2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
24.08.2011
Скорошна статия в Der Spiegel, "Извън контрол: разрушителната сила на финансовите пазари", помага да се обясни какво се крие зад облагането на финансови транзакции, които наскоро бяха предложени от Ангела Меркел и Никола Саркози. Статията започва, както следва:
Врагът изглежда дружелюбен и непретенциозен. В своите износени обувки, с рядка бяла коса, Джон Тейлър напомня на възрастен професор по социология. В офиса му в Манхатън по рафтовете има книги от пода до тавана, близо до бюста на Теодор Рузвелт има и антични телескоп.
Тейлър е председател и главен изпълнителен директор на концепциите FX, на хедж фонда, специализиран във валутни спекулации. Това е най-големият по рода си в света хедж фонд, ето защо Тейлър отчасти е отговорен за колапса на еврото. Критиците обвиняват Тейлър и други като него в изостряне на правителствената криза в Гърция и ускоряване на разпадането на Ирландия.
Шведския министър на финансите Андерс Борг се отнася с хора като Тейлър, "като към глутница вълци." Губернаторът на Ню Йорк, Андрю Куомо, дори веднъж нарече играчите "мародери след ураган".
Ето няколко откъсчета от статии, които са достойни за вашето внимание:
- Истината е, че финансовите пазари контролират политиката.
- Пазарите използват всички слабости и всеки слух, за да спекулират на една страна след това на другата.
- Фондовите пазари в момента са в криза. Дори най-опитните брокери, които не мога да си спомнят, кога в последната седмица цени за цял ден (и често дори в рамките на същия ден) варира в широки граници.
- Но без разрушителна сила на банките, хедж фондовете и други инвестиционни компании, светът нямаше да се намира там, където е сега, а именно - на ръба на бездната.
- Много неща, които се случват на Уол Стрийт и финансовия район на Лондон, са "социално безполезни", казва председателят на финансовото регулиране и надзор на Великобритания, лорд Адеър Търнър.
Фласбек вярва, че кризата в световната икономика има "общ корен, а именно неспособността на икономистите правилно да интерпретират света."
- Брокерите от Deutsche Bank изглежда са по-наясно кой е собственик на облигациите на правителството на Гърция, от самите гърци.
- Спекулациите върху икономическата история винаги са съществували, но никога до такава степен, както сега.
След колапса на пазарите, тогавашния германския президент Хорст Кьолер нарече финансовите пазари "чудовища".
- Главата на регулаторните агенции за банкиране на Германия, Йохен Санио смята, че е вероятно, следващата финансова криза да дойде от, до голяма степен от нерегулираната област на хедж фондовете и другите финансови играчи.
- На въпроса дали може бъдещата криза да е по-малко вероятна, бившия председател на Deutsche Bank и настоящ председател на Надзорния съвет на HSH Nordbank, Мед Хилмар, просто отговори "не". Според него, в бъдеще ще се спукват още по-големи финансови балони.
Източник
Пчелите опрашват повече от една трета от земеделските култури в Северна Америка (това важи за навсякъде), като се започне от плодове като праскови, ябълки, череши, ягоди до бадемите в Калифорния. От опрашването на пчелите зависят около деветдесет процента от тези растения. Така че, без тези насекоми с прибирането на реколтата от тези култури можем да се простим. Да не говорим за мед и цветя.
В тази статия ние ще обсъдим това, което заплашва масовото измиране и намаляване на пчелните семейства в Северна Америка и на други места по света. Ние ще се опитаме да хвърлим светлина върху икономическите и политическите последици от настъпването на смъртта им, и как изчезването на пчелните семейства са свързани с проблема за глада в света.
Може да има много причини, които могат да причинят намаляване на популацията на пчелите. Но така или иначе, най-важната от тях е използването на генетично модифицирани организми (ГМО); семената отглеждани по технологията Терминатор (особеност на тази технология е създадаването на семена от които растат стерилни, не даващи семена растения), които с одобрението на правителството, са широко използвани в селското ни стопанство. Ние се опитваме да обясним как генетично модифицираните семена предизвикват разпадане и унищожаване на пчелните семейства.
Генетично модифицирани семена са произведени и разпространявани от мощни биотехнологични корпорации. Те имат големи амбиции, те искат да постигнат надмощие в бранша в селското стопанство и манипулирани умело от правителстваната политика по отношение на селското стопанство, за да постигнат целите си. Американски корпорации като Monsanto и Pioneer създадоха хибридни семена, които растат само в определени обстоятелства, често свързани с употребата на торове и / или инсектициди от същия производител.
Генетично модифицирани растения, обикновенно се придружават от генетична модификация на цветния прашец. Той се превръща в "стерилен" и, следователно, за пчелите в него няма достатъчно хранителни вещества. Те започват да умират от болести, глад или заболявания на храносмилателния тракт, който включва събиране на нектар и цветен прашец през лятото и хранене с мед по време на зимните месеци, когато пчелите не напускат кошерите.
Ние отчитаме четири основни причини, които, според различни мнения, са отговорни за смъртта на пчелите. Това са Varroa акарите, паразити, мобилни телефони, и семената, които са били отглеждани по технологията Терминатор.
Причина 1: Вароа акарите
Много експерти смятат, акарите Varroa наистина са основната причина за масовата смърт на пчелите през зимата на 2005 година. Въпреки това, когато учените от лабораторията за изследване на пчелите при Министерството на земеделието, пътували до Oakdale (CAL) за изследване на ситуацията на място, те не могли да намерят корелация между нивото на заразяване от акари и състоянието на колониите.
"Не можахме да намерим нито една единствена причина, която да е предизвикала масовата смърт на пчелите" - признава Джеф Петтис, ентомолог, учен от изследователската лаборатория в Beltsville (Мериленд).
В допълнение, лечението срещу акари може да доведе до факта, че кошера ще бъде беззащитен срещу настъплението на патогенни бактерии. Точно както злоупотребата с антибиотици води до затруднения днес за лечение на инфекциозни заболявания и повишен риск от смърт при хората.
Причина 2: Паразитите
Днес не само културите, но дори и живи плетове и горски полянки се пръскат с пестициди или хербициди. Тези химикали са като символ на онвошението ни към природата като към враг. Но това, което обрабоваме с отрова, в крайна сметка ще бъдат на масата ни - това е един много опростен начин за решаване на проблеми. Да не говорим за факта, че по този начин можем да игнорираме истинската причина.
Създаването на нови генетично модифицирани култури, устойчиви на някои пестициди и хербициди е довело до това, че химикалите започнаха да се използват още по-активно.
Връзката между смъртта на пчелите и използването на пестициди на основата на никотин - това е научно доказан факт. А фактът, че другите пчели и насекоми летят около празни кошери и меда не ги привлича, само потвърждава теорията на изхвърлените токсични вещества.
Излишъкът на токсини, сам по себе си определено не е нищо добро. Но ние все още трябва да установим връзката му с нарушенията на храносмилането, като например невъзможността човек да поглъща консерванти и да усвоява необходимите му ензими, за усвояване на протеинит, мазнини, въглехидрати и други хранителни съставки.
Причина 3: Мобилните телефони
Понякога, заедно с мобилните телефони, обявени за виновни са и други навигационни смущения: ултравиолетовите лъчи, променящите се магнитни полета и т.н.
Има и нещо вярно в тази теория. Доказано е, например, че електромагнитните вълни наистина имат известно влияние върху навигацията на пчелите. Но това влияние не може да бъде сериозно, поне не толкова, че да доведе до заболяване и смърт на насекомите. За да се убедите в това, е достатъчно да се вземат предвид внезапните изблици на слънчева активност. Това се случва почти непрекъснато, но въпреки това не пречи на пчелите да се ориентират в пространството.
Причина 4: Семената «Terminator»
От тези документи, които успяха да изтекат в медиите, можем да заключим, че мощните корпорации в Канада правят тестове и организират масово производство на култури, разработени в рамките на програмата «Терминатор". Отличителна черта на тези растения е, че през следващата година семената им не покълват. И фермерите отново са при производителите на генетично модифицирани организми за нови семена.
И пчелите, които се опитват да събират цветен прашец от тези растения, имат прекъсване на храносмилателния тракт. Проучванията показват, че цветът на по-ниското отделяне от червата на насекомите, събирали прашец от генетично модифицирани растения, става черен. Тези промени са сравними с тези, които настъпват в организма на пациентите с рак на дебелото черво. Рисунка 1: Изменение цвета на червото у пчелите
Гръдните разрези на болните пчели са много по-широки и тъмни (A) в сравнение с здравите пчели (B).
Промяната на цвета означава, че пчелите са били убити след събиране на цветен прашец. Пчеларите са потвърдили, че по време на прибиране на реколтата пчелите все още са били живи.
Нарушенията в храносмилателната система се дължат на попадане на твърди вещества, от които имунната система е застрашена. Не е изключена, перспективата да преминавайки през същите процеси на развитие на рак на дебелото черво и при човека.
Очевидно е, че пчелите, които абсорбират прашец от ГМО, развиват сериозно заболяване на храносмилателната система, което в крайна сметка, става причина за смъртта им.
Рисунка 2: Разрушаване на храносмилателната система на медоносните пчели
Съдържанието на ректума в пчели от Джорджия (A), се различава значително от съдържанието на пчелите от Пасадена, Калифорния (B). Ректалната стена на първия епрозрачен и през него може да се види съдържанието му, което прилича на маса от малки камъни (C). В пробите от Пасадена са намерени спори от ноземи(!?!), каквито в екземплярите от Джорджия няма..В Северна Америка, пчелите опрашват поне 30-40 процента от всички земеделски култури. Можем ли да кажем, че ГМО оказва пряко влияние върху храносмилателния процес на пчелите? Възможно ли е, да има прилики в храносмилателния процес между човека и пчелата? Трябва да се отбележи, че броят на епидемиите при пчелните семейства се е увеличил значително, след като ние започнахме да употребяваме храни от ГМО.
Бързото разпространение на такива човешки заболявания като рак на дебелото черво, затлъстяване, сърдечни заболявания и т.н., според някои изследователи, могат да бъдат свързани с консумацията на продукти, съдържащи ГМО. Неспособността на пчелите да пропуснат тези вещества през храносмилателната система, учените смятат, че подобен процес, протича и в храносмилателната система на човека.
Таблица: Зависимостта ни от пчелите Някои от най-ценните видове плодове, овошки, орехи и зърнени култури, които зависят от опрашването от насекоми, в частност медоносните пчели.
Съвкупната стойност на културите в милиард за 2006 год
Процент на опрашване от медоносни пчели
Процент на култури, опрашвани от медоносни пчели и други насекоми и други опрашиватели
Към другите се отнасят птици, вятър и дъждовна вода.Заключение
Очевидно е, че използването на ГМО е една от основните причини за намаляване броя на пчелите. Това е сериозен проблем, и показва също нашата уязвимост. Случайте на рак на дебелото черво са се увеличили през последните години, както сред хората, така и сред пчелите. Това, разбира се, е само на теория, но тя ни кара да се чудим за това, какво ядем всъщност.
Въздействието на генетични промени в околната среда още не са добре изучени. А ако за тях се знае, това, което се пази в тайна е в ръцете мощни корпорации.
По отношение на икономическите щети - загубата на пчелните семейства ще доведе до инфлация, липса на земеделски продукти и, по всяка вероятност, криза на селскостопанския отрасъл.
Може би само децата ни ще бъдат в състояние напълно да осъзнаят, че алчността е унищожила предците им на нашата синя планета.
(материалът е публикуван в zahariada.blog.bg)
Кой има полза от ГМО?
Опасността от MON810
„Същинската цел на храната, която е да храни хората, е подменена с икономическите цели на шепа мултинационални компании, които са монополизирали всички етапи на производството на храна – от семената до големите търговски вериги. Те се явяват основните бенефициенти на световната криза.“ Мигел Д’Еското Брокман, (Miguel D’Escoto Brockmann), председател на Общото събрание на ООН.
Какво е генетичното инженерство?
Генетичното инженерство е радикално нова технология, използвана от учените за манипулация на ДНК на живите организми. Генетичното инженерство върху растения започва в лабораториите през 80-те години на миналия век с големи обещания за изхранване на света и справяне с глада.
ГМО по света
13 години след първото значително култивиране на ГМ растение в САЩ през 1996 г. фактите за ГМО са (www.foeeurope.org/GMOs/Whobenefits/ExSummaryFeb08.pdf):
* Само 2,4% от цялата земеделска земя по света е с ГМ култури;
* 176 от 192 страни не отглеждат ГМО;
* 5 страни култивират почти 90% от всички ГМ растения по света – САЩ (50%), Аржентина (17%), Бразилия (11%), Канада (6%) и Парагвай;
* 4 ГМ растения заемат почти цялата площ с ГМ култури – соя, царевица и памук (95%) и ГМ маслодайна рапица (4%);
* Само 2 сортови направления се култивират – толерантни към хербициди и към насекоми.
ГМО в Европа
1 култура – единствената ГМ култура, разрешена за отглеждане в Европа, е царевичният хибрид на Монсанто MON810.
0.06% е площта от земеделска земя, използвана за отглеждане на ГМ култури в Европа.
ГМО - твърдения и факти
Намалено ли е въздействие върху околната среда от използването на пестициди?
Тъкмо обратното – количеството пестициди при култивирането на ГМ растения расте и е потвърдено в 19 страни (Bayer) . За първи път това е установено в САЩ през 1970 г. с наблюдаването на устойчивост на плевели към атразин, през 1980 г. се наблюдава устойчивост на плевели към инхибитори ALS. За периода 1994–2005 г. е
отчетено 15-кратно увеличение на глифозат при отглеждането на соя, царевица и памук. Използването на атразин (забранен в Европа поради проблеми, свързани със здравето) при царевицата в САЩ нарасна с 12% за три години – от 2002 до 2005 г.
Увеличават ли се добивите?
При нито едно генетично модифицирано растение целта за увеличаване на добивите не е постигната, въпреки работата на учените.
Толерантните към хербициди соя и памук намаляват нуждата от работна ръка, но имат по-ниски добиви от конвенционалните сортове и по-ниски печалби за фермерите. В райони с повишено засушаване и сух климат RR (Раундъп реди) соята дава по-ниски добиви. В най-добрия случай добивите на ГМ културите са същите, както и при конвенционалните. Добивите се влияят от фактори като климат, напояване и други не-ГМО фактори и зависят повече от уменията на фермерите, отколкото от факта, че са генетично модифицирани.
Възможно ли е справяне с кризата и нарастващите цени на храните?
Цените на царевицата за последните две години са се увеличили с 50%, на соята с 76%, 54% – пшеница, 104% – ориза, на Раундъп Реди – с 134%. Печалбата за Монсанто за периода 2007–2010 г. се предвижда да се увеличи с 74% (Goldman Sachs). С увеличаване на цените на храните печалбата на мултинационалните агрохимически компании ще
расте експоненциално. За фермерите остават по-ниските добиви, по-високите цени на хербициди, по-високите цени на семена, загубата на пазари и свободата на избор.
Какво е Bt растение?
Bt растенията са създадени през 1996 г. чрез модифицирането с гени на Bacillus thuringiensis (Bt) с цел растението само да произвежда протеина, като по този начин само се защитава от насекоми без да е необходимо пръскането с Bt и/или синтетични пестициди. Растения-пестициди са Bt царевица, картоф и памук.
Случаят с Bt царевица в Испания
Въпреки че в Испания проблемът със стъблопробивача при царевицата е незначителен, според доклад на работна група към правителството, през 2002 г. държавата решава стане единствената страна в Европа, която произвежда единствената разрешена за култивиране земеделска култура – Bt царевица – MON810. След 2006 г. случаите със замърсяване зачестиха и в знак на протест един земеделски производител на биологична царевица изгори цялата си продукция, тъй като не можа да продаде продукцията, замърсена с ГМ полени от съседните полета.
Забрана на царевичният хибрид MON810 в Европа
6 страни в ЕС забраниха култивирането на ГМ царевица досега: Австрия (1999), Гърция (2005), Унгария (2006), Франция (2008), Люксембург (2009), Германия (2009).
„Сортът царевица на Монсанто MON810 е опасен за околната среда и има наистина нови доказателства за това.“ - Илзе Айгнер, министър на земеделието на Германия.
В тези 6 страни забраната е въз основа на предпазни клаузи от Директивите 2001/18/EC и Регламент 1829/2003, които позволяват конкретна забрана на ГМ видове на основата на научни доказателства, свързани със заплахи за околната среда или здравето на човека.
Други забрани
Швейцария – мораториум от 2005 до 2013 г., който включва забрана за отглеждане на всички ГМ култури, както и използването на ГМО за храна на животни;
Италия – забрана на всички ГМО, докато законодателството за „съвместно съществуване“ е в сила;
Уелс (Великобритания) – забрана, основана на режима за отговорност;
Валония (Белгия) – забрана, основана на «съвместното съществуване»;
Полша – забрана за продажба на ГМ семена;
Австрия – забрана за царевични хибриди MON863, T25 и Bt 176; маслодайна рапица GT73, Rf3, Ms8, Ms8xRf3.
Аргументи за забраната
Опасност за околната среда
През последните 3 години се натрупаха достатъчно научни доказателства, които показват убедително, че ефектът на Bt сортовете царевица са твърде далеч от очакванията и че техният опасен потенциал е дори по-голям от предвижданията.
«Фермерите се притискат да използват по-големи и допълнителни количества инсектициди, за да се справят с тази резистентност на вредителите, облагодетелствайки производителите на пестициди, които често са същите компании,
които произвеждат ГМО», се казва в доклад на Европейската комисия до Световната търговска организация, който критикува оценката на риска от ГМО, в частност Bt растенията.
През февруари 2008 г. 37 учени от 11 страни написаха отворено писмо до Европейския комисар Ставрос Димас, подкрепяйки неговото предложение за отхвърляне за оторизиране отглеждането на ГМ сортове Bt царевица 1507 и Bt11. Те подчертаха липсата на консенсус относно безопасността на ГМ растенията и се аргументираха с искане за «временна забрана за култивирането докато не се направи обоснована оценка на риска» (http://www.vdwev.de/Scientists%20letter%20to%20Dimas.pdf).
» Целевите насекоми развиват резистентност към пестицидите, произвеждани от Bt ГМ растения. MON810 царевицата
има свойството да произвежда инсектицидните молекули Cry1Ab в голямо количество и непрекъснато. Това свойство дава възможност за възникване на резистентност в неприятелите (Tabashnik, B.E, 2008).
» Активният токсин CRY1AB, произвеждан от царевицата MON810 съществува в почвата и водните екосистеми повече от 350 дни след култивирането, което може да доведе до ефект в нецелевите организми. Това дава основание да се каже, че този сорт царевица е опасен за околната среда (Rosi-Marshall, E.J, 2007).
» Замяната на един неприятел с друг. През 2006 проведените в САЩ изследвания от Catangui, показват, че нови инсекти просто запълват нишата на организмите, убити от Bt царевицата (напр. европейския стъблопробивач) (Catangui M.A. et al. 2006). Разпространението на полените.
» В доклад на Междинната комисия на върховния орган по генно-модифицираните организми във Франция (Yvon Le Maho, 2008) се посочва, че разстоянието, което преминават полените е много голямо (повече от 10 км). Царевицата е чувствителна култура за кръстосано опрашване и е доказано, че търговските хибриди произвеждат повече полени, отколкото техните родителски линии.
Ефект върху човешкото здраве
Bt протеинът, произвеждан от MON810 за разлика от естествено произвеждания от бацилите, е модифициран допълнително, което променя неговите функции, правейки го патогенен. Засега няма нито едно научно изследване, което доказва безвредността на това трансгенно растение относно здравето на хората, а има проучвания, които показват реакцията на имунната система при мишките и други организми, причинена от протеина Cry1ab.
Социално-икономически съображения
Количеството на хербицида Раундъп реди в САЩ се е увеличило 15 кратно, факт е необходимостта от увеличаване на количеството и допълнително третиране с други пестициди за целевите неприятели, както и за неочакваните нови неприятели. Концентрирането на производството и търговията на семена, както и на пестициди в ръцете на няколко мултинационални компании, ощетява дребните земеделски производители.
Аргументи за забрана на MON810 в България
Законови аргументи
От гледна точка на законодателството при отсъствието на оценка на риска, както и на анализи, които да отразяват специфичните условия за България е необходимо да се приложи предпазната клауза на европейския регламент и директива.
Научни аргументи
Липсват научни изследвания за конкретния биогеографски район на България, за да се направи оценка на риска
от отглеждането на хибрида MON810, както се изисква от европейското законодателство, чл. 23 от Директива
2001/18/EC; и регламент 1829/2003.
Ползи за България от забрана на хибрида MON810
» Възможност за пазар в Европейския съюз, където ГМ културите подлежат на строги ограничения и са отхвърлени от потребители и търговци
» Свобода на земеделските производители да избират начина и доставчиците на семена и средства за растителна защита
» Възможност за опазване на старите сортове и развитие на нови, на базата на класическите и безопасни технологии
» Възможност да се опазят териториите от Националната екологична мрежа – националните и природни паркове, резервати, местата по Натура 2000, екологично чувствителни райони, както и стопанствата с биологично производство
» Възможност да запази имиджа на страна с вкусна и безопасна храна, запазени природни дадености, развитие на устойчив туризъм.
Алтернативата на ГМО
Увеличават се доказателствата, че ГМ растенията не са решение за справяне на бедността и глада в света, нито с увеличаващите се екологични проблеми като промяната на климата. Четиригодишното глобално изследване „Международна оценка на земеделската наука и технология за развитие“ (Доклад на IAASTD – http://www.agassessment.org/) известна като Световния доклад за земеделие, под егидата на Световната банка, ООН и Световната здравна организация заключава, че най-добрият начин за справяне със световния глад е преминаването към методите, основани на биологичното разнообразие. В доклада е подчертано значението на биологичното земеделие, което предлага не само храна, суровини и биомаса, но и услуги и функции за екосистемите и оказва влияние на ландшафта и културата.
Когато икономическата, социална и екологична цена се увеличава непрекъснато, ние трябва да се запитаме кой има полза от това?
Д-р инж. Светла Николова, Агролинк
Взето от: allvin.blog.bg
Скъпи сънародници, обичам България, но вече съм убеден, че има доста българи зад граница, на които, меко казано, не им пука за родината. В чужбина живее една такава безлична маса български емигранти, за които повечето от вас навярно дори не подозират, че съществува. В последните няколко месеца станах свидетел как десетки интелигентни българи, мои познати, се преселиха в Англия. Всички те имаха собствени жилища, добри професии и солидни доходи. Познавам още толкова, които също имат завидно материално и социално положение в страната, но и те се стягат да емигрират. Това не е икономическа емиграция, а нещо различно. Нещо, което е тревожно, защото потвърждава, че интелигенцията напуска страната. Тъжно. Но има и друго, което е още по-тъжно. Идвайки в Англия, а навярно и по другите части на света, тази интелигенция забравя завинаги родината. Ще се опитам да се обоснова.
Сравнително скоро след като дойдох в Англия, се случи нещо, което ме изненада. Градът, който избрахме със съпругата ми, не е никак голям. Не познавах никого и дните ми, макар и пъстри от впечатления, бяха сиви и еднообразни. Или иначе казано - липсваха ми познанства с други сънародници. След около два месеца на изолация най-накрая така желаните познанства се случиха. Първите българи, които срещнах, бяха от смесени бракове - Петър - университетски преподавател по компютърни системи, женен за англичанка, и Боряна - учителка по пиано, омъжена за англичанин. Петър имаше две деца, а Боряна - три. Забелязах, че нито децата на Петър, нито тези на Боряна говорят български. Това ме озадачи и веднага попитах защо не са научили децата си на български? Отвърнаха ми, че това не им е нужно. После седмици наред се питах как ли се чувстват тези родители; тези, български родители, чиито деца говорят само английски? След време се случи така, че за моя радост се запознах с още две, но този път, изцяло български семейства. Те живеят в Екситър - съседния по-голям град до нас. Мъжете са университетски преподаватели, а жените работят на добри длъжности. Всичко изглеждаше хубаво, докато не се разговорих с децата им. За моя изненада се оказа, че децата в тези изцяло български семейства също не говорят и дума български! Не издържах и се намесих. Отговорът на родителите им беше, че когато питали децата си нещо на български, те отказвали да отговарят, а когато ги питали на английски те веднага отговаряли. Ще се опитам да онагледя споделеното с действителна случка, за да добиете представа колко нелепа е ситуацията.
Бяхме се събрали с едното от споменатите семейства на вечеря. Четиримата възрастни стояхме на масата, а децата ни си играеха край нас. Естествено всички говорехме на български. Техните деца обаче говореха на нашите на английски. Жена ми се почуди: “Е, хубава работа? Тук сме само българи, пък децата ни си говорят на английски?”Думите й увиснаха в пространството. Настъпи неловко мълчание. Аз обаче се включих и попитах: “Защо позволявате това? По този начин децата ви ще загубят връзката с България!”Знаете ли какво ми отговари университетският преподавател? Каза ми: “Е, и какво от това?”Разбирате ли за какво страшно мислене става дума? “Е, и какво от това?” Неговите думи се запечатаха дълбоко в съзнанието ми. С течение на времето, срещайки се с различни хора, аз започнах да приемам споменатата позиция - на отчужденост към българщината, не за правило, а по-скоро за изключение.
Докато се стигна до събитието, което смени отново цялата ми нагласа. То се случи наскоро след тазгодишните великденски празници и така силно ме провокира и натъжи, че никога няма да го забравя. В близост до нашата кооперация има поляна с пейки, маси и стационарни барбекюта. Когато времето е хубаво, мястото се изпълва с хора, които пекат различни меса на барбекютата, хранят се на открито и се забавляват. След светлия празник решихме и ние да си направим нещо като български Великден. Поканихме всичките си български приятели и ги помолихме да доведат колкото могат повече още наши сънародници на срещата. И мисля, че се получи - събрахме се шест български семейства. Аз посрещнах всички с поздрава: “Христос Воскресе”и повечето ми отговориха, но двама се заинатиха. Единият ми вика: “Абе, знае ли човек дали е така”, а другият се прояви като типичен неверник и ми върна въпроса с въпрос: “Ама ти вярваш ли в тия работи?”Истински голямата изненада обаче дойде малко по-късно. Тя се случи, когато установих, че децата на всичките тези шест български семейства не говорят изобщо български. Направих си труда да заговоря всяко едно от тях поотделно, за да се уверя, че е така. Седнахме да обядваме и се обърнах към родителите им с въпроса защо децата им говорят само английски. Те ми отвърнаха, че така е било по лесно за самите тях, т. е. за децата. Това за мен беше пълен абсурд. На поляната тичаха, смееха се и се гонеха тринадесет българчета, които си говореха и подвикваха на английски!? Попитах една майка защо допуска това. А тя ми отвърна, че и аз съм щял да го приема, но още ми било рано. “Не, никога няма да допусна това с децата си”, съпротивих се аз, а тя спокойно ми отвърна: “Значи ще ги подложиш на излишен стрес”.Малко по-късно се обърнах със същия въпрос и към другите, като настоях за отговор, защото английските викове от тичащите наоколо наши, български деца не ми даваха мира. И тогава дойде шокиращото обяснение на един от бащите (отново университетски преподавател в Екситър), когото ще цитирам по памет: “Това, че няма да знаят български, не е никакъв проблем! На тебе още ли ти пука за България? Я се огледай къде сме? Какво повече може да иска човек от живота? Ние ще им дадем всичко. Ще им помогнем да се изучат, да завършат колежи и един ден да си намерят хубава работа. Ще имат парички и... пей, сърце. Ти не си отскоро тука и е време да зарежеш тия националистични дивотии и да погледнеш на живота по-философски.”Сякаш нож ме жегна в сърцето при тия думи. “Прощавай, но не мога да се съглася с теб!”, апострофирах го аз. “Ама какво толкова се изненадваш- продължи той, - аз съм човек с доста контакти и познавам поне още двадесет българи, чиито деца също не говорят и дума български.”След тези думи не намерих сили да продължа спора и замълчах. Другите гости на масата обаче напълно се съгласиха с него и даже вдигнаха наздравица.
Когато вечерта останах сам, се попитах, ако наистина така мислят повечето български интелектуалци емигранти, за какво всъщност иде реч? Ако всички престанат да учат децата си на български, какво ще стане с България? По-точно какво ще остане от нея един ден? Сега, преди да ме обвините в лицемерие, защото аз самият живея в Англия, а това знам, че е нормално да подразни някои, помислете над този материален поглед на българина емигрант. Когато той вече е придобил онова, което не е имал в България и когато е получил така жадувания по-уреден живот. Колко бързо и колко лесно забравя откъде е дошъл. С каква лекота къса нишката с миналото си и как става апатичен към вярата и родината си. И всичко това, без да е имало война. Без да е имало световен катаклизъм. Без да е имало репресии... Просто той е станал друг човек. Превърнал се е за няколко години в “нов” човек. Той има пълен хладилник. Собствена къща. Две коли. Няколко хиляди в спестовната си сметка. Той е на върха на света. Той е “щастлив”. Погледнете към този “красив” образ и го запомнете. Ако един ден съдбата ви се стече така, че и вие се окажете от другата страна на границата, да не допуснете това да се случи и с вас. Не казвам, че тези интелигентни емигранти трябва да се върнат в България. Не казвам, че трябва да я обичат. Нито пък, че трябва да са православни християни. А още по-малко пък да занимават децата си с нашата автентична и уникална азбука. Животът е неприкосновен свещен дар и всеки сам избира как да премине през него. Аз просто се питам на глас кое е това, кое кара тези хора, в даден момент, напълно да забравят за България? Кое ги отвращава дотолкова, че решават, че ще е добре да прекъснат завинаги пътя на техните деца към родината?
Трудно е да се посочи лекарството за това състояние, но не е толкова трудно да се напипа първопричината. Според моите скромни наблюдения тя се съдържа основно в типичниянихилизъм, на българина. Именно нихилизмът и всичко свързано с тази грозна поведенческа черта е нещото, което е най-страшно. И то е страшно не защото косвено допринася за обезлюдяването на страната, аз затова защото очертава тази ужасна българска мисъл на успелия емигрант: “Аз вече имам, това, за което копнеех. Защо трябва да ми пука за България? Защо трябва да имам нещо общо с тази страна?” Един наивник обаче все още вярва и обича тази страна. Това е авторът на тези редове (и той знае, че не е единствен). Този наивник от време на време пише за нея. Пише предимно с болка, но често и с надежда. Този наивник има една мечта. Една детска и наивна мечта. Тя е да види как България се възражда. Как хората се връщат към вярата и националните ценности и се събуждат от дългогодишната летаргия. А интелигентните наши емигранти постепенно преосмислят приоритетите си и започнат да учат децата си и на български.
Мартин РАЛЧЕВСКИ
Още статии и коментари от Мартин Ралчевски може да прочетете в неговия блог: www.ralchevski.blogspot.com
Взето от: allvin.blog.bg
Башар ал Асад: Режимът ми няма да падне понеделник, 22 авг 2011 г.
Президентът на Сирия Башар ал Асад заяви, че няма никаква опасност режима му да падне. Това става няколко дни след като западните лидери призоваха той да подаде оставка.
Докато в Либия се отброяват последните часове на властта на Кадафи сирийският президент показа, че се чувства сигурен за поста си.
В интервю за държавната телевизия Асад заяви, че решението за Сирия е политическо, но трябва първо да бъде въведен ред в страната.
Ашар обещава демократични промени и промяна на конституцията, както и повече свобода, но протестите срещу него не спират.
В защита на думите си той посочи, че е предприел мерки за въвеждане на многопартийна система и че избори може да има през февруари.
Той припомни и, че в събота в Сирия пристигна хуманитарна мисия на ООН, за да провери ситуацията в страната.
Асад отхвърли призивите на САЩ и ЕС за оставка като посочи, че западните лидери трябва да стоят настрана заради кръвта, която са проляли в Афганистан, Ирак и Либия и заради политическия, икономическия и социалния срив.
Ал Асад предупреди, че ще отвърне на всеки опит за чуждестранна военна намеса в страната.
Башар ал-Асад от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Башар ал-Асад | |
|
|
президент на Сирия |
|
| действащ | |
| встъпил в длъжност на 17 юли 2000 |
|
| Вицепрезидент | |
| Предшестван от | Абдул Халим Кхадам |
| Сменен от | настоящ |
| Роден | 11 септември 1965 Халеб, Сирия |
| Съпруга | Асма Асад |
| Полит. партия: | Баас |
Башар ал-Асад (на арабски: بشار الأسد) е президент на Сирия от 2000 г. и лидер на партия Баас.
Син на бившия сирийски президент Хафез Асад. Следва медицина в Дамаск и Лондон, специализира офталмология. Първоначално за наследник на президентския пост е сочен по-големият му брат Базил, който обаче загива при автомобилна катастрофа през 1994 г. Башар ал-Асад се завръща в Сирия, завършва военно образование и се отдава на дипломатическа кариера.
На 10 юни 2000 г. умира баща му Хафез Асад. Следва бърза промяна в конституцията на Сирия, с която се сваля изискуемата възраст за заемане на президентски пост от 40 на 34 г. На 10 юли с.г. Башар ал-Асад е избран чрез референдум за държавен глава на Сирия. На провелия се на 27 май 2007 г. референдум той е преизбран за нов 7-годишен мандат.
Асад принадлежи към религиозната общност на т.нар. алавити, които образуват политическия елит на сирийската държава. Новият президент на Сирия е запален привърженик на интернет и застъпва тезата за развитието на компютърните технологии в Сирия.
Категории: Президенти на Сирия | ХалебCategory: Националният път | Added by: Voisil
bars.ucoz.net
Автора на блога, няма общо с организацията от чиито сайт е взета статията, нито е съпричастен към цялостната и дейност, а просто конкретната статия и изразения ред на мисли в нея, изцяло съвпада с възгледите на автора на Независим националистически блог, относно бъдещото управление на България и прегледа на нейното близко политическо минало, направен в статията.
Годината е 1990 г. Калифорния е в екологична криза. Плътен смог застрашава общественото здраве. Отчаяна управата на щата се насочва към първоизточника на проблема: автомобилните газове. Новината за електрическия автомобил на Дженеръл Мотърс вдъхва нова надежда и води до издаването на указа за нулеви емисии, който предвижда до 1998 г. 2% от новите автомобили, продавани в Калифорния, да са с нулеви емисии, а до 2003 г. -- 10%.
EV1 на Дженеръл Мотърс е една от най-бързите и ефективни коли, произвеждани някога за масова употреба. Задвижва се с електричество и има нулеви емисии. Малцината щастливци, които са я карали, не са си и помисляли да се разделят с нея. Защо тогава Дженеръл Мотърс унищожава парка си от ел. автомобили в Аризонската пустиня? Според режисьорът на документалния филм "Кой уби електрическия автомобил" (2006 г., Сони Пикчърс) Крис Пейн, самият той бивш собственик на EV1, отговорът е убийство. В стила на Агата Кристи.
Заподозрените са седем -- акумулаторите, нефтената индустрия, автомобилната индустрия, правителството, автомобилите с въглеродни клетки, потребителите, Борда по чистотата на въздуха в Калифорния. Във филма той проследява живота и мистериозната смърт на EV1, като разглежда културните и икономически последствия за правителството и бизнеса в САЩ. За него EV1 е едновременно алегория на провала -- предвид цените на петрола днес и качеството на въздуха, но и символ на потенциала на обществото да надмогне себе си и да си осигури един малко по-добър свят.
Галерия
Изобретяването на еврейския народ Параметри
| Проуктов номер | 978-954-8628-06-8 |
| Издателство | БГкнига |
| Автор | Шломо Занд |
| Търговец | БГкнига ЕАД |
| Брой в опаковка | 1 |
| Височина | 210 мм. |
| Широчина | 145 мм. |
| Страници | 540 стр. |
| Тегло | 300 гр. |
| Твърди корици | Не |
Описание
ТАЗИ КНИГА Е С БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА
Може би книгите, които съчетават в себе си страст и ерудиция – не променят политическите ситуации – но ако можеха да го правят, тази книга би станала повратна точка.
Обзървър
„Все още можем да си затваряме очите за истината. Много гласове ще продължат да настояват, че „еврейският народ” е съществувал в продължение на четири хиляди години, а „Ерец Израел” винаги му е принадлежала. Въпреки че историческите митове, подплътени с голяма доза въображение, успяха да доведат до създаването на израелското общество, днес те са част от силите, пораждащи възможността за неговото унищожение.“
Шломо Занд
„Изобретяването на еврейския народ“ стана бестселър в Израел и Европа, засягайки една животрептяща тема и предизвиквайки оживени дискусии. Шломо Занд изследва родовите корени на еврейския народ и генетичното му родство със съвременните израилтяни, като поставя въпроса: имат ли основание евреите да смятат себе си за отделна нация на генетично ниво или съществуват убедителни доказателства, които да ги откажат от този мит и да превърнат Израел в една по-отворена държава за целия свят?
Нито една от съвременните нации няма такава разнообразна и влиятелна история като еврейския народ. С въпросите си за съществуването на „вечния” еврейски народ, Занд смело пречупва статуквото на еврейската национална историография. Всички знаят библейската история за изгнанието на евреите по време на римската империя през І век от н. е., което ги принуждава да се разпилеят по целия свят. В своята новаторска, смела и амбициозна книга Шломо Занд показва, че израелският национален мит е „измислен” на определен исторически етап (през ХІХ в.) в Германия, от интелектуалци с еврейски произход. Еврейската интелигенция си поставя за задача да изобрети народ „със задна дата”, в стремежа си да консолидира всички евреи. Занд прецизно анализира официалната версия на историята и запознава читателя със създаването на този национален мит. След прочитането на тази увлекателна книга, дори читателят-скептик би могъл спокойно да си отдъхне – законите на историята не правят изключение за никого
Изтегли откъс тук Pages from the-invention-of-the-jewish-people-extract.pdf
"Говорейки за евреите, ние трябва да правим разлика между религия, раса и култура."
Интервю с професор Шломо Занд за Russia Today.
И мнения на един равин срещу ционизма:
apologeniuss (Преди 18 часа) Премахване | Блокиране на потребителя | Спам The Talmud is hate, racism and 666!!! Ciao + + +
apologeniuss (Преди 5 часа)
Премахване | Блокиране на потребителя | Спам
Only the Thora, the Prophets and the Messia Jesus Christ and the Chatolic Church (from Vaticano II the synagogue of satan enter in the Church!) are from God. + + + (sorry for my english!)www.youtube.com/user/apologeniuss
Качено от dokumentalni2 на 27.11.2010
От нацистите до НАСА - животът на Вернер фон Браун.
Представяме ви този филм, тъй като само преди седмица американското правосъдно министерство публикува доклад, в който разкри тайна програма, по която учените от Хитлерова Германия са намирали убежище в САЩ. Един от тях е нацистът Вернер фон Браун, щурмбанфюрер от SS и член на НСДАП. След края на войната работи в САЩ като технически съветник към ракетната програма на САЩ. През 1950 г. е прехвърлен в Хънтсвил, Алабама, където 10 години оглавява Редстоунската ракетна програма. Той отговаря за разработката на Сатурн 5 — ракетата, използвана в програмата Аполо за пилотиран полет до Луната. Много учени в НАСА признават, че той е истинският създател на Американската космическа програма.Секретната програма имала за цел да изтегли учените, за да не могат останалите държави да сложат ръка върху научните достижения на Нацистка Германия.
www.youtube.com/watch - 5/5
|
|
Иван Маразов Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ |
Проф. Иван Маразов е роден в село Пирне, Айтоско. Завършва изкуствознание в института "Репин" в Санкт Петербург. От 1967 работи като научен сътрудник в Института по изкуствознание в София и от 1988 до 1991 е негов директор. Урежда изложби на тракийското изкуство в Япония и в САЩ. Преподава в Нов български университет, департамент "История на културата". Министър на културата в правителството на Жан Виденов. През 1996-а е кандидат за президент от БСП. Последната му книга "Мистериите на Кабирите в Древна Тракия" разказва за религиозния култ на древния народ.
- Проф. Маразов, много ли са мистериите, които не знаем за траките?
- Мистериите са затова, за да не се знаят. Траките все още са загадка и тяхното общество недостатъчно релефно изпъква на фона на историческата карта на Балканите. Не са достатъчно и сведенията за културата им - както знаете, историята се свежда главно до дати на войни. Това е политическата история на траките - те постоянно са били във война - със себе си, между себе си или с елините, или със скитите, или с македоните. Били военизирано общество с военна аристокрация, с царски дружини и така са си осигурявали прехраната - чрез грабеж и военни победи. Колкото до това дали траките са били равностойни на гърците и на всички древни народи, аз смятам, че да, те са участвали във всички политически процеси, били са необходими съюзници на гърците. Елините са създавали колонии по тракийския бряг и са имали нужда от свои хора. И не случайно, когато атиняните били в опасност по време на Пелопонеските войни, са изпращали върволици от дипломатически представители и дарове на тракийските царе, за да могат да си осигурят сериозен тил. Разбира се, писмените извори са много важни, но писмените сведения за траките идват от други народи, тъй като самите те са били безписмен народ. Поради което са останали беззащитни пред историята. И днес ние се мъчим да реконструираме тяхната история на базата на източниците, които предоставят археологическите находки.
- Как са изглеждали като генотип?
- Мога да се позова на Ксенофан, който казва, че ако траките си представяха боговете, те щяха да са синеоки и руси. Не съм съгласен с колегите, които наскоро подеха тенденцията да отричат тракийския етнос във формирането на българския такъв. Няма начин да не сме повлияни. Траките, най-големият народ на древността след индийския, както пише Херодот, да са изчезнали безследно преди да дойдат славяните, е невъзможно. Последните сведения за тях датират някъде от VI век от нашата ера. Никой не знае как са изчезнали, но когато нямаш държава, изчезването на народа е много лесно. Ето днес например при липсата на сериозна държавност българите от 9 милиона станахме около 7. Този полуостров, на който живеем, не е най-доброто място. Да, той има редица предимства, защото е кръстопът, но геополитически погледнато, от тук са минавали всички нашествия. Всеки е оставил културното си ДНК.
- Можем ли да се поучим на нещо от траките?
- Вече сме се "поучили". Траките така и не успяват да създадат силна държава поради сепаратистки тенденции вътре в социалното им устройство - много владетели, много княжества, които постоянно воюват едно с друго. Ето един урок на историята, който ние повтаряме упорито. От друга страна, корупцията при двора на траките е била чудовищна, според свидетелствата на Тукидид. Там нищо не можело да стане без подаръци (не че правя директна препратка, но нали ме питате за приемствеността). Ситалк, например, получавал от подаръци токова, колкото събирал от данъци. Това са около 1000 таланта, т.е. 20 тона злато. Представяте ли си?
- Кое е по-разумно - археологическите открития да бъдат консервирани там, където са намерени и съответно превърнати в туристически обект, или да се съсредоточат в големи музеи?
- Световната практика включва и едното и другото. Моето мнение, конкретно за България, е, че е редно нещата да остават там - в регионалните музеи, близо до мястото, където са разкопани. Но напоследък наблюдавам една тенденция, която никак не е добра - да се разполовява една находка. Тъй като е финансирана примерно от национален институт, едната част, по-атрактивната, отива в София, а другата остава в регионалния музей. Ето, находката от могилата Голяма Косматка - бронзовата глава, отиде в Археологическия музей. Имат основание някои от властите от страната да протестират. Още повече че имаме прецедент - Рогозенското съкровище беше върнато на Врачанския музей. Но ако на всеки четири години се завърта нова управленска логика, въобще не можем да говорим за стратегия. Има чудесни музеи в Казанлък, Варна, Пловдив, Враца - те могат да станат центрове на тракийската култура. Навремето - още преди 10 ноември, беше започнало строителството на голям музей на тракийската култура в Пловдив. Но политиката по отношение на ценностите непрекъснато се променя. Това дори не е най-големият проблем. Липсата на приемственост е проблемът. Няма специалност тракология. Археолозите би трябвало да получават някаква специализация. Аз, живот и здраве, ставам на 70 години, имам няколко колеги на по 55, един-двама на по 40 и край. Кой ще обяснява на туристите един ден какво точно гледат, ако нямаме компетентни кадри? Нашето поколение успя да направи тракологията международна наука. А сега няма дори публикации по темата. Опитах се да направя бакалавърска програма в Нов български университет, но тя пропадна. Говорих с министър Дянков, уж обеща, но нищо... А обучението на курса студенти за целия четиригодишен период ще струва не повече от 100 000 лв., които не вярвам да са проблем за държавата.
- Значи не сте оптимист по отношение на културния туризъм у нас?
- Напротив. Няма по-голям оптимист от мен. Правил съм много изложби в чужбина и зная какво е отношението на чужденците към тракийското наследство. Изнасял съм лекции пред претъпкани зали в САЩ и след това хората идват и питат: как може да посетим обектите, за които говорихте. Е, как да ги посетят, като нашите туристически фирми не предлагат подобни маршрути?
- Колекционерите се оплакват от закона за културното наследство. Вие смятате ли, че той ограничава иманярството?
- Иманярството е престъпление. Съмнявам се обаче, че да забраним колекционерството е начинът да се борим с него. Разграбването на гробниците тръгва още от самото им построяване. Самите строители са първите грабители. По-късно много чужди държави са имали целенасочена политика да копаят по време на Турската империя. Но в България все още има несметни неоткрити богатства. Нямам предвид "злато", както обикновено се разбира, а безценни артефакти с огромна научна стойност. Но при положение, че държавата преследва частните колекции, те така и ще си останат под земята. Или ще бъдат изнесени зад граница, защото легално не може да имаш колекция от антични монети, например. Въпросният закон убива не само археологическата наука, но зароби и художниците. Не може приятели да ти подарят картини: веднага ставаш "колекционер", т.е. престъпник. Тогава дайте да арестуваме Боян Радев, задето човекът цял живот купува български автори и ако не е той студентите по изкуствознание един ден няма какво да учат. Дайте да вкараме в затвора и Светлин Русев, който трябва да търчи до министерството на културата, за да удостовери някой си чиновник срещу 30 лв., че дадена картина е негова. А и искам някой да ми обясни кой е оторизиран да вкарва даден артефакт в графа "национална ценност". Ето, аз твърдя, че тази запалка е национална ценност. Хайде, опонирайте ми!
www.segabg.comhttp://www.peticiq.com/simeonovgrad
Скъпи сънародници, ние, родителите на загиналите в Симеоновград деца с подкрепата на роднините на загиналата в Бургас Валя и граждански съюз „Сила”, предприехме национална подписка за проняма в законодателството и по-конкретно за промяна в Наказателния кодекс. Подписката е насочена и срещу бездействието на институците при разследване на смъртни случаи причинени при пътно-транспортни произшествия и неадекватните мерки срещу нарушителите. Нашето искане е убийците на пътя, причинили смърт на едно или повече лица в следствие на шофиране без свидетелство за правоуправление (шофьорска книжка), шофиране с превишена скорост, употреба на алкохол и/или упойващи вещества (наркотици), както и отнемащите предимството на пешеходците, да бъдат съдени за умишлено убийство, а не както към момента за неумишлено деяние. Смятаме, че тази промяна ще окаже въздействие върху поведението на шофьорите и ще ги накара да се замислят преди да извършат всяко от тези нарушения на закона и вседствие на действията си да причиният смърт. Вие бихте могли да ни помогнете всички заедно да постигнем тази промяна в името на днешното, утрешното и всяко следващо поколение, като поставите името, ЕГН, постоянния си адрес и подписа си в бланката, която предоставяме на вашето внимание. Подписката се разпространява на територията на цялата страна за срок от 3 месеца чрез доброволци. Тя стартира в Симеоновград на 23.08.2011г. и ще продължи до 23.11.2011г., след което ще бъде внесена в Народното събрание. Народното събрание от своя страна е длъжно да разгледа нашите искания и да даде отговор на поставените проблеми, като ще настояваме промените да се състоят.
Взето от: stoineff.blog.bg
| 520 | Христо Ангелов |  Плевен |
2011-08-27 04:21 |  |
Преди 21 год. на днешния ден пламна Партийния дом. По стечение на обстоятелствата бях свидетел на представлението, разхождах са по коридорите на червената къщичка, но и досега въпросите в мен са много повече от отговорите. Припомням едно писание от миналата година, защото ми се струва, че в ония синкави пламъци изгоряха и много тайни на миналото, за да е бъдещето такова, каквото си го направиха другарите... И да се припомнят тези събития, да се помнят, па може и един ден да узнаем относителната истина...
Палежът ! Тайна от зловещия преход.
Скъпо приятелче ми припомни годишнината от пожара в Партийния дом и ме помоли да опиша спомените си. Не го направих точно на годишнината съвсем съзнателно – исках да проследя поредните излияния, спомени или откровено измислени версии. Всуе…пак вече видяното и прочетено.
Окончателно делото бе поставено „в архив”, поради достигането на абсолютната давност, т.е. забравете, окончателно. За пореден път „група интелектуалци” правят подписка да продължи разследването, сетили се с 20 годишна давност „да ровят истината”… И нямаше да е циркът пълен, ако сред подписалите не е … президентът Желю Желев, който, убеден съм, знае истината, най-малкото участваше не пряко в грандиозния спектакъл, който ни устроиха на 26 август 1990 год. За това представление ще стане дума. Така, както аз видях нещата, защото бродих по време на пожара вътре в Цитаделата /откъде да знам, че първото ми влизане в нея ще е когато гори!/, неволно станах участник в увертюрата, станах свидетел на странности, които си обяснявах впоследствие.
Всъщност има едно сравнително стройно свидетелство за мистификацията – филмът на режисьорката Малина Петрова „Приключено по давност”, който съм сложил в блогрола си и съм го обозначил с NB. Който иска може да го види, но в него има една основна слабост – дадена е думата на „постоянното присъствие от прехода” – Любен Гоцев, Желю, Ивайло Трифонов, Петко Симеонов, Тренчев, Семерджиев, Луджев и т.н. Хора, които пряко и непряко участваха в грандиозния спектакъл, разрушил първия свободен порив на гражданското общество и в същото време дал козове в ръцете на разкапващата се БСП.
Не може да мине адекватното разбиране без „Градът на истината”, без небивалото недоволство и атмосферата на онова лято. А то бе знаменателно за антикомунистическите настроения и лесния начин да бъдат дискредитирани, манипулирани, донякъде режисирани и в крайна сметка смазани. Започна още в нощта на изборите и продължи до Палежа. На 12 юни започна студентската стачка срещу президента Петър Младенов, на 6 юли той подаде оставка, а на 10 юли започна работа Седмото Велико народно събрание – отведоха ни да го открият във Велико Търново, а на другия ден бе началото на неподчинението, наречено Град на истината. Основното настояване бе формулирано като „Истината за изборите”. Хората желаеха да се извадят протоколите, да се проследят действията на избирателните комисии, да се преброят отново бюлетините за мажоритарните кандидати и пропорционалните листи. Нещо в сценария се нарушаваше. Оставката на Младенов не успокои недоволството – дневният ред на обществото се задаваше от улицата, от хората по площадите, от настроените радикално младежи. В пленарната зала започнаха безкрайни гласувания за президент, та се стигна до стреса един глас да не стигне на червения земеделец Виктор Вълков да заеме президентския пост. После го оттеглиха и него. На 1 август избрахме Желю Желев за председател/президент на Републиката. Протестите не спряха. Триъгълника между Партийния дом, БНБ и Президентството си остана пълен с недоволстващи от сценария, палатковия лагер се разширяваше с часове. Оформиха се улици и поселища на партиите в СДС, имаше църква и комендантски пункт, редакция, вестник, че дори театрална сцена. Територия на свободата и въображението, където исканията и инициативите ежедневно се обновяваха и редактираха. Движеха се от „Истината за Никола Петков” и „Долу казионния Синод” до „Чиста Рила” и „Вероучение във всяко училище”, за първи път видях искане за узаконяване на марихуаната /махнаха го след ден-два/, после се появиха група кришнари, които искаха „молитвен и ритуален дом за Бог Кришна”, музиканти, артисти, писатели, преподаватели от университетите, пъстро множество, което не подлежеше на казионен контрол. Пъстро и красиво, много красиво.
И в това цветно множество се появи групата на „Инициатива Гражданско Неподчинение”/ИГН/, което ще играе тепърва централната роля в спектакъла. Тези двадесетина души се обявиха за свръхрадикални, за блюстители на „истинската опозиция”, за „душата и тялото на гражданската съвест”. Всички с изключение на тях бяха предатели и мошеници. Опитаха се да заживеят в палатковия лагер, но бяха отпратени. Настаниха се в градинката до бившия царски дворец срещу входа на Партийния дом/южния/. Опънаха две-три палатки и цял ден бълваха с мегафон послания. Формален ръководител бе Евгения Саман, а най-близките и`сподвижници Пламен Станчев, Ивайло Мутафчиев, Ани Зографова, Живко Джундреков, Калоян Саман, Олег Тенев, Олга Рамаданова и една пловдивчанка – поетесата и екстрасенс Дора Начева. Но истинският вдъхновител, шеф и идеолог бе една странна птица Георг/Георги/ Лунд, който им пишеше декларациите, обръщенията, плакатите и посланията. Този Лунд бе започнал кариерата си в дружеството на Румен Воденичаров, после се пренесе при това неподчинение и след палежа изчезна. Преди няколко години срещнах името му като активист на „Отворено общество”. Нещо да ви навяват такива превъплащения?
Та същите свръхрадикални общественици (и съвсем "случайно" всички те са евреи. Вкл. споменатият по-надолу Филип Боков! Г.С.) бяха писали … на съветския посланик Виктор Шарапов някакво писмо-обръщение, в което се оплакваха от…БСП и искаха помощ от СССР за демократичните промени. Автор бе, разбира се Георг Лунд, който се оказа, че бил на творческа командировка в Байконур по време на първия космически полет с български летец.
Някъде в началото на протеста се лансира и искането за свалянето на комунистическите символи от обществените сгради – петолъчки, сърпове, чукове, червени байраци. Най-гласовите бяха ИГН, ДГИ на Любо Собаджиев, НДЗПЧ, младежките формирования. Нормални и всекидневни станаха настояванията за признаване вината на комунистите за концлагерите, извинение за хилядите жертви, за икономическата криза, за отваряне на досиетата, за огласяване на банковите сметки на бивши и настоящи държавници и в крайна сметка да се каже какво стана на изборите – нищо, разбира се от това не стана, нищо, нищичко. И си задайте въпроса дали палежът не възпря точно тези искания, защото БСП много добре знаеше, че с уличния натиск не може да се справи, че с политиците от опозицията може да се разбере, да купи част от тях, да се манипулира обществото с процедурни хватки, но пред спонтанния натиск са безсилни. По това време буквално за минути в центъра на София можеха да се съберат 50-100-200 000 души. Отецът Събев често тръгваше от палатковия лагер с 50-100 последователи, които да сградата на телевизията нарастваха на 5-10 000. Просто обществената енергия бе огромна – достатъчно, за да бутне и правителство, и президент в крайна сметка и Народното събрание.
И тогава БСП заигра една „демократична” игра. Ръководството на партията, съставено от мошеници от международен мащаб: Лилов-председател, Луканов-премиер, Румен Сербезов – секретар, Любен Гоцев – шеф на предизборния щаб, Елена Поптодорова – говорител и т.н. се писаха за големи реформатори, за „модерни леви”, които не можели да се справят с ортодоксалните комунисти, с бившите партизани, с чугунените, квадратни глави. И, забележете, искаха подкрепа за „благородната си борба” от демократичната опозиция – Желю Желев, Тренчев, Дертлиев, част от земеделците, Клуба на Петко Симеонов, Екогласност, Зелена партия, абе имаше в изобилие блюстители на „мирния преход”. Този диалог придоби абсурден характер по едно време и целеше да изнерви до крайност протестиращите. Той звучеше горе-долу така:
На митингите се искаше от комунистите да се извинят на народа за сторените престъпления, а червените отговаряха „Ние сме нови хора, ще правим сполука за България, ама вие сте фашисти”. СДС иска отваряне на досиетата, а БСП отговаря „Да забравим миналото, да затворим страницата”. Търсят се виновниците за икономическата криза, а червените отговарят „Сините искат да управляват, да разтурят ТКЗС-та, да си върнат земята, да възродят капитализма”. Търсят се отговорниците за възродителния процес, а Джеки Вагенщайн на митинг с пяна на уста клейми „Възражда се фашизма и антисемитизма, не спасиха всички евреи от окупираните земи, наследниците на бившите министри ще колят най-напред евреите.” Това умопомрачително театро продължаваше до припадък. Питат Луканов за мораториума по външния дълг, а той от парламентарната трибуна: „В партията има много честни хора на труда, ние имаме гигантски постижения в социалистическото строителство, ние се обновяваме…”; Сипят се разкрития за ужасни престъпления на комунистите, лагери, изселвания, политически репресии, а Александър Лилов чете декларация: „В историята на БСП има славни страници, СДС иска да се колят и бесят честните социалисти, ето, аз съм реформатор и репресиран, избраха ме да водя модерна лява партия”; в Народното събрание се повдига въпроса, че по магазините няма нищо ир афтовете празни, а Емилия Масларова/и тогава беше министър/ отговаря „Ами преди 1944 г. хората са ходили с цървули и са ядели само лучец и сланинка.”; дебат, че Петър Младенов е викал танковете, а на студентите отговарят Нешка Робева и Светлин Русев: „Вие на митингите викате „Долу БСП”, което означава че искате да ни бесите, а ние сме истинските реформатори, добри и светли хора.”; назначават се временни управи, а Жан Виденов от трибуната вие: „Сложили са кмет от СДС в Пловдив, а там паметника на Альоша е на най-високото тепе, ще обидим съветските другари…” И продължаваше диалога на абсурда до умопобъркване. Как да не побеснееш, да се озлобиш и отчаяш…
Да, ама хората от площадите не се прибираха – не ги успокои нито началото на пленарните заседания, нито избирането на син президент, нито дебатите. Искаха простички неща, които някак си не се харесваха на „модерната лява” – истината за изборите, икономическите престъпления, сваляне на небългарските символи, покаяние за комунистическите престъпления, на което Филип Боков отговори от трибуната на ВНС: „Нашата партия поема вината само с мезета.”
На 26 август 1990 г. се прибрах от Пловдив още сабахлем, въпреки че беше неделя. Отец Амбарев ме бе поканил от 17 часа на панихида за Цар Борис в църквата „Света Неделя”. Исках да намина преди това и при приятелите от палатковия лагер. Правех го всеки ден, защото там бе къде-къде по-интересно от залата на Народното събрание – пъстро множество от близки хора, ставаха и непринудени екшъни, дори един ден се изтъпани Митка Гръбчева /да, да партизанката/, която в древна винтяга и клин дойде да предупреди протестиращите, че ако било едно време щяла да се разправя с тях чрез пистолет и бомба в ръка. Подхванаха я веднага с майтапи и подигравки, което си бе най-естествената реакция, е, и с псувни, май отнесе и ритници. В свещеническата палатка отците извършваха венчание на млада двойка, решила да се врече във вярност пред демокрацията. Откъм лагера на ИГН се носеха сърцераздирателни призиви, че ще станем свидетели на самозапалване, ако не се свалят съветските символи от комунистическата цитадела. Главен герой бе едно слабичко момче с гърбав нос и светнал поглед – Пламен Станчев, решил да играе ролята на закъснял Ян Палах. Драматично и сърцераздирателно. Няма начин да не подкрепиш такава саможертва в името на демокрацията, нали?
Всъщност, нещо се случи, което бе къде-къде по-важно от събитията пред президентството. Част от депутатите от провинцията бяхме настанени в бившия хотел „София”/сега „Радисън”/. Та, прибрах се от Пловдив, оправих тоалета и слязох да пия кафе. До панихидата имаше още време. В стария хотел „София” имаше кафене на мецанина, над рецепцията. Неделя следобед обикновено бе празно, но този път имаше многобройни посетители – млади момчета, якички, с къси панталони и бейзболни шапки/редки за онова време/, повече от тях с остригани до голо глави. Седяха и шумно коментираха събитията от последните дни. Палатковият лагер, протестите, шествията до телевизията, ултиматумите… Не изглеждаха като обитателите от Града на истината. Тези бяха прекалено чистички, спретнати, загладени някак си. Настаних се на свободна маса, където скоро дойдоха колегите от Асеновград и Варна Георги Игнатов и Владо Даскалов. Присъедини се пловдивския колега, заклет монархист в приповдигнато настроение Манол Журналов. Не бяхме от манифестираните лица на опозицията и с интерес давахме ухо на съседните разговори. Младите момчета демонстративно повишаваха тон щом станеше дума за протестите. В същото време поръчваха с размах. А времената бяха бедняшки. Юнаците обаче пиеха уиски с много лед, бира в кутийки и замезваха с ядки. По едно време като по заповед взеха да плащат сметките и да се изнасят. Минавайки покрай нас един се изцепи „Довечера ще има екшън”, а друг го сгълча нежно „Айде, айде, много се увличаш…” Като се изнесоха от мецанина бай Манол се зачуди „Не ми харесва тая работа”, а Жоро Игнатов потвърди първоначалното ми впечатление – „Не приличат на протестиращите, странна работа…”
С бай Манол Журналов се отправихме към църквата, пък и той бе стар роялист и гореше от нетърпение да се включи в църковния обред. В „Св. Неделя” множеството бе огромно и се наложи да вадим депутатските си карти, за да си пробием път до храма. В църквата нямам спомен как мина. Тълпата бе настроена повече за митинг, отколкото са храмово примирение. Е, разбира се в стихията си бяха отците Поптодоров, Бараков, Събев, Амбарев, по едно време хората се раздвижиха – Радой Ралин водеше някакъв мисионер, за който се чу, че ще става царски зет, бабички подгънаха крака, кандилата изтрополяха на пода… След края на службата, някъде около 18 часа хората се насочиха към палатковия лагер. Пред „Шератон” настигнах бай Радой Ралин, с който се познавахме покрай дипломната ми работа за Трифон Кунев през 1987 г. и той каза, че отивал „да спре онова момче, което щяло да се пали”. Присъединих се към него с доста солидна група жители на импровизирания град.
Героят на деня Станчев се бе изправил пред палатката на тяхната група, навлякъл войнишки шинел, окичен със значки и медали от близкото минало, нахлупил каска, заобиколен от близките си свръхрадикални улични революционери и четеше писмо, което му изпратили от БСП, с което за пореден път се отлагало свалянето на символите, другарите щели да решат на някакъв свой конгрес през септември и разни такива бръщолевения, на които Лилов и Луканов бяха царе. Младежът даде срок, след който щял да се полее с бензин и да се палне, ако още стояли петолъчката и червеното знаме над партийната къщичка. Бай Радой подхвана да го разубеждава, че това е безсмислено, че „нещата тръгват”, че няма нужда от това и т.н. По едно време дойде и бай Йосиф Петров и се присъедини към убежденията. Било е някъде около 19-19.30 часа. По едно време двамата старци решиха, че президента Желев трябва да дойде лично и да разубеждава Станчев да не се пали, но ги информираха, че президента бил в Евксиновград, където щял да реформира … УБО. Точно този ден, точно тази служба, точно на 25-я ден откакто е встъпил в длъжност… Започнаха да се натрупват странностите. Те до края на разказа няма да спрат.
Тук разбрах, че предишния ден/събота/ някакъв вносител на стари автомобили от Европа запалил своя мерцедес пред мавзолея, защото нещо не му харесало. Името на „героя” било Емил Лалов. Още една много загадъчна фигура. Този Емил Лалов се оказа, че не е никакъв вносител на стари автомобили, ами си е чист и кристален офицер от ДС, капитан или майор. Скоро ще стане съветник на … Константин Тренчев чак докъм 1993 г. Дали пък палежа на „Мерцедеса” от офицера от ДС Емил Лалов не е било минирепетиция за следващия ден?! По-старите сигурно си спомнят репортажа по телевизията с горящата кола и любопитните погледи от „органите на реда”. Спокойно и смело ДС-офицерът си палва една кола на жълтите павета и чака с милиционерите да изгори напълно за радост и атракция?... После се лепва до шефа на „Подкрепа” и го съветва още две-три години… Много любопитно, нали? Как мислите?!
След като не успяха да ангажират липсващия президент със спасяването на „факлата” Радой и Йосиф Петров решиха, че трябва да се включат повече хора в спасителната акция. Доколкото си спомням докараха някаква кола-комби и ги откараха до единствената телевизия. През това време напрежението ескалира. Появи се бутилка с бензин за самоподпалването. Живата факла я обиколиха в очакване да екшъна.
Някъде по това време стана първата провокация. Вдясно от входа на Партийния дом имаше някакво кафене на БСП, служещо им за отмора на предизборния щаб. Стъклен аквариум с найлонови столове. Та оттам се заизмъкваха хора, които влязоха в диалог с част от протестиращите. Нали се сещате какво се случи. Кафенето бе изпотрошено за отрицателно време, а смелчаците здраво набити. Дали не бяхме свидетели на втора репетиция за готвеното, защото след известно време пламна кафенето. Просто изведнъж огнени езици заизлизаха от склада и за десетина минути всичко приключи. Е, имаше полиция, строена в близост, която не си мръдна пръста нито да задържи някой, нито да се опита да гаси. Просто стояха и гледаха. Няколко клошари си „напазаруваха” сандвичи и безалкохолно, цигари и алкохол. Оттеглиха са по „Московска”.
Пред Археологическия музей имаше телевизор и видяхме, че двамата поети призоваха софиянци да дойдат и предотвратят самозапалването на Станчев, да се намесят и управниците, но… Оказа се, че и премиерът Луканов също липсва. Просто не бил в столицата. Точно този ден. Значи нощта на 26 август 1990 г. е богата с липсата на власт в София. Няма президент, премиер, няма министър на вътрешните работи, председател на ВНС, кмет май също нямаше.
Дали този призив е изиграл отключваща роля не мога да твърдя, но на площада започнаха да се събират хора – предлагаха се достатъчно атракции. Някъде около 20 часа пространството около социалистическата къщичка се запълни с хора. Появиха се и „правоохранителните органи”, лидери на опозицията, някъде по това време се изтъпани и вицепрезидента Семерджиев. Опита да вземе думата, но го освиркаха и той се запъти нанякъде.
Живата факла Станчев насъбра около себе си хора и демонстративно се поля с бензин. Че беше бензин, бензин беше. Велислава Дърева твърди с късна дата, че не било бензин, защото тя пушила на 2-3 метра и не пламнал Станчев. Егати логиката. Трябва да подчертая, че въпросната Дърева въобще не се е мяркала там, ама въобще. Как си я представяте нея в това множество от нахъсани антикомунисти?! Ами нали щяха да я отнесат като куцо пиле домат на първата секунда! Между другото, след пожара се появиха много такива свидетели като Дърева… И на второ място. Някой изрази съмнение, че течността, с която се залял Станчев не била бензин, а някой от съмишлениците му го опроверга като подпали остатъците от съдържанието на бутилката. Ами пламнаха си…
Появи се до Станчев и Семерджиев с някакво писмо от БСП, в което секретаря им Румен Сербезов твърдеше, че щели да се справят със символите някъде около 5 септември, защото им предстояло заседание и т.н. Поредните увъртания. Тогава на сцената се появи д-р Тренчев, който се опита да спазари Семерджиев да махнат знамето, което се вееше на покрива, защото петолъчката щяло да е трудно и т.н. На другия край на площада реч държеше Петър Дертлиев – „демокрацията е в опасност” и други такива в негов стил, Емил Кошлуков пък пред банката бе събрал друга група, а отец Амбарев обяви, че ако Станчев се запали в следващата секунда ще гори и той. Влязоха в скандал със Семерджиев, от централната палатка на лагера се опитаха да потушат напрежението с музика. Пуснаха „Времето е наше”… Амбара също се заля с бензин.
И тогава, около 21.35 часа на третия етаж/?!!/ в две стаи се видяха пламъци. На третия етаж, забележете и то не в съседни стаи! Никой до този миг нито е влизал в Партийния дом, нито е щурмувал някоя от вратите, никой! Даже в началото хората се чудеха дали не е запалена ел. крушка. „Гори бе, гори!” извика до мен Вилиан Шопов /той ще играе важна роля в разказа ми/. Изоставих екшъна със Станчев и се преместих между палатките пред музея. Действително в две стаи бушуваше огън, а след няколко минути прозорците се счупиха/вероятно от високата температура/ и пламъците блъвнаха навън.
Множеството наблюдаваше с удивление, задоволство и смътна тревога. Скоро лумнаха още няколко стаи, включително една на първия етаж и две на четвъртия. Точно лумнаха, не да започне разгаряне, а сякаш си хвърлил спирт в огън – синкав буен пламък. Подчертавам, че прозорците си бяха затворени и се чупеха от температурата. Не знам дали това е разследвано по-късно, но палежът тръгна точно по този начин и бе видяно от стотици хиляди.
И тогава налетяха първите щурмуваци. Една група с камъни атакува прозорците на първия етаж, друга южната врата към царския дворец, трета вратата от страна на банката. И не бяха обитателите на палатковия лагер. Имаше и откровени лумпени, привлечени от тълпата, и хора на средна възраст, и видимо почерпени, а някои просто дадоха воля на стаения си гняв. Множеството стоеше отстрани и наблюдаваше кротко зрелището. Огънят се усилваше на горните етажи. При първата атака се оказа, че … решетките на няколко стаи на първия етаж са премахнати. Просто ги нямаше. Липсваха. И сега да се вгледате в прозорците на първия етаж ще установите от каква дебела стомана са решетките и може ли да стане демонтажа им дори с железен лост. Да, но в оная вечер част от тях липсваха. По-късно се оказа, че били премахнати предните дни, защото … решили, че трябва да се сменят. Но с най-парадоксалната изненада се сблъскаха щурмоваците на двете врати – южната към двореца и тази към палатковия лагер. Огромните врати се оказаха отворени, незаключени и при първия опит да се влезе през тях гостоприемно зейнаха. Пред очите на всички едното крило се оказа извадено от пантите, строполи се навътре и за една бройка да премаже част от щурмоваците. Такава покана за влизане в партийната Бастилия не са очаквали и най-радикалните протестиращи!
Вече всичко можеше да стане. Духът от площада излетя и влезе в каменната цитадела на комунистите. Оттук версиите могат да са всякакви, но … огънят тръгна отвътре, от третия етаж, при затворени прозорци, а след това се оказа, че вратите са с откачени панти и стоманените решетки са премахнати от първия етаж. Колко доверчиви били комунистите!
Междувременно Семерджиев, Тренчев, Кошлуков, Амбарев, Дертлиев продължаваха с призивите си от площада, но вече никой не ги слушаше или хората просто се насочваха към по-завладяващата атракция.
Вилиан Шопов ме прикани да се включим в щурма и пое нататък с група младежи без да дочака отговора ми. Вилиан работеше като шофьор, помагач, момче за всичко към БЗНС-Никола Петков, бе далечен родственик на земеделския лидер, софийско копеле, което след 1989 г. захвърли ангажиментите си и тръгна по площадите. Едър с рано прошарена коса при следствието за пожара някой го бе разпознал и той се оказа един от 38-те обвиняеми, че са подпалили къщичката на комунистите. Даже името му било в челото на списъка, а той тръгна и влезе в дома след като пожарът отдавна се бе разгорял. Викаха го два или три пъти, заплашваха го да издаде други негови помагачи, накрая му писна и той се запиля по света. Май е още политически емигрант някъде из белия, свободен и демократичен свят.
През това време на площада бушуваше емоцията на възмездието. Тогава така ни изглеждаше горящата къщичка на комунистите. Не крия, че първоначалното ми впечатление бе за радост, постигнато възмездие, някаква справедливост, макар с пламъци и щурм на една сграда символ на злото. Който ми каже, че в началото на пожара не е изпитал такива чувства, ако не е правоверен комунист, знайте, че просто ви лъже. Имаше нещо грандиозно да си свидетел на горящия партиен дом, представяхме си го като сриване на нещо отиващо си. Никой, поне за миг в онзи момент не се замисли как, кой, защо и какви ще са щетите от този палеж.
По едно време гледам колегата депутат Методи Недялков, който стоеше близо до ген. Семерджиев и реших да споделя радостта си. Методи бе първият, който охлади ентусиазма ми: „Абе Ицо, тази работа ще ни излезе през носа, те това търсеха, организирали са си го. Вътре са документи, финансови, преди всичко, архиви на партията, сега ще обявят, че всичко е изгоряло. Тяхна, гадна, конспиративна работа…” Методи бе първият, който гласно пред мен изказа съмнение, че спектакълът е поредната, историческа уйдурма на тежко конспиративната българска комунистическа партия.
Да, но в оная вечер емоциите бяха други и краката сами ме тътреха към коридорите на тайнствената сграда. Влязох съвсем спокойно през вратата и още в началото се сблъсках с … две от момчетата, които видях същия ден в хотел „София”. Да, да същите здрави, якички момчета с къси бели панталони и бейзболни шапки – видимо драстично отличаващи се от бродягите, наркоманчетата или ентусиастите от Града на истината. Всъщност неговите постоянни обитатели се познаваха поне по външен вид, бяха хора от друго тесто, коренно различни от тези лустросани, гладички и спретнати „революционери”. Не знам влизали ли сте в тази сграда, но вътре може много трудно да се ориентираш, просто си е лабиринт, а тези юнаци се движеха с подозрителна сигурност. Тръгнах след двама от тях по този причина. Изкачихме някакви стълби и се озовахме в дълъг коридор. Пламъци излизаха от три или четири стаи, останалите си стояха непипнати. По целия коридор имаше разхвърляна хартия, нарязана на ситни лентички /има такива машини/ и се въргаляха бели бидончета, от 5-10 литра. Помирисах едно от тях – спирт, такъв синкав спирт, който продават и досега в железарските магазини. Появи се и Вили Шопов, който ме помъкна към ъглов кабинет, пълен с папки и сини кутии от дебел картон: „Глей бе, братче, глей, те са си забравили пропуските” и ми отвори една от сините кутии. Вътре имаше наредени грижливо златисти пропуски с надпис „Държавен съвет”, а в друга кутия бяха луксозни калъфчета пак за същата цел. Запазил съм си от тях, имам си ги още за спомен. Още по-интересно бе съдържанието на някои от папките – списъци с имена и адреси по области, а срещу тях отбелязано „за агитация”, „наши членове”, „врагове” и т.н. – явно са класифицирали хората за изборите. Те какво ли не наслагаха в папки, че хората ли…
Димът в коридора ставаше все по-задушлив и дразнещ, една от стаите се запали ей-така от нищото, просто от вратата и` избухна огромен син пламък сякаш някой хвърли клечка кибрит в кофа със спирт или бензин – избухване, силен пламък и после кротко продължава да си гори. Тогава ми хрумна, че някой пали съвсем съзнателно и то точно определени помещения – гореше въпросната стая, а до нея – нищо. Оказа се, че прозорците на тези стаи са или счупени или отворени /за кислород, за разгоряване/. Иначе като отвориш бутилката на разюздаността, нали знаете какво става?... Мотаеха се из коридорите всякакви индивиди, просто всякакви – от депутати и политици през обикновени сеирджии до наркомани и софийски клошари.
Качихме с Вили Шопов още един етаж. Същата история. Гори тук-там, задушлив дим се стеле по коридорите, после някъде избухне, затихне и си загори спокойно, другаде нахлуят хора /тук искам да отбележа, че не видях нито един да разбива врата, просто всичко си беше отворено, сякаш приканва „похитителите”/, полюбуват се на „покъщнината” и най-често я изхвърляха навън. Един бродяга се опита да понесе пишеща машина, ама тя от тия огромните, тежащи поне 40-50 кг., не се вдига и той ядосан на късмета си просто я изхвърли на площада. Други пък хвърляха документи, папки, кочани, комунистически предизборни материали…
По едно време се появиха някакви „органи на реда”. И те спокойни, бавни, някак си приемащи ставащото като естествен финал на червените. Заеха се да ни разпращат към изходите. Попитах един защо не правят опити да гасят пламъците. Той ме погледна с едни такива блуждаещи очи и най-умното, което изтърси бе: „К`во те интересува, к`ъв си те бе, та ме разпитваш?...” Обясних му, че съм депутат, показах му картата си и пак настоях да ми отговори защо не правят и опит да гасят, как така лумна в пламъци тази каменна сграда?... Настоях да ми се представи /направих го за тежест, да си върна сякаш /. Оня погледна и промълви нещо като „капитан Пасков” и някак си доверчиво ми заяви: „Какво гасене бе господине, то няма налягане в цялата сграда. Ние дойдохме, когато всичко гореше…” Тогава видях, че в коридора имаше поне пет пожарни крана и навити маркучи/шлангове/, но или бяха непипнати или лежаха на пода. Опитахме се да пуснем един-два, но изсъска, прокашляха, прокапаха няколко капки вода и това беше. В този миг ми светна, че представлението си е внимателно организирано, подготвено е едно мнимо самозапалване, а всъщност си е чист палеж. Точно палеж, който не може да бъде загасен, който е предназначен за своеобразен реванш на конформизма към улицата, към начеващото гражданско общество.
По коридора се появи нова група, този път си личеше дирижирания ентусиазъм – знаеха къде се движат, къде влизат, какво да правят и как да изчезнат. Мисля дори, че някой започна да вика „Тези палят, тези палят”, но всичко си отмина тутакси. Кой да обръща внимание в една каменна огромна сграда, един мраморен лабиринт, в който горят нарязани хартии, някакви запалителни вещества или течности, дървени бюра и маси, дограми и столове, никой не прави и опит да гаси, вода няма, а „правоохранителните органи” се разкарват неглижирани от ставащото.
Всъщност защо ли се опитвам да описвам ситуацията – лудост не се описва нали, а ставащото си бе лудост, това е истината, но внимателно организирана лудост, стриктно дирижирана, контролирана, просто им трябваше на някои да се справят с уличния натиск, който бе станал неудобен, дразнещ и за управляващи и за опозиция. Това мисля сега, но тогава, на първо четене се кефех на горящия символ на комунизма, това е истината. В такива ситуации чувстваш опиянението на огъня, на анархията, на инстинкта за разрушение, за отмъщение – явно, много опитни психолози са работили по организацията на представлението, поне така ми се струва.
По коридорите се разминавахме с познати лица, със закъснели „революционери”, с пожарникари, полицаи, някакви телевизионери и с част от спретнатата групичка с къси панталонки и бейзболни шапки – те и бяха най-активните в обиколките. Между другото, от престоя ми в сградата/около час-два/ така и не видях човек, който да прилича или да се представи за охрана и въобще, охраняваше ли се тази нощ светая светих на комунистите?! Стана ми безинтересно в един момент, пък и димът задушаваше. Вили Шопов ме помъкна към изхода. А вън хората се любуваха на ставащото, едни емоционално щъкащи, други безучастно наблюдаващи, трети просто си коментираха спокойно, като след футболен мач. В палатковия лагер се тревожеха какво ще стане със селището, как ще реагират властите, кой ще им хвърли вината първи.
Лудата нощ продължи с догатки и нарастваща тревога докъм ранната сутрин/около 5.30 часа/, когато изведнъж бездействащата милиция реши да вземе нещата в ръцете си – нахлуха след жителите на импровизирания град на гражданската активност и пуснаха палките. С бой, крясъци, псувни и закани разчистиха всичко за около половин час. Непосредствената цел бе постигната – под прозорците на президента вече нямаше протестиращи срещу измамата, лъжата и комунизма.
Имаше в понеделник обсъждане в парламента, пак декларации за ненасилие, угрижени физиономии „за мирния преход”, за „демократичния, европейски път”, за „терора на улицата и лумпените”, а депутатката от БСП, бивш прокурор и бъдещ съветник на „Мултигруп” Соня Младенова се похвали, че имала обеци от кристалите на счупения полюлей в заседателната зала на Партийния дом. Много излияния, много сълзи се проляха, но и много смях падна. Тодор Колев обобщи от трибуната: „Поздравления за режисьорите – перфектен спектакъл направиха, да им завиди човек на въображението. Това можеха да направят само дълго подготвени, вътрешни хора. Изпратили милиционери да пазят, а те с по-големи шкембета от партийния им секретар. Смях, постановка и пълен шантаж.” Доколкото си спомням избрахме и комисия, която да направи парламентарно проучване за „пожара”. И тя свърши толкова работа, колкото всички анкетни комисии във Великото народно събрание, тоест – нищо. Ами то май председател и` бе идеолога на контактните групи Стефан Гайтанджиев…
Бях си подготвил и аз изказване, но не стигна времето за такива като мен, нали трябваше тежките политически лидери да говорят. Бях се опитал да привикам на помощ митология, комично-трагичната раздяла на червените с миналото им, страстта им към огъня като символ на замитането за техните престъпления, уроците, научени от Хитлер и Гьобелс, сочех и примери – Зимния дворец, Райхстага, „Св. Неделя”, дългата, пре-дълга история на заговори, терор, инсценирани конфликти, но не стана, нямаше място за размишления.
На другия ден след палежа имаше и митинг на БСП, на същия площад, където се появиха всички гаулайтери на червеното зло – усмихнати, щастливи и доволни /погледнете им лицата във филма на Малина Петрова/. Дали пламъците не са били предназначени да разпалят мобилизацията в тях? Дали не е трябвало да им се даде знак, че властта им остава, че следите се замитат планомерно, че за освободените от ДС офицери ще има и занапред работа и пари? Случайно ли се оказа след време, че са изгорели точно двете стаи на финансовата служба на БСП, че е овъглен архивът им от 1989-1990 г., т.е. по времето на изборите и „реорганизацията” на ППО по месторабота? А дали е случайна водещата роля в този спектакъл на Константин Тренчев, как мислите? Според една от версиите палежът е станал под прякото внушение на Луканов, използвайки за маша точно синдикалиста Тренчев и не се ли ражда тогава раковото образувание на договорените тайни, на гигантската машинация? Не бяха ли скрити метастазите на тези тайни в пламъците на 26 август? Впоследствие се търсеха някакви подпалвачи, манкираше се следствие, за да се стигне двама от обвиняемите да са Вили Шопов и Митко Нанов – кротки, хрисими момчета, които са попаднали в обектива на банковите камери, поразпитали ги надве-натри и … всичко приключило. А къде са стратезите, къде са онези момчета, които ми се натрапваха пред очите цял ден, къде остана охраната на сградата, къде са онези, които демонтираха решетките, които оставиха отворени вратите и касите, в крайна сметка кой, защо и кога внесе тези бели бидончета със спирт, кой и кога извади от строя пожарните кранове в цялата сграда, в крайна сметка обгорялата истина след 20 год. не се ли превърна в тежка присъда, която издаде обществото? Все въпроси, които трябва да се задават, да се потърси отговор, въпреки че сякаш няма вече съмнения за зловещите диригенти на онези събития, пък и някой бе казал, че 20-30 години трябва да минат от едно събитие, за да му се дадат адекватните оценки, а за родната прокуратура и следствие вече е преминал крайният давностен срок, както стана с този палеж. Всъщност интересно е да се проследи съдбата на „следователите”. Например водеща е г-жа Ана Караиванова, която е изведена от делото, за да стане депутат в следващото 36 Народно събрание. От БСП, разбира се. После е зам. министър на правосъдието, а сега шеф на съдебния инспекторат. Занимава се с палежа и Ангел Александров, него го помните нали?! Такива ми ти работи. Български.
Който има време нека отдели 150 минути и погледне филма, за който стана дума/ http://www.youtube.com/view_play_list?p=3AFD8A65A008A6E9 / - ще си зададе още куп въпроси, ще намери отговори, за които не е и подозирал, аз просто разказах личното си възприятие и събитията, на които бях свидетел. Останалото не бива да е мълчание…Автор: toross
Взето от: grigorsimov.blog.bg
По милостта на нашия Господ Иисус Христос, аз - неговят ученик и страдалец Патриарх Тихон, отивам на мъченическа смърт заради Христа и Православната вяра, с голяма духовна радост, надявайки се на Божията милост, че нашият Господ Иисус Христос ще ме причисли към сонма на мъчениците, удостоявайки ме с Небесна Корона, и не само мен, но и всички, които ме последват и не влязат в съюз със Сергий и съветската власт, и не получат печата на антихриста, но ще се борят на живот и смърт за Христа и Православната вяра. Защото всички, които претърпят докрай и останат докрая на живота си верни на Христа Господа и Православието, ще се удостоят с мъченически венци и ще наследят царството небесно.
Чеда мои! Благославям ви в Името на нашия Господ Иисус Христос! Божието благословение и моето, да бъдат с вас вовеки. Амин.
Ето го Сергий и всички епископи и отци, които предадоха Христа и Православната вяра – тези вълци в овчи кожи – проклиням ги! Проклиням губителите на християнски души, които не се съгласиха да тръгнат заедно с мен на мъчение, и така се отчуждиха от Господа и православната вяра, като решиха да сътрудничат на съветската власт, за да погубят християнските души и Православието. Ето за какво получиха те своето "освобождение” (от арестите и затворите). Но аз всички тях ги предавам на Анатема!
Чеда мои, вие вече няма да ме видите и няма да чуете гласа ми, защото аз отказвам да подпиша, че ще работя с мръсната съветска власт, и поради това мен няма да ме освободят от затвора, но ще ме мъчат за да ме убият. Ето ги епископите и отците, които се съгласиха и подписаха, за да получат свобода от Сергий, който завзе със сила Патриаршеския Престол и стана приятел на сатаната. Той се съгласи да работи със сатаната! Той ще предаде на мъчения цялата църковна йерархия и църковния клир, който от тях не се съгласи да работи заедно с него и със исъветската власт. Сергий, този вълка в овча кожа, предаде на смърт повече от сто Епископи и хиляди духовници – борци за православието. Тях ги няма вече, защото бяха разстреляни. Но ето че и аз чакам смъртната си присъда, която съвсем скоро трябва да се изпълни.
Чеда! Православие в Русия няма и няма да има, понеже не ще остане на свобода нито един епископ или отец, служител на Господа! Ще останат само тези епископи и отци, които ще бъдат агенти на КГБ, и те ще служат в църквите за да погубят християнските души.
И когато те въведат народа в заблуда и лъжа, тогава ще го убедят да работи и във Великата Неделя, и в Светите Празници, и да не пази Светите Пости, а всецяло да се предаде и да се подчини на съветската власт (с оправданието): "Защото всяка влсат е от Бога”. А когато властта разруши църквите и превърне някои от тях в клубове и театри, тогава народът да спи спокойно и да търпи със смирение. Защото, където отива пастирът, тамо отива и стадото. Не мога да ви опиша в детайли това, което ще се случи в онези времена, защото изнемогвам от глад и ръката ми не пише добре. Не ми останаха никакви сили, а зрението ми силно се влоши.
Копирайте това писмо и го изпратете на всички християни, та дори и устно кажете на всички тези мои последни думи. Благославям ви преди смъртта: молете се сами по домовете си, без отци, защото те са вълци в овчи кожи. Сами погребвайте мъртвите, сами кръщавайте децата. А браковете да ги благославят татко и мама със Светите Икони. Всеки да се моли както знае и както може. Пазете всички Пости, почитайте Светите Празници, пазете Православната вяра до края.
Чеда! По време на съветската власт Православна вяра няма да има. И толкова време няма да има Православна вяра, колкото трае съветската власт. Но ако ние се молим непрестанно и постим, след това ще има за кратко време някаква религиозна свобода. И тогава всички църковни революционери, попове и владици, съветски служители, убийци и губители на християнски души, отново ще заемат местата си в църквите, от които те вече са отпаднали. Но вие, избраните служители на Господа, недейте има никакво общение с тях и не ходете при тях, за да се молите, защото те всички се намират под Анатема и проклятие.И за да получат отново право от Бога да извършват Свети Служби в Църквата, те трябва да се молят и да постят в затвор, в продължение на три години, имайки право да ядат само по едно парче хляб и да пият една чаша вода, веднъж на ден, след залез слънце. А след като изпълнят това правило, трябва да се покаят открито пред народа за греховете си и едва тогава ще могат да приемат отново от Господа пълните дарове и права на един християнски свещеник. А в другите страни Православието едва ще оцелее още малко, на някои места. Така наречените обновленци на вярата, които сами себе си се "освещават” и се наричат християни, отци и архиереи, всички те се намират в служба на сатаната, в служба на лъжата и измамата на християнските души, защото тогава в църквите "мерзостта на запустението ще седне на Свято място”. Мерзостта на запустението, която се корени още от времето на отделянетона Източната Църква от Западната. Но нашият Господ и Бог Иисус Христос, няма да остави това ненаказано и ще дойде да съди народите.
Чеда! Още веднъж ви казвам от все душа, бидейки в болест, на смъртно легло, като един болник, който преди смъртта приема лек за болестта си: ще има някаква религиозна свобода, а след това се гответе за правда и Страшен Съд, който ще е окончателен и безвъзвратен.
Всички да чакат Божия Съд.
Амин.
Написано на 1 юли 1923 г.
www.traditiaortodoxa.wordpres.com
Взето от: grigorsimov.blog.bg
Всеки знае, че военното положение ще им позволи да открият огън по собствените си граждани, да извършват масови арести и конфискуване на оръжия. Такива планове вече са били задействани няколко пъти, включително и по време на урагана Катрина и размириците в Сиатъл
Изданието Atlantic Wire публикува статия на Джон Хъдсън, наречена Garden plot. В статията се представят предупреждения, изразени в Twitter от кореспондента Марк Eмбиндер.
Според журналиста Марк Eмбиндер, ако събитията разтърсили напоследък Лондон се случат в Америка, военните имат два плана да потушат веднага бунта" - CONPLAN 3501 и 3502 - пише Хъдсън.
Документите, свързани с плана CONPLAN 3501 и 3502, или операцията Garden plot «Градинска площ», са разсекретени отдавна. Те са били предназначени за военните, така че използвайки ги срещу американските граждани ще нарушат закона Comitatusis Posse, който гласи, че на армията на САЩ е забранено да изземва полицейски функции.
Garden plot е част от програмата Rex84, печално известна с изграждането на безброй лагери за интерниране в Америка.
Министерството на вътрешната сигурност предприемат всички възможни мерки, за да убедят определени слоеве от обществото, правоприлагащите органи и Конгреса, че почти всеки редови американец може да се окаже терорист.
И докато това се случва, изпълнената с омраза и враждебност пропаст между американците и силите за сигурност, които трябва да ги защитават, ще расте.
Вече доказателства за това как военните и полицията са буквално във война с гражданите на собствената си, някога велика страна, стават все повече.
Тази информация е повече от достатъчно за американците да разберат какво се случва в случай на повторение в Америка на Лондонския сценарий.
За по-подробен отчет за това какво вече се случва и какво е планирано, ще се наложи да отворите стотици страници. Представяме само най-мрачните от тези факти, както и тези, за които стана известно наскоро.
*****************
Миналата седмица, посред нощ, подразделение на "морски лъвове", армията и местната полиция, проведе в небето над Бостън учение за въздушен бой в градски условия. В учението взеха участие много черни хеликоптери и усъвършенстваха тактики, които могат да бъдат използвани изключително в голям града срещу населението.
Изданието Intel Hub съобщава за десетки подозрителни придвижвания в страната на военните черни хеликоптери. В срок от два месеца след началото на информационния поток, кореспондент на Intel Hub Aмбелас Шепард е бил поканен в радиопредаванетоGround Zero, където в продължение на два часа и половина е дискутирал с радиоводещия Клайд Люис, представил всички случаи на военни движения, които станаха известен през последните няколко месеца .
През 2008 г. Пентагонът обяви, че възнамерява да пусне 20 000 войници в 48 щата за потискане на граждански вълнения, които могат да възникнат в случай на икономически срив. Обучението на тези военни трябва да приключи през 2011 година.
Разработката на тези военни програми има пряко влияние върху стратегическите изследвания Research Center RAND, свързани с полицейските действия в случай на граждански размирици.
Няколко дни преди компромисното решение за повишаване на тавана на дълга Fox News съобщи новината, от която се усеща силна миризма на предсказуемост. Белият дом се готви да въведе военно положение!
След урагана Катрина, полицията и военните проведоха мащабна операция за конфискуване на десетки огнестрелни оръжия от граждани, спазващи закона.
"Нито един гражданин не трябва да бъде въоръжен. Ние конфискуване всички оръжия. Разрешение за притежание имат само служителите на правоприлагащите органи "- с тези думи на кмета на Ню Орлиънс започна мащабна конфискация на незаконно оръжие, което се провеждаше, както от страна на полицията, така и от военните.
По това време военните и полицията нарушаваха конституционните права на гражданите на Ню Орлиънс, в цялата страна малко по малко се подготвя въвеждането на истинско военно положение. Подготовката включва военно обучение на персонала и конфискация на оръжията.
Процедурата по отнемането, изглежда допуска възможността за побой над възрастна жена, която се опитва да покаже лиценз за притежание на оръжие, и да отнемат оръжие, с което се опитавала да защити дома си!
Това е Америка: Какво ще се случи, ако събитията в страната започнат да се развиват по лондонски сценарий!
Независимо от закона, вече се провежда мащабна конфискация.
...Миналата година, Джеси Вентура посвети цял час в шоуто си, на "теория на конспирацията" на слухове с лагерите FEMA и възможността за въвеждане на военно положение. Въпреки факта, че този епизод стана един от най-популярните, той се появи в ефир само веднъж. Говореше се, че е спряно вследствие усилията на правителството.
Това предаване не остави никакъв шанс на публиката да се съмнява в съществуването на лагери като FEMA, и за реалните планове на правителството за въвеждане на военно положение.
Във видефилма "Полицейска държава 4, възхода на FEMA» ще намерите изобилие от доказателства, показващи съществуването на мрежа от лагери FEMA, ще научите за това как се провеждат ученията в тези лагери. Тук са събрани голям брой репортажи, документи и разкази на очевидци. Не ще и съмнение, че плановете за налагане на военно положение в страната са реалност, а не плод на болно въображение на любители на теориите на конспирацията.
В изграждането на лагерите FEMA, активно участват и частни корпорации, с очакване на развръзката "Нов Световен Ред".
"Проектно-инженеринговата фирма, на която принадлежи скандалния проект за затвора в град Хардин (Монтана), продължава изграждането на лагери в цяла Америка. Последното предложение, което тя получава е една изправителна институция за петстотин места, която ще се намира в Тексас, на площ от двеста хиляди квадратни метра. Много американци свързват изграждането на затвора с възможността за извънредно положение и на правителствените планове по отношение на политически дисиденти "- писа Пол Джоузеф Уотсън през май 2010 година.
И още веднъж:
Виж, Америка, какво те чака в случай на безредици, подобни на лондонските.
През юли 2009 г. са били направени снимки на военни учения проведени в района на Айдахо.
"Моят зет е видял няколко десетки войници в пълно бойно снаряжение, които излизаха от град Хейдън (Айдахо). Той ги снимал и попитал какво правят. Те отговорили, че са на маневри. "
В очакване на граждански вълнения, военните учения в американските градове и техните квартали са станали нещо обичайно.
Девети юни 2010 год. Северното командване на въоръжените сили на U.S. Open призна, че подготвя операции в рамките на континенталната част на САЩ.
Предвид факта, че всички тези доктрини и планове съвпадат по време с нефтената катастрофа в Мексиканския залив, и по време на тази криза не се реализираха, най-вероятно те са свързани с бъдещи събития, като нови шокове и са насочени срещу нас.
Ние можем да приведем още хиляди доказателства, че военното ръководство планира да използва войски срещу гражданите на САЩ. Но дори и тези, които сега показваме са повече от достатъчно, за да се изясни ситуацията.
Ако в Америка избухнат граждански вълнения, като в Лондон или дори по-лошо, ако се случи икономически срив или терористичен акт, сравними по мащаб с това, което се случи на единайсти септември, ние знаем точно какво да очакваме.
Източник
В Египет свикват масова антиеврейска демонстрация 26.08.2011 10:10
Getty Images / Guliver
В Египет днес ще се проведе голям протест, предаде КРОСС.
В социалните мрежи на страната текат съобщения, които приканват участващите в петъчните молитви да присъстват на т.нар. "Демонстрация на милионите", която ще се проведе пред стария религиозен университет в Кайро.
Много египтяни вече открито настояват израелския дипломатически представител в страната да бъде изгонен. Подобни искания можеха да бъдат чути през цялата изминала седмица и в посолството.
Причината - убийството на пет египетски полицейски служители по време на престрелката в Синай между израелските войски и палестински бойци.
Египет обвини Израел за убийството на своите граждани и поиска разследване.
Израел отговори с думите, че нямат отношение към смъртта на египтяните.
Редактор: Десислава Ушатова
Взето от: actualno.com
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
