Симеон Сакскобургготски лично е уведомил по телефона премиера Бойко Борисов за намерението си да заведе дело срещу България в Страсбург заради мораториума, който Народното събрание наложи върху разпореждането с реституираните му имоти, съобщи Mediapool.

Бившият премиер се е оплакал от неоснователно според него наложения запор върху горите му. Сакскобургготски е провел същия разговор и със земеделския министър Мирослав Найденов.

Mediapool съобщи, че  земеделското министерство най-накрая е внесло граждански иск в Софийския окръжен съд с претенция за възстановяване на всичките 16 000 декара гори в Рила, които бяха върнати на Симеон с няколко решения на поземлената комисия в Самоков от 2002 и 2003 година, докато той беше министър-председател.

Преди две години прокуратурата излезе със становище, според което решенията за връщане на горите са пълни със закононарушения. Като най-фрапиращо бе посочено това, че Сакскбургготски е получил 4500 дка повече, отколкото е била претенцията му. Това се е случило с дублиране на земите от нотариалните актове на интендатството и стари скици на земята.

Министерството на земеделието и горите е платило около 11 000 лева, за да направи собствен правен анализ на казуса, който е показал, че бившият премиер е получил противоправно цялата гора, а не само тези декари. Именно затова делото е заведено за всички терени. Искът е внесен преди решението на Пловдивския окръжен съд във връзка с иска на Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза за собствеността върху резиденция "Кричим".

Миналата седмица съдът обяви, че решението на Конституционния съд не дава пряка възможност за връщането на имотите, които през 1945 година са били собственост на държавата, а не на царя.
 
Ако това решение бъде потвърдено и на следващите две съдебни инстанции, държавата ще получи възможност да използва съдебния прецедент да си върне и другите имоти, стига да заведе съответните искове.

Източник
"Симеон ще съди България в Страсбург"
18.07.2010, 13:20 (обновена 18.07.2010, 13:27)
Webcafe.bg
 

Симеон Сакскобургготски ще съди България в Страсбург, защото не може да се разпорежда с горите си.

Царят предал дори лично заплахата по телефона на Бойко Борисов, пише “Медиапул”. Бившият премиер му се оплакал от “неоснователния запор върху горите му”, след като парламентът наложи вето той да се разпорежда с реституираните имоти.

Сакскобургготски е провел същия разговор и със земеделския министър Мирослав Найденов, твърди "Медиапул".

"Не съм говорил с царя", каза обаче пред "24 часа" Найденов. Той бил информиран от премиера Борисов в края на миналата седмица, че Сакскобургготски се е оплакал от него, че не му разрешава санитарна сеч в горите.

Пратих комисия от агенцията по горите и тя се произнесе, че засега не се налага санитарна сеч, обясни Найденов. При ново искане от царя и при необходимост обаче такова разрешение ще бъде дадено.

Не се учудвам от изявленията на царя, той вече е казвал, че ще се обърне към международен съд заради запорите, коментира Найденов. Земеделското министерство внесе още през ноември 2009 г. граждански иск в Софийския окръжен съд с претенция за възстановяване на всичките 16 хил. дка гори в Рила, върнати на царя.

Както "24 часа" писа, от съда са поискали да се платят 12 000 лв. за превод на документите, за да се запознаят всички наследници. Сумата е преведена и вече е образувано дело.

12 020 дка около Боровец и 4521 дка в землищата на Бели Искър и Мала църква са върнати на царя през 2000 г. по време на управлението на СДС и кабинета на Иван Костов.

В началото на 2008 г. прокуратурата изказа съмнение, че имотите в 2 крепостни акта се припокриват и 4521 дка са върнати в повече.

Казусът се усложнява, защото връщането на царските имоти не е станало по закона за реституцията, който важеше за обикновените граждани, а със спецрешение на НС.

За това, че някой има намерение да води дело, не са нужни телефонни уведомления, лаконично коментира казуса правосъдният министър Маргарита Попова вчера.

Новината, че Симеон ще съди България, идва седмица след като Пловдивският съд отказа да присъди на царското семейство двореца “Кричим”. Магистратите обявиха, че решението на КС от 1998 г. не дава пряка възможност за връщането на имотите, които през 1945 г. са били собственост на държавата, а не на царя. Според юристи, ако това решение бъде потвърдено на следващите две съдебни инстанции, държавата ще може да ползва прецедента и да си върне и другите имоти, стига да заведе съответните искове.

Никой от юристите в групата на ГЕРБ не работи по подобен казус. Това заяви съпредседателката й Искра Фидосова в отговор на въпрос дали ГЕРБ обмисля да върне на държавата царските имоти.

Не съм запозната със случая и не мога да го коментирам в подробности, за да кажа дали е възможно това да се случи, или не, отсече шефката на правната комисия.

Според нея най-запознати трябва да са юристите от земеделското министерство, защототе са движили казуса, когато в правната комисия се обсъждало приемането на мораториума върху царските имоти преди време.

Преди седмица ДСБ призова ГЕРБ държавата да си върне собствеността, която по един или друг начин е попаднала в частни ръце - например царските имоти и участъка от Морската градина във Варна, който влиза в проекта "Алея първа". Депутатите на Костов ще опишат в питането си към Борисов и случаи на заменени земи и гори.

Сакскобургготски настоява пред Борисов да му пусне сечта

   

Снимка: БГНЕС

 

Симеон Сакскобургготски завежда дело срещу България в Страсбург.

Причината - мораториума върху върнатите му имоти. За това свое решение бившият премиер е уведомил по телефона премиера Бойко Борисов.

Сакскобургготски се е оплакал от неоснователния, според него запор върху горите му. Той е уведомил за това и земеделския министър Мирослав Найденов, съобщи БНР.

Земеделското министерство вече е внесло граждански иск в Софийския окръжен съд за възстановяване на всички 16 000 декара гори в Рила, които бяха върнати на Симеон от поземлената комисия в Самоков през 2002 и 2003 година, докато той беше премиер.

Преди две години прокуратурата излезе със становище, че решенията за връщане на горите са пълни със закононарушения.

Най-фрапиращото беше, че Сакскбургготски е получил 4500 дка повече, отколкото е поискал.

Още по темата Съдът не даде Кричим на Сакскобургготски и сестра му Сакскобургготски и сестра Хробок искат да си секат, пък Държавата се престраши да съди царя за горите Борисов емна Горския цар Симеон имал една гора, но му я върнали два пъти. Колко гори има той?

 

Искът е внесен преди решението на Пловдивския окръжен съд за иска на Сакскобургготски и сестра му Мария – Луиза за собствеността върху резиденция "Кричим".

Миналата седмица съдът обяви, че решението на Конституционния съд не дава пряка възможност за връщането на имотите, които през 1945 година са били собственост на държавата, а не на царя.

Ако това решение бъде потвърдено и на следващите две съдебни инстанции, държавата ще получи възможност да използва съдебния прецедент да си върне и другите имоти, стига да заведе съответните искове. 

Царя съди България за 16 хил. декара гори в Рила 

Анализ: Нападението срещу Иран би било „Началото на Една Дълга Война”: „Нападението би Накарало Цените на Нефта да Скочат до Небето”

Даниъл Тенсър

Global Research, July 15, 2010
Raw Story

Отговорът на Иран срещу едно евентуално нападение би накарало цените на нефта да скочат до небето, смята групата изследователи     

Израелска атака срещу Иран не би успяла да спре предполагаемата програма за ядрени оръжия на Техеран и би довела до „продължителна война”, белязана от икономическа нестабилност и множество жертви сред мирното население, се казва в анализ на британски институт.

В доклад (PDF), разпространен в сряда, Оксфордската Изследователска Група (ОИГ) твърди, че, докато вероятността от американска атака срещу иранската ядрена програма е намаляла в резултат на политиката на администрацията на Обама, развитието на израелските военни технологии е увеличило потенциала за атака от страна на Израел.

Анализът, озаглавен „Военни действия срещу Иран: Последствия и ефекти,” също твърди, че атака срещу иранските ядрени обекти би обединила иранското общество зад президента Махмуд Ахмадинеджад и би дала на режима в Техеран повече подкрепа и обосновка за развитието на ядрените възможности.

„Иранската администрация, подложена на атака, би изпитала сериозно обединение на нацията и би побързала да заработи над развитието на оръжейната си програма, излизайки от договора за неразпространение, и би направила свой приоритет ядрените оръжия”, се заявява в доклада.

В резултат на това, заключава докладът, Израел би бил принуден да атакува многократно иранските обекти, „което би довело до удължаване на конфликта – начало на продължителна война с потенциални регионални и глобални последици.”

Също така, докладът – написан от Пол Роджърс, професор по изучаване на мира в университета Брадфорд – смята, че евентуалните израелски удари по Иран биха причинили много голям брой жертви сред мирното население, тъй като израелския удар вероятно не би се ограничил само с ядрените обекти.

Израел „би атакувал заводите и изследователските центрове, и дори университетските лаборатории, за да може да причини колкото се може повече щети на иранския експертен потенциал, на който разчита програмата”, казва Роджърс в статия. Израелският въоръжен опит да се неутрализират иранските ядрени обекти „вероятно би включил и опити за убийство на онези технократи, които водят иранските ядрена и ракетна програми.”

„Би се стигнало до множество цивилни жертви, както сред работещите в иранските ядрени и ракетни програми, но също и сред техните семейства, след като бъдат атакувани жилищата им, секретарите, чистачите, работниците и останалия персонал в заводите, изследователските станции и университетите,” обяснява Роджърс.

ОИГ твърдят в докладата си, че Иран би имал много варианти за ответен удар спрямо атаката срещу ядрените му обекти. Главната сред тях би била възможнастта на Иран да блокира пролива Хомруз, тесния воден басейн, разделящ Индийския океан от Персийския Залив, през който нефтените танкери от Средния изток преминават. Ако Иран я блокира, цената на петрола по света би скочила драматично.

Иран би могъл също да предприеме „паравоенни и/или ракетни атаки” срещу западните нефтени обекти в Средния Изток и би могъл да започне да поддържа групи, които се борят срещу присъствието на САЩ в съседните Афганистан и Ирак.

По-рано този месец президентът Барак Обама подписа друг пакет щатски санкции срещу Иран, последвали четвъртата вълна санкции, наложени на страната от ООН.

Планира или Иран построяването на ядрени оръжия е предмет на противоречия от години. Докато Иран твърди, че ядрената му програма е с напълно мирни цели, израелските законодатели я описват като „съществена заплаха” за малката еврейска държава.

Докладът на ОИГ твърди, че Иран „бавно развива технологии и специалисти, за да може да борави с арсенал от системи с ядрена насоченост.” Ако страната реши да използва тези възможности за създаването на оръжия, то би й отнело 3-7 години, за да направи шест използваеми оръжия.

„Няма твърди доказатилства, че е било взето такова решение, но характеристиките на последните строителни проекти, особено подземните, предполага, че ръководството поне желае да има подобна възможност, дори да я държи като резерв, без да я осъществява,” се заявява в доклада.

час на публикацията 12.41 19.07.2010

Войник-гуркха (наемник от Непал) от британската армия, на служба в Афганистан, е бил отстранен от служба, след като е обезглавил загиналия в бой командир на отряд от талибани, пише британският вестник The Daily Mail. Редникът е отрязъл главата на талибанския главатар със специален нож кукри, за да я достави в базата и да япредстави на своето началствуо за опознаване.
Източник с целия текст:News.ru.