|
На 9 ноември 1989 г. падна Берлинската стена. Двадесет години по-късно, когато капитализмът се клати под ударите на сегашната криза на системата, каква равносметка може да се направи за двете изминали десетилетия?
Падането на Берлинската стена отбеляза символично края на Студената война, както и края (въпреки че СССР се разпадна през декември 1991 г.) на авторитарния държавен комунизъм в Европа. Това обаче не означава край на въжделенията на милиони бедни хора да живеят достойно в един по-справедлив свят с повече равенство.
Берлинската стена падна поради поне три основни събития през 80-те години:
1. Стачките през август 1980 г. в Полша, които показаха едно основно противоречие – работническата класа се обръща против една предполагаема „работническа държава“ и една предполагаема „партия на работническата класа“. Официалната теория, върху която се основаваше държавният комунизъм, се срути.
2. През март 1985 г. в Москва Михаил Горбачов е избран за генерален секретар на Комунистическата партия. Започват „перестройката“ и „гласността“, едно предпазливо реформиране на съветския комунизъм.
3. През пролетта на 1989 г., в навечерието на едно посещение на М. Горбачов в Пекин, хиляди манифестанти искат реформи, подобни на тези в СССР. Китайското правителство изпраща армията. Резултатът – стотици убити и международно осъждане на режима в Пекин.
Когато през есента на 1989 г. гражданите на ГДР излизат на улицата с искане за демократични реформи, властите се колебаят дали да стрелят, или не, по тълпата. Москва оповестява, че войските ?, разположени в Източна Европа, няма да участват в никаква репресия. Манифестациите се разрастват. Заровете са хвърлени. Пада Берлинската стена. И за няколко месеца един след друг са пометени комунистическите режими в Европа, включително в Югославия и Албания.
Важна констатация – системата се разпада поради вътрешни причини, а не поради офанзива на капитализма. В онези години САЩ е в тежка рецесия след „черния понеделник“ на Уолстрийт две години преди това. На 19 октомври 1987 г. индексът „Дау Джонс“ беше паднал с 23%. Но обяснението, което се налага, е, че в датиращия още от ХIX век сблъсък между капитализма и комунизма капитализмът побеждава с нокаут. Оттам идва и един вид интелектуално замайване, което кара някои да мислят за „края на историята“.
Фатална грешка. Губейки „най-добрия си неприятел“, който поради постоянното съизмерване на силите го принуждаваше да се саморегулира и да ограничава изблиците си, капитализмът се остави да бъде овладян от най-лошите си инстинкти. Забравяйки обещанието си да направи така, че светът да се облагодетелства от „дивидентите на мира“, Вашингтон започна да налага навсякъде с ускорени темпове това, което смята за победоносна идея – икономическата глобализация. Тоест, разпространението по цялата планета на ултралибералните принципи – финансиаризация на икономиката, отстраняване на профсъюзите, брутална конкуренция между работещите в цял свят, изнасяне на индустрията и т.н. С една дума, връщане към дивия капитализъм. Мултимилионерът Уорън Бъфет декларира в The New York Times от 26 ноември 2006: Има, разбира се, класова борба, но моята класа, класата на богатите, ръководи тази борба. И ние я спечелихме.
Във военно отношение Вашингтон разгръща свръхсилата си – нашествие в Панама, война в Ирак, разширяване на НАТО, война в Косово, заобикаляне на ООН… След атентата на 11 септември 2001 г. Буш и „ястребите“ му решават да накажат Афганистан и Ирак и да ги завладеят. Съкращават помощта за бедните страни на Юга и обявяват кръстоносен поход срещу „международния тероризъм“, като използват всички средства, включително най-долните – всеобщо наблюдение, мъчения, „изчезвания“, тайни затвори, незаконни лагери като този в Гуантанамо… Вярват в еднополюсния свят, ръководен от хегемона Съединени щати със самочувствието на покорител.
Равносметката е отчайваща – никаква реална военна победа, огромно морално поражение и екологична катастрофа, без да са премахнати основните опасности. Терористичната заплаха не е изчезнала, морското пиратство се увеличава, Северна Корея се снабди с ядрени оръжия, Иран би могъл да го направи… Близкият изток продължава да е барутен погреб…
Светът стана многополюсен. Някои големи страни, като Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка, образуват съюзи отделно от традиционните велики сили. В Южна Америка Боливия, Еквадор и Венецуела търсят нови пътища към социализма. Дори прибягването до Г-20 по повод глобалната икономическа криза потвърждава, че богатите страни на Севера не могат сами да решат основните световни проблеми.
Историческият шанс от падането на Берлинската стена бе пропилян. Днес светът не е по-добър. Климатичната криза надвисва над човечеството като смъртна опасност. А съвкупността от четирите настоящи кризи – хранителна, енергийна, екологична и икономическа – плаши. Неравенството се увеличава. Стената на парите е по-висока отвсякога, богатството на петстотинте най-богати хора в света е по-голямо от това на петстотинте милиона най-бедни… Стената, която разделя Севера и Юга, е непокътната – недохранване, бедност, неграмотност и влошена хигиена, най-вече в Африка. Да не говорим за технологичната преграда.
Освен това се изградиха нови стени като тази на Израел срещу палестинците, или на САЩ срещу латиноамериканските емигранти, и тези в Европа срещу африканците. Кога ще разрушим завинаги тези позорни стени?
Игнасио Рамоне
|
