2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.
Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги - бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.
Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!
Източник:
Агенция "Фокус" 22 септември 2005 | 10:41
БОРБАТА ЗА НЕЗАВИСИМОСТ ПРОДЪЛЖАВА И ДНЕС! БЪЛГАРИЯ Е ПОД НОВО ИГО!
1. Ще изловите всички българи, които са правили пакости на турското население, както и ония, които гърмят с пушки и пищови. Ще накажете по-виновните с бой и глоба, а другите - само с глоба от една до две рубли.
2. Ще изпратите в Шумен всички опълченци, които без работа се скитат по селата и подбуждат българите да правят пакости на турците.
3. Ще ни явите кому колко камшика сте ударили и от кого колко глоба сте взели. За глобата ще давате разписка, подписания от селския мухтарин.
4. Ще забраните седенките, който момък или мома отиде на седенка, ще биете първите, а ще глобите родителите на вторите.
5. Строго ще забраните гърмението, било дене, било нощес, било в селото, било навън.
6. Ще защитавате бостанджиите и други и ще гледате да не им направят пакости нашите, пакости и загуби.
7. Никой българин няма да псува турците. Който не слуша, да го глобите и биете.
8. Кажете на записаните младежи за войска да мируват, защото тяхното наказание е още по-голямо.
9. Настоящето да се прочете пред селените българи, за да знаят какво ги очаква, ако не мируват.
Предполагам, че уважаемият читател на Blog.bg, след като е прочел горното, в първия момент се е стъписал. Точно така се почувствах и аз и на първо време се стъписах, това в турско време ли е било или вече в българско. Докато проумея, че този документ говори за изключително българска толерантност към турското население след Освобождението у нас. Дава се пъстра картина за законовите нрави и положението в страната.
За по-голяма достоверност обяснявам, че това е Наредба номер 8 от 1878 г. на Шуменския окръжен съвет, месецът е август. Наредбата носи подписите на чл. секр. Тодор Д. Попов и председателя Тодор Ив. Джебаров.
16-годишна съм. Имам по-голяма кака, която е на 21 - студентка трети курс, а аз съм ученичка. Когато мама умря от една неизлечима болест, щях да полудея от мъка. Тогава бях на 13 г. Когато и баба не можа да се пребори горката и преди три месеца почина от същата женска орис - рак на гърдата, нещо в мен си отиде завинаги. Останахме само с татко. Татко работи, но частниците рядко плащат труда. И той се бори геройски със сполетялото ни нещастие, но и си попийва за утеха. Какво да се прави.
С кака решихме да чистим входа, в който живеем. Татко се съгласи от немай-къде. Може да съм още на 16 г., но съм иначе здрава, мога да нося кофите с водата, да мета и да мия стълби, парапети, прозорци и асансьора. Кака мете пред мен с метлата. В нашия вход има една чистофайница, която все върви по петите ни и мърмори. От домсъвета ни плащат 60 лв. Повече не могат, въпреки че много се стараем.
Имам хубава и тежка, дълга чак до кръста коса. Не са ме подстригвали, откакто съм се родила. Вече много ми тежи, бреме ми е като проблемите, които ни налегнаха. Искам да порасна. Затова реших да я подстрижа. Добра съседка ми каза, че за моята коса мога да взема и хубави пари, с които да си помогнем в осиротялото домакинство. Тази жена даже ме заведе в салон, в който изкупуват коси и благотворително правят перуки за жени, болни от рак на гърдата.
Не ми беше мъчно, когато се разделях с моята коса. Знаех, че това е правилно решение. Направиха ми красива къса прическа, също като на моята любима певица Емили Ли Лин Фен. Това желаех от все сърце. Косата се оказа 50 см дълга. Парите, които ми дадоха, не бяха очакваните, но какво от това. Моята мечта е да купя на кака нови обувки с малко токче, а на мен лилави кецове. Малко радост в мрака на нашата тъга. Вече пораснах и мога сама да вземам решения, да държа здраво юздите на моя живот.
Взето от: grigorsimov
Вижте какво определение има за това, какво е храна: Чл. 2. По смисъла на този закон храна е всяко вещество или продукт, който е предназначен или може да бъде използван за консумация от човека, независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен.
Вулгарно казано, можем да произведем и лайна, ако искаме, стига да намерим някой, който може да ги яде!
Има и друго.
Нека сега да поразсъждаваме и да видим къде е истинската уловка. Онова, което ни прави зомбита. Законът не съдържа думичките „подсладители”, „овкусители”, „оцветители”, „консерванти”, „подобрители”. Според закона, всички тези "Е"-та от толкова дългия списък са - ХРАНИ !!!
Законът не определя параметрите на химическо и радиационно облъчване, като допустими граници за третиране на храните, нито определя параметрите, в които ще може всеки производител да си забърква какви ли не бъркочи и да ни ги предлага като храна, в пълно съответствие със законодателството.
На закона не му пука, дали сушените плодове се сушат по естествен начин или се обгазяват с химикали, не му пука дали млякото, от което ядем всеки ден е било преди това изсушено и третирано с алуминиум, не му пука с какво е избелена захарта, не му пука за това, че производството на маргарините се основава на наситени киселини и на хидрогенизирано олио, не му пука за това, че нашите деца се наливат с безалкохолни газирани и други напитки, които по своята същност представляват химическа бомба със забавено действие. Не му пука за нас, каква храна ядем. Важното е всичко да е добре „организирано” и „законно”. Всъщност, на хората, които стоят зад този закон, не им пука.
Хайде така да кажем – безхаберието или хаберието, както искате го разбирайте, на Министерството на земеделието и на Агенцията по храните, създава след това голяма степен на ангажираност на Министерството на здравеопазването и на Министерството на социалните грижи. Все пак министерствата трябва да се поддържат. А всички те вкупом създават доста работа на фармацевтичните компании и на погребалните агенции. И ТО НАПЪЛНО ЗАКОННО.
Взето от: grigorsimov
На 10 септември от Марсилия до Пловдив прелетя Димитър Пенчев. Да се видим, да поговорим, да се обадим на Владо Гошев в Куклен…
Съдбата им е удивителна, а приемат всичко някак си делнично, спокойно, с тиха тъга.
Ако трябва да избера личности за бъдещето на страната бих се спрял на хора като двамата политически затворници – разчитащи на себе си, дори в ужасите на безизходицата, успяващи с труд и талант, никога не мрънкащи от съдбата, примирено и твърдо следвайки пътя и идеите си, смели, много смели, вярващи в приятелството, отдадени на семейството, страната, родното село, родовите корени и политическите си убеждения.
Владимир Гошев и Димитър Пенчев - 10.9.2012 г., Куклен
В Куклен запалихме свещица на гробовете на трима велики антикомунисти и земеделци. Бе привечер, а от склоновете на Родопите подухваше същия вятър, който бе завял съидейниците на Владо да копаят землянки над селото, да се въоръжават, да подготвят съпротива, да разпространяват забранената литература на николапетковистите и айна сметка да ги отвее в Старозагорския затвор. А са били млади хора, току прехвърлили 20-те. Било е 1968 г. Чешките събития. И нашите момчета във вихъра на световната политика. Последните горяни…
Водачът им е бил най-отдадения и чист земеделец, който съм срещал в живота си – Бай Тушо или Петър Попиванов, роден в с. Долно Тодораки, Кукушко през 1918 г., преселил се в Куклен с голяма група македонски българи-униати и убедени земеделци-антикомунисти, участник във всички възможни конспирации в Асеновградско, хлебар и дълводелец в затворите. Отиде си през 1999 г. Достойно и тихо, както бе живял. Когато се запознахме през 1989 г. отнесох един шамар зад врата с упрека: „Как е възможно, бе момче?! Да си роднина на Трифон Кунев, да живееш в Пловдив и чак сега да ме търсиш? Че аз бях „съквартирант” на Бай Трифон и Кръстьо Пастухов в Сливенския затвор, а ти да не дойдеш, да се прикажем, аз борбата не съм спирал…”. Можело да направим конспирация. Това чувах за първи път. По-късно научих, че от 1944 г. той все конспирации правил, организирал николапетковистите, събирал оръжие и взривове, пазил знамена и документи, водил си своята битка. През 1968 г. е в Старозагорския затвор с младите братя Гошеви, с Димитър Пенчев, с Петър Бояджиев и Фреди Фосколо /с него са партньори на дърводелския тезгях/, с Георги Заркин, Едуард Генов и още стотици. Давали им по 13 лв. на месец, нещо като затворническа заплата, а Бай Тушо видял, че младока Владо често остава без цигари: „Момче, от днес аз няма да пуша, тези 13 лева са твои. За цигари…”. Такива неща често се случвали зад стените на затвора.
А Бай Тушо ни гледаше от белия мрамор с оня леко насмешлив поглед на препатилия земеделец. Свещиците догаряха със спомените.
После се прекръстихме пред гроба на Петър Гошев – по-големия брат на Владо – мълчалив, красив, неустоимо верен на идеите си, с прекършени младежки стремежи – със счупени таланти по затворите. Владо проронва сълза и се унася в спомени. За миналото, за беднотията и лишенията, в която са живели. За обесения баща. И той тръгнал от рано на въоръжена битка с комунизма – „смърт чрез обесване”. Това била най-честата присъда за асеновградските горяни в края на 40-те години. „Отървали” се някои невръстни като бай Стефан Вълков, та ги „помилвали” с доживотна тюрма.
Накрая се поспряхме със свещици пред гроба на Константин Симеонов. Също от Куклен, също затворнически другар. Почти ослепява там, но остава с непрекършена омраза към всякакво насилие. Преди да ги пуснат ги привикали да подпишат не декларация за сътрудничество, а обещание, че няма да продължават антикомунистическата си дейност в свободния живот, а селянина от Родопите Коста се провикнал: „На вас нищо не подписвам, ако искате още толкова да ме държите в затвора. Никога!”. Имало и такива хора.
Вятърът подухва от планината, свещичките гаснат, а в гробищата е тихо, като в съня им.
По-късно ще попитам Димитър Пенчев „Е, след толкова злощастия, премеждия, битки, как оценяваш пътя си?” и получих спокоен, мислен, може би, отговор: „Аз съм доволен от живота си. Въпреки всичко. Исках реабилитация на Никола Петков и възстановяване на истинския БЗНС. Случи се. Паднаха телените огради около границите. Нещо ме опази от злобата. България е член на ЕС, на НАТО, за което само мечтаехме по затворите. Нещастници са тези от ДС, защото работят за чужди интереси. Никога не го допуснах, нито за миг. Ние, българите, сме исторически обременен народ. Може би ще го преодолеем. Но, приятелю, страхотно щастие е да живееш във време, в което виждаш как системата рухва, как противникът ти върви по твоя път, принуден и унижен. Това е наистина величаво – да си победител в идеологическата битка, когато винаги си бил в привидно слаба позиция! Иначе е ужасно трудно да живееш, изгубил най-близкия приятел – разстрелян до теб на границата/Тук Бате Митко говори за Стефан Тутеков. Историята им съм разказвал другаде - http://toross.blog.bg/politika/2012/04/02/dimityr-penchev-obiknoven-geroizym-ili-adyt-v-bylgariia.932815 /. И въпреки репресиите, убийствата, мъченията, повсеместния терор, те, комунистите, загубиха битката. Историческата рекапитулация не е в тяхна полза. Аз успях и победих ДС с техните методи още през 1960 г. , не са толкова умни и всемогъщи, не са… Точно това ги вбесява и досега. Как да не съм щастлив човек?!..”
Трудно е да премислиш думите на този човек след смъртна присъда, затвор, мъки в „голямото каре”, както нарича цивилния живот в България, опит за бягство, разстрел на приятеля, пак затвор за 9 г., живот в сливенското лозе, вече семеен с дете, когато започва провалът с преименуването на българските турци през 1985 г. един от 11 българи в Белене, заедно с 450 турци пак е Димитър Пенчев, следва изселване в Бобов дол, заплахи за убийство, после екстрадиране за Франция, след намесата на приятелите Петър Бояджиев и Фреди Фосколо и последна битка с ДС, емигрантски живот… Житейска сага за описване, за филм, за размисъл.
И още нещо запомних от среднощните разговори: „Винаги съм мислел за приятелите, с които съм заедно. Такъв съм, така съм устроен, аз съм отборен играч. Най-свободен се чувствах в Бобов дол, защото тогава бях сам, провеждах битката си индивидуално, по моите правила. И успях.”
Такива хора има в България. За бъдещето ни. Дали го осъзнаваме, дали правим нужното да понаучим за тях повече, да разкажем и запомним фактите от голямата битка с комунизма на онези момчета и момичета?
При всеки такъв разговор си спомням онази сцена в Ямболския съд и подсъдимите Димитър Пенчев, Петко Илиев и Жеко Стоянов. Момчета – с надежди, мечти, момичета, приятели, близки… И майките им с разбрадени ръченици. Бащите с напукани селски ръце и мъжки сълзи. И смъртните присъди.
Колко много има да разказват тези хора, колко малко знаем за тях, за борбата им, за плетениците на съдбата, за българската съпротива…
Удивителни хора са земеделците! В среднощната ни среща Владо Гошев извади стогодишна реликва, завещана му от великия Бай Тушо. Той пък я пазил десетилетия с риск да попадне в затвора само заради нея, после я оставил на младия последовател от Куклен. Знаме. Оранжево. Поизбеляло, поскъсано тук-там, но запазено за 103-те години, в които се е развявало по митинги и събори, крито и мачкано. В средата е извезан Сеяч. Българин. Селянин. На нивата. Небето е синьо с бели облачета, сякаш вее вятър от Родопите. И запазен надпис: „Селска земледелска дружба, с. Куклен, Станимашко” и годината – 1909 г.
Владо и Димитър Пенчев се поклониха, като пред светиня.
Интересни хора има в България.
Личности за бъдещето ни...
Владо Гошев със знамето от 1909 г. Има хора, които пазят паметта на предходниците.
С Димитър Пенчев - 10.9.2012 г., Куклен
На изпроводяк, Пловдив - 11.9.2012 г.
Взето от: grigorsimov
ЧЕТИВО ЗАБРАНЕНО ЗА ДЕМОКРАТИ СЪС СЛАБИ НЕРВИ И СЛАБ МОРАЛ!
Далеч съм от това да ви чета морал, нито искам да се оправдавам за нещо, но точно преди 15 години имах възможност да посетя във вилата му в Бояна сваленият и умиращ вече Тодор Живков- няколко месеца преди да поеме към вечността- и досега не съм посмявал да пиша за нашата среща- не поради мои, десни комплекси.. а поради това, че му обещах- на един умиращ тогава човек, че поне 10 - 15 години няма да споделям това, което ми е казал…
Бях приет на „аудиенция” при Тодор Живков на ул.”Секвоя” един ден през пролетта на 1998 г.- по предварителна уговорка трябваше да остана там до 20 - 25 минути - около обед - 11.00 – 12.00 часа. Цъфнах на вратата 10 минути по-рано и да си призная с голяма тревога, защото няколкото мои близки, с които бях споделил намерението си да се видя с Живков, ме бяха спирали от начинанието и критикували остро за срещата с този „негодник”… Но нали знаете- забранените плодове… са най-интересни.., а и ..Гацев.. нямаше да е Гацев.. ако спазваше винаги пристойното и установеното, предупредиха ме, че може да има много лош отзвук за кариерата ми в СДС една такава среща и вероятното й раздухване в медиите. По това време вече бях избран за общински съветник в СОС и за председател на Комисията за култура, образование, наука и вероизповедания, така че имах почти ранг на заместник-кмет на София - можеше наистина да стане голям скандал…
На „Секвоя” ми отвори охранителят на Живков– спортно облечен, небръснат и любезен- заведе ме в хола на първият етаж и там изчаках да се появи доскоро Първият човек на България.. Той дойде бавно– неофициално облечен – с пуловер, риза и спортен панталон.. и веднага започна с характерният си бодряшки хумор – „…ле -ле колко е студено тука…, Бойко, явно е решил… бързо да те отпратя.. та не си е дал труд да бъде добър домакин. Бойко вземи мерки.. да посрещнем госта..”. Не знаех кой е Бойко, но тази реплика определено ме предразположи да бъда и аз неформален - извиних се на Живков за моето безпокойство, представих се кой съм и какво съм, и му заявих че независимо от нашите явни различия.. по политическите въпроси на България.. ми е интересно да го попитам за близкото минало.. в което той за мене би бил първокласен източник за историята и събитията в страната.
Заявих му – с какви позиции съм, както и какви бели мога да си създам, ако се разчуе- но … на шега казах – „..дори комунистите преди 10.11.1989 г. не можеха да ми кажат с кого да се срещам и с кого – не, така че, поемам риска да предизвикам гнева на Иван Костов… и на СДС..”. Живков ме покани да седна до него и изпрати бодигарда да ни направи кафе. – „…. Бойко, дай да почерпим.. госта, че при тази немотия да не си помисли.. чак докъде сме я докарали…” . Въпреки, че отказах от любезност - да го притеснявам, Бойко отиде да ни прави кафе.. а после и някаква почерпка и тогава Живков започна:
„Нали мога да мина на „ТИ” и да ти казвам ..Николай..!? .. Добре, виж какво, Кольо, не само защото ме помолиха важни за мене хора- а и защото знам, че си от непримиримите ми нови сини критици… а аз обичам такива.. приех да се видим и независимо, че ще ме гледаш нещо.. с много лошо око- „ха ха ха, като змийче..”, ти прави чест, че не се страхуваш да застанеш пред мене сега, - когато съм един изпаднал старец.. но си много прав – аз знам много и умея много неща, които хората около които ти си сега – Иван Костов и Стефан Софиянски.. („..последният и аз го харесвам…!” - каза Живков…) не ги могат и не ги умеят още- дано се научат де.. ха – ха- ха”. Той го каза без желание за заяждане и ми прозвуча искрено и загрижено. Въобще целият ни разговор се очертаваше да е много директен и непосредствен, което ме учуди защото не бях си го представял така и такъв, а и не знаех че малко след това този човек ще си отиде от белия свят – и всъщност, че разговарям вече с .. историята!
Събитията, за която разговаряхме с Живков- също се оказаха по-интересни от първоначалното ми очакване- и особено след като поех „джентълменски” ангажимент да не споделям това, което ще ми каже през следващите 10-15 години; (което не ми беше трудно- защото ако в СДС тогава бяха разбрали за срещата ми с бившия Първи.. щяха незабавно да ме отлюспят и изгонят), не знаех целия смисъл на обещанието ми- но днес имам съзнание, че не е ставало само дума за някакви особени нови факти и големи разкрития- а за осмислянето и анализа на стари и известни неща, които тогава- 1998 г. имаха съвсем друг вид и оценка. Инстинктивно насочих разговора към Руснаците, а не към БКП, защото знаех, че така мога да постигна повече разкриване на нещата, ставали в БКП и България.. без да се задейства защитният механизъм и субективизма на Живков за лицата и събитията около него. Накратко предавам: Живков твърдеше, че е загубил добрите отношения с руснаците още през 80-те години- след честите смени в Москва и идването на налудничави експериментатори начело на съветското ръководство. Тогава започва „тихият” разрив с „използвача” Живков.. , който винаги когато идвал в Москва бил навикнал да получава особено големи отстъпки и държавни помощи, прикрити субсидии и подпомагане на търговския обмен, нови благоприятни валутни курсове- за износа на българските „боклуци” и инжекции за безсмислените български икономически гиганти..?! За любителите на конспирацията и трилъра – искам да отрека слуховете, че Живков след 10.11.1989 г. е бил подменен и променен.. и се е появявал на срещите някакъв негов двойник - пред мене стоеше наистина Той - с много ясен спомен и усет за събитията, с добра памет и реактивност за дребни детайли и събития.. които нямаше как да си измисли- а за някои дори по-късно ги проверих- се оказаха абсолютно верни и точни.. независимо от неговата 90 годишнина.
След разрива от 80-те години с СССР започват отчаяни опити да се възкреси угодливата българо-съветска дружба и сервилност към Москва – за да се изкара нещо от там- но новите икономически идеи, новите политически реформи.. и т.н. в Москва деликатно отхвърлят… Тогава внезапно му предлагат да направи един „социален” експеримент, от който Москва би имала интерес и би подкрепила, с оглед на собствената си заинтересованост от резултата за борбата си с исляма - да се направи опит за възстановяване на християнското достойнство и произход на българските мюсюлмани (Живков каза буквално, че от Москва били решили да пробват решение на етническите въпроси и религиозна „регулация” - тип.. „Нагорни Карабах” в България), защото условията и послушността на населението у нас позволявала да се отиде далече..
Живков им обещал действие по ‘експеримента’, срещу съответните нови икономически отстъпки, но бил сигурен че нещата няма да се получат.
Съветската агентура веднага го изненадала, - след връщането му от Москва го засипали с „разкрития” за латентен мюсюлмански сепаратизъм, както и членове на Политбюро, които били твърди противници на антимюсюлмански действия– били последователно обработени, че съществува реална „турска опасност”. Започнало и едно целенасочено разработване на организациите на „Сивите вълци” и кюрдите в Турция и по света- като чрез техни сигнали също се забелязало уж раздвижване на Турция срещу България. Дори руснаците организирали промени в ръководството на турските тайни служби за да дойдат по-твърди противници на България– „йозалисти”(!?)– 1982-83, привърженици на по-тясната интеграция на Анкара с българското турско малцинство. Живков е бил принуден да изпълни обещанието си към руснаците и КГБ- за което той посочи като техен основен деец- посланик Шарапов! И така през 1983 - 84 година започва подготовката на т.нар. „Възродителен процес” – под абсолютно съветска методология, диктовка и организация… Живков ми сподели, че не-българският сценарий съм можел да го проверя като видя абсолютно погрешното твърдение, че в България никога не е имало турци, че всички турци били помохамеданчени българи и т.н. – неща, които били в разрив с която и да било досега антимюсюлмански акции и съответно изселвания- през годините – 1955- 59, 1972-75, 1978 и т.н. и с политиката на БКП- от последните 80 - 90 години преди това (от началото на 20-ти век), с принципите на Благоевци и старите тесни социалисти. През цялото време на разговора ни, до нас присъстваше Живковият бодигард Бойко, само той отиде да ни направи 2 - 3 пъти кафета и да ни почерпи със закуска, защото останах на „Секвоя” повече от 4 часа- много повече от разрешеното, договореното и полезното за преумората на домакина ми. Ние си допаднахме като събеседници и не усетихме как времето изтече. Живков два пъти ходи до тоалетната- подкрепян от Бойко- и това му даваше някаква почивка, защото той повечето време говореше и ми обясняваше- спокойно, разбрано, а като усетеше, че се притеснявам- да не ме пързаля.. ме засипваше с факти, които си записвах и после проверих. Не усетих как съм престанал да го гледам като змия и ледовете се бяха разтопили, пусках му от време на време едни и същи контролни въпроси – зададени по друг начин за да видя дали спекулира.. но отговорите му бяха много точни, аргументирани и с невероятен спомен за лица и факти..!?
Попитах го, разбира се, за покойния Луканов и за КГБ– и той ми каза, че Луканов много го е лъгал през цялото време – за кризата, за валутните курсове с Москва- даже че обменният курс с Москва е 1 лев за 1 рубла (без да му обяснява за валутните бонове и преводните рубли), за договорите, и е „подбивал” обещаното от Москва, което често е било неразумно много, с оглед на послушническите тактики и външната „селяшка” наивност на Живков, иначе. Луканов според него беше сътрудник на КГБ активно, а за себе си – Живков каза, че е умерен русофил- но винаги пречупен през българските интереси… Младите. - Луканов, Младенов, Дойнов– донякъде, Гриша Филипов и другите не били такива. Те заговорничели зад гърба му с руснаците, с КГБ и се продавали и предлагали много евтино.. на същите. Те не можели да разберат, че промяната нямало вече как да стане чрез Москва, а можела да стане чрез икономиката на София- и те успели с „преврата” едва когато разбрали, че няма на какво външно да разчитат. За събитията от 1984- 85 обаче Живков ми каза, че когато започнали насилията и съпротивата на българското турско население, безобразието с имената и изселванията, той и Политбюро категорично се отказали от действия и обяснили на Москва, че конфронтацията води страната към гражданска война - и към война с Турция. „Може за Тебе и са вас да съм бил много ретрограден политик, Николай, но не посмях да се изправя срещу народа си и срещу Анкара.. въпреки че руснаците ме убеждаваха да бъда твърд и че щели да бъдат с мене– докрай… дори със самолети, ако ни нападнат НАТО. Тогава разбрах, че краят ми е дошъл и бях решил да подам оставка, но ме спря омразата към хората, които щяха да се възползват от това и можеха и да продължат „експеримента ,и реших да ги изчистя първо и тогава да си отивам..” . Попитах Живков, дали е казал това на Ахмед Доган- при тяхната среща по-предишната година и той ми отговори, че всичко му е казал и дори му е дал документи и му е подсказал места, където да ги намери- за да разбере цялата истина за т.нар. „Възродителен процес”. И той повярва ли ви, г-н Живков.. попитах го аз… „… не зная.. но той е много силен политик и мисля, че го е взел предвид.. Така или иначе, Николай, аз не направих нищо за да довърша експериментите на Москва…”- „..да разбира се – и затова не свършихте като Чаушеско (тогава Милошевич още не беше „свършил” делото си в Югославия). А „ .. какво трябва да правим в Македония и остатъчна Югославия, г-н Живков..?”. „ ха ха ха- за тебе, Николай, ми казаха, че там си по-информиран от мене, казаха ми че контактуваш с Любчо Георгиевски и със Зоран Джинджич.?! Ако е така Те са двамата най-обещаващи политици на тази част от Балканите и не мога да кажа нищо за тях- те са от „вашите” , от десните хора и дават многообещаващи знаци… аз не знам нищо за там.. освен, че на Киро Глигоров, жена му- Нада- е „права.. българка”- ха ха ха - от Стоян Мишевото семейство и май, беше родена в София.. и че е леля, май .. на новото лице там - на Борис Трайковски – от ВМРО-то - по Мишева линия.. Те са старо ляво, протестантско семейство… българи и нашият Константин Мишев, от обкръжението на Филип Димитров, е техен роднина- ти там сигурно знаеш. . тези патриотични семейства са построили сградата на ”Църквата на д-р Лонг” в София - .. на „Раковска”, през 20-те и 30-те години.. !?”.
Да си призная – не знаех тези неща за споменатите хора и се учудих на Живковата осведоменост.. макар, че после някои от тях ми ги признаха насаме.. Живков каза да предам на Любчо, че според него - УДБА, вече отдавна не е сръбска служба, а след смъртта на Тито, 1982-1983 г. била преминала на страната на СССР и вече отдавна не работела за Белград- а за руснаците- и на Югославия скоро й се пишело лошо. - Живков каза, че те явно по икономически причини и поради изоставянето от Запада- били поели същите ангажименти- за етнически и верски експерименти към Москва, но били по-почтени към СССР и КГБ, за разлика от БКП и българското ръководство, които заели все пак страната на народа си...
За нашия лидер- Иван Костов- каза, че не го харесва, знаел, че имал много връзки с Луканов.. дъщеря му била ходела доскоро с ..Илия Павлов…!? и бил таен човек на руснаците..!?– че ще им продаде всичко на тях, че щял да излъже американците- аз тогава ТОВА НЕ му го повярвах, помислих го за интрига, защото тогава бях заслепен костовист - но Т.Ж. от друга страна ми каза -„..да се държа за Филип Димитров и за Софиянски и че те не били от „техните” хора в СДС..”. Изказа се много добре за Жельо Желев и за изгряващият тогава нов президент Петър Стоянов.
Нямам коментар и се кълна че не преувеличавам нищо, което ми каза Живков – имаше и един безмълвен свидетел- споменатият Бойко - който не знам дали ще отрече това или ще го потвърди, нито пък знам какво ще коментира за това – напр. журналистката Валерия В., която ме завари при Живков, защото се бях задържал прекалено много при него. Тя първо се шокира, че ме вижда мен там, но и ме разкритикува, че съм навлязъл в „нейното” време за интервютата й, и може би само посвещението, което Живков направи на книгата си за мене и изпрати по мене с лично послание към Стефан Софиянски, са обективни свидетелства за нашата дълга среща.
Може би се е случило и друго- на тръгване съм си поискам снимка с Т. Ж.- в двора– на която той ме е прегърнал с едната ръка– а с другата се е опрял на Бойко и докато сме се снимали тримата- ни е казал преди да се увековечим, че ние-„ ..Николай и Бойко !? някой ден може да се наложи да управлявате даже вие двамата България, заедно .. и много трябвало да се уважаваме… и да се подкрепяме” !?- но нали тогава този Бойко беше само негов охранител, а аз– обикновен общински съветник в СОС, костовист и фанатичен СДС-ар от всепобежвадащата тогава синя партия - така че това не съм му го повярвал.. и не съм му обърнал внимание досега..!
След 15 години това ми звучи по съвсем друг начин.. на вас как ви звучи сега - като някакво интервю с вампир ? като заветите на ” хана.”? или пък като една от последните откровености на един вече умиращ политик и човек.. управлявал България цели 35 години? може би все пак -като репортаж на Карбовски ? със споменаване на именит рожденик.. !?- да го тълкува кой както си иска…
Аз казах.. другото за тези времена и събития може да ви го кажат.. Бойко.. Валерия .. или задочно Стефан.. ако ги познавате или разпознавате…!?
Николай Гацев, няколко дни след емблематичната дата 07.09.2012
Събитията от последните дни се развиват изключително бързо. Всичко започна със скандалният филм "Невинноста на мюсюлманите". Той доведе до вълна от протести в мюсюлманските страни и ескалация на напрежението. Ако се опитаме да направим един кратък анализ ще видим, че отново става въпрос за добре планирана операция....
Първо ще трябва да се върнем малко назад във времето. Както ви споменах и преди първо беше операция "Изгори Корана" на скандалният пастор Тери Джоунс(polopot.blog.bg/politika/2010/09/13/koi-stoeshe-zad-psihooperaciiata-quot-izgori-korana-quot-kom.605161 ). Оказа се, че паметта на хората е твърде къса. Преди дни беше стартирано нейното продължение с филма за пророка "Мохамед".
Както и в първият случай резултатът беше почти идентичен. Това доведе до вълна от протести в мюсюлманските страни. Разбира се тук се стигна и до непредвидено ескалиране на напрежението. Убийството на американският посланик в Либия беше може би най-сериозното последствие. Това от своя страна доведе до изпращането в Либия на морски пехотинци. Специални части на американските сили ще бъдат изпратени и в други мюсюлмански страни. Официалното становище е, че така ще се засили охраната на дипломатическите мисии и ще се заловят отговорните за атентата в Либия. Дали специалните части няма да бъдат натоварени и с други задачи можем само да гадаем.
Умишленото излъчване на този филм просто насочи събитията в желаната от определени групи посока. Тези които стояха зад филма много добре си даваха сметка каква ще бъде реакцията на мюсюлманите. Това означава, че протестите и призтичащото от тях насилие са били не само предварително очаквани. Те са били една от целите на тази операция.
Сега ще разгледам за момент и детайлите около самият филм и неговият автор. Първото, което се разбра е, че филмът е дело на египтянинът Накула Накула. Разбира се той няма нищо общо с това, но ще бъде представян като автор на този филм. Както се разбра той има доста интересно минало, в което фигурира 21 месечна присъда и 800 000 долара придобити чрез измама. При такова досие е повече от ясно, че е нямало как да откаже да се признае за автор на филма.
Разбира се операцията беше изключително добре планирана. Нямаше как да се пропусне и фактът, че авторът е копт-християнин. Като бонус се разбра, че е финансиран с 5 млн.долара от 100 евреи,които разбира се никой не е виждал. Това беше достатъчнен повод гнева на мюсюлманите да бъде насочен срещу християните и евреите. Ефектът "копт-християнин" не е бил търсен случайно. Египет е най-голямата мюсюлманска страна и сега ислямистите управляват там. А християните-копти, които са 10 % от населението имат своите опасения, въпреки че от тях започнаха протестите, които доведоха до свалянето на Мубарак. От друга страна отношенията между Израел и Египет не са никак топли в последно време. Точно по тази причина в цялата схема бяха включени и "100-те евреи с 5-те милиона долара". Със сигурност "еврейското финансиране" няма да помогне за подобряване на еврейско-египетскиет отношения. Но явно и авторите на филма нямат такова желание. По някое време в медиите се появи и скандалният пастор Тери Джоунс за да защити филма.
Изключително интересна беше и ролята на интернет гиганта Google, който е собственик на сайта YouTube. Именно в YouTube беше качен филмът, който осмива пророкът Мохамед. Връзките на тази компания с американските служби са добре известни. Тук ведната изниква логичният въпрос защо филмът не беше веднага премахнат ?! Само беше блокиран достъпът до него в Либия и Египет. Това явно целеше симулиране на дейност от страна на компанията.
И не на последно място трябва да отбележим и нещо друго. Всичко това се случи точно преди и по време на посещението на Папа Бенедикт XVI в Ливан. Със сигурност ефектът от това посещение също е бил от изключителна важност за авторите на филма. Точно когато напрежението по оста християни-мюсюлмани-евреи ескалира Папата пристигна в Ливан. Няма начин тези вълнения да не окажат влияние върху неговата визита. Но това е съвсем друга тема, която ще разгледам в друг постинг.
Можем да си направим извода, че е в ход е широкомащабна операция тип "фалшив флаг". Тя беше започната преди време с епизод първи "Изгори Корана", с главно дейставщо лице пастор Тери Джоунс. Сега беше продължена с епизод две "Филмът за пророка Мохамед" на копт-египтянин. С всеки следващ етап на тази операция провокациите срещу мюсюлманският свят нарастват. Увеличават се и последиците от тези действия. За съжаление нищо не ми подсказва, че тази операция ще бъде прекратена. Вероятно вече е планиран поредният етап от нея. Какъв ще бъде той мога само да предполагам. Но със сигурност може да се предположи, че ще бъде още по-сериозен от предишните. Повече от ясно е, че подобно планиране е присъщо само за серизните разузнавателни централи. Кой стои зад тази операция ?! ЦРУ, МИ-6, МОССАД или всички заедно работят зад кулисите ?! Напълно възможно е да става въпрос и за операция на група извън службите за сигурност, с влияние и власт не по-малка от тях. Такава, която много удобно ще прикрие всички следи.
/коментар на автора/
"Проблемите на интеграцията да ги решават в България и Румъния" (Ние, ще депортираме, а наричаме това към "богоизбраните" с думата "холокост"... Разбирайте... А ако някой каже, че "еврейската световна и близкоизточна престъпност" е "особено жестока" в Европа?!) 14 сеп 2012 20:00
Клод Геан. Снимка: архив, Reuters
|
Бившият френски вътрешен министър Клод Геан заяви, че не бива "силно криминогенните малцинства" от румънски и български произход да бъдат насърчавани да се настаняват във Франция, съобщава френският информационен сайт NOVOpress.
Вътрешният министър на Никола Саркози има предвид ромите, добавя NOVOpress. "Знаем, че това са много криминогенни малцинства, тяхната престъпност е особено жестока, защото използва много деца", уточнява той.
По-рано тази седмица френският вътрешен министър Манюел Валс заяви, че Франция "не може да приеме цялата сиромашия на света и на Европа". "Днес не можем да си позволим да приемем всички тези хора - често пъти част от клетниците на планетата, подлагани на гонения в страните си и дискриминирани", заяви Манюел Валс.
Франция "поема своя дял, що се отнася до убежище, до приобщаване, но посланието е ясно - и то е твърдост", добави министърът. "До края на септември със сигурност ще има 7000 румънци или българи, върнати обратно чрез системата за подпомагане при връщане", допълни той.
Преди това Манюел Валс каза, че ще поиска от Румъния и България да положат усилия за интеграция на ромските малцинства, за да помогнат за решаване на ромския имигрантски проблем във Франция. "Искам да разбера защо тези страни не водят силна интеграционна политика, за да интегрират това население", каза Валс.
http://www.dnes.bg
Къде е реакцията на "хуманния" и "антиксенофобски" Брюксел, наложил санкции някога на Австрия, само за това защото един неин политик, защити нейната истина за близкото минало?
Онзи Брюксел, който иначе реве срещу "расизма и антисемитизма", но не и срещу расизма пребил до смърт българин в брюкселско именно метро?!
Къде е реакцията на "България"?!
Сръбските медии подозират, че София ще се опитва да решава двустранни проблеми с Белград и Скопие, използвайки правото си на глас за европейското бъдеще на двете страни. Така ли е наистина?
Душан Релич от германската фондация „Наука и политика”, която консултира германското правителство по външнополитически теми, отговаря на въпроса ни: Има ли наистина от какво да се тревожи Белград?
"Абсолютно! Не само Сърбия, но и повечето други балкански страни, които желаят да влязат в ЕС, вече доста са препатили. Нека си припомним дългогодишната блокада на Словения срещу Хърватия заради граничните спорове. Още по-стари са напреженията между Македония и Гърция, злополучният спор за името", обяснява Релич и допълва:
Сигналите, които идват от София
"През тази година Белград вече се сблъска с един подобен сюжет. В продължение на няколко седмици Румъния спираше процедурата на Сърбия за получаване на статут на кандидат за членство в ЕС, защото Букурещ искаше Белград да признае влашкото малцинство на своя територия за румънско малцинство. Нека да припомня, че в Сърбия съществува румънско малцинство и около него няма проблеми. В случая ставаше дума само за власите, които са около 50-60 хиляди. Накрая под огромния натиск от страна на големите държави в ЕС Белград и Букурещ все пак постигнаха компромис. Представям си, че и в София има хора, които разсъждават по сходен начин: най-подходящият момент да се прокарат определени национални цели е тъкмо преди приемането в ЕС", казва Душан Релич.
В Еврокомисията са на мнение, че по отношение на малцинствата Сърбия изпълнява критериите на ЕС
Ако приемем, че в София действително са налице подобни разсъждения, какви биха могли да бъдат конкретните цели? Отговорът на Релич: "Доколкото разбирам сигналите, които идват от София, става дума за желанието на България българското малцинство в Сърбия да бъде третирано по различен начин, навярно за него да се отделят повече средства. Такива изисквания обаче - независимо дали идват от София, от Букурещ или от другаде - предизвикват недоумение не само в Белград, но и в Брюксел. Само преди няколко дни представителка на еврокомисаря по разширяването каза по време на една дискусия в съответната комисия на Европарламента, че правата на малцинствата и законодателството за малцинствата в Сърбия не само изпълняват, но и преизпълняват стандартите на ЕС. Разбира се, и в Сърбия, и в целия регион има многобройни проблеми, свързани с човешките права, но поне по отношение на малцинствата Сърбия очевидно изпълнява критериите", твърди Релич.
За да не се повтори лошият опит с България и Румъния
Германия поддържа настойчиво разширяването на ЕС към Западните Балкани. Фондацията „Наука и политика” снабдява германското правителство с експертни оценки и по този въпрос. Каква, според Релич, е германската позиция по тези двустранни напрежения, за които говорим?
"Политиката на сегашното правителство се базира на коалиционния договор, където се казва, че разширяването на ЕС ще се провежда внимателно и диференцирано. Практически това означава, че Берлин много държи страните-кандидатки да изпълняват всички критерии за членство. Същото важи и за другите ключови страни от ЕС, които искат кандидатките да покрият 100% изискванията на Еврокомисията, за да не се повтаря лошият опит с България и Румъния, цитиран толкова често напоследък", казва Душан Релич от германската фондация "Наука и политика".
Автор: А. Андреев; Редактор: Д. Попова-Витцел
http://www.dw.de
Роми протестират в Букурещ. Снимка: Reuters
|
Румъния и Франция сключиха двугодишно споразумение за доброволно репатриране на роми от Франция в Румъния, предаде Ройтерс.
Споразумението беше сключено по време на визитата на двама френски министри в Румъния и техните срещи с румънския президент и премиер.
Посещението на Манюел Валс, френския министър на вътрешните работи, и на Бернар Казньов, френския министър по европейските въпроси, е част от опитите на Париж да се справи със стотиците незаконни имигранти на френска територия, живеещи в незаконни лагери, чието разтурване в последните два месеца зачести във Франция.
Според новото споразумение около 80 ромски семейства ще се завърнат в Румъния.
"Искаме да изпратим послание до обществото, че нашите съвместни усилия ще бъдат насочени към намирането на решение, съгласно което ромите ще се устроят в тяхната родна страна Румъния", посочи Валс след среща с румънския премиер Виктор Понта, предаде Ройтерс.
Франция ще продължи обаче да разтурва незаконните ромски селища на френска територии било със сила или със съответната помощ, допълни министърът, цитиран от Франс прес и от ДПА.
Валс подчерта също, че Франция ще поеме отговорностите си по ромския въпрос, което ще рече освен разтурване на ромските лагери и съпровождането на ромите до границата и прилагане на програма за ромската интеграция, за настаняването на ромите в жилища и за записването на техните деца в училища, ако това е възможно, посочва Франс прес.
Румънският премиер Виктор Понта подчерта, че Румъния също няма да избяга от отговорностите си по ромския въпрос, допълва агенцията.
"Бъдещето на ромските общности трябва да е в Европа, но основно в Румъния", заяви Понта.
След срещата с румънския премиер Валс беше запитан от журналисти дали Франция ще запази финансовата помощ от 300 евро за онези роми, които доброволно напускат френска територия и се завръщат в родината си. Според мнозина тази мярка е неефикасна. Валс отвърна, че въпросът се разглежда от френските власти, предаде Франс прес.
ДПА припомня, че досега освен парична помощ за доброволно завръщане Франция в някои случаи помагаше на ромите да започнат и бизнес в родината си.
След срещата на френските министри с румънския президент Траян Бъсеску последният заяви, че не може да приеме изказвания от сорта, че Румъния преследвала собственото си ромско население, предаде Франс прес.
В неделя в телевизионно интервю френският президент Франсоа Оланд заяви, че ромите са гонени от собствената си страна. Подобно изявление беше направил и самият Валс, припомня Франс прес.
Около 15 000 румънски и български роми живеят във Франция, но като цяло ромите предпочитат повече Италия и Испания, отбелязва Франс прес.
По време на срещата на френските министри с румънските представители около 200 роми и техни привърженици организираха протест пред сградите на правителството и президентството в Букурещ, предаде Ройтерс. Те твърдяха, че румънското правителство само претендира, че се грижи за проблемите на малцинствата, посочва БТА.
Западът реагира на ислямския гняв със смес от неразбиране и престорена наивност. Снимка: Reuters
|
Нова вълна от антизападно насилие залива ислямския свят. Както при всяко престъпление и тук човек трябва да се запита: кой има изгода от това? Най-малкото републиканците в САЩ и израелците се опитват да извлекат полза от ситуацията, пише Якоб Аугщайн в сп. „Шпигел“.
Това няма нищо общо с религията. Когато улицата гори и тълпата управлява, вярата се срамува. Необузданата омраза е противоположна на разума. Но учението на Тома Аквински важи за исляма със същата сила, както и за християнството: вярата има нужда от разум. Това насилие не е свързано с религията, а с политиката.
Огънят гори в Либия, Судан, Йемен, страни, които са едни от най-бедните в света. Но подпалвачите се намират другаде. Разгневените млади мъже, които горят американски знамена, а напоследък и германски, също са жертви, както загиналите в Бенгази и Сана.
На кого е нужно това насилие? Единствено на умопомрачените и безскрупулните. А този път и същевременно на републиканците в САЩ и израелското правителство.
Вълната на антизападно насилие напоследък в ислямския свят вече достига особен момент. Тя тъкмо достига своята върхова точка в момент, когато още по-високо се надигат две други събитийни вълни: след няколко седмици са президентските избори в САЩ, а същевременно израелското правителство все по-енергично настоява за превантивна употреба на сила за противодействие на предполагаемата заплаха от иранска атомна бомба. Това е забележително съвпадение.
Сега насилието започна с един невъобразим холивудски филм за Мохамед. При други обстоятелства това не би било нищо повече от жалко копие на "Монти Пайтън". То обаче се превърна в културна катастрофа. Може ли човек да си представи, че престъпният копт, който вероятно е измислил това в затвора и е злоупотребил с хората от снимачния екип без тяхно знание, не е действал по поръчка? Най-малкото човек си мисли, че фундаменталистите в лагера на американските републиканци и израелското правителство ще използват неочакваната подкрепа за политически цели – което те впрочем правят.
Тъй като не се говори много в подкрепа на претендента Мит Ромни, републиканците само могат да се надяват да се говори много против настоящия президент Барак Обама. Например слабости в Близкия изток вредят на президента. А новините за убити американски граждани и кадрите с горящи американски знамена се възприемат в Америка като признаци за определени слабости.
Освен това кадрите с разгневени мюсюлмани са повече от удобни за израелския премиер. Беше тъжно да се види как той веднага ги използва за своите цели. През уикенда Бенямин Нетаняху за пореден път настоя Иран да бъде ограничен, "преди да е станало твърде късно", и отново отправи косвена заплаха за израелско нападение. Иран е "управляван от ръководство с невероятен фанатизъм", каза той. При това става дума за "същия фанатизъм", който стои в основата на насилието срещу множество западни посолства в мюсюлманския свят през изминалите дни.
"Искате ли подобни фанатици да се сдобият с ядрени оръжия?“, попита Нетаняху по американската телевизия.
Противопоставящи се световни култури
Западът реагира на ислямския гняв със смес от неразбиране и престорена наивност. След като бяха нападнати американските представителства в Бенгази и Кайро, в. "Ю Ес Ей тудей" запита: "Защо получаваме подобно отношение от хора, които освободихме от ужасни диктатори?"
В случая впрочем се имаше предвид Хосни Мубарак – човекът, когото американския външен министър Хилари Клинтън нарече "приятел на семейството ми" преди падането му от власт. Именно египтяните са тези, които дължат своето освобождение на САЩ, които винаги са снабдявали репресивния режим в Кайро с пари и оръжия.
Една от многото надежди, които не оправда Барак Обама, беше свързана с оскърбителното отношение на Запада към исляма. След прочутата му реч в Кайро през юни 2009 г. се създаде впечатлението, че ще настъпи облекчение, може би дори излекуване. Но не стана така. Тези две световни култури продължават да се противопоставят една на друга. Всеки вижда другия като противник. По всяко време там може да пламне гневът, по всяко време там може да пламне презрението. Няма изгледи за подобрение.
http://www.dnes.bg
Франция няма да забрани коридата. Снимка: архив, Reuters
|
По този начин бе даден отказ на исканията на природозащитните организации - френската Асоциация за защита на правата на животните и европейския Комитет антикорида, да бъде изключено бикоборството от Списъка на нематериалното културно наследство на Франция.
Защитниците на животните настояваха също за пълната забрана на коридите във всички френски райони без каквито и да било уговорки. Те представиха своя съдебен иск пред Конституционния съвет, подкрепен от 1 600 подписа, сред които личеше името на Джони Холидей. И други френски знаменитости подкрепиха искането за забраната - Бриджит Бардо, Ален Делон и Жан-Пол Белмондо, които се обърнаха към служителите на Темида с отделна петиция.
Спорът трябваше да бъде решен от Конституционния съвет на Франция, който отсъди, че бикоборството не противоречи на конституцията на страната. "Тази традиционно разрешена практика не нарушава защитените със закон конституционни права на гражданите", е мотивировката на решението, пише БТА.
http://www.dnes.bg/
Ивица Д Ивица Дачич, премиер на Сърбия. Снимка: архив, Reuters |
Правителството ще си сътрудничи и с Русия, и със САЩ, но Сърбия ще запази военния си неутралитет, каза министърът, цитиран от агенция Бета. „Сърбия остава военно неутрална, новото правителство ще зачита решението на Скупщината и на народа“, каза Вучич.
„Правителството на Сърбия ще се стреми „да изгради нови мостове със страните от региона и с институциите в Прищина“, заяви пък премиерът на страната Ивица Дачич.
Той обаче подчерта, че „признаването на Косово от страна на някои държави от региона допринесе за усложняването на външнополитическите обстоятелства и отдалечаването от диалога“.
Пред участниците във форум по сигурността, който се провежда в Белград, Дачич каза, че въпросът за Косово представлява потенциално най-големия източник на нестабилност за Сърбия. Той посочи, че разговорите с Прищина ще продължат с цел да бъдат намерени решения на проблемите на хората, които живеят там, пише на сайта си сръбският вестник "Блиц".
http://www.dnes.bg
Манюел Валс. Снимка: архив, Reuters
|
Франция потвърди, че няма да допуска улични протести срещу карикатурите на пророка Мохамед, публикувани във френския седмичник "Шарли ебдо" тази седмица, предаде Ройтерс.
Вътрешният министър Манюел Валс каза, че на префектите в цялата страна е наредено да забранят каквито и да било протести по въпроса и да ги разпръсват, ако забраната бъде нарушена.
"Няма да има никакви изключения. Демонстрациите са забранени и ще бъдат разпръсвани. Няма да се разрешават и молитви на улицата, за каквито няма място в нашата република. И разбира се, законът ще се прилага срещу всеки, който забулва изцяло лицето си".
Отпечатаните във френското сатирично издание "Шарли ебдо" рисунки заплашват още повече да разярят мюсюлманите, разгневени от разпространения в интернет филм, осмиващ Мохамед.
След публикуването на карикатурите Париж нареди днес да бъдат затворени френски посолства, училища и културни центрове в двайсетина мюсюлмански страни.
Полицията във френската столица е в повишена тревога, след като бяха забранени планирани от мюсюлмански организации протести.
Мохамед Мусауи, който ръководи Френския съвет на мюсюлманското вероизповедание (ФСМВ), определи филма и карикатурите като "актове на агресия", но призова мюсюлманите във Франция да не излизат да протестират по улиците.
"Повтарям призива на ФСМВ да не се протестира – всеки протест би могъл да бъде използван от недоброжелатели и да има обратен ефект", заяви той.
http://www.dnes.bg
Още по темата Париж определи като провокация карикатурите на пророка Мохамед 19 сеп 2012 16:45 69 Френски сатиричен вестник пуска рисунки на пророка Мохамед
Убити и ранени при протестите срещу антиислямския филм в Пакистан
3
21.09.2012 17:29
САЩ дадоха $70 000 за реклами по пакистанската телевизия, осъждащи филма
Хиляди мюсюлмани в Сърбия протестират срещу антиислямския филм
19
21.09.2012 17:17
"Торсида Санджак" е начело на демонстрацията
ПРОТОКОЛ №14
ЮДЕИТЕ ЩЕ НАЛОЖАТ НА СВЕТА СВОЯТА РЕЛИГИЯ.
Когато се възцарим, не ще е желателно да съществува друга религия, освен нашата, в единния Бог, с когото нашата съдба е свързана поради избранничеството ни и чрез когото ние сме свързани със съдбините на света. Затова ние сме длъжни да разрушим всички религии. Ако от това се народят съвременни атеисти, това положение ще бъде преходно и не ще попречи на нашата цел; те ще пропаднат и ще послужат за отрицателен пример на поколенията, които ще слушат нашата проповед за религията на Моисея, която със своята устойчива и обмислена система принуди всички народи да ни се поклонят и покорят. Ние ще подчертаем мистическата правда, върху която се основава цялата й възпитателна сила.
Полша протестира срещу снимки, правени на фона на полски гробове в Украйна На тях жени позират в провокативни пози до гол до кръста мъж 21 сеп 2012 12:04 4
Град Лвов, Украйна. Снимка: архив, Reuters
|
Случаят може да се отрази зле на близките отношения между двете страни в момент, когато Киев очаква Варшава да му помага за сближаване с ЕС, отбелязва агенцията.
Полското недоволство съвпада с посещението на полския президент Бронислав Коморовски в Украйна. Един от поводите за визитата е откриването днес съвместно с украинския му колега Виктор Янукович на паметник в Киев на 3500 полски офицери, избити от политическата полиция на Сталин в началото на Втората световна война.
Снимките са на украинско модно списание и бяха изложени миналата седмица в музей. На тях жени позират в провокативни пози до гол до кръста мъж. Заснети са фона на кръстове в гробище в западния град Лвов. Гробовете са на полски войници, загинали при боеве между поляци и украинци за града непосредствено след Първата световна война.
От полското външно министерство заявиха, че полски дипломати в Лвов са протестирали срещу "непристойната изложба, която може да оскърби нечии чувства и да предизвика скандал".
Заради скандала изложбата е била закрита. "Беше ужасно, това е обида към паметта на нашите войници, към държавата, към всички", каза лидерът на полската общност в Лвов. Той допусна, че изложбата е организирана от политически сили, които искат да саботират полско-украинските отношения преди много оспорваните парламентарни избори в бившата съветска република идния месец.
Организаторката на фотосесията Галина Таян каза, че снимките са били направени преди година като илюстрация на спорове около религията и църквата. Таян отрече да е имало какъвто и да било политически контекст, нито желание някой да бъде обиден. Правени са в полската част от огромния гробищен парк в Лвов, защото било преценено, че полските гробове са "фотогенични". Шефката на музея, в който са били изложени снимките, също изрази съжаление за изложбата.
Полша е най-близкият съюзник на Украйна сред държавите от ЕС, застъпник за интеграцията й в 27-членния блок, отбелязва БТА.
http://www.dnes.bg/
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
