Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9988905
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
22.05.2010 20:33 - ИЗ “ИЗМАМАТА ХОЛОКАУСТ” от Юрген Граф
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 1508 Коментари: 0 Гласове:
1



http://judassicpark.narod.ru/

http://forum.skycode.com/

Предговора със съкращения и откъси от няколко глави
(бележките под линия са махнати, както и някои имена, изписани в оригинала на латински)
Тази книга представлява един вид обобщение на наскоро излизащия много по-обширен труд от същия автор, хвърлящ светлина зад кулисите на официалната история...
...унищожаването на евреите в т. нар. „Холокауст”, разтърси най-дълбоко съвестта на човечеството. За днешното поколение е непонятно, че тогава светът само е гледал и мълчал и с това е станал носител на част от вината за това...
...днес германският съд категорично отхвърля всички настоявания за доказване на съществуването на газовите камери под предлога „очевидност на фактите”.
Целият следвоенен период стои морално и политически под знака на Холокауста. Той бива изучаван във всички учебници като установен факт. Милиони хора, изразявайки своето изумление, посещават местата за поклонение (Аушвиц - полски Освиенцим, Дахау и т.н.). Въпреки това все повече се надигат гласове, изразяващи съмнение в официалното представяне на историята, поставящи под въпрос достоверността на използваните източници.
Възможно ли е при това, което засяга Холокауста, някои неща да са пропуснати и да не са взети под внимание? Възможно ли е занимаващите се с тази тема, повлияни от привидната „очевидност на фактите”, да са пропуснали да проверят нещо, което в книгите по история вече ясно и задължително е утвърдено завинаги?
Възможни ли са въобще съмнения? Не са ли те оскърбление за здравия човешки разум?
При наличието на „безброй доказателства”, би трябвало да е лесно да бъдат опровергани доводите на съмняващите се.
Защо някои се страхуват, както дявол от тамян, от публична дискусия с ревизионистите върху Холокауста?
Някои държави гласуваха специални закони, ограничаваща свободата на мнението и то единствено във връзка с Холокауста. Нима един намордник би могъл да замести липсата на аргументи? Кой има интерес единствено историческото събитие Холокауст да се постави под табу и да се отстрани от критично изследване?
Не сме ли очевидци, как исторически събития биват преоценени с необходимата емоционална дистанция и подобаваща научна точност едва след десетилетия, понякога след столетия? Примерите за това не са малко. Едва през последните десетилетия романтичните страници за основаването на швейцарската държава, разкриващи ни за щурмуването на укрепените замъци и прогонването на тираните, бяха изпратени в царството на легендите. Днес знаем, че досегашното представяне на историческите факти е имало за цел чрез „държавнополитическа индоктринация” да създаде един национален мит.
Също и близката история се появи в нова светлина, благодарение на грижливо изучаване на историческите източници...
Историческото изследване настоява за постоянна преработка („ревизия”) на историческата картина. От дневниците на Гьобелс знаем, че Ван дер Любе е подпалил сам Райхстага. Вината за масовото убийство на 4000 полски офицери при Катил (1940 г.) преди бе преписвана на националсоциалистите; днес е доказано, че Сталин е дал заповедта за това.
Няма тема от историята, която да не може открито да бъде дискутирана, с изключение на Холокауста!
Какво би било, ако при всички по-горе споменати личности и исторически събития, всяко по-нататъчно изследване и публична дискусия бяха забранени чрез заплаха от тежко наказание? Колко сериозна може да бъде историографията, когато небрежни и тенденциозни „исторически трудове”, писани непосредствено след събитията, биват възприети от по-късните поколения историци, които желаят да прикрият от обществеността нови и проверени познания от „народно-възпитателни съображения”, защото несъответстващата па истината досегашна версия по-добре крепи разклатената
конструкция на идеологическата постройка! Не е ли това обезобразяване на историята с цел обслужване на политическата конюнктура ?
Авторът на тази книга само резюмира наличния материал от източниците, особено показанията на очевидците, постигайки с това ясни резултати.
Абсурдните изказвания на свидетелите противоречат на природните закони и на човешката логика. Ако не вярваме на показанията на очевидците, то при Холокауста се касае за едно ЧУДО, защото законите на физиката, химията и техниката не са били валидни.
Трябва ли това „чудо” да бъде обявено за догма, неподлежаща на критика?
В проекта на „Законът против расизма”, който швейцарският федерален съвет предлага на парламента, всяка критика на вярата в Холокауста ще бъде наказвана с глоба или затвор!
Трябва ли нашите мисли да бъдат цензурирани и иначемислищите - преследвани заради тяхното „погрешно мнение”? Искаме ли да създадем инквизиция за преследване на еретици, по примера на фундаменталистите-мюсюлмани, които обявиха награда за главата на Салман Рушди? Много здраве от Оруел!
Четете критично този добре документиран труд, за да си създадете собствено мнение.
Пишете на автора, ако имате въпроси и бележки, той би се радвал па конструктивен диалог.
Нова Година - 1992 г.
Артур Карл Фогт

ЕДИНСТВЕНОТО ТАБУ
В едно плуралистично общество историографията не е слугиня на политиката; свободата за научно изследва не е също така гарантирана, както и свободата на мнението.
И така, нашата картина за преминалите епохи непрекъснато се променя. Нови исторически факти ни принуждават редовно да ревизираме нашите представи. Също така, напълно допустимо е, исторически заблуждения да бъдат атакувани със средствата на точните науки.
До неотдавна в Швейцария се считаше за исторически факт, че след клетвата при Рютли от 1291 г. започва „разрушаването на крепостите” - нападенията върху укрепените замъци на Хабсбургите. Днес обаче, археологическите разкопки показаха, че съответните крепости са били изоставени без бой още много преди това, както и след 1291 г.; следователно, „разрушаването на крепостите” представлява един мит. Досега не сме чули историците, водещи разкопките, да са били дадени под съд за „подигравка с нашите предци”.
Милиони богобоязливи поклонници страхопочитателно се удивляваха пред „плащеницата на Христос” в Торино, докато един технически лабораторен анализ представи доказателствата, че тъканта е от Средновековието. Доколкото ни е известно досега Папата не е отлъчил от църквата учените, извършили изследването.
Само за един единствен исторически период в западното демократично общество, принципът „свобода на научното изследване” не е в сила. Всеки, който постави под въпрос обичайното схващане за този период, рискува социални санкции, обществено заклеймяване, както и прекъсване на професионалното му съществуване. На мястото
на критичното мислене и свободно научно изследване, за този период от време, застава заповяданата от държавата догма. Приложението на научни методи се счита за грях. Става дума за годините от 1941 до 1944 г.
Ревизионистите
Жертва на споменатите репресии и обществено заклеймяване са ония изследователи, които биват наричани „ревизионисти”. Във връзка с Втората световна война това понятие се използва в широк смисъл за историци, оспорващи общоприетото схващане за единствената или главна вина на Германия и Япония за тази война, а в по-тесен смисъл за ония, които поставят под въпрос „Холокауста” - систематичното изтребление на евреите под властта на Хитлер, както и съществуването на „газови камери” в нацистките концентрационни лагери.
(Забележка - „Холокауст” произлиза от гръцката дума „жертва на пожар”. Тя се наложи в германски говорящите страни след излъчването на едноименния американски филм. По-нататък под „газови камери „ще имаме предвид такива за унищожаване на хора, а не тези за дезинфекция от въшки, чието съществуване не е оспорвано. В настоящата книга въпросът за вината за избухването на Втората световна война въобще не се третира. Под понятието „ревизионизъм” имаме предвид значението на „Холокауст-ревизионизъм”).
В енциклопедията Larousse се споменава, че в израилтянската религия под „холокауст” се разбира пълното изгаряне на жертвено животно.
Основател на ревизионизма е французинът Пол Расиние, социалист, борец от френската съпротива и затворник от концентрационния лагер Бухенвалд и Дора - средна пристройка. След своето освобождаване Расиние написа книгата „Лъжата на Одисей”, в която критично разглежда разказите на бивши концлагеристи. Заглавието е намек за безобидния лъжец Одисей, който към сто преживяни страдания измисля и прибавя още хиляда - намек за човешката склонност към преувеличения.
Ако Расиние в „Лъжата на Одисей” бе все още на мнение, че газови камери може би са съществували, защото няма дим без огън, то в хода на своите обширни изследвания той постепенно стига до убеждението, че умъртвявания в газови камери или въобще не е имало, или са били дело единствено на някой луд. Расиние почина през 1967 г...
З.Възможни ли са въобще съмнения върху геноцида над евреите?
Почти всеки вярва, че по времето на Хитлер са съществували нацистките газови камери и милиони евреи са били унищожени. Хиляди книги, стотици хиляди статии, както и безброй филми се занимават с Холокауста. Освен това, множество обвиняеми признаха на съдебни процеси съществуването на газовите камери! Как може, при наличието на тези внушителни доказателства, все още да има съмнение?
Съгласете се, че по този начин например можем да докажем съществуването на вещици. Столетия наред цяла Европа вярваше във вещиците. Дебели книги, написани от учени мъже, поставяха на публично порицание нечестивите им безчинства. В края на краищата, многобройни вещици признаха пред своите съдии, че през Валпургиевата нощ са летяли над земята с метлите си и на една скала са се оставяли да бъдат обладани от самия дявол. Следователно вещици има!
Сигурни ли сме, че за няколко столетия хората са станали по-разумни? И днес дори нямаше ли всички да бъдем убедени в съществуването на вещици, ако от най-ранно детство слушахме от всякъде страшни истории за тях и ако преса, радио и телевизия ежедневно ни съобщаваха техните безчинства?
Как реагират утвърдените историци по отношение на ревизионизма?
Естествено е някой, който не се е занимавал специално със съдбата на евреите в Третия райх и с германските концлагери, да пожелае да види една дискусия между ревизионист и екстерминист (така ревизионистите наричат представителите на теорията за унищожението).
За съжаление такава възможност няма да му се отдаде,
тъй като екстерминистите не са съгласни на подобен разговор. Докато ревизионистите изразходват голяма част от времето си да четат книгите на противниковата страна, проверявайки техните доводи, правоверните историци се задоволяват с фразьорство и канонади от ругатни. Ето няколко от техните стандартни „доказателства”
- „Холокаустът е установен факт.”
Хилядолетия наред беше установен факт, че слънцето се върти около Земята.
- „Който се съмнява в газовите камери, се гаври с жертвите на кафявата диктатура.”
Оказваме ли действително почит на 32 000-те души, намерили смъртта си в концлагера Дахау, увеличавайки числото на 238 000, както това беше в първите следвоенни години?
- „Ревизионистите са антисемити и нацисти.” Беше ли социалистът и концлагеристът Расиние нацист? Вярно е наистина, че между ревизионистите също има някои, които са застъпници на националсоциализма, обаче две и две прави четири, без значение дали този, който го твърди е националсоциалист или не.
- „Ревизионистите са като ония, които твърдят, че земята е плоска. С тях не е възможна никаква дискусия.”
Сигурно има такива, които вярват, че земята е плоска, странното обаче е, че никой не се вълнува от това и не ги преследва съдебно. Никой не ги взема сериозно, на тях се гледа като на безобидни луди.
На ревизионистите, обаче, се гледа особено сериозно. Защо тогава срещу тях се гласуват специални закони?
5. Репресии вместо диалог
През 1990 г. във Франция бе гласуван законът „Гесо” (По името на комунистическия депутат, предложил закона в парламента по внушение на партийния секретар на социалистите – евреина Лоран Фабиюс), заплашващ с една година затвор всеки, който се усъмни в изтреблението на евреите в газови камери. Подобен закон, предвиждащ лишаване от свобода до десет години за отричане на Холокауста, бе гласуван в Австрия през 1992 г. В други страни властващите си помагат с „еластични” параграфи, като „подстрекателство на народа” или „подигравка с паметта на мъртвите”. Според намерението на швейцарското федерално правителство, такъв един „еластичен” параграф ще бъде въведен и в Швейцария. В някои страни ревизионистични книги и списания са забранени. Германският политолог Удо Валенди, издател на списанието „Исторически факти”, постоянно води окопна война с цензурата на федералната република, която впрочем, съгласно конституцията на Германия, официално не съществува. На съдията Вилхелм Щеглих, автор на книгата „Мита Аушвиц”, бе съкратена пенсията и отнета докторската титла. При това се позоваха на един закон за отнемане на академични титли, датиращ от 1939 г. и подписан лично от Хитлер. Роберт Форисон (както и американецът Артур Бутц - водещ ревизионист-изследовател), от 1979 г. насам бива постоянно преследван. Той загуби мястото си на професор по френска литература и текстуална критика в университета в Лион, уж, защото университетът не можел да гарантира сигурността му. Преса, радио и телевизия го заливат с мръсотия и не отпечатват неговите опровержения, съдилищата го осъждат на високи глоби, за
да го разорят финансово, а семейството му живее в постоянен тормоз и страх.
През 1989 г. „антифашистите” показаха с какви „силни” аргументи разполагат. Трима биячи от групата „Синове на еврейската памет” нападнаха Форисон при една разходка, пребивайки го полумъртъв. Въпреки това той остана жив - за разлика от френския учител по история Франсоа Дюпра, който бе хвърлен във въздуха с бомба, поставена в автомобила му.
Репресии и физически терор, дори убийство, вместо диалог, държавна забрана на каквато и да е открита дискусия - това трябва да ни направи недоверчиви. Защо газовите камери биват защитавани с такава животинска злоба от официалните среди в „свободния свят”?
Нима газовите камери принадлежат към културното наследство на човечеството, подобно на пирамидите или катедралата „Св. Петър”. Ще се отнеме ли нещо от красотата на света, ако газовите камери от Освиенцим, където около един милион беззащитни евреи мъже, жени и
деца били отровени със „синя киселина” като насекоми-паразити, ги няма?
б.Защо екстерминистите се боят от диалога?
Причината, спорът да не се състои, е много проста. Откакто през 1979 г. германският „Холокауст-експерт” Волфганг Шефлер участва в една дискусия с Форисон по телевизията на кантон Тесин - италианска Швейцария - и при това получи един нокаут, никой изтъкнат екстерминист не желае да рискува едно такова излагане. Водещите официални историци знаят най-добре, че при една такава дискусия не биха имали абсолютно никакъв шанс. Като резултат на непрекъснатото „промиване на мозъка”, почти от всекиго вярваното твърдение, че по време на Третия райх германците са отровили с газ милиони евреи, при подробно разглеждане се оказва до такава степен безумна измислица, че просто е невъзможно то да бъде защитавано срещу един запознат с фактите противник. Някои ще се запитат защо лъжата бива поддържана и защо едва ли някой знае нещо за ревизионистите и техните доводи. Причината е следната - разпространението на ревизионистични познания и доводи бива възпрепятствано от
най-перфектната цензура, съществувала някога в историята, тази цензура, за която почти никой не знае, че съществува. Кому тя е от полза, за кого е жизнено необходима, как тя бива прилагана, защо в нашето, уж свободно от каквото и да е „табу” общество, съществува
една голяма забрана, а именно - Холокауста. Защо днес можем да се съмняваме във всичко и във всеки, дори и в Отеца на небето, неговия Син – Исус Христос и в Светия Дух, не обаче в газовите камери от Освиенцим или Треблинка? Всички тези въпроси ще проследим по-нататък...
...Не факти, а пропагандни лъжи са следните твърдения -
А) че е съществувал план за физическото унищожение на евреите.
Б) че в концентрационните лагери са съществували газови камери за унищожаване на хора.
В) че под властта на Хитлер са загинали от 5 до 6 милиона евреи.
В момента е съвсем невъзможно да се установи колко са загиналите в резултат на войната и преследването евреи, тъй като това не е разрешено да се изучава свободно и никой независим историк няма достъп до германските, полските, руските и израелските архиви. Следователно трябва да се задоволим с приблизителни преценки. Расиние беше на мнение, че числото на загиналите евреи по времето на Хитлер, вследствие на военни действия и преследвания, трябва да е около 1 милион.
Други ревизионисти, като например Валтер Занинг, който в своето епохално изследване „Изчезването на източноевропейските евреи”, така добре се позовава предимно на еврейски и съюзнически източници, посочва несравнимо по-ниско число. Множество, стотици хиляди, може би до един милион евреи са измрели предимно от
епидемии и изтощение в гетата и лагерите, станали ли са жертви на военни действия и военни престъпления, извършени от оперативните групи, или са умрели при погроми. Всичко това е достатъчно лошо, но не съществува и най-малкото морално основание числото на жертвите да бъде шест до дванадесет пъти преувеличено и с политичско-пропагандни цели да се измислят газови камери.
Защо въпросът дали газовите камери са съществували е толкова важен?
Някои твърдят, че броят на загиналите под властта на Хитлер евреи бил второстепенен, защото дори и един мъртъв евреин би бил един в повече. Също въпросът за съществуването на газовите камери, в края на краищата, бил от второстепенно значение - каква роля играе дали
жертвите са били умъртвени с газ, умрели от петнист тиф или от глад!
По въпроса дали броят на жертите е от значение - разлика между шест милиона и 500 000 умрели означава разликата между живот и смърт за пет и половина милиона дути. При това критиците на рсвизионистите си вкарват автогол - защо тогава те се държат така упорито за напълно фантастичната цифра 6 милиона, ако число-
то не е от значение?
В никакъв случай не можем да се присъединим към тезата, че съществуването на газови камери било от второстепенно значение. Че германците по време на войната масово използваха хора за робски труд, то това бе осъдително, но все пак разбираемо. Те се нуждаеха на всяка цена от работна сила, за да увеличат военната продукция и така
да увеличат своите шансове за победа. Ако стотици хиляди концлагеристи умираха от епидемии, с които германците по своите възможности се бореха, но не можеха да овладеят, то това няма нищо общо с целенасочено изтребление. От германските военни части, а именно „оперативните групи” на Източния фронт, извършените избивания имат съответствие в други войни - французите в Алжир,
американците в югоизточна Азия, руснаците в Афганистан - те всички изравняваха със земята цели села, избиваха цивилно население, включително жени и деца и инквизираха пленници. Масовите депортирания на евреи, колкото и нечовешки последствия да имат за засегнатите, могат да бъдат оправдани с военни съображения за сигурност. В края на краищата евреите в окупираните земи образуваха гръбнака на съпротивителните движения. Например, еврейският публицист Арно Лустигер, оцелял от множество концлагери, изпълнен с гордост съобщава в „Дер шпигел”, че евреите във Франция са представлявали 15% от оперативната военна съпротива (при 1% евреи от цялото население на Франция)...
Американците интернираха по време на войната своето японско малцинство въз основа само на съмнения!
Затова хладнокръвното, безчуствено унищожаване на няколко милиона хора в газови камери, ако се е състояло, не може да бъде оправдано от никаква стопанска или военна необходимост. Няма и съмнение, че това би било безпрецедентно престъпление в историята. Затова на дело, въпросът за съществуването на газовите камери е
от първостепенно значение.
Какво разбираха нацистите под „окончателно решение на еврейския въпрос”?...
...За да поощряват емиграцията на евреите, националсоциалистите работеха тясно с ционистичните кръгове, заинтерисувани от заселването, по възможност, на повече евреи в Палестина.
Още преди Хитлер да издаде дори първия си антиеврейски закон, еврейските организации в САЩ, Англия и другаде развихриха огромна кампания-бойкот, която причини на Германия извънредно големи стопански щети... (Бойкотът на всички германски стоки и услуги бе обявен от Самуел Унтермайер през юли 1933 г. в Амстердам на ционистката “Международна конференция на бойкота”. Талмудистите обявиха “свещена война” на Германия на 7 август, 1933 г., защото Германия отказа да се подчини на техния диктат за определяне на политиката й и на нейното правителство – бел. Copy&Paste) Намерението на ционистите бе да предизвикат Хитлер към все по-крупни репресивни антиеврейски мерки, за да ускорят по този начин емиграцията на германските евреи към Палестина. До 1941 г., когато напускането на страната бе забранено (впрочем забраната не бе последователно провеждана), две трети от германското еврейство бяха вече отишли в емиграция; останали бяха предимно възрастни хора. Също и австрийските евреи, в голямата си част, емигрираха след присъединяването на Австрия към Германия, както и значителна част от чешките евреи след разпадането на Чехословашката република в 1939 г.
След началото на Втората световна война изглеждаше, че планът Мадагаскар, предвиждащ основаване на еврейска държава на остров Мадагаскар, се приближава до областта на възможното. Обаче маршал Петен не искаше да отстъпи острова, а англичаните контролираха морските пътища. Затова се придвиди създаването в източна Европа на област, където евреите да бъдат заселени...
...Че под понятието „окончателно решение” националсоциалистите не разбираха физическото унищожение на евреите, а тяхното преселване на изток, се вижда ясно от всички техни документи. Така на 31 юли 1941 г. Гьоринг пише на Хайдрих - „В допълнение на поверената Ви с указ от 24 януари 1939г. задача „еврейския въпрос” да се доведе, според условията на времето, по възможност до подходящо решение под форма на емиграция или евакуация, с настоящето Ви възлагам да се извършат всички необходими подготвителни мероприятия в организационно, делово и материално отношение за цялостно решение на еврейския въпрос в германската област на влияние в Европа...
Упълномощавам Ви, също така, скоро да ми представите цялостен проект върху организационните, деловите и материални предварителни мероприятия за провеждането на пълното и окончателно решение на еврейския въпрос...”
На Берлинската конференция при Ванзее на 20 януари 1942 г., на която, съгласно легендата, било решено унищожаването на евреите, в действителност, както съвсем ясно се вижда от протокола, бе разисквано върху тяхното преселване... Мартин Лутер от външното министерство, пише в меморандум от 21 август 1942г. - „Основният принцип на германската политика, след вземането на властта, се състоеше в поощряване с всички средства емиграцията на евреите... Сегашната война дава на Германия възможността и задължението да реши „еврейския въпрос” в Европа... На основание ... споменатото указание на фюрера се започна евакуирането на евреите от Германия. Същевременно, близо до ума е, че еврейските граждани на страните, които също така подеха еврейски мероприятия, ще бъдат също обхващани... Числото на преселените по този начин на изток евреи
не е достатъчно да се покрие необходимостта от работна сила там.”
Днес правоверните историци си помагат със смешни обяснения, че „евакуиране”, „изселване” и „емиграция” били пароли за „умъртвяване с газ”. В действителност, вероятно повече от половин милион евреи са били изпратени в Русия, точно както германските документи
отбелязват. Именно, поради липса на каквито и да е писмени документи върху унищожаването на евреите и газовите камери, господа екстерминистите са принудени да виждат в документите неща, които никъде не са писани.
Концентрационните лагери
По-малко от два месеца след идването на Хитлер на власт, в Германия бе построен първия концлагер; следваха други. Преди войната лагерите нямаха никакво стопанско значение. Те служеха за изолация на хора, които националсоциалистическото правителство считаше за заплаха за държавата. Към различните категории затворници принадлежаха политическите („червени”), криминалните („зелени”), както и „асоциалните” или „черните” (просяци, скитници, проститутки и т.н.), „изследователите на Библията” (членовете на секти, отказващи да служат военна служба) и хомосексуалистите. До 1938 г. евреи биваха изпращани на лагер само ако принадлежаха към някоя от споменатите по-горе групи. През ноември 1938г., след убийството на един германски дипломат в Париж и прословутата „Кристална нощ”, за първи път масово евреи биват изпратени в концлагер, защото са евреи; от тези над 30 000 затворници, скоро обаче, почти всички биват освободени.
Преди войната общото число на затворниците (вкючително и криминалните) се колебае между няколко хиляди и няколко десетки хиляди. След началото на войната навсякъде в Европа в териториите под германска власт, изникват като гъби нови лагери, от Струтхоф
Натцвайлер в Елзас, до Майданек в „Генералното губернаторство” на окупирана Полша. В края на войната имаше общо 14 големи и няколко по-малки концлагера. Към тях се прибавиха и около 500 т.н. „трудови лагери” от няколкостотин до над 1000 лагеристи. Тия „трудови лагери” бяха прикрепени към индустриални предприятия; работниците бяха предоставени по принуда от концентрационните лагери, от които са били взети.
По време на войната лагерите играеха съществена
роля във военната индустрия. Между другото, в Освиенцим, където бе най-големия концентрационен лагер, работеха предприятия на химическата и петролната индустрия. В особено прочутия заради суровите условия на работа концлагер Дора бяха строени ракетите, с които Хитлер се надяваше до 1944 г. за обрат във войната.
Малтретирането на затворниците не бе държавна политика, защото режимът, в края на краищата, имаше интерес от колкото се може по-здрава работна сила... Провинили се SS-водачи понякога биваха наказвани безпощадно строго. Карл Кох - комендант от Бухенвалд, беше застрелян заради корупция и убийство; ползващия се с лошо име комендант на Майданек, Херман Флорщед, бе обесен пред събраните концлагеристи.
Както се вижда от една статистика, изработена за Хитлер от SS-генерал Освалд Пьол, между 1 юли 1942 и 30 юни 1943 г. умират 110 812 концлагеристи… През 1943 г. общия брой на концлагеристите достига 224 000, една година по-късно - 524 000 души (без да се броят транзитните лагери).
Повечето смъртни случаи се дължаха на епидемии.
Особено ужасен бе петнистия тиф - разновидност на тифа, пренасян от въшките. За борба с тях се използва един инсектицид, наречен циклон-Б, който по-късно Холокауст-шаманите провъзгласиха като средство за унищожаване на хора.
Освен последните хаотични месеци на войната, най-лошото време в лагерите бе през лятото и есента на 1942г. През тия месеци в Освиенцим на ден умират от петнист тиф повече от 300 души. Заразата взема жертви и от лагерната SS-управа. В самия комплекс Освиенцим повече от смъртните случаи се падат на Биркенау, който се намира на 3 км западно от главния лагер и изпълнява функцията на болничен лагер. През някои периоди от време, само в Биркенау, умират повече хора, отколкото всички останали лагери заедно. Този „лагер на смъртта”, където умират предимно от болести вероятно от 100 000 до 120 000 затворници (имаше също екзекуции и убийства), влезе в легендата като „лагер за унищожение”, където според различните историци, са били унищожени между един и четири милиона души. За кремирането на жертвите от епидемиите се налагаше да бъдат построени крематориуми, морги и помещения за съхраняване на труповете, които геноцид-митолозите обявиха за „газови камери”. Също душовите помещения, поне отчасти, станаха „газови камери”, а от подбора на работоспособни и неработоспособни се изфабрикуваха лъжите за „селекции за газовите камери”. Така възникна лъжата на нашето столетие със съдбоносни последици - лъжата Освиенцим...
Пълната катастрофа настъпи, през ужасните последни месеци на войната. Когато в 1945 г. англичаните и американците освобождаваха един след друг лагерите, там те намират хиляди непогребани трупове, както и десетки хиляди почти умрели от глад затворници, фотографиите тръгнаха по света като доказателство за безпрецедентни масови убийства. В действителност всичко това нямаше нищо общо с някаква съзнателна политика на унищожение. Това може да се установи без затруднение от статистическите данни за умрелите в отделните лагери. Следват данните за Дахау -
1940 г. - 1 515 умрели
1941 г. - 2576
1942 г. - 2470
1943 г. - 1 100
1944 г. - 4794
1945 г. – 15 384
През последните четири месеца от съществуването на лагера умират повече затворници, отколкото през всички предишни военни години заедно! Дори след освобождаването на лагера от американците около 2000 затворници умират от изтощение; 1588 души само през първите 17 дни от май.
Причините за ужасното масово измиране бяха следните -
Вместо, просто да оставят затворниците от източните лагери на настъпващите съветски военни части, нацистите ги евакуираха на запад. Тъй като голяма част от железопътните линии бяха бомбардирани, десетки хиляди биват откарани пеша по седмици наред през сняг и лед към вътрешността на страната; една голяма част от
тях не доживя края на войната. При това в лагерите, където преживелите евакуацията биват приети, липсват бараки, тоалетни, храна, медикаменти, накратко - всичко. Причина за безумната евакуационна политика е, че не бе желано работна сила и войници да бъдат оставени да попаднат в ръцете на противника. На болните, например, бе разрешено да останат в Освиенцим и те бяха освободени от Червената армия.
1) От есента на 1944г. милиони бежанци от завзетите от Червената армия германски източни области се стичаха на запад. В същото време чрез терористични нападения англо-американските бомбардировачи превръщат в развалини град след град, унищожавайки цялата инфраструктура. При тия обстоятелства много хора умират от болести и епидемии, дори и тези, които са на свобода. (спомнете си сринатия до основи Дрезден в края на войната, при което са избити над 120 000 цивилни германци – жени, деца и стари хора – бел.)
Чак Йегер, първият летец, който премина звуковата бариера, описва в своята автобиография, как неговата ескадрила получава заповед от една област от 50 км площ всичко, което се движи, да бъде взето под обстрел... Следователно, чрез целенасочини бомбардировки съюзниците доведоха бедствието, за да обвиняват после победените, че не са могли да изхранват достатъчно концлагеристите!
Въпреки всичко това, в лагери като Берген-Белзен, Бухенвалд и Дахау до купищата трупове и сновящи скелети освободителите намират също десетки хиляди сравнително здрави и добре изхранвани затворници, чийто снимки, благоразумно, едва ли някога са ни били показани.
Жертвите от епидемии в нацистките концлагери имат
исторически паралели, като например от времето на
американската гражданска война. В пленническите лагери на северните щати месечната смъртност достига 2 до 4%, а по-южно – в Andersonville от 52 000 войници на северните щати умират 13 000. По време на войната срещу бурите англичаните интернират общо 120 000 цивилни бури, както и десетки хиляди черни африканци, от които почти всеки шести умира. Нито пленниците от американската гражданска война, нито ония от войната срещу бурите са били целенасочено избити, почти всички умират от епидемии, които не са могли да бъдат потушени. Цифрите на смъртност могат да бъдат твърде добре сравнявани с тия от Дахау (84% преживели, 16% умрели).
Специалната гражданска служба Аролзен (Aroslen - ГФР) обхваща статистически регистрираните по документи смъртни случаи от концлагерите. Следва равносметката, публикувана до края на 1990г.
Матхаузен 78 851 умрели
Освиенцим 57 353
Бухенвалд 20 686
Дахау 18 455
Флосенбюрг 18 334
Сгутхоф 12 628
Грос-Розен 10 950
Майданек 8 826
Дора-средна постройка 7467
Берген-Белзен 6853
Нойенгаме 5780
Захсенхаузен-Ораниенбург 5013
Нацвейлер/Струтхоф 4431
Равенсбрюк 3640





Тагове:   Юрген,   “измамата,


Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене