На 19 юли преди 132 години  Стара Загора е превзета и опожарена от  войските на Сюлейман паша по време на руско-турската освободителна война.

На 22 юли  Девети Кавказки драгунски полк, предвождан от херцог Николай Максимилиянович Лайхтенбергски, влиза в Стара Загора и освобождава града.

На 23 юли ген. Гурко и ген. Столетов са тържествено посрещнати в
града.  На 24 юли  ген. Гурко свиква заседание на българските първенци. Избрана е привременна управителна комисия с председател П.Р.Славейков - организатор на първата гражданска власт в града.

На 29 юли херцог Лайхтенбергски напуска Стара Загора и се отправя към Нова Загора, където е трябвало да се съберат всички части на Гурковския отряд за превземането на града от турците. На 30 юли  отрядът на херцог Лайхтенбергски поема обратно пътя към Стара Загора, за да не нахлуят турците в незащитения град.

В същото време 40-хиляден турски отряд, командван от Сюлейман паша, се насочва към Стара Загора и на 31 юли  предприема настъпление срещу града. След 6-часов бой войските от Предния отряд се оттеглят към Шипченския проход. Но част от опълченците и казаците, се барикадират в града и съпротивата им продължава до вечерта на 1 август. В боевете при Стара Загора Самарското знаме, подарено на опълченците от жителите на град Самара, получава първото си бойно кръщение. С него в ръка геройски загива командирът на Трета опълченска дружина подп. Павел Калитин.

След тежките отбранителни боеве градът е превзет, опожарен и сринат до основи от турските войски. Броят на убитите е между 7850 и 14 500 души. В старозагорската църква "Света троица" - в храма и двора са избити над 2500 души мирно население. Много млади жени и деца са отвлечени в робство. Градът остава 5 месеца в ръцета на турците. На 13 януари  е освободен повторно. Възстановяването на Стара Загора започва веднага след освобождението на България.

На 5 октомври 1879 г. княз Алеко Богороди полага символичния основен камък. Стара Загора  се превръща в първия следосвобожденски град с модерен облик - с широки и прави улици и големи площади.

През 2008 година с решение на 25-то заседание на Общинския съвет в Стара Загора 19 юли е  обявен за Ден за възпоминание

Сподели: Във Facebook В Svejo Twitter

Снимка: © БГНЕС

"Атака" за ГЕРБ е това, което бе БЗНС за БКП
 

"Атака" за ГЕРБ е това, което бе БЗНС за БКП. Уж различна партия, а все същата. Верен докрай крепител на властта на ГЕРБ. Самоотвержен до пълно обезличаване на стожер на мнозинството.

Година след сформирането на новата власт, "Атака" стои неотклонно до ГЕРБ, без видимо да получава нищо в замяна. И съвсем видимо губи електорат. Странната симбиоза може да има няколко обяснения.

А. Сидеров е купен доста добре и доста дългосрочно от Борисов.

Б. Сидеров е държан на примка от Борисов с нещо, което би могло да го съсипе отведнъж и завинаги.

В. "Атака" се снишава пред по-силния и кротко чака при провал да го замести като първа резерва.

Г. Сидеров и немалка част от електората на "Атака" са открили в Борисов своя голям вожд и доброволно са склонили глава да станат негови рицари.

Вариант "А" изглежда най-вероятен, "Г" - най-малко вероятен. Вероятни са и различни комбинации от всички варианти. Надали обаче до края на управлението - независимо при пълносрочен или предсрочен мандат, ще излезе наяве истинската причина за брачната вярност.

Не е ясно какво ще прави "Атака" в качеството й на политическа партия до края на мандата извън чинното гласуване заедно с ГЕРБ в пленарна зала. Досега партията напомняше за себе си, като се съревноваваше с ВМРО за закрилата на македонката с българско самосъзнание Спаска Митрова, с обречените опити на Волен Сидеров да намали лихвите по кредитите и с маккартисткото му размахване на пръст в ефир срещу журналистка от БНР.

Няма мегдан за крясъци срещу Тройната коалиция, защото Бойко Борисов и подопечните му в ГЕРБ от сутрин до вечер това правят по всички ефири.

Няма мегдан за крясъци и срещу президента, защото отношението на премиера към него е на приливи и отливи и Сидеров може само да следва нивото на водата.

Няма мегдан и за прекомерни крясъци срещу ромите, защото ГЕРБ е под зоркото око на ЕНП и на Еврокомисията. Няма как "Атака" да се проявява по-голяма загриженост за сънародниците в "изконните български територии", защото Бойко Борисов и Божидар Димитров никога не биха отстъпили лидерството по темата.

Невъзможна е и реторика в полза на "оскърбените и унизените" от прехода, защото в момент, когато кабинетът замразява заплати и пенсии (най-малко за година напред) това би било напълно антиправителствено поведение.

Електоралният срив на "Атака", отчитан от социолозите на национално ниво през последната година, се потвърди и на местни избори. Традиционно силната партия в Габрово спечели едва 3.38% на частичния вот за кмет на общината през юни. Какво ли ще е представянето на "Атака" на редовните местни избори следващата есен, след още година обезличаване като пригласяща на властта, но сама без власт?

Всъщност, голямата облага от безвластието на власт е, че хем си получаваш полагаемото ти се доволствие, хем не носиш отговорност за управлението. Саможертвеното обезличаване все пак си струва, ако безвластието на власт трае доста продължително. Чак десетилетия като при БЗНС по времето на БКП вече са химера, но и един пълен мандат не е съвсем за изпускане.

Разбира се, доволствието е само за Постоянното присъствие (управителния орган на БЗНС), а при горепосочения вариант А може да е и хипердоволствие. За партийните низини са площадните масовки, тук-там и някоя държавна службица, при липса на герберови кадри.

По времето на социализма изпълнителният орган на БЗНС бе по-известен като Постоянното присъствие на вечното отсъствие. Аналогичният орган в "Атака" се нарича Централен сбор. Името и без това е непопулярно и по би подхождал безенесарският ник от соца. 

"Атака" безрезервно подкрепи ГЕРБ при актуализацията на бюджета, докато конструктивният партньор в лицето на Синята коалиция не го направи, тъй като нито едно от предложенията им не влезе. Десните подкрепиха частично само някои текстове.

Само "Атака" подкрепи ГЕРБ при гласуване на първо четене на спорните промени в Закона за земеделските земи, които задължаваха хората да предлагат земите си за продажба първо на арендатора, който ги е обработвал поне 4 години. Впоследствие, заради критики за лобизъм от страна на десните и опозицията, ГЕРБ оттегли поправката.

С гласовете на ГЕРБ и "Атака" парламентът одобри в края на юни отпускането на допълнително 86.1 млн. лева от бюджета за довършването на магистрала "Люлин". Синята коалиция, БСП и ДПС основателно възразиха, че това не е работа на парламента.

Пак с гласовете на "Атака", чиито депутати подкрепиха тези от ГЕРБ, транспортната комисия в парламента беше приела лобистките текстове в Закона за автомобилните превози, с които отпадат изисквания към автобусите, извършващи превоз на организирани групи деца. Впоследствие, след като десни депутати биха камбаната, поправката не мина...

Социологическо проучване на Алфа рисърч от юни констатира продължаващата тенденция към отлив на подкрепа за "Атака", единственият безусловен съюзник на ГЕРБ. Според социолозите след интензивния темп, с който партията и лидерът й Волен Сидеров са губели доверие в края на 2009-а, към днешна дата този процес продължава, но с по-плавна скорост. В началото на юни готовност да гласуват за "Атака" заявяват 2.3%, а одобрението за Волен Сидеров спада до 6%.

• Бойко като Костов
• Правителство без партия
• Голямото нищо от изборите в Габрово
• Преходът като игра с нулев резултат

Тази година 65-тата годишнина от бомбардировката над Хирошима беше отбелязана с мащабна церемония. За първи път тя се проведе в участието на американския посланик в Япония. Генералния секретар на ООН също беше на церемонията, предадоха световните агенции. Съюзниците на САЩ от Втората световна война - Франция и Великобритания също изпратиха своите първи дипломати за церемонията в западния японски град, в знак на подкрепа към целта за ядрено разоръжаване.

Точно в 8:15 местно време оцелели от ядрената атака и близки на загиналите запазиха минута мълчание, а след това хиляда гълъба излетяха в небето.

В утрото на 6 август 1945 година, американския бомбардировач B-29 „Енола Гей" (с командир на екипажа - полковник Пол Тибетс хвърля над японския град Хирошима атомна бомба „Little Boy" (в превод от английски език - „малчуган"). Три дни по-късно е хвърлена втора атомна бомба - „Fat Man" („дебеланко"), с която е разрушен град Нагасаки.

Съединените щати, ползвайки се с поддръжката на Великобритания и Канада, проектират и построяват първите атомни бомби в рамките на така наречения Манхатънски проект. Първоначално проекта бил започнат по инициатива на учени - бежанци от Европа (в това число - Алберт Айнщайн) и американски учени, които се съмняват, че Нацистка Германия също разработва проект за атомна бомба (както по-късно става ясно, германската програма не е толкова мащабна и напреднала както американската). Проект „Манхатън", в пика на своето развите, е разработван от около 130 000 души, от 30 учреждения в САЩ, и струва приблизително 2 милиарда щатски долара (приблизително 22 млрд. долара в днешни дни), което го прави един от най-крупните и скъпи изследователски програми в историята.

Хирошима била основна цел (резервни били Кокура и Нагасаки) на първата американска мисия за атомно бомбардиране на 6 август 1945 година. В бомбардировача B-29 Enola Gay, предназначен за изпълнение на задачата, командир и пилот бил командира на 509-та обединена ескадрила полковник Пол Тибетс. Той излита от военната авиобаза Северного Поля, разположена на остров Тиниан, в западната част на Тихия океана. Полетът продължава около 6 часа. При излитането времето било добро, екипажа и оборудването работели изправно. Флотския капитан Уилям Парсънс поставя детонатора малко преди излитането на самолета.

Около час преди бомбардировката японските радари за ранно предупреждение фиксират приближаването на няколко американски самолети, които се отправят в посока южна Япония. Била обявена тревога, направено е радио-обръщение в много градове, включително Хирошима. Самолетите приближавали към крайбрежието на много голяма височина. Около 08:00 часа, операторът на радара в Хирошима определил, че броя на приближаващите се самолети е много малък, не повече от три, и въздушната тревога била отменена, а японците решават да не прехващат такова малко формирование с цел икономия на гориво и самолети. По радиото било предадено стандартно съобщение, че е разумно населението да се отправи към бомбоубежищата, „ако врага атакува, но това не се очаква". Не е проведено каквото и да е проучване на самолетите.

Трите самолета B-29, нанасящи удара, били: Енола Гей (главен самолет, кръстен на майката на полковник Тибетс), „The Great Artiste" (носещ измервателни прибори) и неназован тогава B-29 (по-късно кръстен „Necessary Evil", в превод от английски -„необходимото зло"), носещ фотоапаратура.

В 08:15 часа местно време „Enola Gay" хвърля ядрената бомба, назована „малчуган" в центъра на Хирошима. Бомбата се взривява, на около 600 метра над повърхността, с взривен еквивалент на около 13 килотона тротил (бомбата, произведена от уран-235 се считала за немного ефективна). На място загиват около 70-80,000 души. Около 2000 човека (още 800-1000 умират по-късно) били японски американци, учещи преди войната и оказали се в невъзможност да напуснат страната по време на военните действия. Зоната на пълно разрушение е около 1,4 км. в радиус. Пожарите, избухнали след взрива засягат около 11,4 км 2. 90% от зданията са унищожени или силно повредени.