Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9989854
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
21.05.2010 14:38 - Хроника на съвременното погребване на България
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 1480 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 21.05.2010 15:36


Предоставям ви откъс от материал публикуван във вестник "Нова Зора" поместен в няколко броя през 2007-а г., който влиза в спор с книга издадена от няколко така наречени сини автора" -  "Власт, пари и комунизъм".
Статията е видимо носталгична в своите първи части /които тук ще пропуснем, тъй като няма поместването и за цел признаването или опровергаването на всичко в нея относно сравненията в между периода на 1939 - а г. и този преди 1989 - а г., какт и анализа на представените неща за тогава или оспорването на евентуални неточности които може да забележи някой/ към строя преди 1989 - а г., като изнъква и може би преувеличава позитивите му а вероятно пропуска неговите негътиви умишлено, но да се спрем на периода през 90 - е години на миналия век и да припомним чрез нея някои факти, които и най - върлите костовисти не могат да опровергаят.
Да се спрем на това какво направи премиера наричан и до днес от някои  "най - успешен" и "втория Стамболов" /друга тема е и Стамболов точно кой и какъв е бил за България.../.
Нека костовистите ако искат дойдат и опровергаят посочената хронология в нея, а позабравилите кое правителство започна съвременното погребване на България, на икономиката ни, енергетиката ни, образованието ни, здравеопазването ни и всичко останало,  да си припомнят.



"Нова Зора" - брой 13 - 3 април 2007 г.
Голямата лъжа
Невена ГЮРОВА
Продължение от бр. 12
В два поредни броя разказахме подробно за откровените лъжи на поредицата “Власт, пари, комунизъм”, публикувана във в. ”Труд” и едноименната книга, публикувана в едноименното издателство. Тяхната цел бе да се отклони вниманието на хората не само от привилегиите на сегашните управляващи, които на брой са много повече от “правоимащите” по социалистическо време, но и да внуши, че 45-годишната комунистическата власт чрез привилегиите на управляващите е довела България до разоранието и икономическата катастрофа. И че именно политиката на БКП е причина за днешната мизерия на хората. Мизерия, непозната през “върховата” в икономическото състояние на България 1939 г., когато страната ни “била сред най-развитите европейски страни”. А истината е, че големият грабеж започна след 1989 г. и доведе до резултати, несраванми с предшeстващите социализма национални катастрофи, причинени от недалновидната политика на буржоазна България вследствие на участието й във войни, довели до хиляди жертви по фронтовете и до неминуема стопанска разруха. Нищо обаче не може да се сравни с унищоженото и заграбено национално богатство за стотици милиарди левове и емигриралите в чужбина близо 1 милион българи само за 17 “съзидателни” години демокрация.

 

Опорните стълбове на големия грабеж в периода 1989-1996 г. бяха два - приватизацията и банковата система. В следващия период - от 1996 г. досега, банковата система бе “заключена” от валутния борд, наложен от Международния валутен фонд, но това не означава, че ограбването и попиляването на държавната, някога общонародна собственост, намаля. То просто се концентрира през каналите на Костово-Божковата скоростна приватизация и в общи линии завърши при жълтите царедворци. Според Едвин Сугарев, който не може да бъде заподозрян като нас за ляв или “червен”, правителството на Костов е разпродало държавни активи (на стойност 27 млрд. лева) за около 1 млрд. лв. А загубите за целия период 1990-2001 г. е невъзможно вече да се оценят, но всеки гражданин ги усеща по джоба си, по здравето си, по образованието на децата си и главно по непрогледния мрак за тяхното бъдеще. Отговорността за разрухата трябва да понесат всички политически сили, участвали от 1990 г. в управлението. Вече 17 години в България се разиграват периодични синьо-червени-жълти смени на управляващите. Сега се подготвя нова смяна и шлагерът се нарича ГЕРБ. Всичко това се прави, за да се залъгват хората, отвличайки вниманието им от течащото зад политическата завеса безскрупулно ограбване на създаденото за 45 години от българския народ, невиждано в историята на България национално богатство и концентрирането му като собственост в малък брой лица и групи. А останалите 80% от населението са обречени на икономически ужас. През 1990 г. вместо да се заемат с абсолютно необходимите икономически реформи, политическите сили и въжеиграчи залъгваха народа ни с кръгли маси, танкови реплики, интриги, митинги и скандали, които бяха параван на започващато разграбване. За сравнение: Унгария, която сега е далеч пред нас по икономически покозатели, се захвана с икономическите реформи, за които приемаше необходимите закони, и когато тези закони влизаха в противоречие с Конституцията, унгарците променяха и съответния конституционен текст. В един момент се стигна дотам, че от социалистическата конституция остана само текстът, че Будапеща е столица на Унгария. България тръгна по друг път, загубвайки 2 години в едно безсмислено Велико народно събрание, родило Конституция, която сега кърпят на парче, но тъй като и това им е малко, се уговарят и за ново велико народно събрание. През 1994 г. в интервю с Андрей Луканов го запитах защо БСП не започна реформите още в началото на 1990 г. Според тогавашната Конституция президентът имаше голяма законодателна власт и реформите можеше да започнат с негови укази. Отговорът на Луканов бе: “Съзнателно не я започнахме. Аз исках всичко да става по законен демократичен път”. А всъщност държавата “законно и демократично” абдикира от своите отговорности по отношение на собствеността си. Показателен е фактът, че в новата Конституция бе записано, че частната собственост е неприкосновена. За държавната - ни дума, сиреч кучета я яли. И кучетата на демокрацията не пропуснаха да я заръфат. Юридически неизясненият статут на държавната собственост доведе до нейното разграбване чрез т. нар. спонтанна приватизация. Тя се осъщестяваше по различни пътища, но ако ги търсите във “Власт, пари комунизъм”, няма да ги намерите. На Валерия Велева и на Кирил Лалов са им поставили други задачи. Така например първичната регистрация на дружествата по Указ 56 в акционерни или ООД-та се извършваше по силно занижен уставен и начален капитал, т.е. собствеността върху дадено предприятие се тълкуваше като притежание на основния му капитал, без да се вземат предвид дълготрайните материални активи, създадени по време на социализма с държавни средства. Ефектът бе равнозначен на скрита приватизация под прикритието на неперфектно извършвана преоценка на активите. При последвалото роене и повторни преобразувания се изпомпваше държавното участие, което беше приватизация в явен вид. Това ставаше чрез различни техники:
  • Преразпределението на портфейлите на дружествата по холдингов път им позволяваше да привличат доходоносните активи в новообразуваните дружества и да препращат пасивите към „върховете” на холдинга. С минимално частно участие се формираха смесени дружества без капитал или сдружения за извършване на съвместна дейност.
  • Продажбата на дялове и акции на частни лица и фирми се извършваха без ограничения, акционерните дружества продаваха на частници акции за погасяване на дългове на държавните дружества-акционери, с което се съкращаваше делът на държавното участие. Приватизация от този тип е изключително неизгодна за държавата, доколкото продажбите се извършват по номинал.
Така големи държавни фирми като “Булгарлизинг” и банки като Кремиковската, Петричката, Ямболската и др. преминаха с мълчаливото съгласие на БНБ и на два парламента, на министрите от три кабинета в частни ръце. Шепа хора, избрани в управителните и в надзорните съвети на дружествата и банките, разполагаха с държавното участие като със собствено. Заинтересованите елити без разлика на цветове активно се заеха с масовото декапитализиране (разграбване) на държавния сектор. Прилагаха се няколко схеми за прехвърляне на добавената стойност към частниците: - Като доход към населението за работещите в частния сектор. - Като инвестиции (най-изгодни) в строителството и търговията за капитализиране на частния сектор - Като инвестиции в недвижимости и за финансови операции в чужбина. Така добавената стойност се преразпределяше в по-голямата си част като разходи за труд. На практика начислените амортизации не се ползваха за инвестиции и основен ремонт на овехтелите мощности, а под натиска на синдикатите и на частниците отиваха за заплати, поради което пък ръботещите нямаха никакъв интерес нито от реформи, нито от какъвто и да е контрол или политически действия срещу крадливите си ръководства. Новопръкналите се незнайно как групировки като „Мултигруп”, „Елпида”, „Туристспортбанк” реализираха огромни печалби по т.нар. схема на паяка - заставане на входа и на изхода на предприятието. При относително високи цени на суровините, материалите и горивата и по-ниски за готовата продукция, частните групировки контролираха снабдяването и пласмента, като не допринасяха с нищо за възпроизводството на държавни фирми като „Нефтохим”, „Плама”, „Кремиковци”, „Стомана”, „Девня”, „Химко”, „Арсенал”, „Булгаргаз”, „Техноекспортстрой”, ремонтните заводи на БДЖ, дори на МО и ВПК. Само през 1993 г. нетните инвестиции (около 7 милиарда тогавашни лева) бяха съществено по-малко от 12-те милиарда амортизации. Иначе казано около 5 милиарда бяха пренасочени за заплати, лихви по кредити и други задължения в интерес на едно мното тясно малцинство български граждани. „В бизнессредите се знае, че именно Луканов беше инициаторът и основният изпълнител на идеята за прехвърлянето на огромни държавни капитали в частни ръце в страната и в чужбина. Обмислено и грижливо, със средства, отделени от залъка на народа, се изплиташе топлият полог, в който се измътиха редица частни банки, осигурителни компании и акционерни дружества, които днес владеят икономиката и финансите на страната”, заявява депутатът от парламентарната група на БСП във Великото и в 36 народно събрание, Георги Тамбуев. Но политическите цветове нямаха никакво значение - те бяха само за залъгване на хората, че нещо става, че нещо се развива и за да се отвлече вниманието им от реалните икономически процеси. Христоматиен пример за това е създадената с протекциите на Луканов “Мултигруп”, с която той работеше в тясно сътрудничество почти до смъртта си. Същата “Мултигруп” финансира предизборната кампания на СДС през 1991 г., а по-късно и предизборната кампания на Желю Желев за президент. В селското стопанство за разлика от индустрията, услугите и търговията дори нямаше скрита корупционна приватизация, а дивашко и безсмислено унищожение. Поради натиска на президента Желев Великото народно събрание прие Закон за земята, основан на принципа “земята на бившите й собственици” в реални граници. Желев смяташе, че възстановяването на пълнотата на правата на частната собственост е сърцевината на реформата и така спонтанно, по силата на свободния пазар, ще се се създаде модерно селско стопанство. Но той не знаеше или си затваряше очите за това докъде се простира тази пълнота и дали тя не стига само до идеята за възстановяване на земите в реални граници. Всъщност национализирането на рентата през 60-те години бе отделило технологичните и капиталовите условия (машини, напоителни съоръжения, агрономическо знание и т.н.) на земеделието от непосредственото обработване на земята. Затова втората страна на проблема бе придобиването на права върху тези национализирани условия. Логичното решение бе формиране на акционерни дружества, управляващи тези активи, на дружества с “реституируеми” дялове, които са равни на възстановимите права върху земята. С подобно решение бе възстановена собствеността върху земята в Чехия и Словакия. Освен на президента Желев и земеделските партии огромна е отговорността на БСП, подчинена на волата на Луканов за приемането от ВНС на убийствения за селското стопанство Закон за земята, през 1991 г. Така БСП наруши основното си обещание от своята предизборна платформа - “земята на тези, които я обработват”, съгласявайки се с идеята на СДС “земята на бившите й собственици”. Не всички депутати-социалисти бяха съгласни с това, на тогавашният лидер на БСП Александър Лилов им затвори устата с твърдението, че това е “компромис, който партията трябва да направи” - за социалния мир. В следващия парламент мнозинството беше на СДС. Не разполагайки с компетентност и чисто политически, егоистично, СДС умишлено, за да ликвидира социалната база на БСП, реши направо да ликвидира ТКЗС-ата. През 1995 и 1996 г. кабинетът на Жан Виденов се опита да създаде предимства за колективното стопанисване на земя, но съответните промени в закона бяха отменени от “синия” конституционен съд. През 1997 г. започва нов ремонт на процедурите за реституиране на земя. В крайна сметка правата върху земята бяха възстановени към края на 1998 г., но стопанските резултати за периода 1990-1998 бяха катастрофални: над 80% спад на инвестициите в селското стопанство, завръщане към ръчното обработване на земята (съответно 90% спад на употребата на комбайни и 95% - на трактори), “преход” към “неполивно” земеделие (при 1/20 останали поливни площи) и завръщане към първобитното събирачество на онова, което “земята ражда”. Унищожиха се елитни стада, плодни и лозови масиви, напоителни системи, машинен парк, агрономически стации и т.н., пропиляна беше цялата инфрастурта на селското стопанство. Появиха се отново десетки хиляди малки разпокъсани парчета земя, обработвани с ралото и мотиката от 19 век. Правителството на Жан Виденов се опита да промени из основи икономическата схема на прехода, въвеждайки регулативната роля на държавата и подготвяйки не тотална, а една социално ориентирана приватизация. За съжаление мощни външни и вътрешни, в това число и в самата БСП, фактори не му го позволиха. Те предизвикаха не само падането на правителството, но и онази дълбока икономическа криза от началото на 1997 г., ограбила напълно и малкото останали спестявания на населението. Но това е отделна и дълга тема, за която “Нова Зора” ще пише в някой от следващите броеве. Сега нека се полюбуваме на държавотворческата дейност на правителството на Иван Костов, дошло на власт чрез сделка с “реформаторите” от БСП. Няма да се спираме на изумяващия факт, че все още неговото място и роля не са удостоени с отделна книга от мощните и безкомпромисни пера на автори като Велева и Лалов. Дошло на власт, правителството на Иван Костов се зае със скоростна приватизация, насочена преди всичко към решаването на политически въпрос - да създаде масова база от свои, “сини” капиталисти като баланс на дотогавашните, оценявани като “червени”. От четирите метода за приватизация - публичен търг; публично оповестен конкурс; преговори с потенциални купувачи; продажби без търг или конкурс - доминираше последният, най-непрозрачният, по правило корупционен. Приблизително два пъти по-малко бяха преговорите с потенциални купувачи и публично оповестеният конкурс - също зарадени с мощен корупционен потенциал, но по усложнена - за даващия и вземащия подкуп - процедура. Най-прозрачният и честен метод - публичният търг, бе рядко изключение. Перспективни предприятия се подаряваха на определени хора срещу определени пари за жълти стотинки. Тогава се появи и печално известният прякор “Мистър 10%” на вицепремиера, занимаващ се с приватизацията - подвизаващият се днес вместо в Централния затвор, с диджействане в известно радио - Александър Божков. Основна част от продажбите без търг или конкурс бяха продажби на работническо-мениджърски дружества. Така трябваше да се имитира някаква социална справедливост, но номерът не мина - хората бързо нарекоха този тип “разбойническо-ментарджийска приватизация”. Срещу комисиони, давани от мениджърите на управниците, последните им подаряваха почти без пари специално създаденото за целта РМД. По правило следваха различни хватки на мениджърите - естествено, “сини”, назначени от Костовото правителство. Най-популярната хватка бе увеличение на капитала на дружеството. Така делът на работниците се свеждаше до нула. Друг начин бе директното разпродаване на активите на предприедприето, водейки го бързо до ликвидация. За разлика от класическите капиталисти, заинтересовани от дългосрочното развитие и просперитет на фирмата си, новоназначените “сини” капиталисти се интересуваха единствено от пачките - “сега, тук и веднага”. Огромна корупция имаше и в масовата приватизация. След придобиване на държавните предприятия по-голямата част от приватизационните фондове (вече преобразувани като холдинги) увеличиха капитала си с пари от дъщерните си предприятия, които от своя страна се превърнаха в основни акционери. Мениджърите на фондовете и скритите зад тях политици станаха техни реални собственици. Дефакто от хилядите дребни акционери вече нищо не зависеше, за тях оставанаха символичните дивиденти. Тази супердалавера беше направена с мълчаливото съгласие на Костовото правителство. Подкрепа, която насърчаваше унищожителния грабеж над българския народ, и естествено, че тя бе дадена срещу собственост в бившите приватизационни фондове и/или срещу пари. Кабинетът на Костов с мълчаливо одобрение приемаше присъствието на скандалния израелски инвеститор Майкъл Чорни, който бе експулсиран след срещата на Джордж Тенет с Костов. В лицето на председателя на парламента Йордан Соколов властите покровителстваха някои големи турски инвеститори на наша територия, издирвани от турското правителство за престъпления. Подпомагаха със законотворчество, удобно за групови интереси, ремедетаата, които чрез офшорни фирми с виртуални собственици приватизираха близо 80% от българската индустрия. Управниците не поискаха от нито един инвестиционен фонд, от нито една партия да декларират произхода на капиталите си. За потресаващите далавери може да се изпишат километрични текстове с примери, един от друг по-фрапиращи. Но това ще стане сигурно в една бъдеща книга примерно Власт, пари, демокрация..., в която наред с фактите от пладнешкия грабеж ще бъдат поместени, дай Боже, и присъдите от бъдещия народен съд за рушителите на България. Днес само ще споменем някои от “успешно” продадените фирми - “Нефтохим”, “Кримиковци”, “Химко”, “Стомана”, “Девня”, където бе престъпление да се оставят 15% акции за държавата. Останалото се харизваше на чуждия купувач. Да не говорим как бе подписана една от най-съмнителните приватизационни сделки - продажбата на трите фармацевтични завода, в резултат на което новият собственик държи 80% от производството на български лекарства. Моделът с приватизацията на плевенската рафинерия “Плама” бе мултиплициран и за най-големите български предприятия. Характерните черти на този модел са: неизвестни купувачи, наричани “стратегически инвеститори”, източване на предприятието за 2 г., успоредно с намаляване на персонала, последващо затваряне. Сценарият се разиграваше с активното съдействие на управляващите. “Плама” спешно бе продадена на “Евроенерджи холдинг”, създаден навремето с откраднатите пари на бившия комсомол. Държавата отхвърли реалната оферта на френската “Елфинко” и американската “Глобал ойл”. Две години по-късно “Плама” бе обявена в несъстоятелност, а “Евроенерджи” прехвърли собствеността на регистрирания в Кипър “Плама консорциум”, който включва швейцарската финансова група “Андре” и норвежката “Норуижън ойл”. При този избор бе отхвърлен световният лидер в бранша френската “Елф Акитен”. Към 2001 г. рафинерията дължеше вече 251 млн. нови лева на банки, 60 млн. лв. на бюджета и 10 млн. лв. за заплати на работниците. На офшорната фирма “Инсайт овърсиз” бяха прехвърлени 100% от акциите на “Пивоимпекс” (заводът в Ямбол за производство на малц, който бе най-големият в Югоизточна Европа). Новият собственик се задължи да изплати старите дългове от 16 млн. марки и да инвестира 23 млн. марки в довършителни работи. Години по-късно в завода не бе вложен нито лев. В повечето случаи купувачите бяха с офшорна регистрация, защото така купената фирма можеше да се източи в неизвестна и “необлагаема” посока. Офшорни фирми имат и собствениците на трите фармацевтични завода, касовите акционери в “Асарел Медет” и много други.
В статията е използвана информация на Агенцията по приватизация; Института за пазарна икономика; книгата “Фискални ефекти от приватизацията”; книгата “Записки по българските реформи” на Тошо Пейков; книгата “Проституцията на властта” на Валентин Милков; документални сведения от МВР, следствието, прокуратурата и съда, от бизнесуказателите, търговските регистри, правно-информационните системи както и материали в медиите.

(следва)






"Нова Зора" - брой 14 - 10 април 2007 г.
Голямата лъжа
Невена ГЮРОВА
Продължение от бр. 13
Държавният бюджет продължаваше да налива милиони левове на “успешно” продадените големи фирми. Така гигантът “Кремиковци”, купен от “Дару металс” за 1 долар, получи от фонда “Структурна реформа” 183 млн. лв. за покриване на стари дългове. Собствениците на “Дару” имаха офшорни фирми, регистрирани с разрешението на Министерството на финансите и с благословията на финансовия министър Муравей Радев. Ето към тези фирми изтичаше заработеното в металургичния комбинат. Купувачът на девненския торов завод “Агрополихим” “Асид & Фъртилайзърс” плати 1 долар, но държавни фондове му отпуснаха 63 млн. лв., за да се разплати с “Булгаргаз”. Собственикът отново бе с офшорна регистрация. По-късно “Асид” получи облекчени цени на природния газ, което си е чисто субсидиране.

 

Експериментът с пернишката “Стомана” бе аналогичен. Към германския стратегически инвеститор “Метал трейдърс” не бе проявен сериозен интерес. Предпочетена бе българската “Еврометал”, която получи предприятието по договор за управление с клаузи за изкупуване. А по-късно Министерството на икономиката започна да разпродава “Стомана” на парче. “Еврометал” получи обаче своя бонус. “Видахим” пък бе ликвидиран и се разпродаде на парче, но когато можеше да се продава и реално да се спаси, Агенцията за приватизация не прие добрата оферта на “Химимпорт” с аргумента, че очаквали италианската “Марангони”. По-късно заводът бе разпродаден на парче. Един от най-фрапиращите случаи бе приватизацията на най-голямата българска банка - Булбанк, която Костов продаде за 160 млн долара - колкото бе годишната й печалба! Впоследствие се оказа, че Алесандро Профумо, директор на финансовата групировка “Уникредито Италиано”, избрана за предпочитан купувач на Булбанк, е член на управителния съвет на SDA - школата за бизнесадминистрация на престижния милански университет по икономика “Бокони”, където учи по-голямата дъщеря на Иван Костов - Яна. “Сериозно? Това е абсурд”, заяви премиерът Костов. Той каза, че не е знаел за връзката. Дъщеря ми се е явявала на изпити, добави той. В интернет страницата на школата е записано, че е предоставяла услуги на България. Много от щатните преподаватели са участвали в разработването на приватизационни проекти за нашата страна. “Аз искам да разбера колко и къде точно е даден подкупа за Булбанк. Между 50 и 100 млн. долара ли е подкупът? Нека премиерът отговори”, попита бившият вътрешен министър в костовия кабинет Богомил Бонев. Следващият голям скандал, предизвикан пак от Богомил Бонев, бе с огласяването на доклад на спецслужбите, според който Иван Костов е наложил контрол върху най-доходоносните сектори от българската икономика. Според оперативните данни в доклада Костов е пътувал през 1995 -1996 г. с човек на име Емил Караколев и двамата са били спрени на швейцарската граница. В колата бил намерен сак с 500 хиляди франка, за които те не могли да дадат обяснение, и им била наложена забрана да влизат в страната. Караколев, който живеел в Германия, отговарял за връзките с българите в чужбина в предизборния щаб на ОДС. По-късно, след като сините спечелили изборите, той лично довел Гад Зееви в България и посредничил за приватизацията на авиокомпания “Балкан”. Караколев е дарил на фондация “Бъдеще за България” на Костовата съпруга като частно лице повече от 50 хил. лева, пишеше в доклада, прочетен от Бонев по телевизията. Според бившия вътрешен министър Костов контролирал чрез подставени лица туризма в Златни пясъци и Пампорово и имал сериозни позиции в банковия сектор чрез приватизацията на СИбанк и Булбанк. Бонев цитира и оперативни данни, според които Костов имал пръст в продажбата на “Кремиковци” за 1 долар, защото човек от неговото семейство посредничил в търговията с метали за предприятието срещу 7-процентна годишна комисиона върху оборот от 100 милиона долара годишно. В отговор на обвиненията Иван Костов свика извънредна пресконференция, на която обясни, че “няма нито евро, нито долар в чужди банки”. Най-сканданата приватизационна сделка бе тази с авиокомпания “Балкан”, която Костов продаде за 150 000 долара - цената на един луксозен джип. За купувач бе избран никому неизвестният израелец Гад Зееви, който дори в собствената си държава не се ползва с добро име. Офертата на Руския авиационен консорциум бе отхвърлена, въпреки че надхвърляше 100 страници и подробно разработен бизнес и инвестиционен план, само и само за да се даде авиокомпанията на Зееви. Той спечели с оферта от цели 3 страници, а бизнеспланът на израелския “инвеститор” дори не бе внесен в Агенцията за приватизация. Гад Зееви, постави предварително условие да регистрира фирмата купувач в офшорен Амстердам. След това плати за АК “Балкан” цели 150 000 долара, а само една година по-късно поиска 1, 5 млн. долара държавна гаранция за смесеното си дружество с израелската “Бедек авиейшън груп”, а като десерт поиска и.. 50-годишна разсрочка(!) на дълговете на компанията. Тази приватизационна сделка стана образец за нарушен приватизационен договор и смърди на жестока корупция, но правителството не си мръдна пръста да я преразгледа. Явно нещо е обещано и дадено на някого от най-високопставените управници, за да си затваря очите за това, че Зееви не инвестира, изсмуква националното ни богатство и изнася капиталите навън. И така само за година Зееви докара АК “Балкан” до колапс, което нямаше да стане известно, ако не беше протестът на пилотите през лятото на 2000 г. Още по време на първия протест на летците държавата показа, че изобщо не я интересува какво ще се случи с националния превозвач. Аферата “Балкан” нагледно показа, че националният интерес бе най-последната грижа на Костовото правителство. Нито една от останалите кандидатки за Евросъюза не докара националната си авиокомпания до ликвидация. Чешкото правителство дори развали приватизационната сделка за тяхната национална авиокомпания поради това, че тя накърняваше националния интерес. Тази сделка е олицетворение на цялата ни корупционно-олигархична приватизация. След като Зееви купи БГА “Балкан”, основната му дейност бе разпродажба на имущество, имоти, закриване на линии и съкращаване на персонал. Зееви източи АК ”Балкан” по класическата схема за преливане на атрактивните дейности на превозвача в нови дружества. Така по законен път той се освободи от старите и нови дългове, натрупани от националния превозвач. Всички получени пари и приходи се превеждаха по сметки в ИНГбанк. Държавата остави за себе си 25% от акциите на компанията, но нямаше свой представител в Съвета на директорите. А според директива на Евросъюза всяка авиокомпания може да е носител на националния флаг единствено когато 50% плюс една от акциите й са със същия национален произход, в случая - български. Т. е., Агенцията за приватизация нямаше право да продава 75% от “Балкан”, защото по този начин я лиши от правата й по близо 100 двустранни транспортни спогодби. Няма начин това да не е било известно при сключването на сделката, но след като Костовият кабинет си е затворил очите, явно не го е направил за без големи пари. След като Зееви източи милиони и не остана нищо за разпродажба, в началото на 2001 г. “Балкан” преустанови полетите си, а малко по-късно бе обявена в неплатежоспособност. Така България стана единствената европейска държава, с изключение на Монако и Лихтенщайн, без национален авиопревозвач. Черешката на тортата бе фактът, че Гад Зееви предяви иска пред арбитражния съд в Париж, че кабинетът на Костов го е подвел по “злонамерен, измамнически и мошенически” начин само и само да пласира авиокомпанията. Днес в масовото съзнание синята партия трайно се асоциира основно с “родата” (партийно-братовчедски кланове) на Костов. Независимо че си създаде “чисто новата” ДСБ, продължават да му избиват като родилни петна мръсните игри, пардон, семейни и “бизнесинтереси”, от всяко действие. Народът стиска зъби и един ден неминуемо ще извие врата на крадливото и лъжливо племе на новия Стамболов и неговата шпицкоманда. Да се върнем назад във времето. Първата стъпка на Иван Костов бе смяната на червените “барони” със сините подставени лица в директорските бордове на държавните и общинските предприятия. Започна “разбойническо-ментарджийската приватизация” (по Лучников), за която и до днес се носят легенди. Още през 1997 г. сините управляващи ясно и точно формулираха приоритетите на страната - създаване на демократична политическа система, ориентирана към ЕС и пазарното стопанство. Всичко, което се прави, трябвало да се отчита не толкова по моментния си икономически и политически ефект, а доколко и как се вписва в рамките на цялостната социална концепция и ефективност. Предприеманите стъпки са назовавани с общото и мъгляво име “реформа”, което бе вече изтъркано и безкрайно компрометирано понятие. Нарицатаелен за огромната корупция, разграбването и унищожаването на национално богатство, стана кръгът “Олимп”, тясно свързан с Иван Костов. Необяснимо е как само с “честни” бизнессредства тази икономическа група на Славчо Христов достигна за няколко години разрастване в огромен мащаб. Безспорният и непрекъснат възход на кръга “Олимп” хвърля съмнения за протекция от най-високо място - сиреч премиера и неговия най-близък кръг. Ето накратко “постиженията” на кръга “Олимп” при управлението на СДС, за които не се наемат да пишат нито хлевоустата Валерия Велева, нито якобинецът ревизор Кирал Лалов: Есента на 1996 г.
  • В ресторант “Олимп” се събира за първи път официално елитът на СДС във връзка с финансирането на президентската кампания на Петър Стоянов. На срещата (“тайна” вечеря, организирана от Марио Тагарински) с представители на едрия бизнес присъстват Красимир Стойчев, шефът на СИК Красимир Маринов (Големия Маргин), Евгения Калканджиева и др. Събитието легитимира ресторанта и неговия собственик като част от атрибутите на новата власт.
1998 г.
  • Фирмата на Славчо Христов “Балканстрой инженеринг” печели първите си търгове на летище “София”. Смята се, че за нея е лобирал лично министърът на транспорта Вилхелм Краус, тъй като по същото време в “Балканстрой инженеринг” служител на фирмата беше неговият брат Борис Краус.
Впоследствие Сл. Христов напуска “Балканстрой инженеринг” и създава няколко собствени строителни фирми, в една от които (“Софстрой комплект”ООД) е съдружник със сина на министъра - Антон Краус.
  • Сл. Христов регистрира обща фирма “Бул-ойл трейдинг” ООД с Георги Христов, зет на премиера Иван Костов.
2000 г. е решаващ момент за успешния възход на кръга “Олимп”. На общо събрание на БРИБанк Сл. Христов е избран за председател на надзорния съвет на банката. Официално той е акционер само чрез дружеството “Медикус - КСЛ трейдинг”, което купува 1. 5% от увеличения капитал на банката. Неофициално се знае, че офшорни компании, свързани със Сл. Христов, контролират повече от 40% от акциите на банката.
  • Първата голяма приватизационна сделка на Христов - покупката на “Златни пясъци”. Формално купувач на 63. 8% от капитала на курорта е РМД “Златни”, което е финансирано от банката. РМД-то се ангажира да плати 80, 8 млн. долара, разсрочено за пет години.
  • Банката на Сл. Христов финансира две РМД, кандидатстващи за пет ВЕЦ, обединени в каскадите “Пиринска Бистрица” и “Санданска Бистрица”. Общата предложена сума от РМД-тата е 65 млн. долара. За щастие сделката пропада.
  • Големият удар е покупката на фалиралата Стопанска банка. Сделката станала с политически протекции, защото шефката на “Банков надзор” в БНБ Емилия Миланова като... кума на премиера, не могла да откаже на премиерския приятел Славчо. Кръгът “Олимп” успява да осъществи несбъднатата мечта на "Мултигруп". Контролираната от Славчо Христов БРИБанк се ангажира да плати 80, 1 млн. лв. на кредиторите на Стопанска банка. БРИбанк се преименува на Стопанска и инвестиционна банка (СИБбанк), а Георги Прохаски, съветник на бившия вицепремиер Александър Божков, става изпълнителен директор на мястото на напусналия президентски съветник Красимир Ангарски.
Така империята “Олимп” сложи ръка на ВПК в България. Стопанска банка бе сред основните кредитори на предприятията от ВПК. А бившата БРИБанк бе и агент по приватизацията на “Арсенал”, “Бета”, “ Пима”, и “Трема”. Близки до СИБанк РМД-та и с пари на финансовата институция купиха и най-апетитните парчета от българските летни и зимни курорти.
  • “Бороспорт” - дружеството, което стопанисва любимият на СДС-актива зимен курорт, е приватизирано от РМД “Самоков Боровец 21” за цена от 4. 9 млн. долара, платени в брой.
2001 г.
  • “Турист инвест” - Цюрих, купува 60% от “Пампорово” АД срещу 11 млн. долара в брой.
  • Националният осигурителен институт решава да даде обслужването на половината от парите за пенсиите на Стопанска и инвестиционна банка, която да оперира с около един милиард лева на година.
Парчетата, които Христов и приближеният му кръг усвояват едно по едно, се подреждат в цяла империя. СИБанк се превърна в държава в държавата. Към нея течаха парите на много държавни фирми и институции. Около нея се структурираха отрасли, сектори и предприятия с предсказуемо добро бъдеще. С държавна подкрепа една българска банка се превръща в ключов фактор за икономиката на страната. За по-малко от три години тя успя да сложи ръка на военно-промишления комплекс, на основни предприятия в индустрията и транспорта, да навлезе мощно в туризма. И съдебната система след БТК, НЕК, НОИ, МВР, митниците, тотото, “Лукойл-Нефтохим” и почти целият държавен бюджет се обслужваха от частната банка, оглавявана от Славчо Христов. След най-големите морски и планински курорти, цигарени фабрики, военни заводи, строителни и застрахователни дружества, това е поредното завоевание в империята на бившия съдържател на кафенета, бивш ресторантьор и бивш оператор на телевизионното предаване “Бързи, смели, сръчни”. И същата банка след идването на жълтите царедворци на власт, по магьоснически начин, премина в ръцете на исландсия милионер Тор Бьорголфсон, а сред акционерите и управляваща банката е Цветелина Бориславова, приятелката на Бойко Борисов, тогава главен секретар на МВР, сега столичен кмет, претендиращ за бъдещ премиер. Това е част от обяснението защо въпреки че в НСС и в НСБОП има близо 400 разработки за криминална приватизация, няма нито един осъден и досега. Нямаше нито при предходното жълто, нито при сегашното червено-жълто-турско правителство. Това прави очеизвадна както заинтересоваността, така и отговорността на цялата политическа класа. Без значение на цвета - син, жълт, червен или турскосин, и без значение кой на власт, кой в опозиция. “Всички ония, които ликвидираха съвсем умишлено българското стопанство, като Александър Божков и сие, за да се родят новите милионери, са кръвно свързани и обучени с елитната червена номенклатура. Имено Божков и неговите крадливи копои създадоха наследствената вторична, червена олигархия, чрез РМД и другите приватизационни трикове. Днес тези типове, които искат стриктно да им слугуваме, се именуват богаташи, заможни хора, милионери и успели в новото време мениджъри. Пълномощниците и комбинаторите, получили държавното имане на тепсия от Божков и сие по места, в държавата, са известни в обществото като “чантите” - пише през март миналата година в открито писмо до президента Кольо Парамов, бивш депутат от БСП и бивш главен ревизор на БНБ. Отклик от “бащата” на тройната коалиция нямаше. Като цяло приватизацията у нас бе национално-безотговорна, цинична и дълбоко несправедлива. Към 2000 г. бяха продадени предприятия за приблизително 827,700 млн. лв., т.е. резултатите от скоростната приватизация са практически равни на нула. През 1990 г. България имаше 100% държавна собственост и 11 млрд. долара външен дълг. В 2001 г. държавната собственост остана около 20-25% и външният ни дълг е пак същият. Т.е., продадена бе около 80% от собствеността на държавата, а парите ги няма. Унгария, която раздържави по-голямата част от активите си, с тях изплати 2/3 от външния си дълг. При нас приватизацията бе катастрофална за огромната част от хората. Тази 70-80% частна собственост произвежда най-ниския жизнен стандарт в Европа, по-нисък дори от Румъния. В България за 10 години се изгради див олигархичен капитализъм, където дебели и високи огради отделят елита от масата мизерстващи хора. Близо 80% от хората живеят бедно или мизерно, от тях повече от една трета практически е изхвърлена от пазара, защото не купува нищо съществено в магазините. Още 25% са реално бедни и преживяват днес само защото износват старите си дрехи или защото няма как да имат претенции към живота, който водят. Наложи се жестока класова и кастова стратификация и диференциация между малкото свръхбогати и армията от бедни, докато в социалното пазарно стопанство на Европа, като цяло, се смалява границата между бедни и богати с цел да няма социално напрежение. Капитализмът в България се роди светкавично - на практика за 4-те години на Костовото управление - чрез потресающа мегакорупция, невиждан грабеж на националното богатство, създавано от поколения българи и ограбване на спестяванията на населението. Реално финансово-икономическите възможности са съсредоточени в една изключително малка група (т. нар. елит) от населението. В същото писмо до президента Кольо Парамов твърди, че България се управлява от 200-250 души. С други думи, повтаряме модела на Латинска Америка от 60-те и 70-те години. Имаме държава, която е обсебила преразпределителните функции, и 6-7 групировки създават икономическото статукво. У нас не става дума за първоначално натрупване на капитали, а за натрупване на лични богатства. У нас забогатяването на тясна прослойка е свързано с намаляването на националното богатство и обедняване на големи маси хора.
Тъкмо затова на книжния пазар и във вестниците на олигархията се появяват пропагандни димки като “Власт, пари, комунизъм”. В тях наемници на статуквото, безчувствени към народа и бъдещето на държавата, се опитват с изкуствени димни завеси, да скриват грозното настояще, посочвайки фалшивите, изфабрикувани от перестроечната върхушка смешни факти за “разхищенията на тоталитаризма”. И нито дума, и нито ред за истинските разорители на България.





Забележка на автора на блога:  Целия материал може да прочетете чрез препратките към предния брой на вестника /горе в дясно/, в началото на статиите, а при евентуални възражения относно твърденията запериода преди 1989 - а, моля към вестник "Нова Зора". Автора на блога не носи отговорност за тези твърдения, но изцяло поема отговорност и подкрепя твърденията за периода след 1989 - а г. и особено за управлението на Иван Костов - гробокопача на съвременна България. 


 


Целия анализ започва от тук: http://www.novazora.net/2007/issue10/story_01.html


Вижте и още от същия автор: "Митовете и лъжите за Жан Виденов и неговото управление":

http://www.novazora.net/2007/issue15/story_07.html

http://www.novazora.net/2007/issue16/story_05.html

http://www.novazora.net/2007/issue17/story_06.html

http://www.novazora.net/2007/issue18/story_07.html

http://www.novazora.net/2007/issue19/story_08.html









Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене