Плевнелиев обяви вето.
Концесии ще има! Радвай се, народе!



Снимка: Димо Димов

Три дни протести. Снощи бе публикувана стенограмата от срещата на представители на протестиращите с Бойко Борисов. Няма да ви занимавам с факта, че Бойко представа си няма за какво става въпрос в новия Закон за горите и че изобщо не го е чел. Нито ще ви занимавам с маниакалното му „небрежно” споменаване на участията му в медиите на всяка втора дума. Мисля, че всички вече сме се убедили в глупостта на Премиера ни, но не това е важното сега.

Много по-важно беше за мен да видя мнението на екозащитниците.

Били са поканени като организатори на протестите срещу новия закон за горите през последните 6 месеца. Поправките в закона определено са доста страшни и още от самото начало бях твърдо против приемането им. Ето защо отдавна следя протестите и им симпатизирам.

Тук обаче трябва да отбележа основната грешка, която допуснах. Считам, че тя е и грешката на всички останали протестиращи:

ЗНАЕМ „СРЕЩУ” КАКВО ПРОТЕСТИРАМЕ,

НО НЕ ЗНАЕМ „ЗА” КАКВО ПРОТЕСТИРАМЕ

Защо е толкова важно това? Представете си бунт на крепостните селяни под надслов „Долу феодалната собственост, нямаме хляб и сме гладни!” Да кажем, че феодалите седнат на масата за преговори и излязат с предложението да гарантират прехраната на крепостните селяни. Как? Ами като върнат робството, при което, както знаем, робовладелецът се е грижил за прехраната на робите си [1]. Тъй де, какво значение има дали ще се превърнеш в нечия вещ, нали искаш прехраната да ти е гарантирана?

Да се върнем към вчерашните преговори. Фразата, която ме впечатли най-силно, е казана от един екозащитник, член на WWF:

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Господин премиер, искаме от вашите министри и депутати да приложат принципа на концесията в горите. Това искаме ние, нищо повече. Държавата е възложител, а частника е изпълнител, както е на Пирин, както е на Рила.

Нека отбележа, че концесиите всъщност са принципът, по който се управляват горите в стария закон. Думите на Дунчев напълно отговарят на исканията на протестиращите за премахване на промените в закона на горите, затова той ги казва с право. Забравя обаче, че Банско е застроено и полу-унищожено благодарение на концесиите.
Забравя, че в света няма и една концесия, която да е облагодетелствала обществото.
Забравя, че може би крепостните селяни няма да живеят по-добре, ако станат роби.

Концесиите са лесен начин да се даде на една частна фирма възможност да си разиграва коня, както пожелае, а после да напусне мястото на местопрестъплението, без изобщо да се интересува какви щети оставя зад гърба си.

В българския Закон за концесии е позволено концесионерът да е офшорна фирма и така обществото да не знае нито кой стои зад нея, нито от кой да потърси отговорност за евентуални щети. „Юлена” АД и „Витоша ски” АД са офшорни компании! За какви гаранции можем изобщо да говорим при това положение?

Ако изобщо искаме да спрем ограбването на ресурсите на страната, то би трябвало да осъзнаем веднъж и завинаги простия факт, че „инвеститор” не означава „спасител”, а по-скоро „крадец” – той иска да използва обществените богатства, за да изкара максимална печалба за минимално време.

Дори не ми се обсъждат смехотворните концесионерни такси в България, сигурно сте чували за златото в Крумовград.

И точно тук осъзнах какво всъщност се случва:

ПРОТЕСТИРАЩИТЕ НЕ ИСКАТ ДА ЗАПАЗЯТ ГОРИТЕ.

ГОРИТЕ НЕ СЕ ПАЗЯТ ЧРЕЗ КОНЦЕСИИ!

ПРОТЕСТИРАЩИТЕ ИСКАТ ДА ЗАПАЗЯТ СТАТУКВОТО!

Или по-скоро не протестиращите, а организаторите на протестите. Едно важно уточнение: не смятам, че го правят от лошотия и не смятам, че го правят, защото защитават нечий личен интерес. Но мисля, че изобщо не са готови да водят преговори, след като не са способни да надскочат редовно набиваната ни в главите идея, че частният бизнес е добър, а общественоконтролираният – не.

По време на преговорите вчера в един момент ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА казва: Всички вие сте единодушни, че в момента картите са скъпи, че трябва да има свободна конкуренция, да има ново развитие на инфраструктурата и пазара сам ще го регулира. ... Съгласни сте, че пазарът ще установи на търга реалната стойност.

Ето я отново прословутата „невидима ръка на пазара”, на която явно всички разчитат, включително и екоактивистите. Но кога се е видяло в България някакъв публичен търг да доведе до цени, близки до реалната стойност на продаваното? Докога ще се заблуждаваме и ще повтаряме заучени фрази?

Между другото, от въпросната стенограма става ясно, че правителството е напълно съгласно с идеята за концесии със запазване на държавната собственост. Това би трябвало да ни накара да се замислим – дали пък исканията ни изобщо не са толкова различни от тези на властта (която, както знаем, защитава богатите), колкото ни харесва да си мислим?

БОЙКО БОРИСОВ: Но това, което искам да кажа, света е пазарна икономика, не можем да поемем от бюджета на държавата да правим ние лифтове и да ги даваме да си карат безплатно, това е социализъм и при социализма не е било така и не го искайте от мен и няма кой да ви го обещае, няма да стане. Просто няма кой. Държавата не може или общините да управляват добре ски лифтове или подобни съоръжения.

Бойко е прав в едно – да се строи с парите на обществото и после да се позволи на това общество да се възползва безплатно от построеното с неговите пари, е социализъм. Затова е добре да си зададем въпроса „Дали истинските социалистически принципи са толкова лоша идея?”

Бойко не е прав за друго обаче. В противовес на казаното от него, бих искала да направя и своето конкретно предложение относно целите, които би трябвало да издигне един протест за защита на природата.

Защо да не е възможно общините да управляват добре горите и построените в тях съоръжения? Защо да не е възможно да се създадат общински фирми, които да се грижат за общата собственост? Достатъчно е да се организират местни асамблеи, където да се прави програма за целите за определен период и работниците и местните жители да контролират сами изпълнението им. В Северна Италия по този начин се контролират множество ключови дейности – като се започне от разделното събиране на боклука чрез обществени фирми и се стигне до местното производство и поставяне на фотоволтаици върху обществените сгради и частните домове [2].

Всяка една акционерна фирма действа на същия принцип: организират се годишни събрания на акционерите, на които управителните съвети се отчитат и поемат изпълнението на новите задачи, поставени от акционерите.

Защо подобни събрания да не могат да се правят от жителите на общините? Защо само частникът да може да претендира отчет и да възлага задачите?
Защо обществото да не поеме собственото си бъдеще в ръцете си?

Защо преговарящите екоактивисти не се допитат до мнението на протестиращите?
Или „демокрацията” съществува само за фирмите, но не и за обикновения човек?

Днес пуснах анкета в събитието във фейсбук. Резултатът е, че нито един от гласувалите не е съгласен с концесиите! За какво тогава преговарят представителите им?

Време е да променим исканията на протестите.

Време е да кажем, че

ГОРАТА Е НА ХОРАТА,

ГОРАТА Е ЗА ХОРАТА

И ТРЯБВА ДА СЕ УПРАВЛЯВА ОТ ХОРАТА.

Време е да си върнем държавата! Или не?

Току-що Плевнелиев обяви вето върху промените в Закона за горите. Всички са доволни. Концесии ще има, радвай се, народе!

 [1]. http://rome.bg-history.info/5034/Robstvoto-v-Dreven-Rim.html

 [2] В момента се превежда италиански документален филм по темата с множество примери от цяла Европа. Много общини се самоорганизират, за да се предпазят от кризата. Резултатите надхвърлят всякакви очаквания.

Автор:
Даниела Пенкова

Иво Христов

"Орлов мост - кръстопътят на протестите"

Сборният пункт е до езерото Ариана. 19.30ч. Метафорично място за среща на двете Българии. На изхода от подлеза се събира множеството защитници на горите. До тях са кибиците в откритата бирария, които са дошли с надеждата да зяпат Евро 2012 на огромната видеостена. Двете Българии не си пречат, нито се забелязват.

Бегъл поглед ме убеждава, че познавам почти всеки трети от недоволните. Предимно младежи до 30. По-рядко устойчиви антиконформисти до 45. Възрастни почти няма. Те надничат с любопитни усмивки от преминаващите автобуси зад кордона от жандармерия. Четат плакатите: „За чиста България без Бойко Борисов”, „Ние сме държавата”, „Извинете за неудобството, опитваме се да спасим и малкото останало от България”. Виждам зелени активисти от непримирими сдружения, леви и десни блогъри, неколцина ръбати журналисти, от малцината, които не са се изтъркаляли по улея на корпоративните медии. Вкратце сбор от всичко що мърда в хипнотизираното българско общество. Много от тях бяха и на протестите срещу шистовия газ през последните месеци.

Към 19.50 напрежението нараства и след кратко сблъскване с дарт вейдърите от жандармерията протестиращите нахлуват на платното. „Нашата полиция”, която вчера сгази мнозина, днес е инструктивана да „ни пази”. Никакви видими грубости. По някой и друг забит пръст в слабините и стиснато гърло,  но като цяло униформените действат с прийомите на Марко Матераци.

Следва идиличен половин час, в който гражданите владеят платното, полицията примирено шета напред-назад. Двойка униформени конници придават театралност. Волни велосипедисти описват осморки върху асфалта. Други лежат на земята. Нали от Париж 68-ма знаем, че под паважа е плажът. Звучат скандирания „Долу Цеко от Алеко” и „Оставка”. Полицията е отбила движението още на алея Яворов. Властта е създала условия парата да излезе през свирката. После тълпата е изтласкана към тротоарите, движението възстановено, а хората се разотиват. Часът и мястото на срещата не се променят.  До утре.

Какво е това? Юнски хепънинг или симптом за събуждане на обществото? Очевидно второто. ФБ-партията все по-често буни духовете. Тя е далеч от човешкото море на СДС в зората на прехода. Море, което се заблати от планктон. Но ФБ-партията е достатъчно находчива, организирана и упорита, за да влияе на събитията. Засега блокира шистовия газ. Изобличава лобистките закони. Поставя в конфуз традиционните партии.

Червени и сини поискаха президентът да наложи вето върху промените в Закона за горите, но не се мярват на протестите. Съзнават, че са излишни и нежелани. „Гражданите” на г-жа Кунева превърнаха чуждия протест в реторичен патос, но за капак предложиха референдум. Соломоновска позиция, която само официализира порочното задкулисие на новозаченатата партия.

Но политическият календар е ясен. Избори през лятото на 2013-та. Пред ФБ-партията има три алтернативи. Едната, да преодолее погнусата от политическите механизми и започне да сглобява каузите, да гради структури, пише програми, излъчва лидери. За което пъстрата общност от индивидуалисти не изглежда готова.

Втората алтернатива е някой отгоре да извърши скучното структуриране на протестиращите общности. Уви, там-горе няма авторитети. Г-жа Кунева се провали на този първи изпит. Протегнатата й ръка към гражданите буди недоверие с професионално-биографичните линии на дланта й. Банкерският й маникюр не внушава доверие.

Остава третата алтернатива. ФБ-партията да продължи да функционира като политическа пожарна, която гаси обществени огнища с насрещен огън в нета и на улицата. Занятие достойно, но неблагодарно. И така още един мандат.  Докато буйните се уморят, а непокорните помъдреят.