Преди няколко дни се разхождах по пролетната улица “Фритьоф Нансен”. Наслаждавах се  на топлата  вечер, но  изведнъж видях  двама комунисти, които  пишеха лозунги по съседния блок. В краката им имаше кофа с  червена  боя. Единият  току що беше написал на стената “Осъзнай се класово!”. Изтичах и бързо изтрих с ръка, въпреки болката,  буквата “л” и  така изречението придоби съвсем различен смисъл. Другият  без да ми обръща внимание внимателно написа:  “На борба заедно с гръцките другари!”  Ръката ми  се  нарани, боята  и кръвта  се смесиха, но решително изличих буквата “р” от “борба”  и изречението отново  придоби съвсем различен смисъл.

“Познавам те  добре” –  каза с неприязън първият комунист и остави четката в кофата.  “Ти си от тези, които вместо да подкрепят антиамериканизма и гърците, онеправдани от ЕС и МВФ,  винаги ни обвиняваш, че сме комунисти и националисти, отживели времето си и хора без значение.”

“Но не е ли вярно,  че ти си комунист, който използва Фейсбука, за да рекламира идеите си? – отговорих язвително.

“Е, да така е, без Сталин и Фейсбука не можем!” – неочаквано се съгласиха в хор антимериканците.  Единият взе кофата и кимна на другаря си:

“Хайде, Берия, да вървим. Трябва да пишем и срещу  еврейската  Америка”

 Гледах ги как се отдалечават, а кръвта ми и  боята капеха  на земята.  Внезапно   антиамериканецът  се обърна, застана като истукан и треперейки,  вдигна глава  и започна да вие напрегнато:   HOWWWLLL.  Сетне спря задъхан с изхвръкнали очи и извика предизвикателно:

“Десебарски  скот!”

Без да отговарям, с лека погнуса видях, че в краката ми се образува  дълбока  локва от кръвта и червената  боя на идеите им. 

“ Дали няма да стана като тях?” – помислих си уплашено. “Нали кръвта ми се смеси с техните убеждения. Очевидно  е по-добре да се срещам с такива хора само във виртуалното”.

И поех към къщи, като  унило ближех  ръката си.