Снимка: Булфото

Служител на Столичния инспекторат е задържан в момент на получаване на подкуп, съобщиха от МВР.

59-годишният Васил Рангелов е заловен заради поискани пари от служител на строителна фирма.

Вандали поругаха турските гробища в град Левски

Оскверняването стана в свещения за мюсюлманите месец Рамазан

Поля ТОМОВА

Вандали са поругали турските гробища в град Левски, съобщиха местни хора. В рамките на два дни са разбити близо 30 надгробни паметници на български турци /Според автора на блога, това понятие е меко казано  - спорно, доколко е реално съществуващо, като цяло./. Плочите са буквално изтръгнати от конструкцията и съборени на земята. Някои са разбити на парчета, други са строшени на две. Вероятно са ритали паметниците, докато ги съборят, после са ги разбили с нещо твърдо, смятат местните хора. Посегателството е извършено в свещения за мюсюлманите месец Рамазан и дни преди кулминацията му - Байрам. "Омразията се насажда и от политиците, и навсякъде. Не може стотици години мюсюлмани и християни да са живели мирно и тихо навсякъде, изведнъж да започнат раздори", смята имамът на град Левски Адем Вели. Той твърди, че никога преди този случай в града не е имало напрежение и противопоставяне между етносите - българи, роми и турци. Вандализмът обаче е умишлено действие, което може да провокира етническо напрежение, смята мюсюлманският духовник. Според местните хора вече има и обратна реакция - съборени са и няколко плочи в християнските гробища.

След посегателството имамът подал сигнал в полицията. Поискал и охрана. "Обърнаха внимание хората, ама те какво да направят - нямат бензин да дойдат до тука, дето се казва. Дойдохме сутринта с патрулката да видим за втория път, когато бяха съборени гробовете, видяхме, че има още гътнати и докато се върнем пред полицейското управление, на човека му угасна колата, угасна патрулката", разказва Адем Вели. От полицията в град Левски признават, че не могат да осигурят една патрулка да дежури на гробищата. Проверката по случая продължава, но полицаите твърдят, че поругаването е дело на малолетни и непълнолетни хулигани, които "си уплътнявали времето".

От мюсюлманското настоятелство обаче са категорични, че поругаването на гробовете е умишлен акт, целящ противопоставяне. "Повечето от тези покойници, чиито плочи са разбити, си нямат никого в града, кой сега ще се погрижи за гробовете им? Поискахме от кметството да сложи ограда или охрана, но казаха, че няма как да стане заради липсата на средства", твърдят пострадалите. От кметството признават, че подобно нещо се случва за пръв път в града, за който е характерно мирното и спокойно съжителство на различните етноси. Кметът Георги Караджов споделя мнението, че деянието е умишлено. "Не знам този, който го е направил, какво си е мислел да постигне, но съм сигурен, че ако иска нарушаване на етническото спокойствие тук, няма да го постигне", категоричен е градоначалникът. Той заяви, че действително в днешните трудни за всяка община дни поставяне на жива охрана в гробищния парк е лукс. "Ако собствениците на увредените гробни места се обърнат към нас, ако бъде преценено по съответните правила, че човек няма възможност да поправи плочите, тогава да - можем да помогнем, но иначе не мисля, че можем да направим нещо повече за гробищата от това, което правим сега", заяви Караджов. Добави, че кметството има анжимент към почистването на гробищните паркове.

В града обаче вече има известно напрежение, показа разходката ни из град Левски. Много от хората се дразнят например от молитвите, които всяка сутрин и вечер се носят от джамията. Ние пускаме молитвите само през този месец и то не толкова високо, увери имамът. Той също призна, че част от мюсюлманите са настръхнали заради поруганите гробове. Според запознати обаче има друга версия - някой да е повредил надгробните плочи и да цели взривяване на етническото спокойствие заради финансови интереси - а именно да вземе гробищния парк на концесия. Дали това е така, ще стане ясно след като приключи проверката на полицията в града. Дотогава и от кметството, и от мюсюлманското настоятелство се надяват посегателствата да спрат и спокойствието отново да се установи в етнически пъстрия град.

Снимка: GettyImages/Guliver Photos

Насред нарастващия конфликт, породен от пастора, който заплаши да изгори Корана, САЩ се подготвят да отбележат деветата годишнина от атентатите срещу кулите-близнаци в Ню Йорк, които убиха почти 3000 души.

Американският президент Барак Обама призова за спокойствие, докато градът се готви за церемонията, съобщи ВВС. 

Пастор Тери Джоунс също пристигна в Ню Йорк, където се надява да се срещне с главния имам, който оглавява проект за строеж на Ислямски обществен център и джамия в близост до мястото, където се намираше Световния търговски център.

Церемонията по отбелязването на годишнината ще включва и изчитане на имената на всички жертви на атентатите.

След като службата приключи, са планирани протести на хора, които са противници на идеята за изграждане на ислямския център. Семействата на жертвите яростно обявиха, че строеж на джамия толкова близо до Кота нула е неподходящо.

Той е водач на религиозната общност от 50 души Dove World Outreach Center, която възнамеряваше да изгори Корана на 11 септември.

Плановете на пастор Джонс се сблъскаха с вълна от критики на най-високо политическо ниво в САЩ. В четвъртък се включи дори президентът Барак Обама, който обяви, че изгарянето на Корана ще бъде "като предоставяне на златна мина" на "Ал Кайда".

Дори агенти на ФБР посетиха пастора и го приканиха да преосмисли плановете си, по телефона с него разговаря и министърът на отбраната Робърт Гейтс.
 

СОБСТВЕНИКЪТ  НА  БИ  ТИ  ВИ  НАБЪРКАН В АТЕНТАТА ОТ 11 СЕПТЕМВРИ? НАГУШВА СЕ

В римското право има един въпрос, чийто отговор сочи мотивацията ,за което и да било престъпление и той е :"Кому е изгодно?"За онова, което се случи на 11 септември 2001г. в Манхатън упорито ни се внушава, че е било "изгодно" за Осама бен Ладен и Ал Каида. Истеричното това внушение, което ни се натрапва ,ежедневно оттогава до днес, вече само по себе си би трябвало да ни накара да се съмняваме в неговата истинност. Още повече, че нито митичния Осама, нито още по митичната Ал Каида са извлекли каквито и да било изгоди от рухването на Вавилонските кули в Ню Йорк. Изгоди извлекоха военно-промишления комплекс на САЩ, фармацевтичните концерни, администрацията на Буш и тази на Ариел Шарон, получил" зелена светлина" за ускоряване геноцида над палестинците- семити.
Имаха изгода и други. Един от тях е циониста Кейт/Рупърт/Мърдок ,притежаващ 175 вестника на три континента, както и на мрежата Fox News , която контролира голяма част от медиите в САЩ, в т. ч. Ню Йорк Пост , телевизионната  и кино мрежа Fox, а също  и Би Ти Ви в България.
Една година преди прословутата дата, Мърдок направи телевизионна програма, в която пътнически самолет бе отвле
чен с дистанционно управление и насочен към Световния търговски център в Ню Йорк. Т. е. "предвиди" с голяма точност онова от 11 септември 2001г.Защо никой, едва ли не, не си спомня за това "предвиждане".? На 4 март 2001г Fox TV , клон на медийната империя на Мърдок, пусна в Ню Йорк пилотен епизод от серията "Самотният стрелец"с отвличане на пътнически самолет от компютърен хакер и насочването му към Вавилонските кули в Манхатън. На 4 април 2001г. епизодът е бил гледан от 13 млн.американци и въпреки, че имитираше точ в точ трагедията, случила се само пет месеца по-късно, всичко това някак си се "забрави".Това обаче е нищо.
Ционистите Лари Силвърстейн и израелския командос Франк Лови стават лизинг-собственици на Вавилонските кули за 99години само шест седмици преди 11 септември. Тази собственост е оформена на 24 юли 2001г. Към тези двамцата трябва да изпишем името на още един евреин, Левис Айзенборг, който оторизира сделката по лизинга. Веднага след това следва застраховането на Вавилонските кули от терористични атаки за 7,2млрд.д., за която сума днес Силвърстейн води дела. А, че подобна застраховка съществува става ясно още на 12 септември 2001г., когато чрез The Jerusalem Post , другият собственик, Франк Лови ни известява, че "има застраховка срещу терористични атаки и неговите финансови интереси няма да бъдат засегнати".
Но, какво общо има тук Кейт /Рупърт/Мърдок, собственика на Би Ти Ви?Ей сегичка ще разберете.Мърдок членува в редица ционистки организации, където на висши постове са Силвърстейн, Лови и Айзенборг. Става дума за :Anti-Deflamation Leage/ADL/, Тhe United Jewish Appeal, и Jewesh Heritage. Той редовно внася в тях своите тлъсти вноски. В същото време , Хенри Кисинджър, Рупърт Мърдок и Мортимър Цукерман са членове на ADL/Антиклеветническата лига, чийто шеф преди време бе на посещение в България и бе приет на най-високо ниво, тази лига е част от цион-масонското тайно общество Б,ней Брит, в което членува Яков Джераси и Сюлейман Паси/  и неотдавна участваха в събирането на средства за награждаването на Силвио Берлускони, което и обяснява пълната подкрепа на Рим за Белия дом след 11 септември.
През 1997г. циониста Кисинджър награждава циониста Мърдок като "Хуманист на годината", вероятно с парите на United Jewesh Appeal  , където на висши постове са Силвърстейн и Лови. Освен това е известно, че чешкия евреин Франк Лови , емигрирал в Австралия през 50-те години е стар приятел на Мърдок. Такъв приятел на Мърдок е и касапина на палестинците, които междувпрочем са семити/ало, борците срещу антисемитизма, къде сте?!/ , Ариел Шарон.
Кейт /Рупърт/Мърдок е роден в Мелбърн през 1931г. от майка ортодоксална еврейка и винаги е имал тесни връзки с крайно десните ционистки кръгове в Израел начело с Нетаняху и Ариел Шарон. Подкрепата на Мърдок за ционистите е достатъчно добре известна зад океана , щом като даже губернатора на Ню Йорк - Джордж Патаки заявява, че "няма друг вестник в САЩ по-благосклонен към Израел от Ню Йорк Поуст на Мърдок".
На огромното влияние на циониста Мърдок, вероятно се дължи и един много странен факт около атентата на 11 септември, а именно това, че във Вавилонските кули ,именувани за пазарно благоприличие Световен търговски център, са се трудили с пот на челата 4000евреи. НИТО ЕДИН ОТ ТЯХ този ден не е бил на работа по най-различни причини. Сред загиналите , близо 3000 човека, тогава, само един е бил евреин и то случаен посетител. Нито един евреин-войник няма изпратен от САЩ, нито в Афганистан, нито в Ирак. Там са само щатските "цигани"от латиноамерикански и афро-негърски произход. Но пък ги командват евреи като Ръмсфелд и Волфовиц, а антисемитизма им/иракчаните са също семити/се възпява от други едни евреи като Пърл, Бжежински, Кисинджър, Фейт.
Странно е, че точно този аспект на нещата в т. нар. война срещу тероризма и то когато било имало свобода на словото в глобален мащаб, никой не смее да го обсъжда и чепка. Не, че въпреки псевдосвободата на словото, истината няма да излезе наяве, но когато й дойде времето ,то мнозинството съвременници на явлението  вече няма да са сред живите. А колко струва една истина, която винаги е като след дъжд - качулка?
ВЛАДИМИР КУЦАРОВ
2004 г.

В 11 часа сутринта на 11 септември администрацията на Буш оповести, че Осама стои зад атаките.

Мишел Чосудовски

Global Research, 11 септември, 2008
- 2006-10-09
---
[превод: Иван Бояджиев]
---

Статията по-долу, озаглавена Кой е Осама бин Ладен?(Who is Osama bin Laden?) бива написана на 11 септември 2001. За първи път е публикувана в сайта на Глобъл Рисърч (Global Research) вечерта на 12 септември 2001..

От 2001 насам тя се появява в редица сайтове. Оригиналната публикация от 11 септември 2001 е една от най-широко четените интернет статии, отнасящи се за Ал Кайда.

От самото начало целта беше 11 септември да се използва като претекст за започването на първата фаза на Близкоизточната Война, която включваше бомбардирането и окупацията на Афганистан.

Часове след атентатите Осама бин Ладен беше идентифициран като архитекта на трагедията на 11 септември. На следващия ден беше започната „войната срещу тероризма”. Медийната кампания по дезинформация заработи на пълни обороти.

Пак на 12 септември, по-малко от 24 часа след атентатите, НАТО за първи път в историята се обърна към „5 точка от вашингтонската спогодба – нейната колективна отбранителна клауза” обявявайки атаките от 11 септември срещу Световния Търговски Център (СТЦ) и Пентагона за „нападение срещу всички членове на НАТО”. 

Случилото се след това – нахлуването в Афганистан и Ирак – е вече част от историята. Иран и Сирия представляват следващата фаза на военната карта на администрацията на САЩ.

11 септември остава поводът и оправданието за воденето на война без граници.


Mишел Чосудовски, 11 септември 2008

Откъс от предговора на книгата „Войната с Тероризма” на Америка” (America"s "War on Terrorism"), второ издание, Global Research, 2005.

В 11 часа, сутринта на 11 септември, администрацията на Буш вече беше обявила, че Ал Кайда е отговорна за атентатите срещу Световния Търговски Център (СТЦ) и Пентагона. Това твърдение бе направено още преди да се проведе задълбочено полицейско разследване.

Същата вечер в 9.30 часа бива създаден „Военен кабинет”, включващ избрани висши съветници от разузнаването и армията. А в 11.00 часа, в края на историческата среща в Белия дом, официално се дава началото на „Войната срещу Тероризма”.

Огласява се решението за започване на война срещу талибаните и Ал Кайда като възмездие атентатите от 11 септември. Следващата сутрин, на 12 септември, новинарските заглавия незаличимо сочат към „държавното спонсорство” на атентатите от 11 септември. Щатските медии хорово призовават към военна интервенция срещу Афганистан.

Около четири седмици по-късно, на 7 октомври, Афганистан бива бомбардиран и окупиран от войските на САЩ. Американците бяха накарани да вярват, че решението за войната е било взето на момента, вечерта на 11 септември, в отговор на атентатите и трагичните последици.

На обществото убегна факта, че една широкомащабна война не се планира и започва за няколко седмици. Решението да се започне война и да се изпратят войски в Афганистан е било взето много преди 11 септември. „Терористичното събитие, взело масови жертви”, както по-късно го описва командващия СентКом ген. Томи Франкс, служи за обединение на обществената подкрепа около военните планове, които по това време са вече в последен стадий на подготовка.

Трагичните събития от 11 септември предоставят нужното оправдание за началото на война от „хуманитарни съображения”, получавайки пълна подкрепа от световното обществено мнение и одобрението на „международната общност”.

Редица известни „прогресивни” интелектуалци застават зад каузата на „отмъщение срещу тероризма”, от морални и етични основания. „Справедливата” военна доктрина (jus ad bellum) бива приета за чиста монета като законен отговор на 11 септември, без да се разгледа факта, че Вашингтон не само е поддържал „ислямската терористична мрежа”, но също е играл водеща роля в поставянето на власт на правителството на талибаните през 1996.

На 11 септември антивоенното движение бива напълно изолирано. Профсъюзите и обществените организации поглъщат медийните лъжи и правителствената пропаганда. Те приемат войната на възмездие срещу Афганистан, 30-милионна страна потънала в нищета.

Започнах да пиша вечерта на 11 септември, късно през нощта, преглеждайки купчини бележки с изследвания върху историята на Ал Кайда, които бях събрал по-рано. Първият ми текст, озаглавен „Кой е Осама бин Ладен?” беше завършен и публикуван за първи път на 12 септември. (Разгледайте пълния текст на статията от 12-ти по-долу).

От самото начало, аз подложих на съмнение официалната версия, която описва деветнайсет спонсорирани от Ал Кайда похитители, замесени в една изключително сложна и организирана операция. Първата ми цел бе да разкрия истинското лице на този илюзорен „враг на Америка”, който „заплашваше родината”.

Митът за „външния враг” и заплахата от „ислямските терористи” представлява основоположния камък на военната доктрина на администрацията на Буш, използвани като повод за нахлуване в Афганистан и Ирак, да не говорим за отмяната на гражданските права и конституционното правителство в Америка.

Без „външен враг” не можеше да има „война срещу тероризма”. Цялата стратегия за национална сигурност щеше да се срути „като пирамида от карти”. Военните престъпници в правителството нямаше да има на какво да се опират.

Впоследствие за развитието на последователни антивоенни и граждански движения беше жизнено важно да се разкрие истинската природа на Ал Кайда и развиващите й се връзки с последващите американски администрации. Ясно документирано, но рядко споменавано от водещите медии е това, че Ал Кайда е създание на ЦРУ още от времето на войната, водена от Съветския съюз в Афганистан. Това е познат факт, потвърден от редица източници, включително официални документи на Конгреса на САЩ. Разузнаването не веднъж признава, че те наистина са подкрепяли Осама бин Ладен, но че веднага след Студената война: „той се обърна срещу нас”.

След 11 септември, кампанията по медийна дезинформация послужи не само за удавяне на истината, но и за стъпкването на повечето исторически доказателства за това как този илюзорен „външен враг” е бил изфабрикуван и превърнат във „Враг Номер Едно”.

Mишел Чосудовски, откъси от предговора на книгата America"s "War on Terrorism", второ издание, Global Research, 2005.

Кой е Осама бин Ладен?  

Мишел Чосудовски
www.globalresearch.ca
12 септември, 2001


[снимка: wikipedia.org]

Няколко часа след терористичните атаки срещу Световния Търговски Център и Пентагона, администрацията на Буш заключи, без подкрепящи доказателства, че „Осама бин Ладен и организацията му ал-Кайда са главните заподозрени”. Директорът на ЦРУ Джордж Тенет заяви, че бин Ладен има възможностите да планира „множество атаки с минимално или никакво предупреждение”. Държавният секретар Колин Пауъл нарича атаките „акт на война”, а президентът Буш потвърди във вечерно телевизионно обръщение към нацията, че той „няма да прави разлика между терористите, които извършиха тези деяния и тези, които им дават убежище”. Бившия директор на ЦРУ Джеймс Луулси сочи към „държавно спонсорство”, загатващ съучастие на едно или повече чужди правителства. По думите на бившия съветник по националната сигурност, Лоурънс Ийгълбъргър, „мисля, че бидейки атакувани по такъв начин, ние ще бъдем страшни в силата си и възмездието си.”

Междувременно, повтаряйки папагалски официалните заявления, западните медии одобриха изпълнението на „наказателни мерки”, насочени срещу мирни цели в Близкия Изток. По думите на Уилям Сафир, написал в Ню Йорк Таймс: „когато ние основателно определяме базите и лагерите на тези, които ни атакуваха, ние трябва да ги унищожаваме – минимизирайки, но приемайки риска от странични щети” – и да действаме открито или тайно, за да дестабилизираме страните, които дават дом на тероризма”.

Последващият текст откроява историята на Осама бин Ладен и връзките на ислямския „джихад” с формулирането на външната политика на САЩ по време на Студената война и след края й. 

Главен заподозрян за терористичните атаки в Ню Йорк и Вашингтон, кръстен от ФБР като „международен терорист” за ролята му в бомбения атентат срещу американските посолства в Африка, роденият в Саудитска Арабия Осама бин Ладен е бил завербуван по време на войната в Афганистан, водена от Съветския съюз, „по ирония на съдбата, под покровителството на ЦРУ, за да се бори със Съветските нашественици”. [1]

През 1979 бива задействана „най-голямата тайна операция в историята на ЦРУ” в отговор на влизането на съветските войски в Афганистан в подкрепа на прокомунистическото правителство на Бабрак Камал.[2]: 

С активното окуражаване от страна на ЦРУ и Пакистанското разузнаване „ISI” (ISI – Inter Services Intelligence), които искали да превърнат афганския джихад в глобална война, водена от всички мюсюлмански страни срещу Съветския съюз, около 35 хил. мюсюлмански радикали от 40 ислямски страни се присъединяват към войната в Афганистан в периода 1982-1992. десетки хиляди други идват, за да учат в пакистанските медресета. Впоследствие, над 100 хил. чужди мюсюлмански радикали попадат под влиянието на афганския джихад.[3]

Ислямският „джихад” бива подкрепен от Съединените Щати и Саудитска Арабия, като голяма част от парите за него се генерират от наркотърговията на Златния Полумесец:

През 1985 Президентът Рейгън подписва директива №166 по линия на националната сигурност,... [която] одобрява постепенната военна помощ, насочена към муджахидините, при което става ясно, че тайната афганска война има нова цел: да съкруши съветските войски в Афганистан с помощта на скрити действия и да ускори съветското изтегляне. Новата тайна помощ от страна на САЩ започва с драматичен ръст на оръжейните доставки – постоянно нарастване до 65 хил. тона годишно към 1987 г. ... както и „непрестанен поток” от специалисти на ЦРУ и Пентагона, които пътуват до тайните щабквартири на пакистанската ISI на главния път край Равалпинди, Пакистан. Там специалистите на ЦРУ се срещат с офицери на пакистанското разузнаване, за да им помагат в планирането на операциите на афганските бунтовници.[4]

Централното Разузнавателно Управление (ЦРУ), използвайки пакистанското военно разузнаване (ISI), изиграва ключова роля в обучението на муджахидините. От своя страна, спонсорираната от ЦРУ партизанска подготовка е преплетена с изучаването на исляма:

„Според преобладаващо застъпените теми ислямът е напълно социално-политическа идеология, че свещеният ислям е поругаван от атеистичните съветски войски, и че ислямският народ на Афганистан трябва да отстои независимостта си като премахне левия афгански режим, поддържан от Москва.”[5]

Разузнавателния апарат на Пакистан

Пакистанската ISI е била използвана като „посредник”. Тайната подкрепа на ЦРУ за „джихада” е била извършвана индиректно чрез пакистанското разузнаване – т.е. ЦРУ не направлява директно подкрепата си към муджахидините. С други думи, за да може тези тайни операции да са „успешни”, Вашингтон е внимавал да не се разкрие основната цел на „джихада”, състояща се в разбиването на Съветския съюз.

По думите на Милтън Биърдман от ЦРУ, „Ние не обучавахме араби”. Въпреки това, според Абдел Монам Саидали от Центъра за стратегически изследвания Ал-арам в Кайро, бин Ладен и „афганските араби” са получавали „много усъвършенствани типове обучение, които са им били предавани от ЦРУ”.[6]

ЦРУ на Биърдман потвърждава, в тази връзка, че Осама бин Ладен не е знаел за ролята, която е играл от името на Вашингтон. По думите на бин Ладен (цитиран от Биърдман): „нито аз, нито моите братя виждаха доказателства за американска помощ”.[7]

Мотивирани от националистични и религиозни идеи, ислямските бойци не са подозирали, че се бият със съветската армия от името на Чичо Сам. Докато контакти е имало на най-горните нива на разузнавателната йерархия, водачите на ислямистите на бойното поле не са имали контакти с Вашингтон или ЦРУ.

С подкрепата на ЦРУ и препращането на огромни количества американска военна помощ, пакистанската ISI се превръща в „паралелна структура, владееща огромна власт във всички аспекти на правителството”.[8] ISI е имала персонал съставен от военни и разузнавачи, бюрократи, агенти под прикритие и информатори, достигащи 150 хил. души.[9]

Междувременно, операциите на ЦРУ също усилват пакистанския военен режим на ген. Зия Ул Хак:

"Отношенията между ЦРУ и ISI [пакистанското военно разузнаване] стават изключително след като [генерал] Зия сваля от власт Буто и идването на военния режим,’... През по-голямата част от афганската война Пакистан е по-агресивно настроен против Съветския съюз дори от Съединените Щати. Скоро след като съветските войски нахлуват в Афганистан през 1980, Зия [ул Хак] праща шефа на разузнаването си да дестабилизира съветските централноазиатски републики. ЦРУ се съгласяват с този план една през октомври 1984... ‘ЦРУ бива по-предпазливо от пакистанците.’ И Пакистан и САЩ тръгват по пътя на заблудата спрямо Афганистан, публично защитавайки идеята за мирни преговори, докато при закрити врати се съгласяват, че военната ескалация е най-добрата посока.”[10]

Триъгълникът на наркотичния Златен Полумесец

Историята на наркотърговията в Централна Азия е тясно свързана с тайните операции на ЦРУ. Преди началото на съветско-афганската война опиумната продукция в Афганистан и Пакистан е била насочена към малките регионални пазари. Нямало е местно производство на хероин. [11] В тази връзка, изследването на Алфред Маккой потвърждава, че две години след началото на операцията на ЦРУ в Афганистан, „пакистано-афганската граница се превръща в най-големия хероинов производител в света, обезпечавайки 60% от потреблението в САЩ. В Пакистан зависимите от хероин скачат от нула през 1979... до 1.2 млн. към 1985 – много по-рязък скок отколкото при която и да е друга нация”:[12]

Вербувани от ЦРУ агенти отново контролират тази хероинова търговия. Завземайки територии навътре в Афганистан, муджахидините нареждат на селяните да засаждат опиум като революционен данък. През границата в Пакистан, афганските водачи и местни синдикати управляват стотици хероинови лаборатории, ползвайки протекцията на пакистанското разузнаване. През това десетилетие на разгърната наркотърговия Агенцията за борба с наркотиците на САЩ в Исламабад не успява да осъществи сериозни конфискации или арести... официални лица от САЩ отказват да разследват хероиновата търговия, осъществявана от афганските им съюзници, `защото наркотичната политика на САЩ в Афганистан е била подчинена на войната срещу съветското влияние там.’ През 1995 бившия директор на ЦРУ по афганската операция, Чарлз Коган, признава, че ЦРУ наистина жертва войната с наркотиците в името на Студената война. ‘Нашата главна мисия беше да нанесем колкото се може по-големи щети на Съветите. Ние на практика нямахме ресурсите или времето за разследване на наркотърговията,’… ‘Не мисля, че трябва да се извиняваме за това. Всяка ситуация си има лоши страни... Касаейки се наркотиците, да, това беше лошата страна. Но главната цел беше постигната. Съветите напуснаха Афганистан.[13]

Последиците от Студената Война

След края на Студената война централно-азиатския регион е не само стратегически заради богатите си нефтени ресурси, той също произвежда ѕ от опиума в света, генериращ многомилиардни доларови приходи за бизнес синдикатите, финансовите институции, разузнавателните агенции и организираната престъпност. Годишните приходи от търговията с наркотици на Златния Полумесец (между 100 и 200 млрд. долара) представлява около 1/3 от международния оборот на наркотици, който, по преценката на Обединените Нации, е от порядъка на 500 млрд. долара годишно.[14]

С разпадането на Съветския съюз производството на опиум се разгръща още повече. (Според пресмятанията на ООН продукцията на опиум в Афганистан през 1998-99 – съвпадащо с нарастването на въоръжените бунтовнически движения в бившите съветски републики – достига рекордните 4600 метрически тона.[15] Мощни бизнес синдикати в бившия Съветски съюз, обединили се с организираната престъпност, се борят за стратегическия контрол над хероиновите коридори.

Широката военно разузнавателна мрежа на ISI не се разформирова с края на Студената война. ЦРУ продължава да поддържа ислямския „джихад” от Пакистан. Разгръщат се нови тайни инициативи в Централна Азия, Кавказ и Балканите. Пакистанския военен и разузнавателен апарат, особено, „служи като катализатор за разпадането на Съветския съюз и появата на шест нови мюсюлмански републики в Централна Азия.” [16].

В същото време ислямски мисионери на уахабистката секта от Саудитска Арабия се установяват в мюсюлманските републики, както и на територията на Руската федерация, налагайки се незаконно върху институциите на светската държава. Въпреки антиамериканската си идеология, ислямските фундаменталисти в голяма степен служат на стратегическите интереси на Вашингтон в бившия Съветски съюз.

След изтеглянето на съветските войски през 1989 гражданската война в Афганистан продължава без прекъсване. Талибаните получават подкрепата на пакистанското движение на деобандите и политическата им партия Jamiat-ul-Ulema-e-Islam (JUI). През 1993 JUI влизат в правителствената коалиция на премиера Беназир Бхуто. Така се установяват връзките между JUI, армията и ISI. През 1995, с падането на правителството на  Hezb-I-Islami и Хекматияр в Кабул, талибаните не само установяват твърдолинейно ислямистко правителство, но също „предават контрола над тренировъчните лагери в Афганистан на фракциите на JUI...”[17]

С подкрепата на саудитското вахабистко движение JUI изиграва ключова роля в набирането на доброволци, които да се бият на Балканите и в бившия Съветски съюз.

Изданието Jane Defense Weekly потвърждава в тази връзка, че „половината от човешкия ресурс и оборудването на талибаните произхожда[ло] от Пакистан, под контрола на ISI” [18]

Всъщност, изглежда че след изтеглянето на съветските войски, и двете страни в афганската гражданска война продължават да получават прикрита помощ през пакистанското разузнаване. [19]

С други думи, подпомагани от пакистанското военно разузнаване (ISI), което от своя страна бива контролирано от ЦРУ, ислямистката държава на талибаните в голяма степен служи на американските геополитически интереси. Наркотърговията на Златния Полумесец също е ползвана за финансиране и оборудване на босненската мюсюлманска армия (започвайки в началото на 1990-те) и Армията за Освобождение на Косово (АОК). През последните няколко месеца (в периода 2000-2001г. – бел.прев.) се появяват улики, че наемници муджахидини се бият в редиците на терористите от АОК в тяхното нападение срещу Македония.

Без съмнение, това обяснява защо Вашингтон си затваря очите по отношение на вълната от терор, която налагат талибаните, включително очевидното накърняване на правата на жените, затварянето на училищата за момичета, уволняването на жените, заемащи длъжности в държавната администрация, и налагането на „наказания според закона на шариата”.[20]

Войната в Чечня

Що се отнася до Чечня, главните бунтовнически лидери Шамил Басаев и Ал Хаттаб са били обучавани и индоктринирани в спонсорираните от ЦРУ лагери в Афганистан и Пакистан. Според Йозеф Бодански, директор на отдела по тероризъм и неконвенционални войни към Конгреса на САЩ, войната в Чечня е била планирана по време на тайна среща на Хизбаллах Интернейшънъл, проведена през 1996 в Могадишо, Сомалия. [21] Срещата е била посетена от Осама бин Ладен и високопоставени представители на разузнаването на Иран и Пакистан. В това отношение, намесата на пакистанското разузнаване в Чечня „далеч не се ограничава само със снабдяване на чеченците с оръжие и обучение; ISI и радикалните й ислямистки довереници всъщност насочват тази война”. [22]

Главните енергийни тръбопроводи на Русия минават през Чечня и Дагестан. Въпреки че Вашингтон външно осъжда ислямския тероризъм, непряка полза от войната в Чечня имат англо-американските нефтени конгломерати, които се борят за контрол над нефтените ресурси и тръбопроводни коридори, излизащи от басейна на Каспийско море.

Двете главни чеченски бунтовнически армии (съответно предвождани от Шамил Басаев и Амир Хаттаб), наброяващи приблизително 35 хил. души, са се ползвали с подкрепата на пакистанското разузнаване ISI, което също играе съществена роля в организацията и обучението на чеченската бунтовническа армия:

„[През 1994] пакистанската разузнавателна служба Inter Services Intelligence организира за Басаев и доверениците му интензивна програма, включваща ислямска индоктринация и изучаване на методите за водене на партизанска война, в провинцията Хост в Афганистан, в лагера Амир Муавия, основан в началото на 1980-те от ЦРУ и ISI, управляван от известния афгански водач Гулбудин Хекматияр. През юли 1994, след като завършва обучението си в Амир Муавия, Басаев е прехвърлен в лагера Марказ-и-Давар в Пакистан, за да премине напреднал курс по партизански тактики. В Пакистан Басаев се среща с най-високопоставените пакистански военни и разузнавачи: министъра на отбраната ген. Афтаб Шабан Мирани, вътрешния министър ген. Насерула Бабар и главата на разклонението на ISI, което отговаря за помощта за ислямистките каузи, ген. Джавед Ашраф, (в момента всичките пенсионирани). Връзките на високо ниво скоро се оказват много полезни за Басаев.”[23]

След завършването на тренировъчния и религиозен курс, Басаев е назначен да води военните действия срещу руските федерални войски през първата чеченска война през 1995. организацията му също развива сериозни връзки с криминалните синдикати в Москва, както и с албанските организирани групировки и Армията за Освобождението на Косово (АОК). През 1997-1998, според руската Федерална Служба за Безопасност (ФСБ), „чеченските главатари са започнали да изкупуват недвижимо имущество в Косово... чрез няколко фирми за недвижимо имущество, регистрирани за прикритие в Югославия” [24]

Организацията на Басаев също е била замесена в редица престъпни дейности, включващи наркотици, незаконно прекъсване и саботаж на руските тръбопроводи, отвличания, проституция, търговия с фалшиви долари и контрабандата на ядрени материали (разгледайте статията Мафията е свързана с рухналите албански финансови пирамиди), [25] освен разгърнатото пране на пари от наркотици, доходите от различни незаконни дейности са били насочени към наемането на наемници и закупуването на оръжие.

По време на обучението си в Афганистан Шамил Басаев се свързва с родения в Саудитска Арабия муджахидински командир ветеран „Ал Хаттаб”, който е воювал като наемник в Афганистан. Едва няколко месеца след завръщането на Басаев в Грозни, Хаттаб бива поканен (началото на 1995) да създаде армейска база в Чечня, където да тренира муджахидински войници. Според БиБиСи, изпращането на Хаттаб в Чечня е било „организирано през разположената в С. Арабия организация, наречена [International] Islamic Relief Organisation, представляваща бунтовническа религиозна организация, спонсорирана от джамии и богати личности, които канализират пари към Чечня”. [26]

      
[на снимките: Шамил Басаев(ляво) и Хаттаб(дясно) източник: wikipedia.org]

Заключителни бележки

Още от ерата на Студената война Вашингтон съзнателно поддържа Осама бин Ладен, докато в същото време го поставя в списъка на най-издирвани престъпници на ФБР, като най-големия терорист в света.

Докато муджахидините са заети да водят американските войни на Балканите и бившия Съветски съюз, ФБР – действаща като разположена в САЩ полицейска сила – води война с тероризма в собствената си страна, в някои отношения действайки независимо от ЦРУ, които – след края на съветската война в Афганистан – са подкрепяли международния тероризъм чрез своите тайни операции.

По зла ирония, докато ислямския джихад – определен от администрацията на Буш като „заплаха за Америка” – е обвиняван за терористичните атаки срещу Световния Търговски Център и Пентагона, същите тези ислямски организации представляват ключов инструмент на военно-разузнавателните операции на САЩ на Балканите и в бившия Съветски съюз.

След терористичните атаки в Ню Йорк и Вашингтон трябва да надделее истината, за да попречи на администрацията на Буш и партньорите й от НАТО, да се впуснат във военна авантюра, която заплашва бъдещето на човечеството.


Мишел Чосудовски (Michel Chossudovsky) е автор на международния бестселър  America’s "War on Terrorism"  второ издание, Global Research, 2005. Той е професор по икономика в Университета на Отава и Директор на Центъра за Изучаване на Глобализацията. 

За поръчка на книгата на Чосудовски, кликнете върху линка:  America"s "War on Terrorism"


Забележка: читателите могат да препечатват статията с идеята да разпространят идеята и да предупредят хората за опасностите на разширяване на войната в Близкия Изток. Моля посочете източника и носителя на авторските права.

Медийни запитвания:  crgeditor(at)yahoo.com

Подобна статия: Where was Osama on September 11, 2001? (Къде е бил Осама на 11 септември 2001?) от Мишел Чосудовски, 9 септември 2006

Бележки и препратки:

1.       ?  Hugh Davies, International: `Informers" point the finger at bin Laden; Washington on alert for suicide bombers, The Daily Telegraph, London, 24 August 1998.

2.        See Fred Halliday, "The Un-great game: the Country that lost the Cold War, Afghanistan, New Republic, 25 March 1996):

3.       Ahmed Rashid, The Taliban: Exporting Extremism, Foreign Affairs, November-December 1999.

4.       Steve Coll, Washington Post, July 19, 1992.

5.       Dilip Hiro, Fallout from the Afghan Jihad, Inter Press Services, 21 November 1995.

6.       Weekend Sunday (NPR); Eric Weiner, Ted Clark; 16 August 1998.

7.       Ibid.

8.       Dipankar Banerjee; Possible Connection of ISI With Drug Industry, India Abroad, 2 December 1994.

9.       Ibid

10.   See Diego Cordovez and Selig Harrison, Out of Afghanistan: The Inside Story of the Soviet Withdrawal, Oxford university Press, New York, 1995. See also the review of Cordovez and Harrison in International Press Services, 22 August 1995.

11.   Alfred McCoy, Drug fallout: the CIA"s Forty Year Complicity in the Narcotics Trade. The Progressive; 1 August 1997.

12.   Ibid

13.   Ibid.

14.   Douglas Keh, Drug Money in a changing World, Technical document no 4, 1998, Vienna UNDCP, p. 4. See also Report of the International Narcotics Control Board for 1999, E/INCB/1999/1 United Nations Publication, Vienna 1999, p 49-51, And Richard Lapper, UN Fears Growth of Heroin Trade, Financial Times, 24 February 2000.

15.   Report of the International Narcotics Control Board, op cit, p 49-51, see also Richard Lapper, op. cit.

16.   International Press Services, 22 August 1995.

17.   Ahmed Rashid, The Taliban: Exporting Extremism, Foreign Affairs, November- December, 1999, p. 22.

18.   Quoted in the Christian Science Monitor, 3 September 1998)

19.   Tim McGirk, Kabul learns to live with its bearded conquerors, The Independent, London, 6 November1996.

20.   See K. Subrahmanyam, Pakistan is Pursuing Asian Goals, India Abroad, 3 November 1995.

21.   Levon Sevunts, Who"s calling the shots?: Chechen conflict finds Islamic roots in Afghanistan and Pakistan, The Gazette, Montreal, 26 October 1999..

22.   Ibid

23.   Ibid.

24.   See Vitaly Romanov and Viktor Yadukha, Chechen Front Moves To Kosovo Segodnia, Moscow, 23 Feb 2000.

25.   The European, 13 February 1997, See also Itar-Tass, 4-5 January 2000.

Харун Яхя

		Печатна версия				Изпрати страницата на друг по е-mail

Терористичното нападение, извършено срещу Световния търговски център в Ню Йорк в сутринта на 11 септември 2001 година, отне живота на хиляди невинни хора...
Тази огромна жестокост още веднъж разкри една голяма опасност, която застрашава мира и спокойствието на човечеството - тероризма.

Тероризмът е престъпление срещу човечеството. Той взима под прицел невинните хора. Целта му е да всее страх у обществото, като убива хората и по този начин да подсили политическите си стремежи.

В миналото различни идеологии са прибягвали до тероризъм:
Якобинците, които извършили френската революция, за първи път използвали понятието тероризъм през т. нар. “Период на терор”, когато хиляди хора били изпратени на гилотината.

Появилата се след 1870 година в Америка расистка организация Ку-клукс-клан убива и подлага на зверски мъчения множество невинни хора само защото са чернокожи.

През 1930 година расисткият тероризъм се превръща в държавна политика в нацистка Германия. Нацистите прилагат кървава терористична политика срещу всеки, когото виждат като свой противник, като на първо място са евреите.

В същия период една друга идеология също прилага държавен тероризъм. Близо 40 милиона души са убити по време на кървавия режим на Сталин в СССР само защото се противопоставят на комунистическата идеология. Комунистически терор възниква и през 1960 година, но този път в Европа. Комунистически организации, които се противопоставят на държавата, започват да проливат кръв. Червените бригади в Италия и клонът на Червената войска в Германия извършват множество бомбардировки, въоръжени нападения и убийства.

Съединяването на комунистическия тероризъм със сепаратистките аспирации поражда появата на още по-кървави терористични организации. Най-кървавите комунистически и терористични групировки са ЕТА в Испания и сформираната в Турция ПКК, която безпощадно отнема живота на 30 хиляди турски граждани...

Доста естествена последица е, че расизмът, фашизмът и комунизмът прибягват към тероризъм. Това е така, защото всяка една от тези идеологии вярва, че сблъсъкът и насилието са естествени форми на човешко поведение. В расистката, фашистката и комунистическата теория тероризмът е смятан за законен и бива поощряван.

През последните години обаче на дневен ред е една друга форма на тероризъм, едно напълно противоречиво понятие. Това понятие е “Ислямски тероризъм”...

То е противоречиво, защото в Исляма няма място за тероризъм.

В Корана Бог е заповядал на мюсюлманите да носят мир, спокойствие и братство по Земята.

Ислямският морал не е източник на тероризъм, а средство за неговото разрешаване...

В арабския език думата “Ислям” произлиза от един и същи корен с думата “мир”. Бог е низпослал тази вяра, за да прикани всички хора към правилния път и да ги призове към мир и спокойствие.
Основните качества на ислямския морал са добродетели като любов, състрадание, милосърдие, толерантност и справедливост. В Корана Бог заповядва на мюсюлманите да се отнасят към всички останали хора с доброта и справедливост.

Мюсюлманите носят отговорност за това да имат добри обноски към членовете на останалите религии и да полагат усилия за тяхно добро. В един айят от Корана на мюсюлманите е казано следното:

“Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Бог...” (Сура Ал-Имран,110)

В един друг айят пък Бог повелява на мюсюлманите да се отнасят с добро дори към онези, които са им причинили зло:

Не са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел. (Сура Фуссилат, 34)

Проливането на кръв, войните и насилието са огромни грехове, които Бог порицава.

В един айят от Корана Бог ни съобщава следното за онези, които извършват тези грехове:

Вина имат само онези, които угнетяват хората и престъпват по земята без право. За тях има болезнено мъчение. (Сура Шура, 42)

Според Исляма убиването на невинни хора е едно от най-големите престъпления. Толкова голямо, че в един друг айят е казано следното:

...който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора... (Сура Маида, 32)

Това значение, което се отдава на живота на невинните хора в Корана, започва още от времето на пророка Мохамед и се наблюдава в цялата ислямска история. Пророкът е отделил голямо внимание на това невинните хора да бъдат защитени. Той никога не е започвал войни, с изключение на войните с цел самозащита. А в тези войни пък е поучавал войните си да не докосват нито един невинен човек, заповядвал им е да не разграбват нито едно място, както и да се отнасят с уважение към църквите и синагогите. Тази справедливост и толерантност се наблюдава през цялата ислямска история. Нещо повече, справедливостта и толерантността, която християните и евреите не са успели да открият през онези времена в Европа, откриват по ислямските земи.

Следователно Ислямът е мирна и спокойна вяра. Дълг на всеки един мюсюлманин е да се отнася с доброта и справедливост към всички хора и да се бори с онези, които всяват поквара по земята.

Начело на тази поквара стои най-голямата тирания на нашия век – тероризмът.

Тероризмът взима на прицел хора, които нямат никаква вина...
Безпощадно убива малки деца...
Някои от тях пък оставя сираци....
Разрушава градове, унищожава семейства, потапя в скръб милиони хора...

Нещо повече, някои терористи твърдят, че извършват тези ужасни убийства в името на Исляма, като по този начин се опитват да опорочат религията в очите на множество хора.

Хората, които извършват това, не може да са мюсюлмани. Въпреки че терористите имат мюсюлманскa самоличност, тероризмът, който те извършват, не може да бъде обозначен като “ислямски тероризъм”. Както не можем да кажем “еврейски тероризъм” или “християнски тероризъм”, ако извършителите са евреи или християни. Това е така, защото убиването на невинни хора в името на религията е недопустимо.

Религията повелява обич, милосърдие и мир. От друга страна, тероризмът е точно противоположното на религията: той е безмилостен; той иска да пролива кръв, да убива и да причинява болка...

Тероризмът е методът на расистите, фашистите и комунистите, с една дума - на тези, които не вярват в религията, на отдалечените от вярата идеологии.

В религията обаче няма място за тероризъм. Така както е казано в един айят от Корана: “... Бог не обича угнетителите”. (Сура Ал-Имран, 140)

В един друг айят пък е споменато следното за тези, които прибягват към терор, т.е. тези, които сеят развала по земята:

“... сеят по земята развала, за тези е проклятието и за тях е лошият завършек.” (Сура Раад, 25)

Поради тази причина всички истински мюсюлмани са отговорни за това да се противопоставят на тероризма.

Те трябва да разгласят и да покажат на целия свят, че:

Ислямът е една религия на обич и мир.

И че:

Ислямът порицава тероризма!

harunyahya.bg


Виж още:

[DOC] Истината за 11 септември Формат на файла: Microsoft Word - Във вид на HTML
      http://bg.mondediplo.com/article178.html

http://www.strogosekretno.com/index.php?p=issue&id=101&aid=26

http://www.ae911truth.org/.

http://video.google.com/videoplay?docid=-8182697765360042032&hl=en#
 

МИТЪТ 11-ТИ СЕПТЕМВРИ

19 похитители, изпратени от Осама Б. Ладен, превземат 4 търговски самолета и с хитрост избягват въздушната отбранителна система, поразявайки 75% от целите си. В резултат Кулите 1, 2 и 7 падат разрушени по метода "палачинка", докато самолетът поразил Пентагона се изпарява след удара, както и самолета, който се разби в Шенксвил.

Комисията 911 намира, че не е имало никакви предупреждения за този акт на тероризъм, заради многобройни пропуски на охранителната система.

Никакви предупреждения. Не мисля, че някой би могъл да предположи, че биха могли да използват самолет като ракета... самолет като ракета. ...никой от правителството ни, всъщност не мисля, че и предишното, би могъл да предположи нападение на самолет в сграда.

Нямаше никакви предупредителни знаци за такова нещо.

"USA Today" съобщава, че в течение на две години, преди атаките на 11 септември NORAD провежда учения, използвайки отвличане на самолети като оръжие.

И една от мишените е била Световният Търговски Център.

Операция "Mascal", октомври 2000 година Симулация на самолетна катастрофа в Пентагона. В поверителен документ от Филипините получен в CNN, ясно е описан план:

РАННА СХЕМА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА САМОЛЕТ КАТО ОРЪЖИЕ ...ще се качат на който и да е пътнически самолет, ще завземат пилотската кабина и ще пикират в щаба на ЦРУ. Другите сгради мишени са: Пентагонът и Световният Търговски Център. Сигналните лампи Безопасност и Антитероризъм примигват в червено, според думите на Джордж Тенет.

Предупрежденията за подготвяна атака са толкова сериозни и има драматична нужда да се направи нещо спешно, са безпрецедентни. Вместо това, президентът продължава едномесечната си почивка.

19 похитители

Главнокомандващият пакистанското разузнаване Махмуд Ахмед нарежда на Омар Шейх да изпрати спешно 100000 долара на Мохамед Ата, лидер на похитителите.

...похитителят Мохамед Ата получава телеграфен трансфер от Пакистан.

Човекът, изпратил парите на Ата вероятно е Ахмед Омар Саид Шейх.

Омар Шейх несъмнено е поддържан от пакистанските правителствени тайни служби ISI. Никога не са събирани сведения защо генерал Ахмед нарежда да бъдат преведени 100000 долара на Мохамед Ата.

Сутринта на 11 септември правителствени служители са били на закуска с ген. Ахмед във Вашингтон.

Комисията 911 смята, че финансирането на атаките е "маловажно" в официалния си рапорт. Въпреки, че ни съобщиха за 4 или 5 похитителя във всеки от самолетите, имената им трябва да присъстват в списъците на пътниците във всеки от полетите.

Списъците на пътниците не съдържат никакви имена на предполагаеми похитители, не се споменава и едно арабско име. Ние знаем, че мъжете, за които се предполага, че са похитителите са имали домове, коли, кредитни карти отпуснати от правителството. Всъщност, те са били агенти. Доказателствата очевидно подкрепят това твърдение. Паспортът на един от похитителите от полет 11 е намерен сред останките. ...преминава като метеор, през самолета и се спуска на земята съвсем невредим.

Все пак нещо се случва. В продължение на шест месеца този паспорт е бил в тях.

Мислехме, че имаме доказателство, но как тогава този човек е все още жив. Някои от тези 19 човека са все още живи.

"Не можех да повярвам, когато ФБР ме сложи в списъка си. Взели са името ми и рождената ми дата, но аз не съм самоубиец похитител. Аз съм тук. Жив съм.мНямам идея как се управлява самолет."

В края на краищата, шестима от "похитителите" са все още живи. ФБР не са променили списъка си до този ден.

Няма свидетелства, които да свързват живите, или мъртвите "похитители" с Осама Б. Ладен.

Осама Б. Ладен

Разбира се след Садам Хюсеин, искам да кажа Бен Ладен, той е, той е, той е...

Януари 2001. Адмнистрацията на Буш нарежда на ФБР и секретните служби да се оттеглят от разследванията, касаещи семейството на Бен Ладен, включително и двама души свързани с Осама Б. Ладен, които живеели познайте къде - във Фолс Чърч, Вирджиния точно до щаб квартирата на ЦРУ. Когато става "най-търсен престъпник" в Америка, според сведенията ни, той прекарва две седмици в американска болница в Дубай, лекуван от американски лекар и посещаван от местните агенти на ЦРУ.

Не видяхме дори следа от доказателство, което да води към Осама Бен Ладен като непосредствен организатор на атаките от 11 септември. Провалът да се намери доказателство по-късно е наречен излишен, защото видеото намерено в бункера на Бен Ладен в Афганистан доказва отговорността му към атаките. Това признание е широко разпространено като доказателство.

Но мъжът на това видео е с черна кожа, пълно лице и широк в основата си нос, различен от Осама Бен Ладен на другите видео материали в бункера. Отново виждаме подхвърлени доказателства.

През 1976 г. Осама нарежда на по-стария си брат Салим Бен Ладен да наеме Джим Бат от Тексас, за да се заеме с всички инвестиции в САЩ на семейството на Бен Ладен. Джим Бат случайно се оказва дългогодишен приятел и бивш пилот-телохранител на Джордж Буш младши.

Връзките между Буш и Бен Ладен стават все по-ясни, когато разбираме за пътуване на Джордж Хърбърт Уокър Буш до Саудитска Арабия през 1998 и 2000 да се срещне със семейството на Бен Ладен от страна на компанията, наречена "Карлайл Груп".

Джордж Х.У. Буш се е срещнал с по-големия брат на Осама Бен Ладен - Шафик Б. Ладен, на 11 септември сутринта на преговори с "Карлайл Груп" "Карлайл Груп" е един от големите световни доставчици за отбраната, които ползват големи облаги от афишираната след 9/11 "Война с тероризма" и войните в Афганистан и Ирак.

Пентагонът

Как някой ще прелети със 60 тона, 125 фута ширина, 44 фута височина през тази преграда. Преди атаката на Пентагона, според твърденията, самолетът изпълнява 270 градусова маневра надолу по спирала, докато Хани Ханюр е известен като ужасен пилот, който не можел да пилотира дори малък самолет. "Той не се притесняваше от това, че дори не можа да завърши курса" "До ден днешен съм изумен как изобщо е долетял до Пентагона... Той изобщо не можеше да пилотира."

Няма седалки, няма багаж, няма тела. Нищо, освен тухли и каменни отломки.

Официалното обяснение на всичко това е, че топлината от горивото от самолета е изпарила самолета. Полет 77 има два двигателя "Ролс Ройс", направени от стомана и титаний и тежащи по 6 тона всеки. Според науката е невъзможно 12 тона стомана и титаний да се изпарят от самолетно гориво. Същото така ни казаха, че телата могат да бъдат идентифицирани дори по пръстови

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Шефът на НАП обяви, че България все още не е взела швейцарския диск с информацията за задгранични сметки на българи, купен от германското правителство.

"Той все още не в България", каза Красимир Стефанов, но обяви, че там има информация за около 200 млн. евро на български граждани.

"Има средства от тези пари, които са законно придобити", но той отказа да каже за колко българи става дума.

Стефанов допълни, че все още продължава проверката на футболните клубове от А група – и собственици, и футболисти.

"Оказа, се че има пряк фискален ефект от тези проверки – досега проверката на клубовете донесе 8 млн. лева на хазната. В резултат на нашите проверки дисциплинирахме този бранш, счетоводството не им е най-силната страна", посочи той.

"Музикалните дейци от фолка, от рока много подпомагат НАП, дори ни молят да им препоръчаме счетоводители. За Васил Найденов знаят всички, че дойде при мен, призна, че не е плащал данъци, и обеща да си плати всичко, което дължи", каза той.

"България е единствената държава в ЕС, която няма праг за плащане в брой. Това научих едва сега – на европейска среща на ръководителите на приходните агенции в Естония", обясни шефът на НАП.

"В Естония разбрах, че ние сме единствената приходна агенция, която няма достъп до банковите сметки, вкл. и на физическите лица. Това, което правим в момента, е да уеднаквим данъчното законодателство с европейското.

Това, което предлагаме, е забрана за прехвърляне на фирми при задължения, каквито случаи има на социално слаби, вкл. и на безнадеждно болни хора. За последните шест години от подобни прехвърляния загубата за хазната е от около 6 млрд. лева. За тази година прехвърлянията, които сме успели да предотвратим, са за 1 млрд. лева", посочи данъчен №1 на републиката.

Красимир Стефанов изрази увереност, че ще бъдат изпълнени планираните над 12 млрд. приходи от данъци.

Снимка: БГНЕС

В 3,43 ч. тази нощ е регистрирано земетресение с епицентър на около 130 км югозападно от София, извън територията на страната, съобщи Гражданската защита.

По данни на Сеизмологичния институт към БАН трусът е бил с магнитуд 3,4 по скалата на Рихтер и не е усетен на територията на България.

Няма данни за жертви и материални щети.

В четвъртък земетресение с магнитуд 2,5 по Рихтер бе усетено в столицата.

Епицентърът на труса беше в района на Герман.