Американският посланик у нас Джеймс Уорлик все повече се изживява като генерал-губернатор. Това пролича особено ясно на 7 юли, когато посланикът призова за публичност на споразуменията, договорени между българското правителство и Русия по енергийните проекти. Обяснението за неординарното си искане пратеникът на Вашингтон най-неочаквано намери в изведнъж бликналото българско любопитство. Българите, смята Уорлик, сигурно искат да разберат защо цената на газа се е повишила с 30% и дали няма през следващите 5 или 10 години да се повиши още. Ние обаче не можем да знаем това, защото тези споразумения са тайни, изрази разочарованието си той. Според Уорлик българското общество има право да знае какво точно са се договаряли София и Москва по енергийните проекти. Но най-важният въпрос, който явно не дава мира на Негово превъзходителство от дълго време, е: „Какво стана с диверсификацията?” Именно това попита Уорлик и подчерта, че разнообразяването на енергийните източници е въпрос на национална сигурност не само за България, но и за целия регион на Балканите. Сиреч, ако правилно сме разбрали, от това с какъв газ ще си подгряваме котлите в ТЕЦ-овете през зимата изключително много зависи дали на столичани, пловдивчани, ямболии, варненци и т.н. ще им е по-топло или по-студено. Същото по аналогия се отнася и за македонци, албанци, сърби, гърци и т.н. Интересна логика, макар нещо да не ни се връзва – да не би азербайджанският газ да топли повече, отколкото руският? Или пък ние сме изостанали от развитието на физиката?

Естествено, като добър ученик, който си знае урока докрай, представителят на Обама не пропусна да изрази надеждата си, че ще се реализира и подкрепяният от Вашингтон и Брюксел проект за изграждане на алтернативния на „Южен поток” газопровод „Набуко”, „ако българското правителство е ангажирано да осигури диверсификация на енергийните източници”. За да получи така нужната му информация и да види дали ще му се сбъднат въжделенията, Джеймс Уорлик взе, че изненада с лична среща министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. Последният не бе особено възрадван от факта, че трябва да се обяснява пред американския пратеник като съгрешила мома пред селски поп, но в общи линии се справи с положението. Нещо повече, след срещата министър Трайков бодро рапортува, че мненията им с посланик Уорлик за необходимостта от диверсификация на доставките и свободен пазар съвпадат на 100% (има си хас!). Той изреди и направеното досега за междусистемните газови връзки с Гърция и Румъния, планираните такива с Турция и Сърбия, както и намеренията за внос на втечнен газ и търсене на нови находища. Вярно е, че по повод необходимостта да информира лично Уорлик за разговорите с руския вицепремиер Виктор Зубков Трайков промърмори, че диверсификацията и прозрачността са най-важните за един функциониращ пазар, на който не се налага някой да пита, а друг да отговаря, но това бе неумел опит за повдигане на авторитета му. Впрочем, до него можеше и да не се стигне, ако „мегаминистърът” въобще бе отклонил искането за среща от американския посланик по въпроси, отнасящи се до отношенията ни с трета страна, които него изобщо не го засягат. Още повече, когато става дума за секретни договорености. Но това при сегашното правителство, което изпълнява функциите на колониална администрация, просто не може да се помисли, камо ли пък въобще да се случи. Затова и Джеймс Уорлик продължи да задава въпроси, този път директно отправени към премиера. Посланикът заяви, че иска да разбере какви са фактите и какви споразумения са били постигнати с руснаците за АЕЦ „Белене”. С други думи, изпълнени ли са стриктно получените указания. Той изрази опасения, че поетите от премиера Борисов ангажименти за намиране на стратегически инвеститор в централата и за икономическа обоснованост на проекта ще бъдат изпълнени. Пратеникът на Белия дом очаква от Борисов да изпълни и обещанието си, че „ще има продължение на „Белене”, само ако се намери сериозен международен инвеститор и само, ако е икономически обоснован проектът”. Бих бил изненадан, ако са взети някакви решения, които да противоречат на това, което премиерът вече е казал по отношение на този проект, размаха пръст Уорлик и припомни обещанието на кабинета за повече прозрачност на енергийната му политика. „Ще имаме достатъчно алтернативи, за да бъдем енергийно независими”, отговори веднага пред журналисти премиерът Бойко Борисов. Що се отнася до алтернативните доставчици, премиерът обеща правителството да намира нови възможности. „Знаете, че подписахме спогодба с Турция да ползваме техния терминал за втечнен газ. Знаете за това, което прави президентът с Азербайджан, а и аз съм ги поканил да дойдат тук”, каза още Борисов. За АЕЦ „Белене” той подчерта, че до септември има още месец и половина – достатъчно време да се намери европейски инвеститор. Изглежда обаче медийните съветници на министър-председателя са преценили, че недостатъчно е успокоил приятеля си Уорлик, защото тази сутрин той хвърли още сили да бъде разбран по една от националните телевизии. До този момент много ясно спазваме своята евроатлантическа ориентация, рапортува Борисов. И се аргументира: „Когато американската страна и президентът Обама ни призоваха да приемем затворник от Гуантанамо, ние се отзовахме веднага и МС взе решение. Когато ни попитаха как ще реагираме за общата ПРО на НАТО в Европа – ние веднага се отзовахме.” Няма, следователно, основание за тревога, още по-малко за подобно публично дърпане на уши от US амбасадора. Разбира се, премиерът като истински стратег веднага намери обяснение за Уорликовите вълнения. Великите сили, каза Борисов, са доста влюбени в нас като държава и много искат да имат влияние в България. Според него в определени моменти или руската страна, или американската страна се раздразват от по-голямата активност на едните или другите. Всички разговори относно цените на газа се водиха напълно прозрачно, още веднъж успокои премиерът притеснения посланик на САЩ. За проекта Набуко Бойко Борисов коментира, че работи много добре като проект. „Южен поток” не се бие с „Набуко” в България – това са транзитни такси, обясни на специфичния си език той. Така че и тук няма място за съмнения в душата на Джеймс Уорлик. Цялото това старание на Борисов можеше да бъде спестено обаче, ако той като премиер на една суверенна държава, бе извикал заради недопустимото му поведение американския посланик за кратък разговор, на който да му обясни вижданията си за приятелството и властта.

Автор: Евгений Еков

Утре тържествата в Сопот продължават с конференцията на тема „Жените в живота на Вазов”, която най-напред се състоя днес в НБ „Иван Вазов” в Пловдив.

Кулминацията ще бъде в петък, 9 юли, когато е роден Иван Вазов, с тържествена литургия, с „Представлението” по романа „Под игото” в Радиното училище, с награждаването на участниците в литературния конкурс и в конкурса за детска рисунка. В следобедните часове следват разговор с новия носител на Вазовата литературна награда, среща с всички носители на Вазова награда или техни родственици, а вечерта от 18 часа на площад „Иван Вазов” е официалната церемония по случай 160-годишнината на Иван Вазов със слово на кмета Веселин Личев, после в читалището ще се състои връчването на самата национална литературна награда, спектакълът на Камен Донев „Възгледите на един учител за народното творчество”, а на площада - дефиле и концерт на фолкорни състави от читалища с името на Вазов и, разбира се, празнични илюминации.

Сред носителите на Националната литературна награда „Иван Вазов” са Йордан Йовков, Емилиян Станев, Милена Цанева, Вера Мутафчиева, Георги Константинов и много други.

Ново пано с размери 4,00 метра на 2,70 метра, изобразяващо Хвърковатата чета на Бенковски е акцент в обновлението на музея. Автор е карловският художник Дечко Тодоров. Досега в историята на българското изкуство Хвърковатата чета е рисувана веднъж от Петър Морозов в много скромни размери преди 102 години. В картината на Морозов всички коне са представени в галоп и в една и съща поза – с опънати предни и задни крака, което по думите на художника е невъзможно да се случи на практика.

Карловският художник Дечко Тодоров е съчетал в творбата си всички видове конски ход, което придава на платното допълнителен чар и автентичност, обясниха специалистите. В картината централен образ заедно с Георги Бенковски е игуменът Кирил Слепов. Образите на Бенковски и на Кирил Слепов са портретувани по техни снимки, търсех приликата и мисля, че съм я постигнал максимално, сподели Дечко Тодоров.

Кръстоносецът на четата е от Сопот и тази година се навършват 180 години от рождението му. В „записките си“ Захари Стоянов го представя като най-красивата фигура в четата, допълва художникът. Картината е изпълнена в стил „сепия“, с което Дечко Тодоров, постига ефекта на овехтялата снимка. По този начин тя кореспондира и с паното му, посветено на стихосбирката „Епопея на забравените“, рисувано през 1990 г.

Третото голямо пано „Апотеоз на Вазовото творчество“ в къщата-музей е отново на същия художник. Работено е през 2000 година. На него писателят е представен с най-популярните си герои от романа „Под игото“, от разказите си и стихотворенията си. Картината не е подписана, защото по думите на Тодоров „там където в творбите ми присъства Васил Левски аз съм никой“. Това правило художникът спазва винаги, а цялото му творчество, като карловец, е белязано от подвига на Апостола на Свободата.

Експозицията на къщата-музей е обновена и с два портрета на Иван Вазов, които се показват за първи път. Единият е на Иван Топаков, а вторият е „Вазов сред розите“ на Петър Морозов. В разширението на постоянната експозиция са представени много неизвестни за широката публика експонати, които представят последните години от живота на поета. Това са непубликувани досега ръкописи, негови и на близките му снимки, сред които и снимка на цар Борис Трети от откриването на къщата-музей през
1935 година.

Снимка: БТА

Народният поет е в истинския смисъл на думата народен, обичан, безсмъртен. Вазовите творби носим в сърцата си от люлката до гроба. Кога сме ги чули за първи път - като мерена реч или като песен?... Над 50 негови стихотворения се пеят редом с народните ни песни. Вазовите зовящи към бунт стихове "Боят настана" и "Пряпорец", сътворени през бурната пролет на 1876 г., се разпространяват мигновено и се пеят през Априлското въстание.

Неговите песни - бойките и патетични "Панагюрските въстаници" и "Радецки", лиричните "Де е България", "Два бука" и дивната песен за синия синчец, са не само популярни, но и неотделими от българската душевност. Те са мерило за дълбоконародностния характер на неговото прекрасно творчество, за неговата вечност. Вечност, която сам Вазов прозря, разкривайки непомръкващата сила и хубост на песните си:
 
... В тях вее на Балкана лъхът здрави
и тайните хармонии му звучът,
и гръмът на народните ни слави,
та моите песни се ще се четът ...

Те жив са отклик на духа народен,
а той не мре и дор сърца туптйът
от скръб и радост в наший край свободен,
и мойте песни се ще се четът.

Там - наший дом благословени,
там кътът роден, кътът мил
магнит за спомени свещени,
където аз съм се родил...
„Сопот”

Дивната природа на родния край, Балканът с омайната си прелест, не само впечатляват дълбоко Вазов още от дет­ските му години, но и разпалват неговия поетически талант и способстват за изграждането на оня висок естетически кри­терий, който го съпътства до края на живота му. В стихотворението „Сопот” той изповядва:

О горди планини, де мощни
орли се вият в син простор,
във ваште пазухи разкошни
аз пак прониквам с жаден взор.
Не вий, не вашта красота ли
да съм певец причина бе?
И таз любов у мен запали
към родната земя, небе?
„Сопот”

От най-ранно детство с жадни очи той поглъща хубостта на балканския пейзаж, опознава дълбоко природата, за да я обикне завинаги, толкова силно, щото по-късно да я възпее неповторимо и тя да присъства неизменно във всяка една негова творба.

	Къща музей Иван Вазов - Сопот Къщата
	Експозиционна зала Къща музей Иван Вазов - Сопот
	Централен градски площад град Сопот
	Радино училище град Сопот
	Иван Вазов автентични снимки и картини

След култовото парче “Кен лий”, с което кастинг героинята от Music Idol 2 Валентина Хасан се сдоби с над 14 милиона почитатели от цял свят в YouTube, България никога не е била толкова разтърсена от музикално произведение, както няколко часа преди Веселин Маринов да изпълни химнът на МВР в Зала 1 на НДК (музика на Тончо Русев и текст на Евтим Евтимов). Дори и химнът на разузнаването, конспиративно укрит на сайта на “Хайдушки поляни”, не получи такава публичност. Нито пък писателската поръчка на МВР по времето на Румен Петков – да се възпяват в очерци и разкази “трудните делници на служителите от МВР”. Помъчихме се да намерим колкото се може повече полярни мнения около пропагандната полицейска песен на изпълнителя на народа, но този път коментарите са повече гневни отколкото иронични, въпреки че парчето явно има своите верни слушатели… Ето как хората посрещат новия хит на Веселин Маринов, който споделя пред вестник “Труд”: “Песента си я пускам непрекъснато – у дома, в офиса, в колата. Страхотна е! Цялата заслуга за това е на авторите. Моята роля бе само да ги мотивирам и да я изпея!”

“Вазелин Маринов” беше наречен химнаджията от Калин Руменов.

Димитър Христов, Facebook: “Горките милиционерчета, така да се изгаври с тях баш на празника им…”

Amorphous, 99mp3bg.net: “Потресен съм от неадекватността и фалшивия патос на текста – сякаш още сме в най-тоталитарните години. В. Маринов да си пее в кръчми – за там става.”

Lindes, 99mp3bg.net: “Страхотен химн от Веско Маринов! Честит празник на МВР!”

AzDebil ог форума на “Дневник”:”Текстът е покъртителен. Искам да кажа покъртително недоразумение! Отврат!

На тези хора все в главите им се върти “славното минало на службите” и “народна борба срещу продажни братства”. Направо са я писали за себе си. Вярвам им. Но тази епоха отмина. Епохата на господарите от милицията и наглото им отношение към робите-граждани. ПОЛИЦАИТЕ СА ДЛЪЖНИ ДА РАЗБЕРАТ – ТЕ СА СЛУЖИТЕЛИ НА ГРАЖДАНИТЕ. И да не се отъждествяват с цялата България.

Като тази милиционерска “прелест”:
“Гордост е да служиш в редовете на България и МВР”. За защита на отечеството служи АРМИЯТА! МВР да не си присвоява функции и заслуги.
А държавата ни не е комунистическа кочина. Или поне ми се иска вече да не е!”

Боряна Телбис, Facebook:”Придворен свирач!”

Росен Златанов, Facebook: “Да блееш като овца пропагандна песничка в знак на преклонение пред силовото ведомство, издава липса на елементарно себеуважение и посредственост. Почти граничи със слабоумие.”

Вильо, Facebook: Ама защо бе хора??? Песните на Веско Маринов са лечебни! На последният му концерт момиче в инвалидна количка станало… и си тръгнало. Оставете го!!! Кой знае, може и системата на МВР да проработи с новия надъхващ химн!

Юри Георгиев, Facebook: “Дааа…натегачеството няма цвят, няма срам и не знае умора…и винаги е искрено…лошото в случая, е че става дума за “устойчив” любимец на двама соц-лидери и на вице-премиер гербер…по любимците им ще ги познаете.”

PROBG: “Похвалното начинание обаче оставя един леко горчив привкус. Не за друго, а заради осезаемата прилика с композицията „Моя милиция меня бережёт”*, написана от В. Шаинский и изпълнена от Оркестъра на Кремълската комендатура през далечната 1976 г.”

Димитричка, PROBG: То пък бива, бива… Не можаха ли нещо на Гага да краднат? Защо точно от Кремъл. Дядо ти ще се обърне в гроба, Бойко! Срамота…

Василка, PROBG: Хахахаха как лекичко управляващите ни подготвят да преминем плавно към времето, в което думата “милиция”/”полиция” тежи тонове на плещите на българския народ.

Skydiver, “Дневник”: “Поразтърсих се в Гугъл да видя има ли други кретени като нашите и намерих това: В САЩ полицаите пеят химн за дълга си към обществото. В БГ химна някакъв анонимен бг гражданин възхвалява великите дела на полицията.
В американския химн има неща от типа “ще дадем най-доброто от себе си”, “няма да се поддадем на изкушение”. В БГ очевидно се подразбира, че от подобен ангажимент полицаят няма нужда – той е перфектен и възхваляван и само си чака цветето.”

Domakinq: “Какво става в държавата България, член на ЕС, през 21-ви век, щом поет като Евтим Евтимов се самоунижава да се подпише под текст, който ни връща в 60-те години на миналия век, когато се възпяваше Партията и нейния Лидер?

От тази поръчкова песничка ми става страшно. Цветанов вече не крие амбицията си да контролира различни и неподвластни Му сфери в реалния и обществен сектор. Борисов, замисли се! Нали казват, че апетитът идва с яденето? Ще се съгласи ли МВР-министърът да бъде заточен в Президентството с протоколни функции…”

Морски: “Тези съвсем изтрещяха, вече и показна акция не могат да направят и минаха на културно масова дейност. Очаквайте новото реалити милиционерът поет/писател/музикант. Всичко друго правят, но не и каквото очаква обществото от тях да преборят престъпността. Хляб и зрелища, хляб няма и все повече няма да има, а зрелищата не струват.”

Рол: “Забелязвам че липсва част за КАТ, може би нещо от рода:
“Ако пък те спрат от КАТ
бъркаш в джоба няма как!”

avramov.com:Честит нов хим уважаеми полицаи! Ако ви е срам от песничката, да знаете, че благодарение да добрата работа на шефовете ви и на “високото доверие” на обществото в МВР, в България има около 200 000 частни охранители, тоест бизнес бол.

Източник: WebCafe

1 година след управлението на ГЕРБ - гърч, безпаричие, глад, болести, полицейщина и прост народ!

varna-sport.com 06.07.2010 13:28
1 година след управлението на ГЕРБ българският народ се гърчи от безпаричие, болести, глад и полицейщина. Вчера един старец на 76 години ми каза. Този дъжд ще обърка жътвата, а трябва да приберат зърното, че да има хляб. Колко е зле този дядо, но да не го виним, че още живее в онова време и не е осъзнал, че отдавна сме в капитализма, тоест добрата реколта е добра само за джоба на
собствениците на ниви. Не е като едно време, когато земята бе държавна и всеки ден през лятото по радио Хоризонт съобщаваха, че в Плевенско ожънали 500 000 декара, в Ямболско - 300 000 декара и т. н. В момента край нивите се разхождат огромни джипове, които следят как се прибира реколтата им. Зърното е на джиповете, а нашият 76-годишен герой седнал да се тревожи за житото на капиталистите. Нито добрата, нито лошата реколта ще облекчи положението на хората, като този дядо. Просто едни капиталисти ще си купят още 5-6 джипа, ниви и комбайни, а други ще изчакат до догодина.
През 1989 г хората излязоха по улиците за да търсят равенство нарушено в полза на партийните величия. 21 години по-късно възрастните още живеят с това равенство в главите си, а то много отдавна не е актуално. По-добрият играч забогатява. България е 27-ма република в пирамидата Европейски съюз. Вървим към модела на Гърция, където 1/2 от населението е събрано в два града и работи в заведения и магазини. В България обаче е по-страшно, защото българското село е умряло. Никоя медия от всичките вувузелки не коментира проблемите на погрома. Свирят само на властта. Бойко играл мач, Цецка кихнала, Цветан провел акция. Безнадежност и простота. Ако не е индивидуалният дух на българина отдавна да сме изчезнали като нация.
Днес Сашето Диков цял час чете по БиТиВи имотните декларации на хората от властта. Всички са забогатели с хиляди левове по едни и същи схеми. Най-новата за да не те хване НАП е рушветът да отиде по банкова сметка за покриване на ипотека. Останалите пари са от покупка и продажба на имоти и от игра с акции на борсата. Това също е нова хватка. Законът обаче не предвижда разследване на фалшивите декларации. Само ги изисква. Ами този плазмодий Лъчезар Иванов. обадил се на Нова телевизия да помоли да спрат един репортаж, който уличава митничар, който живее в луксозна къща, но по документи тя не е негова, а на негов познат. Жената на митничаря работи при плазмодия, а с митничаря се познавали от години, защото някога бил клиент на генеколога Лъчезар Иванов. Разбирате ли за какви хора става дума. Разбирате ли кой ни управлява. И Цветанов и Бойко са декларирали хиляди левове приходи и толкова. Царя пък написал 1 милион от заплати. Саше, Диков, много си кух бе приятелю. Системата ги прави крадци. Още на входа те спира, ако не си от техните. Още сто журналиста като теб да има нищо няма да се промени.

Снимка в-к "Труд"
Днес е Ден на целувката. Тази политико-икономическа целувка е много по-здрава във времето от целувката на двама млади хора, влюбени, жадни за живот. Количествените натрупвания при младите води до качествени отрицателни изменения, при Румен Петков и Цецка Цачева количествените натрупвания водят до повишено качество на живот.

http://loran.blog.bg/



http://wallstreet.blog.bg/

В какво се превръщат обещанията

12 месеца след идването на ГЕРБ във властта продължаваме да чакаме генералната промяна



Когато преди година Бойко Борисов спечели с неочаквано много гласове изборите, проблемите и техните решения изглеждаха прости и ясни. А надеждата за промяна на тези, които му гласуваха доверие - голяма.

Епидемията от корупция и злоупотреби, с която тройната коалиция зарази държавата за четири години беше толкова всеобхватна, че всяко друго решение изглеждаше неправилно. Правителството на БСП, ДПС и НДСВ застина цял мандат в пасивност и пълна липса на желание за сериозни реформи. И ако през първата половина на мандата все пак направи положителни неща (да не забравяме рязкото намаляване на данъците), през последните години застоят стана пълен.

Дефектите от всичко това обаче бяха маскирани от немислимия ръст в икономиката. Големите печалби, рекордните чужди инвестиции, все по-високите доходи и лесните кредити създадоха среда болните сектори в държавата да бъдат поддържани в будна кома.

После дойде кризата

Първите вълни от нея заляха България в последните месеци от управлението на Станишев и липсата на отговор от властта даде да се разбере, че е нужно изцяло ново управление със свежи идеи, воля за промяна, смелост за реформи и почтеност към хората.

ГЕРБ обеща всичко това. Икономическият екип на Бойко Борисов казваше при всеки повод, че най-добрите мерки срещу кризата са толкова дълго отлаганите радикални реформи в съдебната система, здравеопазването, държавните разходи, администрацията, полицията... "Корупция ли? Не, благодаря, ние сме политически джентълмени", беше посланието, което активът на ГЕРБ повтаряше винаги и навсякъде. Заедно с това Борисов и хората около него гарантираха възмездие за кражбите на публични активи. Изглеждаше, че всичко ще дойде най-накрая на мястото си – добрите момчета ще отидат във властта, а лошите – в затвора.

Година по-късно тази визия за управлението на ГЕРБ изглежда малко по-наивна. Правителството на Бойко Борисов е все още далече от провал и продължава да има обществена подкрепа, макар и не толкова безкритична. Но в много области то не е направило дори първата крачка към обещаните генерални промени. Визията и перспективата за големите реформи – тези, които ще доведат до качествено по-добри резултати в болните сектори, продължава да е мъглява. Това е проблем не само заради поредната пропусната година. Първите месеци на всяко управление са най-подходящите за началото на сериозни реформи, защото тогава подкрепата към властта и енергията на хората в нея са най-големи. После компромисите със статуквото започват да изглеждат все по-приемливи и волята за промяна постепенно избледнява.

В същото време реакцията на кризата на правителството беше доста неуверена. Продължава да бъде такава и сега. Напълно противоречивите сигнали за това какво ще се прави оставят и днес усещане за несигурност и недоверие.

Шестица и адмирации

обаче получава правителството в борбата с престъпността според социологическите анкети. Ако си спомняте, първата заповед на Бойко Борисов като министър-председател беше дежурният по МВР всяка сутрин да му звъни в шест с доклад за регистрираните през нощта престъпления. "През по-голямата част от работното ми време работя като полицай", призна премиерът няколко месеца по-късно. Причината за това е ясна – от една страна, това беше едно от най-важните обещания на ГЕРБ, от друга, Борисов със сигурност се чувства много по-комфортно да се занимава с нещо, от което разбира в дълбочина. Резултатите се появиха веднага. Полицията арестува заподозрени за серията отвличания, които се бяха превърнали в символ на некадърността в МВР. В пристъп на PR творчество операцията беше наречена "Наглите" и това повлече крак най-значимият арест всеки ден да получава кодово име. Последваха "Лапачите", "Мошениците", "Недосегаемите", "Медузите" ... И, разбира се, "Октопод". Активноста на МВР се засили дотолкова, че килиите на следствения арест в София започнаха да свършват. А министър Цветан Цветанов почти всеки ден е на "пряка линия" в медиите.

Това, без съмнение, е хубаво. В същото време обаче е повърхностно и недостатъчно. Системата на МВР е една от най-нереформираните в държавата и за да има постоянни и сериозни резултати в борбата срещу престъпността (включително корупцията) трябва жестока реформа.

Нищо подобно не се случи през първата година от управлението на ГЕРБ и не личи да се обмисля. МВР има нужда от нова система за подбор и мотивация, така че компетентните, честни и работещи служители да получат възможност за изява. Полицията трябва да намери и даде път на модерни и образовани хора, които да не се оплакват, че те "ги хващат", а "съдът ги пуска". Вместо това  да събират достатъчно годни доказателства, които да дават възможност арестуваните да бъдат осъждани.

Всъщност, успехът на полицейските акции от последната година ще може да се измери чак когато задържаните получат присъди. Все пак правосъдието не се свежда само до това да снимаш как влачиш някой с белезници на пода. Или пък да го плашиш: "Казвай, че ш"те боли много"

Най-важната реформа

На пръв поглед поправянето на прогнилата съдебна система е задача извън компетентността на ГЕРБ. Правосъдието е независимо и реформирането му е наистина трудно. Всяко управляващо мнозинство обаче има възможност да променя законите, които регулират работата на системата и така да я направи по-ефективна и справедлива.

Вместо да потърси консенсус за такава реформа обаче ГЕРБ предпочете да се бори с последствията, а не с причините за проблемите. Управляващите започнаха да делят съдиите на "послушни" (тези, които задържат) и "непослушни" (тези, които не задържат), и да работят с първите, докато търсят начин как да убедят вторите в правилната линия. Резултатът от това е, че задържаните в полицейските акции остават по-дълго в ареста, което понякога може и да е хубаво. Но в никакъв случай няма да реши системния проблем за неефективната полиция и лошо работещото правораздаване. То е като да опаковаш боклука да не мирише и да го преместиш на друго място уж за малко.

Голямото говорене

Ако трябваше да правим анализ на антикризисните мерки на правителството през пролетта, в него нямаше да има почти нищо положително. Реакциите в началото на управлението на ГЕРБ бяха доста неуверени. Правителството даваше напълно противоречащи сигнали за това какво ще прави. Резултатът беше усещане за непредвидимост и загуба на доверие. За това допринесе и спирането на плащанията на държавата към строителните фирми. Неизпълнението на поетите задължения може и да изглеждаше по някакъв изкривен начин справедливо, но допринесе за спада в икономиката и допълнителна загуба на доверие. "Неясният и постоянно променящ се политически курс оказа разрушителен ефект върху доверието на инвеститорите и потребителите към българската икономика", казаха през седмицата анализаторите от Виенския институт за международни икономически изследвания.

През първите месеци от управлението на ГЕРБ идеите за промяна на ДДС се сменяха по-често от нивото на река Дунав в сантиметри. Започна се от внезапно хрумналата на Бойко Борисов в Израел идея данъкът да се намалява с по половин процент на всеки шест месеца. "Надявам се Симеон Дянков да разреши. Ако не разреши, ще го убедим", каза през януари тази година премиерът. После приходите в бюджета намаляха и влезе призракът на увеличеният ДДС. Един ден някой от властта казваше, че данъкът ще се увеличи на 24%, на следващия друг го опровергаваше, че ще е само на 21%.

Докато данъчното тото очакваше финалния си резултат, обещаните важни реформи бяха стопирани. Борисов се поддаде на натиска на различни групи и забави промените в администрацията и намаляването на държавните разходи. В същото време приходите в бюджета намаляваха ударно и дупките в него заплашваха да погълнат макроикономическата стабилност на държавата. Последваха дълги преговори с различни организации за мерките, които трябва да бъдат приети и всеки ден раждаше нови, понякога страшни, идеи. В крайна сметка всичко на етапа завърши добре. В началото на май беше приета антикризисна програма, която премиерът видя като нещо, от което "народът ще остане доволен". Десет месеца след началото на мандата си правителството обеща 20% съкращения в публичния сектор заедно със старт на дългоочакваните структурни реформи в здравеопазването, пенсионната система, образованието и администрацията. Народното доволство остана гарантирано с увеличение на бюджетните разходи за здравеопазване, социални помощи и пътища, което пък наложи актуализация на бюджета и за пръв път от доста години насам той е на дефицит. В същото време, два месеца след поемането на тези ангажименти строителните фирми все още не са получили парите си от държавата, нито има някакво движение към приватизация.

Няколкото седмици от обявяването на реформите са малко, за да се прецени, дали те наистина ще бъдат направени, но посоката им със сигурност е вярна. Запазването на данъците на сегашните нива, заедно с приемливо ниския дефицит поставя България в много изгодна позиция в сравнение със сриващите се икономики на най-засегнатите от кризата държави в Европа. На фона на гръцкия крах и болезнените мерки в Румъния, положението тук изглежда наистина добро. Това може да бъде запазено догодина (заедно с вече обещаното запазване на данъците на сегашното ниво) само ако реформите наистина бъдат направени. В противен случай ни чака още по-болезнено падане, или в най-добрия случай дълга агония.

И така от първата година на ГЕРБ преживяхме десет месеца запознаване с обстановката, опити за плоски финтове да се избегнат реформите и (вече досадни) оправдания с управлението на тройната коалиция. Истинската работа, поне в икономиката, започна да се върши в началото на май. За първите 12 месеца може да сме сигурни в това, което знаехме и преди това – че управлението на ГЕРБ има усещане за правилната посока, в която трябва да се движи държавата. Сега остава да разберем и дали ще тръгне натам.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Расте скептицизмът сред образованите градски хора с високи доходи

Управлението на ГЕРБ не успя да скрие липсата на последователност в действията си през първата година във властта. Според изследване на социологическата агенция "Алфа рисърч" 53% от хората смятат, че правителсвтото "действа хаотично, няма ясно виждане и се лута". Още повече – 73% виждат като много сериозен проблем на управлението липсата на административен ресурс, на професионално подготвени хора по всички йерархични равнища. Това се отрязява и на подкрепата към правителството. Макар и за една година тя да е намаляла с по-малко, отколкото например при тройната коалиция, загубата на подкрепа е особено голяма сред важна група хора. Според изследването на "Алфа рисърч" спадът е най-чувствителен сред хората в активна възраст от големите градове, с високо образование и доходи. Подкрепата за ГЕРБ в тази група все още е значителна, но спадът е достатъчен, за да се каже, че търпението им се изчерпва.



Алексей Лазаров

Източник:капитал.бг
В какво се превръщат обещанията

 

Следствие на коментарите от последната ми публикация осъзнах, че определен брой хора, явно не искат да има сигурност и предпочитат да се стига до нови убийства на техни братя българи. За всички останали, които искат сигурност и да не оплакват убийството или издевателството над близък човек, отново ще обясня какъв е най-сигурният начин това да се постигне:

Какви са нагласите:

Много хора споделят мнението, че заради „толерантност“ българите са потърпевши на циганската престъпност и безчинства и че ако човек не е краен, няма как да оцелее.  Много хора чувстват, че циганите никой не ги гони и само ги защитават. Позицията им е крайна, но дали е основателна?

Какви са фактите:

Да, няма осъзаемо присъствие на полицията в циганските квартали и гета; Да, има необразованост, мизерия и висока престъпност ; Да, на тези места държавата се е оттеглила и няма усещане за сигурност ; Да, нормалните хора са прави да са яростни, въпреки че не мога да споделя, по никакъв начин, използваните от тях подбуди към убийства и смърт.

Какво може да се направи?

На първи етап вариантите за въвеждане на справедливост и ред в проблемните места са:

- тълпи хора с железни прътове и ножове – саморазправа –> нови и нови убийства

или

-  създаване на частни охрани , самоорганизиране в защитни отряди– саморазправа –> скъпо, защото плащаме двойно за сигурност, един път на държавата чрез данъци и един път на частната защита

или

- полицейско присъствие и редовно патрулиране, чрез натиск на обществото над МВР, на което всички плащаме данъци, за да ни пази от престъпници, а то не го прави достатъчно.

Моята позиция е:

Първо , трябва осезаемо присъствие на полиция в циганските квартали и в районите с повишена престъпност. Така както МВР имаше волята и успя да спре отвличанията, така трябва да се случи и на тези места. По този начин държавата всява респект, там където има беззаконие.

Трябва също така,  да се окаже силен натиск държавата, стриктно да образова до максимална възраст всички български деца, както и да се въведе предмет гражданско образование - още от първи клас. По този начин държавата работи дългосрочно за изкореняването на първоначалната причина за престъпността.

Също така, трябва да има полицаи от цигански произход  в патрулиращите полицейски екипи в проблемните квартали.  По този начин държавата показва, че реда, който е  желан от всички нормални български граждани, трябва да се спазва от всички.

Без да съм изчерпателен, ще напомня и защо държавата и управляващите партии не правят нищо по въпроса: по простата причина, че на избори при сегашните условия гетата са най-сигурните „спечелени“ гласове – разбира се срещу съответната сума. Ще напомня същто така, че партиите, чиято електорална подкрепа се храни от омраза, нямат интерес насилието и престъпността да спре, защото тогава повечето от тях губят смисъла си. Затова освен “циганите на сапун” или “да смажем циганската престъпност”, не чувате от тях действащи предложения за решаванато на проблема,  а чувате само констатации, възмужение, омраза и дотам.

 Знам, че хората, които искрено искат да живеят в спокойствие, нямат желание за изява чрез побоища и ценят живота на техните близки и съграждани, така както собственият си, осъзнават и разбират, че начина и подхода, за които аз говоря е най-възможен.