Исторически погледнато, всяка империя докоснала се до земите ни, достига до своя разпад и то такъв, че не остава и помен от нейното могъщество. Рим, Византия, Османската чума, Третият райх, Червената сянка на комунизма...Списъкът на завоевателските амбиции на една, или друга нация спрямо нас може би не свършва дотук, но едно е сигурно – враговете се разбиват като вълни в бряг с такава сила, че пораженията им, са позорни и отбелязани  във всяка една от хрониките на вражеските историци. Върбишкия проход, Ахелой, Клокотница, Шипка – победите на нашата войска, до ден днешен напомнят за силата, която е карала ромеите да плащат дан и османлиите да треперят от бляскащите върху калпаците на българските опълченци лъвчета.

Отколешната мечта да живеем свободно, ни носи на крилете на Вярата и досега,

но твърде силно започнахме за заприличваме на паднали ангели изгонени от Рая , поради това, че забравихме кои сме и откъде сме тръгнали.

Нашето наказание се състои в това, да избираме вече десетки години хора, които са водени от едничката цел на мизерния си живот – да крадат от благата, създадени от нас, да отнемат правото на светло бъдеще на децата ни и да управляват посредством страха и малодушието. Отново исторически погледнато, ние сме търпелив и трудолюбив народ, но опасността да се превърнем в скотове, е не по-малка и сега.

В навечерието на Светлия празник на българската книжовност и култура, нека нито за миг не затваряме очи за Просвещението! Нека бъдем достойни за азбуката, дадена ни Свише и пазим искрицата възрожденски дух, който ни е съхранил като нация през мрачните векове на робство!