НАЙ-СТРАШНОТО

ОРЪЖИЕ

 

Има едно оръжие, по-страшно от всички останали. Защото то може да задейства другите оръжия, както и да ги спира. Убило е милиони хора и днес употребата му нараства с чудовищни темпове. Онези, които са установили монопол върху него, не само не смятат да се отказват от използването му, а напротив – все повече и повече го разгръщат и разширяват чудовищните му възможности.

Това оръжие са думите.

Помислете си само колко хора бяха избити в името на думата «комунизъм»? В своята «Черна книга на комунизма» Стефан Куртоа ги изчисли на 120 милиона. Независимо от всичките възражения, които може да се правят по това число (впрочем, по употребата на думите «цифра» и «число» в българския език днес също е голяма бъркотия – но това е друга тема), ясно е, че става дума за страховити измерения. Само в началото на комунизма, в неговия болшевишки етап, платен с парите на американския банкер Якоб Шифт и одобрен лично от американския президент Уудроу Уилсън, са избити 20 милиона православни християни през периода 1918-1922 гг. И ако не е бил Сталин да спре кървавата червена вакханалия, започната от Ленин и Троцки, и да придаде що-годе човешки вид на новата система, а през 1937 г., слава Богу, да накаже най-кървавите палачи така, както заслужават – никой не знае каква щеше да е днес съдбата на човечеството. Колкото до комунизъм в чистия му, ленинско-троцкистки, а не сталински вид – видяхме го в Кампучия през 80-те години, виждаме го и до ден-днешен в Северна Корея.

Доста е висока цената на думата «комунизъм», нали? Има ли оръжие, което по своя убийствен ефект да се сравнява с нея?

Да, има такова оръжие.

Това е думата «демокрация».

Малцина си дават сметка, че Адолф Хитлер е рожба на демокрацията (тук дори не се спираме върху дребната подробност, че и той също, както Троцки и Ленин, е финансиран от американски банкери от Уолстрийт, а в тази финансова операция участва и дядото на Джордж Буш-младши – Прескът Буш). Идва на власт чрез напълно демократични, честни и почтени избори, чиито резултати не се оспорват от никого до ден-днешен. В резултат имаме 62 милиона души загинали в най-гибелната война в историята на човечеството, концлагери, разрушаване на Европа и немалка част от Азия. Очевидно, ако не беше основният инструмент на демокрацията – демократичните честни и справедливи избори, това не щеше да се случи. Хитлер нямаше да има инструмент, чрез който да дойде на власт. В една нормална политическа система такива личности просто не могат да се докопат до властта. Ето ви един от платежите по цената на думата «демокрация».

Между другото, често се забравя, че Троцки и Ленин, които са много по-кървави палачи от Хитлер, също не поникват на празно място, а точно като него са рожби на демокрацията. Някои наричат октомврийския преврат от 1917 г. в Русия «революция» - но истинското събитие, което там може да се обозначи с тази дума (да, всемогъщото оръжие на думите!),  е Февруарската революция. А болшевиките вземат властта вече в условията на парламентарна демокрация с всичките й присъщи тромавост, неефективност, ирационалност и хаотичност на решенията. Комунизмът също се опитваше да използва думата «демокрация» като оръжие и за маскировка, наричайки себе си «народна демокрация», но го правеше доста по-непохватно от западната диктатура - затова и загуби, и рухна, и изчезна в небитието на историята. Защото той не беше победен във война, във въоръжена борба, никой така и не успя да излезе равностойно срещу танковете, самолетите и ракетите му – но загуби войната на думите, не успя да ги използва в разгърналата се идеологическа битка така ефективно, както го направиха противниците му, и го сполетя закономерен крах.

Но убийствената дума «демокрация» също не се появява на празно място, а е само продължение, така да се каже, модифициран ваирант на други думи-оръжия, не по-малко унищожителни по смъртоносния си ефект. Защото преди нея и вместо нея се използват прословутите «свобода, равенство, братство» - и само амортизацията, пълното им овехтяване и станалото съвсем очевидно тяхно лицемерие налагат търсенето на заместител. Оръжието «свобода, равенство, братство» действа интензивно през целия 19-ти век – и на свой ред предизвиква масова гибел в Европа, като се започне от 5-те милиона избити по време на т. нар. «велика френска революция», мине се през урагана от антихристиянски заговори, конспирации, революции и прочие кръвопролития практически на целия континент, та се стигне до логичния «революционен» вулкан в Русия през 1917 г.; и неслучайно образец за Ленин са именно френските кланета от 1879-1794 гг. Но да не забравяме и неговата настолна книга «Психология на тълпите» от Густав Льобон и само кратко да се замислим: а как всъщност се управляват тълпите и се насочват към «революционно насилие»? Нали чрез думи, независимо от носителите на тези думи: в пряка реч на митинги, чрез позиви, вестници, листовки, брошури… Всяка една революция започва с думи, чак после идват пушките и оръдията.

Механизмът на поразяващият ефект на оръжието «думи» е очевиден: въздействие върху съзнанието на отделната личност, внушаване на определени идеи в това съзнание и после тласкането на личността да действа по определен начин в съответствие с това внушение. За целта обаче е задължително едно условие, без което оръжието на думите губи своята ефективност, разпилява се, отслабва и разконцентрира, защото насреща му излизат със същото оръжие. Необходимо е нещо, за което вече споменахме: монопол върху думите.

Как се установява монопол върху думите?

Естествено, като се установи монопол върху технологичните им носители. Преди векове, в началото, когато се е осъзнала могъщата сила на думите като оръжие, това са били книгите, сетне се появяват брошурите, листовките, вестниците… Т. нар. «френска революция» е подготвена с мощната офанзива на шайката писачи около Дидро, Русо, д"Аламбер, създали фундамента за унищожението на християнска Европа – «Енциклопедията». Там в продължение на 20 години се извършва колосален труд по подмяната на дотогавашните понятия за добро и зло, за чест и безчестие, за грях и добродетел… «Енциклопедия»-та се състои от 60 хиляди статии, които на практика отричат християнския мироглед и на негово място се опитват да поставят идеите на т. нар. «илюминасион» - «просвещение», явно неслучайно думата съвпада с названието на конспиративната политическа секта на илюминатите, създадена от Адам Вайсхаупт и положила в средата на 19-ти век началото на комунизма.

Следва установяване на монопол върху печатници, издателства, по-късно вестникарски редакции, още по-късно върху радио- и телевизионни медии, глобални комуникационни мрежи – и ето, че днес имаме почти пълен монопол от страна на определени общности с явни антихристиянски настроения сред тях. Ако искате да разберете в чии интереси действа дадена медиа, просто разберете кой е нейният собственик, каква идеология изповядва, каква религия, от какъв етнос е… Или някой си мисли, че разрушаването на християнските ценности на Европа, допускането в нея на антиевропейски настроени имигрантски потоци, хипнотичният отказ на самите европейци от собствените си традиционни морално-етични ценности, е случаен процес? Погледнете само колко енергия се хвърля (тоест – колко много ДУМИ се изприказват), за да се принудят европейците да забравят европейската си идентичност и да отстъпват пред натиска на афро-азиатската агресия, да свалят разпятията от училищните стаи, да превръщат църквите в барове и кафенета, да разрушат семействата си в името на «еманципацията», ДА УЗАКОНЯТ ПЕДОФИЛИЯТА (в Канада вече го направиха!) и другите сексуални перверзии, заболявания и извращения… И какъв е резултатът?

Конкретният, видим, реален резултат, който не се състои в думи, а в съвсем реални цифри и числа, е един-единствен: демографската катастрофа на Европа, която води европейската цивилизация до гибел, смърт и изчезване в съвсем физическия смисъл на израза. Неслучайно турският премиер Ердоган наскоро заяви, че по въпросите на семейството и морално-етичните ценности турците не бива да вземат пример от Европа, понеже тя застарява и умира…

Нека като илюстрация на горното да вземем прословутата дума «толерантност», с която толкова се парадира днес. Виждаме как е отнет първоначалния й смисъл и е подменен със съвсем друг. Защото истинският, оригиналният смисъл на думата «толерантност» означава неспособност на организма да се бори с дадено заболяване, тоест неговото капитулиране пред болестта, загниването му, вътрешното му разлагане и неизбежна смърт.  Тоест, нищо положително, само негативни неща. Дали пък не точно това е целта на нейната употреба, както и на други съвременни думи-оръжия от рода на «политкоректност» (това звучи точ в точ както комунистическото «политкомисари»), «мултикултурност» (впрочем, тази вече стана толкова издайническа, че я отписаха…), «отворено общество» и прочее словосъчетания, сякаш взети от прочутия «новоезик» на Оруел: да бъде унищожена християнска Европа?

Във всеки случай, това е мнението на една жена, която цял живот сама се беше занимавала да използва оръжието на думите. Четете книгите на Ориана Фалачи и ще разберете много от механизмите на съвременното използване на това оръжие!

Така оръжието на думите, събрано и концентрирано през ХVIII-ти век във френската «енциклопедия», удря смъртоносно Европа – а по-късните последици като гилотини, масовите убийства във Вандея, разоряването на континента от Наполеон и пак масовите убийства в Испания като наказание, че е най-силната католическа държава (спомнете си графиките на Гойя за зверствата на «демократичните» французи), са само резултат от установения именно чрез «енциклопедията» монопол на антихристиянските общности върху думите и върху техния смисъл. Именно след нейната поява става «модерно» да се говори срещу традиционните ценности и морал, да се отхвърля християнската етика, появяват се прословутите френски «пикантни романи» (да не забравяме, че Балзак в началото на литературната си кариера е автор на 15 порнографски романа), изниква зловещият призрак на «либерализма», една след друга рухват европейските монархии, а на мястото им като отровни гъби възникват куклено-оперетъчни имитации, та някои оцеляват и до ден-днешен, нали видяхме сватбата наскоро на една такава пародия…

Думите като оръжие играят не само стратегическа роля, както в случая с френската «енциклопедия», но и често тактическата роля на кибритени клечки, които да подпалят в съвсем конкретно подбран момент фитила на «революцията». Оформени като слухове, те успешно се справят с тази си задача, а вече появата на вестниците окончателно закрепва тази им функция на носители на социални пожари. Историческите примери са доста… Може да се цитират само два: клеветите срещу кралица Мария-Антоанета в навечерието на френската «революция» относно «връзката» й с кардинал Руан, и клеветите срещу руската императрица относно «връзката» й с Григорий Распутин в навечерието на руската «революция». Както виждаме, понякога моделите за взривно въздействие на определени комбинации от думи просто се вземат по метода «копи-пейст», макар тогава да не е имало компютри…

За ролята на думите като оръжие в съвремието всеки може да направи своите изводи. Достатъчно е да се спомене само термина «информационна война», която представлява не друго, а все същите полуистини, полулъжи (твърде често – откровени лъжи), подменени термини, непотвърдени слухове, изложени с модерните технологични средства на съвременните глобални мас-медии…

Как може да се предпазим от убийственото въздействие на това оръжие за масово поразяване – думите? За щастие, има начин. Наистина, не е съвсем лесен за вече манипулираното от думите съзнание, вцепенено и парализирано от лепкавите внушениея на «демократичното общество» – но все пак такъв начин съществува и с известни упражнения може да предпази доста ефикасно разума ни от тяхното хипнотично излъчване.

Това средство за предпазване е мисълта.

Какво означава да мислим? Много просто: след като изслушаме или прочетем ДУМИТЕ – трябва да се вгледаме в РЕЗУЛТАТА от тях.

Ето още един практически пример. Нещо като лабораторно упражнение по мислене.

Всички видяхме, чухме, прочетохме думите на американския президент Барак Обама в началото на този месец, че бил ликвидиран международния терорист Осама бин-Ладен, който бил отговорен за атентатите от 11 септември 2011 г., ръководел организацията «Ал-Кайда» и прочее, и прочее...

Дотук добре. Ликвидиран терорист, който е отговорен, и ръководел, и още не знам какво си. Но не забравяйте едно: ВСИЧКО ТОВА СИ ОСТАНАХА САМО ДУМИ! Та нали един от основните принципи на същата тази «демокрация» е, че ВСЕКИ Е НЕВИНЕН ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО! А противното, тоест вината, се доказва само с ВЛЯЗЛА В СИЛА СЪДЕБНА ПРИСЪДА! Това е. Друго няма. Американският президент може да ги плещи, каквито си иска, но той не е съд, следователно не може да произнася присъди. А присъда нямаше, защото процес нямаше и съд нямаше.

Следователно, Осама бин-Ладен умря НЕВИНЕН. Следователно, американският президент заповяда да бъде извършено убийство, подобно на най-обикновен бандитски главатар, мафиотски «кръстник» или както още ги наричат там босовете на престъпния свят.

Това беше РЕЗУЛТАТЪТ. Всичко друго около този случай са само думи, които целят да замаскират, прикрият, омотаят в кълчища и деформират до неузнаваемост именно неговата реална, практическа, действителна страна: ПО ЗАПОВЕД НА АМЕРИКАНСКИЯ ПРЕЗИДЕНТ БЕШЕ ЗАСТРЕЛЯН НЕВИНЕН ЧОВЕК. Тук дори не споменаваме обстоятелството, че в свое интервю малко след 11 септември 2011 г. самият Осама бин-Ладен не одобрява атентата, нито убийството на жени и деца, и говори в твърде положителен тон за американския народ...

Случаят с поръчковото убийство на бин-Ладен е показателен за използването на думите като манипулативно оръжие: чрез тяхното масирано активиране да бъде разпръсната хипнотична вълна, която да замъгли и измести на заден план именно РЕЗУЛТАТА от нечии свсем реални, практически действия. Както е казано много отдавна: «По делата им ще ги познаете…». По делата, а не по думите!

Но също така тук имаме много добър образец за начина, по който можем да се предпазим от убийствения за съзнанието ни ефект: като не позволим да ни бъде внушено, че непременно думите са верни, че задължително казват истината, и отхвърлим хипнотичното им въздействие, независимо от кого са произнесени. Ето я ключовата хипнотична фраза в случая с Обама и бин-Ладен: ЛИКВИДИРАН ТЕРОРИСТ. Но когато със съвсем леки усилия и малко размисъл анализираме резултата, стигаме до съвсем логичния извод, който разпръсва мъглата на манипулативната хипноза и който гласи: УБИТ НЕВИНЕН ЧОВЕК. Това е РЕЗУЛТАТЪТ. Всичко друго са ДУМИ, тоест оръжие за поразяване на съзнанието ни.

Така, веднъж опрели се на силата на мисълта, или по-просто казано, на обикновения здрав разум, можем съвсем успешно да се противопоставим на въздействието на това най-страшно оръжие – думите.

 

Любомир Чолаков

lyubomircholakov.blog.bg

Марин льо Пен: Еврото е мъртво   Понеделник, 13 Юни 2011г. Автор: в. Атака      

• 

Марин льо Пен е родена на 5 август 1968 г. в Ньой сюр Сен. Дъщеря е на доайена на европейския национализъм Жан-Мари льо Пен. На 16 януари 2011 г. тя бе избрана с мнозинство от 68% за председател на партията Фронт Насионал, в която членува от 1986 г. Юрист по професия, тя е и член на Европейския парламент от 2004 г. досега. Омъжена, с 3 деца. Кандидат на Фронт Насионал за президент в изборите през 2012 г.



- Очаквате ли да станете първата жена - президент на Франция?

- Не съм сигурна, че Франция е най-доминираната от мъже страна. Имали сме и велики жени. Ще спомена само Жана д`Арк, защото ми е любимка. Освен това, според социологическите проучвания 91 процента от французите нямат нищо против за президент да бъде избрана жена. Аз нямам тайни оръжия. Обяснявам на французите, че 30 години ги лъжат, че са обречени да ги управляват ту леви, ту десни. Тези политици докараха Франция до ръба на фалита. Аз предлагам истинска алтернатива, програма, която е извън статуквото.

- Проучване през март на "Харис" ви даде 2 процента преднина пред сегашния президент на Франция Никола Саркози и ви праща на втори тур на изборите догодина. Дали с твърдата си политика ниско популярният френски президент се опитва да открадне от вашите избиратели?

- Той направи почти научен анализ на нашата политика и си даде сметка, че французите искат повече ред и сигурност, борба с имиграцията, да се гарантират работните места. Саркози разбра, че тези теми на Националния фронт ще му помогнат да бъде преизбран. Само че по време на неговия мандат тези идеи останаха само на ниво приказки.

- Вие се представяте като последовател на идеите на Шарл дьо Гол и голисткото политическо течение, което се харесва на всички французи и от което се вдъхновяват почти всички френски политици, особено от десницата на Никола Саркози.

- Аз имам много голистки възгледи по тези въпроси - за ролята на държавата, за суверенитета, за особената роля на Франция в световната дипломация. Но вероятно генерал Дьо Гол се върти като вентилатор в гроба, защото сегашната френска политика сигурно го ужасява. Тя е точно обратното на неговите възгледи.

- Какво ще направите, ако бъдете избрана за президент на Франция? Искате да извадите страната от еврозоната. Защо?

- Общата европейска валута е все едно да лекуваш с едно и също хапче всички болни в една клиника. Сега виждаме недостатъците на тази система, която отслаби европейските икономики и те не успяха да се справят с вируса на финансовата криза. Има обаче и друг изход - да се признае провалът на еврото и да се излезе групово от еврозоната, както предлагам аз. Твърдя, че еврото е мъртво. По-добре сами да изпреварим събитията, отколкото да продължим да понасяме последиците от неизбежното. За да се спаси еврото на всяка цена, както казват лидерите на европейските институции, се създава система за смазване на народите. Истинско социално бедствие, което в момента изживяват гърците, португалците, ирландците и утре вероятно испанците. Впрочем не съм сигурна дали еврото няма да се срине отгоре надолу, например от Германия, която е демократична страна за разлика от Франция и нейните граждани могат да решат, че повече няма да пълнят бездънния съд на данаидите.

- Но нали осъзнавате, че излизането на Франция от еврозоната практически означава край за еврото и шок за финансовите пазари, който може да доведе до обедняването на цяла Европа?

- Истинският въпрос е дали политическият Европейски съюз е способен да оцелее след краха на еврозоната. Аз не вярвам. Всъщност цялата европейска интеграция е осъществена около единната валута. Мисля, че евросъюзът ще се срине политически и това ще бъде моментът, в който трябва да пренапишем европейските договори и да се изгради Европа на нациите.

- Какво мислите за европейския финансов механизъм за спасение на Гърция и останалите задлъжнели страни в еврозоната, не е ли той достатъчен за излизане от кризата?

- Не, това не е решение. То ми напомня за комунизма. Навремето се казваше "комунизмът не работи и затова трябва повече комунизъм". При Евросъюза е същото, казват "Европа не работи и затова трябва повече Европа". На карта е заложена свободата на нашите народи. На път сме да прехвърлим в ръцете на европейските комисари властта да решават кое е добро за нас. Трябва да си върнем националния суверенитет и да отхвърлим този тоталитарен съюз, който ни налага закриването на този или онзи сектор от нашата икономика и който ни налага имиграция, която повече не можем да търпим.

- За вас обаче сега е политически удобно да предвещавате катаклизми, нали?

- Политически полезно е да се каже, че ако се качите на покрива, отидете до ръба, затворите си очите и се залюлеете, има голяма вероятност да паднете и да умрете. Важно е за политиците да гледат години напред. Още в началото на 90-те години ние от Националния фронт предупредихме, че глобализацията ще съсипе нашите икономики. Още щом се създаде еврото, ние казахме, че тази валута не е надеждна и ще доведе до обедняването на държавите. Съжалявам, но е по-добре да посетите лекар, който е добър диагностик, отколкото лош.

- Въпреки твърденията ви, че вашата партията не е антиевропейска, настоявате за премахването на общото шенгенско пространство без вътрешни граници, към което България толкова силно се стреми. Как ще коментирате отказа на Париж за българското членство.

- Наистина съм против Шенген, защото смятам, че всяка държава трябва да може да пази границите си. Независимо дали става въпрос за свободно движение на хора, капитали или стоки ние трябва да можем сами да решаваме кое е добро за всеки от нас, кой може да влиза през границите ни и при какви условия. Това е валидно както за България и Румъния, така и за всички останали европейски страни. Видяхме как се изложи Никола Саркози с аферата с ромите. Отведохме тези роми до една граница, която не съществува, знаейки чудесно, че те имат правото да се върнат обратно само след няколко часа. Виждаме, че и шенгенската система е към своя край. Честно казано, не мисля, че показването на паспорта на границата е толкова голямо неудобство. Същите смешни аргументи ни разправят и за отпадането на еврото, че било много трудно, като пътуваме в чужбина, да обменяме валута. Колко хора обаче пътуват постоянно в рамките на Европейския съюз? Аз поне говоря от името на 95-те процента от французите, които излизат в чужбина веднъж годишно, и не съм чула да се оплакват нито от граничния контрол, нито от проблеми с обмяната на валута. Противопоставям се на всякакъв вид имиграция, след като имаме 5 милиона безработни. Проблемът ни е, че вече не можем да контролираме кой да влиза на наша територия. И тъй като Франция практически е една от най-атрактивните страни по отношение на социалната защита, всеки, на който му се работи, може да дойде у нас.

- Какво тогава мислите за НАТО и участието на Франция във военния алианс?

- Интеграцията в НАТО се дължи на яростния атлантизъм на френския президент. Днес Франция е под интелектуална, политическа, икономическа и военна доминация на Съединените щати. Аз държа на независимостта на Франция. В наш интерес е да засилим сътрудничеството си с Русия, но това партньорство ни е забранено заради ангажимента, поет от Никола Саркози към САЩ.
lyubomircholakov.blog.bg

ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА

НА

ЛИБЕРАЛНИЯ ФАШИЗЪМ

 

В предишната си статия, «Идеологическата основа на либералния фашизъм», разгледахме въпроса върху какво се основават идеологическите аргументи на защитниците на съвременната форма на т. нар. «демокрация» - либералния фашизъм. Понеже в края на краищата всичките им тези аргументи рано или късно опират в «Обществения договор» на Русо, а по-простоватите сред тях се осланят главно на популярната реплика на Чърчил, че демокрацията била най-лошата форма сред най-добрите или нещо подобно или обратното, акцентирахме върху кратки вглеждания към именно тези двама демократични стожери.

Чърчил е ясен. Добър оратор, трябва да му се признае (за разлика от, меко казано, неубедителната му политическа дейност), който в ораторската си разпаленост може да изрече всякакви неща, стига да са достатъчно ефектни. Няма смисъл да им се обръща внимание. Колкото до Русо, в «Обществен договор» той заявява директно в прав текст, че демокрацията е най-лошата възможна форма на управление; на онези, които се интересуват повече от идеолога на френските масови убийци от 1789 г.,  мога само да препоръчам великолепната студия на Орлин Стефанов «Жан-Жак Русо – баща на тоталитаризма», чието заглавие вече казва много неща.

А ние да преминем към нещо по-прагматично: идеологическата практика на съвременния либерален фашизъм. На пръв поглед словосъчетанието «идеологическа практика» освен, че звучи по комунистически архаично, е и до известна степен парадоксално – доколкото се предполага, че идеологията е все пак нещо донякъде встрани от действителността, повече теоретично, отколкото видимо-реално. Но това се предполага също само на теория; а от практиката на другия вид тоталитаризъм, комунизма, много добре помним как идеологията определяше всичко в живота ни. И как, например, икономиката рухна именно поради това, че беше изградена върху идеологическа основа: «премахване на частната собственост върху средствата за производство». Така комунизмът рухна заради невярната си идеологическа постановка, която сгромоляса икономиката му, а по този начин и самия него.

Този пример е предостатъчен, за да илюстрира как заставането на утопични идеологически позиции е гибелно за обществото, защото утопията изкривява посоката на движение на това общество и то рано или късно катастрофира.

От тази гледна точка е по-лесно да се взрем и потърсим перспективите в днешната идеология на системата на либералния фашизъм, маскиран като «демокрация», в която система живее западният свят – а и ние заедно с него. В светлината на историческия опит от комунизма проблемът вече доста се прояснява: ако се окаже, че обществото, което едни наричат днес «демокрация», а други – «либерален фашизъм», е изградено върху утопични идеи, прокарвани с някаква цел насила и изкуствено в практиката, то закономерно ще загине. Ако пък идеите му не са утопични – ще оцелее и ще се развива.

И така, каква е днешната идеология на либералния фашизъм, която той прокарва в своята практическа реализация и с която оправдава тази практическа реализация?

В представите на много хора, искрено вярващи в «демокрацията», съвременният етап на «демократичното общество» е просто едно 200-годишно развитие на най-справедливото общество, създадено досега от човечеството. Защо е най-справедливо ли? Причината е една-единствена: защото в «демокрацията» всеки има право да избере кой да го управлява. Това е крайъгълният камък на демократичната концепция, с която се опитват да обосноват предимствата й. На пръв поглед изглежда съвсем логично: управлението се поверява на личности, на които мнозинството има доверие. Какъв по-добър аргумент? Щом повечето хора искат именно тези личности да ги управляват, волята на мнозинството бива уважена, като се предполага, че неговото мнение е най-меродавно.

Общо взето, това е основата на демокрацията, служеща като главен аргумент на нейната идеология..

И оттук започват усложненията. Ето само някои от по-главните.

Първо: манипулируемост. Мнението на мнозинството невинаги е меродавно. Понякога мнозинството може да сгреши в избора си. Може да си хареса някой пълен некадърник, който обаче има достатъчно лична харизма или финансови възможности да спечели симпатиите на избирателите, и по-нататък по веригата да мултиплицира собствената си некадърност. За разведряване на настроението може да си припомним вицепремиера от средата на 90-те години Нейчо Неев с неговото култово: «Ега ти държавата, щом аз съм й вицепремиер!!!» Между другото, тази реплика е достойна за уважение, защото демонстрира поне способност за самокритичност. Което не може да се каже за повечето днешни чиновници – при тях спокойно можеш да хванеш единия от нашите в София, без значение кой, и да удариш другия в Брюксел, без значение кой; шансът да попаднеш на нашенски и европейски тъпчо послушков е практически 99%.

Второ: неефективност. Системата на демокрацията е неефективна. Докато се съберат избирателите за гласуване, може да се случат непредотвратими неща. На градската агора в Атина, където се побират 6000 души, иди-дойди: глашатаите ще се развикат, хората ще се съберат до два-три часа. Но ако внезапно под стените се появи враг? Или какво ще се случи в общество с повече хора и територия, а не просто в град-държава? Именно за да се предотвратят непредвидими инциденти, измислят т. нар. «представителна» демокрация – тоест, решенията не се вземат с гласуване от всички, а от избрани представители. Фактически, отменят самата демокрация, заменяйки я със сурогат; което е умно решение, защото иначе обществото просто не може да функционира по смислен, организиран начин.

Трето: некомпетентност. С всеки нов мандат новите народни избраници започват наново да се учат на азбуката на управлението. Ако пък не са нови, а предишни избраници, т. нар. «политически елит» - че каква демокрация е това? Това си е изборна монархия, хунта, диктатура, феодализъм, комунизъм, фашизъм – всяка една друга система с несменяеми управници, която обаче е по-почтена, защото не маскира наследяването на властта с красиви табелки. Римските императори също са били избирани, малцина от тях създават династии, но нима онази империя е била «демокрация»?

Четвърто: държавническо и политическо късогледство. Мисловният хоризонт на избраниците е къс. Нормално е тяхното съзнание да се съсредоточи в рамките на 4-те или друг N брой години от мандата им – и да изоставят дългосрочните перспективи. Което обрича обществото на пълна парализа по отношение на валидна прогноза в рамките на от един ден до края на вечността след мандата. Примерът с провала на обществото тип «мулти-култи», който провал признаха Ангела Меркел, Дейвид Камерън и Никола Саркози, е красноречив по отношение на демократичното късогледство: ако в началото на масовата афро-азиатска имиграция в Европа западните политици са гледали не в рамките на 4 години пред носа си, а са се опитали да прогнозират какво ще се случи след 30-40 години, когато вече не са власт – проблемите с имиграцията сега не биха съществували. Но, разбира се, защо му е на един демократичен политик да мисли за времето, когато вече няма да е на власт?

Развивайки подир зловещата 1789 г. сред различни перипетии «демократичната» форма на управление, Западът съвсем логично изостря до абсурдност и нейните недостатъци. И, естествено, тази мрачна логика го води до съвременната «демокрация», получила популярното название «либерален фашизъм» - която, запазила кухите, външни, формални идеологически атрибути на демокрацията, на практика е пълно тяхно отрицание. Разбира се, за либералните фашисти това е твърдо добро решение, защото иначе обществото просто ще спре на едно място, блокирано в състояние на парализа и в невъзможност да бъде управлявано; а така, превърнато в ЛИБЕРАЛНО-ФАШИСТКА ДИКТАТУРА, може да бъде подкарвано в която и да било посока, сметната за нужна от лидерите на диктатурата.

И тук ставаме наблюдатели на един интересен, развиващ се пред очите ни, исторически процес.

Либералните фашисти, озовали се по политическите върхове на Запада, използват твърде активно, нахално и безсрамно именно недостатъците на демокрацията, за да я превръщат всеки ден, постепенно и сигурно, в диктатура.

Така става ясен отговорът на въпроса, който се опитахме да анализираме и в предишната статия: защо «демократите», въпреки категоричното предупреждение на Жан-Жак Русо, че демокрацията е най-лошото възможно управление, все пак построяват и развиват точно нея?

Ами, точно затова я построяват и развиват: за да могат, използвайки недостатъците й, да я превърнат в диктатура!

И дали ще наричаме тази диктатура «либерално-фашистка», или «демофашистка» или «електронен концлагер» (а може би всички тези популярни вече названия просто отразяват различни аспекти на либералния фашизъм – тук са необходими по-задълбочени изследвания), няма особено значение. Важното е, след аналитично вникване в съвременните глобални политически процеси, да се разбере, че демократичната идеология на съвременния етап прикрива, маскира, оправдава и прокарва практическото изграждане на нова тоталитарна диктатура от глобален тип.

Това идеологическо прикриване, маскиране, оправдаване и прокарване, предвид своите чисто практически аспекти както за обществото като цяло, така и за отделната човешка личност, може да бъде обозначено като ИДЕОЛОГИЧЕСКА ПРАКТИКА НА ЛИБЕРАЛНИЯ ФАШИЗЪМ.

Манипулируемостта се разраства до степен, която позволява на някои анализатори да наричат западното общество «електронен концлагер». Неефективността най-добре се илюстрира от невероятната армия чиновници, обслужваща интересите на либералния фашизъм, които преливат от пусто в празно – но му служат като солидна и най-вече послушна социална база.

Разбира се, може да се приведат много примери. Но лично за мен най-шокиращ е примерът с прахосмукачките.

Защото на 13 септември 2010 г. Европейската комисия се занимаваше с мощността на прахосмукачките!

Наистина, трудно може да се намери по-фрапиращ пример за чиновническо тунеядство и бюрократичен паразитизъм.

Европейската цивилизация умира в съвсем буквален, физически смисъл. Раждаемостта на европейките е с коефициенти от 1.2 до 1.6 (за просто възпроизводство трябва раждаемост с коефициент 2.1 – тоест, жената в едно семейство да роди във всички случаи повече от 2 деца, за да компенсира други жени, които няма да родят или ще родят само 1), огромни маси хора от други континенти, сред които преобладават невежите, неграмотните, агресивните и направо враждебно настроени типове, заливат като диви орди Европейския съюз, в него се формират разрастващи се етнически анклави, цяла Европа се превръща в едно огромно Косово – а в това време правителството на същия този Европейски съюз се занимава с прахосмукачките!

Очевидно е, че една цивилизация, за която прахосмукачките са по-важни от собствената й наближаваща физическа гибел, чийто първи погребален камбанен звън се чу в признанието за провала на глупашката идея за «мулти-култи», изречено от Меркел само месец по-късно – на 16 октомври, такава цивилизация вече е загубила моралните опори и аргументи за своето съществуване. Именно в зловещия карикатурно-гротесков пример с Европейската комисия и прахосмукачките се преплитат в гордиев възел неразрешимите проблеми, създадени съвсем логично от недостатъците във функционирането на демокрацията.

И тук идва най-странното.

На пръв поглед, след като тези недостатъци са повече от ясни, единствената последователна и нормална стъпка би било да бъдат ограничавани. Да се намали манипулираемостта на обществото чрез по-разнообразна информация и разхлабване на цензурата. Да се ограничи «представителността» и да се засили системата за пряка демокрация чрез повече референдуми по швейцарски образец (бурното развитие на интернет вече дава неограничени възможности в това отношение) и така да се отслаби значението на «представително-елитната» класа (тук дори не споменаваме такова явление като корупцията сред тази класа). Нали това беше «демокрацията» - волята на мнозинството? Или май вече не е така… Да се удължи срокът на мандатите (или пък направо да се премахнат – както е например при американските съдии: избраният съдия е съдия доживот). Така се решават и проблемите с некомпетентността, и с политическото късогледство – един избран доживот политик ще се постарае да прогнозира тенденциите в развитието и управлението на обществото поне в рамките на собствения си живот, а ако се въведе и наследственост на длъжностите – в максималните възможни срокове, нали собствените му деца и внуци ще го наследят? Ах, пардон! Видяхте ли как в търсене на възможности за преодоляване на недостатъците на демокрацията стигнахме до извода, че единствено превръщането й в монархия или поне в някакъв вид диктатура е способно да ги преодолее…

Но дали ние сме единствените, които се досетихме за това? Твърде ласкателно, за да е вярно. Нека потърсим и някои други, които са се досетили.

Няма нужда да ходим далече, за да ги открием тези някои други.

Либералните фашисти отдавна работят за преодоляване на управленските недостатъци на демокрацията – и виждаме как днес, използвайки с пълна сила възможностите на новите електронни манипулационни технологии, те с ускорени темпове я превръщат във все по-откровена, нагла, алчна, хищна, озъбена с ракетите и бомбите си диктатура. Не, че тя още от кървавото си начало през 1789 г. не е такава. Още оттогава си е диктатура. Но историческите перипетии, когато неведнъж е успявала именно с помощта на идеологически инструменти и технологии да прехвърли собствените си вини и престъпления върху онези, които са се съпротивлявали на зловещото й настъпление, са пречили да бъде свалена нейната маска и показана истинската й същност.

В такъв случай е съвсем логично да се запитаме: защо днес демокрацията ускори с такива бързи, почти задъхани темпове вече неприкритата си трансформация в откровена диктатура, смятана от нас за либерална диктатура от фашистки тип? Какво се случи? Нима не беше по-разумно да се запази за възможно най-дълъг срок идеологическата й маскировка? Защото тази маскировка е превърната всъщност вече в прокъсана дрипа, през която проблясва металът на американските ракети с надпис «Честит Великден!», стоварили се през 1999 г. върху православния Белград, и все по-често ехти грачещата фраза на Збигнев Бжежински от 1991 г.: «След комунизма най-големият наш враг е Православието!» (През дупките на демократичната идеологическа дрипа се виждат и още много неща, но за тях друг път – сега, заради традиционната религия на България, споменаваме само антиправославния аспект).

Разбира се, по въпроса за причините на ускоренатта трансформация на демокрацията в либерално-фашистка диктатура би трябвало да се попитат самите либерал-демократични фашисти. И то, естествено, не редовите, а някои от лидерите им в световен мащаб. Ние можем да изкажем само хипотези.

Първо: рухването на комунизма предостави на Източна Европа огромни възможности за самостоятелно развитие. Май не всички си представят какво точно означаваше тогава «самостоятелно развитие»… Означаваше нещо много просто: развитие чрез самостоятелно вземани решения, което пък означаваше обаче в обозримо бъдеще нова конкуренция, при това вече много по-сериозна посредством укрепналата чрез частния бизнес икономика, а не просто чрез тъпо харчене на пари за танкове, както правеха комунистите. Това принуди «демократите» от Запада да форсират идеологическия си натиск срещу новопоявилите се «демокрации». Но какво означаваше това форсиране? Тоест: какво има да й се форсира на демократичната идеология? Нейните постулати отдавна са ясни, прехвалени и превъзнасяни, и източноевропейците здравата се бяха засилили по този път. Именно това засилване ги превръщаше в бъдещи опасни конкуренти.

И тогава на сцената излезе идеологията, която спешно сътвори нови демократични митове, на моменти директно противоречащи на самата идея за демокрация: «права на малцинствата» (вместо предишния тезис за «правата на човека»), «позитивната дискриминация» (сякаш има позитивни престъпления – например «позитивно убийство» или «позитивен банков обир»), «джендерното равенство» (вместо нормалното равенство между мъже и жени), «мултикултурно общество» (да се смее ли човек или да плаче - ?!?!; та нали много култури в едно общество означават много общества, събрани насила и механично на едно място и превърнати в джунгла: по-агресивното общество изяжда по-слабото), «толерантност» (толерантен организъм означава който не се съпротивлява на болести) и пр., и пр.

И, естествено, се оказа, че източноевропейците са далеч от истинската съвременна демокрация – тоест, от спешно сътворените нейни нови митове. Това беше важно: да им се внуши комплекс за недоразвитост, за непълноценност, за необходимост от напрягане на всички сили в усвояване на новите «демократични» идеи – и в напъните си за това «догонване» и «усвояване» малцина забелязваха, че тези нови идеи не само не са демократични в дотогавашния смисъл на понятието, но и са направо враждебни на самата идея за демокрация като общество от равноправни хора. Да не говорим за «правата на малцинствата», които светкавично се превърнаха в дискриминация на мнозинствата - и понеже това вече не можеше да се прикрие, й лепнаха табелката «позитивна» дискриминация. Дискриминацията на малцинствата е лоша, негативна. На мнозинствата – добра, «позитивна».

Така трансформацията на демокрацията в откровена либерално-фашистка диктатура още веднъж доказа, че иначе доста фалшивият и злокобен Жан-Жак Русо в случая е прав: тя е най-лошото управление от всички възможни.

Второто обстоятелство, което ускори тази трансформация, беше гигантското разрастване на технологичните възможности за манипулиране на общественото съзнание чрез появата и стремителното развитие на интернет. Няма защо да се напъваме за примери – събитията в Северна Африка доказаха дори не възможностите на целия интернет, а само на един сегмент от него: социалните мрежи, чрез майсторски провокираните и проведени там «фейсбук-революции».

Влиянието по принцип на електронната ера върху ускорената трансформация на демокрацията в либерален фашизъм е двояко: веднъж като необходимост от овладяване на новите манипулиращи съзнанието технологии, и втори път като непреодолимо изкушение за пробване на тези нови технологии (неслучайно такова широко разпространение след 1990 г. получи терминът «информационна война») на практика.

Разбира се, може да се спори дали това изкушение е изиграло положителна или отрицателна роля (от гледна точка на либерал-фашистките активисти) за масираното идеологическо настъпление на вече извратената до перверзия демократична идеология и за нахлуването й в социалната, институционална и личностна практика. Но във всички случаи то изигра категорично демаскираща роля, защото наглата и брутална идеологическа агресия позволи сравнително бързо да се установи въпросната трансформация на демокрацията в либерал-фашизъм. Съответно новите комуникационни технологии от лесна за завоюване и ефикасна като манипулиращ инструмент територия се превърнаха в бойно поле – а на това бойно поле съвременната демократична идеология, като прикриващ авангард на либерал-фашизма, вече среща и ще среща все по-силен отпор. Разбира се, не бива да се подценяват нейните способности за мимикрия и за внезапни информационно-манипулиращи удари в различни участъци от това бойно поле.

Един от основните практически моменти в технологията на либерал-фашизма е преди всичко масовото използване на такъв инструмент за идеологическо и нерядко силово влияние върху държавни институции и частни лица като т. нар. «неправителствени организации». Нищо, че либерал-фашистката идеология като съвкупност от идеи изглежда нещо безплътно и само теоретично. Тя си иска своите реални носители, финансиране, подстрекаване на различни малцинства към агресия срещу съответните мнозинства (напълно според думите на Русо, че «никое управление не е така изложено на граждански войни и вътрешни размирици, както демократичното»), изплащане на възнаграждения за активисти, расисти, ксенофоби и терористи, създаване на пропагандни центрове, сайтове, радио- и телевизионни програми и цели канали, вестници, пазаруване на журналисти, телевизионни водещи, главни редактори и директори на информационни агенции, и т. н. Няколко десетки «неправителствени» организации, зад които надзъртат самолетоносачите и бомбардировачите на правителството на САЩ и европейските му подметки, са в състояние да унищожат една държава, без изобщо да се налага военна намеса (справка – демографско-етническата война срещу България), а пък когато се налага, и с военна намеса (справка – урановите снаряди срещу Сърбия).

За цензурата, която вече е ликвидирала без остатък широко рекламираната преди 1989 г. прословута западна «свобода на словото», вече стана дума в предишната статия. Тук само ще припомним любопитен епизод (макар за такива трагични събития да не е твъде подходяща думата «любопитен», я използваме единствено от гледна точка на технологиите за медийна манипулация) от 2008 г.

Тогава на 7 август вечерта започна войната между Русия и Грузия. Ракетни установки ГРАД изсипаха стотици ракети върху един беззащитен град, бяха избити 1600 цивилни мъже, жени, деца и старци, беше окупирана територия, върху която ОБССЕ още от 1993 г. с усилия беше спряла тогавашната война, бяха въведени миротворци, а воюващите – принудени да седнат на масата за преговори.

Започна войната на 7 август 2008 г. вечерта – и стана нещо невероятно. Нито една, повтарям: НИТО ЕДНА! европейска и американска медия не отрази това събитие. Не отразиха ВОЙНА В ЕВРОПА! Всички мълчаха като пукали: телевизии, радиа, вестници. На 7 август мълчаха – добре, късно беше, нямали са време да реагират… Но на 8 август мълчанието се повтори – и европейските, и американските, та и нашенските медийни пукали мълчаха и не съобщаваха, че в Европа се води война. На 9 август – мълчаха. И чак на 10 август по цял свят гръмна новината за войната – с 3 дни закъснение, в днешно време, когато само след 10 минути се разбира кой сенатор в кой щат пръднал и какъв бил политическият отзвук от пръднята му…

Защо мълчаха демократичните медии в първите 3 дни от войната между Русия и Грузия? Много просто: защото на 7 август следобяд Саакашвили тържествено заяви по телевизията, че въпросът за Южна Осетия и Абхазия ще се решава по мирен път, а само няколко часа по-късно грузинската армия нападна и изби 1600 души в столицата на Южна Осетия Цхинвал, и уби 36 руски войници и продължи настъплението си. А когато руснаците (задължени като миротворци по условията на същата тази Организация за безопасност, сигурност и сътрудничество в Европа) спряха грузинското настъпление, всички западни медии заврещяха с пълен глас: «Руски танкове нападнаха Грузия».

Добре, че бяха руските танкове, защото иначе избитите цивилни щяха да са много повече. И до ден-днешен съжалявам, че малцина успяха да видят по телевизията как Саакашвили дъвче вратовръзката си… Естествено, «обективните» западни медии не показаха този колоритен детайл. Ето защо винаги, когато някоя либерал-фашистка функционерка с фанатично облещен поглед от поредната «неправителствена» организация подхване дума за «свобода на информацията», си спомняйте информационното отразяване на грузинската агресия срещу Южна Осетия. Съчетана с прокарваните в общественото съзнание гибелни утопични идеи за еднопосочна «толерантност», «мултикултура» и «права на малцинствата», манипулативната лъже-информация на либерал-фашистките демократични медии е способна да тласне едно общество по такъв гибелен коловоз, от който няма нито излизане, нито връщане назад.

Единственото спасение е да разпознаваме и да се съпротивляваме срещу идеологическата практика на либералния фашизъм.

                                                  Любомир Чолаков


lyubomircholakov.blog.bg



Автора на този блог, пуска статияте с леки резерви към последните няколко изречения на автора на статията, издаващи крайно - русофилските му пристрастия относно Руско - грузинският конфликт, като разбира се не означава, че има по - малки и към ционистко - англо - американският режим на Саакашвили.
Настрана, че и от двете страни - начело на конфликта, стоят едни и същи обявили се за "богоизбрани", заинтересовани само и единствено да се взаимоизбиват "гоите" - руси и грузинци...

ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА ОСНОВА

 

НА
ЛИБЕРАЛНИЯ ФАШИЗЪМ

 

След 1989 година, вече освободени (някои повече, други по-малко) от оковите на комунизма, имахме великолепната възможност, заредени с непознат за западняците исторически опит, да предусетим, да предвидим и предупредим света за надвисналата над него нова форма на диктатура. Диктатура много по-страшна и смъртоносна от комунизма, нацизма и фашизма, взети заедно. Защото онези бяха ясни, срещу тях се знаеше каква борба трябва да се води. Докато тази, новата, надянала маската на «демокрация», пропълзява отначало в умовете и съзнанията на хората, изглажда ги, вкарва в тях отровните ларви на красиви, но смъртоносни идеи, а после вцепенява духа им, превръща ги в елементарни консуматори – тоест, започва да изсмуква жизнените им сокове и така да разстила отровните си пипала по цялата планета, установявайки глобална власт.

Проспахме възможността да предупредим човечеството за тази опасност – макар че, поради опита си от комунизма, би трябвало по-лесно да разпознаваме диктатурите, независимо от маските, които си слагат. Нима комунизмът не си слагаше маски: «интернационализъм», «развит социализъм», «най-хуманно общество», «премахване на експлоатацията», «равенство за всички» и пр.?

Пропиляхме тази възможност.

Замаяни от умело внушаваната ни илюзия за свобода, повярвахме на такава опашата лъжа, че и досега в постреволюционния си махмурлук все още мнозина не могат да осъзнаят как от комунистическия трън се насадихме с пълна сила в демократичния глог.

А въпросната опашата лъжа е изречена (или повторена, няма значение) от Чърчил: че демокрацията (или онова, което се разбира под неясния и размит термин «демокрация») била най-добрата форма на управление.

Всъщност Чърчил казва не точно това, а нещо подобно на 11 ноември 1947 година в реч пред Палатата на общините:

Indeed, it has been said that democracy is the worst form of government except all tthose other forms that been tried from time to time.

(Демокрацията е най-лошата форма на управление с изключение на всички други форми, които създават от време на време.)

Както виждаме, старият хитрец така го е усукал, че да излезе прав във всички случаи и евентуално да заяви някой ден, че не е бил разбран съвсем точно.

Защото фразата наистина е просто неразбираема.

Първо: както виждаме, тя обхваща не «всички други форми» на управление, а само онези «всички други форми», които някои неназовани персони си били създавали «от време на време». И естествено, веднага следват логически въпроси, на които защитниците на онова, което се нарича «демокрация», просто нямат отговор. Или поне до ден-днешен не са дали отговор, което пак означава, че нямат – нали все пак за повече от 60 години трябваше да са го намерили... Ето само някои от логичните въпроси.

Кой «създава» въпросните форми на управление?

Какво значи «от време на време»? През 3-4 века? Или през 30-40? Или през 2-3 седмици?

А какво да мислим за появилите се естествено форми на управление, например монархията?

Ако някой разполага със сведения, че някой някога е седнал и «създал», тоест измислил монархията, или олигархията, или едноличната диктатура –  нека бъде така добър да сподели тази информация!

Защото например монархията, както и абсолютно всички други форми на управление, не се измислят, а се появяват и развиват в резултат от хода на естествените исторически процеси. Така, че ако приемем за напълно вярна прочутата фраза на Чърчил, то трябва да приемем и елементарната истина, че той всъщност е казал: ДЕМОКРАЦИЯТА Е НАЙ-ЛОШАТА ФОРМА НА УПРАВЛЕНИЕ. Просто защото втората половина на фразата визира несъществуващи досега, несъздадени до момента , тоест измислени, форми на управление – а от съществуващите, сиреч от неизмислените и реални, действителни форми, тя е най-лошата.

Впрочем, Чърчил не е самотен в тази си витиевато-презрителна оценка за демокрацията. Доста преди него друго европейско «светило», сочено като идейния баща на съвременна демократична Европа (и чийто писания служат като оправдание за масовите убийства във Франция през 1789-1794 гг., наричани високопарно «революция» и отнесли 5 милиона човешки живота), пише следното: «“Ако вземем термина в неговото буквално значение, истинска демокрация никога не е имало и никога няма да има.”

Виж ти: “Ако вземем термина в неговото буквално значение...” А в какво друго значение да вземем този термин? Пък и всеки друг? В преносния? Значи, демокрация няма и никога няма да има – ама може и да има в преносния смисъл на думата. Тоест: неистинска, фалшива, ерзац-демокрация може да съществува. Истинска – никога.

  

 

“Нека добавим, че никое управление не е така изложено на граждански войни и вътрешни размирици, както демократичното или народното управление... Ако съществуваше народ от богове, той би се управлявал демократично. Толкова съвършено управление не е за хора.”

 

  

Кой е авторът на тези унищожителни оценки? И къде е написал това?

Но моля ви се, как кой и къде? Нима не познахте Жан-Жак Русо и неговия «Обществен договор» - произведението, смятано за Свещената книга на самата демокрация, основата на основите, върху чийто принципи стъпват и «Декларацията за независимостта» на основаната през 1776 г. робовладелска държава САЩ, и «Декларацията за правата на човека и гражданина» от 1789 г. на основоположниците на съвременната демокрация във Франция, масовите убийци Робеспиер, Марат, Дантон, Демулен, Сен-Жюст и прочее палачи от същата кървава пасмина.

Но след като според самия Русо «никое управление не е така изложено на граждански войни и вътрешни размирици, както демократичното», а на всичко отгоре «истинска демокрация никога не е имало и никога няма да има», защо тогава неговите следовници пренебрегват това предупреждение и построяват робовладелските САЩ и постхристиянската, секуларизирана Западна Европа именно върху основите на демокрацията? Каква е логиката? Нали точно това е главният въпрос: след като човекът, обявен и обявяван за пръв и главен идеолог на т. нар. «демокрация», върху чийто «Обществен договор» се крепи цялата западна т. нар. «демократична» система, обявява същата тази демокрация за развъдник на «граждански войни и вътрешни размирици», и освен това за нещо фактически несъществуващо и което не може да съществува, какъв е смисълът, приемайки въпросната персона и развявайки я като идеологическо знаме, в действителност да се върши точно обратното на онова, което пише той? Или демократите тогава и днес не са чели «Обществения договор»? Охо, чели са го и още как – и са оправдавали, а и днес оправдават всичките си престъпления с различни вариации на човеконенавистническите идеи, изложени в това измъчено и заплетено в недомислици писание!

Тогава?

А може би, след като вече са били предупредени от собствения си идеологически «кормчия», че управлението, което строят, е изложено на «граждански войни и вътрешни размирици», са го построили именно заради това – за да бъде «изложено» на въпросните войни и размирици? На всичко отгоре: след като предварително знаят, че фактически под  фалшивата табелка «демокрация» строят нещо друго, защото нали истинска демокрация никога не можело да съществува според идейния им тотем, може би точно затова са прикачили табелката: за да прикрият истинското нещо, което са построили?

Но ако целта им не е била да строят фалшива демокрация, а са знаели, че тя друга не може да бъде: тогава защо са я построили? Че и продължават да упорстват в стила на алкохолизирания Чърчил: нищо по-добро не е е измислено – затова с желязна ръка ще заведем народите при щастието… пардон, това са думи на Троцки… при светлото либерално бъдеще! Пак с желязна ръка, тоест сега вече с  «томахоук»-и и снаряди с обеднен уран.

И тук плътно се приближаваме до основният съвременен проблем на Запада – настъплението на либералния фашизъм.

Но преди това още малко за Русо.

По въпроса за него има две мнения.

Някои смятат, че той е бащата на съвременната демокрация.

Други смятат, че е бащата на съвременния тоталитаризъм

В изгладените от пропаганда западни мозъци първото мнение се е превърнало в такава аксиома, та дори се смята, че е досадно да се повтаря, защото било очевидно.

Но второто мнение също има свои привърженици.

Един от тях е забележителният френски философ Бенжамен Констан (1767-1830): “Русо послужи за морално оправдание на деспотизма. (...) Този възвишен гений се оказа източник на злокобни оправдания за не един тиранин.”

Най-смешното е, че самият Констан е смятан за един от радетелите на либералната идея, макар и в нейната не най-радикална форма. Но ето, че той, само едно поколение след Русо, вижда вече реализираните опасности, оправдавани чрез идеите на «възвишения гений».

Но дори Констан, със своята сравнително бърза историческа реакция на «злокобните» последици на въпросния гений, едва ли е предполагал до какви страховити антиутопични абсурди ще доведе по-нататъшната реализация на зловещите идеи на «възвишения».

Но защо и двете мнения да не са верни? Първото: че Русо е баща на съвременната демокрация, и второто: че е баща на съвременния тоталитаризъм?

На пръв поглед ще се получи парадокс, но вникнем ли малко повече, ще установим, че е точно така: Жан-Жак Русо е бащата както на съвременната демокрация, така и на съвременния тоталитаризъм по простата причина, че днешната демокрация е просто красивата табелка на тоталитаризма.

Защото днес на Запад виждаме реализирана «демокрацията» именно така, както я е виждал и Русо – и дори самият той, с възпаления си и болен от омраза мозък, предупреждава, че тя «не е за хора».

Съвременният етап от развитието на «демокрацията» вече получи много точното название «либерален фашизъм». Разбира се, това е обида за фашизма – понеже, ако се вгледаме в историческите обстоятелства и направим необходимото разграничение между фашизма и хитлеровия национал-социализъм, ще установим, че «демокрацията» е реализирала геноциди и масови унищожения на хора, което Мусолини, Франко или Салазар въобще нито са вършили, нито си поставяли като цел. Достатъчно е само да си припомним кланетата във Вандея и съдбата на американските индианци. Самият велик демократ Чърчил е ярък почитател на фашизма и на обща пресконференция с Мусолини през 1927 година изказва такива ласкави оценки за фашисткото движение: «Вашата триумфална борба срещу зверските страсти и апетити на ленинизма…» и «…средство против руската отрова и движение, оказало услуга на целия свят».

Но понеже метафората за фашизма като символ на диктатура се е наложила в манипулираното обществено съзнание (а за съжаление в момента не разполагаме с друго, сиреч неманипулирано обществено съзнание), тя е най-подходяща за характеризиране на днешния етап от т. нар. «демокрация».

Как да определим отличителните черти на либералната фашистка демокрация, или за по-кратко, на либералния фашизъм?

Няма нищо по-лесно от това за човек, който е живял при комунизма. Спомнете си някои от неговите характерни черти – и ще откриете същите, умножени стократно, при либералния фашизъм.

Тук ще акцентираме преди всичко за най-характерното в областта на идеологията, понеже тази тема е пряко свързана с темата на сайта - за книгите: цензурата.

 Един от най-отличителните белези на комунизма беше именно тя. Тоталната и всеобхватна цензура, достигаща и развиваща се с времето в най-уродливата си форма: автоцензурата. Цензура върху историята, върху идеите, художественото творчество, върху медиите…

Но нима сега, в условията на либерален фашизъм, не е същото?

Цензура върху историята: я се опитайте днес да установите колко са жертвите на различните народи, пардон, сега ги наричат етноси, през Втората световна война? Рано или късно ще се сблъскате с информация за жертвите при някои етноси, която информация е установена като желязна догма, непоклатим канон, свещена крава: толкова милиона! Нито повече, нито по-малко! Ако някой твърди, че жертвите не са точно толкова, колкото сочат догмата, канонът или кравата – отива в затвора; така е в Германия, Австрия, Франция и в други страни, всеки може да провери в интернет кои точно са те. Но нима при комунизма нямаше цензура върху историята? Та само за горянското движение излязоха преди 2-3 години 2 огромни тома по над хиляда страници всеки с напълно непозната и нова историческа информация, укривана през цялото време след 9 септември 1944 г….

Цензура върху статистиката: във Франция официално е забранено да се събират сведения за броя на имигрантите. Официално! Всички данни, които имат там по въпроса, са неофициални, на различни организации – но не и на самата държава.

Цензура върху религията – разпятията биват вече забранявани в някои страни, върху християнските свещенослужители се изсипват потоци от медийни хули и клевети (като тези за педофилите сред католическите свещеници – «жертвите» се оплакваха 60-70 години след «престъпленията». 80% от преследванията по религиозни причини в света са срещу християни, но да сте чули някоя неправителствена организация или медиа да са нарушили цензурата върху този факт и да са го коментирали? Атеистичната пропаганда на «демокрацията» е много по-арогантна, нагла, безочлива и брутална от атеистичната пропаганда при комунизма.

Цензура върху литературата – някой да си спомня реклама на роман, филм, научно-популярна книга, които поставят под съмнение т. нар. «демократични ценности», т. е. ценностите на либералния фашизъм? Не се напъвайте, няма такава реклама.

Ето, наскоро излезе най-страшната книга, която може да си представи един българин: «Третата национална катастрофа» на Костадин Костадинов (Според автора на Независим националистически блог, последние е абсолютно мекере на Цион и провокатор на омраза между "гои" и "гои" - цигани, българи (Православни и православни, и християни и християни!), мюсюлмани и християни у нас, което обругава всеки християнин, отказал да бъде "гой", всеки български патриот, на достойни и почтенни антиционистки позиции, най вече не желаещ израелска имуществена инвазия у нас и всеки невярващ в легендата за ВСВ - "холокост", "газови камери" и "6 000 000 мъртви невинни евреи" с традиционното и за либералните фашисти, освен за отявлените есктремни ционисти клише като "антисемит", "ислямист", "нацист" и пр... ) – където върху 100 страници, с всички необходими данни, по области и общини, с таблици, графики и цялата възможна статистическа информация се доказва, че някъде около 2040 г. българите се превръщаме съвсем официално в малцинство в собствената си държава. Тоест, изчезваме. Измираме. Не ще ни има не само като държава, но и въобще като народ. Като етнос.

И какво? Някой да е чул реакция на българските институции спрямо тази перспектива? Не, просто днес цензурата се осъществява освен с преки репресии, и с обикновено премълчаване на факти, които са неприятни за либералните фашисти. А за европейския (впрочем, както и за американския) либерален фашизъм оцеляването на българите като етнос и като православно вероизповедание ще е твърде неприятен факт. И ето, че либералните фашисти, представяни от време на време от някои по-нахални западни посланици и от редица щедро финансирани «неправителствени» организации, се опитват  както чрез разпалване на етническа омраза, така и посредством елементарна цензура върху статистическите данни, се опитват да предотвратят оцеляването на българите, тоест да ни унищожат.

Именно цензурата като основен компонент в идеологията на либералния фашизъм, който се стреми да потъпче всеки глас, надигнал се срещу неговата диктатура, потвърждава един от редките моменти, когато Жан-Жак Русо е прав: никое друго управление не е така изложено на граждански войни и вътрешни размирици. Но гражданските войни и вътрешните размирици са всъщност люлката на самата демокрация. Тя сред тях се заражда и грабва властта в кървавите си пипала.

А по-нататък й остава само да изгражда гладкомозъчната си идеология въз основа било на призивите на Русо за убийство на «монарсите», било на засуканите приказки на прикрития фашист Чърчил, че е най-лошата форма на управление с изключение на измислените.

                                                         Любомир Чолаков

lyubomircholakov.blog.bg

Бойко Борисов: Вдигаме минималната заплата и пенсиите

Неделя, 05 Юни 2011 19:40

Размер на шрифта: 270 лева ще стане минималната работна заплата в страната, съобщи премиерът Бойко Борисов, който присъства днес в Аксаково на официалното откриване на два рехабилитирани участъка от път ІІ - 29 Варна - Аксаково - Добрич. Общата дължина на участъците е 7,708 км, а стойността на рехабилитацията е близо 5,5 млн. лева. Проектът бе реализиран по програма „Пътна инфраструктура", а изпълнител е сдружение „Пътища Разград". Относно увеличението на минималното трудово възнаграждение на 270 лева министър-председателят уточни, че процедурата започва още в сряда. Със сигурност бъдат вдигнати и пенсиите, и то за постоянно, отсече Борисов. До 10 дни ще стане ясно точно какво увеличение ще има. Според премиера увеличението на заплатите е възможно заради по-добрите приходи в хазната. Бойко Борисов обясни, че това ще струва около 20 млн. лева и по този начин ще бъдат удовлетворени и синдикатите, които са настоявали за увеличение. Мерките не са свързани с предстоящите избори, което би било популизъм, а ще бъдат трайни, обясни Борисов. Премиерът бе категоричен, че в условия на тежка финансова и икономическа криза постиженията са повече от добри, особено що се отнася до изпълнение на проекти за рехабилитация на пътища и подпомагане на болнични заведения. Работи се усилено по финансирането на автомагистрала „Хемус", като се очаква проектът да приключи до 2013 - 2014 година. Мисли се и в посока държавата да подпомогне изграждането на летище в Балчик. Всичко това ще подобри сериозно комуникационните връзки в Североизточна България. Потвърдено е финансирането на два изключително важни проекта на стойност 75 млн. лева за УМБАЛ „Св. Марина" във Варна, стана ясно още на церемонията в Аксаково. Доц. Венета Георгиева от болничното заведение съобщи, че предстои изграждането на нефрологична клиника, в която ще се извършват трансплантации на бъбрек. Очаква се да бъде изграден и модерен онкологичен център, който ще разполога с 5 скенера. Центърът ще предлага пълно диагностициране и лечение на онкозаболяванията. < Предишна   Следваща >

 
www.chernomore.bg/index.php



Пенсии и минималната заплата няма да се увеличават от юли

• Препоръчване (5)
•  
•  
•  
•  

От Дневник Всички статии на автора Последна промяна в 16:45 на 12 юни 2011, 1631 прочитания, 22 коментара   Увеличението на пенсиите и минималната работна заплата няма да стане от 1 юли, датата, която се лансираше от социалния министър Тотю Младенов. Това стана ясно от изказване на финансовия министър Симеон Дянков в събота в Карнобат.

"Още не сме решили. Това са просто слухове, които се подават, за да върви темата. Аз нямам мнение, аз гледам цифри. Като се вдигне първоначалното ниво на заплащане, оттам стъпаловидно се вдигат и другите – кога обаче ще стане увеличаването на минималната работна заплата това все още не е решено, подчертавам го", заяви Дянков, цитиран от dariknews.bg, и допълни: "Понеже излиза темата, включително и от Тотю Младенов, че едва ли не от 1 юли това ще стане автоматично, няма да стане, ще говорим с работодателите и синдикатите, докато е явно, че това ще е полезно за всички", каза финансовият министър.

Пенсиите се вдигнат, когато направим инфраструктурата, когато си оправим държавата и започнем да правим пари." Бойко Борисов, премиер

По време на извънредната бюджетна комисия в петък Дянков заяви, че не са готови разчетите за увеличаване на пенсиите, но за тази стъпка няма да се налага актуализация на бюджета. Източници на "Дневник" от ГЕРБ също съобщиха, че правителството все още търси варианти как да увеличи пенсиите, без това да се отрази на пенсиите. Първоначално единият вариант беше пенсиите да се повишат с по 10 лв. на човек на месец, за което ще са нужни 132 млн. лв. до края на годината. Другият е еднократно плащане от 136  лв., за който ще трябват 300 млн. лв. 

Последно през миналата седмица стана ясно, че повишението ще получат хората с най-ниски пенсии, както и вдовиците и вдовците.

В неделя по темата се изказа и премиерът Бойко Борисов. На въпрос кога точно ще бъдат увеличени заплатите и пенсиите той отговори, цитиран от БТА: "Когато започнете още по-добре да работите. Ще се вдигнат, когато направим инфраструктурата, когато си оправим държавата и започнем да правим пари."


www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/06/12/1104773_pensii_i_minimalnata_zaplata_niama_da_se_uvelichavat/



Борисов: Заплатите ще се вдигнат, когато започнете да работите още по-добре Той допълни още, че "ще се вдигнат, когато направим инфраструктурата, когато си оправим държавата и започнем да правим пари" Премиерът Бойко Борисов

Заплатите и пенсиите ще бъдат увеличени, "когато започнете още по-добре да работите".

Това каза премиерът Бойко Борисов в отговор на въпрос кога точно ще бъдат увеличени заплатите и пенсиите днес, докато бе на посещение в Етрополе. 

Той допълни още, че "ще се вдигнат, когато направим инфраструктурата, когато си оправим държавата и започнем да правим пари." 

Попитан той как работи, премиерът отговори: "Може би най-добре от всички." 

Освен това министър-председателят заяви, че във времето на най-тежка финансова криза се строи повече, отколкото когато тройната коалиция обявява за излишъци от по 4 млрд. лв.

още по темата Дянков: Няма да се вдигат пенсии и заплати от 1 юли 253 | 43150 11.06.2011 Борисов: Минималната заплата става 270 лв. 328 | 73021 05.06.2011

Той беше в града, където направи първа копка на започващата реконструкция на уличната мрежа.   

Община Етрополе има два спечелени проекта по програмата за развитие на селските райони, като за реконструкцията на над 5 км от уличната мрежа са отпуснати около 3,5 млн. лв.   

На церемонията присъстваха министри, заместник-министри, депутати.   

Кметът на община Етрополе Богомил Георгиев подари на министър-председателя ключа на града.

В отговор Борисов обеща да бъде преасфалтиран и пътят Правец - Етрополе.    

По-късно премиерът се включи в храмовия празник на етрополския манастир "Св. Троица". Там официално бе открит реновираният едноименен храм.     

"Мисля, че направихме едно прекрасно нещо. По-красиво рядко може да се направи",

каза Борисов.

Той поясни, че иконостасът е изографисван в продължение на три години.    

Пред журналисти след церемонията Борисов определи Богомил Георгиев като добър кмет, който е спечелил доверието.    

На въпрос за отправените от президента критики за приемането на България в Шенген, премиерът поиска Първанов първо да даде оценка на своето управление и за управлението на тройната коалиция, за това какво е направил в армията, за назначаването на посланици, които са били агенти на ДС, и едва тогава да говори, каквото иска.

След като с огромно болшинство Европейският парламент призна, че правителството и държавата са изпълнили на сто процента критериите, думите на Първанов са нагли, допълни премиерът.   

По думите на Борисов Първанов е добре дошъл на избори, когато пожелае.

www.vesti.bg/index.phtml

Цветан Цветанов на ключови срещи в Тел Авив Цветан Цветанов на ключови срещи в Тел Авив Израелският премиер идва в София
снимка мвр Цветан Цветанов с израелския вицепремиер и дипломат №1 Авигдор Либерман. 31.05.2011 Израелският премиер Бенямин Нетаняху ще пристигне у нас тази година. Това стана ясно вчера след среща на вътрешния министър Цветан Цветанов с израелския вицепремиер и дипломат №1 Авигдор Либерман.По време на срещата е обсъдена подготовката за предстоящата визита на Нетаняху, съобщиха от пресцентъра на МВР.Цветанов е на посещение в Израел от вчера, като още в първия ден от визитата си се е срещнал последователно с трима представители на кабинета „Нетаняху”. Освен с Либерман той е разговарял и с другия вицепремиер и министър на вътрешните работи Ели Йешай, както и с министъра на обществената сигурност Ицхак Аронович.Цветанов и Либерман отчели, че настоящата визита е продължение на активния политически диалог между България и Израел и заключили, че връзките между двете държави са стабилни и се характеризират с взаимно доверие, равнопоставеност и прагматизъм на базата на трайни исторически традиции. По време на срещите били обсъдени и сътрудничеството между службите, противодействието на престъпността, защитата на личните документи и инициирането и развитието на регионални политики за сигурност.„Имахме повод да се върнем към едно отвличане, което беше неутрализирано, на база на подадена информация от България, преди една година. Също коментирахме и провеждащата се съвместна операция по борба с трафика на кокаин”, каза министър Цветанов.Либерман и Аронович специално благодарили на МВР шефа за помощта на българските огнеборци при овладяването на пожарите край Хайфа в края на миналата година. Министър Цветанов е запознал Либерман и с мерките, които МВР предприема за обезпечаване на сигурността на чуждестранните туристи преди активния летен сезон.
www.monitor.bg/article


17 прояви срещу евреи за 2 години в България автор(и): Иво Ангелов, прочитания: 1116, коментари: 4 Максим Бенвенисти (вляво) изрази безпокойство, че в последните години в България има нарастваща омраза срещу "различните". Снимка Архив "Труд"

Седемнадесет значими антисемитски прояви е имало у нас в през 2009 и 2010 г. Това показва бюлетин №1 на Организацията на евреите в България “Шалом”, който беше представен в столицата.

Сред най-запомнящите се случаи са закачването на огромно фашистко знаме на 60-метров комин в Пазарджик, запалването на синагогата с Бургас с коктейли “Молотов”, международна неонацистка среща в библиотека в Асеновград и отбелязването на рождения ден на Хитлер с торта със свастика от общинари в Стара Загора.

“През последните години има нарастваща омраза в България срещу “различните” и буди тревога, че парламентарни партии не вземат отношение”, заяви председателят на “Шалом” Максим Бенвенисти. Той призова премиера Бойко Борисов и вътрешния министър Цветан Цветанов за по-силно участие в борбата с този проблем.

Според бюлетина на българския пазар се продават 19 книги с антисемитско съдържание. Сред тях са “Властта на Мамона” и “Бумерангът на злото” на лидера на “Атака” Волен Сидеров, “Моята борба” на Адолф Хитлер и др.

“Надяваме се да няма бюлетин №2, но сме реалисти и най-вероятно ще се появи”, заяви Бенвенисти. Той цитира международно изследване, според което хората смятат, че антисемитизмът в Европа е най-слабо проявен у нас, а най-силно - в Унгария.

Председателят на организацията е договорил със столичната кметицата Йорданка Фандъкова сигнали за антисемитски дейности веднага да бъдат изпращани към Столичния инспекторат, за да бъдат вземани мерки.

www.trud.bg/Article.asp


ДАНС притискала "Лев инс" да не финансира критични медии Цветелина Йорданова

Бившият шеф на ДАНС Цветлин Йовчев е упражнявал натиск върху застрахователната компания "Лев инс", оплака се вчера шефът на израелските акционери на дружеството Шаул Шнайдер. Той обясни, че преди няколко месеца по настояване на премиера Бойко Борисов той и висши дипломати от израелското посолство са били викани на среща в агенцията. Според Шнайдер Йовчев му намекнал, че ако компанията иска да запази бизнеса си, не трябва да финансира опозиционери и критични към властта медии. Шефът в "Лев инс" не посочи имена, макар че му били изброени на срещата, дори не ги запомнил.

"Лев инс" ще заведе иск срещу държавата и отделни длъжностни лица за 30 млн. лв. заради нанесени огромни щети, които са й нанесени през последната година. Все още не е ясно дали дружеството ще се обърне към български или към международен съд.

Компанията "Лев инс" бе замесена в операция "Октопод" по подозрения, че се контролира от обвиняемия Алексей Петров. Преди година офисите й за кратко бяха запечатани, а сървърите й - иззети. И израелските акционери, и изпълнителният директор на дружеството Стефан Софиянски продължават да отричат, че бившата барета има някаква връзка с компанията. "Той не е нито акционер, нито служител, нито консултант при нас, но го познаваме и сме в добри отношения. Той е голям патриот", заявиха от ръководството на компанията. Софиянски се оплака, че цяла година дружеството е обект на репресии, особено от страна на ДАНС, и му се налагат непрекъснати глоби от данъчните и от финансовия надзор. "Българското контраразузнаване се зае да фалира "Лев инс", коментира Софиянски. Въпреки това по думите му компанията продължава да е №1 по застраховката "Гражданска отговорност".

------КЛЕВЕТА

Делото за клевета, заведено от адвоката Николай Велков срещу вътрешния министър Цветан Цветанов, вчера бе отложено за април. Соченият за участник в групата "Октопод" съди министъра за това, че е казал в две интервюта, че Велков е съден и оправдан по наркоаферата от 1998 г. "Опицвет". Тогава Велков е шеф на компанията "Юнона монета", свързана със скандала при залавянето на 330 кг готов амфетамини плюс 666 субстанция. Прокуратурата твърди по време на процеса, че "Юнона монета" е била звено във верига за пране на пари, част от която била и фабриката в Опицвет. Такава връзка обаче не се доказва в съда. Делата, които Велков е завел срещу Цветанов, са две, като първоначално искът по тях беше за 1 лев, но Велков реши исковете да са за по 50 хил. лв. Адвокатите подготвят и иск за имуществени и неимуществени вреди при операция "Октопод" до съда в Страсбург.

www.segabg.com/online/new/articlenew.asp



Бой и ранени на протест на "Атака" пред джамията в София

Сидеров сравни МВР с еничарски корпус, призова за оставка на министър Цветанов и заплаши, че ще мине в опозиция

Оцени статията Брой гласове: 3 Рейтинг: 5 | Ключови думи: Атака, бой, Волен Сидеров, джамия, оставка, сблъсъци, Цветан Цветанов

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров поиска оставката на вътрешния министър Цветан Цветанов на митинг пред джамията в столицата, предаде Агенция "Фокус". Той упрекна полицаите, охраняващи митинга, че са удряли протестиращите.

Привържениците на "Атака" излязоха на протест срещу високоговорителите на джамията "Баня Башъ" в центъра на София. Точно в 13 часа мюсюлмани излязоха пред сградата за традиционната си петъчна молитва. Това породи гнева на протестиращите в близост до тях активисти, които прескочиха загражденията и протестът прерасна в бой с подръчни материали.

Молещите се обясниха, че били принудени да изнесат килими пред джамията, защото била твърде малка, за да събере всички за петъчната молитва: Всеки петък по половин час е тази молитва. Сега наближават избори, „Атака" затова са тук. Ние нямаме нищо против това. Ние искаме просто да си отслужим молитвата спокойно и да си тръгнем.

Напрежението ескалира в побой като всяка от страните обясни, че се е защитавала.

Снимка: БГНЕС

Един от представителите на партията на Волен Сидеров се опита да насочи колоната към молещите се мюсюлмани, но бе пресрещнат от тях, което предизвика реакция и последва сбиване. Полицията задържа един от "Атака". При неговото задържане лидерът на партията Волен Сидеров започна да говори с полицаите и питаше: Защо задържате от нашите, а не от тях?. Пред колата, където бе вкаран задържаният отново, се събраха много симпатизанти на "Атака" заедно с техния лидер и имаше сблъсъци. Симпатизантите не искаха да пуснат колата да мине, но в крайна сметка тя отведе задържания, предаде БГНЕС.

Видео от сблъсъците може да намерите тук и тук.  

Като основни виновници за боя пред джамията бяха посочени мюсюлманите. Стана ясно, че депутата от "Атака" Деница Гаджева е ранена и откарана с линейка по време на сблъсъците на днешния митинг. Освен нея е пострадал още един човек.

Впоследствие стана ясно, че общо седем души, пострадали по време на митинга, са прегледани в УМБАЛСМ "Пирогов”. Пострадалата Деница Гаджева е била прегледана. Раната й в областта на брадата е  била обработена и тя е била насочена за домашно лечение.

Още трима души, са приети в спешното отделение на болницата. Те са освободени за домашно лечение. пострадали преминаха малко по-късно през кабинетите на болницата. Малко по-късно още трима души са прегледни - двама от тях са с повъхростни рани и са освободени за домашно лечение. В неврохирургическата клиника е оставен под лекарско наблюдение 45-годишният А.Г., който е със сътресение на мозъка, става ясно от информацията на лечебното заведение.

Сидеров отправи обвинения срещу полицаите, охраняващи митинга. В допълнение той поиска вътрешният министър да разследва случая с пострадалия депутат от партията. По думите му на лидера на "Атака", ако Цветанов не хване престъпника и не освободи задържаните активисти на партията, от партията ще му поискат оставката, предаде Dariknews.bg.

МВР работи като еничарски корпус, срам и позор за българската полиция. Незабавно да бъдат освободени патриотите от партия "Атака", активистите, които бяха арестувани по най-брутален начин. Този, който е ударил депутатката от "Атака" с камък, да бъде задържан и съден, за това призова лидерът на националнистическата партия.

Впоследствие от пленарната трибуна той призова министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов незабавно да освободи активистите на партията, арестувани по време на протеста пред джамията и "да издири престъпника, който рани български депутат". Ако това не се случи министър Цветанов ще има най-сериозната опозиция, каквато не е очаквал, и неговата оставка ще бъде искана всеки ден, закани се Сидеров.

Никой няма право да използва религиозните вярвания на българските граждани за политическа или предизборна агитация. Това каза в отговор на Волен Сидеров заместник-председателят на Народното събрание Анастас Анастасов от ГЕРБ: В XXI век сме. В центъра на София една до друга се намират джамията, синагогата, зад нас е "Александър Невски". По никакъв повод никой от нас няма право да ползва религиозните вярвания на който и да е български гражданин за политическа агитация и в някаква предизборна сцена. Абсолютно убеден съм, че МВР ще си свърши работата. Дали има или не задържани лица, дали са от партия "Атака" или са представители на някаква друга политическа сила, това е без значение. Който е извършил престъпление в тази държава, ще получи това, което заслужава".

Министърът на външните работи Николай Младенов, който също беше в пленарната зала, апелира да не се поставя под съмнение толерантността в обществото ни.

Четирима пострадали на митинга на "Атака” в центъра на София са прегледани в УМБАЛСМ "Пирогов”, съобщиха от болницата. Пострадалата при стълкновението депутатка Деница Гаджева бе прегледана в "Пирогов”. Раната й в областта на брадата бе обработена и тя бе насочена за домашно лечение. Още трима души, пострадали по време на същия инцидент, са приети в спешното отделение на болницата. Те също са освободени за домашно лечение.

МВР е сезирало Софийската районна прокуратура за случая, съобщи заместник-районният обвинител Руси Алексиев. По думите му държавното обвинение е образувало проверка, за да установи дали е извършено престъпление и трябва да се образува дело.

Припомняме ви, че по-рано тази седмица с намесата на полицията в Батак е предотвратено нарушаване на обществения ред на централния площад в града, където се е провеждал празничен концерт.

По програма след 11.30 часа е започнал празничен концерт в деня за прослава на баташките мъченици. В 13.00 часа, в присъствието на лидера на партия "Атака" Волен Сидеров, е направен опит да се проведе митинг, който партията организира в памет на българите - жертва на турския геноцид в Османската империя.

В резултат на това на място е възникнало напрежение сред присъстващите, но ситуацията е овладяна, посочиха от полицията. По информация на Областна дирекция на МВР община Батак е изадала разрешение за провеждане на митинг, но за 18.00 часа, информира БТА.

www.econ.bg/news/article200933/бой-и-ранени-на-протест-на-атака-пред-джамията-в-софия


Израел овладя партията на Яне

Дата: 23-06-2009 14:19

Нови консултанти от Израел се присъединили към международния екип на „Ред, законност и справедливост”, за да помагат в развитието на секторите селско стопанство, сигурност и борба с корупцията. Новодошлите са двама бивши израелски генерали – Йорам Рудман и Дани Ятом и един бивш министър – Дани Кричман.

 

 

Предстоят им срещи с лидера на РЗС Яне Янев и с експертния отдел на партията. Бригадният генерал от запаса Йорам Рудман е служил в израелската полиция над 30 години на ръководни длъжности, между които командир на специалния отдел за борба с организираната престъпност в Тел Авив.  Командир на Телавивския регион в израелската полиция. Командир на отдела за международни престъпления и борба с организираната престъпност, където получава чин бригаден генерал. След напускането на полицията бригаден генерал Рудман е международно признат специалист в разследване и превенция на организираната престъпност и корупцията.  Бившият шеф на МОСАД генерал Дани Ятом е един от най–големите международно признати специалисти в борбата с корупцията, организираната престъпност и терора. 
Дани Кричман пък е бивш министър на земеделието на Израел и понастоящем един от лидерите на движението за създаване на кибуци в Израел. Международно признат специалист по ефективно сътрудничество в областта на европейските фондове за земеделие.

 

Afera.bg (Тази която ме нарече "антисемит" го казва?! )


Валери Симеонов преговаря с Яне Янев, и иска шефско място в РЗС. След като конфликтът му със Волен Сидеров беше осветлен тотално, собственикът на скандално известната ТВ СКАТ -Валери Симеонов, започнал да преговаря с лидера на РЗС Яне Янев за евентуално бъдещо сътрудничество, се носят слухове из политическите среди. Симеонов бил готов да предложи на Яне целия ресурс на само обявилата се за националистическа медия срещу политическите протекции от страна на скандално известния депутат. Което на обикновен език означавало, че медийният бос буквално се слагал на Янев. Така накратко се коментира тази клюка в политическите среди на властта. Има хора които мислят, че Яне ще отхвърли предложението на Симеонов, но повечето смятат, че лидерът на РЗС ще използва силата на СКАТ, за да завземе политическата територия на „Атака“.

А, ето и едно клипче:
http://vbox7.com/play:3b0a3730&ef=1

Ясно защо вече "АТАКА" е забранена дума в ефира на СКАТ!!!

Извод: СКАТ е вече еврейско лоби (Справка - проучете кой дърпа конците на Яне Янев и РЗС....)

Материали за размисъл:

Лидерът на РЗС Яне Янев се срещна с президента на Израел Шимон Перес
http://www.prkernel.com/?action=news&id=879107

Бивш шеф на Мосад съветва РЗС и Яне Янев
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=369224


От forum.vestnikataka.bg/index.php




Валери Симеонов: Ислямът ще изтрие България като държава Новината е видяна 1604 пъти Добавена на: 16.04.2010 14:48
Брой 50
Автор : Лъчезар Лисицов     Стартираме подписка за референдум против приемането на южната ни съседка в ЕС и се надяваме истинскитке патриоти да ни подкрепят, казва собственикът на националната телевизия СКАТ и водач на общинскитке съветници от група НЕЗАВИСИМИ в Бургаския ОбС

  - Г-н Симеонов, телевизия СКАТ и партия ВМРО стартират кампания за свикване на референдум, свързан с приемането на Турция в ЕС. Каква е опасността за България, ако Турция влезе в Съюза?
- Опасността е много голяма и тя има няколко аспекта. На първо място е разликата в демографската обстановка в България и Турция. Турция е страна с нарастващо население, а България е загиваща, с най-голям отрицателен прираст в ЕС. На всички е ясно, че това е едно временно явление, резултат от 20-годишния геноцид, извършван от политическата прослойка, която паразитира върху гърба на народа. Освен това Турция има нужда не само от пазари, но и от нови земи. Няма да има пречка в смяната на собствеността - български земи ще отидат в турски ръце. Този процес се наблюдава и в момента. Огромни земеделски масиви основно в Тракия и Лудогорието се изкупуват от турски фирми. Това ще удари върху нашите земеделци, върху тяхното изхранване и дори съществуване. Не ми се мисли какво ще стане по отношение на религията и опазването на българската култура. Оцеляването на българската нация ще бъде поставено под въпрос. Оттам нататък експанзията, която се наблюдава в посока на ислямизирането, просто ще изтрие България от лицето на Европа. България ще остане едно географско понятие. А след няколко десетилетия ще се превърнем сигурно в Румелия, както е било. България ще изчезне по чисто асимилационен път.

- Според Вас има опасност тук да се преселят турци?
- Естествено. Първо, у нас животът е по-евтин. И недвижимите имоти са със сравнително ниски цени. Имаме много водоизточници, много добра инфраструктура. Защото колкото и да я оплакваме нашата инфраструктура, тя е в пъти по-добра, по-развита и по-богата от това, което Турция    е осигурила на своите поданици. Защото Турция не е само Истанбул и европейската й част. Турция в по-голямата си част е  Анадола.

- Не се ли избързва с идеята за референдум? Перспективата за приемане на Турция в ЕС е още далечна. Солидни държави като Франция и Германия са против. Няма ли вероятност да озлобим излишно южната ни съседка, при положение, че въпросът сега не е на дневен ред?
- Точно преди да стане на дневен ред трябва да се вземат конкретните мерки, защото има един друг аспект – дълговете на Турция към българската държава, на изселените тракийски българи. Турция ни дължи  големи суми. А дали Турция ще се озлоби или няма да се озлоби, мисля, че е крайно време българите и българската държава да поставяме на първо място интересите на собствените си граждани, а не да слагаме наколенки и да се чудим пред кого да се наведем и на кого да се харесаме. България си има национални интереси, които трябва да следва. Първото задължение на политиците е точно такова. Те са избрани да служат точно на своя народ, не на турския, не на американския, не на руския.

- Влошени отношения между България и Турция няма ли да навредят на нашите интереси?
- Много важно дали ще се влошат нашите отношения или няма да се влошат. Да не би ние да  да рисуваме нашата карта южно от Босфора и по земите, където са живеели малоазийските българи?! Турция е държава с изключително агресивна и абсолютно нагла политика. Бургазлии ги разсърдихме, когато приехме декларация осъждаща геноцида над арменския народ и какво стана? Един кьорфишек. Помните ли валията на Одрин, който беше написал едно писмо, в което се възмущаваше и се заканваше, че щели да прекъснат връзките и трансграничните си проекти съвместно с Община Бургас. Голям праз! Какво стана после?  Възстановиха пак и контактите, и проектите, защото знаят, че в ролята им на обидено дете никой няма да ги погледне за приемането им в ЕС.

- Споменахте тракийските българи. Може ли въпросът за изплащане на обезщетение за тях да се използва като разменна монета за влизането на Турция в ЕС?
- За никаква разменна монета не може да се използва. Това си е задължение на нашето външно министерство – да притиска непрекъснато Турция за изплащане на тези компенсации. Няма разменна монета, няма дебнене на подходящия момент и т. н. С такова сервилно поведение на нашите управленци, с това подлагане – последният случай беше при идването на външния министър Ахмед Давутоглу, с това се поставя под въпрос нашата национална идентичност и самоопределение даже. Това е позорно поведение на българските политици. Ще се съобразявам аз дали сме щели да ги ядосаме! Какви са те, че ще се съобразяваме с тях? Отделно, че ние нямаме претенции към никакви техни територии. Откъде накъде ще се притесняваме дали ще им се харесаме.

- А търговските отношения? Ние продължаваме да ходим до Турция за евтини домати, перилни препарати, дрехи..., та дори и тоалетна хартия внасяме от тях.
- Да зависим от техните нискокачествени стоки, каквото е там масовото производство? Или от  селскостопанска продукция, базирана на генномодифицирани организми? От какво да се притесняваме? Какви ползи имаме от Турция – от земеделие ли, от икономика ли или от култура? Няма какво да губим. Даже е желателно ограничаването на евтиния и нискокачествен турски внос. Защото точно в ситуацията на криза много често той е предпочитан от бедния български купувач. И това спомага за доунищожаването на собственото производство и на собствената продукция. Какво да кажем за канцерогенния цимент и десетките други случаи на опасни стоки - детски играчки, детски площадки и т. н.

- А в какво ще се състои съвместната кампания на СКАТ и ВМРО?
- В организирането на подписка за свикване на референдума, в нейното управление и материално обезпечаване. Вярвам, че истински патриоти има и че ще ни подкрепят.

- През последните месеци, след раздялата ви с Атака, телевизия СКАТ дава по-широка трибуна на партии като РЗС, като ВМРО. Вашите политически планове включват ли взаимодействие с тези партии или да очакваме нов политически проект?
- Даваме трибуна на тези, които имат полезни за страната инициативи, без оглед дали са РЗС, ВМРО или други. На „Атака“ какво да им покажем? Новия апартамент на Волен и Капка Сидерови? Или може би колко пари са изхарчили за разходки до чужбина и за купуване на скъпи тоалети?

- А вашите лични политически планове?
- Засега няма такива.

- Вие критикувате новата власт още от началото на нейния мандат. Какви са последните ви наблюдения върху политиката на партия ГЕРБ?
- ГЕРБ има една заслуга – че превърна политиката в шоубизнес. Това от една страна е добре, защото дава възможност за популяризиране на действията им, но от друга страна е лошо, защото в крайна сметка, освен тези „шоу-програми“, друго май няма. Аз в никакъв случай не мога да оправдая арестуването на председателя на един Общински съвет по обвинение за сделка от преди седем години, и той да не бъде освобождаван толкова дни вече, без каквато и да било мотивировка. Да не би той да избяга? Да зареже децата си и да хукне да се укрива? Аз по никакъв начин не мога да оправдая показните и смешни, бих казал, ако нямаше човешки драми, пожарникарски акции на МВР. Що за глупост е това, човек с белезници и ръце на гърба да го караш да ляга и да му насочваш пистолет в главата? Това може да го направят само самозабравили се кретени. А нивото на ГЕРБ в провинцията просто не ми се критикува. Това е партия на слагачите и на кариеристите. Ако не беше ГЕРБ, те щяха да влязат във всяка друга партия, която е във възход. Реално никъде нищо не се прави. Всички чакат отгоре да им спуснат заповеди. Отгоре обаче също не знаят какво да правят. Приемат някакви популистки мерки, като данък „лукс“ и какви ли не други глупости. Къде е държавата, която трябва да осигури повече работни места, която трябва да облекчи съсипания среден и дребен бизнес? Фактите показват, че техните мерки имат обратни резултати. Рязко увеличеният акциз на цигарите повиши контрабандата и намали още повече приходите от това. Дупката в бюджета за първото тримесечие е над 1 млрд. лв. За какви антикризисни мерки си говорим?

- Телевизия СКАТ предлага антикризисни мерки, една от които е спиране на субсидиите за партиите. Извинявайте, но това не е ли популизъм? Така няма ли да се повиши политическата корупция?
- Аз не знам дали има по-голяма корупция от това, на една случайно влязла в парламента партия да й осигуриш вечно присъствие в парламента. На партиите се дават толкова много пари, че те могат да си купят на следващите избори минимум същия брой избиратели.

- Но ако се спрат тотално субсидиите, не е ли пак лошо? Партиите ще почнат да се издържат от мафиотски кръгове?
- А как са се издържали преди да влязат в парламента, питам аз тогава. Значи ли това, че всички партии, които не са в Народното събрание са корумпирани? Логичен въпрос, нали.

www.desant.net/show-news/20168/



Израел: Не е изключен превантивен удар срещу Иран Вторник, 31 Май 2011 10:33 Оценка на читателите: / 1
Слаба статияОтлична статия   

Израелският министър по стратегическите въпроси Моше Аялон заяви пред руската агенция Интерфакс, че ако е необходимо, срещу Иран трябва да бъде нанесен превантивен удар, предаде Асошиейтед прес.

Аялон даде интервюто, преди да направи посещение в Москва.

Силно се надяваме целият цивилизован свят да осъзнае опасността, надвиснала от този режим и да предприеме общи действия, за да предотврати ядрената заплаха от Иран, дори ако е необходимо да се нанесе превантивен удар, каза израелският министър пред Интерфакс.

Той не уточни кой може да нанесе удара.

Иран, притежаващ ядрено оръжие, би бил заплаха за целия цивилизован свят, подчерта Аялон.

Той напомня позицията на Израел, че всички варианти за действия са на масата и че Израел не приканва никого да напада Иран, заяви говорител на министъра пред Асошиейтед прес.  

vesti.bg

От сайта на Валери Симеонов: www.burgasnews.com




05.06.2010 Мирослав Найденов предложи на Израел да купи земи от Държавния поземлен фонд

Разгледайте галерията със снимки на FERMER.BG Влез в категория видео споделяне на FERMER.BG Виж последните селскостопански обяви Изкажи мнение във форума на българския фермер

 

През август 2009-а година, точно след стъпването си в длъжност като Министър на земеделието и храните, Мирослав Найденов заяви пред фермери в Шумен, че негова амбиция е чрез Държавния поземлен фонд ( ДПФ ) да оземли животновъдите, тъй като само 10% от тях имат земя и могат да получават европейски помощи. Освен това, без земя животновъдите не могат да работят в затворен цикъл. Преди дни Мирослав Найденов отиде на официално посещение в Израел, за да предложи за продан 1 млн. декара от Държавния поземлен фонд. Евентуалните около 400 млн. лв би трябвало да подкрепят Правителството в задачата по запълване на бюджетната дупка. А с оставащите близо 2 млн. декара от ДПФ, все пак може би има шанс, да бъдат използвани за стимулиране на модерно и рентабилно животновъдство. Това само времето ще покаже.

 

В официалната делегация до Израел пътуваха и представителите на фондовете за земеделски земи, в лицето на “Българската асоциацията на собствениците на земеделски земи.” Министър Найденов е заложил на техният опит, който да ползва по време на срещите. Припомняме ви, че учредители на асоциацията са: "Елана фонд за земеделска земя" АДСИЦ "Адванс Терафонд" АДСИЦ, "Булленд Инвестмънтс" АДСИЦ, "Серес" АД, "Фонд за недвижими имоти България" АДСИЦ, "Фонд за земеделска земя Мелинвест" АДСИЦ и "Омега Агро" ЕООД. До неотдавна председател на Асоциацията беше Георги Георгиев, представляващ "Елана фонд за земеделска земя" АДСИЦ, отскоро обаче за Председател на УС е избран Борислав Петков от "Омега Агро" ЕООД, собственост на Винпром Пещера АД. След проведените срещи, няколко израелски компании са уверили своят аграрен министър - Шалом Симхон, че определено желаят да закупят окрупнена земеделска земя в България.

 

През Август 2009-а година Мирослав Найденов заяви,че до няколко месеца ще станат ясни всички незаконни сделки с имоти от Държавния поземлен фонд, правени от предшествениците му в периода до Юни 2009-а. До днес обаче няма развитие по този въпрос, поне официално.

 

По данни на Фермер.БГ, само в Добружда се обработват неправомерно около 65 000 декара от Държавния поземлен фонд. Размерът на обработваните незаконно декари от ДПФ за цялата страна са около 1,8 млн. За 2009-а година Одитът на Сметната палата е установил тежки административни и финансови нарушения за сключването на незаконни споразумения за ползване и отдаване под наем на земи от Държавния поземлен фонд.

 

По време на срещите в Израел са дискутирани и темите за инвестиции във водно-напоителни системи за селското стопанство. От българска страна интерсите за ноу-хау и инвестиции в тази област са били изявени от страна на Федерацията на независимите синдикати в земеделието, в чиито Управителен съвет има представители на "Напоителни системи" ЕАД.

 Добавил: Фермер БГ

проф. Димитър Гоцев, Македонски научен институт
Св. Дух - ден на падналите българи за освобождението на Македония

Богата е нашата история на борби, въстания и героични жертви. Богата е нашата история на войводи, апостоли и революционери. На героични изяви на национално извисяване, рядко намиращо равно на себе си. Но е богата и на черни дати, и договори-диктати, които разделят нашите земи и народ на части през последните 130 години. Това е Берлинският договор от 1878 г., Букурещкия договор от 1913 г., Ньойския договор от 1919 г., както и Парижкия договор от 1947 г.

Всички тежки клаузи в тези договори отнасящи се до други народи отпаднаха. Останаха погребани в историята и самите договори. Остават и до днес само заробващите клаузи, отнасящи се до българския народ. Македония, в Тракия и в Западните покрайнини. Не случайно и в наши дни има ден на Тракия, ден на Добруджа, ден на ЗП и ден на Македония. На тези дни, българите от тези краища се прекланят пред жертвите за освобождение и мечтаят за по-добро бъдеще.

След втората национална катастрофа, през 1920 г., в София се създава Студентско дружество „Вардар” при СУ „Св. Климент Охридски”. То си поставя за цел, да създава интелектуални водачи на националноосвободителното движение на македонските българи, между двете световни войни. На 5 ноември 1922 г. двама войводи на ВМРО, членове на Вардар - поетите Илия Кушев и Любомир Весов загиват в сражение със сръбските войски - единия край Велес, другия - край Крушево.

През юни 1923 г. дружество „Вардар” слага началото на честването на падналите за Македония младежи. Оттогава насам денят „Св. Дух” става ден на протест и преклонение пред жертвите за нейното Освобождение.

От тази дата, 6 юни 1923 г. българите от Мизия, Тракия, Добруджа и Македония отдават почит и преклонение пред падналите българи за свободата на Македония и обединението на българския народ! Това е ден в които свеждаме глави пред жертвите, ден на будене на българската национална памет, но и ден на протест пред всички които и в миналото и в наши дни ограбват и фалшифицират историческата истина, оспорват националната и културната идентичност на българите в Македония.

Дълги години този велик ден беше забравен. Днес, с чувство на отговорност и родолюбие се връщаме към него. Прекланяме се пред хилядите знайни и незнайни българи и български комити, войводи, революционни дейци и апостоли борили се и дали живота си за освобождението на Македония от турско, гръцко и сръбско иго през последното столетие.

Ние свеждаме глави на синовна почит пред жертвите по време на Кресненско-Разложкото въстание, през 1878 г; Мелнишкото въстание 1895 г; Горноджумайското въстание от 1902 г; Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Всички те се се бориха и паднаха за свободата на българите в Македония.

Прекланяме се пред паметта на хилядите българи станали жертва по време на Тиквешкото въстание през юни 1913; Охридското въстание през септември 1913 г, вдигнати срещу новите сръбски поробители; пред жертвите дадени в националноосвободителната борба, за освобождение на Македония от сръбския и гръцкия режим през 1912-1915 г.

Особено дълбок поклон изпитваме в днешния ден пред 200 000 български офицери и воини дали живота си за освобождението на Македония и обединението в периода 1912-1918 г. Ние отдаваме почит и преклонение пред жертвите дадени от българите във Вардарска и Егейска Македония в периода между двете световни войни. Коленичим пред близо 4200 души въоръжени членове на ВМРО, загинали в сражения с гръцките и сръбските войски, жандарми и контрачети от 1919-1934 г.

Поклон пред близо 18, 300 българки и българи, сред тях и над 2000 деца между 6-12 г. станали жертва на повсеместния сръбски, национален и политически гнет, прогонване, асимилиране и физическо изтребление, вършени от сръбските окупатори и главно от зловещата организация „Църна рука” във Вардарска Македония 1919-1941 г.   

Особена почит и признание изказваме пред хиляди млади българи - студенти, ученици, интелектуалци, жертва на сръбския терор предимно членове на ВМРО, ММТРО и КПОМБ в периода 1919-1941 г.

Отдаваме синовно признание към десетките хиляди българи, жертви на гръцкия терор, оставили кости по Егейските острови в периода 1919-1941 г. за да запазят народността си. Специално преклонение отдаваме на повече от 10000 българи, жертви и над 60 000 прогонени от гръцката жестокост по време на Гражданската война от 1946 - 1949 г, чиято нерешена съдба продължава и до днес.

Прекланяме се пред жертвите на кървавата коледа през 1945 г., когато сръбските и македонистките комунистически власти само за няколко дни избиват цвета на българщината във Вардарска Македония. В Скопие - 63 души, във Велес - 54, Куманово - 48, Битоля - 36, Щип - 77, при с. Владимирово, Беровско - 330 души и прочие. И до днес, сърбоманските власти в Скопие не позволяват да бъдат разкрити масовите гробове и убитите да бъдат погребани по християнски обреди.

Прекланяме се през 72 -та български офицери убити в дома на Армията в Скопие на 26 декември 1944 г., извършено по нареждане на Св. Вукманович - Темпо, защото отказват да отидат да се бият за освобождението на Сърбия, а настояват да отидат да се бият за освобождение на Солун.

Поклон и пред повече от 1000 души войници, които заради посочените причини по същото време умират от глад и студ, от мъчения вършени над тях от сръбски партизани в старата турска крепост на Скопското кале.

Поклон пред над 4000 българи, главно членове на ВМРО - които от куршум, побой, отрова и други мъчения оставиха своите кости в най-големия затвор на Балканите - Идризово до Скопие в периода 1945-1990 г.

Преклонение правим и пред 800-те души българи, членове на ВМРО които през януари 1949 г. са убити по най-жесток начин в лагера на град Добой, Босна без някой да знае нещо за техните гробове до наши дни.

Поклон пред 5 струмишки студенти българи, убити през юни 1951 г. от органите на УДБА, край Струмица, защото се бореха за откъсване на Вардарска Македония от Югославия.

Преклонение пред хилядите българи, които оставиха своите кости на зловещия Голи Оток, 1948 - 1956 г. без някой да знае колко са и къде са техните гробове. Най-сетне, в денят на Македония синовно се прекланяме пред всички българи - борци и 23 000 официално признати жертви (Р Македония), осъдени на смърт, убити без съд и присъда, изчезнали безследно в борбата срещу насилственото македонизиране на българите във Вардарска Македония от 1944 до наши дни. Тези жертви ще бъдат най-тежката присъда над македонизма за вечни вермена. Специално изказваме нашето преклонение пред македонските българи, които заради своя български патриотизъм и родолюбие стават жертва на различни антибългарски правителства в България от 1920 - 1960 г. по време на земеделския режим (1920 - 1923), на Деветнадесетомайския преврат 1934 г. и по време на Тоталитаризма 1944-1963 г.

Прекланяме се и пред стотицитe хиляди българи, прогонени от родните им краища от сръбските и гръцките кралски режими, а също и от сръбско-комунистически власти в периода 1912 -1915, 1918-1941 и от 1944 до наши дни.

Всички тези жертви Македония дава вече повече от един век за да запази своята българска народност, културно-историческа същност и съдържание. Да извоюва българска национална и културна свобода и обединение със своите сънародници в България.

Опитите да бъде променена националната идентичност на българите в Македония след 1944 г., доведоха само до разделяне и хиляди жертви на братята от двете страни на границата, които младите поколения в България и Р Македония трябва да знаят. Историческите факти, чужди и наши са повече от категорични, до 1945 г. историята, културата, езика, борбите и духът на населението в Македония е български. Това трябва да бъде официално признато от днешните политици, историци, журналисти и др. интелектуалци в България и Р Македония, не само на срещи на четири очи както става досега, но и открито и официално, ако искаме да спасим по-голяма част от Р Македония от албанизация.

За събитията от 1945 г. насам ще трябва да бъде проведена изключително сериозна научна и политическа дискусия между политици и историци от Скопие и София, като главния въпрос ще бъде след като е известно, че „македонската нация” е дело на Коминтерна-кой днес повдига отново идеята за съществуване на македонска политическа нация, и чии геостратегически интереси на Балканите изпълнява тя в наши дни? Ако тези въпроси не бъдат изяснени между София и Скопие, след известно време Р Македония може да стане трета албанска държава.

Младите поколения в България и Р Македония, трябва не - а са задължени да са наясно с тази проста истина, за да не стават жертва на чужди на Македония и България интереси, а също така и да намират по-лесно пътя на своето общо бъдеще.

Денят на Македония - „Св. Дух”, нека бъде ден за размисъл, ден за нови идеи, ден за утрешното единство на всички българи обединени в Европейския Съюз.


Използвана литература:

1. Мемоар на ВМОРО (второ издание), 2003 г.
2. Патриарх Кирил, Документи за съпротивата на българския народ срещу Берлинския договор, С., 1955 г.
3. Хр. Силянов. Освободителните борби на Македония, т.І и т.ІІ, С., 1932-1939 г.
4. К. Пърличев, Г. Баждаров. Сръбският режим в Македония, С., 1917 г.
5. Л. Милетич. Документи за сръбските и гръцките жестокости над българите в Македония 1912-1913, С., 1929 г.
6. Македония под иго, С., 1929 г.
7. Албум-алманах Македония, С., 1931 г.
8. Ив. Михайлов. Спомени, т. І, ІІ, ІІІ, ІV.
9. Д. Гоцев. Националноосвободителната борба в Македония 1912-1915, С., 1981 г.
10. Д. Гоцев. Македония. История и политическа съдба, С.1996, т. ІІ.
11. Д. Гоцев. Македонската интелигенция в периода 1919-1941 г., С., 2006 г.
12. Д. Гоцев. Новата националноосвободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991, С., 2000 г.
13. К. Църнушанов. Съпротивата на Македония срещу македонизма, С., 1992 г.
14. В. Хаджикимов. Спомени., С., 1996 г.
15. Д. Голев. Белиот терор във Вардарска Македония, 1912-1941 г., Щип, т. І, ІІ.



Паметник на загиналите във войните 1912-1913, село Капиново






bkks.org/forum/index.php

Света Петдесетница
Ден на Света Троица

Осма неделя след Възкресение Христово - ПАСХА

Пятидесятница - День Святой Троицы
Pentecost - Trinity Sunday
The Descent of the Holy Spirit

Иоан 7:37-52
Иоан 8:12
Деян. гл.2

 

Виж датата в настоящата година.

По-долу:

• Празнични песнопения
• Сведения за празника
• Разказ за празника Петдесетница
• Богослужението на Петдесетница

Акатист, слова, проповеди, иконопис

• Слова и проповеди на празника Петдесетница
• Акатист на Бог Дух Свети
• Иконата на Петдесетница Богословие в багри

Виж също:

• Задушница в съботния ден срещу Св. Петдесетница т.н. Черешова задушница
• Светите апостоли
• Домостроителството на Св. Дух Владимир Лоски
• Нашата вяра: За Светия Дух  и Божествената Благодат
• Нашата надежда: За крайната цел на подвижничеството. За духовното ръководство. За молитвата, покаянието и поста
• ПАСХА. Възнесение Господне. Неделя на Всички светии (Неделя след Петдесетница)

На други езици:

• Святые Отцы о Святом Духе Юрий Максимов

 

 

Из песнопенията на празника Из стихира на Петдесетница

Приидите, людие, трисоставному Божеству поклонимся.

Тропар. гл. 8

Благословен еси, Христе Боже наш, Иже премудры ловцы явлей,
низпослав им Духа Святаго, и теми уловлей вселенную,
Человеколюбче, слава Тебе.

Благословен си, Христе Боже наш, Ти, Който риболовците премъдри Си явил,
Изпратил им Дух Свети, и чрез тях Си уловил вселената,
Човеколюбче, слава Тебе.
или:
Благословен си, Христе, Боже наш, Който показа рибарите премъдри,
като като им прати Светия Дух и чрез тях улови света.
Човеколюбче, слава на Теб.

Кондак, глас 8

Егда снизшед языки слия, разделяше языки Вышний,
егда же огненныя языки раздаяше, в соединение вся призва;
и согласно славим Всесвятаго Духа.

Когато Всевишния слезе и смеси езиците, раздели народите,
а когато раздаваше огнените езици, към единство призова,
затова и единогласно славим Всесветия Дух.

Величание

Величаем Тя, Живодавче Христе, и чтим Всесвятаго Духа Твоего,
Егоже от Отца послал еси Божественным учеником Твоим.
Твърдо утешение ни дай когато униват душите ни.
Ти, Който си навсякъде, бъди близо и до нас,
та единомислено да Те възпяваме и да славословим всесветия Твой Дух!

"Заедно със Светия Дух идват в нас и са съзерцавани Синът и Отец" (Свети Симеон Нови Богослов).

Днес Светата ни църква празнува Петдесетница.

Празникът се нарича така, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница. Празникът бил тържествен и радостен, в Иерусалим се стичало голямо множество народ, за да принесат с благодарност към Бога установената от закона жертва. Апостолите заедно със Света Богородица били събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Иисус Христос. Около третия час по еврейско време настанал голям чул шум от небето и над тях слязъл Светият Дух във формата на огнени езици. Веднага божественият огън пламнал в душите на апостолите и изпълнени с благодат, те започнали да прославят величието на Бога, като заговорили на различни, непознати за тях дотогава чужди езици.Това им дало бодрост, сила и мъжество да отидат по всички краища на света да проповядват Евангелието и с готовност да отдадат и живота си за Христовата вяра. Тогава свети апостол Петър произнесъл първата си пламенна проповед. Словата му проникнали дълбоко в сърцата на слушащите го и в този ден приели вярата в Христа мнозина, които се кръстили и се присъединили към първата християнска общност. След този ден апостолите постановили християните да възпоменават това велико събитие, слизането на Светия Дух, всяка година на този ден. Денят Петдесетница от древни времена се смята за рожден ден на Христовата църква, в която во веки обитава Божествената благодат на Св. Дух. Утрешният понеделник след Петдесетница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, чрез Който ни се дарява всяка мъдрост и Който е източникът на живота.

Константинийски епископ Антоний, 2010 година

 

 

Сведения за празника

На Петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове.

Празникът се нарича Петдесетница, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница, който отбелязвали петдесет дни след юдейската Пасха. Руската православна Църква го нарича Ден на светата Троица.

За старозаветните Петдесетница бил един от трите велики празника. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет. В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Синайското законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил тържествен и радостен, в Ерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва.

За апостолите денят бил двойно свят, защото е денят на Възкресението - неделния ден. Събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Христос, сред тях била и св. Богородица, и други вярващи - всичко сто и двадесет души.

В десет часа сутринта (третия час по еврейско време), настанал голям чул шум от небето. Като че ли вихрушка се спуснала над къщата, дето били събрани. И "явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух" (Деян. 2:2-3). Това бил видим знак на благодатните дарове на Светия Дух. Бидейки безтелесен, Светият Дух избрал чувственото знамение. "Но никой не бива да си мисли - поучава св. Лъв Велики, - че в това, което било видимо за телесните очи, се е явило Божественото същество на Светия Дух. Човешкият взор, както не може да вижда Отца и Сина, така не може да види и Светия Дух".

Още щом божественият огън пламнал в душите на апостолите, изпълнени с даровете на Духа те започнали да прослявят величието на Бога, като заговорили на разни, непознати за тях дотогава чуждоземни езици.

Тъй простите галилейски рибари били умъдрени, духовно просветени в разбиране на истините на вярата. Това им дало бодрост, сила и мъжество да идат по всички краища на света за проповед на Евангелието, с готовност да отдадата и живота си за вярата Христова.

Шумът от небето привлякъл към къщата множество юдеи "и всички се чудеха и маеха" (Деян. 2:7). Послучай празника в Иерусалим на тоя ден са се били събрали хора от най-различни народности. И всеки чувал на своя си език думи, прославящи Бога.

Като не могли да си обяснят това необикновено чудо, мнозина от насъбралите се помислили, че апостолите са просто пияни от сладкото вино, въпреки ранния час.

Тогава свети апостол Петър произнесъл първата християнска проповед. Пояснил на множеството, че апостолите не са пияни, а изпълнени от Дух Свети, и ги приканил към покаяние. Думите му проникнали в сърцата на слушащите го юдеи. В този ден приели вярата в Христа, кръстили се и се присъединили към първата християнска общност около три хиляди души (Деян. 2:1-41).

Трикратно Иисус Христос дарил на учениците Си Светия Дух: преди страданията - неявно (Мат. 10:20), след възкресението Си, духвайки върху тях - явно (Йоан 20:22) и в този момент, когато им Го изпраща съществено.

 

Слизането на Св. Дух над апостолите.
Може би най-древното изображение на Св. Петдесетница в Сирийското евангелие на монаха Равула (Rabbula Gospels) - VI в., Антиохийска църква.

След този ден апостолите установили празника Петдесетница и наставили християните да възспоменават Светия Дух всяка година. През ІV век св. Василий Велики съставил коленопреклонни молитви, които се четат и до днес на празничната служба.

На Св. Петдесетница вечерната служба се съединява с утринното богослужение (след св. Литургия се извършва вечерня), защото молитвите за изпросване даровете на Светия Дух са коленопреклонни, а до Петдесетница в знак на духовна радост, на богослужението не се коленичи. В молитвите на този ден измолваме сущо Господ да помене всички починали наши родители и братя. На Великия прокимен: "Кой Бог е велик като нашия Бог? Ти си Бог, Който вършиш чудеса." - от олтарните двери се хвърля орехова шума към богомолците. Шумата напомня за огнените езици над главите на апостолите. Вярващите отнасят тази шума по домовете Си за благословение.

 

Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат.

Следващият ден, понеделник след Петдесятница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Синът Божий. Чрез Него ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение, Той е източникът на всичко живо.

Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него. Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.

Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Мат. 7:17).

Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Гал. 5:22-23).

 

 

Подробен разказ за празника Петдесетница

			1 Тоест 50-тият. 2 Второзак. 16:9-10; Изх. 34:22 3 На планината Синай в 50-тия ден след излизането на евреите от Египет (Изх. 3:7-9; 5,6-23; гл. 20 и нататък). 4 Ис. 2:3. 5 Иоил 2:28 и 32. 6 Иоан 16:13 7 Иоан 20:22. 8 Деян. 1:5. 9 Лук. 24:52; Деян. 1:4, 12, 13. 10 Деян. 1:14. 11 Тоест в девет часа сутринта. Сравн. Лук. 24:4, 12, 13. 12 „Като че идеше силен вятър“ – (Деян. 2:2). 13 Това не било вятър, а само шум, подобен на вятър в бурен устрем; не било огън, а нещо подобно на трептящи огнени езици, пламъци, които светели, но не горели – символ на Светия Дух, веещ ги като вятър натам, накъдето пожелае, неизвестно накъде и откъде идва и отива (Иоан 3:8). 14 „И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър“ – (Деян. 2:2). Шумът трябвало да събуди вниманието на Господните апостоли и да го насочи към предстоящото събитие, а освен това бил израз на самото присъствие и величие на снизхождащия Бог – Дух Светий. Шумът идвал отвисоко, от небето, за да напомни, че Дух Светий снизхожда според ходатайството на Господа, Който Се възнесъл на небето. „Като бурно дихание“ – ознаменуващо величието на пратения свише дар. Шумът „изпълнил целия дом“ и обхванал всички намиращи се там, та като се отърсят от всички външни чувства и възприятия, да бъдат по-открити за възприемане дара на духовното чувство. В тази минута над апостолите се извършило тайнството на духовното обновление, според обещанието на Господа: „А вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий“ (Деян.1:5). 15 Беседа на Инокентий, архиеп. Херсонски на Петдесетница, съч. Т. 1, изд. 1872 г., стр. 386).

От времето на Мойсей  ветхозаветната Църква ежегодно празнувала деня на Петдесетница (1), настъпващ след изтичане на седем недели (седмици) след Иудейската Пасха, поради което се наричал празник на седмиците(2). Това тържество, съпроводено от знаменателни обреди, било установено в памет на Синайското законодателство, дадено от Бога на великия вожд на древния Израил ­ Моисей (3).

Този празник на ветхозаветната Петдесетница бил предобраз на Новозаветната Петдесетница и Сионското законоположение. Още пророк Исайя предсказал, че "от Сион ще излезе законът и от Иерусалим ­ словото Господне" (4) и пророк Иоил  предизвестил: "ще излея от Моя Дух върху всяка плът... защото на планина Сион и в Иерусалим ще бъде спасението". (5)

Преди Своите стрaдания и смърт Господ Сам обещал на апостолите, скърбящи заради Неговото отшествие, да им изпрати вместо Себе Си Друг Утешител, Духът на Истината, Който да ги "наставлява на всяка истина" 6.  След Своето Възкресение Господ предизобразил окончателното изливане на Светия Дух, като "духнал" на учениците Си "и им казал: "приемете Духа Светаго" (7). Преди възнасянето на небето Спасителят отново пред възвестил на апостолите, че те "не много дни от днес ще бъдат кръстени с Дух Светий" (8).

След Възнесението Господне Неговите ученици и апостоли се върнали от Елеонската планина в Иерусалим (9) и отишли ­ според Преданието ­ в онзи същия дом в Сион, където била извършена Тайната вечеря Христова. Там те пребивавали в единомислие и молитва, заедно с още някои жени и Божията Майка (10), очаквайки слизането над тях, по обещанието на Господа, на Светия Дух, и се подготвяли да приемат Неговите благодатни дарове.

В десетия ден след Възнесението на Господа, съвпадащ с иудейската Петдесетница, по време, когато по улиците на града с веселие се стичал народ към храма, да чества своя ветхозаветен празник ­ в третия час на деня (11), внезапно във въздуха се чул необичаен шум, като по време на буря (12). Шумът се спускал от небето ­ от високите слоеве въздух, но скоро проникнал и изпълнил с чистия си полъх горницата, където се намирали вярващите (13). В този миг огнените езици се разделили във въздуха и се спрели над Божията Майка и всеки от апостолите (14).

"Бурният полъх бил близко предизвестие, а явяването на огнецветни пламъци във форма на езици ­ видимо знамение за пришествието на Светия Дух. Сам бидейки Дух съвършен, чист и безтелесен, Той избрал чувствено осезаемо знамение, за да им яви осезаемо Своето присъствие." "Защото, разсъждава свети Григорий Богослов ­ както Син Божий се яви видимо на земята, така подобавало и Дух Светий да се яви видимо" (беседа 44). Така и по-преди, когато Той слязъл върху Иисуса Христа в река Иордан, избрал вид на гълъб, в който да се яви (15).

 

16 Тоест произнасяли това, което влагал в душите и устата им Дух Светий. 17 Деян. 2:11. 18 Според Моисеевия закон по време на презниците Пасха, Петдесетница и Разпъване Шатри, иудеите били длъжни за техните религиозни празненства да се събират в Иерусалим при Господния храм (Изх. 34:23; Второз. 16:16). Това не било трудно за палестинските иудеи, но за иудеите, разпръснати и живеещи в разни страни на света, както и за пришълците (прозелити) от други народи далече от Иерусалим, изпълнението на това ветхозаветно задължение било трудно дело и само поради любов към Иерусалим и храма, и поради ревност към закона те пренебрегвали всички трудности при далечни пътешествия и се събирали, както и сега, в Иерусалим на празника Петдесетница; поради този техен подвиг с право били наричани „люде благоговейни, набожни“ (Деян. 2:5). 19 Пришълци или прозелити – тоест обърнати измежду езичниците. 20 Деян. 2:7 11. 20 Деян. 2:7 11. 21 Деян. 2:12. 22 Деян. 2:13.

Второ, по-голямо чудо последвало след първото. Можейки до този момент да говорят само на своя роден диалект, апостолите и другите вярващи, започнали сега изведнъж да говорят на всички известни тогава езици: "И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят" (16). Апостолите така показвали Божието величие (17), тоест безпримерното, неизповедимо Божие съвършенство, чудните дела на Божия Промисъл, които сега за тях се откривали в цялата им сила и пълнота.

Еврейският народ и множество пришълци от други страни се били събрали в Иерусалим, на празника Петдесетница (18). Смутените от необичайния шум тълпи се стичали към Сионската горница, където се съсредоточавал шумът, и накъдето видимо се устремявал. Колко удивени и ужасени трябва да са били всички присъстващи, когато слушали как Апостолите започнали да говорят с тях на всички езици! Питали се един друг: "тия, които говорят, не са ли всички галилейци? А как слушаме всички своя си роден говор? Ние ­ партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити (19), критяни и араби ­ как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела" (20)?

Всички се изумили ­ най-напред като слушали апостолите да славословят Бога на чуждоземни езици, включително и молитви, обикновено произнасяни на свещения еврейски език; второ, защото никога досега не били слушали толкова възвишени и свети истини; но най-много били удивени от това, че всеки римлянин, грък, африканец, индиец ­ слушали всеки своя роден език, когато на всички било известно, че говорещите са галилейци, хора напълно незапознати с чуждестранни езици. Удивлението прераснало в ужас: защото всички виждали нещо необикновено, слушали чудни слова и никой не можел да си обясни видяното и чутото. "Всички бяха смаяни и в недоумение, думаха един другиму: какво ли ще е това" (21)? Но скоро се намерили хора, желаещи да "обяснят" на другите нещо, което и те самите не разбирали. Присмивайки се, те казвали: "със сладко вино са се напили" (22).

 

23 Тоест девет часа сутринта – първият молитвен час и време на утринната жертва, преди който, особено в празничен ден, израилтянинът не си позволявал да приема никаква храна. 24 Деян. 2:14 21, ср. Иоил 2:27 32.

Чувайки богохулството на иудеите, апостол Петър, стоейки там заедно с другите апостоли, извисил гласа си и започнал да им говори:

"Мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми: тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня (23); но това е реченото чрез пророк Иоиля: "и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват. И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек. Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината ­ в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси" (24).

Слизането на Светия Дух над апостолите. Византийска икона от Синай от края на XII и началото на XIII в.

По този начин още от самото начало апостол Петър отговорил на измамния възглед на неколцина относно дара на говорене на езици. ("със сладко вино са се напили") и удовлетворил тяхното питане: "какво ли ще е това?". Своя отговор на този въпрос той подкрепил с по-горе приведеното слово, в което за свидетелство насочил вниманието към ветхозаветните пророчества и по този начин лично свидетелствал за тяхното изпълнение сега, потвърдено със Слово Божие.

В пророчеството си Иоил с боговдъхновен взор съзерцавал времето, когато Божият Промисъл ще удостоява със слизане на Божия Дух, не само отделни хора временно, за особени, спасителни за човеците цели, както ставало в старозаветни времена, но когато благодатта на Светия Дух, като обилен дъжд над земята, ще се излее над всяка плът, тоест над всички спасяващи се човеци, без разлика на пол, възраст и състояние, така че по отношение на спасението всички ще бъдат равни ­ мъже и жени, възрастни и деца, роби и свободни ­ всички ще се удостояват с благодатта Божия.

 

25 Напр. Ис. 32:15; 14:3.; Иезек. 36:25, 26; 39:29. 26 Деян. 2:19, 20. 27 Очевидно, всичко това ще се изпълни в пълна мяра ще се изпълни като пророчество в бъдещето, именно при свършека на света. Но в някаква степен то вече се е осъществило – именно в онези велики наказания, които изпитал и изтърпял иудейският народ заради своето неверие. 28 Деян. 2:21.

От многото ветхозаветни пророчества за изливането на Светия Дух Божий над вярващите при пришествието на Месия (25), апостол Петър се спира именно на това пророчество, защото в него освен общите мисли за преподаване на Божията благодат над човеците, са изброени различни проявления на откровението на Светия Божий Дух, каквито се давали в Стария Завет, и от които се дава по-нататъшно указание и за други проявления, чрез които само на Божия Дух е благоугодно да се изявява в откровение.

Но апостолът не спира дотук с привежданите от него пророчества на Иоил, но посочва в по-нататъшното си слово предстоящия велик и страшен, праведен Божий Съд, който ще трябва да предшества онзи велик и славен ден Господен (26), с който ще бъде свършека на тоя свят. Бъдещият Божий Съд ще се открие с велики и страшни знамения на небето и на земята; на земята ще се започне обилно проливане на кръв; изригване на огън и дим; на небето ­ слънчево и лунно затъмнение и други страшни явления (27). Апостол Петър нарича тук в първата си проповед "ден велик и славен" последния ден на тоя свят, който ще бъде при Второто славно Пришествие на Иисуса Христа на земята за решителен съд на вселената. Що се отнася до целите, поради които апостол Петър привежда пророческите слова на Иоиля, то те ясно се откриват в следващите слова, където той пророчества, разкривайки обещаната Божия благодат за благочестивите, че те по Божия милост ще бъдат спасени по времето на този велик и страшен Божий Съд. Така апостолът иска да подбуди слушателите към покаяние и смирение (28).

 

Отново призовавайки мъжете към внимание, апостол Петър започнал своята първа пред израилтяните проповед за Христа. Наричайки Го Мъж на всички известен, засвидетелстван от Бога със сила, чудеса и знамения, извършвани пред народа, апостолът припомнил, че по определен и предвиден заговор и Божие допущение те го убили, като го приковали на кръст с беззаконните си ръце; свидетелствал за Неговото Възкресение, Възнасяне на небесата и изливане чрез Него от Отца на Светия Дух, поради което те сега тук виждат и чуват случващото се.

29 Деян. 2:24 32, ср. Псал. 15:8 11. 30 Деян. 2:29 36; Псал. 131:11. 31 Деян. 2:37. 32 Деян. 2:38.

Апостолът привлича вниманието на слушателите си особено върху събитието на Възкресението, при което, благовествувайки за Неговото Възкресение, Той не само лично свидетелствал, но и го доказвал със Словото Божие (29), посочвайки, че Възкресението на Иисуса Христа е било необходимо да се осъществи, и че Той е трябвало и да умре по Божие предначертание, та смъртта да се окаже безсилна да Го задържи в своя власт. Събитието на Господнето Възкресение доказвало, че Иисус от Назарет не е обикновен смъртен човек, а Господ и Христос ­ отдавна обещаният Месия.

За да утвърди вярата н необичайното посланичество на Иисуса Христа, апостол Петър съпоставил с Него пред иудеите почитания от тях пророк Давид и говорил за това, че Давид и умрял, и бил погребан, и гробът му бил там и до ден-днешен и той не възкръснал, нито се възнесъл на небето, но бидейки пророк, знаел, че по Божие обещание "от неговите чресла" ще се издигне Христос по плът, душата на Когото няма да остане в ада и плътта на Когото няма да види тление, и Който ще седне отдясно на Бога (30).

Първата проповед на Евангелското благовестие имала силно въздействие върху нейните слушатели. Боговдъхновеното слово на апостол Петър очевидно потвърждавало чудесното събитие на изливането на Светия Дух над Христовите ученици и основаващо се на свидетелството на Свещеното Писание, решително убедило слушателите в Божественото достойнство на Господа, и те питали апостола: "какво трябва да правим, мъже братя?" (31)

Тогава апостол Петър се обърнал с увещаващо слово към своите слушатели, призовавайки всички към покаяние и кръщение в Името на Отца и Сина и Светия Дух, за прощаване на греховете и приемане дара на Светия Дух (32), тоест да се удостоят с чудодейните въздействия на Светия Дух, които сега се проявили над апостолите.

 

33 Деян. 2:39. 34 Помнейки заповедта на Иисуса Христа – да идат по цял свят и да проповядват Евангелието на всички твари, даже до края на земята (Мат. 28:19; Марк. 16:15; Деян. 1:8), апостолът прибавя, че спасението Божие в Христа не се простира само върху иудеите, но върху всички, „които би призовал Господ, Бог наш“ (Деян. 2:39). 35 Деян. 2:41) 36 Иоан. 14:12. Онова, което е съхранил за нас апостол Лука – авторът на Деяния апостолски от благовестието на апостол Петър, е само неголяма чест от неговите първи наставления. Дееписателят също така не ни предава нищо от евангелските речи на другите апостоли и въпреки убедителните слова на апостол Петър, слушателите се обръщали не само към него, но и към другите апостоли за съвет относно средствата за спасение (Деян. 2:37), тъй като и другите апостоли заедно с Петър участвали в поучаване и убеждаване на слушащите ги наоколо. Впрочем това и без указание би трябвало да ни е понятно, когато четем, че търсещите апостолска просвета, които след това и се кръстили, били около три хиляди (Деян. 2:41). 37 Иерем. 31:31 33; Евр. 8:8 12.

В края на своята реч, желаейки още по-силно да разположи към вяра в Христа умилените сърца на израилтяните, апостол Петър им напомнил за особените обещания Божии, дадени на тях; затова, че те и техните потомци представляват богоизбрания народ (33) и техен дълг е да направляват потомците към Божието Царство (34).

­ "И тъй, които приеха на драго сърце думите му ­ добавя авторът на Деяния ­ кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около 3000 души" (35).

Така завършило слизането на Светия Дух над апостолите, с пълно тържество на Светия Дух над невярващите, обръщайки ги и изпълвайки ги с благодат Божия! И тук се сбъднали първите думи на Господа, че Неговите ученици, след и по силата на Неговото отшествие и възнасяне при Отца, ще вършат по-големи дела от ония, които Сам Той извършил в дните на Своето унижение (36).

 

Слизането на Светия Дух над апостолите било окончателното установяване на Новия вечен завет с людете, за който пред сказал пророк Иеремия:

"Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, ­ не такъв, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; оня Мой завет те нарушиха, ако и да оставах в съюз с тях, казва Господ. Но ето заветът, който ще сключа... ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им..."  (Иерем. 31:31-33; Евр. 8:8-12).

38 Иоан. 16:13. 39 Ефес. 1:17. 40 Ис. 2:3. 41 2 Кор. 3:3. 42 Рим. 5:16.

Дух Светий, ­ "Духът на истината" (38), "Дух на премъдрост и откровение" (39), слизайки над апостолите, начертал вместо Синайски, нов Сионски закон, за който предсказал пророк Исаия (40), не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето" (41). Вместо Синайският Глас, законополагаща станала Божията благодат, подаваща сили за изпълнение на закона и оправдаване за вярващите не по дела, а по благодат (42).

"От еврейските книги приехме Светата Петдесетница
както евреите празнуват Петдесетница, почитайки седмия ден;
и после след Пасха приеха на петдесетия ден Закона;
така и ние петдесет дни след Пасха празнуваме и приемаме Всесветия Дух,
законополагащ и наставлаващ на всяка истина и повеляващ угодното Богу."
(Синаксар на Неделя Петдесетница).

Църквата пее:

"Както в древност Моисей начерта закона,
така благодатта изложи ясно величието на Закона на Новия Завет,
като го написа в сърцата на апостолите." (Канон на Светия Дух, песен 5-а).

43 Блажени Иероним – велик отец на Западната Църква от края на IV и първата четвърт на V век, известен със своите научно-богословски трудове по тълкуване на Свещеното Писание. 44 Деян. 1:8.

Блажени Иероним пише:

"Синайското законополагане и Сионското законополагане бяха в петдесетия ден след Пасха. На Синай земетресение разтърси планината, на Сион беше разтърсен домът на Апостолите. Там сред пламъци и светкащи мълнии се чували гръм и глас бурен: тук във вид на огнени езици "бил шум от небето, като раздвижен бурен полъх". Там тръбен звук огласил словата на Закона: тук устата на Апостолите били Евангелска тръба" (43).

Денят Петдесетница преди, в древността ежегодно възпоменаващ даруването на Божия Закон на планина Синай, сега за християните станал пак ежегоден празник на тържественото откровение, дадено на светите Апостоли, обличайки ги с власт да учат, свещенодействат и управляват. В петдесетия ден след Възкресението на Христа Господа, апостолите приели Божествената сила на Светия Дух и станали проповедници и свидетели на Иисуса Христа за цялата вселена (44).

Приемайки Светия Дух, апостолите ежегодно започнали да празнуват деня Петдесетница и наредили да бъде свят ден за всички християни, заради слизането на Светия Дух.

45 1 Кор. 16:8. 46 1 Кор. 5:6 8. 47 Деян. 20:16. 48 Апостолски постановления, кн. 5, гл. 20. 49 Апостолски постановления, кн. 8, гл. 38.

В апостолската история действително намираме указания за празнуване на християнската Петдесетница. Апостол Павел, възнамерявайки да посети Коринтската църковна община, писал в посланието си до нея за това свое намерение, като прибавил, че ще остане в Ефес до Петдесетница (45), а по-горе в същото послание, говорейки за изправянето на някои нередности, причиняващи безпорядък в същата Църква, направил ясен намек за празнуване на Пасха, но не иудейската, а християнската (46). Ако тук се има предвид християнската Пасха и Пасхата е празник, то, разбира се, същото се отнася и за Петдесетница. Защото за какво ли апостолът толкова ще ревнува за свободата на християните от иудейскя закон, ако ще очаква в Ефес иудейския празник?

Скоро след това ще видим апостола да бърза за празника Петдесетница в Иерусалим (47). Според тълкуванието на свети Епифаний и блажени Августин , не трябва да се мисли, че апостолът имал за цел при това да изпълни само изискването на Моисеевия закон, повеляващ всеки израилтянин да се яви в този ден на мястото на общественото богослужение, а трябва да считаме, че в тези и в други случаи се разбира денят Петдесетница, който апостолът и в Ефес, и в Иерусалим желаел да почете като християнски празник.

В апостолските постановления има пряка заповед да се празнува Петдесетница: "Денят десет дни след Възнесение е петдесетият ден от първия Ден Господен (Пасха); всяка година този ден да бъде велик празник. Защото в третия час на този ден Господ Иисус изпратил дара на Светия Дух (48).

На друго място в Апостолските правила при изчисляване на дните, в които Божиите раби са свободни от работа, след Пасха и Възнесение се споменава Петдесетница:

"В деня Петдесетница рабите Божии са длъжни да бъдат свободни от работа заради пришествието на Светия Дух, дадено на вярващите в Христа" (49).

Знаменитият писател на Църквата от III век Тертулиан употребява думата "Петдесетница" и в значение на всеки петде сетдневен период от време, а на едно място се изразява така:

"В деня Господен считаме за неприлично да постим или коленичим: а сме свободни от деня Пасха до деня Петдесетница."

Тук се разбира един определен ден, именно ­ денят на слизането на Светия Дух, като последен в периода между Пасха и Пришествието на Светия Дух.

В IV век у Евсевий Кесарийски, у свети Василий Велики, Григорий Богослов, Григорий Нисийски (Ниски), Епифаний и Иоан Златоуст, както и у Блажени Августин и други често се среща споменаването на празника Слизане на Светия Дух под името Петдесетница.

50 1-а беседа на Петдесетница, гл. 2. 51 41-о слово на Петдесетница.

Свети Иоан Златоуст говори в своята беседа за времето на празнуване на Петдесетница:

"Още не изминали и десет дни, откакто се възнесе Христос, и вече ни изпрати духовни дарования, дарове на примирение" (50).

Както в древния Израил, така и в Христовата Църква празникът Петдесетница е един от великите дванадесет вселенски празници. В апостолските постановления се нарича велик.

В неделя Петдесетница свети Григорий Богослов говорил:

"Ние празнуваме Петдесетница ­ пришествието на Светия Дух, като окончателно изпълнение на Божието обещание, тайнство велико, досточудно, изпълващо ни с надежда" (52).

52 Свети Амвросий Медиолански се прославил като ревностен поборник и защитник на Православната вяра против арианството в западната половина на Вселенската Църква. Оставил много писмени трудове, в които обяснява Словото Божие, излага учението за вярата и поучава християните в добродетели. Завършва земния си път в 397 г. Църквата празнува паметта му на 7 декември. 53 Деян. 1:5.

Свети Амвросий Медиолански в своето слово на деня Петдесетница говорил:

"Да се развеселим в този свят ден, както на Пасха се веселихме. На Пасха се кръщават оглашените, на Петдесетница се кръстиха апостолите, по думите на Господа, Който, възлизайки на небето, казал на учениците Си: "Иоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светий" (53).

54 Свети Иоан Златоуст, архиепископ Константинополски – велик отец на Църквата от края на IV и началото на V век, прославил се особено със своите многочислени проповеднически трудове. Заради неговото необикновено красноречие получил името Златоуст. Отначало бил презвитер в Антиохия, а в самия край на IV век заел архиепископската катедра в Антиохия. Завършил живота си в изгнание в Армения, в 407 година. Църквата празнува паметта му на 13 ноември и на 30 януари. Той е автор на литургията, която Православната Църква служи през годината. 55 Псал. 77:25. 56 3 Царств. 18:38.

Свети Иоан Златоуст (54) в беседата на деня Петдесетница нарекъл този ден тържество на много чеда.

"Отново е празник ­ говорел светителят, ­ отново е тържество, защото многодетната и трудолюбива Църква се украсява с много чеда. Изпратени са ни свише велики и по-висши от всяко човешко слово дарове от човеколюбивия Бог на този ден. Затова ние всички заедно да се възрадваме и с възторг да прославим нашия Господ. Наистина сега е велико тържество за нас.

Както в порядъка на годишните времена една премяна на природата се сменя с друга; така и в Църквата празниците следват един след друг в техния порядък, като всеки празник ни подготвя за следващия. Неотдавна празнувахме Кръста, страданията, Възкресението и Възнесението на Господа на небето, а сега достигнахме до самия блажен край, встъпихме в самото владение на празненството, дочакахме самия плод на обещанието на Господа. Много блага се подадоха от небето на земята за човешкия род, но такива, като тези днес, никога досега не сме получавали. Бог одъжди земята с манна и даде хляб небесен на людете, защото "хляб Ангелски яде човек" (Пс. 77:25).

Наистина, това е велико и достойно за Божието човеколюбие. После бил изпратен огън, който изобличил заблуждаващия се иудейски народ и погълнал жертвата на олтара (56). Изпратен бил дъжд, когато всички изнемогвали от глад, и произвел голямо плодородие. Велико и дивно е това: но настоящото е много по-голямо. Не манна, не огън, не дъжд сега е изпратен сега, но се изливат дарованията на Светия Дух. Принесеният отгоре дар не бил, за да даде плодородие на земята, а за да подбуди човешкото естество да принася плодовете на добродетелта на Божествения Подател. И в същия час приемащите капки от този дъжд изменили своята природа и цялата земя внезапно се изпълнила с Ангели ­ Ангели не небесни, а проявяващи се с добродетели, присъщи на ангелските сили, но в човешки тела" (1-а беседа на Петдесетница).

 

Величието на празника Петдесетница е видно и от обичая на древните християни да приемат Свето Кръщение на този празник, както и на другите велики празници.

57 Свети Григорий Богослов – незадълго патриарх Константинополски, бил известен със своите възвишени творения, заради които бил удостоен с името Богослов. Бил близък приятел с друг знаменит отец на Църквата от IV век – свети Василий Велики, с когото се запознал още в дните на своята младост в Атинската философска школа. Паметта му се празнува на 25 януари. 58 Деян. 2:38.

Свети Григорий Богослов (57), споменавайки за различните извинения, с които по негово време отлагали кръщението си, отбелязва, че един от оглашените казвал: "чакам Богоявление"; друг: "повече уважавам Пасха"; трети: "очаквам Петдесетница". Първият казвал: "по-добре е с Христа да се просветиш"; другият: "с Христос ще се вдигнеш в деня на Възкресението"; третият: "почитам явяването на Светия Дух".

Свети Йоан Златоуст и Прокъл в своите беседи на деня Петдесетница също споменават за новокръстените. Благочестивият обичай да се кръщават на Петдесетница вероятно получил началото си още при апостолите (58). Като възпоменание на този обичай и досега на литургията преди четене на Апостола, вместо обичайните песнопения: "Светий Боже, светий Крепкий, светий Безсмертний" се пеят апостолските слова: "Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся" (Които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте).

В Православната Църква съществува благочестив обичай на празника Петдесетница Божият храм и домовете да се украсяват със зелени клонки, треви и цветя. Като трайна практика това вероятно е останало по примера на ветхозаветната Църква.

59 Бит. 18:1 15. 60 Лев. 23:16 20; Числ. 28:26. 61 Псал. 103:30. 62 В словото си при встъпване в Светата Четиридесетница свети Григорий Ниски, брат на свети Василий Велики, епископ на град Ниса в Кападокия – друг от знаменитите отци на Църквата от IV век, известен поради ревностната си борба с арианството, а също и с много съчинения – богословски, философски, омилетически (проповеднически) – имал много беседи върху Свещеното Писание и много проповеди. Паметта му се празнува на 10 януари. 63 Величание на празника.

Но да се украсява домът и храмът със зелени растения в деня на Света Троица е под влияние на мисълта за явяването на Бог във вид на трима странници при Маврийския дъб на Авраам, "където стояла шатрата на патриарха" (59). Празнуването на деня Света Троица, на Която Авраам някога се поклонил на Маврийската поляна, предразполагало древните християни в деня, посветен на Света Троица, да внасят в храма зелени клонки и цветя, та храмът така украсен, да изобразява Маврийската поляна и Авраамовата къща, където някога благоволил да се яви Триединният Бог.

Иудеите на празника Петдесетница украсявали синагогите и домовете си с клонки, треви и цветя в памет на това, че Синайският закон бил даден по време, когато планината била зелена и цветна, а освен това, странствайки в пустинята, иудеи те трябвало да живеят в шатри от клони. Сионската горница, където Дух Светий слязъл над Апостолите в деня Петдесетница, в съгласие с ветхозаветния обичай, също била украсена в този ден с клони и цветя.

Освен това във ветхозаветната Църква също имало и свещен обичай да се принасят в храма първите плодове на жетвата, която в Палестина била към края си по същото време (60). И на празника на християнската Петдесетница се принасят клонки и цветя като предвестници на пролетта, когато Животворящият Свети Дух подновява лицето на земята (61), а символично означава духовните плодове на Църквата Христова.

"Самите иудеи, украсяващи къщите с листа и плодове ­ говори свети Григорий Ниски ­ изобразявали Новозаветната Църква, която ще произрасте след Закона" (62).

Светата Църква прославя Божието милосърдие ­ изпращането на Светия Дух над апостолите и силата на Духа, просвещаваща цялата вселена, като благодарно пее (63):

"Величаем Те, Живодавче Христе,
и почитаме Всесветия Твой Дух,
Който от Отца си изпратил на Твоите ученици" (64).

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

 

Богослужението на Петдесетница

Особеността на Църковното богослужение в деня на Света Троица се състои в това, че литургията на този ден завършва с вечерня и по време на последованието ѝ Църквата коленопреклонно чете три специални молитви, съставени за този ден от свети Василий Велики.

Първата молитва е отправена към Бог Отец: да прости всички грехове на младостта в нашето незнание; да не ни изостави в старостта ни и да посети сърцата ни с благодат и ги утвърди в светите Свои закони; да ни събере в небесната Църква.

Втората молитва е към Бог Син: да ни подаде дух на премъдрост, разум и страх Божий за достойни молитви към Него и за полезно за нас наставление в живота.

И третата молитва отново моли Сина Божий да упокои всички починали с надежда за тяхното възкресение и да отслаби мярката на тяхното осъждане, а нас живите да благослови.

Из бележки към "Жития на светиите" от св. Димитрий Ростовски

 

Характерната особеност на този празник е свързването на литургийното и вечерно богослужение в едно, в края на което свещенослужителят, коленичил на царските двери, с лице обърнато към богомолците, чете специални молитви, с които изпросва изливането на обилни благодатни Божии дарове върху тях. Още от дълбока древност у нас тези молитви се наричат "Молитви на коленопреклонението".

Преди това, по време пеенето на великия прокимен, свещенослужителят хвърля в храма клонки от орехово дърво. Те са символ на нетленните духовни цветя - на християнските добродетели, с които Св. Дух украсява душите на вярващите.

Архимандрит Иоана, из Литургика. Кратко ръководство за изучаване на православното богослужение

 

Виж също:

• Неделя след Петдесетница - Неделя на Всички светии. Петрови заговезни (Петров пост)
• Православен календар за текущата година
• Православен календар
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове
• Православната читалня: Нашата надежда: За крайната цел на подвижничеството. За духовното ръководство. За молитвата, покаянието и поста
• Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
• Православен речник
• Речници и друга справочна литература

---

    www.Pravoslavieto.com

***От мизерия жена носи седмица мъртъв плод в утробата си***

Бременната нямала пари да пътува, за да абортира

Плодът в утробата на жената бил мъртъв

Заради безпаричие в продължение на седмица млада жена от град Септември носила в утробата си мъртвото си вече бебе, пише Агенция Блиц.

По време на контролен преглед при акушер-гинеколог в родния й град, бременната, която била в четвъртия месец, разбрала, че плодът в утробата й е мъртъв. Лекарят я посъветвал веднага да отиде в пазарджишката болница, където да бъде извършен аборт, тъй като в обратен случай в риск бил поставен и неиният живот.

Според пазарджишки лекари обаче жената пристигнала в тамошната болница със седмица по-късно. Тя обяснила каква е ситуацията и че лекарят в Септември още преди седем дни разпоредил, че е необходимо незабавно отстраняване на загиналия зародиш. Младата жена обаче пояснила, че идва толкова късно, защото нямало как да стигне до Пазарджик – нямала пари, с които да дойде до града, за да направен спешният аборт.

След като лекарите я приели, мъртвият плод бил премахнат. Състоянието й постепенно започнало да се нормализира, като риск от бъдещи усложнения не съществува.

Медиците, поели случая, били шокирани, след като разбрали каква е историята на младата септемврийка. Според разказа на един от тях често се стигало до раждане на нежелани деца, тъй като майките им не са имали финансовата възможност да направят аборт в позволения срок. За първи път обаче те се натъкват на безпаричие с подобни последици.

 

nikstan.blog.bg

Николета Лозанова става президент, Ванко 1 – вице!

„Срам ме е от тези хора! За пръв път наистина се почувствах засрамен, че съм българин”, коментира потребител във Фейсбук, след видеото „Истински обичана”

Николета и Ванко 1 в кандидат-президентската битка

Народът иска Николета Лозанова да бъде следващият президент на България. За нейно вице предлагат Ванко 1, а познайте кой щял да бъде министър на културата? Валери Божинов.

Това не е шега, а реална извадка от бг форумите. Разбира се, издигането на Николета Лозанова за президент е чиста проба проява на ирония от страна на форумци. След като излезе дуетното парче на плеймейтката и Ванко 1, във форумите това е една от най-коментираните теми. Но с лошо. Оказва се, че народът гледа с неприязън на изявите на фаталната плеймейтка, още повече на новото й амплоа – певица.

Парчето „Истински обичана” предизвика откровено негодувание сред интернет аудиторията. То бе представено в „Директно с Карбовски”, чиито зрители останаха неприятно изненадани, че журналистът „е паднал толкова ниско и се занимава с подобни незначителни теми”.

Колкото до отзивите за гостуването на Николета и Ванко 1 и новото им видео, форумци определено не спестиха обидите си. „Срам ме е от тези хора! За пръв път наистина се почувствах засрамен, че съм българин. Подобна пошлост, дребнотемие и откровена простия са недопустими в ефир”, коментира възмутен потребител във Фейсбук, малко след като бе излъчено промото на видеото „Истински обичана”.

Кадри от "Истински обичана"

Зрители коментират плачевните певчески способности на Николета Лозанова, както и „плиткоумното й поведение” на екран. „Всъщност цялата ни музикална гилдия е такава. Малко са певиците, които наистина могат да пеят. Повечето са като Николета – грачат пред микрофона само защото са любовници на някой си”, коментират форумци.

Валери Божинов също не е пощаден от зрителската оценка. След всеобщото възмущение на интернет потребителите всички дружно решават, че трябва да издигнат Николета Лозанова за президент, Ванко 1 – за вице, а Валери да ни е културен министър. Защото цялата ни държава била такава!

nikstan.blog.bg

(След което блога се оттегля в обещаната "заслужена почивка"...)

 

Нека почетем паметта на един от великите българи – Васил Левски

Предсмъртното писмо на Апостола

Байовци,

Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди” Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате” Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

Публикувано на:   allvin.blog.bg

Община Плевен отдава терен за нова гора 29.04.2011 12:34   Той е в района на село Пелишaт  

Предвидената инвестиция е за почти 9 милиона лева

 

Още по темата

Кметът на Плевен ще се кандидатира за четвърти мандат
Кметът на Плевен Найден Зеленогорски обяви на пресконференция днес, че ще се кандидатира ...

 

етикети

Плевен

Община Плевен да отдаде под аренда 2000 декара за залесяване за период от 25 години, решиха общинските съветници, предаде БНР.

Годишният наем е 40 000 лева. Теренът е в района на село Пелишaт.

Процедурата предвижда провеждането на публичен търг. Засега кандидат за арендатор е германска фирма, която има намерението да засади дървесни видове за добиване на фина дървесина - бяла акация, дива череша, черница и орех.

Предвидената инвестиция е за почти 9 милиона лева. Ще бъдат открити и нови 25 работни места.

 

Редактор: Десислава Ушатова

pleven.actualno.com/news_344464.html



www.dnes.bg/mish-mash/2011/06/14/otmeniha-prodajbata-na-dva-alpiiski-vyrha-v-avstriia.121330   - Какво направиха австрийците, при подобно кощунство?

  Темида  

Безделничеството скоро няма да е престъпление 13.06.2011 18:55 1 Обмислят разтоварване на Наказателния кодекс от излишни текстове

Снимка: Булфото

Правосъдното министерство обмисля до края на годината да предложи промени в Наказателния кодекс и от него да отпаднат текстове, които с времето са станали излишни, каза министърът на правосъдието Маргарита Попова.

Днес тя се срещна с юристи, за да обсъдят кои от текстовете в кодекса трябва да отпаднат.

Идеята е определени престъпления да бъдат декриминализирани още преди да бъде завършен проектът на новия Наказателен кодекс, а целта е да се „разтовари“ съдебната система. Промените ще засегнат около една трета от целия кодекс.

Като примери за такива мъртви текстове юристите посочиха „безделничество“, „укриване на пречка за брак“, „самоволно отклонение от задължително административно заселване“ или „спекула“.

Сега тези престъпления се преследват и чрез административни наказания, което прави излишно присъствието им в наказателния кодекс.

Росен Димов от Върховната касационна прокуратура посочи, че заради дублирането на правомощията на прокурорите и контролните органи, отговорността се прехвърля между тях, което не е от полза на обществото.

Юристът Ива Пушкарова даде пример с продажбата на некачествена вещ и измама от доставчик или клиент. По думите й, ако тези текстове се разследват като престъпления, резултатът ще бъде същата глоба, която иначе бързо може да бъде наложена от Комисията за защита на потребителите.

Подобни текстове са защитени от търговското и гражданското право, а глобите за тях са по-високи от тези, предвидени в наказателния кодекс, коментират още експертите.

Като пример за остарял текст бе посочена и спекулата. Съществуващият текст определя като престъпление купуването на стоки на по-ниска цена и продаването им на по-висока. Росен Димов коментира, че вече живеем в условията на пазарна икономика и по тази логиката половин България трябва да е в затвора.

Обмисля се и определени престъпления да се преследват от наказателна отговорност само в по-крайни случаи. Пример за това е унищожаването или повреда на чужда вещ, като това да се случва само ако става въпрос за големи суми пари.

Сред идеите е и шофирането в нетрезво състояние да се преследва наказателно само ако водачът е с над 1,6 промила алкохол в кръвта.

Министър Маргарита Попова обаче заяви, че няма да подкрепи това предложение, тъй като у нас става дума за „епидемия“ от случаи на шофиране след употреба на алкохол.

Правосъдният министър добави, че Наказателният кодекс няма да се смали след промените, тъй като на мястото на отпадналите текстове ще бъдат вкарани нови и осъвременени с европейското законодателство.
 

www.dnes.bg/temida/2011/06/13/bezdelnichestvoto-skoro-niama-da-e-prestyplenie.121233

която пак никой не смее да назове с истинското и име! Полицията бездейства...




Пребиха мюсюлманин в джамията в София

Група неизвестни хора са пребили тази сутрин момче пред софийската джамия „Баня башъ" преди сутрешната молитва, съобщи Хюсеин Хафъзов, главен секретар на Главно мюфтийство. По думите му момчето е намерено от други мюсюлмани в безпомощно състояние, обляно в кръв. Откарано е в Института за спешна помощ „Пирогов", където след преглед е пуснат за домашно лечение.
„Минути преди сутрешната молитва един от редовните богомолци на „Баня башъ" е дошъл в джамията още преди охраната и имамите да са я отворили. Изчаквал моментът на молитва, когато група граждани, минавайки от там, са прескочили оградата на джамията и са влезли в двора, след което са му нанесли жесток побой. Нашият приятел и брат мюсюлманин е бил оставен в локва кръв, след което нападателите са нахлули в храма, като са счупили вратата и са осквернили джамията с навлизането си в нея. Счупили са прозорците и вратите на кабинката за охрана, след което се е включил СОТ-ът и те са побягнали, като не са оставили други поражения и следи", разказа Хюсеин Хафъзов, цитиран от Дарик.
По-рано през деня Главното мюфтийство съобщи, че става дума за пазача на джамията, но впоследствие секретарят Хафъзов отрече информацията, уточнявайки, че битият е богомолец. От Главно мюфтийство бяха съобщили и че човекът е в кома, а по-късно от "Пирогов" отрекоха това, като уточниха, че битият Георги Димитров има рана на носа, която е обработена и той е освободен за домашно лечение.

Относно първоначалната информация, че пострадалият е пазачът на джамията, Хафъзов уточни, че са предположили, че е той, защото пазачът пръв идвал, за да отключи храма, но се оказало, че е богомолец.
Полицията разследва случая. Вече са били разпитани свидетели. Направен е повторен оглед на местопроизшествието.
Този акт на насилие идва след няколко предупреждения от този тип. След 20-и май, когато беше голямото нападение над богомолци по време на петъчната молитва, имаше няколко нападения над мюсюлмани по време на молитва", уточни главният секретар на мюфтийството Хафъзов.Той добави, че са сезирали органите на реда за инцидентите. „Имаше случай, когато отново по време на сутрешна молитва бяха нападнати богомолците и бяха изгонени от храма. При този инцидент джамията отново беше осквернена, защото нападателите влязоха с обувки в храма. Имаше случай, когато отново след молитва мюсюлманин беше проследен в близост до чешмите с минерална вода в центъра на София и бе нападнат, но е успял да се отскубне от нападателите", каза още Хафъзов.Според него не се правило нищо от страна на органите на реда, защото особено след сблъсъците на 20 май, е трябвало да има малко по-строг режим ена охрана около района на столичната джамия.
http://dnes.dir.bg   ОТ АВТОРА НА БЛОГА: Някой силен в България, може би предизборно търси религиозно и етническо напрежение, с цел предизборни дивиденти. Нямам на предвид само г-н Волен Сидеров,защото той в никакъв случай не е Истински Силен Играч, а една добре подбрана " висша политическа Пионка"".
Силен Играч определено е г-н Ахмед Доган, човек с огромно влияние, железен стратег и супер богаташ.
Не е изключено чрез офшорни сметки да плаща на Волен и подобни на него да стават такива грозни изстъпления.
С цел 100%-во втърдяване на електората и лидерската му позиция в ДПС. Доста поразклатена от харизматичният отцепник-Касим Дал.

Аз и другите обикновени хора в България сме само едни избиратели и данъкоплатци. Напълно "независими", защото, нищо кой знае какво съществено не зависи от нас.Поради тоталната Българска, разединеност, предателство, царящ непукизъм  и отчаяние.
Благодарение, на  тази наша "независимост", няма как да знаем за задкулисните Игри на Високо Равнище. Да не забравяме за външните сили като: Турция, САЩ,Русия и др.На слаба и смешна държава всеки може да се меси и да я манипулира.Такива сме, допуснахме да бъдем и сега си сърбаме горчивата Голгота.
Но все пак, на тези които наистина вярват в БОГ,независимо от коя добра религия, предлагам:
КУПЕТЕ ЕДИН СКРОМЕН БУКЕТ ЦВЕТЯ И ГО ПОСТАВЕТЕ ПРЕД МЕСТНАТА ДЖАМИЯ,ЗА ДА ПОКАЖЕТЕ, ПОНЕ ПАСИВНО ВАШАТА СЪПРОТИВА СРЕЩУ ОПИТИТЕ ЗА ИЗКУСТВЕН РЕЛИГИОЗЕН КОНФЛИКТ В ИЗСТРАДАЛА БЪЛГАРИЯ!!!
ИСТИНСКИТЕ ХРИСТИЯНИ В БЪЛГАРИЯ, НЯМАТ НИЩО НАПРОТИВ  МЮСЮЛМАНИТЕ И ГИ УВАЖАВАТ, КАТО СВОИ ВЯРВАЩИ БРАТЯ!!
БОГ Е ЕДИН, А ПЪТИЩАТА КЪМ НЕГО МОГАТ ДА БЪДАТ РАЗЛИЧНИ! МОЛЯ, ВИ НАПРАВЕТЕ ГО!


internationalist.blog.bg

Пребит е пазачът на джамията в София 12.06.2011 16:20 613 Мъжът е открит в безсъзнание и облян в кръв

 

Снимка: Булфото

Пазачът на джамията в София е бил пребит в неделя преди сутрешната молитва, съобщи пресслужбата на Главното мюфтийство.

Според информацията от мюфтийството, цитирана от БТА, 20 минути преди сутрешната молитва неизвестни прескочили оградата на джамията, пребили пазача, изпочупили охранителната кабина и нахлули в джамията.

Богомолци открили пазача в безсъзнание и облян в кръв. Мъжът е в „Пирогов”, а полицията разследва случая, пише в съобщението.

Престъпленията от омраза, актовете на ксенофобия и ислямофобия нараснаха драстично през последните месеци, заявяват от Главното мюфтийство. (Който следи този блог, знае корените и...Ще прибавим и още данни скоро или ще им обърнем внимание, по - точно...)

След сблъсъка на привърженици на „Атака” и молещи се пред джамията на 20 май, мюсюлмани са били нападани няколко пъти на същото място.

По информация на МВР пазачът е 27-годишен. Сигнал за инцидента е бил подаден около 5.00 часа в полицейско управление в София.

Полицаите установили, че е счупено стъклото на кабината на охраната и е разбита входната врата на джамията. Не са установени липси в в мюсюлманския храм.

Мъжът е прегледан в „Пирогов” и е освободен за домашно лечение.



www.dnes.bg/obshtestvo/2011/06/12/prebit-e-pazachyt-na-djamiiata-v-sofiia.121132

Мюфтийството пази достойнството на исляма с доброволци 13.06.2011 18:00 210 "Мислите ли, че вие обичате България повече от нас?"

 

Сблъсъкът пред джамията в София. Снимка: Reuters

Ръководството на Главното мюфтийство призова мюсюлманите в цялата страна да бдят за нападения и провокации от всякакъв вид. Това се посочва в остро писмо до медиите по повод зачестилите инциденти.

"След поредния случай на насилие над мюсюлманин и оскверняване на джамия в България мюсюлманската общност получава ясно послание, че държавата или не е в състояние да ни опази, или не желае това, което ни поставя в много тежка ситуация като граждани на ЕС, които все още се надявахме, че има достатъчно добри демократични механизми за предотвратяване на репресиите срещу нас", се посочва в изявлението.

В тази връзка мюсюлманите изразяват готовност сами да се погрижат за собствената си сигурност и права, тъй като очаквали натискът срещу тях да продължи.

"Поредицата от случаи ясно показват, че част от българското общество е враждебно и агресивно настроено към исляма, ислямските ценности и мюсюлманската общност. Такива инциденти не би трябвало да се разглеждат като хулигански прояви или като отделни криминални действия, а като обща стратегия и непримиримост към мюсюлманите, от което вероятно може да произлязат и по-мащабни насилствени операции", се посочва още в изявлението.

Още по темата Пребит е пазачът на джамията в София НС отсъди: "Атака" е опасна за България Прокуратурата разследва насаждане на етническа омраза

"Такъв вид ислямофобия и натиск, изразяващи се в заплахи, обиди, ограничаване на религиозни права и физическо насилие, би следвало да се разглеждат като опит за подклаждане на междурелигиозни сблъсъци, гражданска война, и застрашават националната сигурност", категорични са от Главното мюфтийство.

Оттам посочват, че след сблъсъците пред "Баня Баши" на 20 май 2011 г. мюсюлманите са получили подкрепа от политици, интелигенция и част от обществото. "Истинска подкрепа означава да не се повтарят подобни сцени, но те даже зачестиха", пише в изявлението.

От Главното мюфтийство са изпратили писмо до министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов и са сигнализирали за "няколко поредни случая на нападения на молещи се, проследяване и опити за побой на мюсюлмани след молитва, словесни закани и групи, които наблюдават режима на джамията".

"Резултатът е явен – нахлуване и оскверняване на храм, жесток побой над редови мюсюлманин, изпотрошено имущество на джамията, а може би опит за нещо по-голямо, и то в центъра на столицата, където се намира сърцето на държавата.

След този случай не чухме правозащитни организации, правителство, граждани, политически партии или който и да било да порицае извършителите, да се разграничи от случващото се и да призове органите на реда към бърза реакция", гневят се от Главното мюфтийство.

В изявлението се посочва още, че след последното посегателство над пазача на джамията в София (на 12 юни) започва кампания за активно посещение на джамията за молитва и за набиране на доброволци, които да дежурят в "Баня Баши" през нощта.

Те трябва да "защитят това, което държавата не успява – честта и достойнството на исляма и мюсюлманите", пише в съобщението.

От Главното мюфтийство определят тези действия като "началото на кампания за самоопазване".

"В заключение се обръщаме към държавните ни ръководители, институции и органи, към всички злонамерени хора, към всички ислямофоби, към нападателите – мислите ли, че вие обичате България повече от нас?", заключават от Главното мюфтийство.

www.dnes.bg/obshtestvo/2011/06/13/miuftiistvoto-pazi-dostoinstvoto-na-isliama-s-dobrovolci.121245



Очаквайте терористичен атентат в някой наш храм, метрото или някой базар и голям магазин в София, който да бъде приписан на митичните и дежурни за пропагандата им "ислямски терористи".
Терористите, антихристите, ислямофобите и ксенофобите (Тъй като ни считат у нас за чужденци и пришълци, нещо което водача на техната терористична организация "Шалом" заяви преди време!) в България и историята и, са едни, остават те и днес:

erigkan.ucoz.ru/news/2009-07-28-243

forum.clubpolitika.com/index.php

samvoin.blog.bg/politika/2011/04/08/imena-na-hora-s-evreiski-proizhod-navredili-na-bylgariia-i-b.725091