Посрещането на Вермахта в Русе – 1-ви март, 1941 г.

1 март 1941 г. е изключително важен момент относно позицията на България във Втората Световна. Пазела до този момент неутралитет сега България се присъединява към Тристранния Пакт, още известен като „Оста Рим-Берлин-Токио“. Министър-председателят Богдан Филов подписва на 1 март 1941г. влизането на България в пакта, с което ставаме съюзници на Германия. Пред нас няма особено голям избор, цар Борис III е желаел силно да предпази България от суровата и безмилостна хватка на комунизма. От друга страна, Фюрера обещава защита (която и осигурява) на България не само на думи за разлика от Англия например. Те, англичаните, ни убеждават как не трябва да влизаме в съюз с Хитлер, но не мислят и да ни защитят и помогнат някак си. С две думи ни казват, че най-добре да се оставим да бъдем смачкани, отколкото да влезем в съюз с него, от което даже и печелим. Това е обичайното лицемерие на „великите сили“, което и до днес можем да видим. Коварството, с което комунистите изопачиха дружбата между България и Германия през ВСВ е на високо ниво. Като започнем от пренаписване на учебниците, тъй както на тях им е удобно и завършим с унищожаването и укриването на цели документи, които от своя страна са най-солидните исторически извори. Писмените извори биват унищожени и заменени с исторически неверни приказки от едни шумкари и обирджии на мандри – комунягите.

Бойната дружба между България и Германия не може да бъде по-добре описана, тъй както самият Адолф Хитлер го прави:

„Особено ни вълнува поправянето на извършената на времето неправда спрямо България.Сега‚ след като германският народ‚ със силата на своето оръжие осъществи тази ревизия‚ вярваме‚ че сме дали на нашите верни бойни другари от Голямата война една историческа отплата.“

Забележете – нарича ни „бойни другари от Голямата война“. Той помни и знае много добре нашите подвизи от Първата Световна. Той знае, че заради некадърните му предшественици начело на германския народ ние печелихме битките, а те загубиха войната, заради което България бе разпокъсана жестоко. В тези си думи Адолф Хитлер говори за ревизия и историческа отплата. Той връща всички отнети на България земи през Първата Световна, без ние да сме изпълнили и половината от неговите искания. Факта, че когато е бил ранен на солунския фронт е лекуван в кюстендилска болница, факта, че познава силата на нашия войник и храброста на народа ни кара Хитлер да се държи с нас като с достоен съюзник. Например във Виена е канел доста често български архитекти и студенти на вечери, говорели са си за изкуство и други теми. Помагал е на български студенти, учещи архитектура, организирайки им нещо като конкурси. С две думи – пълно уважение, че и интерес.

Хитлер не се отблагодарява за нашата помощ с пари, които няма да осигурят защита и сигурност на българския народ в този период. Хитлер се отплаща с техника. Военна при това. Самолети Месершмит, самолети Юнкерс „Щука“ и др. С тези самолети българските летци бранят България от комунистите и небето над София от съюзническите жестоки и безмислени ежедневни бомбардировки. С Месершмит загива и великия български летец, направил жив таран срещу врага – Димитър Списаревски.

Да се върнем на периода между двете световни войни. След края на първата и преди началото на втората България и Германия имат една и съща тежка и несправедлива съдба. Отнети територии, непосилни репарации, безоръжаване, съсипване на цялата промишленост и адска мизерия и беднотия. За това и наричаме Втората Световна война, война водена за поправяне на неправдите, която „Съглашението“ само си пожела и организира. За това не можем да виним Адолф Хитлер, че се опълчи и не се примири с всички тия неправди, а напротив – възстана срещу тях и смело се бори до последно за европейската кауза. През 30те години никоя страна не купува българските плодове и зеленчуци. Всички гледат на нас с презрение и предпочитат Гърция. За разлика от останалите западни страни обаче, Германия не се притеснява да купува стоките, от които има нужда от нас. Даже българина с усмивка нарича германците „Дойчовците“, които купуват стоката им.

През 1941г. Вермахта влиза в Русе. Не мисля да пиша относно това, тъй като сме направили цял клип по тази тема. Можете да го видите тук: Влизането на Вермахта в Русе . Друг наш клип свързан с темата е: „Адолф Хитлер и България„

Непосредствено преди войната да избухне българския цар – Борис помага на Хитлер при решаването на т. нар. „Судетска криза“, като негов посредник в преговорите със бъдещите му врагове през войната – съюзническите сили (нарекли се така по време на войната). Тъй, че цар Борис III и Хитлер не са били двама далечни съюзници, а напротив – дори по време на войната са поддържали чести кореспонденции. Не веднъж царя е бил на официални и не официални визити при фюрера. Може би най-голямата е в планинската лична хижа на Адолф Хитлер в планината, където не всеки е бил допускан.

Нека се отърсим от комунистическите лъжи, писани от исторически неграмотници, водещи се сляпо от мракобесническата идеология, отнела живота на над 300 хил. истински българи, заради която България остнаа и до днес разпокъсана – комунизма и погледнем на нещата в истинския им вид, такива каквито са били.

Повече исторически факти относно Българо-Германската бойна дружба и приятелство може да намерите на сайта посветен на тази тема – „Бойна Дружба“