Корпоратокрацията е наскоро създадено понятие от американския икономист Джон Перкинс*, с което се прави опис на актуалното, съвременно състояние на държавността. Корпоратократическата държава снема от себе си отговорността за социално обезпечение на нацията, за нейното съхранение и възпроизводство. За такава една държава гражданите й не са нещо повече от човешки ресурс (материал). Социалните и национални интереси се жертват в името на печалбата, рентабилността и частни корпоративни ползи.

„Суверен е този, който решава за извънредното положение”

Карл Шмит

Западната икономическа наука от 1970-а година насам е монополизирана от привържениците на “неограничения капитализъм”, от либералните фундаменталисти, известни още и като монетаристи. Техният “гуру” е носителят на Нобелова премия по икономика за 1976 година, основателят на “Чикагската школа” и главен теоретик на либералния монетаризъм – Милтън Фридман. Двамата с Фридрих фон Хайек са провъзгласени за първожреци на либерално-индивидуалистическата, мондиалистка, космополитическа икономическа доктрина.

За нуждите на своята политикономия либералните фундаменталисти са си послужили с протестантското учение на калвинистите. Що е калвинизъм? – Другото име на калвинизма е “юдаизирано християнство”. Калвинизмът не признава църковната институция. Сърцевината на това учение се заключава в постулата: бедността – това е грях! Нищетата е указание за това, че ще се окажеш в ада. С други думи, само богатството е пътят към твоето спасение. Мисли преди всичко за себе си! Трупай капитал! Това е програмата на калвинистите.

И така, вече няколко десетилетия над Земята се стеле едно религиозно мракобесие. То е твърде агресивно и войнствено – това е либералният фундаментализъм на Фридмановци. Фридманизмът е ултракапиталистическо сектантство.

Логиката на Милтън Фридман е такава:

необходимо е да бъде създаден абсолютно неограничен пазар, без каквато и да е държавна намеса в него. А той от само себе си щял всичко да “настрои” и “подреди”. За целта било необходимо да се премахнат всички препятствия пред търговията. Приватизацията трябвало да бъде пълна, в това число – пощите, здравеопазването, образованието и пенсионната система! В крайна сметка Фридман обявява война въобще на държавата като такава. Резултатите от тази война днес са видни от всички: демографска, промишлено-технологическа, инфраструктурна, културна катастрофа.

Именно Фридмановци днес тържествуват като “победители” над народите от Източна Европа. Фридмановци оглавяват Световната банка, Международния валутен фонд, различни транснационални компании. Те действат винаги и само в интерес на крупните богатства – колкото повече милиардери, толкова по-добре!

Фридмановци договарят и “Вашингтонския консенсус”. Това събрание на “Голямата седморка” през 1989 година те наричат “Конгрес на победителите”. Там разни представители от общо седем държави (САЩ, Великобритания, Франция, Канада, Германия, Япония и Италия) решават да се придържат към следните принципи:

Скромни държавни бюджети; държавите се принизяват до ролята на “нощен страж”; смъкват се колкото може повече данъците; кредитите се дават с голяма лихва; валутният обмен е неограничаван и свободен; унищожават се митническите бариери и преградите по пътя на свободното придвижване на капиталите; чуждестранните инвеститори са под същия режим, под какъвто са и местните такива; държавата се отдръпва колкото се може повече от икономиката.......

На преден план излиза нов термин в науката за властта – корпоратокрация. Корпоратокрацията е наскоро създадено понятие от американския икономист Джон Перкинс*, с което се прави опис на актуалното, съвременно състояние на държавността. Корпоратократическата държава снема от себе си отговорността за социално обезпечение на нацията, за нейното съхранение и възпроизводство. За такава една държава гражданите й не са нещо повече от човешки ресурс (материал). Социалните и национални интереси се жертват в името на печалбата, рентабилността и частни корпоративни ползи.

Характерен признак за фактическото действие на този управленски принцип е заличаването на границите между собственост и власт, между монопол и пазар, между политика и икономика.

Друг съществен белег на корпоратократическата държава е независимостта на централната й банка от правителството. Тук централната банка е частно акционерно дружество и банкирането е изцяло в частни ръце. Печатането (емитирането) на “националната” валута също (Всъщност такава една “национална” валута е собственост на централната банка, а не на държавата!). Централната банка разполага с власт много по-могъща от властта на президент, правителство, парламент и съдебна администрация взети заедно.

Германският правен теоретик Карл Шмит (1888-1985) в своите изследвания стига до обобщаващия извод, че понятието суверенитет е много по-фундаментално от понятието държава, тъй като последното е изменчиво през различните исторически епохи. Фридмановата икономическа догма има за цел да уязви суверенитета на вражеската държава, а властта в същата постепенно да бъде подменена с тирания на олигарсите и бюрократите. С други думи, корпоратократическата държава не е нищо друго освен тирания на корпорациите. Корпоратократите контролират медиите, финансират кампаниите на политиците. Никой не ги избира, не служат ограничен мандат, не отговарят пред никого. Корпоратократическият “елит”, веднъж заформил се вече, гледа на своя народ като на чуждо колониално население.

Корпоратократическата държава е прекият път към цивилизационна катастрофа.

Антон Рачев

Русе, Май 2010

* От известно време по интернет се разпространява филмът Zeitgeist Addendum. В този двучасов филм е включено едно интервю с Джон Перкинс, в което той за пръв път дефинира понятието корпоратокрация.