Каква е спецификата на средновековната волжко-българска историческа литература?

    През 922 г. волжките българи, начело с техният балтавар (васал на Хазария) Алмъс, приемат официално исляма, след нарочно посолство на Арабския халифат до гр. Болгар на реките Волга и Кама, в което участва и Ахмед ибн Фадлан. Последният е автор на т. нар. „Записки от Болгар”, които стават много популярни сред средновековните арабоезични историци и географи.

    Волжко-българската средновековна историческа литература следва като стил и жанр арабоезичната. На арабски език пишат не само араби, но иранци, хорезмийци и т.н.

      И така, първото условие за да разберем съдържанието на такъв летопис от ХІІІ в. като „Барадж тарих”, най-старата част от свода „Джагфар тарих-и”, е да знаем в какво точно се състои „стилът и жанра” на арабоезичната средновековна историческа литература.
    За целта ще посочим някои характеристики на последната, дадени от такъв забележителен ориенталист като В.В.Бартолд (1869-1930):

•  сведенията са заемани по книжен път  Това означава, че всеки следващ автор компилира от предишните, при това често без да се посочва откъде и от кой заема. В резултат, при някои от компилаторите можем да открием по-добре съхранен зает текст, отколкото при запазените преписи от оригинала.
•  хронологична неяснота и неопределеност                   Арабоезичните историци и географи определено пишат „по теми”, т.е. да си представим, че един автор от ХІІ в., наред с останалите теми, пише и за българите. В тази тема той преписва и компилира по книжен път почти всичко, което е открил за българите в предишните автори. Но в така съставеният „пасаж за българите”, отсъства хронология. Авторът просто събира механично всичко, което може да открие за българите, но няма западният хронологичен усет. Ако съберем всичко писано за българите от арабоезичните автори, ще получим нещо като свод за българите, т.е. много сведения, но само за някои от тях можем да уточним за коя епоха са, т.е. тепърва предстои дълъг и сложен съпоставителен анализ. Голяма грешка е, ако един автор е от Х в., да се смята, че казаното от него (включ. и за българите) се отнася за Х в. Тук нямаме за цел всички особености на средновековната арабоезична литература, затова ще посочим само още една:

•  компилативно редактиране

    Западните автори (Приск, Прокопий...) много често, когато пишат за персите до VІІ в., ги наричат „мидяни” и „парти”. Причината за този странен метод е просто „териториална”: персите са обитавали същите земи, където по-рано са били мидяни и парти. По същият начин историци като Дексипт, Евнапий, Филострогий и т.н. наричат готите „скити”, просто защото са обитавали на територията на топонима Скития.

    Арабоезичният автор от Х в. ат-Табари дава две успоредни версии за ефталит, покорители на Согд и Тохаристан в началото на VІ в., като в едната ги нарича „тюрки”. Учените отдавна са верифицирали, че тук употребата на „тюрки”, които в средата на VІ в. превземат ефталитските земи в Согд, е неправомерна. И независимо, че автори като Бел`ами, Динавери и т.н., писали след ат-Табари, продължават да употребяват „тюрки”, съпоставителният анализ отдавна е показал, че ефталит не са част от тюркската история. Просто тюрките през средата на VІ в. се настаняват на същите територии, където са били ефталит преди това.

    Тези, упоменати от нас три особености на арабоезичната средновековна история, трябва да се имат предвид, когато разглеждаме средновековната волжко-българска историческа литература, която следва същите жанрови особености, за да отсеем кое е автентично и кое е модерен фалшификат. И за да не бъдем лесно манипулирани.

    Това показва колко е опасно примитивното буквално интерпретиране на волжко-българския свод и как всяко едно сведение там, трябва да се подлага на сериозен съпоставителен анализ.

    За съжаление все още „Джагфар тарих-и” не се възприема като извор на сведения, но за да бъде такъв, е необходимо задълбочено изследване на всяко едно изречение в свода.

    Моят интерес е към компилативният летопис от ХІІІ в. „Барадж тарих”, преписван за последно явно през ХVІІ в. Не трябва да забравяме, че всеки един от многото преписи до ХVІІ в., в духа на вече упоменатите жанрови особености, е бил своеобразна редакция.

    Това усложнява интерпретацията. Трябва от много уранова руда, с умението на мадам Кюри, да се получи минимален, но истински радий. Не е никак лесно, още повече, че сериозните и подготвени историци странят от тази дейност, имайки предвид, че волжко-българският свод е рускоезичен препис от началото на ХХ в., на когото липсват оригиналите.

    Какви са общите впечатления от летописа „Барадж тарих”?

      Произходът на българите се свързва с прародител Боян, като земите откъдето идва на Кавказ, са около южното Прикаспие, където е Амул.

      Летописът извежда началото на хоните от син на Боян!

      Упоменаването на европейските хуни като „хони” е важно, понеже грузинските и арменските късно-антични извори също ги наричат „хони”.

    Древен етноним „Бийан” по местата, откъдето в летописа произхожда патронима на българите Боян, е самонаименованието на Урарту до VІ в. пр.н.е.

      В грузинското съчинение от V в. „Мокцевай Картлисай” („Покръстването на Грузия”) се съобщава, че хони и бундурк ( = пост-урартци) живеели заедно на юг от Кавказ през ІV в. пр.н.е., когато Ал. Македонски посещава тези места. Очевидно е, че под името „хони”, което в урартурския речник значи и „поданици” (хини), трябва към VІ – ІV в. пр.н.е. да разбираме кимерийците, както става ясно и от грузинския летопис.

 Какво казва „Барадж тарих” за кимерийците?

     Текстът твърди, че кимерийците са клон на синдите. Това сведение е уникално и се потвърждава от археологията (вж. Артамонов), според която синдо-меотите около Азовско море са родствени на кимерийците.
    За щастие през V в. пр.н.е. Херодот също упомена „синди” около Азовско море.
    Името им е засвидетелствувано пр.н.е. и от ономостиката, в Синдика до Боспорското царство.

 „Барадж тарих” твърди, че българите произхождат от племената „синд и имен”.

    „Синд” са синдо-меотите, наричани по-късно от гръцките автори „савромати”, а от латинските – „сармати”.  Древният топоним „Скития” (от Дунав до Дон) постепенно приема името „Сарматия” (от Карпатите, където е извора на Висла до Кавказ).
     „Имен” (меон, мене) е месопотамски термин и означава „земя, владение”, произходът му на север от Кавказ се дължи на кимерийците, които в периода ІХ-VІ в. пр.н.е. имат малоазийска държава „Гамирая” (асирийски клинописи), която е била на територията на по-късния топоним Кападокия, а на север до Черно море е включвала гр. Синоп, според Херодот.

 „Барадж тарих” познава два вида тюрки.
    Едните нарича „китайски тюрки” (така ги нарича и Фирдоуси в „Шах наме”) и под тях разбира каганатските тюрки. Другите нарича „хазарски тюрки”, визирайки тюрките в полиетничната държава Хазария.

Никъде „Барадж тарих” не извежда произхода на българите от тюрките.

    Забележка: Всички опити „хоните на Боян” да бъдат интегрирани с хсионг-ну от Китай, са плод на модерни дописвания в „Барадж тарих”, правени при това доста нескопосано.

    Такива са: заетото от Приск и Йордан име на хунския владетел от ІV в. от н.е., който под формата „Булюмар” в „Барадж тарих” е изкаран, че идва от Седморечието (Средна Азия), при условие, че е всеизвестно, че хсионг-ну изчезват още през І в. от н.е. и няма как Булюмар, т.е. Баламер от ІV в. от н.е., да е довел оттам хсионг-ну.

    Летописът е станал жертва на груба фалшификация от човек, който явно е вярвал на руската теория от 1900 г., че европейските хуни са същите като средно-азиатските хсионг-ну и не е повярвал на автентичният текст, че хоните произхождат от син на Боян...
   
        Метафората с многото уранова руда и малкото радий, не е случайна...

    Най-лесното за един конвенционален историк е да погледне тук-таме текста на „Барадж тарих”, да се усмихне на някои очевидни и груби вмешателства и да не се впуска в дискусии.

    Еднакво грешно е обаче, както с лека ръка да се квалифицира целият текст на „Барадж тарих” като фалшификат, така също с лека ръка да се прегърне буквално целият текст и да се гледа на него почти фанатично, както определени лаици поглъщат съдържанието му и се бият в гърдите, че трябва да вярваме само на „нашето булгарско”...

   
Автор: letopisec

Турция ще експулсира посланика на Израел и ще прекрати всички военни споразумения с еврейската държава заради миналогодишния случай с Флотилията на свободата, която бе атакувана от израелски спецчасти на път за Ивицата Газа. Това обяви вчера външният министър на югоизточната ни съседка Ахмет Давутоглу.

Анкара ще предприеме тези мерки, тъй като Тел Авив отказва да се извини за щурма срещу флотилията, при който загинаха 9 турски граждани. Давутоглу направи изявлението малко преди публикуването на доклада на ООН за израелската операция. В документа, който изтече във в. "Ню Йорк таймс", пише, че Израел е използвал прекомерна сила по време на щурма, но се констатира, че блокадата на Газа е законна - твърдение, което Турция отхвърля.

Европейските правителства са помогнали на САЩ да извършат безброй престъпления по време на борбата им срещу тероризма през изминалото десетилетие. Това констатира Съветът на Европа. Комисарят по правата на човека към организацията Томас Хамарберг обвини властите на Стария континент, че са съучастници в незаконните дейности, включително и изтезанията на задържани, които са извършвали Щатите през последните десет години.

„10-годишнината от атаките на 11 септември е повод да анализираме дали нашите действия са правилни и ефективни. В хода на глобалната война срещу терора са извършвани безброй престъпления, като много от тях са внимателно и целенасочено покрити”, каза Хамарберг. В доклад на Съвета на Европа от 2007 г., изготвен от швейцарския депутат Дик Марти, 14 европейски правителства са обвинени, че позволяват на ЦРУ да има тайни центрове за задържане на лица, заподозрени в терористична дейност, и че си затварят очите за измъчването на затворници, припомнят агенциите.

Хамарберг разкритикува европейските правителства и за това, че спъват разследването на случаите, при които предполагаеми терористи са били транспортирани в страни, където изтезанията не са незаконни.
„Посланието е ясно - добрите отношения между агенциите за сигурност са по-важни, отколкото предотвратяването на мъчения и други видове нарушаване на човешките права”, каза Хамарберг.

Междувременно АП съобщи, че в понеделник Съветът на Европа ще публикува коментар за тайните обекти на ЦРУ в Полша, Литва и Румъния, където се смята, че са били държани предполагаеми терористи.

Организацията неведнъж е критикувала държави като Литва, Македония, Полша, Румъния, Швеция и Великобритания за това, че позволяват на ЦРУ и други американски агенции да използват въздушното им пространство и летищата им за транспортиране на лица, заподозрени в терористична дейност.

Съпругата на израелския премиер Бенямин Нетаняху - Сара, бе обвинена в тормоз от своя прислужница, съобщи Ройтерс.

Домашната помощница, родом от Непал, била наета да се грижи за 96-годишния баща на премиершата. Сара непрекъснато я обвинявала, че не си върши работата добре. При последния скандал жената на Нетаняху бутнала непалката, която паднала на пода и се наранила.

Премиершата отрече обвиненията. Между нея и прислугата не е имало никакъв физически контакт. Прислужничката вече е уволнена. Сара Нетаняху се набърква в подобни скандали от 90-те г. (24часа)

Бившата домашна прислужница на израелския премиер Бенямин Нетаняху е подала съдебен иск срещу съпругата му Сара, съобщиха агенциите. Лилиан Перец, която работила шест години в дома на министър-председателя, е казала, че през цялото това време заплащането й е било под установената от закона минимална заплата. Освен това Перец, която е майка на четири деца, била принуждавана да работи в съботните дни, въпреки че Сара Нетаняху била наясно с факта, че тя съблюдава строго еврейските традиции. Перец изтъква още, че съпругата на премиера наричала себе си „майка на израелския народ”.

Искът на бившата икономка е пълен с лъжи и клевети, заяви семейство Нетаняху. По думите им зад него стояли политически сили, чиято цел била да навредят на министър-председателя и съпругата му. Семейство Нетаняху заяви, че отношенията им с Лилиан са били топли и любящи, което е накарало икономката да работи цели шест години в дома им.