Нашето АБВ

„И нии сме дали нещо на света!”

    Светите братя Кирил и Методий ни дадоха писмо, на което да пишем. А някои от нас, с това писмо дадоха четмо, на което други да четат!  

Духът чувства, за да почувства!

Мозъкът мисли, за да измисли!

Ръката пише, за да напише!

Човекът чете, за да прочете!

А като прочете, какво ще разбере от написаното….?

    Двадесет и четвърти май е ден на писмеността за българина, а 13 дни по-рано, на 11 май е ден на светостта на двамата братя. Това разминаване в честването е разликата между мозъка и ръката! Между това, което българинът ще почувства и измисли и онова, което ръката му ще напише. Денят на светостта е ден на мисленето и духа, а денят на писмеността е ден на писане-четене-разбирането. Не е все едно какво е то, обаче!

    Много именити българи дадоха своя дан в написаното. Имената им заедно с написаното от тях е учебно помагало в ориентацията на идващите български поколения относно миналото на предците им. Какво те са изживели, измислили, направили, което малко или повече им казва, какво самите те трябва да направят за своето поколение. Няма да ги изброявам, защото не могат да бъдат изброени като количество-много са, а и жанровото им разнообразие е необозримо. Само ще си позволя да се позова на най-обичания от българина народен поет и писател Иван Вазов, като ярък представител на българската писменост и на Васил Левски, като ярък представил на българското освобождение, чието име все още не е осветено от синодалите ни (Не само, че не е осветено и няма изглежда да бъде, докато доносниците, националните предатели и масоните са там, а иконата на Апостола, беше ВЕРОЛОМНО ИГОРЕНА! Бележка на Независим националистически блог.). Сто и тридесет годишната трагедия на българина е именно в несъвместимостта на тези две личности. Ярко противостоене неизяснено и до ден днешен. Кои са те, какви са и какво те са дали на българина?

    България има своите революционни поети, има своите битови поети и разказвачи, има своите душеприказчици,…, малка България има световно изявени и надарени в словото си личности! Иван Вазов е един от тях, на който българинът даде прозвището „народен поет” и писател в миналото с „Епопея на забравените” и най-вече с „Опълченците на Щипка”. И днес българинът го постави на първо място с романа „Под игото” като най-четена книга  в „Голямото четене” на БНТ:

    „-Кой изнамерил българската азбука,…,нашето АБ, Райно, кой го написа?”, но и „-Кой цар освободи българите от гръцко робство?” е другият въпрос на учителката Рада Госпожина. „-От гръцко робство избави българите цар Асен, а от турско робство ще ги избави цар Александър от Русия!” е отговорът на ученичката Събка. „-Русиян”, „русиян”, мълвеше лудият Мунчо след погрома! Ето това доайенът на след-освобожденската, а не преди-освобожденската ни литература-Вазов написа и даде да четат сънародниците му. А имаше друго, изявено пред-освобожденско дар слово, което след-освобожденците целенасочено пренебрегват, за да битува предимно след-освобожденското.

    „След дъжд, качулка!” е казал народът ни. Едни ни възродиха, други ни освободиха, трети ни изродиха до такава степен, че българската литература достигна до своя нископоклонен апогей-многотомните съчинения на Тодор Живков в ролята на писмо-четмо. Какви ли не литературни псевдо-издевателства имаше над българското племе през това време!?! Грешно-исторически, пролетарско-марксически, анти-евро-атлантически! И всичките следваха събитията. След, а не преди, все едно за добро или за зло!

    Като противовес на това разточително Иван Вазов-о творчество е това на Васил Иванов Кунчев! На дякон Игнатий! На Апостола на свободата Васил Левски! Литературно творчество заключено в едно малко тефтерче и в едно изпреварило времето си мислене. На един силно развит божествен дух придобит вероятно в манастира в съзвучие с поетичното: „Манастирът тесен за мойта душа е,…” Дух за колкото национална, повече за личнна човешка свобода. Задължително е българското племе да разграничи коя свобода е била приоритетна за Левски: Личната или националната? Те са коренно различни в своята същност. За него явно водеща е била личната и затова той контактува с изявени личности в комитетите. По-малко с револвер в ръка, повече с Божието слово в ума-Библията, те се заклеват в свободата на човешки същества. Тефтерчето на Левски е литературен завет за българина и до днес. Да бъде честен, морален, почтен,…да бъде човек! Освен това, разбирането му за свобода е в неговите думи:

„Който те освободи, той ще те пороби!”

в личностен, обществен, национален,…във всякакъв смисъл! Велика мисъл, изказана /или повторена за случая/ от велик човек. Мисъл реализирана и на дело, което го прави ненадминат досега гении в българската история. А защо не и в световната? Портретът му краси всички по-значими стени, но думите му ги няма никъде. Това лицемерие, това българско двуличие е черна неблагодарност към този изпреварил времето си мислител. Как с няколко думи е можал да каже толкова много за общочовешката свобода на личността! В потвърждение на казаното от него е и една не по-малко значима фраза:

Даром дадената свобода не е свобода на мисълта и на духа!

    Русите национално ни освободиха, но личностно ни покориха! А когато отделният човек не е свободен мисловно и духовно, то и общността, народът няма как национално, като общност да е обединен-освободен! Ето заради това българинът трябва да почита даденото му от Св. Св.Кирил и Методий писмо, на което човек може да изяви  своя мисълта и духовността си. Докато:

    Увлечени в личностни кавги, синодалните ни старци едва ли подобаващо ще почетат тези двама велики българи, като на 11 май да отчетат светостта им!

    Увлечени в политически борби,  политическите ни литератори честват 24 май като ден на писмеността ни, но не и като ден на светостта на двамата братя!  

    Увлечени в това разделение, ние българите сме рожба на глупостта си1 Глупост, заради неоспоримия факт, че позволихме да сме разделени в повсеместния ни живот. Разделение, което в много голяма степен се дължи на писмото и четмото дадено ни от Светите братя. Дали в него е заключено доброто или злото? Дали е рожба на свободата на духа и мисълта човешки или е отказ от свободата, дело на ръката насочена отвън навътре в човека?

    Писмото, респективно четмото обслужват знание-познанието на отделния човек за себе си и за околния свят! Какво ще бъде то зависи от самия човек, в крайна сметка. Това, че друг му влияе в разбирането е само оправдание за неговото незнание!

24 май 2012г.

Аз Буки Веди Глаголь Добро Есть = Установен в своя Аз открих външното познание (Буки) и постигам цялото знание (проявено и непроявено – Веда) и действайки (Глаголи)
от това ниво получавам
(ще имаш = есть) Добро!

(вижте цялата българска азбука)

прочети на:

... че и ний сме дали нещо на светът
и на вси славоне книги да четат.
Иван Вазов

24 Май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история - 161 години.

За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище `Св. Св. Кирил и Методий` в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии.

Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий - на 6 април (дните на тяхната смърт). Светият Всеруский Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий взема следното решение: `За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашия бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май, като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!` След това празникът се чества във всички православни славянски страни.

Общият празник на Св.св. Кирил и Методий се чества от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. Това тържество, изразявящо духовните въжделения на българите за църковна независимост, просвещение и националновъздигане. Празникът на Св. Св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница - сред възрожденската ни имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. Възторженото честване от всички българи на празника на светите братя Кирил и Методий е свидетелство за жаждата на българина за просвета и наука, за национално самоопределение и бързо икономическо и културно възмогване.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих `Върви, народе възродени`. Химнът е озаглавен `Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. Ето първите два куплета от оригинала на химна с нормите на тогавашния правопис:

Днес 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, българската просвета и култура.

24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва днес и извън България - в Русия той се чества за първи път през 1986 г. По инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий.

24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света - празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички духовната област.

Безспорен факт е, че Константин-Кирил Философ създава азбуката и първите преводи на богослужебните книги на славянски език. Един обаче от най-интересните и нееднозначно решени въпроси е създаването в относително кратък период на две славянски азбуки - глаголицата и кирилицата. Не съществува и абсолютно единна позиция по въпроса, коя от тях е създадена от Константин-Кирил.

Кирилицата е хронологически втора по своята поява според по-разпространената от двете хипотези относно авторството на двете азбуки. Звуково и графически тя се базира на гръцкия унциал. Според тази хипотеза неин създател е Климент Охридски като ученик на Константин-Кирил, като в знак на почит към учителя си Климент нарича азбуката на негово име. Преобладаващата част от учените свързват авторството на глаголицата с Константин-Кирил. Тя отговаря на звуковия състав на българския език, има оригинална графика и някои изследователи сочат, че начертаването на буквите следва т.нар. златно сечение (отношението на малката страна е както отношението на голямата към цялото). Между глаголицата и кирилицата съществува известна приемственост, но и съществени различия. Кирилицата измества бързо глаголицата най-напред в Източна България и най-вече в столицата Преслав. В Охридската школа (Западна България) тя има по-широко разпространение и се използва по-дълго. В някои манастири по адриатическото крайбрежие на Хърватско глаголицата се използва като тайнопис чак до XIX б.

Според втората хипотеза Константи-Кирил Философ е автор и на двете азбуки, което от своя страна води до допускането, че той два пъти е превеждал основните богослужебни книги: през 855 г. Създава кирилицата чрез известно пригаждане на гръцкото писмо за нуждите на славянската реч, като след това превежда и богослужебните книги за нуждите на българките славяни по поречието на р. Брегалница (в североизточна Македония), а през 862-863 г. Създава глаголицата и преписва преведените преди това книги, като основната цел е да придаде общохристиянски характер на мисията си във Великоморавия.

Днес на кирилица пишат не само българите, но и сърбите, черногорците, руснаците, украинците, белорусите, както и още много не славянски народи от бившия Съветски съюз, а също и монголците - общо приблизително около 200 милиона души.

Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I. Всеки от петимата ученици има свой църковен празник, като освен това честваме общия църковен празник на двамата първоучители Кирил и Методий и петимата техни ученици всяка година на 27 юли. Празникът се нарича Свети Седмочисленици. В едноименната софийска църква като безценна реликва се пази част от ръката на Св. Климент.

За Светите братя Кирил и Методий и тяхното дело:

Тропар на светите Братя

Яко Апостолом единонравни и словенских стран учителите Кирилле и Методие Богомудрии, Владико всех молите, вся язика словенския утвердити в Православии и единомислии, умирити мир и спати души наша...

Из Житието на Св. Константин-Кирил Философ

Когато Философът беше във Венеция, епископи, попове и черноризци налетяха на него като врани на сокол и подигнаха триезичната ерес, говорейки:

- Човече, кажи ни, как тъй ти сега си създал книги на славяните и ги поучаваш? Тях не е изнамерил по-рано никой друг: нито апостолите, нито римския папа, нито Григорий Богослов, нито и Йероним, нито Августин? Ние знаем само три езика, с които е достойно да славим Бога в книгите: еврейския, гръцкия и латинския.

Философът им отговори:

- Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, Бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде всичко това, или завистлив, та не желае? Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят Бога, всеки със своя език...

Черноризец Храбър (IX-X в.)
Из `За буквите`

И така, изпърво славяните нямаха книги, но с черти и резки четяха и гадаеха, бидейки още езичници.....

Подир това човеколючивият Бог: Смили се над славянския род, та му изпрати Св. Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинолюбив, който им сътвори тридесет и осем букви...

А славянските книги сам Константин, наречен Кирил, и буквите сътвори, и книгите преведе за малко години, а онези мнозина, седем души, за много години техните букви наредиха, а седемдесет души направиха превода. За това славянските букви са много по-свети и повече за почит, защото свет мъж ги е сътворил, а гръцките - елини езичници.

Д-р В. Сл. Киселков
Из `Трям за българските апостоли. Славянските първоучители`

Велико и свято е делото на Кирил и Методий, обаче, не само поради благодатните си последици за нас и за славянството изобщо; велико е то и като личен подвиг, какъвто нему равен, невъзможно е да се намери в историята на народите.

Проф. Георги Бакалов
Из `Старобългарската писменост и европейската култура`

Създаването на първообразната глаголическа азбука и възникналата поради нея писменост е не само пробив в трипластовата броня на европейската рутинна традиция. Сътворената от светите Братя азбука е езиков феномен с премислена структура и ясна филологическа концепция. Тя е най-значимият факт в културната събитийност на деветия век, защото формира един литературен език на народна основа. 38-те буквени знака изразяват силабиката на славяноезичната реч до най-малките й нюанси. С това се конституира наличието на едно фонетично езиково богатство, което без типичните си изразни средства би загубило специфичното си звучение.

24 май е 144-ият ден в годината според григорианския календар (145-и през високосна). Остават 221 дни до края на годината. 24-ти май е Ден на славянската писменост и култура. Според църковния календар Денят на Св.Св. Кирил и Методий, създали първообраза - Глаголицата - на българската писменост, която е и славянска писменост, се чества на 11 май. Глаголицата претърпява своеобразни промени, докато се оформи в сегашния си вид - Кирилица, на която се пише на български, руски, украински, македонски, сръбски и други езици.Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до 19 в. се е ползвала и в Румъния.

Свързването на датата 24-ти май с Деня на Славянската писменост и Българската култура произлиза от това, че след 1916, когато в България е установен Григорианския календар като държавен, граждански календар, денят на Св.св. Кирил и Методий отбелязван от Българската Православна Църква на датата 11 май по църковния литургичен календар се пада на 24 май по държавния и така тази дата добива по-голяма гражданственост. След 1968 година Църквата чествува Св.св.Кирил и Методий на 11 май и така 24 май остава само Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.

• 1798 г. — Започва ирландско въстание за независимост от Англия.
• 1819 г. — Американският колесен параход „Савана“ се отправя на път за Европа и става първият параход, пресякъл Атлантическия океан.
• 1832 г. — Гърция е обявена за кралство.
• 1844 г. — От Вашингтон до Балтимор е изпратено първото телеграфно съобщение при използване на морзовата азбука със съдържание „Какво е сътворил Господ?“.
• 1851 г. — В Пловдив за първи път се честват Св. св. Кирил и Методий; денят по-късно започва да празнува като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
• 1883 г. — В Ню Йорк е открит известният Бруклински мост, най-големият висящ мост към това време.
• 1899 г. — В Бостън е открит първият многоетажен покрит паркинг в САЩ.
• 1900 г. — Великобритания анексира Орания по време на Втората англо-бурска война.
• 1900 г. — В Русия е пуснат на вода крайцерът Аврора, станал по-късно символ на Октомврийската революция.
• 1914 г. — Официално е регистриран ПФК Левски (София).

• 1915 г. — Първата световна война: Италия обявява война на Австро-Унгария.
• 1928 г. — Провежда се учредителна конференция на Работнически младежки съюз (РМС).
• 1940 г. — Американският авиоконструктор от украински произход Игор Сикорски осъществява първият успешен полет на еднороторен хеликоптер.
• 1943 г. — Втората световна война: Доктор Йозеф Менгеле заема поста лекар на концлагера Освиенцим.
• 1949 г. — В Народна република България е учредена Димитровска награда, която се дава за „значителни постижения и заслуги“ в науката, изкуството и културата.
• 1956 г. — В Лугано (Швейцария) е проведен първият телевизионен песенен конкурс Песен на Евровизия.
• 1975 г. — Пред Народната библиотека в София е открит паметникът на Св. св. Кирил и Методий.
• 1976 г. — Започват редовните полети с Конкорд между Лондон и Ню Йорк.
• 1981 г. — Екип от астрономи, включващ Харолд Ретсема, Уилям Хубарт, Лари Лебовски, Дейвид Толен и др., открива Протей — спътник на Нептун.
• 2000 г. — Израел прекратява 22-годишната си окупация на Южен Ливан.
• 2002 г. — Джордж Буш и Владимир Путин подписват в Москва Договор за съкращаване на стратегическите оръжия, известен като Московски договор или SORT.
• 2010 г. — Уикипедия на български език достига своите първи 100 000 статии.

2011

• 15 г. пр.н.е. — Германик Юлий Цезар, член на Юлиево-Клавдиевата династия на Римската империя († 19 г.)
• 1494 г. — Понтормо, италиански художник († 1557 г.)
• 1544 г. — Уилям Гилбърт, английски физик († 1603 г.)
• 1686 г. — Габриел Фаренхайт, немски физик († 1736 г.)
• 1743 г. — Жан-Пол Марат, френски революционер († 1793 г.)
• 1763 г. — Пиер Шомет, френски политик(† 1794 г.)
• 1803 г. — Александер фон Нордман, финландски зоолог († 1866 г.)
• 1803 г. — Шарл Люсиен Бонапарт, френски зоолог († 1857 г.)
• 1819 г. — Виктория, кралица на Обединеното кралство († 1901 г.)
• 1854 г. — Лудвиг Александър фон Батенберг, първи маркиз на Милфорд Хейвън († 1921 г.)
• 1861 г. — Алберт Питър Лоу, канадски геолог († 1942 г.)
• 1869 г. — Йордан Павлов, български политик († 1959 г.)
• 1876 г. — Сава Огнянов, български актьор († 1933 г.)
• 1880 г. — Пиетро Малети, италиански офицер († 1940 г.)
• 1885 г. — Методий Лолов, български журналист († 1959 г.)
• 1897 г. — Лазар Станев, български политически деец († 1938 г.)
• 1901 г. — Хосе Насаси, уругвайски футболист († 1968 г.)
• 1905 г. — Михаил Шолохов, руски писател, Нобелов лауреат през 1965 г. († 1984 г.)
• 1911 г. — У Не Вин, политически деятел на Мианмар († 2002 г.)
• 1927 г. — Клод Аб, френски футболист († 2008 г.)
• 1931 г. — Майкъл Лонсдейл, френски актьор
• 1932 г. — Кирил Ракаров, български футболист († 2006 г.)
• 1932 г. — Кирил Серафимов, български физик († 1993 г.)
• 1934 г. — Кирил Господинов, български актьор († 2003 г.)
• 1940 г. — Йосиф Бродски, руски поет, Нобелов лауреат през 1987 г. († 1996 г.)
• 1940 г. — Кристоф Волф, немски музиколог
• 1941 г. — Боб Дилън, американски музикант
• 1945 г. — Присила Пресли, американска актриса
• 1953 г. — Алфред Молина, британски актьор
• 1960 г. — Миглена Тачева, български политик
• 1962 г. — Никола Поповски, политик от Република Македония
• 1963 г. — Иван Капели, италиански пилот от Формула 1
• 1963 г. — Майкъл Шейбон, американски писател
• 1966 г. — Ерик Кантона, френски футболист и актьор
• 1972 г. — Лор Сенклер, порноактриса
• 1973 г. — Руслана Лижичко, украинска певица
• 1987 г. — Тома Здравков, български певец

• 1153 г. — Дейвид I, крал на Шотландия (* 1084 г.)
• 1543 г. — Николай Коперник, полски астроном (* 1473 г.)
• 1725 г. — Джонатан Уайлд, английски престъпник (* 1683 г.)
• 1883 г. — Абдел Кадир, алжирски политически лидер (* 1808 г.)
• 1919 г. — Амадо Нерво, мексикански поет (* 1870 г.)
• 1934 г. — Иван Караджов, български революционер († 1875 г.)
• 1936 г. — Клаудия Муцио, италианска певица (* 1889 г.)
• 1945 г. — Роберт Ритер фон Грайм, германски фелдмаршал (* 1892 г.)
• 1949 г. — Алексей Шчусев, руски архитект (* 1873 г.)
• 1959 г. — Джон Фостър Дълес, американски политик (* 1888 г.)
• 1974 г. — Дюк Елингтън, американски композитор (* 1899 г.)
• 1977 г. — Мара Цибулка, българска певица (* 1891 г.)
• 1988 г. — Алексей Лосев, руски философ (* 1893 г.)
• 1988 г. — Серафим Северняк, български писател (* 1930 г.)
• 1991 г. — Тодор Шошев, български общественик (* 1918 г.)
• 2007 г. — Волфганг Бехлер, немски поет (* 1925 г.)
• 2010 г. — Пол Грей, басист на американската неометъл група Слипнот (*

Часовникът на Минната дирекция в Перник, който е един от символите на града, е спрял през тази нощ в 3.05 часа.

Сградата, която е обявена за паметник на културата, е построена през 1932 година. Извисяващата се оттогава часовникова кула дълги години властва като височина над целия град. Монтираният на кулата часовников механизъм "Бреге" е свързан с още 30 по-малки стенни часовници в сградата, уточняват от БТА.

Същевременно и днес жителите на Перник продължават да напускат временно града, въпреки че видимо напрежение няма.

Мнозина от тях споделиха, че ще прекарат идващата нощ в околните села. Някои вече са вдигнали палатки пред домовете си.

Част от жителите на града, чиито домове са силно засегнати от труса, ще бъдат настанени временно в общинската болница. Създадена е организация при необходимост болни граждани да бъдат прехвърлени към столични клиники.

Проверяват се на място и щетите в близките до Перник села. От с. Витановци е получен сигнал за 10 полусрутени къщи, сериозни поражения има и в с. Дивотино.

Уточняват се щетите и в гр. Батановци и в с. Мещица. В 16.00 ч. започна поредното заседание на Кризисния щаб.

http://www.dnes.bg

Патрул на Афганистанската национална армия.Снимка: Ройтерс

България ще финансира издръжката на афганистанските сили за сигурност с 500 000 долара годишно след 2015 г., е решил Министерският съвет на Република България на 9 май, съобщи БТА.
( До кога ли! Не е голяма сумата... все пак нали?! Няма безплатен обяд. Нали щяха да сложат у нас бази на НАТО, работни места, наеми...  то излезе ние ще ги храним и ще им плащаме!
Боже, милост!! Пари да дадем, но не пращай при талибаните. синовете ни!) 

Със същото решение на президента се възлага да обяви размера на българския финансов ангажимент на срещата на най-високо равнище на НАТО в Чикаго, съобщи представител на българската делегация.

Приетата сума е минимумът, с който могат да участват членовете на държавите-членки на международната военна коалиция в Афганистан.

Общия размер на фонда за издръжка на афганистанските сили за сигурност е 4,1 милиарда долара. Основната част от тази сума се поема от САЩ - 2,8 милиарда долара. Останалите 1,3 милиарда долара се разп ределят между останалите членове на коалициятал
  Имах отличен по смятане.  Но не мога да разбера ще им стигне ли средърния фонд...

Афганистан поема на реципрочна основа да предоставя годишно по 500 милиона долара за периода 2015-2018 г. След тази дата ще бъде направена оценка на резултатите.

Ангажиментът на международната общност към сигурността на Афганистан и издръжката на афганистанските сили за сигурност ще бъде потвърден на среща на външните министри на страните от ISAF през юли в Токио. Япония е сред страните-партньори на НАТО.

Данните за финансовите ангажименти на страните от ИСАФ са били обявени на състоялата се снощи официална вечеря, дадена от  президента на САЩ Барак Обама и от генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен за държавните и правителствените ръководители на страните, участвали в срещата на върха на северноатлантическия  алианс.