Помните ли времето, когато централната част на градовете ни бяха с паваж? Всички останали улички през лятото бяха прашни, а през зимата кални или затрупани със сняг. Тогава никой не роптаеше, а чистехме снега мълчаливо , радвайки се на чистотата му. През лятото, когато духнеше вятър или профучеше превозно средство се вдигаха облаци прах, който пълнеше очите, носа ,устата и хрускаше между зъбите. А край града се виждаха високите комини на фабрики и заводи – гордостта на тогавашното време. Колкото повече комини, толкова повече индустрия – значи сме надминали американците, които са в упадък и разруха. А комините пушат ли пушат и никой не знае какво пушат, а ние сме горди, че пушат. Влаковете пуф-паф трака-трак бълват също пушек, но никой не роптае, защото знае, че страната ни е в напредък, защото Партията майка се грижи за нас. През есента от „Топливо” стоварват кубици въглища и дърва пред всяка съща. С това се отоплявахме. Парното беше рядкост, а тока нередовен.
Днес хората пушат по 2 кутии цигари на ден и не слизат от колите си. Изкупуваха старите „трошки” от чужбина, тровят се с наркотици, а се плашат и реват от прахови частици.
Къде е истината?