Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2017 10:39 - МАКЕ
Автор: sande Категория: Изкуство   
Прочетен: 19671 Коментари: 51 Гласове:
18

Последна промяна: 18.04.2017 17:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

МАКЕ

 

  - Владо Треневски: Братя Българи, ползвате ли изречения  «Мизе» и  «Траке» подобно на «Маке»? Глезите ли ни или ни обиждате ?

          - Kamen Velkov :   "Маке" е умалително с много положителна емоционалност. Съдържа симпатия и любов, всичко друго,  но не и обидно. Иначе, когато са налагат обидни обръщения, българският език е от най-богатите, но тук случаят е обратен.

      Това е разговор  във Фейсбук. Охридчанинът Владо Треневски знае отговора, но   е решил да изпровокира. Камен Велков, когото не познавам,  е отговорил кратко и точно.

      И все пак, макар, че е ясен отговора, не  е ли чудна, вълшебна тази дума “маке” ? При споменаването й, сърцето трепва. Тя е като обикновените думи “братко”, “сестро”, но съдържа като че ли в себе си, нещо неуловимо, нещо, което свива сърцето, или изпълва гърдите с неподозирано вълнение, с някаква тръпка, в която има и радост и тъга, възторг и покруса,  надежда и отчаяние,  сила и безсилие.

      Маке. В тази кратка дума всеки от нас чувства невидимия  суров и безмилостев пръст на Съдбата. Братя, а разделени  на два бряга от временното Време, от бездушието  на  Вековете ... Времето бяга като хоризонтите, които са все недостижими.

      Маке. То идва от  епопеята за Обединение на българите, от Балканските войни, от Първата световна война, от всички войни ... От 450-те войнишки гробища в Македония, от въстанията, от несекващите битки, от Гоце и Яне, от Тодор Александров и Ванчо Михайлов, от Солунските гемиджии, от  Мара Бунева и полковник Борис Дрангов.

      Макетата и днес са навсякъде в България – от Кюстенди, Пловдив и  Бургас, от Русе до Петрич.

 

****

 

      С моя приятел от  Разложкото село  Елешница Димитър Велков завършихме Учителския институт в Дупница, а след това  и  студенти-задочници в СУ “Климент Охридски”. По време на Очните занятия  и изпитните сесии  сме на квартира  в къщата на негов родственик в София.Разказва ми, че скоро, в началото на годината се оженил за приятелката си  от същото село, Венка. “Много се обичаме. – казва – много. Тя е много красива, много. Много лъчезарна, много привързана към дома, с позитивен характер, също като мен, както и с чувство за несекващ хумор ... като мен. Миналият ден се събуждам, гледам – направила закуска, чай, кафе ... и заминала на работа. Служителка е в общината. А на мен ми нещо криво ... спал съм повечко от обикновено. Виждам съседката Гюрга, отива към центъра. Казвам й :Лельо Гюре, кажи  на Венчето веднага да  дойде, нещо ми е лошо. Тя кимва “добре” и след малко ето ти Венчето – връхлита като фурия в спалнята.     - Митко, какво ти е? – пита ме запъхтяна- какво ти стана, какво ти е ? Казвам й със сериозен тон: нещо ми стана, целият горя, в огин съм, в огин! Целият горя! Тя се привежда и слага длан на челото ми. Нищо ти няма, студено ти е челото. А аз я грабвам за ръката и я пъхам под юргана. “Виж по-добре какво ми е. Горя. Само ти можеш да ме изгасиш! ”  И като се ухилва до ушите, добавя: “Така си жвеем ний в Елешница.”

       Когато аз излизам по работа или той отива  на изпит, не забравям да се пошегувам:” Митре, ке ти требувам ле?”

       Това е една стара закачка по анекдот  за митичния Митре, който отива на изпит в СУ, но е неуверен.  Митрето  е извикал на помощ, за всеки случай, двама свои приятели, прочути  македонски харамии, рошави, мустакати и страшни, закичени от главата до петите с вървища, пищови и ножове. Малко след като изпитът започва вратата на професорския кабинет се отваря и се показва свирепата муцуна на Андон, единия от двамата харамии и прецежда през зъби: “Митре, ке ти требуваме ле?” Митре поглежда изпитално стреснатото лице на горкия професор и маха небрежно с ръка: - Чекайте ме надвор, во коридорот.” В същото време изтрещява нещо като звук от паднал предмет. Андон казва извинително: “Со пардон, ми падна  ножот!”

       Днес Митре отива до Пощата, има важен телефонен разговор със съпругата си, която е в родилното в Разлог. Очаква Венка да го зарадва с мъжка рожба.

Затова  му казвам: “Митре, ке ти требувам ле?”  Без да се колебае ми отговаря: “ Абе, я ела. Моментът е върховен!”

       Чакам  го отвън, пред Пощата. След малко излиза начумерен.

Питам го: “Какво, бе Митре? Какъв е резултата? “

       “Татко съм. Родило се е девойче.”

       “Браво, бе. Честито! Да е живо и здраво! Да са живи и здрави и детенцето и майката! Поздрави ли я, какво й каза?”

       “Поздравих я... Но й казах. На поправителен си. Готви се за второ! “

 

***

       И какво да кажем накрая? Маке, дори  и да ни мразиш, ние те обичаме!

 

image












Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Поздравяваам всички, прочели разказа за "макетата" с букета от македонски песни ...
03.02.2017 11:18
Специални, върховни поздрави за макетата и на първо место мойте приятели от Р Македония !

Който не е българин, не е маке !
цитирай
2. sande - Па ща си ти ?
03.02.2017 11:26
Каква си ти?
29.12.2013 09:43
ПА ШТА СИ ТИ?
Иван Вазов

Па шта си ти? - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
Па шта си ти? - с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец;

Па шта си ти? - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.

Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;

че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!

Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
"Тук българи са, българи от памтивека!"

Април, 1913 г.

цитирай
3. syrmaepon - Споделям чувствата ти, по отнош...
03.02.2017 11:26
Споделям чувствата ти, по отношение на специалната дума "маке", каквото и да означава това. Според мен българите интуитивно са разбрали, че такава специална порода хора /българи/ непремено се нуждае от специално название и обръщение. :). Определено мога да твърдя, че тракийските българи са по-различни, може би на мира и оранта. Комитите са друга работа, такава им вековната специализация - на границата да воюват. Също като кавказците ))).
цитирай
4. sande - Потомък
03.02.2017 11:32
ПОТОМЪК



Заченат сред полета и балкани,
израснал на горещи стремена –
аз ида с тъмен гръм на барабани
от мрака на далечни времена.

Аз ида от дворци, от манастири,
от сборища, от ниви, от хора.
Със белези от брадви и синджири
приличам на престара канара.

Душата ми е слънчева и твърда,
и жилава в несгоди и в тъга.
Аз мога тежка сабя да развъртам
и да прекършвам момина снага.

Аз мога да заплача след градушка
и гълъб да нахраня в мойта длан.
Аз мога с къшей хляб и вярна пушка
да тръгна към хайдушкия Балкан.

Аз мога пред бесилка да запея,
загледан във високите звезди.
Аз мога и в смъртта да живея,
аз – кръв и плът от моите деди.

Забравян и отричан, и прославян,
аз ида като вик на любовта.
И българин завинаги оставам!
Завинаги! ... До края на света!


Матей Шопкин
цитирай
5. sande - Из Преедговора към "Поклоннически слова" ...
03.02.2017 11:40
“...Тъй или иначе, Македония и съдбата на македонските българи продължават да са живата, кървящата рана на България и българите. Не зная какво ни вещаят новите времена, но едва ли някой все още вижда и може да предложи лек за нея. Всички досегашни лекарства се оказаха по-страшни от болестта, все повече развреждат и задълбочават раната, вместо да я лекуват. Едно е очевидно — тази рана се отвори, тя е връстник на възстановяването на третото българско царство, тя е дело на великите сили и техните кроежи в Берлин през същата година на нашето Освобождение. Само две години преди това, на Цариградската конференция на същите сили, нямаше и помен от „македонски въпрос". Малко по-рано на свободните и демократични екзархийски избори самото население на Югозападна България се беше самоопределило и присъединило към Българската Екзархия. И това не изненадваше никого. И как ще изненадва, когато не други, а самите македонски българи бяха инициатори и двигатели на българското Възраждане. Не други, а скопяни първи изгониха своя патриаршески владика (1833), братя Миладинови умряха в турските зандани за същото дело, Нако Станишев (дядо на проф. Александър Станишев) пръв в Кукуш напипа слабите места на великите сили и поде унията като средство за политически натиск, развит след това в общонационална маневра от Драган Цанков, и т. н., и т. н. Българската цариградска община и нейното ръководство в Цариград, които играеха роля на непризнато българско правителство и народно събрание по времето на църковно-националната борба, се състояха предимно от българи от македонските краища. И практически тревненец и търновчанин дядо Петко Славейков знаеше какво прави, като кръсти първия голям и най-авторитетен български вестник „Македония". Който е чел за акцията на Българския Великден на 3 април 1860 година в църквата „Свети Стефан", много добре знае, че владиката Иларион Макариополски е бил спрян да произнесе в литургията името на Вселенския патриарх на хубавото наречие на македонските българи: „Не сакаме го патрикот!"

Да ме простят нашите добри съседи, но при тях Македония и македонците присъстват изключително като политическа тема, като предмет на политически кроежи или териториални претенции. А погледнете българската култура, в която е душата на нашия народ. Ами че Македония и македонските българи са втъкани в нейните основи, без тях няма изобщо българска култура. Така е у двамата Славейковци, Стоян Михайловски, Вазов, Антон Страшимиров, Кирил Христов, все хора родени и израснали далеч от Македония. А най-големият ни поет след Ботев, чирпанлията Яворов, трагично погина и не друго, а Македония беше на устата му при последния дъх. Аз вече не говоря, че в целия спектър на националния живот и култура откриваме трайно заложени имената на родени македонци или бежанци от тоя край — почнете от Паисий Хилендарски, минете през Неофит Рилски, Теодосий Синаитски, Йордан Джинот, Григор Парличев, за да стигнете до Александър Балабанов Иван Снегаров, Симеон Радев, Андрея Ляпчев, Никола Генадиев, Йордан Бадев, Димитър Талев и т. н.

Но вече стана безпределно ясно, че аргументите нямат никаква сила за формирането на политическите реалности, че силата формира и аргументите.

Какво ни остава? Според мен надеждата е единствено и само в укрепването и развитието на общоевропейския процес и структури. Вече четири-пет столетия човечеството се движи и уповава на националните идеи, те показаха чудеса на творчество във всички области на живота и духа. Но изглежда съвременният свят, с всичките му придобивки от атомната енергия до комуникациите, иска друго, цивилизовано поведение и съзнание, което поставя общочовешките ценности над всичко. Или така, или Босна и Херцеговина! Изглежда, други пътища не останаха. Само при развитието на общоевропейския процес нещата ще дойдат на мястото си. Тогава ще се вдъхновяваме не от териториални придобивки, а от културно и икономическо влияние. Само ако границите помежду ни и Тук, на Балканите, престанат да са проблем, да се осигури безпрепятствено движение на хора, идеи, култури, стоки, както е в цивилизования свят, само тогава всеки ще си получи своето. Или най-малкото — споровете няма да се докарват до варварска вражда и изтребление.

Македонският проблем беше създаден от Европа в последната четвърт на миналия век. Той може да бъде разрешен само в рамките на интегрираща се Европа през двадесет и първия век. Това ви го казвам аз, неведнъж обвиняван като националист ...»

Август. 1992, Розино.

Тончо Жечев
цитирай
6. tota - Поздрави за постинга, Санде!
03.02.2017 16:08
Всеки един от нас, по някакъв начин е свързан с тези части на нашите земи, останали разделени от майка България и до ден днешен. Всеки има близки от там, приятели, колеги, към които нарицателно се е обръщал, с думите: Маке, здравей?, Маке, как си? Интересни случки си ни поднесъл, които всеки от нас също би разказал. Но, бих искала да се върна на израза, ползван за обръщение и получил популярност в говорната реч. Маке, не идва само от наименованието на тази част на българските земи, а по скоро от думата мъка, изговаряна диалектно маака. Спомних си и монолога на Дилбер Танас (Руси Чанев) от един от най-добрите български филми: "Мера според мера":
" Абре, истина велят нашите стари. Оти Македония я кладели от мъки, от мъки е името Македония останало, Мъкедония - мъки, мъки - Мъкедония...
И подире руско-турската война, Берлинскиот договор стори и ние да пейме на бреговете на Вардара и Бялото море: проклета и триклета да бидеш ти, Европо, блуднице вавилонска, кръвнице Македонска.
Оти Европата раздели Българско на три и остави Македония и Одринско под турско. Но апостолете, начело со Гоце Делчев, бог да го прости, организираха организацията и покрай тия люде некак пофати да витай около мен друг дух - за избавление на моя мил български народ...
Оти кажуваше световниот поет Пейо Яворов: Ден денувам, пътища потайни, нощ нощувам - пътища незнайни, и още..
с благ благувам - вера зарад вера,
с враг врагувам - мера според мера...
Враг ли сме ний на Македония или? Или братя родни? Мъките на Македония продължават... Та прав е Камен Велков, че :"Маке" е умалително с много положителна емоционалност. Съдържа симпатия и любов, всичко друго, но не и обидно." Бих добавила и маке, маака (мъка) по непостигнатия национелен идеал България да бъде едно: Мизия, Тракия и Македония цяла. В това обръщение е и цялата болка на всеки един от нас.


цитирай
7. vladun - Ке го игра ли наш Митре царот или. . . ...
03.02.2017 16:50
Ке го игра ли наш Митре царот или... :)
цитирай
8. sande - Поздрави, Сирме !
03.02.2017 17:30
"
syrmaepon написа:
Споделям чувствата ти, по отношение на специалната дума "маке", каквото и да означава това. Според мен българите интуитивно са разбрали, че такава специална порода хора /българи/ непремено се нуждае от специално название и обръщение. :). Определено мога да твърдя, че тракийските българи са по-различни, може би на мира и оранта. Комитите са друга работа, такава им вековната специализация - на границата да воюват. Също като кавказците ))).
"

***

Сирме, замисляла си се, че проблема с Македония е преди всичко е български проблем. Проблем на България, на българите. Късно излиза България от Османската империя. Оказва се, че всички, всичко е разделено и разпределено. Никой, никой не иска на това място голяма държава. А държавица - но тази територия. И с нищо не може да се постигне. С въстания, с борби, с войни. Не. Невъзможно е. Даже съм си задавал и обсурдния въпрос: Защо и Господ не помага ? Защо ? Ами защото и той не може. Даже може да стане и по-лошо. Дяволът,сатаната е по-силен в случая. Дяволите играят тук сатанинското си хоро!

Между другото: това се потвърждава - на Деветото.
цитирай
9. sande - Поздрави, Тота!
03.02.2017 17:37
"[quote=tota]Всеки един от нас, по някакъв начин е свързан с тези части на нашите земи, останали разделени от майка България и до ден днешен. Всеки има близки от там, приятели, колеги, към които нарицателно се е обръщал, с думите: Маке, здравей?, Маке, как си? Интересни случки си ни поднесъл, които всеки от нас също би разказал. Но, бих искала да се върна на израза, ползван за обръщение и получил популярност в говорната реч. Маке, не идва само от наименованието на тази част на българските земи, а по скоро от думата мъка, изговаряна диалектно маака. Спомних си и монолога на Дилбер Танас (Руси Чанев) от един от най-добрите български филми: "Мера според мера":
" Абре, истина велят нашите стари. Оти Македония я кладели от мъки, от мъки е името Македония останало, Мъкедония - мъки, мъки - Мъкедония...
И подире руско-турската война, Берлинскиот договор стори и ние да пейме на бреговете на Вардара и Бялото море: проклета и триклета да бидеш ти, Европо, блуднице вавилонска, кръвнице Македонска.
Оти Европата раздели Българско на три и остави Македония и Одринско под турско. Но апостолете, начело со Гоце Делчев, бог да го прости, организираха организацията и покрай тия люде некак пофати да витай около мен друг дух - за избавление на моя мил български народ...
Оти кажуваше световниот поет Пейо Яворов: Ден денувам, пътища потайни, нощ нощувам - пътища незнайни, и още..
с благ благувам - вера зарад вера,
с враг врагувам - мера според мера...
Враг ли сме ний на Македония или? Или братя родни? Мъките на Македония продължават... Та прав е Камен Велков, че :"Маке" е умалително с много положителна емоционалност. Съдържа симпатия и любов, всичко друго, но не и обидно." Бих добавила и маке, маака (мъка) по непостигнатия национелен идеал България да бъде едно: Мизия, Тракия и Македония цяла. В това обръщение е и цялата болка на всеки един от нас."


***
Какво аз да кажа? Ами ти си казала всичко. По прекрасен начин. Ученото си е учено.

Благодаря ти!
цитирай
10. sande - Владо, това е същия анекдот. Нищо чудно да е самата истина.
03.02.2017 17:42
vladun написа:
Ке го игра ли наш Митре царот или... :)


***
Ке го играе ли Кръстето царот?

Става дума за голямия артист Кръстьо Сарафов.

Или ножот ке играе.
цитирай
11. sande - Мисия невъзможна или мисия възможна?
03.02.2017 18:20
За мен, като неспециалист, едно е ясно.
От Цариградската конференция /1877 г./ до ден днешен е невъзможно обединението на България в етническите и граници, в това число и с Македония.
Мисия - невъзможна.
Защо?
Късно се появява новата България на историческата сцена и на картата на Европа.
Никой не е съгласен да има такава държава - от Черно море до албанските планини и от Дунав до Бело море. Никой! Най-малко съседните държави, комшиите.
Голема е. И на кръстопътно место.

Македония, като българска земя, последно я предава "вожда и учителя" на българския народ Георги Димитров. Под диктовката и ботушите на Сталин Генералния секретар на Коминтерна Г.Д. се съгласява с инженерния проект да се създаде Южнобалканска славянска федерация, в която Македония ще бъде федерална единица, като и България, Сърбия и другите. Нещо като втори СССР на Балканите. Идеологията бе за световно господство на комунизма.
Така се роди идея за македонска нация и език. До некаде в това се успя във Вардарско.

А идеята бе мъртво родена и умря скоропостижно.

Цялата българска администрация в Македония /РМ/ бе предадена на титовите палачи и бяха избесени и разстреляни. Имаше и Народен суд. И мощна антибългарска пропаганда. Под благовидния вид на антифашистка.

За 100 години напред бе убита всякаква идея за сближаване между България и Македония, камо ли за обща държава.

В България нищо не се решаваше без одобрение на Кремъл.
В Р Македония - без Белград и друже Тита.
Сталин - Тито - Димитров!
После Сталин - Димитров!
После само Димитров!

После - знае се за после.

Реалното е България и Р Македония да тръгнат към сближаване на базата на общото историческо минало и да бъдат образец за приятелство и добросъседство.

За това требе да работиме. Сите.
цитирай
12. syrmaepon - А-а за Господ не се знае - той забавя, но не забравя - неведоми са пътищата.....
04.02.2017 10:57
sande написа:
"
syrmaepon написа:
Споделям чувствата ти, по отношение на специалната дума "маке", каквото и да означава това. Според мен българите интуитивно са разбрали, че такава специална порода хора /българи/ непремено се нуждае от специално название и обръщение. :). Определено мога да твърдя, че тракийските българи са по-различни, може би на мира и оранта. Комитите са друга работа, такава им вековната специализация - на границата да воюват. Също като кавказците ))).
"

***

Сирме, замисляла си се, че проблема с Македония е преди всичко е български проблем. Проблем на Бълагария, на българите. Късно излиза България от Османската империя. Оказва се, че всички, всичко е разделено и разпределено. Никой, никой не иска на това място голяма държава. А държавица - но тази територия. И с нищо не може да се постигне. С въстания, с борби, с войни. Не. Невъзможно е. Даже съм си задавал и обсурдния въпрос: Защо и Господ не помага ? Защо ? Ами защото и той не може. Даже може да стане и по-лошо. Дяволът,сатаната е по-силен в случая. Дяволите играят тук сатанинското си хоро!

цитирай
13. syrmaepon - Както пишеше един кримски хан на ...
04.02.2017 10:59
Както пишеше един кримски хан на руския цар по отношение на Украйна в един източник "Бог еще ведает за кем она будет"
цитирай
14. sande - Да. Следва "Полегнала е Тодора" за всички, които я пожелаха.
04.02.2017 11:28
Поздрави, Сирме!
цитирай
15. sande - Къде са ми макетата ? Барем едно да се появи.
04.02.2017 18:06
Скромни са.

Иначе се знае: Се що е маке, се е юнак!
цитирай
16. sande - Поздрави, Батко Пепо !
04.02.2017 18:10
Батко Пепо
преди 19 мин. ·

Македонец бие сина си:
-Двойка по математика, дека е голема наука ,се согласувам.Ама двойка по История ,дека е две страници само да не знаеш !?
цитирай
17. donchevav - Мило, обичливо обръщение, изпъ...
05.02.2017 11:28
Мило, обичливо обръщение, изпълнено с нежност – като към по-малка сестричка. Свекърът ми е македонец, съпругът ми – 50%. Мило ми е всичко македонско и го чувствам много близко – постингът ти ме развълнува, Санде! Благодаря ти! Благодаря и за коментарите – много подходящи литературни илюстрации!

«Скрий, че си българин в най-българския край;
……………………………………………………
Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
"Тук българи са, българи от памтивека!"

Великият Вазов! Поклон!

Поздравления за чудесния постинг, за майсторския , емоционалнен разказ, за невероятната фолклорна китка – извор на красота и българщина!
цитирай
18. sande - Мило, обичливо обръщение, изпълнено с нежност – като към по-малка сестричка.
05.02.2017 15:32
Да, Венетке, нежна, талантлива и безценна!

Не случайно избрах името на жената на Митрето Венка, която роди първата си рожба момиче. А Макето очакваше момче, юнак. Зная, че по-късно Венка е сбъднала мечтата на Димитър. И се казва Георги - Гоце.

А с макетата от долината на Вардарот и другите ще се намерм все някога в Европа, без граници..

Поздрави, сърдечни!
цитирай
19. shtaparov - Глезим ви драги братя и сестри- г...
09.02.2017 15:37
Глезим ви драги братя и сестри- глезим!!!
цитирай
20. sande - Ангел е кратък, ясен и откровен .Благороден.
09.02.2017 18:02
shtaparov написа:
Глезим ви драги братя и сестри- глезим!!!


***

Но има и друго мнение. То е на Министър-председателя на България от Ресен, Македония /след 1918 г. /, регламентиращ отношенията така: "Со кротце, со благо и со малце кьотек..."
цитирай
21. get - Да, Венетке, нежна, талантлива и ...
14.02.2017 21:12
sande написа:
Да, Венетке, нежна, талантлива и безценна!

Не случайно избрах името на жената на Митрето Венка, която роди първата си рожба момиче. А Макето очакваше момче, юнак. Зная, че по-късно Венка е сбъднала мечтата на Димитър ... Георги - Гоце.

...



Делото на Каравелова, Ботева и Левски, освобождението на целокупната българска родина чрез революция, БЕШЕ ОСУЕТЕНО, ако не случайно, поне твърде неочаквано. То се знае, апостолите на българската свобода не мислеха, че петвековния роб ще види боева сполука.
Но те имаха пред вид сигурен политически успех.
Българското движение, оставено да се развива в еднъж усвоената посока, рано или късно би достигнало целта си. Мизия, Тракия и Македония в неразривно единство стъпка по стъпка напред биха получили самоуправление. Народът, изнесъл на плещите си трудната борба, горд в съзнанието на извършения подвиг, би знаел да цени благото на свободата.
И нашето племе, свършило предварителната работа по формирането си като политическа единица, би се предало на тихо културно развитие като достоен член от семейството на културните човешки племена.
Обаче Русия, възползувана от смутовете в европейските турски области през нещастната 76 година, поиска да осъществи или поне в краен случай да приближи ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА СВОИТЕ ЗАВОЕВАТЕЛНИ НАМЕРЕНИЯ СПРЯМО ТУРСКОТО НАСЛЕДСТВО. Тя обяви тъй наречената Освободителна война, която свърши с един съдбоносен за нас резултат - отечеството ни беше разкъсано на три части. (…)
Македония, онеправдана от европейската дипломация, протестира твърде смело: Джумайско, Малашевско и Разложко почти цели две години бяха в открито въстание, Прилепско и Охридско, макар за по-кратко време, не останаха надире.
Но шепа хора не можеха да сломят волята на "седем краля" – мъртвородения 23-и член** от берлинските постановления хвърляше прах в очите на цял свят.
Най-после те преклониха глава с ВЯРА, че Русия не ще остави делото си наполовина и че "свободните братя" все ще успеят при благоприятен случай да направят нещо. Прочее населението мирно помъкна стария хомот. И страната отново се превърна в театър на църковно-училищни трагикомедии. (…)
Тъй минаха ред години, десет и повече, в мъчителни очаквания, в празни сънища.
През това време РУСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО употреби всички средства да покаже, че СЛАВЯНСТВОТО И ПРАВОСЛАВИЕТО СА ДВЕ ОВЧИ КОЖИ ВЪРХУ ГЪРБА НА ЕДИН ХИТЪР ВЪЛК.

От книгата „Гоце Делчев” на П. Яворов

23-и член** Берлински договор 1878 година
Високата Порта се задължава да въведе добросъвестно на остров Крит органически устав от 1868 година с нужните изменения. Подобни устави, приспособени към местните нужди, с изключение на данъчни облекчения, предоставени за Крит, ще бъдат въведени и в други части на Европейска Турция, за които не е предвидено особено устройство в този договор.

Поздрави и … помнете!
Отново е наметнал „двете овчи кожи” славянско-православният вълк … а покрай него отново са се нароили местните му аргати-фили?
цитирай
22. tota - Гет, приятелю!
15.02.2017 11:57
Относно коментара. Гет, не зная откъде идва това твое крайно мислене относно ролята на Русия в т. н. освободителна война 1877/78 година. Не може от контекста на една статия да се правят генерални изводи. Нашите възрожденски водачи са имали будна мисъл и прозрения. Имали са и волята, но силите достатъчни ли са били? Та ние тогава, кои сме? Никой и никому неизвестни, ако не бяха лудите глави и тяхната саможертва в Априлската епопея, дали щяхме да бъдем забелязани, дали някой щеше да замилее за нашата съдба? Всеизвестно е от историята, че тук на Балканите се преплитат интересите на Великите сили. Съдбата на Османската империя и балканските народи са в основата на т. н. Източен въпрос, който минава през кризи, от които най често се излиза чрез война. В литературата се правят опити за омаловажаване на ролята на Русия за освобождението ни. Независимо от целите на руските политици, войната слага край на чуждото потисничество. Санстефанският мирен договор постига максимално възможни резултати, но той се оказва илюзия, от която най - много пострадва България. Русия си запазва политическите дивиденти, извоюва освобождението с кръвта на своите войници, но от това се облагодетелстват останалите балкански народи без българите. И това не е вина на Русия.Със своя огромен демографски потенциал българите са сериозна заплаха за влиянието най – вече на Австро – Унгария и Великобритания на Балканите. Те нямат интерес от създаването на силна, независима България, която има възможност да осъществи собствена политика. Резултатите възможни при тогавашното съотношение на силите, идват след Берлинския конгрес. Независимо от крайностите в оценките за освободителната война, не може да се отрече обективно положителният резултат от войната - България се възражда от пепелта, появавя се на картата на света отново, разделена на пет части. Това, което Великите сили налагат като решение на Берлинския конгрес е „безнравствено и жалко дело, защото без да осигури ни най – малко мира, той създава многобройните поводи за конфликти и войни в бъдеще”. Всичко случило се в историята ни след това е потвърждение на последните цитирани мисли на френски историци. Цялата енергия на народа ни е впрегната в борбата за постигоне на националния идеал – България да бъде цяла.
Колкото до вълка и овчите кожи, мисля, че той не е един. Много са вълците, дръзнали да влияят върху нашето развитие и дя се възползват от безсилието ни на малка държава за да постигат своите цели. Затова начело на държавата ни трябва да застават българи – държавници и дипломати от най - висша класа. Народът ни, да не се поддава в името на оцеляването си, на противопоставяне. С обединени сили да работим за спасението и възраждането ни отново като народ и държава в новите обстоятелства. Няма да е лесно.

цитирай
23. sande - Какво ще кажеш, приятелю Гет?
15.02.2017 14:14
Какъвто и прочит да направим днес от разстояние на времето, той ще е все един същ. Независимо прозренията на дейците на Освобождението ни. Такава е съдбата на малката държава, за съжаление.
Един въпрос продължава да ме занимава.
Защо Бог не помага на България?

Защо?

Ами защото не може.

Никой не може да помогне на България.

Защото тя е в ръцете на Дявола.

В случая той е по-силен.

Даже ако се опита да помогне, става още по-лошо.

Като на Деветото.

Прощавай.
цитирай
24. sande - Та ние тогава, кои сме? Никой и никому неизвестни, ако не бяха лудите глави и ....
15.02.2017 19:30
[quote=tota]Относно коментара. Гет, не зная откъде идва това твое крайно мислене относно ролята на Русия в т. н. освободителна война 1877/78 година. Не може от контекста на една статия да се правят генерални изводи. Нашите възрожденски водачи са имали будна мисъл и
прозрения. Имали са и волята, но силите достатъчни ли са билиа ние тогава, кои сме? ? ТНикой и никому неизвестни, ако не бяха лудите глави и тяхната саможертва в Априлската епопея, дали щяхме да бъдем забелязани, дали някой щеше да замилее за нашата съдба? Всеизвестно е от историята, че тук на Балканите се преплитат интересите на Великите сили. Съдбата на Османската империя и балканските народи са в основата на т. н. Източен въпрос, който минава през кризи, от които най често се излиза чрез война. В литературата се правят опити за омаловажаване на ролята на Русия за освобождението ни. ....

Да се запознаем с три документа, които разкриват рускана имперска политика от това време.Преди това да се върнем към лятото на 1944 година.
На 29 май 1944 г. дясната ръка на Сталин, Лаврентий Берия, пише доклад с искане за изселване от територията на Крим на всички българи. Вината им е, че са останали живи по време на германската окупация на полуострова и че са българи. Дават им 20 минути срок да напуснат домовете си. И на 6 юни 1944 г. над 13 000 българи от Крим са депортирани в Башкирска и Мирийска автономни републики, в Кемеровска, Свердловска и Кировска области на Руската федерация, както и в Гуриевска област на Казахстан. В запустелите български села съветският режим заселва 17 000 семейства от други части на Русия.

Масовият глад през 1946-1947 г. е поредното тежко изпитание за българското население в Бесарабия. Количеството на умрелите тогава е толкова голямо, че не успяват да ги регистрират и погребват. И това не е първият, а ТРЕТИЯТ ГЛАДОМОР в Съветския съюз. При това съзнателно организиран от Сталин и обкръжението му, за да се намалят „гърлата”. И докато стотици хиляди измират от глад в същото време СССР, само през 1947 г.,изнася на Запад 3,2 милиона тона зърно с официална цел: „закупуване на оборудване за възраждащата се индустрия”.


Първият документ е, т.нар .РАЙХЩАДСКО СПОРАЗУМЕНИЕ. Той представлява дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Австро-Унгария, част от подготовката на Руско-турската война (1877-1878). На 26 юни/8 юли 1876 година руският император Александър II и министърът на външните работи княз Александър Горчаков, се срещат с австро-унгарския император Франц Йосиф и министъра на външните работи граф Дюла Андраши. Срещата се провежда в замъка „Райхщад“. Страните подписват тайно споразумение. Според него АВСТРО-УНГАРИЯ И РУСИЯ СЕ СЪГЛАСЯВАТ, ЧЕ НА БАЛКАНИТЕ НЯМА ДА СЕ СЪЗДАДЕ ГОЛЯМА СЛАВЯНСКА ДЪРЖАВА (т. 2, б.Б), а БЪЛГАРИЯ И РУМЕЛИЯ ДА ОБРАЗУВАТ НЕЗАВИСИМИ КНЯЖЕСТВА. Това означава, че още преди т.нар. „освободителна война” Русия е против създаването на „Санстефанска България”.
Вторият документ е БУДАПЕЩЕНСКАТА КОНВЕНЦИЯ – също дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Австро-Унгария. На 3/15 януари 1877 г., малко преди да завърши Цариградската конференция, в Будапеща се подписва ТАЙНА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ РУСИЯ И АВСТРО-УНГАРИЯ - резултат от преговорите между руския посланик Новиков и министъра на външните работи Гюла Андраши. Конвенцията потвърждава Райхщадското споразумение.
Третият документ е ЛОНДОНСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ – дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Великобритания, част от подготовката за Берлинския конгрес. Според него на юг БЪЛГАРИЯ ЩЕ БЪДЕ РАЗГРАНИЧЕНА ТАКА, ЧЕ ДА НЯМА ИЗЛАЗ НА ЕГЕЙСКО МОРЕ и ще бъде разделена на две провинции – и само едната, тази на от Балкана, ще получи автономия под княжеско правителство. Но затова пък във втори Меморандум се говори не за „освобождение”, за „ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА И ХАРАКТЕРА НА РУСКАТА ОКУПАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ”.
цитирай
25. get - @ 22. tota 23. sande - Който има сетивата - той вече е узнал за ГОТВЕНАТА, ДЕМОГРАФСКА ... ?
16.02.2017 12:45
sande написа:
Какъвто и прочит да направим днес от разстояние на времето, той ще е все един същ. Независимо прозренията на дейците на Освобождението ни. Такава е съдбата на малката държава, за съжаление.
Един въпрос продължава да ме занимава.
Защо Бог не помага на България?

Защо?

...
...

Даже ако се опита да помогне, става още по-лошо.

Като на Деветото.

Прощавай.


... СМЪРТ на народа Български?
Не бъркам не-употребявайки ДЪРЖАВА - Защото от самият МОМЕНТ на конституиране, на Берлинският конгрес, сме ОПИТ ЗА ДЪРЖАВА!
- А това бе предопределено ОТ СТРАХА при нашите "братя" или "доброжелатели" ... ОЩЕ ОТ ВРЕМЕ НА ... ?
А. Църковните борби ... завършили (ВИЖ: Obraz na tsarskyi ferman za reshenieto na # vupros ?)
А. (1) - Ето ви го българското землище: Според ПЛЕБИСЦИТА проведен именно поради национално-религиозните ни борби: https://commons/wiki/File:Bulgarian-Exarchate-1870-1913
А. (2) - За това землище упоменават по-рано писалите за НАС БЪЛГАРИТЕ: а) Ю. Венелин б) ген. Иван Липранди ... КАТО ПО ТОВА ЗЕМЛИЩЕ след 1830 год. започват да се дават местна политическа, административно-стопанска а от там и културна СВОБОДИ ... и то в степени МНОГО ПО-ГОЛЕМИ, ОТКОЛКОТО ПРИ БЪДЕЩИТЕ НИ "ОСВОБОДИТЕЛИ" - Да припомням ли, какво казва Левски по този повод?

"А ти какъв ще станеш бае Василие, когато се освободим? - попитал го един път Божил Георгиев в присъствието на другите трима апостоли: Ангел Кънчев, Димитър Общия и Сава Младенов.
- Като се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви - отговори той: - Тогава, аз ще отида в Русия, да съставлявам комитети, за щото ТАМ, макара И ДА НЯМА ЧАЛМИ, НО НАРОДЪТ Е ПРИТИСНАТ И ОТ НАС ПОВЕЧЕ!"

Б. Следва Цариградска (на посланиците) конференция 1876/77 г. ... вижте КЪДЕ ВЕЧЕ СА ГРАНИЦИТЕ ... ?!
https://upload/wikipedia/commons/4/4c/Balkan_boundaries1876map1914.png

Да припомня още - Какво са написали Др. Цанков и М. Балабанов, по повод на тази конференция а и най-вече за резултатите от срещите им, с държавни мъже ... това още й, по повод на Европейската реакция за Априлското въстание?

- Какво казват за въстанието?
"Защо турските власти се преструваха, че не знаят уж нищо за действията повече от явни, на някои пратеници или апостоли, които кръстосваха свободно страната, в началото на пролетта?"
- Отделно в спомените си Балабанов заявява:
"Войната срещу Отоманската империя била решена предварително. През 1876 г. лично външните министри във Виена, Париж, Берлин и Санкт Петербург НИ ИЗЕСТИХА ЗА ТОВА."

- Без да обиждам паметта на ЖЕРТВАЛИТЕ СЕ - Ще попитам: Кои бяха прави ТЕЗИ КОИТО НАСТОЯВАХА ЗА НЕЗАБАВНО ВЪСТАНИЕ или ДРУГИТЕ за ТЪРСЕНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКА и държавна НЕЗАВИСИМОСТ С ... ?

- За да ме разберете по-правилно, отново ще ползвам завещаното ни словесно богатство от любимият ми "Джинот"?

"Чадо болгарское, послушай совещанията мои.
Ищем да тя совещам.
(…)
И тако е право, ЩОТО НЕ НИ ДОПУЩА НАМ НА БОЛГАРИТЕ ДА ТВОРИМЕ ЗЛО И КРИВА ВЯРА.
Ний, БОЛГАРИТЕ, ИМАМЕ ЧЕСТ, щото всекому ЗА ЗЛОТО ДОБРО да му воздаваме, за БЕЗЧЕСТТА — ЧЕСТ да му наложиме, за НЕБЛАГОДАРНОСТТА — БЛАГОДАРЕНИЕ согубо отдаваме, ЗА ХУЛЕНИЯТА —БЛАГОСЛОВЕНИЕ полно доволно да начертаваме, и тако вес важнотворни и учтиви болгари да се покажеме.
(…)
Чадо болгарское, никога ти да се не пущаш во лажа и вяроломство и несъмислени речей, защо они раждат все-кое время неправилное, от кое произходят раздори и козни, и тегота народная. И народ кога е огорчен, тогава и Бог ся гняви. Но ти буди образ болгарский, во благомислие, кроткодушие, смиренобудрие, страх божий и срам от народа.
Чадо болгарское, МОЛИ СЕ Богу, О Т Е Ч Е С Т В О ТВОЕ ДА БУДЕ В МИР И БЛАГОЧИНИЕ, и ТОГАВА МОЖЕШ пред Бога и умни человяци ДА СЕ ПОХВАЛИШ, че сте добри и разумни гражданин. Но ЕСТ ЛИ размирение и согубо несогласие, тогава сте народ най-дивейший и проклет от Бога и царя, за не, Бог и цар.

„Цариградски вестник”, декемврий 1851г.

П.П.
- Съзнателно НЕ СЪМ КОМЕНТИРАЛ двата ЖИВОТРЕПТЯЩИ ВЪПРОСА! Кой би той, който измисли македонският език и нация?
- В тази връзка бе и репликата ми за "вълка наметнал овчите кожи на панславизма и православието" ... защото същият вълк ОТНОВО Е НАМЕТНАЛ в обиколките си ОВЧА КОЖА на "славянството" - като той има най-малкото ИСТОРИЧЕСКО ПРАВО ДА СЕ ОПРЕДЕЛЯ за такъв?

- Ако не вярвате - ето мнението на професора от Мари-Ел Ксенофонт Сануков - който споделя следното относно "славянството" на "велико-русите":

"М. Покровский писал:
"Великороссия построена на костях "инородцев!"
Обращаясь в глубины истории, Покровский и его ученики отмечали, что великорусская народность сформировалась в значительной мере за счет покорения и асимилация финно-угорских племен. Некоторых принимает, что етой финно-угорский компонент возходить за 80% как составляющая русского народа." - край на цитата, който не е единствен по темата за "славянството"?

- Поздрав и ... не ми се сърдете за откровеността?!
цитирай
26. tota - Крим: Последният кръстоносен п...
17.02.2017 10:48
Крим: Последният кръстоносен поход и първата медийна война
„Кримската война се развива в бурен геополитически контекст: руската империя се разраства, Османската империя е отслабена, събуждат се националностите на Балканите и в Централна и Източна Европа, като заплашват Австрийската империя, последната голяма отломка на Свещената римска империя. Британската империя се безпокои от руските амбиции, а Френската империя на Наполеон Трети се стреми да възстанови мястото си, загубено през 1815 г. след поражението на Наполеон Бонапарт. Британският специалист по руска история Орландо Файджис, автор на излязлата през 2010 г. книга "Крим: Последният кръстоносен поход", добавя и съперничеството между Русия и Османската империя, в което териториалните амбиции се оправдават с религиозен дълг.
------------------
Прекият повод за войната е религиозен: султанът в Цариград, който е пазител на светите места в Палестина, се поддава на натиска на френските католици, които настояват ключът на Рождественската църква във Витлеем да се държи от латински монаси. Това вбесява руския цар, който е закрилник на гръцките православни монаси. Замисля да срине Османската империя и да завладее Константинопол, старата мечта на Екатерина Велика. През юни 1853 г., надявайки се на английска подкрепа, той окупира две румънски провинции - Молдавия и Влахия, принадлежащи на Великата порта. Нарежда във всички села да се окачи на видно място негов манифест, според който войските му са там като "гарант на неотменимите права на православната църква". Ако Портата се противи, тогава с Господ на наша страна ще настъпим и ще се бием за правата вяра.
Султанът се опъва. Руската флота в Черно море разбива под командването на адмирал Нахимов в битката при Синоп османската флота, която е значително по-малобройна. Това е последното голямо морско сражение между платноходи.
Николай Първи обаче се заблуждава. Британското правителство не само не го подкрепя, но и русофобията взема връх. Жестокото смазване от руската армия на полското въстание през 1831 г. предизвиква възмущение, британският елит започва да се информира за Русия от полските бежанци в Лондон. Репресиите срещу революцията през 1848 г. в Румъния и през 1849 г. в Унгария засилват британската представа за Русия като за реакционна, жестока и алчна империя. Затова кралството не е склонно да остави Николай Първи да прави каквото си иска.
Представата на Франция за Русия не е по-добра. Памфлетът на маркиз Дьо Кюстин "Русия през 1839 г." е продаден в стотици хиляди екземпляри по света, изразявайки масовата тревога от руската заплаха. Това е като манна небесна за Наполеон Трети, който се стреми към съюз с Лондон и кауза за лична слава. На 27 февруари 1854 г. той добавя подписа си под английския ултиматум до царя: руските войски трябва да се изтеглят от Молдавия и Влахия. Николай Първи остава глух.
Войната може да започне
Англо-френската флота се събира на изходен рубеж във Варна, България, но скоро е поразена от холера. През август 1854 г. сюрприз: руската армия напуска румънските провинции под заплахата на австрийския император, който разполага войски по границата. Карл Маркс се подиграва: "Ей ги сега, 80 000 или 90 000 английски и френски войници във Варна... Французите не правят нищо, а англичаните им помагат колкото могат."
И какво да правят? Да разтурят лагера и да се върнат у дома след всичкото маневриране? Съюзниците, към които се присъединяват Австрия и Сардиния, са объркани. Търсят цел за война, "за да пречупят агресивните намерения на Русия". Накрая решават да направят кампания в Крим с цел превземане на Севастопол и съкрушаване на руската военноморска доминация в Черно море.
От първата битка на река Алма през септември 1854 г. до края на обсадата на Севастопол и предаването на града година по-късно войната се развива пред очите на западното обществено мнение. Благодарение на телеграфа за първи път журналисти предават от бойното поле в реално време. За първи път се виждат реални картини благодарение на фотографията и на фотоапарати, съкратили времето за позиране до 3 секунди. Коментират я писатели като Лев Толстой в своите "Севастополски разкази", хуманисти като Флорънс Найтингейл описват ужасите й. Масовата комуникация влияе на мислите, мобилизира общностите.
В Англия разказите и образите от войната вдигат реномето на войниците за сметка на аристокрацията, чиято некомпетентност е изложена на показ. Във Франция славата е за алжирските зуави, които показват най-голяма смелост за честта на армията и императора. В Русия Толстой възпява безименния, воюващ и малтретиран от господарите си "народ". Около 750 000 души, от които половината руснаци, умират в Крим от рани, студ и болести. Черно море е демилитаризирано.
На другата година православни и католици в Ерусалим подновяват раздора си за достъп до светите места.”
Орландо Файджис:
Кримската война се води не за друго, а за територии. Предизвикана е от страх, че ако се срине Османската империя, Русия би контролирала огромно пространство от Балканите до Персийския залив. Но тя също така е и религиозна война, поддържана от популистката и фанатична вяра на Николай Първи, че това е неговият кръстоносен поход, изпълнение на дълга на Русия към всички православни християни и към светите земи. Това е война, опираща се върху омраза и лицемерие, особено върху доминиращата русофобия, която завладява голяма част от Европа.
Крим: Това е първата "вестникарска война", съчетана с традиционна война, водена от неграмотни войници, некомпетентни офицери и болести.
Конфликтът се разпростира към дунавските княжества, Балтика, Кавказ, като британците чертаят мащабни и илюзорни планове да разпарчетосат Руската империя.
http://www.segabg/article.php?id=698951


цитирай
27. tota - Истината за Кримската война К...
17.02.2017 10:52
Истината за Кримската война
Кримската война (1853-56) е най-кръвопролитният конфликт на 19 век. Въпреки това за нея се знае удивително малко. Известният английски историк Орландо Фиджис запълва тази празнина с една солидна монография.
Кримската война е най-кръвопролитният военен сблъсък между голямата европейска гражданска война през Наполеоновата епоха и Първата световна война. Първоначално политическите последствия изглеждат незначителни, но именно Кримският конфликт предизвиква разместване на пластовете, образували се след 1815 година.
Франция, Англия, Турция и Русия са силите, които се сблъскват в конфликта, станал известен като Кримската война. А религията допринася за разпалване на военната истерия. Затова книгата на Фиджис с право носи подзаглавието "Последният кръстоносен поход".
Ужасите на войната
Руският цар Александър се смята за покровител на дванайсетте милиона християни под османско владичество и иска да влезе в историята като освободителя на Ерусалим. Това не се харесва обаче на старата кръстоносна нация Франция, която още не се е оправила от руската си травма от 1812 година.
За да пресече експанзията на Русия и да опази собствените си интереси в Ориента, най-вече Англия залага на турците. По-добре да се окаже малко помощ на "болника от Босфора", вместо да се допусне царят да завладее Балканите и да стигне до Средиземно море.
Така западните сили се съюзяват с османлиите срещу "азиатския деспотизъм". Първо през лятото на 1853 руснаците завладяват дунавските княжества Влахия и Молдова. Турците, разчитащи на помощ от западните сили, провокират може би руско нападение срещу турското пристанище Синоп. В последвалата морска битка турският флот е разгромен. Тогава Англия и Франция обявяват война на Русия.
Полуостров Крим се превръща в главен театър на бойните действия, тъй като там се намира най-важното руско пристанище в Черно море - Севастопол. Един от героичните защитници при едногодишната обсада на Севастопол е младият Лев Толстой, който описва ужаса на войната в своите "Севастополски разкази".
През Кримската война се полага началото на индустриалните бойни действия: артилерията на западните съюзници е в състояние да дава по 75 000 залпа на ден. От решаващо значение за успеха на съюзниците се оказва новата бойна техника: пушката "Миние" и артилерийският снаряд, който измества гюллето. Севастопол пада през септември 1855 година.


Толстой дава лице и глас на участниците във войната
Мехлем за руската душа
Кримската война отнема живота на 750 000 войници; безчетен е броят на жертвите сред цивилното население. Имало е много масови изтребления. Турската армия е плащала премия за "главите на гяурите". Впрочем повечето войници умират не в бой, а от холера или тиф.
Кримската война променя облика на Османската империя. Никога преди в Цариград не е имало такова стълпотворение от западни политици, военни и наблюдатели. С тях идва и техният начин на живот, така че Кримската война допринася за първото отваряне на турското общество, което незабавно предизвиква ислямска контрареакция.
В Русия гневът срещу Западна Европа окриля патриотичните и панславянските чувства. Епосът на Толстой "Война и мир" е създаден тъкмо в този контекст. Споменът за победата над Наполеон е мехлем за руската душа, унижена от поражението в Крим, което разкрива изостаналостта на Русия.
http://www.dw/bg/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0/a-15617823

цитирай
28. tota - Всичко това, го пише в историята, ...
17.02.2017 11:37
Всичко това, го пише в историята, всеизвестно е, Ал. Йорданов, не е открил топлата вода със своя ЕДИНАДЕСЕТИ УРОК: ОМРАЗАТА.
Всичко е било ясно за Великите сили. "Болният човек" трябва да бъде разкъсан, и поделен, след като не се променя, реформира.
Един въпрос се лута из мисълта ми. Дали пишещите тези известни факти, си задават също въпроса: Кое е накарало Русия да започне подготовка за нова война след Парижкия мирен договор от 30 март 1856 г.? „Една от тежките клаузи за Русия е забраната за присъствие на военен флот в Черно море. Русия загубва влияние и престиж, с което не се примирява и което води до изостряне на Източния въпрос. Национално-освободителните движения на Балканите дават повод на Русия да потърси реванш в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.”
Публикувах горните материали като коментари, те красноречиво говорят, в какво положение се е намирала Русия след тази война. Всичко това, което е написано, ако не е било факт, Русия и да тръгнеше на нова война още в самото начало е щяла да бъде победена. Русия е нямала друг избор, затова използва дипломатически ходове, които след това формират тежката ни съдба – освободени, да водим въстания и войни за да се доосвободим. Това е факт неоспорим. Всичко, което сега се публикува отива в другата крайност. Преди - любов към Русия, сега - омраза. Знаем как се пише и чете историята, но ние, въпреки тежката съдба, която е по следвала, не бива да бъдем неблагодарни. В другата ситуация, без тази война( 1877- 1878 )може би щяхме да си останем под властта на разпадащата се Османска империя. В най - добрия случай - като автономия под нейна власт. Такива тежнения не са липсвали у добре устроилите се вече българи. Само онези – патриотите(лудите глави ), които не са виждали вече друг изход, тръгват на бунт за да покажат на света, че има българи, които трябва да бъдат свободни. Нека си припомним изреченото от Цанко Дюстабано пред турския съд, разкрива именно целта на Априлското въстание:
„Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и оръжието е във ваши ръце, че със сила ние не ще ви надвием. Но зная още, че вие сте варвари и тирани, че поради въстанието ще нападнете на невинните и мирни жители и ще направите зверства. Нашата цел, прочее, не е била да ви надвием със сила, но само да ви предизвикаме и да направите зверства, които вече направихте премного и благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече. Бъдете следователно известени, че ние победихме!
Вие като изгорихте толкова къщи и села на мирните българи, като изклахте толкова невинни старци, бабички, жени и деца, като разорихте толкова църкви и училища, трябва да знаете, че цяла Европа се възмути от вашите зверства и тя скоро ще дойде да ви изгони от тука. Затова стягайте се да бягате към Анадола.
Вие издадохте Хатишерифа и не го изпълнихте, издадохте Хатихумаюна и него не изпълнихте, обещахте правдини на християните и тях не дадохте. Мислите си, че все с лъжа ще я карате! Европа се насити на лъжите ви и вече не ви вярва. Вашата се свърши вече. Европа, както казах, ще ви изпъди оттука.“
Ами заветът на войводата Бенковски:
"Моята работа е свършена вече, в сърцето на тирана,аз отворих такава люта рана която никога няма да заздравее, а сега нека Русия да заповяда"
Пророчество което се сбъдва!!!
За руско – турската война 1877 -78г. заслушава да се прочете ГЕН.-МАЙОР ЙОРДАН ВЕНЕДИКОВ „ ВЪСТАНИЕ И ВОЙНА ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ”. Тук :
http://www.sitebulgarizaedno/index.php?option=com_content&view=article&id=695:s&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

цитирай
29. tota - Да не допускаме неблагодарността ...
17.02.2017 11:49
Да не допускаме неблагодарността да стане народността черта, четейки историята от един или друг ъгъл и служейки, някому или на нечии интереси.
Не бива да бъдем неблагодарни, заради онези синове на народа на Русия, които са тръгнали да воюват за чужда свобода и заради тези от тях, които са загубили най - ценното - своя живот.
За да се възроди отново от пепелта България.
цитирай
30. sande - Благодаря ви, Тота и Гет, за интересните мения по темата.
17.02.2017 13:36
Макар, че започнахме от въпроса на Владо Треневски за понятието "Маке", добило широка гражденственост сред хората..Но както винаги темата за Македония има начало , но няма край.
Мисля, че когато става дума за историята и за исторически събития, най-важното е нещата да се разглеждат в контекста на времето. А сега сме в други, много различни времена.
Напр. колко малко знаем за Кримската война. Почти нищо. А събитията са взаимно свързани и обусловени.
цитирай
31. get - . . . както винаги темата за Макед...
17.02.2017 20:32
sande написа:

... както винаги темата за Македония има начало , но няма край.
Мисля, че когато става дума за историята и за исторически събития, най-важното е нещата да се разглеждат в контекста на времето.
А сега сме в други, много различни времена.
Напр. колко малко знаем за Кримската война. Почти нищо. А събитията са взаимно свързани и обусловени.


- За да разберем - Защо се води Кримската война? - следва да видим Руската историко-военна доктрина към това време? Вероятно и имащото реален характер, така известно "Завет Петра"?!
- За не съм голословен ще поставя въпроса: Що диреше адмирал Ушаков (1798 – 1800) на остров Корфу и Йонически острови, павейки там "гръцка република"?
- Кои му бяха съюзници, на руският адмирал?
- С това НЕ СЕ ЛИ СЪЗДАДЕ ЕДНО ПОСТОЯННО ПРИСЪСТВИЕ НА РУСКИЯТ ВОЕНЕН ФЛОТ в източно Средиземно море ... ама с това ПРИСЪСТВИЕТО не се преустанови ... А ...?

- А се продължи с Ункяр-Искелесийският договор от 1933 год. при който "турският" султан Махмуд II раздаваше ЩАСТЛИВ паметни медали на РУСКИТЕ СПАСИТЕЛИ НА ИМПЕРИЯТА му - това знаем ли го?

- А защо смятате, че сме "неблагодарни" - вероятно по повод питането ми, велико-русите: са ли "славяни"? - както примерно такива са бело и украинските руси ... а с това родствени по произход, език и култура на нас българите ... за "московците" съм скептичен - но през войната от 1877/78г.г. не бяха единствено и само "московците" КОИТО НИ ОСВОБОЖДАВАХА - А това бяха предимно армии С ВОЙНИ от ЮЖНИТЕ ТЕРИТОРИИ НА Руската империя ... тогава ПО известна като Мало-русия ... на които "Царят освободител" БЕ ЗАБРАНИЛ ДА ГОВОРЯТ И ПИШАТ на РОДНИЯТ си език?

- Какво става "русите" май не са славяни, тоест остава им едната "православна вяра" да защитават - за което Михайловски правилно пророкува:

"Тази политика – да си служиш с кръста в дух на покорение – е най-лошата политика! Това вероотстъпничество - чрез проповед на попа да размътваш съвестите, за да ги направиш да се откажат от националното си знаме, е най-лошото вероотстъпничество!“

- Друго да питам, Екатерина, не знам защо наречена Велика - кога съставяше своя "Гръцки проект" - не знаеш ли, че по на север на Балкани живее един не само православен а и кръвно и езиково близък на русите народ ... българите?
- А не бе ли направеният от нея склавоно-херсонски архиепископ Евгений Булгарис ... именно от остров Корфу и РОДЕН БЪЛГАРИН??

- Тук ще спра с горчивите си риторични въпроси ... та ще кажа СПОМНЯТЕ ЛИ СИ КАКВО КАЗВА архимандрит М. Кусев на графа Игнатиева, по повод слуховете за предстоящото осакатяващо разпокъсване снагата на Целокупна България ... ? Та във връзка ПОРАДИ ЩО СТАНА ТОВА РАЗПОКЪСВАНЕ на Българското землище вследствие ТАЙНИТЕ ДОГОВОРКИ между Русия и Англия в лицето на Шувалов - Солсбъри ... Някъде българските историци ПИШАТ ЛИ КАКАВИ СА ПРИЧИНИТЕ - НЕ?
- Е щом те не ни казват ... тогава да вземем и потърсим всичко към което ни отвеждат понятията GREAT GAME или Большая игра?

- Поздрав ... и запомнете Евтения Булгарис бе българин, както и други българи от Корфу и другите Йонически острови - които бяха "забравили", за произхода си ... Защото НЕ БЕ ПРЕСТИЖНО ДА СМЕ ТАКИВА - Но, виж "елини" според "гръцкият проект" - Достойно бе!
- Именно в Историята (си) РУГАЕ Евг. Булгарис, отеца Паисий, питайки го ... Поради что ся срамиш ... !!

- И тъй като поста стана пределно дълъг, без да е изчерпателен - Ще завърша с обобщението в думите на Стоян Михайловски?

“ Най-важната поука, която ни дава историята на миналото, е, че НОВ РЕД и ПОДНОВЕН ДУХ са неразделни, че те са едно и също нещо, че въобще човешките действия не могат да бъдат друго нещо освен конкретизирано духо-сложение.

Иначе казано, ИСТИНСКИЯТ ОБЩЕСТВЕН ПРОГРЕС Е ВЪПРОС НА ПРЕВЪЗПИТАНИЕ; пътят на прогреса е път, който върви от нов човешки тип към нов тип на общество, ОТ ПРЕСЪЗДАВАНЕ ВЪТРЕШНО КЪМ ПРЕСЪЗДАВАНЕ ВЪНШНО.

Тази истина е формулирана у много историци и по следния начин:

Прогресът не е друго освен ПОУКА ОТ ЖИВОТА, ПРИДОБИВАНА ПОСТЕПЕННО И ПОСТЕПЕННО ПРЕВРЪЩАНА В РЕФОРМИ.“
цитирай
32. tota - Гет, Да не допускаме неблагодарността да стане народностна черта....
17.02.2017 22:48
е реплика по принцип, отправена към всички. Допускам мисъл, че за всичко случващо ни се, търсим все някой да ни е виновен. Без да отчитаме обективните условия и възможностите ни тогава. Дейците на националното ни освободителното движение са прозрели истината, че трябва сами да се освободим. Но това се оказва не по силите и възможностите на нашия народ. Освобождението ни, все пак е резултат на руско - турската война през 1877-78 година. И още нещо, добре би било да видим какво са направили и другите държави (за ролята на Русия вече е ясно) за да не е постигнат до ден днешен националният идеал и България да граничи със собствени територии и народ. И да продължаваме да тръгваме от Македония и все да не можем да затворим страницата. Но не е само Македония - има и Западни покрайнини...А, Източна Тракия?
Колкото до благодарността нека не забравяме народните чеда,(не само руските), които са си оставили костите на нашата земя.
Последните ти мисли, също водят към размисъл.
цитирай
33. sande - Обединението!
18.02.2017 10:25
Пред мрака на истините!
Най-много истините закъсняват ...
Н.В. Цар Борис Трети - единственият в света, който спечелва ВСВ. Без единствен изстрел. Обединява си Отечеството! Установява цивилна, полицейска и военна администрация в новите територии. Това е факт, достоен за Вековете! Велика България наистина! Георги Димитров І "вожда и учителя" на българите /с второ отделение!/ предава всичко. Всичко е обявено за фашистко - Царството, новите земи, Правителството, Парламента, медиите, Армията, офицерите - всичко! Фашистко, антинародно!? Великият Цар Борис Трети загубва всичко! И себе си дори!

цитирай
34. sande - Страници от Обединена България
18.02.2017 13:28
http://sande/izkustvo/2011/11/02/makedonski-reportaji-te-se-srajavaha-za-makedoniia-1.845590
цитирай
35. sande - Глас от този Ден!
18.02.2017 13:37
Глас от това време:
03.11.2011 05:29
В българския Йерусалим!
13.10 08:57
Проф. Иван Снегаров

ДЕЛОТО НА КЛИМЕНТА ОХРИДСКИ

(Реч, произнесена на 2. VII. 1941 г. в гр. Охрид)

Ето ни в града на славното българско минало. Ето ни в свещения град, за който всяко българско сърце силно тупти. Ето ни в чертозите на вековния народен блян. Преди три месени недостъпен беше българският Йерусалим. Топяха се нашите сърца да го видим и му се поклоним. Тиранинът бе поставил сатанински препятствия, за да го откъсне от всякакво общение с българското царство. Но неочаквано, по мановение на самоотвержения германски народ, изгря свободата и над тоя вълшебен и свещен български кът. Днес ние сме честити да стоим на българския Сион, гдето лъчезарното небе най-нежно целува българската земя. Виждате, драги гости: град Охрид е твърде скромен, с много порутени къщи. Тежкото турско и още по-несносното сръбско робство са ударили своя печат върху него. Той изглежда твърде отслабнал и посърнал от терзания и тъга за свободата. При все това той винаги, и в най-мрачното време, е сияел с особен ореол. Под неговите дрипи се крие духовно величие. От неговия образ се излъчва древна слава като животворен ефир. Кой друг български град може да му съперничи по трайна историческа слава? Първата ли българска столица Плиска? Този някогашен първенец между градовете на българското царство отдавна е изчезнал от лицето на земята. Втората ли прекрасна, златоцветна българска столица Преслав? Обаче и тя също отдавна, още в 972 г., престана да бъде двигател на българския културен живот. Може би другата гиздава българска столица Търново, която близо половина век била повелител на по-голямата част от Балканския полуостров и два века е всявала страх във византийската империя. Но и тоя горд български град е изтръпнал под кървавите ужаси, що го връхлетели на 17 юлий 1393 г. и после, и и после, и престанал вече за дълги векове да бъде ръководител не само на българския народ. Не само турският ятаган, но и фанариотски хомот го е смирил до неузнаваемост.

Само Охрид, столицата на вихрено юначния цар Самуил, е преминал и изтърпял народните бедствия през средните векове, без да изгуби своята ръководна мощ. Охридската архиепископия, наричана в турско време патриаршия, е преодоляла византийското и сръбското (средновековно) владичество и е действувала още близо 400 години под турско робство. В нейно лице Западна България или Македония, както в ново време взеха да я наричат, почти осем века е имала напълно обособен вътрешен живот. Ако и подчинена на чужда държава, Македония, възглавявана от Охрид, била духовно суверенна величина, която официално била наричана България (на гръцки ) не само от своите свещеноначалници — охридските патриарси, но и от цариградските и други патриарси.

Къде се крие, прочее, първопричината на тая многовековна огнеупорност на тоя чуден и толкова мил за българина град? Преди всичко в духовната основа на неговото битие. Той е станал амвон на новия апостол Павел — св. Климент Охридски, за новите коринтяни, сир. българите, както го възпява един охридски архиепископ-песнотворец. Охрид е бил свещникът, откъдето е светело живодатното светило св. Климент Охридски над цялата българска земя. Охрид ревностно е пазел неоценимото съкровище, което го правело да бъде всебългарска светиня — честния гроб на св. Климента и вечносвежи спомени за тоя велик български светител. Със своя свят живот и благодатна дейност св. Климент е удостоил и своето земно жилище Охрид да сподели неговата сияйна слава. Чрез Климента Охрид е богоозарен български град. Тук Христос освети и оживотвори българския народ. В Охрид са поставени апостолските основи на Българската православна църква. От Охрид извира Божие благословение за цялата българска земя.
цитирай
36. get - @ 32. tota - Напълно разбирам притеснениетя - но продължавам да твърдя за "вълка с ДВЕТЕ ОВЧИ кожи" ... ?
18.02.2017 14:23
... ако и да изглежда, че моя милост чисто по човешки се е отдал на страстите си а от там и бърка назовавайки Русия, като първият и основен виновник за нашите теглила?

tota написа:

Гет, Да не допускаме неблагодарността да стане народностна черта ... е реплика по принцип, отправена към всички. Допускам мисъл, че за всичко случващо ни се, търсим все някой да ни е виновен.


- Отново повтарям мисълта на Михайловски за ... ?
"Политиката – да си служиш с кръста в дух на покорение – е най-лошата политика!
ТОВА ВЕРООТСТЪПНИЧЕСТВО - ЧРЕЗ ПРОПОВЕД НА ПОПА ДА РАЗМЪТВАШ СЪВЕСТИТЕ, ЗА ДА ГИ НАПРАВИШ ДА СЕ ОТКАЖАТ ОТ НАЦИОНАЛНОТО СИ ЗНАМЕ, Е НАЙ-ЛОШОТО ВЕРООТСТЪПНИЧЕСТВО!“
- Какво още ни казват по повод това български духовни архиереи - но вече през 1914 г.?
А.
"Не трябва да си правим илюзии и да се заблуждаваме самоволно;
Русите чрез назначаването на сърби владици в Македония мерят да Посърбят българското население в Македония, за да осуетят Св. Стефанска България." - Екзарх Йосиф

Б.
„Девизът” на руското правителство за намалението и отслабването
на България, за сметка уголемяването и засилването на Сърбия, се оформя окончателно в държавна политика на руската империя през 1989 год.” - митрополит Методий(Търновски)

- Какво още ни обяснява старо-загорският митрополит Кусев досежно това?

"В номера 1219 на в. "Утро” от 17 юни 1914 година в една статия под заглавие: „Екзарха и 16 юни”## се излага, че негово блаженство Екзархът, пред един от редакторите на този вестник, се изказал, че 16 юни е КАТАСТРОФАЛНА ДАТА.
Негово блаженство рекъл: „Истината всеки знае. Тя е ясна, като бял ден. Великите национални интереси, обаче диктуват, всичко това да се претърпи и премълчи с небивал стоицизъм.”
Като изповядва, че истината, която е ясна като бял ден; че всеки даже и бабите в България - могат да я посочат и я посочват; но че по диктовката на великите национални интереси, трябва всичко това да се претърпи и премълчи с небивал стоицизъм, като е така, защо тогава той нарече 16 юни, дата катастрофална за България?
Негово Блаженство, не си устоя на думата. Той открива, кои са ония които са предизвикали тая фатална дата. И той казва:”Народната маса е, която понесе мъчнотиите, предизвикани от 16 юни, а ония които предизвикаха тая фатална дата, са нашите държавници и умни мъже.”
Тези държавници и умни мъже, които визира Негово Блаженство, съ оръдията на „дееца”, който планира, дерижира и извърши катастрофата.
Тоя деец е РУСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ.
Най-добре, най-положително от всички българи знае Негово Блаженство, че погрома на България се дължи на тоя деец на руското правителство.
Затова вика: „Мълчете, не думайте, че руското правителство е най-големият враг на силна и велика България. Велики национални интереси диктуват това да се премълчи с небивал стоицизъм.”
Ние можем, сме свободни, да виним за станалият погром оръдията – „нашите държавници и умни мъжи” – които са из нашата среда, а за „дееца” – руското правителство, което създаде тия оръдия за своя потреба, за изпълнението на своя план – сгромолясването на България, и което продължаа да рекрутира с всевъзможни средства и най-високостоящите на сановници от гражданското и църковното ни ведомства, трябва, за тоя „деец”, тбява да кютим(траем – б.м.), да си мълчим с небивал стоицизъм.
(...)
Борбата по църковния ни въпрос, БЕШЕ БОРБА ПРОТИВ РУСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ. Зад нея се криеше ГРЪЦКАТА ПАТРИАРШИЯ, националните – панеллинистически – интереси на която, бяха достойно защищавани и покровителствани от славянска Русия.
Подялбата на ръководителите по църковния ни въпрос на две групи, на две партии, на русофоби и на русофили, показва тая истина, че имаше борба „за” и „против” руската дипломация.
Русия НАСТОЯВАШЕ ДА СЕ ОБРАЗУВА ЕДНА ОБЛАСТ НА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА В ГРАНИЦИ, КАКВИТО НИ ОПРЕДЕЛИ ПАТРИАРШИЯТА. С нейно благословение да се образува тая автономна църква.
(...)
Първоначално, РУСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО НАСТОЯВАШЕ ДА СЕ ОБРАЗУВА ЕДНА БЪЛГАРСКА ЦЪРКОВНА АВТОНОМНА ОБЛАСТ, ОГРАНИЧЕНА ДО БАЛКАНА, В ГРАНИЦИТЕ НА МИЗИЯ, Северна България.
(...)
Руското правителство, НА ЦЪРКОВНАТА ОБЛАСТ ГЛЕДАШЕ, КАТО НА БЪДЕЩАТА П О Л И Т И Ч Е С К А ^ Д Ъ Р Ж А В А.
Русия беше ЗА една МАЛКА България; за ЕДНА политическа ДЪРЖАВИЦА до Балкана.
От там, тя беше (тая) която най-много пречеше за разширението областта на българската църква.
Боеше се да не би България, като стане силна и велика, да пожелае да посегне на проливите и Цариград.
Това опасение не се криеше щателно.
Покойният граф Игнатиев, руският тогава посланик в Цариград, ме убеждаваше, че в наш интерес е да възприемем образуването на църковна област до Балкана.
Това ще бъде с благословлението на патриаршията. В такъв случай, казваше, ще ни се даде възможност за образуване на едно българско княжество. После, това княжество, може да се грижи за разширението на своите граници.
И тогава руската димпломация беше в съюз с гърците, за да съкрати църковната област на България в малък обем – както и днес е в съюз с гърците, със сърбите и с ромъните против уголемяването на България.

... тук ще спра с обяснението за "православната-овча кожа" ... а вероятно във вторият си пост ще отговоря - Откога руският "Цар Освободител" наметна, другата "панславянска кожа" ?

- Тези "две овчи кожи" така любими за "руските емисари-вълци" месещи се в Балканските проблеми дори и към момента?

- Поздрав ... и дано не ви наскърбявам твърде, с откровеността си?!
цитирай
37. sande - Родино моя
18.02.2017 17:40
http://www.youtube/watch?v=qBBG5IVP3RI
цитирай
38. sande - "Споделям чувствата ти, по ...
18.02.2017 22:55
sande написа:
"
syrmaepon написа:
Споделям чувствата ти, по отношение на специалната дума "маке", каквото и да означава това. Според мен българите интуитивно са разбрали, че такава специална порода хора /българи/ непремено се нуждае от специално название и обръщение. :). Определено мога да твърдя, че тракийските българи са по-различни, може би на мира и оранта. Комитите са друга работа, такава им вековната специализация - на границата да воюват. Също като кавказците ))).
"

***

Сирме, замисляла си се, че проблема с Македония е преди всичко е български проблем. Проблем на България, на българите. Късно излиза България от Османската империя. Оказва се, че всички, всичко е разделено и разпределено. Никой, никой не иска на това място голяма държава. А държавица - на тази територия. И с нищо не може да се постигне. С въстания, с борби, с войни. Не. Невъзможно е. Даже съм си задавал и абсурдния въпрос: Защо и Господ не помага ? Защо ? Ами защото и той не може. Даже може да стане и по-лошо. Дяволът, сатаната, е по-силен в случая. Дяволите играят тук сатанинското си хоро!

Между другото: това се потвърждава - на Деветото.

цитирай
39. tota - Гет,
19.02.2017 13:11
Всичко това е ясно, като бял ден и намерило място в историята ни. Къде премълчавано, къде казано на висок глас, продължава да ни разделя и да не ни носи нещо добро. Напротив.Още нещо за освободителната война. " Независимо от крайностите в оценките за нея, не може да се отрече обективно положителният резултат от войната. Благодаряние на победите на руското оръжие и активното участие на българите във войната, те вече имат политическата свобода да уредят съдбата си самостоятелно, да поемат пътя на свободната инициатива при защитена собственост и гарантирани права. Дава се възможност на българската интелигенция за съзнателна творческа дейност.
Отворен е пътят към индустриализация и стопански напредък. Важно е да се отчете и обстоятелството, че българската буржоазия, която не успява да доведе делото на освобождението докрай сама, със собствени сили, влиза в Новото време с понижено самочувствие, с мисълта, че на този невралгичен пункт на Балканите винаги ще са необходими силни покровители. Това води до по – нататъшното й колебливо поведение и до резделение на –фили и –фоби, а външнополитическата ориентация често е решаваща за дейността на политиците.
Руско – турската война от 1877 – 1878 г. има определящо важно значение за бъдещото развитие на Княжество България, за Източна Румелия и за другите български области в национално, вътрешнополитическо и муждународно отношение. Българите се устремяват към модерния европейски свят и успяват да изградят една нова, демократична и отговаряща на духа на времето държава".
Колкото до благодарността и неблагодарността, нека да я разделяме от политиката на Русия тогава и воювалите, които са загинали.
Дали, ако не бяхме приели православието, а католицизма, нещата щяха да стоят на друга основа? Как мислиш? Макар да зная една истина, че никой не идва тук заради "черните ни очи". А, заради интереси? Бедата е другаде. И ние, я знаем. Спреният ни вървеж в устояването и развитието като народ и държава!!! Два пъти, продължително!!

цитирай
40. sande - Мисля, че независимо от отделните нюанси и гледни точки, и двамата - Тота и Геет, говорят на един и същи език - Български!
19.02.2017 15:47
" Независимо от крайностите в оценките за нея, не може да се отрече обективно положителният резултат от войната. Благодаряние на победите на руското оръжие и активното участие на българите във войната, те вече имат политическата свобода да уредят съдбата си самостоятелно, да поемат пътя на свободната инициатива при защитена собственост и гарантирани права. Дава се възможност на българската интелигенция за съзнателна творческа дейност.
Отворен е пътят към индустриализация и стопански напредък. Важно е да се отчете и обстоятелството, че българската буржоазия, която не успява да доведе делото на освобождението докрай сама..."

***
, А макетата?
Те имат друга съдба. Своя си Съдба.
Ще продължим и затова.

Благодаря на Всички!
цитирай
41. get - - Щом "знаем" - Какви са ползите от войната 1877/78 г. аз няма що да досаждам с обяснения ... Аще да ... ?
20.02.2017 12:37
sande написа:
" Независимо от крайностите в оценките за нея, не може да се отрече обективно положителният резултат от войната. Благодаряние на победите на руското оръжие и активното участие на българите във войната, те вече имат политическата свобода да уредят съдбата си самостоятелно, да поемат пътя на свободната инициатива при защитена собственост и гарантирани права. Дава се възможност на българската интелигенция за съзнателна творческа дейност.
Отворен е пътят към индустриализация и стопански напредък. Важно е да се отчете и обстоятелството, че българската буржоазия, която не успява да доведе делото на освобождението докрай сама..."

***
, А макетата?
Те имат друга съдба. Своя си Съдба.
Ще продължим и затова.




... и ще да ся помоля, със словата от Йордан Хаджиконстантиновата МОЛИТВА?

Господи, Боже сил и всемогущий творче!
Аз много бедний българин, аз, черв недостойний, който се препознавам да сум нищо, молим тя, българите мои повели като твоя милост - помилуй ги!
Молим тя — ПРОСВЯТИ ги, НАУЧИ ги, УСТРОЙ ги, УМУДРИ ги!
Не щем да им пишеш грех, защо они се невинни, Н Е З Н А Н И Е Т О е В И Н О В Н О!
Не щем да ги оставиш да са бедни, защото они, които бедствуват, всичко е това от самолюбието.
О, прости им, отче небесний!
Повседневно ме злобат, ако и тисяща-тисящ зла ми учинат, сум благодарен и искам да им опростиш! Но аз, ако им учинам зло, сам сум зол и достоен за вечно неспоменство.
Аз, българский, ще ся владам сос много терпения и сос гняв, защо съм си рекол, отче небесний: „гневайте се и не согрешайте”.
ГНЕВЪТ МОЙ СЛУЖИ за Наука и Учение, и Живо Човечество, и чисто БОЛГАРСТВО.
Ради това, аз, смирений раб твой, Господи, молим тя да услишаш молитвата ми, коя многонеисказано гори за бракята мои болгари! И аз останувам вес вековечний и пред святите ангели Българин!!
цитирай
42. planinitenabulgaria - Прекрасен просветителски постинг, наситен с много емоция. Ще го препратя на две места.
04.04.2017 23:52
Този постинг ми напомни кога за първи път чух думата МАКЕ. Бяхме войници в Карнобат, във взвода ни имаше едно момче от Петричко село, овчарче. Другите войници се обръщаха към него с Маке. От къде се появи това обръщение към него не разбрах. После имах състуденти от Сандански и от Благоевград, по същия начин се обръщахме към тях.
Поздрави за прекрасния постинг!
цитирай
43. sande - Поздрави, Коста!
05.04.2017 15:35
Ние израстваме с тази дума "маке, макета". Не се и замисляме за скрития й подтекст.

Само за нас тя нещо значи. За другите народи нищо не значи. Тафталогия.
цитирай
44. sande - Откъде се появи тази дума "маке" ?
13.04.2017 21:17
planinitenabulgaria написа:
Този постинг ми напомни кога за първи път чух думата МАКЕ. Бяхме войници в Карнобат, във взвода ни имаше едно момче от Петричко село, овчарче. Другите войници се обръщаха към него с Маке. От къде се появи това обръщение към него не разбрах. После имах състуденти от Сандански и от Благоевград, по същия начин се обръщахме към тях.

***

Отговорих. Мисля си.
Поздрави за прекрасния постинг!

цитирай
45. sande - "Маке" - тази чудна, вълшебна дума !
21.04.2017 02:42
Маке. В тази кратка дума всеки от нас чувства невидимия суров и безмилостев пръст на Съдбата. Братя, а разделени на два бряга от временното Време, от бездушието на Вековете ... Времето бяга като хоризонтите, които са все недостижими.
цитирай
46. sande - Маке - Епопея ...
21.04.2017 02:45
Маке. То идва от епопеята за Обединение на българите, от Балканските войни, от Първата световна война, от всички войни ... От 450-те войнишки гробища в Македония, от въстанията, от несекващите битки, от Гоце и Яне, от Тодор Александров и Ванчо Михайлов, от Солунските гемиджии, от Мара Бунева и полковник Борис Дрангов.
цитирай
47. sande - Тончо Жечев :
23.04.2017 13:04
" Македонският проблем беше създаден от Европа в последната четвърт на миналия век. Той може да бъде разрешен само в рамките на интегрираща се Европа през двадесет и първия век. Това ви го казвам аз, неведнъж обвиняван като националист ...»
цитирай
48. sande - Sacho Gorov Вик в тишината! Макар, ...
07.11.2017 05:22
Sacho Gorov Вик в тишината! Макар,че няма българин, който да не разбира македонски език, ще публикувам написаното от Лазар Младенов от македонската литратурна норма на българската лтературна норма. Заради дървените български глави.. " Ако бяха сърбите на ваше място, досега във всяка къща в Македония ще имаше по няколко сръбски паспорти. А вие само мислите, как да усложните нещата около гражданството ! Питам се: не ви ли е срам? Не искате собствения си народ, а устите ви са пълни с с благи думи, че сме най-романтичната част от българската история !? Дадохте гражданство на криминални елементи и другородци, а малтретирате собствения си народ с години /3, 4 , та и повече. Това е прецедент. Срамота ! "


Харесване · Отговор · 22 мин. · Редактирано
Управление

Sacho Gorov Какъв коментар да напишеш ? Думите са безсилни пред тази мрачна стена на безумието, на глухата бюрокрация, за която няма нищо свято . Сигурно ще отворят отровните си усти, за да ви докарат вода от десет планини и десет дерета, че имало международни норми, правила и не знам що. И ще се откажат от родния си брат, от родната си майка и баща.Ще се откажат от кървавата си история и безчет стррадалци и герои. Какво излиза: българинът от Македония трябва да доказва, че е българин!? Това е позорът на Вековете ! Прав е Лазар! Срамота!


Харесване · Отговор · Току-що
Управление


Напишете коментар.
цитирай
49. sande - Бдинци, лъвове, титани !
14.11.2017 17:42
https://www.youtube/watch?v=SBCex7fqUf8https://www.youtube/watch?v=SBCex7fqUf8
цитирай
50. sande - Какви са макетата? /от старите ленти/
25.01.2018 10:24
Да бъдеш българин не може да става и дума. Защо? Не било важно дали Гоце Делчев е българин. Ами българин е. Как да не е важно? Не може на мъртвите да се измисля друга идентичност и друг език. Истината е важна. Иначе македонците стават някакви терористи, които искат да ликвидират историята на България, да подровят не само миналата и, но и днешната история.
Да имаме общи моменти от историята и общи личности няма нищо страшно.
Страшна е лъжата. Тя ще разделя хората от двете страни на границата, ще разделя семействата, приятелите, учениците , студентите, учените, всичко.
Това са сериозни работи.
В България има повече "македонци" отколкото в Р Македония. И какви са те? Не са българи?
А това, че те са втъкани и в основата и във ватъка на българската нация не е ли важно?
Ако ги извадиме, какво става с единната, интегрална българска нация. Добре, че такъв въпрос в България не стои.
В Р Македония да се определят както си искат, но след 1944 година.
И да не определят българските войници от войните като окупатори. Иначе ще скочи от гроба полковник Борис Дрангов в скопското гробище "Бутел" с извадена сабя.
цитирай
51. sande - Поздрав за сите макета, където и да са !
01.03.2018 18:11
https://www.youtube/watch?v=dWvdB1Y9IsQ&list=RDdWvdB1Y9IsQ
цитирай
52. sande - Който не е българин, не е маке ! цитирай
10.01.2019 16:31

Който не е българин, не е маке !
цитирай
цитирай
53. sande - Който не е българин, не е маке ! цитирай
10.01.2019 16:36
Сирме, замисляла си се, че проблема с Македония е преди всичко е български проблем. Проблем на Бълагария, на българите. Късно излиза България от Османската империя. Оказва се, че всички, всичко е разделено и разпределено. Никой, никой не иска на това място голяма държава. А държавица - но тази територия. И с нищо не може да се постигне. С въстания, с борби, с войни. Не. Невъзможно е. Даже съм си задавал и обсурдния въпрос: Защо и Господ не помага ? Защо ? Ами защото и той не може. Даже може да стане и по-лошо. Дяволът,сатаната е по-силен в случая. Дяволите играят тук сатанинското си хоро!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sande
Категория: Изкуство
Прочетен: 2671123
Постинги: 183
Коментари: 5706
Гласове: 11704
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031