Организаторите на световната класация за новите седем чудеса на света си позволиха да изхвърлят от класацията българския феномен Белоградчишките скали и да вкарат техен играч на заслуженото с милиони гласове четвърто място. Защо така се случва? Засега още никой не знае. Пред Дарик радио кметът на Белоградчик Емил Цанков заяви, че си няма на идея какво се е случило и защо организаторите в последния момент са сменили правилата. След като зад нас  остана Гранд каньона от САЩ защо е предпочетен той, а Белоградчишките скали са извън новата класация, която ще продължи до 2011 г.?

Ето какво отговаря Цанков за Дарик:

Но нали правилата бяха такива: след първия етап, който завърши на 7 юли, продължават първите 77 природни обекта.

Това, което е обявено днес, е, че от резервния списък ще има възможност да влязат седем, като възможността това да се случи е ако съответно някое от чудесата бъде подкрепено чрез гласуване, което е единствено по телефона.

Не, не беше ясно от самото начало.

Вие свързахте ли се с организаторите, имате ли повече информация защо се случва това?

Все още не сме получили такава информация. Ще изпратим писмо до организаторите, за да разберем на практика защо точно по този начин са се развили нещата и на основата на какви критерии са избрани тези 28 обекта, при условие, че все пак Големият каньон бе след нас и не само след нас, а и пред други три, които бяха пред България и Белоградчишките скали, а именно обекти в Сърбия, Перу и Мексико, от които също нито един не попада в топ 28.

На изборите БСП беше “съсечена”

Поне 20 млн. лв. е прибрала израелската фирма GCS Issue Consulting от предизборната кампания на БСП с клиповете с брадвата, заради която социалисти искат оставката на Станишев от лидерския пост.
И управителят на фирмата Тал Зилберщайн, и шефката на пресцентъра на “Позитано” Жанет Пашалиева признават в пресата, че заплащането е уговорено според резултатите от изборите. На прост език това означава, че се плаща на спечелен глас за партията. Това е нормалната практика по света между другото. Никой не го обяснява публично, за да не ужаси електората със сметката. Ето каква е тя, според източниците на “ШОУ”. 748 147 гласа спечели Коалиция за България на парламентарните избори според официалните данни на Централната избирателна комисия. Между 15 и 18 евро на спечелен глас е тарифата на PR-фирмата. Това прави между 11 222 205 евро и 13 466 646 евро. Или между 20 827 626 и 24 993 152 лв.
Фирмата е консултирала соцпартията и на евроизборите. Там БСП спечели 476 618 гласа. По минималната тарифа това прави 7 149 270 евро или 13 268 544 лв. Ако теглим чертата,сумата за двата вота се очертава над 34 млн. лв. по ниската тарифа.

Направени са отстъпки, но Зилберщайн не се е съгласил на по-малко от 20 млн. лв., смятат информаторите ни. На колко ще се закръгли числото ако прибавим парите за излъчване на клиповете на столетницата по няколко пъти на вечер в най-гледаното време на трите национални телевизии, не ни се мисли.
Има обаче нещо още по-ужасяващо. Ако БСП бе победила в изборите, спечелвайки над 1,7 млн. гласа, както обещавали пиарите, те са щели да приберат два пъти повече пари плюс бонус. И тук идва въпросът – откъде са парите !

Интересно е, че в сайта на фирмата като неин клиент е посочен премиерът на България Сергей Станишев, а не Българската социалистическа партия. Той фигурира в раздела “Политически клиенти”, където има изписани и партии, не само имена на личности. Да не се окаже, че масрафът с брадвата е платен от българския данъкоплатец, питат се родни експерти.
Фирмата GCS Issue Consulting е регистрирана в Израел от израелеца Тал Зилберщайн и трима американци – Стенли Грийнберг, Джеймс Карвил и Боб Шръм. Компанията на последните трима в САЩ е известна като Greenberg Carville Shrum – GCS e абревиатура от първите букви на имената им. Те са работили за Бил и Хилъри Клинтън, дори за Барак Обама и куп други известни имена. БСП обаче е била обслужвана от израелската фирма и лично от управителя йТал Зилберщайн. Той се подвизава основно на Балканите и в Централна Европа.

Прословутата брадва в клиповете е дело лично на Тал Зилберщайн. Той обяснява нуждата от черен пиар в предизборните кампании така: “Трябва да казваш какво добро носи твоята партия, защо хората да гласуват за твоя клиент и в същото време да обясниш защо не бива да гласуват за конкурентите. Не знам дали това е негативна кампания, по-скоро е сравнителна”.
Другото, типично за кампаниите му е т.нар. war room – команден център, който денонощно следи действията на опонентите и реагира светкавично с контраудар.
Според запознати „командният център” в България се е намирал в квартал „Полигона”, но на практика хората на Зилберщайн движели нещата и на „Позитано”. Те използвали мрежата от анкетьори на фирмата “Афис” на социолога Юрий Асланов, но работели със собствена методика. Може и това да им е изиграло лоша шега, казват наши спецове, защото Асланов ползвал като анкетьори активисти на БСП, които по презумпция дават резултати, по-изгодни за партията им, отколкото действителните.

Израелският екип бил многоброен. Те организирали десетки т.нар. фокус групи в цялата страна – това е метод, чрез който през избрани групи от избиратели се тестват послания, поведение, лого и дори клипове. На ден се правели по четири такива групи. Цената на едно такова мероприятие, дори в евтина България, е минимум 1500 лв., казват запознати.
Израелски консултанти контактували само с ограничен кръг хора в соцпартията. Държали се покровителствено с “туземците”, понякога даже презрително. Това е и една от причините доста висши социалисти да се чувстват обидени. Добромир Гущеров дори сподели в интервю, че на всички въпроси им отговаряли, че еврейската фирма знае всичко и не е необходимо членовете на Националния съвет на БСП да дават акъл.

Освен от Тал Зилберщайн Станишев е бил съветван и от друг, много известен специалист – американецът Артър Финкелщайн. И той обявява в CV-то си, че в списъка с клиентите му е българският премиер. Как точно е станало това, не е ясно. Финкелщайн, за разлика от Зилберщайн, никак не обича да се афишира. Дори в САЩ са малко хората, които са го виждали. Едно от малкото неща, които се знаят за него е, че е гей и в края на 2004 г. е сключил гей брак, а с патньора си имат и две осиновени деца. Зложелателите тук вече ехидничат – и евреин, и гей – ясно е как са се намерили със Станишев – явно напомняйки намеците за особената сексуалност на бившия премиер.

Тамошните вестници писаха, че тарифата му само за да присъства на една-две оперативки с клиент е 1 млн. евро. От социалдемократическия премиер Калин Попеску Търичану Зилберщайн прибрал 4 млн. евро. След скандал Търичану официално признава за 3.3 млн. леи, което е около 500 000 евро. Но сегашният министър на транспорта Раду Берчану потвърждава за 4 млн.

Обиден бил дори Кирил Добрев, защото израелците не одобрили клипа с трамвая, каран от Сергей Станишев, който той направи за последния партиен конгрес през ноември. Консултантите рекли, че е старомоден и Добрев много се засегнал.

Твърди се, че Станишев се е запознал със Зилберщайн на някой от форумите на Социнтерна и двамата много бързо са се сприятелили. Израелецът предложил на соцлидера да му помага в лично качество, но по-късно сътрудничеството прераснало на партийно ниво. Зложелателите на бившия премиер говорят, че връзката е станала всъщност по еврейска линия, имайки предвид произхода на Сергей по майчина линия.

Израелецът свързан със скандалния Шевес.

Съдружник на Зилберщайн в румънска консултантска фирма е израелският лобист Шимон Шевес, заради когото през 2006 г. в България се вдигна грандиозен скандал. Намесено беше и името на президента Георги Първанов. По негова препоръка министерството на външните работи беше подготвило договор с Шимон Шевес да лобира за приемането на страната в ЕС. Той трябваше да получи1.5 млн. лв. или близо 560 евро на час. Оказа се, че Шимон Шевес е подал декларация с невярно съдържание за чисто съдебно минало. Оказа се, че е съден в Израел за търговия с влияние по времето, когато е ръководил кабинета на премиера Ицхак Рабин. Така далаверата се разсъхна.

БЛИЦ

Калин Руменов

Ахмед Доган

След като се събра новият български парламент, се очаква следващият премиер на втората по големина държава в ЕС от Югоизточна Европа да бъде Бойко Борисов – яркият, популистки политик и каратист с антитурски и антицигански нагласи.

По-скромен, но може би по-шумен резултат постигна крайно националистическата партия “Атака”, чиито лидери настояваха през кампанията за изтегляне от НАТО, изгонване на американските войници от страната, отменяне на посткомунистическата приватизация и налагане на “строги санкциии” на всеки, който “клевети България”. Отиващото си правителство бе съставено от реформирани комунисти, неомонархисти и протурско политическо движение.
Възходът на токсичните политически партии е присъщ не само на Източна и Централна Европа, пише в статия в „Нюзуик”, препечатана в „Сега”.
Ако продължат успехите на екстремистките партии в Източна и Централна Европа, това ще е от полза за руската политика към ЕС “Разделяй и владей”.

нашият коментар

ДПС е протурска партия и това е единствено вярно твърдение, което е написано в антибългарската дописка на „Нюзуик”. Но тази партия не е токсична, а просто антибългарска.

Констатациите в тази статия са грубо неверни, манипулативни за британския читател и обидни за българския избирател и читател. Нито една от парламентарно представените партии не може да бъде наречена „токсична” или „проруски настроена”. Бойко Борисов никъде публично не е демонстрирал антитурски и антицигански нагласи, дори напротив, давал е знаци в полза на тези групи. И т. н.

Статията силно мяза на поръчкова дезинформация и показва една от главните причини за ширещето се в Западна Европа отрицателно отношение към България. Явно на Запад скоро няма да излязат от пропагандните релси от студената война и да се откажат да произвеждат пропагандни маскарлъци.

Когато предизвиканата от финансовите хищници в САЩ световна икономическа криза напредва и у нас, там се напъват да ни злепоставят и така да подтикват Европейската комисия да продължи да ни орязва полагащите ни се субсидии. За да останат за Великобритания, Франция и други западни страни, естествено. Но такива са ни новите „приятели”.