Най-ранните легенди за него са датирани приблизително и са разпространени в обширен регион. Характерни са и за фолклора на т.нар. казански татари, потомци на волжките българи. Една от тях - за сърната има интересно потвърждение и за Балканския регион от византийския автор Прокопий Кесарийски, който пише, че българското племе утигури имало за тотем сърна. В българския фолклор отгласите от този ранен култ са много, от които най-известен е „сур елен”. Рисунки на елен има и в старобългарските археологически паметници.   Езиковедът Борис Симеонов ( „Източни извори за историята и названието на Аспаруховите българи”, С.1979, с.49-58) е може би най-горещият привърженик на теорията за тотемен произход на името българи и има редица съмишленици в академичната историография. Според проф. Симеонов името идва от „булга” ( животинче от рода на златките, белките, самара, собола, самура) и означава „горди, ловки, красиви и изящни хора като булгата”. Цв. Тафраджийска („Към въпроса за етногенезиса на прабългарите...” и в юбилеен сборник „Българско средновековие”, 1980, с. 40-50), смята, че името българи означава „ Ловци на самури, „самурджии”, в по-широк смисъл „булганджии”. Тук обаче предполагаемото тотемно название е по-скоро синоним на конкретна стопанска дейност.   Чувашкият учен Г.Е. Корнилов през 1973г., без да посочва изрично вълка като тотем на древните българи, изтъква, че името българи означава „вълци”.    ІІІ. Топонимен (хидронимен) произход   Тази теория в продължение на векове е била най – разпространената, с най-много привърженици, защитаващи различни исторически хипотези за произхода на българите, но извеждащи името им от река Волга. На особена популярност се радва през Възраждането и след 1878г., най-вече в средите със силно изразени русофилски настроения. Началото й е поставено с Дуклянски летопис.     ХІІв. - неизвестен монах от градчето Дукля (Дуклянската област ( в Сърбия) е влизала в границите на Първото българско царство и след унищожението му през 1018г. там са се пазели документи за български държавни традиции ) пише: „Безброй множество народи се появили откъм голямата река Волга, от която получили името си; наистина и до ден днешен, българите се наричат така по името на река Волга”. Особеност на Дуклянски летопис е, че в него българското летоброене започва с княз Борис І - една българска традиция за начало на ново летоброене след всяко по-значително историческо събитие, което се потвърждава и по-късно от кореспонденцията на цар Калоян.     ХІІІв. (до 1253г.) - епископ Богухвал преповтаря твърдението от Дуклянски летопис : „От името на река Волга”.   1326 (1359)г. - известие от византийският историк Никифор Григора: „Има една страна, която е на север отвъд Истър, и през която тече голяма река. Местните жители я наричат Булга(...) От името на тая река те получили името си бу(ъ)лгари...”.   1553г. белгийският дипломат на австрийска служба Ожие Бусбек отбелязва: „Смята се, че българският народ е дошъл тук от скитската река Волга, когато повечето племена доброволно или насила са сменяли земите си. Така че българите, така да кажа волгарите, (носят името си) от споменатата река.”   1587г. немският дипломат Райнхолд Лубенау: „ Истинските стари волгари или българи, наречени така следователно от скитската река Волга.”   Появата и утвърждаването на тази теория, включително в текстове с нерелигиозен характер, е изключително интересен факт, защото във всички източници за българската история Волга е наречена Ател/Атил , освен това хидронимът е регистриран значително по-късно, когато вече името българи е било утвърдено и многократно отразено в писмени източници на европейски и азиатски народи. И досега наименованието на реката се смята с неустановена етническа и езикова принадлежност.   От името на река Волга извеждат значението на името българи : Мавро Орбини (1601), Рико (1665), Джон Барбари (1671), Киевский синопсис (1674), А. Манкиев (1715), Г.К. Дриш (1718), Й. Кемпелен (1740), Христофор Жефарович (1741), Георг Прай (1761), Паисий Хилендарски (1762), Ербело (1776), Йован Раич (1794), Луи Огюст Феликс Божур (1794 -1799), Афанасие Нескович (1801), А.Л. Шрьоцер (1809), Н.М. Карамзин (1818), Ю.И. Венелин (1829), Христаки Павлович (1842), Йоан Стоянович (1845), Е.Т. Тунерели (1854), Д. Ивайловски (1860), Хунвалфи (1877), О. Протич (1888), В.Ф. Кудрявцев (1897), Иван Шишманов (1899), Ив. Манолов (1917), Н.П. Андриоти (1951), Ф.И. Гордеев (1969)   Още през 1907г. д-р Ганчо Ценов остро критикува привържениците й: „ Реката Волга се явява един вид пенкелер за турската школа, чрез което тя е в състояние да изкара всяка дума за татарска. Атила е татарска дума, която значила Волга - цар; българин е татарска дума, която значила Волга - човек и пр.”. Според него : „Болгар ще да е сложна дума от бул и гар”. Д-р Ценов смята за неизяснено значението на името българи.   Хидронимната етиология вече е напълно изоставена.   ІV. Позиционно-локационен подход   При него се правят опити значението на името българи да бъде изведено от местата, където те са пребивавали временно или постоянно. Основоположник на този подход е П.Й. Шафарик, който през 1837г. дава следното тълкуване на значението на името българи : „От бул- и-гари значи край, област, окръг”.  Предпочитан е от лингвисти и някои историци. Изследва преките заемки от един език чрез друг (калки). В някои латински извори името българи е преведено като жител(и) на укрепен град/ строител(и) на укрепен град. От латински език това обяснение на значението на името българи (фосатиси) е минало в редица други езици: готската дума бургар, персийската наукарда, арабските балад и калалат, османската бургаз, гръцката кастрофилакас, които с някои незначителни различия в семантиката определят името българи като жители на градове. От историците най-известният привърженик на тази теза е гръцкият учен Андонис Керамопулос (1945) , който прилага доказателства, че името българи е възпрето в гръцкия от латинския език. В гръцки превод значи „пиргари”, тоест кастелани, от гр. Пиргос „глина”, „крепост” (на латински кастело). Най-изявеният привърженик в България на жители/строители на градове е д-р Хр. Тодоров-Бемберски (1981, 1993), в чиято докторска дисертация има подробна обосновка.(„Името българи- история и същност”, С., 2004). От всички пет хронологични класификации в специализираната литература за значението на името българи, неговата е най-пълна.   За произхода, езика и прародината на древните българи вече има над 20 хипотези, повечето от които датират още от ХVІІв. Изглежда, те продължават да се увеличават. Някои от тях са дежурно припомняне на опровергани от археологическите проучвания, новите наративни извори , изследвания и лингвистичните анализи стари тези. Други са вътрешно противоречиви или съдържат механични сглобки, в трети има странни твърдения или се базират на догадки и т.н., но истината за далечните ни прадеди продължава да вълнува не само професионалните историци и специалистите от различни области, свързани с историята, но и много граждани. Колкото до професионалните тълкуванията за значението на името българи, засега няма нова или оригинална концепция, а преповтаряне или перефразиране на някои от основните теории за значението на етнонима. Полемиките са полезни и нужни, но за замяната на постоянната функция на историографията (да съхранява дълговечната информация ) с прагматичната й функция („това, което действа най-добре”) не може да се каже същото, независимо дали се прави на криворазбрано професионално, медийно или друго ниво.  

Според мен името Българи (Бугари,Богари,Бог Ари,Бог ора) е твърдо установено- то произлиза от Българския език както и името на р. Волга (Валга,Влага):

http://shtaparov.blog/politika/2012/08/12/tainata-skrita-zad-nazvanieto-quot-bylgari-quot.987632

Здраве и късмет,приятелю!

Благодаря !

"Ние сме загорци". Има резон ирнците да са наричали така едноплеменници, заселили се на север от великите планини. Понеже ГАР има значение и на планина, освен крепост и град, остава неясно за мен как БУЛ означава "отвъд".

Прекрасен блог! Ще го изчета с интерес целия! Благодаря!