Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 7984616
Постинги: 7761
Коментари: 3331
Гласове: 5456
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Босия
4. Десислава Иванчева
5. Подписка за национален референдум срещу приемането на еврото като официална валута в България
6. Ради Атанасов
7. Драмата на спътницата на покойния Константин Иванов - Коци
8. Планът за съсипването на България
9. Протоколи на ционските мъдреци
10. Български исторически календар
11. Забравеният д-р Ганчо Ценов
12. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
13. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
14. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
15. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
16. Забравеният д-р Янко Янев
17. Православието
18. Планът "Еврия"
19. Сайт с български бойни знамена
20. Исторически видеоблог
21. "Изгубената България" - исторически сайт
22. Българският национализъм (1919 - 1944)
23. Владо Черноземски
24. ANONYMOUS BULGARIA
25. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
26. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
27. Самиздател Григор Симов
28. Военное обозрение
29. На пути к «Великому Израилю»: главарём ИГИЛ является штатный агент Моссада Шимон Эллиот
Постинг
21.05.2010 18:56 - Отричането на Холокоста - престъпление?
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 1808 Коментари: 0 Гласове:
-1

Последна промяна: 22.05.2010 18:29


Отричането на Холокоста - престъпление?  

 image

Понятията

Холокост идва от гръцките думи „holos” - напълно и “kaustos” – изгорен.  Думата е религиозен термин, който е преведен от Българския синод  „всеизгаряне”. Става въпрос за жертвоприношение, описано в Стария завет, извършвано от евреите.

Днес „Холокост” написан с главна буква се асоциира главно, а и е най-често използваното наименование за изтреблението на евреите от нациското правителство през Втората световна война. 

Думата се е използвала и преди това във връзка с масови избивания. Дори  известен период след края на войната холокост са били наричани най-вече бомбандировките над Дрезден и унищожението на Хирошима.  В средата на петдесетте години на миналия век, в преведени документи, оригинално написани на иврит, еврейската дума за геноцида „шоах” е преведена „холокост”. През 70те години пък понятието окончателно затвърждава сегашното си значение чрез популярния телевизионен филм „Холокост” разказващи за Войната през погледа на две семейства – германски евреи и семейство на офицер от СС. Често се изтъква неоправданата теснотата на термина, който изпуска от съдържанието си геноцидът по отношение на 3 милиона поляци-християни, цигани, хомосексуалисти, масони, инвалиди, душевно-болни и други.

 imageimageimage

Отричането на холокоста  е феномен съпътстващ и противопоставящ се на  ортодоксалната история от края на Втората световна война и разширил популярността си в днешно време главно във връзка с осъждането на Дейвид Ървинг – историк и привърженик на разглежданото течение и дебата, иницииран от Германия за криминализирането на отричането на геноцида над евреите на територията на целия Европейски съюз. Твърденията на отрицателите варират в различни граници, но главните позиции са еднакви:

  1. броят на загиналите евреи през Втората световна война е прекомерно завишен;
  2. не са съществували средствата на „Финалното решение” – газовите камери, камионите на смъртта, крематориумните пещи...
  3. Нациското правителство никога не е имало за цел масовото изтребление на евреите;
  4. Холокостът е добре замислена и планувана еврейска, съветска или британска конспирация, чиято цел е демонизирането на германците и представянето на евреите, като жертви. В трите варианта ползите са различни – по-лесно създаване на еврейска държава или външнополитическа манипулация с цел разширяване на зоните на влияние;
  5. Холокостът е прекалено надценен като значимост в историята, като тезата се разглежда в две насоки. Първо – спрямо останалите убити през Втората световна война, както и спрямо останалите жертви на геноцид (арменския геноцид в Турция и украинския геноцид от Сталин). Второ – поради преувеличената си значимост Холокостът не се разглежда обективно от ортодоксалните историци. В този смисъл е и примера, че изследване, което достигне до извод, че броят на убитите евреи е 8 милиона ще бъде прието много по-лесно, отколкото обратното – например, че загиналите са били 1.5 милиона.

Тъй като става въпрос за понятия, важно е да се отбележи, че самите отрицатели на Холокоста наричат себе си „ревизионисти”.  Ревизионизмът е широко приет метод на науката история, който на базата на нови изследвания, задълбочен анализ и неопровержими доказателства дава нов поглед върху определен исторически момент, различен от общоприетия до тогава.  Проблемът възниква от това, че по отношение на Холокоста съществуват два типа ревизионисти – едните са ортодоксални, сред които има и множество високо титулувани учени историци, които преразглеждат въпроси от типа на каква е била ролята на Хитлер във изтребленията, какво е било противодействието на евреите и другите държави и т.н. – малки парчета от една огромна мозайка, която като цяло запазва един и същ образ.  Другият тип ревизионисти са отрицателите. Същевременно обаче опонентите им отказват да ги наричат така, защото  отричат всякаква научна стойност на твърденията им. В крайна сметка понятието „ревизионист на Холокоста” днес се свързва именно с отрицателите и  много историци, които работят именно в тази насока, избягват да се определят чрез термина.

 image

Легитимация?

Отричането на холокоста съвсем съзнателно вече беше определено като феномен. Определяно със сходна степен на достоверност на твърдението, че земята е плоска, то намира  не малко последователи – при това не само неонацисти, фанатици на тема конспирация и обикновенни откачалки. Криминализирано като престъпно деяние в над 10 държави с предвидено наказание лишаване от свобода, което представлява на пръв поглед, а и при по-задълбочен анализ сериозно отстъпление от човешките права и свободи, които защитава всяка демократична държава, то ни кара да се замислим, защото самата история е доказала, че няма невъзможни неща – достатъчно е само да се сетим за изкуственото създаване на македонска нация...разбира се ако сме привърженици на този поглед върху историята на съседката ни. По какъв начин трябва да се отговори на едно такова явление? Съществуват две направления: Според първото, отпор на твърденията не следва да има, тъй като това би им дало легитимация и било поставило въпроса на научно разследване, което би се проточило безкрайно: няма как да убедиш някой, който разглежда доказателствата и информацията през кривата призма на своята идеология, оставайки по този начин в страни всички правила за рационалното и научно изследване на дадено явление.  Съществуват и учени, които публикуват материали с опровержения на тезите на отрицателите, без обаче да си поставят за открита цел влизането в спор с тях, като по този начин се стараят да не ги легитимират. 

Другото направление влиза в открит двубой с тезите на отрицателите и за всяка отделна хипотеза представя оборващи я доказателства. Интернет страницата „Проект Низкор” на Кенет МакВей е типичен пример за това.  

Без съмнение днес отричането на холокоста е легитимирано. И най-същественото е, че не едностранчиво и неправилно приетите доказателства, отхвърлянето и мълчаливото подминаване на други, които противоречат на общата хипотеза са основен стимул за увеличаването на привържениците на отрицателството, а други, странични и нетолкова рационални предпоставки. Факт е широката разпространената нагласа на пасивен анти-семитизъм, на който обаче е необходимо малко за да се превърне в открита омраза към евреите. И докато идеите на отрицателите на ревизионизма не са толкова разпространени, то във всяка книжарница могат да се намерят поне 20 книги на тема еврейско господство, еврейска конспирация, евреите и масоните и т.н., които са една добра основа за развитие на отрицателството.  Към настроенията допринася и активната и твърда външна политика на Израелското правителство, а в частност и скорошното нападение над Ливан, както и постоянния конфликт с Палестина.

 

Съществува ли Дневникът?

Съществува изключително голям обем от твърдения и съответните им контрааргументи на отрицателите и техните разобличители.  Наред с въпросите за съществуването на газовите камери, броят на жертвите и „Финалното решение”, като политическа воля на нациското правителство, интересен и показателен за цялото движение на отрицателите е въпросът за автентичността на Дневника на Анелист Франк...

Ане Франк е една от най-известните жертви на Холокоста.

Родена на 12 юни 1929 година, Анелис живее за кратко в Франкфурт, откъдето заедно с цялото си семейство заминава през 1933 година за Амстердам – далеч от нацистите, които концентрират все повече политическа власт в ръцете си.  През 1940 година Нациска Германия окупира Холандия и започва да затяга хватката около евреите, което принуждава през 1942 семейството на Ане Франк да премине в нелегалност криейки се в тайни стаи в офис-сградата собственост на Ото Франк - баща й, заедно с няколко близки приятели на семейството.  С храна и провизиви тайно ги снабдяват няколко служители на Ото Франк. Остават там от 6 юли 1942 година до 4 август 1944 година, когато неизвестен и сега предател ги издава на Гестапо и всички са арестувани и депортирани. Ане Франк и сестра й са откарани в Аувшвиц, където прекарват месец, след което са прехвърлени в Берген-Белсен през ноември.  През март 1945 година в лагера избухва епидемия от тиф, вследствие на която умира сестрата на Ане – Маргот, а след няколко дни и самата Ане Франк.  Само няколко седмици по-късно британската армия освобождава затворените....

На 12 юни 1942 година за тринадесетия си рожден ден Ане Франк получава пожеланата няколко дни по-рано книжка за автографи. В нея, а после и в други тетрадки и отделни листи, от тогава до 1 август 1944 год. тя пише за себе си, за чувствата си, за случващото се около нея...   8 години по-късно за пръв път е издадена книгата „Ане Франк – дневникът на едно младо момиче”. Следват преводи на английски, немски, италиански ...  книгата става една от най-четените в света. В множество държави, включително и България се изучава в училище. Елинър Рузвелт коментира дневника, като „един от най-мъдрите и трогващи разкази за войната”, който е чела. Нелсън Мандела споделя, че по време на дните си в затвора са четяли Дневника и това им е вдъхвало кураж.  В статията благодарение на която, ръкописът предизвиква интереса на издателите, датския историк Ян Ромейн заявява: Този на пръв поглед незначителен дневник на дете, този псалм изречен от детски глас изразява цяла ужасна грозота на нацизма, в по-голяма степен от всички доказателства от Нюрнберг взети заедно.”

Безпредметно е да се пише защо тази книга е трън в очите на отрицателите на Холокоста. Съвсем кратко след издаването започват се прокрадват и първите твърдения, че Дневникът на Ане Франк може би е фалшификация.  От средата на 70те години на 20 век Дейвид Ървинг нееднократно заявява и подържа тази теза. По повод на това уредникът на Музея на Ане Франк в Амстердам  заявява: За много крайно-дясно настроени екстремисти, Ане се е превърнала в преграда. Нейното свидетелство за преследването на евреите и смъртта и в концентрационен лагер препречват пътя за реабилитацията на национал-социализма.

През 1959 година Ото Франк завежда иск срещу Лотар Стиалу – учител и бивш член на Хитлеровата младеж, публикувал материал, в който твърди, че Дневникът е измама. След осъществена съдебна експертиза на записките на Ане Франк съдът установява, че те са автентични. Стиалу се отрича от първоначалните си твърдения и Ото Франк отегля иска.

През 1958 година Симон Визентал – евреин преживял няколколко концлагера и посветил целия си живот в откриване на нацисти-бегълци е предизвикан от група от публиката по време на представяне на „Дневникът на Ане Франк”, която твърдяла, че Ане даже не е съществувала, да открие офицерът арестувал семейството през 1944 година и по този начин да докаже съществуването й. През 1963 година той открива Карл Силдербайер. При последващите разпити Силдербайер открито признава ролята си и идентифицира Ане Франк по снимка, като едно от лицата, които арестувал. Есесовецът разказва всичко в подробности, включително как е опразнил куфар с хартии на пода. Показанията му съвпадат с описанието на събитията дадени по рано от другите свидетели.

През 1976 година Ото Франк завежда друг иск срещу Хайнц Рот от Франкфурт, който публикува материали, че Дневникът е фалшив. Съдията осъжда, че бъдещи публикации от този род ще бъдат наказани с половин милион германски марки глоба и 6 месеца лишаване от свобода.

Полемиките по въпроса достигат връхна точка с ареста на двама нео-нацисти – Ернст Ромер и Едгар Гейс, който са признати за виновни в производството и разпространението на книги, които обявават Дневника на Ане Франк за измама. В това дело, като част от процеса е поискано от Германската криминалистична лаборатория да изследва на какъв вид хартия и какъв вид мастило са били използвани в записките. Заключенията показват, че мастилото е било в употреба по време на войната, но добавят, че част от хвърчащите страници са написани в черен, зелен и син ролер, без никакви допълнителни обяснения. Отрицателите се хващат за това, тъй като този тип химикали не са били разпространени преди края на войната.

През 1986 година Холандската криминалистична лаборатория осъществява още едно задълбочено проучване върху записките.  Открити са 2  „хвърчащи” листа, които са написани с ролер. В изданието на книгата от 2003 те са репродуцирани. На практика написаното върху тях е без особено значение за цялостния текст на Дневника, а и почерка, с който са написани се различава лесно и от неспециалист, което подсказва, че лицето, което ги е писало не е имало за цел фалшификация. В последствие немски експерт по почерците наследил професията от майка си, заявява в писмо, че почеркът е неин – листите били оставени в Дневника по време на една от първите експертизи.

След смъртта на Ото Франк през 1980 година, дневникът става собственост на Холандския институт за военна документация, който назначава поредна експертиза на тетрадките и свободните листи. Проверен е почерка, лепилото, хартията, мастилото и т.н. – не са открити никакви противоречие и на 23 март 1990 Хамбургския окръжен съд за пореден път потвърждава неговата автентичност.

Въпреки това, отрицателите на Холокоста продължават упорито да твърдят, че Дневникът е измама. През 1991 година Робърт Фарсън и Зигфрит Вербек публикуват книга озаглавена: Дневникът на Ане Франк : Критичен поглед. В нея се твърди, че Ото Франк е написал дневника, на основание няколко противоречия в него, заради твърдението, че скриването на семейството през войната за толкова време и на такова място е невъзможно, както и заради това, че почеркът и стилът на писане на Ане Франк изобщо не биха могли да бъдат усвоени от тинейджър.

През декември 1993 година, от Музея на Ане Франк завеждат Дело за забраняването на понататъшното разпространение на книгата на  Фарсън и Вербек. През декември 1998 Амстердамския апелативен съд постановява забрана за всякакво понататъшно отричане на автентичността на Дневника, включително и чрез печатни издания, под угрозата на глоба от 25 000 гулдена.

 

Законодателство

Отрицателството на Холокоста е престъпление в следните държави:

  • Австрия (наказва се с 6 месеца до 20 години лишаване от свобода)
  • Белгия   (до 1 година)
  • Чехия     (6 месеца до 2 години)
  • Германия (1 месец до 5 години)
  • Франция (1 месец  до 2 години)
  • Израел (от 1 до 5 години)
  • Италия (от 3 до 4 години)
  • Литва ( от 2 до 10 години)
  • Полша (от 3 месеца до 3 години)
  • Румъния (от 6 месеца до 5 години)
  • Словакия (от 1 месец до 3 години)
  • Швейцария (от 1 година до 15 месеца)

Наскоро Германия предприе стъпки за криминализирането на отрицателството на територията на целия Европейски съюз.

Проблемните моменти във въпросното законодателно решение са три: Първо – не се ли нарушава основното човешко право признато от всички демократични страни, а именно правото на свободно слово? Второ – необходимо ли е дадена истина да се утвърждава и налага чрез най-строги законодателни мерки? Нима контрааргументите не са достатъчни? И трето – в повечето от горепосочените държави се криминализира единствено отричането на еврейския геноцид. Нима геноцидът в Руанда, в Турция срещу арменците или пък в Сребреница не заслужава същатата защита?

Що се отнася до правото на свободно изразяване, разбираемо е, че то търпи определени граници – в противен случай не би следвало да се наказва лице, което публично призовава към убийство например... На практика границите се определят от общия принцип на правото, че лицата могат да осъществяват правата си само и доколкото не пречат на други лица да правят същото.  Отрицателството на Холокоста обаче не нарушава чужди права. То също така и не призовава към извършването на престъпление.  Без съмнение то индиректно възбужда определена омраза към евреите, но нима определена омраза не се възбужда и към турския народ в българските учебниците по история?  Освен отрицателите, на мнение, че въпросните закони са отстъпване от демократичните принципи са и много други – дори част от учените историци, които нееднократно са влизали в спорове, включително и съдебни с ревизионистите застават за тази теза.

Как следва да се защити в този смисъл истината? При всички положения не със законодателни мерки. Защитниците на тезата за наказване на отрицателството твърдят, че с развитието си Интернет е станал много силно оръжие на ревизионистите. Ортодоксалните историци обаче разполагат с едно много по-силно оръжие – учебниците.  Тъй като, за добро или за лошо, ревизионизмът отдавна е официално представен на широката публика и дори идеите му да не се приемат за научни, то самият той вече е част от самата история, не би било зле течението да се включи за разглеждане в учебниците по история. Така ще се елиминира заплахата учещия, попаднал случайно на апокрифно издание, което твърди, че има 120 000 убити евреи през цялата Втора световна война да приеме това за голямо разкритие и опит за възтържествуване на справедливостта спрямо „ужасната ционистска конспирация”. Нещо, което иначе е доста вероятно.

А що се отнася до третия проблем – криминализирането само на еврейския геноцид и във връзка с постъпките за криминализирането му в България, със сигурност ако въобще е необходимо, следва да се криминализира и отричането на останалите актове на геноцид по света – най-вече този на арменците в Турция и този в Сребреница.  Проблемът с тях обаче е още по-съществен, защото докато отричането на Холокоста е идея на „група нео-нацисти и анти-семити”, то в останалите случаи това е официалната политика на определени държави....


http://revisionist.blog.bg/



ЕС ще криминализира отричането на холокоста image

Европейските министри на правосъдието и вътрешния ред, които ще се срещнат в четвъртък в Люксембург, най-вероятно ще приемат текст, инкриминиращ публичното отричане на холокоста и други геноциди, както и всички изказвания, подбуждащи към расова дискириминация. Според Ройтерс обаче, която е видяла проекта на закона, той далеч няма да бъде толкова строг, колкото беше представян в последните месеци.

Споровете за текста продължават повече от шест години, като основното противопоставяне беше между свободата на словото и необходимостта да се прекратят засилващите се избилици на расизъм и антисемитизъм в Европа. Крайният вариант на текста обаче сочи, че свободата на словото е надделяла. Отричането на холокоста срещу евреите през Втората световна война ще бъде инкриминирано само ако директно подбужда към насилие. Иначе всяка страна ще може сама да решава какви наказания да налага. И в момента някои страни като Франция наказват отричането на еврейския геноцид, докато други като Дания и Швеция допускат подобни изказвания в публичното пространство.

Спорове имаше и по отношение на отричането на останалите масови престъпления. Докато холокостът и геноцидът в Руанда през 1994 г. бяха включени в текста без проблеми, то геноцидът срещу арменците през Първата световна война остана доста спорен. Отричането му беше инкриминирано миналата година във Франция, но пък Турция изобщо не го признава и смята, че загиналите тогава арменци са част от жертивите на гражданската война, разразила се в хода на разпада на Османската империя. Друг проблем бяха престъпленията по време на сталинисткия режим в бившия СССР, за които Полша и балтийските републики настояват да се включат, а други твърдят, че те нямат нищо общо с расизма.

Публичното призоваване към насилие и омраза заради расови, религиозни или етнически причини ще бъде наказвано в общоевропейски план с от една до три години затвор. Подобни текстове обаче и сега има в повечето европейски страни.

Междувременно петима депутати от различни фракции в Европейския парламент приеха декларация, с която настояват интернет провайдърите да бъдат задължени да свалят от сървърите си страници с расистко съдържание. През последната година са получени над 6 хил. оплаквания срещу сайтове, подбуждащи към расизъм. За да придобие законодателен характер, декларацията трябва да бъде подписана от повече от половината депутати.


Милиардерът Джордж Сорос нападна в сряда израелското лоби в САЩ, като обвини администрацията на президента Джордж Буш, че е предприел погрешна стратегия срещу Палестинската автономия заради прекаленото си вслушване в еврейското лоби във Вашингтон. Обвинението беше изразено в статия за "Ню Йорк ривю оф букс". Според Сорос Американско-израелския комитет за публични дела, който има над 100 хил. членове, се меси прекалено много в американската външна политика за Близкия изток. По думите му грешките на Вашингтон в региона само разпалват антиизраелските настроения. Преди последните президентски избори в САЩ Сорос обяви, че ще даде 5 млн. долара срещу Буш.

18 Апр. 2007 в-к Дневник


Интервю с Юрген Граф   image Юрген Граф е един от най- известните ревизионисти в Европа, като в България е познат най-вече с книгата си „Холокост – измамата на столетието”, а също така и с „Съдбата на евреите през Втората световна война” – тиражът и на двете е разпродаден светкавично. Заради активната си дейност по разобличаване на мита за Холокоста е подложен на репресии в родната се страна Швейцария, където през 1998 г. е осъден от местен съд на 15 месеца затвор, както и на огромна парична санкция. За да избегне присъдата, през август 2000 г. заминава да живее в изгнание в Русия, където година по-късно се жени за преподавателка по история от Москва. Поради съображения за сигурност, Юрген Граф не пожела да ни резкрие къде точно се намира в момента.

1. Здравейте! Първо искаме да ви благодарим, че се съгласихте да дадете интервю за нашето списание. Какво можете да ни кажете за последната ви книга, публикувана на руски език?

Книгата е на издателство “Алгоритъм”, има 400 страници и засега се продава много добре. Заглавието е “The Collapse of the New World Order” (Падането на новия световен ред). Избрах да я напиша под формата на диалог между германския историк Фридрих Брюкнер (измислен образ) и студенти по германска история в измислен руски университет. “Семинарът” продължава 5 години. Всички основни аспекти по въпроса за холокоста са широко обсъждани. Последния ден Брюкнер и студентите му обсъждат използването на мита за холокоста за политически цели.

2. Бихте ли коментирали присъдите на последните жертви на “свободата на словото” – Гермар Рудолф, Силвия Щолц и Ернст Зюндел?

Не познавам лично безстрашната Силвия Щолц, но Ернст и Гермар са ми близки приятели. Процесите срещу тези личности ясно показват, че американско-ционисткият марионетен режим в Германия изпитва смъртен страх от един свободен дебат върху най-голямото табу на нашето време. Всичко това сваля маската на германските политици, които постоянно твърдят, че Федералната република е “най-свободната от всички германски държави досега” и ги изобличава като най-нагли лицемери.

3. Има мнoгoбройни примери за насилие над ревизионистите. Страхували ли сте се някога за живота си?

Не, никога не съм се страхувал !

4. Каква роля във вашия живот изигра Робер Форисон ?

Изключително важна. За първи път го срещнах през март 1992г. във Виши, където работи и бях много впечатлен от брилянтния му ум и безкрайна честност. От тогава насам редовно работим заедно. Превел съм много от работите на Форисон на немски.

5. Имали ли сте някога контакти с евреи ревизионисти? С какво са те по-различни от останалите ревизионисти по света?

Единствения евреин ревизионист, който лично познавам, е Дейвид Коул. Срещнахме се на конференцията на ревизионистите през септември 1992г. в Калифорния. По-късно Коул се отказа от ревизионистичните си възгледи под натиска на Еврейската лига за защита (JDL), които направиха живота му истински ад и заплашваха да го убият.

6. Какво ви е мнението за някои политически лидери като президента на Иран например, които критикуват западните и израелските политици винаги, когато могат? Участвахте ли в Конференцията за холокоста в Техеран в края на 2006г.?

За жалост не можах да присъствам на Конференцията в Техеран, но я следях от близо. Автор съм на някои от най-важните статии, които бяха публикувани от “Алгоритъм” на руски през лятото на 2007г. Що се отнася до Ахмадинеджат, аз го уважавам дълбоко и много му се възхищавам.

7. Какво мислите за влиянието на законите срещу отричането на холокоста в различните държави по света? Успяват ли те да спрат проучванията по тази тема или забраната ги прави дори по-интересни?

За съжаление трябва да признаем, че тези омразни закони действат много ефективно. Те не могат да спрат ревизионизма, но значително го затрудняват. От друга страна тези закони доказват абсолютната неоснователност на официалната теза за холокоста. Ако последователите на историята с газовите камери имаха сериозни аргументи в защита на тяхната теза, те нямаше да се страхуват да дебатират по въпроса и наличието на такива закони щеше да стане ненужно.

8. Какво ви е мнението за “Дневника на Ане Франк”? Надежден източник ли е или е фалшив документ?

Трябва да призная, че никога не съм го чел. Неговата автентичност обаче няма никакво значение по въпроса за холокоста.

9. Какво е мнението ви за ролята, която имаше Симон Визентал за създаването и поддържането на мита за холкоста?

Визентал, които беше особено неприятна личност, бе един от мнoгoбройните паразити, които се облагодетелстваха от мита за холокоста. Всъщност той не игра никаква роля в създаването му, но като много други противни лъжци, той даде всичко от себе си да го поддържа жив.

10. Какви ще бъдат главните последствия, ако един ден митът за холокоста бъде разрушен? Имаме ли нужда от нов прочит на световната история?

Последствията ще бъдат огромни. Псевдодемократичните системи на Запада ще бъдат разтърсени до основи. В Германия нещата ще станат неуправляеми. Германският народ би почувствал омраза и отвращение към една система, която е злепоставяла собствения си народ с една невероятна лъжа повече от 60 години. В САЩ и републиканци, и демократи ще бъдат напълно дискредитирани, тъй като няма нито един американски политик, които да не е дал своя принос за поддържане на легендата за холокоста. Ционистката държава Израел разбира се ще бъде обречена. Национализмът (не в смисъл на шовинизъм и омраза към другите народи и раси, а като национална гордост и защита на националните интереси) ще се легитимира отново. Той вече няма да може да бъде удрян с пръчката “Аушвиц”.

11. Какво е бъдещето на ревизионизма по света ?

Със сигурност ще се наложи, въпросът е кога. Научно погледнато битката е спечелена отдавна, но поради тоталното медийно затъмнение и строгата цензура, ревизионистите не могат да достигнат до широката публика. Виждам само две възможности за пробив на ревизионизма: 1) Голяма икономическа криза, която да доведе до разпадане на доминираната от евреи западна система и взимането на властта от националистическите сили. 2) Русия да реши да контраатакува нарастващата американска заплаха изигравайки картата на холкоста и публикувайки документи, които са скрити след Втората световна война. Няма съмнение, че Русия притежава такива документи. Първо, Съветският съюз допринесе за създаването на мита чрез своите комисии, които уж доказали съществуването на газовите камери и избиването на евреите. И второ, много евреи, които уж изчезнали в “лагерите на смъртта”, всъщност са били депортирани в гета и лагери за работа в окупираните съветски територии.

12. Какви са бъдещите ви планове ?

Бих желал да се заема с изследването на един аспект от историята за холокоста, който почти изцяло беше пренебрегван от ревизионистите: съдбата на евреите от Литва и Латвия. В нашата книга за Треблинка, Матоньо и аз показахме, че официалните цифри (около 200 000 евреи уж били избити в тези две държави) са нереални, но все още знаем твърде малко какво всъщност е станало. За жалост ми е забранено да влизам в тези държави доживот, а още повече, такова изследване изисква големи приготовления, като научаване на литовския и латвийския езици, които са изключително различни от славянските и толкова различни помежду си, както немският от шведския или френският от румънския.

13. Благодарим ви за отделеното време. Какво ще кажете на българските читатели ?

Никога не съм бил в България, но всеки, който е бил, казва, че това е една прекрасна страна. Надявам се аз и жена ми Олга да имаме късмета да я посетим един ден.


http://nsrevolt.blogspot.com/







Гласувай:
0
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене