Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2015 20:20 - Спомени за времето на цар Константин Велики
Автор: andorey Категория: История   
Прочетен: 4530 Коментари: 2 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

   Българският народ, живял хилядолетия на Балканите, е запазил спомен за много от важните исторически събития, случили се по тези земи.

   Още навремето Георги Раковски обръща внимание на различните песни, които се пеят между българите и носят спомен за древните времена, дори отпреди времето на Христа.

   Така в една песен, посочена от Раковски се пее за галатите (келтите), които отровили водата. Този спомен за отровената (заразена от галатите) вода се предавал от поколение на поколение, чак до средата на 19 век, когато е записан от големия български учен и революционер.

   Известно е, че келтите (галите) нахлуват на Балканите в края на 4ти, началото на 3 век преди новата ера. Те продължават своя поход и към Южна Гърция и Мала Азия, но част от тях се заселват в днешните български земи и основават държава със столица Тиле (възможно днешно Тулово), която съществува около 60 години.

   Старото балканско население, което в широката си основа е живяло и днес още живее тук на Балканите е запазило и много спомени от времената на римското нашествие. Особено многовройни са спомените за времето на император Траян (края на І – нач. на ІІ в.), който преминава през днешните български земи на път за Дакия (задкарпатска Румъния).

   Записани и запазени са множество легенди за цар Траян, с козите или магарешките уши, които легенди са особено популярни сред днешните българи и сърби. Това нашите учени обясняваха с някакви праславянски предания, вместо с очевидното пряко балканско наследство.

   С подобно неясно „праслявянско” наследство се обясняваха и спомените запазени сред българите за времето на цар Константин Велики, наричан цар Костадин в народните песни.

   Разпространена в различни краища на България е т.нар. песен „Падане на цар Костадиновото царство”. Действително в някои варианти на тази песен се споменава за идването на османските турци, но това очевидно е по късна добавка към нея.

   Много по важен и централен момент в песента е събранието на триста попа, които трябва да разчетат „бяло книже” или още казано „бяло книже, черно слово”. Още по интересен е фактът, че след като чели дълго време това „бяло книже” с това „черно слово, черно слово и червено”, тези триста попа не могли да го разчетат…!    

   В резултат на това се наложило цар Костадин да изпрати да повикат едно младо дякче или според друг вариант поп Никола, за да разчете той словото.

   Едно от най-значимите събития по времето на император Константин Велики (306 - 337) е свикването на т.нар. Никейски събор, известен като Първи вселенски събор. Този събор е свикан от император Константин, с цел да се преодолеят разногласията в църквата, породени от различни тълкувания и най-вече арианството. Съборът се провежда през 325 г. в град Никея, като на него присъстват малко повече от 300 свети отци.
   Въпреки че съборът приема няколко важни решения, включително и Никейски символ на вярата, споровете и противаречията с т.нар. ариани и полуариани продължават още дълги години.
   Този събор, това изключително важно събитие от времето на цар Константин е намерил широк отглас сред народите населяващи Източната римска империя, включително и сред най-многобройната балканска общност. Тази балканска общност днес макар и позагубила своята многобройност и вяра, все още се нарича българска.

Де се й чуло и видяло -
среди зиме по Коледа
сухо дърво лист да пусне,
лист да пусне, цвят да цъфне,
я цвята му – бяло книже,
бяло книже, черно слово,
черно слово и червено!
Отговаря цар Костадин
на негови бързи слуги:
– Ой ви вазе, бързи слуги,
повикайте триста попа
да разчетат бяло книже,
бяло книже, черно слово,
черно слово и червено!
Та се дошли триста попа,
та се чели бяло книже,
бяло книже, черно слово,
черно слово и червено,
не можали да разчетат
бяло книже, черно слово,
черно слово и червено.
Отговаря цар Костадин:
– Ой ви вазе, бързи слуги,
напълнете злат" бъкличка,
повикайте поп Никола
да разчете бяло книже,
бяло книже, черно слово,
черно слово и червено!
Че е дошъл поп Никола.
Поп Никола книже чете,
книже чете, сълзи рони.
Попита го цар Костадин:
– Ой те тебе, поп Никола,
що си четеш, сълзи рониш?
Отговаря поп Никола:
– Ой те тебе, цар Костадин,
ей ти сабя, ей ми глава!
Царството ти се й достояло,
и на мене попство няма:
Че си идат триста турка,
триста турка анадолка!
Отговаря цар Костадин
на негови бързи слуги:
– Затваряйте, заключвайте,
заключвайте с девет ключа!
Отговаря поп Никола:
– Ой те тебе, цар Костадин,
и затваряй и закючвай,
Сам-си Господ напред върви:
Де похлопа, отваря се,
де повика, бре чука се!
Отговаря цар Костадин
на негови бързи слуги:
– Повикайте налбантчето,
да си коне подкове,
петалите наопаки!



image


Икона изобразяваща Първи вселенски събор в Никея - 325 г.




Гласувай:
7



1. sparotok - !
01.03.2015 01:03
Поздравления за хубавата статия! Знаех за песните за галатите, а също и за Траян, но не знаех, че във фолклора ни са запазени спомени и за Константин Велики.
цитирай
2. andorey - Благодаря Павеле, ще има и продъ...
01.03.2015 15:44
Благодаря Павеле, ще има и продължение... : )
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 2149269
Постинги: 354
Коментари: 2326
Гласове: 5599
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031