на кожата, не беше кой знае каква изненада за информираната световна общественост. Белите нацисти, които дълги години тероризираха тъмнокожото население на ЮАР, бяха сред любимците на сегашния израелски президент Шимон Перес, който ги даваше за пример при разсъжденията си как еврейската държава да се справи със своите проблеми в Палестина. Малцина днес си спомнят за друг един зловещ проект в Тел Авив и Претория. Преди време изтъкнатият публицист Гордън Томас, известен с топлите си връзки с израелската секретна служба МОСАД, разказа за тайното биологическо оръжие, разработвано от лаборатории в ЮАР и в израелската пустиня Негев. Мишената на този етнически вирус били преди всичко човешките маси с по-тъмен цвят на кожата, които, както вече разбрахте, фокусират еднакво ненавистта на белите конквистадори в Африка и Близкия изток.
Дълго можем да говорим за трагичните последствия от ционистката политика, но е време да кажем нещо и за новият опасен играч в Близкия изток. Острата реакция на Турция срещу израелското нападение над корабите с хуманитарна помощ е поредният сигнал, че Анкара е готова да мери мускули с Тел Авив, за да го измести от господстващата му роля в региона. Моментът е особено благоприятен за нашите съседи, които ще се постараят максимално да се възползват от масовото международно негодувание по повод на жертвите от терористичния акт на израелските командоси. Всеизвестно е, че Турция от няколко години насам се държи като изключително агресивен наследник на османските султани и прави всичко, за да оглави един общ мюсюлмански съюз, който да отстрани израелския диктат в Близкия изток. Довчерашни стратегически съюзници, днес Анкара и Тел Авив се дебнат като истински хищници в джунглата на регионалните интереси. И двете страни са свикнали да се разпореждат по най-безцеремонен начин с неудобните си съседи и с етническите малцинства на собствена територия. Главна цел на тяхната агресия са петролните полета в Северен Ирак, където Израел отдавна върти мръсни номера на бившите си турски авери. А новите османлии пък, им му го връщат, като вече съвсем открито подкрепят смъртните врагове на Тел Авив - Сирия и Иран.
На масовия протестен митинг в Истанбул срещу израелския десант, бяха издигнати твърде любопитни лозунги. На един от тях с големи букви се четеше: "Османски юмрук за Тел Авив". Неволно си спомних за разгневената фанатична тълпа, която преди 21 години издигаше по площадите на Истанбул призива: "Армията към София!" Сега е моментът, най-после да разберем, че вечни приятели и вечно добри съседи няма и няма да има. Чърчил го е казал преди много години и, дай Боже, този сакрален извод да залегне в новата стратегия за националната сигурност на България. И нека забравим онова умилително твърдение, че България живурка в центъра на едно пълно геополитическо спокойствие. Тревожните тътени в близост до нашите граници са най-убедителното доказателство за противното.

Източник: вестник "Атака"