Постинг
02.10.2017 17:06 -
ПРИКАЗКАТА ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО
ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО
Срещнали се двама приятели и се заговорили:
— Как си, побратиме?
— Добре съм. Поспечелих парици. Купих си прасенце...
— Добре си направил.
— Не е твърде добре. Прасето излезе проклето. Не се свърта в къщи. Ходи из нивята, рови из градините...
— Виж, това е лошо.
— Абе, лошо, лошо, ама всяко зло за добро. Прасето един ден ми изрови цяло гърне жълтици...
— Е, от туй по-хубаво - здраве!
— Не е твърде хубаво. Със жълтиците купих овце, на дойде болест и ги изтръшка всичките до една...
— Ех, това е вече много лошо!
— То се знае, лошо е. Но случи се, че точно тогава пък поскъпнаха кожите. Продадох ги и взех повече пари, отколкото струваха овцете...
— Добре си случил!
— Не е твърде добре. С парите купих къща. А тя изгоря...
— Това е вече най-лошо!
— Ех, всяко зло за добро! Заедно със къщата изгоряха ми и цървулите, та сега ходя бос. Хем ми е леко, хем и ти няма да ме питаш защо ми са скъсани цървулите...
— Ама скъсани ли бяха? Виж, това е лошо.
— Всяко зло за добро. Ти ще ми върнеш парите, дето бях ти ги заел, и аз ще си купя нови цървули. Старите заради теб ги скъсах, додето те срещна, да си поискам парите...
— Всичко добре се случи. Но едно лошо, че точно сега нямам пари да ти върна заема.
— Всяко зло за добро, приятелю. Ако беше ми върнал днес парите, утре пак щях да се излъжа да ти дам на заем. И тогава девет чифта цървули щях да скъсам, докато те намеря. И кой знае дали щяхме да си останем приятели. А сега се обичаме и аз вярвам, че не ще оставиш приятеля си да ходи бос и гладен...
Срещнали се двама приятели и се заговорили:
— Как си, побратиме?
— Добре съм. Поспечелих парици. Купих си прасенце...
— Добре си направил.
— Не е твърде добре. Прасето излезе проклето. Не се свърта в къщи. Ходи из нивята, рови из градините...
— Виж, това е лошо.
— Абе, лошо, лошо, ама всяко зло за добро. Прасето един ден ми изрови цяло гърне жълтици...
— Е, от туй по-хубаво - здраве!
— Не е твърде хубаво. Със жълтиците купих овце, на дойде болест и ги изтръшка всичките до една...
— Ех, това е вече много лошо!
— То се знае, лошо е. Но случи се, че точно тогава пък поскъпнаха кожите. Продадох ги и взех повече пари, отколкото струваха овцете...
— Добре си случил!
— Не е твърде добре. С парите купих къща. А тя изгоря...
— Това е вече най-лошо!
— Ех, всяко зло за добро! Заедно със къщата изгоряха ми и цървулите, та сега ходя бос. Хем ми е леко, хем и ти няма да ме питаш защо ми са скъсани цървулите...
— Ама скъсани ли бяха? Виж, това е лошо.
— Всяко зло за добро. Ти ще ми върнеш парите, дето бях ти ги заел, и аз ще си купя нови цървули. Старите заради теб ги скъсах, додето те срещна, да си поискам парите...
— Всичко добре се случи. Но едно лошо, че точно сега нямам пари да ти върна заема.
— Всяко зло за добро, приятелю. Ако беше ми върнал днес парите, утре пак щях да се излъжа да ти дам на заем. И тогава девет чифта цървули щях да скъсам, докато те намеря. И кой знае дали щяхме да си останем приятели. А сега се обичаме и аз вярвам, че не ще оставиш приятеля си да ходи бос и гладен...
КРОКУС – КОМЕНТАР НА „ПРИМА ВИСТА”
Моята зелена улица...
Искане за отстраняване на iw69 от blog.b...
Моята зелена улица...
Искане за отстраняване на iw69 от blog.b...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.