2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Публикувано от Борис Огнянов
Източник: nseuropa.blogspot.com
Днес се навършват 90 години от 22 септември 1921 г. - датата, на която умира големият поет, писател, драматург, обществен и културен деец Иван Вазов, наричан "Патриарха на българската литература". Председател е на Научно-книжовното дружество в Пловдив и главен редактор на сп. "Наука" (1881-1884). През 1885 г. с Константин Величков основава сп. "Зора". Двамата съставят "Българска христоматия или Сборник от избрани образци по всичките родове съчинения" (2ч., 1884). Редактор е на сп. "Денница" (1890-1891). Депутат е в 8-ото и 9-ото Обикновено народно събрание (1894-1897). Министър на просветата (7 септември 1897- 30 януари 1899). Творчеството му е отражение на две исторически епохи: Възраждането и следосвобожденска България.
Първите му стихосбирки са "Пряпарец и гусла", "Тъгите на България (1877) и "Избавление" (1878). Още през 80-те години на 19 в. той създава най-големите си постижения в областта на художествената проза - повестите "Немили-недраги" и "Чичовци" и романа "Под игото", свързани с борбите на българския народ преди освобождението от османско иго. Популярност му донасят драмите "Хъшове", "Към пропаст", "Борислав и Ивайло" и комедията "Службогонци". Произведенията на Иван Вазов са преведени са на повече от 50 езика.
На 22 септември българският княз Фердинанд приел в гр. Велико Търново Манифест на Независимостта на България. От онзи момент, държавата е сменила формата от княжество на царство. Скоро след това Османската Турция и всички останали Велики сили на Европа официално са признали Царството България. В страната, хората започнали да празнуват бързото изкачване, което е продължило, за жалост много кратко време - 5 години по-късно започнала Балканската война, а след нея и Първата световна война. Тези войни са довели България до две национални катастрофи.
В най-новата история на страната Денят на независимостта започнали да честват от 1998 г. насам. Празненства по повод Деня на независимостта обикновено не се провеждат в София, а във Велико Търново до паметника на Независимостта на България. Обикновено празненството започва с тържествена прочит на манифеста, и вечерта на 22 септември на градският хълм Царевец покрит с хиляди цветни прожектори се изпълнява светлинен шоу под откритото небе "Звук и светлина".
Ден на Независимостта на България е един от най-младите официални празници на страната, но, въпреки това, той вече открива традициите си.
praznici.eu
Празнува се днес на 22.09.2011
На 22 септември се отбелязва ден на Независимостта на България. Тя е провъзгласена на 22 септември 1908 г. и е призната от Османската империя и Великите сили през пролетта на 1909 г. Берлинският договор определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите наложен от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за постигане на независимост настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истабул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Българското правителство използва момента, конфискува жп-линията и обявява независимост на 22 септември. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен от София и от Виена, а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. С обявяването на Независимостта България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
103 години Независима България Днес празнуваме Деня на Независимостта на България. Празникът е обявен за официален с решение на 38-то Народно събрание от 10 септември 1998 г., но от 1998 г. се чества по инициатива на конфедерацията "Българска офицерска легия "Г. С. Раковски" и асоциация "България". На 22 септември 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново е обявена Независимостта на България. Мястото е избрано специално, за да се подчертае приемствеността със средновековната българска държава. България е обявена за царство, а княз Фердинанд Първи приема титлата "цар на българите". В издадения от него манифест се казва: "Въодушевен от това свято дело и за да отговаря на държавните нужди и народното желание, с благословията на Всевишния, провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 г. България за Независимо българско царство и заедно с народа си вярвам, че този ни акт ще намери одобрение от Великите сили и съчувствие на целия просветен свят".
В историческия храм "Св. 40 мъченици" във Велико Търново започна празничната литургия за Деня на Независимостта. Великотърновският митрополит Григорий ще поръси със светена вода бойното знаме на Националния военен университет "Васил Левски" и още 35 знамена на държавни и общински институции, неправителствени организации и учебни заведения. На официална церемония в крепостта Царевец ще бъде издигнато националното знаме и ще бъдат поднесени цветя пред Паметника-пирамида на Независимостта. Повече от 600 възпитаници на 19 училища от старата столица ще се включат в празничното шествие от историческата крепост до паметника "Майка България", където ще бъде положен гирлянд. Ще бъде открита и изложбата "Eпохата на цар Фердинанд Първи" и ще бъде направена театрализирана възстановка на обявяването на Независимостта в църквата "Св. 40 мъченици".
Източник Публикувано от Борис Огнянов
През есента на 1908г. десетилетните стремежи на българите за отхвърляне васалността на Княжеството към Османската империя се увенчават с успех. На 22 септември в старата столица Велико Търново княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов се обръщат с Манифест към българския народ и тържествено провъзгласяват "съединената на 6 септември 1885г. България за независимо Българско Царство". България става суверенна държава, самостоятелен и равноправен субект в международните отношения.
Художественото оформление на Манифеста е дело на утвърдения декоратор и живописец проф.Харалампи К. Тачев. Изработен върху пергамент и подписан от Царя и членовете на кабинета, той е скрепен с осем кръгли висящи восъчни печати (всеки от които в сребърно ложе) на отделните министерства. Съхранява се в богато орнаментиран сребърен тубус, положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков, на който са изобразени държавният герб, гербът на Кобурготската династия, дарствен надпис и украсителни елементи.
Манифест за провъзгласяване независимостта на България
прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 г. в гр. Велико Търново
"По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.
Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги - бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.
Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!"
Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септемврий 1908 г. двадесет и втората годишнина от Нашето царуване.
На първообразния с собствената ръка на Негово Величество подписано:
ФЕРДИНАНД I.
"Извори за Българската История", съставители Пенка Костадинова и Милен Куманов, Издателство "Отечество" София 1994 г.
www.pravoslavieto.com/history/20/1908_nezavisimost/index.htmМанифеста за Независимостта на България, бе прочетен от Кобурга, така както и Освобождението ни бе завършено от руските и финландски войски, безспорно.
Но дали само и единствено те, или главно те заслужиха, изстрадаха и не доживяха накрая тази Независимост?!
По - важното обаче е, дали днес я има, тази тогава извоювана Независимост?!
Ето кой и кога провъзгласи края на тази Независимост:
Новогодишно обръщение на президента Георги Първанов
31-12-2006 23:55 |
Уважаеми сънародници,
Броени минути ни делят от 2007-а година. От българския звезден миг. Миг, в който ще прелистим не просто поредната година в нашия календар, а ще преминем една граница, един исторически вододел.
Денят, който настъпва - 1-ви януари 2007-а - без съмнение ще дели място с най-значимите дати в националната ни история.
От утре ние влизаме в Европейския съюз с нашия език и азбука, с нашата вековна история и традиции, с нашите постижения и пропуски, с нашите надежди и опасения.
Европейското членство не ни бе дадено даром - като подарък под коледната елха. Много поколения българи - от светите братя Кирил и Методий, през патриарх Евтимий и отец Паисий, та чак до днес - всички те с мисъл и дело направиха възможен този миг. За да си добие, както беше казал Апостола, първата чест и слава нашето мило Отечество българско, за да бъдем и ние равни с другите европейски народи.
Искам да благодаря на всички, на чиито усилия се дължи този резултат - да сме част от една общност на благоденствието, на социалната справедливост и солидарност.
Но нека още днес си дадем сметка, че бъдещите ни успехи като нация ще зависят не толкова от европейските фондове и ресурси, а най-вече от нашата собствена работа.
Нужни са ни не лъскави, чупливи, крехки прогнози, които като новогодишните играчки вадим за празника и после скътаваме в раклата. Чакат ни много труд и вярвам - плодоносни усилия.
Като тачим обичая, застинали в магичната светлина, излъчвана от традиционната елха, нека:
- да изкажем заслужено признание на труда и усилията на всички добри български стопани;
- да почетем духовните достижения на всички наши сънародници - от академиците до младите ни таланти;
- да прославим значимите висоти, покорени от нашите забележителни спортисти - по фигурно пързаляне, волейбол, борба, бокс и други.
В новогодишните мигове нашата признателност е за всички сънародници, които ни караха да се чувстваме горди, че сме българи; за всички, които честно се трудиха в името на род и Отечество и направиха възможни успехите на България.
Нека Новата година донесе повече шанс на талантливата ни младост и достойни старини на нашите родители. И повече грижи, топлота и сърдечност в отношенията ни и към едните, и към другите - защото това е най-скъпият подарък, който можем да си позволим към близките.
Защото ако искаме да опазим децата си от насилието и агресията, трябва да се вгледаме първо в себе си, в нашите отношения. И да не забравяме, че толерантността и добротата са неразривна част от националната ни традиция.
Бих искал да изразя своите благопожелания към всички наши сънародници, без разлика на етнически произход и на религиозно самосъзнание. Така е било винаги - доказали сме, че и в радост, и в беда можем да живеем като братя, да градим заедно общия си дом. Както коледната трапеза събира всяко семейство, така и през годината българският род да е духовно събран, единен.
Уважаеми госпожи и господа,
Изминалата 2006 година подложи и нацията, и много български семейства на тежки изпитания.
Затова скърбим, заедно с близките на жертвите и пострадалите от трагедията край Бяла, както и с роднините на всички онези, които твърде рано или при драматични обстоятелства се разделиха с живота си.
Затова и нашите мисли са отправени към всички наши сънародници по света; затова се изправяме като един в подкрепа на нашите сестри в Либия /не казвам български медици/, а нашите сестри... "Не сте сами!" е посланието, с което се изразява солидарността към вас на цялата българска и световна демократична общественост.
И защото това е сред основните европейски ценности, и /което е по-важно/, защото е част от националната ни традиция, нека 2007-а да бъде и година на солидарността, на разбирането и подкрепата ни за хората в неравностойно положение, за сънародниците ни в беда. Тазгодишният небивал успех на инициативата "Българската коледа" дарява с надежда много деца, но още хиляди биха били щастливи да знаят, че не са забравени от държавата и обществото.
Уважаеми сънародници,
Нека в последните мигове на 2006-а и в самото начало на 2007-а година вдигнем искрящи чаши:
- за здравето, за късмета, за благополучието на всички, на всекиго от нас;
- за да бъде годината мирна, спорна и плодородна за нашето Отечество;
- за да пребъде България!
ЧЕСТИТА НОВАТА 2007 ГОДИНА!
ЗАКОПАВАНЕ на относително Независима България, с красиви и мили думи...
Независима ли е страна, която се движи по директиви от Брюксел и отменя улици с имена - забранявани от Тел Авив, когато последния безцеремонно разруши наши паметници - на наши спасители на евреите в България?!
Погледнете с кого започва сайта, посветен на нашата Независимост:
www.nezavisimost.eu
Днес официалната власт чества 100 години от обявяването на Независимостта на България. По медии и площади, цял ден ще слушаме лозунги и клишета. Ние обаче се обръщаме точно днес към вас-мислещите хора, с краткия въпрос: Независима държава ли е България?
noviniteb.com/index.php
Това е линкът чрез който можете да дадете своя отговор, след регистрация.
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци