Все още е енигма какъв точно продукт ще измисли мозъчният тръст край "Дондуков" 2, но е сигурно, че партията на президента няма да стане електорален феномен

Диян Божидаров
Сега

Краят на втория мандат се очертава като изключително труден за Георги Първанов. Ще трябва да съвместява социалноотговорната си президентска мисия с акушерството на неродения партиен Петко.

Вече е ясно, че партия или движение на Първанов ще има, в момента текат неформални сондажи с малки политически сили и граждански организации. Бистри се идейната формула на проекта, както и начинът на ангажиране на Първанов.

Какъв точно продукт ще измисли мозъчният тръст край "Дондуков" 2 все още е енигма, но със сигурност той ще стъпи върху провалите на ГЕРБ. Там, където Бойко Борисов се спъва, Първанов ще изправя снага и ще сее надежди.

Проблемът ще дойде при по-мащабната идейна идентификация. Вероятно проектът няма да е просто ляв, а ще вкара послания за силна държава, изхождайки от убеждението на мислителите край него, че Първанов е добър държавник, надхвърлил левите рамки. И че нищо не трябва да се оставя на случайността /в смисъл на пазарната икономика/ - всичко трябва предварително да се регулира и канализира.

Вероятно ще има и силно популистки уклон - и заради натрапеното убеждение, че само популист може да победи популист на избори, и защото през годините Първанов показа, че предпочита да оглави всякакви народни щения, колкото и безумни да са те, вместо да отстоява конструктивни, но непопулярни позиции.

Но поне на първо време

идеите няма да са толкова важни

Това ще е партия, чиято цел ще е да вземе властта след парламентарните избори, а преди това да разчупи монопола на ГЕРБ на местните. Власт се печели със спонсори, PR и задкулисие - те могат да компенсират оскъдицата в урните. След две-три години кризата ще е потопила България, а Първанов засега се очертава като единствената алтернатива на ГЕРБ. Това е трагедия за обществото, но е факт.

По-интересното е дали президентската партия по мащаби ще се превърне в ляв ГЕРБ. Във втори мощен полюс, който да промени задълго лявото, че и центъра. Дали този Отечествен фронт, който ще пропагандира спасението на България от хватката на Борисов, ще събере достатъчно привърженици и ще се превърне в нов символ на успешно партийно строителство.

На страната на Първанов са хитрост, опит, запазена медийна трибуна, интелектуалци, които ще преливат авторитет, и стари социалистически другари. Всичко това носи твърд електорат, който при всеобщо омерзение и избирателна умора води до много депутати в парламента. А риба най-добре се лови в мътна вода.

Първанов ще сложи доста в тигана, ако се случи още една абсурдна трагедия - Борисов, натоварен от народа да реши проблемите на прехода чрез изпълнителната власт, атакува президентската.

Тогава премиерът ще иска да става президент, президентът - премиер, и в тоталния цирк всички неудобства за Първанов, свързани с партийното строителство през неизтеклия му все още мандат, ще бъдат спестени. А и много ветропоказатели ще се ориентират към него, тъй както го направиха с Борисов.

Голямата беда за президента ще настане, ако Борисов реши докрай да е премиер. Тогава, колкото и остра да е кризата, Първанов ще влезе в конфликт с образа, който е изграждал и смята да лансира. Оставането му в политиката се крепи на идеята, че той като личност е надпартиен капитал, който нацията трябва да оползотвори.

Но как ще е независим и надпартиен, като прави партия?

Ако тя играе на местния вот, това означава да бъде промоцирана още тази есен. Ако се готви за редовни парламентарни избори, то загрявката й ще е твърде дълга. И ще прегрее, тъй като почна още 2006 г. с проваления комитет "Съзидание". Майсторът на словото Борисов, който и без това си търси оправдания и врагове, ще попилее без проблем Първанов.

Организационно и концептуално партийният проект на президента трябва да е антипод на ГЕРБ - Първанов да блести на фона на зацапания Борисов. Но как ще стане, след като премиерът е много по-ловък манипулатор?

Сблъсъците между двамата са виагра за втория, тъй като Първанов е сив, сух, скучен, омръзнал и дискредитиран. Какво ново може да предложи, пък и кой ли ще го хареса? Как проектът му ще е антипод на ГЕРБ, при положение че се прави единствено заради неговото оцеляване?

През 2001 г. Първанов успя мажоритарно срещу Петър Стоянов благодарение на разбитите десни гласове и подкрепата на ДПС. Занапред ДПС може да помага само коалиционно на партията му, а разбити ще са левите гласове. Преизбирането му през 2006 г. стана с голям центристки вот, но при липсата на читави алтернативи.

Заблуда е, че Първанов може да задържи институционалния си рейтинг след мандата. А има и още един важен момент - президентската партия може да задейства огромен протестен вот. Дори леви избиратели не искат бащата на тройната коалиция да се върне на бял кон. Умна и обединена десница лесно би маргинализирала проекта.

Най-ключови за Първанов ще са взаимоотношенията с БСП

Петър Стоянов и Желю Желев се провалиха, когато решиха да се еманципират от партиите си. Ръководният апарат на БСП ще трябва да бъде убеден, че президентската формация е за добро. Което е трудно предвид сложните вътрешни взаимоотношения.

Румен Петков може и да вижда в президента човека, който ще измъкне БСП от окопа, но Румен Овчаров наскоро предизвикателно попита кой другар внушаваше на БСП, че РЗС ще й е от полза на изборите. Първанов не си призна. Но ще му е много трудно да убеди БСП, че неговото политическо творение може да й е от полза, въпреки че къса жив електорат от нея.

При всички случаи президентският проект и БСП ще поделят левите избиратели. А центристки, или колебаещи се, вербувани от "харизмата на Първанов", са просто химера. Така че партията на Първанов може и да заприлича на ГЕРБ идейно - това не е толкова сложно. Но едва ли ще повтори възхода му като електорален феномен.

Южният плаж във Варна е най-застрашен от замърсявания по цялото българско крайбрежие, заяви днес началникът на Басейновата дирекция за Черноморския район Венцислав Николов.

Софийски градски съд отсъди - Красимир и Николай Маринови са невинни по всички обвинения.

Присъдата е по обвинението срещу братята по известни като Маргените за организиране и ръководене на престъпна група с цел убийство Конкретно имената на мишените са: о.з. ген. Любен Гоцев, Никола Дамянов и Иван Тодоров-Доктора, последните двама са покойни.

Освен Братята Маргини подсъдими са Бисер Илиев, Иво Карагеоргиев, Веселин Тошев и Стефан Рангелов.

Делото, по което чухме присъдата днес, се точи от октомври 2005 г. и се превърна в едно от знаковите дела, които Европейската комисия следи у нас.

На свой конгрес управляващата бразилска Партия на трудещите се (ПТ) на държавния глава Луис Инасиу Лула да Силва официално издигна Дилма Русеф, началничката на неговия кабинет, за кандидат за президент, предаде АФП.

В свое обръщение към делегатите тя обеща намаляване на данъците, засилване ролята на жените и икономическото съживяване и социалната солидарност.

Президентските избори са насрочени за октомври.

Русеф е българка по бащина линия. Тя е родена на 18 декември 1947 г. в далечния бразилски юг. По образование е икономист.

Русеф е началник на кабинета на Лула да Силва от 2005 г. Постът е смятан в Бразилия за нещо като премиерски, отбелязва Франс прес. В страната пост на министър-председател няма.

През 2005 г. Русеф пое поста на началник на кабинета на Лула да Силва, след като тогавашният началник на кабинета Жозе Дирсеу беше обвинен в схема за купуване на гласове за места в Конгреса и беше принуден да подаде оставка. По онова време Русеф беше министър на енергетиката в правителството.

Като началник на кабинета на президента Русеф веднага се показа способен управник, като помогна на президента да прилага програмите за съдействие на бедните. Тя контролира и как се реализират широкомащабни инфраструктурни проекти с бюджет от милиарди долари.

В началото на миналата година Русеф обяви, че е болна от рак на лимфната система и се подложи на лечение, включващо химиотерапия. Миналата есен тя съобщи, че се е преборила с болестта.

Дилма Русеф е известна с прямия си характер и с навика си да се кара открито на бразилските министри. Тя е участвала в съпротивата срещу военната диктатура в Бразилия. През 1970 г. се озовава в затвора с присъда от шест години. Освободена е обаче две години по-късно. Впоследствие разказва, че в затвора е била подложена на мъчения.

Десноцентристите от Нов фламандски алианс водят на изборите във Фландрия, предаде АФП. Това се случва за пръв път в историята на страната, отбелязват белгийски медии.

Националистите получават 28,3% във Фландрия, където живеят 60% от жителите на Белгия.

Фламандската Християндемократическа партия на премиера Ив Льотерм се срутва до 16 мандата срещу 23. Франкофонският й еквивалент пък печели още едно място и ще вкара 11 депутати в бъдещия парламент.

Сред франкофонските партии като водеща изпъкна Социалистическата партия с 36,5% от гласовете във Валония и Брюксел.

По този начин Нов фламандски алианс ще има около 30 мандата в 150-местната долна камара, което е с 22 места повече от предишния парламент. Френскоезичните социалисти ще са с 26 места, или с 6 повече от досега. Фламандските социалисти губят един мандат до 13.

Либералите претърпяват поражение, като франкофони и фламандци ще си разделят по 17 и 18 места.

Фламандските националисти предлагат отделянето на Фландрия и в бъдеще влизането й в Европейския съюз. Безработицата във Фландрия  е на половина на тази във Валония, а доходът на глава от населението е с една четвърт повече.

Управляващата петпартийна коалиция на Ив Льотерм се разпадна през април заради разногласия за правата на гласуване на франкофоните във фламандската част. В Белгия живеят 6,5 милиона холандскоговорящи и 4 милиона френскоговорящи, като по-бедната франкофонска Валония разчита на финансиране от по-богатата Фландрия.

По този начин на 1 юли Белгия ще поеме ротационното председателство на ЕС без правителство и разкъсвана от вътрешни противоречия.