Акциите на Facebook отчитат умерен ръст по време на своя борсов дебют, последвал дългоочакваното първично публично предлагане (IPO) на социалната мрежа, съобщава Wall Street Journal.

Търговията на борсата NASDAQ отвори при цена от 42,05 долара за акция – ръст от над 10% спрямо цената, на която бе осъществено IPO-то (38 долара), но впоследствие се понижи и към 19:10 българско време бе около 40 долара (+5%), което дава пазарна капитализация в размер на около 110 млрд. долара.

Търговията трябваше да започне в 18:05 наше време, но закъсня с около половин час, тъй като трейдърите са имали проблем с коригирането или отмяната на поръчки, които са били въвеждани в търговската система на борсовия оператор от 14:30 нататък.

Изтъргуваният обем надвиши 100 млн. акции в първите три минути на търговия, след като инвеститорите се втурнаха да купуват и някои от участниците в IPO-то успяха да осребрят книжата.

IPO-то на Facebook e 18-тото от началото на годината в световен мащаб, което получава цена над предвижданата, показват данни на Dealogic за публични предлагания над 50 млн. долара.

Всички 17 такива IPO-та тази година отчетоха повишения в цените на акциите през първия ден от търговията с тях, като средният ръст е бил 45%.

Основаната и управлявана от Марк Зукърбърг компания увеличи ценовия диапазон на акциите до 34-38 долара за лот в навечерието на IPO-то, в отговор на силното търсене, от 28-35 долара преди това.

С близо 25% бе увеличен и броят на предложените акции - от първоначалните 337,4 млн. на 421,4 млн. броя. Предлагането е третото по големина в САЩ и най-голямото на борсата NASDAQ.

Компанията и нейни акционери продадоха около 20% от обикновените й акции по време на публичното предлагане. За сравнение при LinkedIn делът беше 9,5%, а при Groupon – 6,3%.

Още икономически новини четете в Investor.bg

Автор : Алън ТЕЙЛЪР

19 February 2012

За всеки, интересуващ от Фейсбук и неговият преждевременно развит създател, Марк Цукерберг (1986), има един впечатляващ момент от филма Социалната мрежа (2010), който има претенцията да разказва историята им. Сцената е в един шикозен адвокатски офис. Цукерберг, който се играе от Джес Айзенберг, е поставен очи в очи с братята Уинклевос и Дивия Нарендра,  като техен бизнес партньор, обвинен, че е откраднал идеята им за създаването на Фейсбук. Те си искат дела. Цукерберг не е в настроение да се предава, но неговията адвокат му дава друг съвет: „Плати им”, казва тя, „В голямата схема, това е само билет за паркиране”. Обратно в реалния живот, знаем, че Цукерберг се е съгласил да даде на Уинклевос и Нарендра 65 милиона долара. На някой може да му се сторят адски много, но за Цукерберг и Фейсбук всъщност не са повече от цената на един билет за паркиране. Ако, както се очаква, акциите на Фейсбук продължат да се покачват на борсата, може да стигнат 100 милиарда долара, които да направят 27 годишния си създател един от най-богатите хора на планетата. Дори според стандартите на Силиконовата долина такива суми са страскащи, още повече като знаете, че Фейсбук съществава само от 8 години. Днес, мрежата има 800 милиона потребители, всеки от които, в една или друга степен, се съгласява, без да е принуждаван или да му се плаща, да споделя информация (както и мисли и мнения) за себе си с неизброим брой хора, които дори не познава. За тези от нас, които са отрастнали с 1984 на Джордж Оруел, подобно нехайно отказване от личната неприкосновеност може да изглежда странно, дори и опасно. За поколението на Цукерберг, обаче, то изглежда съвсем естествено и дори се е превърнало в необходимост.   Те са се подредили в една редица с философията на Цукерберг, която създава друг тип интернет, споделящ не само информацията, която сте свикнали да намирате в библиотеките, но и това, което е в главите ни. Както заяви той пред Ню Йоркър: „Това е като дълбоко вграден в нас хардуер: наистина искаш да знаеш какво се случва с хората около теб”. Скептиците относно Фейсбук, един от които съм и аз, не отричат успеха или влиянието, което има над своите потребители. Фейсбук поколението е пристрастено към сайта и прекарва дълги часове потънало в него. „С Фейсбук”, отбелязва писателката Зади Смит,”часове, следобеди, цели дни минават без да забележиш”. В края на краищата, Смит успява да го опише, но остава да се чуди какво се случва с информацията, която преди това тя така лекомислено е споделяла. Цукерберг настоява, че тя няма да бъде запазване или препредавана, но как Смит – или който и да е Фейсбук потребител, който иска да се откаже – може да е сигурен? Когато веднъж сте споделили онлайн интимна информация за себе си тя може да остане в мрежата завинаги, споделяне от човек на човек, и Бог знае за какво може да бъде използвана. Доколкото разследването на Левсън се опитва да върне времето назад относно публичното излагане на информация, Фейсбук иска всеки да разкрива всичко за себе си. Личното, настоява Цукерберг, е социална норма, която е в развитие.  Това е изказване изглежда е насочено към младите, много от които се тъпчат с тривиалности за глупави знаменитости. Фейсбук им позволява, също да бъдат знаменитости, без да са притеснявани от папараци. Освен това, те искат да са приятели с колкото се може повече хора и така да натрупват още повече приятелства. Това, че малцина от тези „приятели” са истински приятели, в смисъл, че може да им поискате една петарка, когато имате нужда, не ми изглежда реално. Приятел, както го дефинира Фейсбук, е просто този който иска да бъде приятел. Когато някой ме помоли да ми стане приятел аз отказвам поканата или му казвам, че с приятел като мен шансовете да натрупат още приятели на страниците ще бъде нищожно малък. Нуждата от приятелства не е, преполагам, това, което мотивира Цукерберг. Не изглежда да е много заинтересован от парите или социалния статус или влиянието. На страницата си във Фейсбук за интереси  е посочил: „минимализъм”, „революции” и „подтискане на желанията”. Мислете каквото си искате. Може и да е идеалист. Или просто талантлив програмист, който създава чудовище, което той и ние ще съжаляваме. Къде е сега твоят Джордж Оруел? Алън Тейлър е шотландски писател. Хералд Шотландия     ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: ЗА МИШКИТЕ И ПТИЦИТЕ В ХРАМА - Нели ИВАНОВА   ДОБРОТО НАПЛЯСКВАНЕ НЕ ПРАВИ ЧУДЕСА, НО Е ПО-МАЛКО ВРЕДНО ОТ ХАПЧЕТАТА И ПО-ЕВТИНО ОТ ЗАТВОРА - Кристина ОДОН    ТАЙНОТО ПИСМО НА ОБАМА ДО ТЕХЕРАН: СПРЯ ЛИ ВОЙНАТА СРЕЩУ ИРАН? - Махди Дарий Наземроая   КАКВА Е РОЛЯТА НА ЖЕНИТЕ СЛЕД АРАБСКАТА ПРОЛЕТ? -Аманда РИГС ЕВЕНТУАЛНОТО НАПАДЕНИЕ СРЕЩУ ИРАН МИТОВЕ ЗА РУСИЯ - сър Родрик БРЕЙТУЕЙТ    ПИРОМАНИ ИЛИ ТЕРОРИСТИ-ПОДПАЛВАЧИ БРОДЯТ НОЩЕМ В СОФИЯ? - Петър ХРИСТОЗОВ АКРОБАТИКА С ДАТИ ИЛИ КАК СИНЯТА КОАЛИЦИЯ САМА ИЗКОПА ГРОБА В КОЙТО Я БУТНА ГЕРБ ДЮНЕРЪТ НЕ Е САМО ХРАНА, НО И ВИД КУЛТУРЕН СИМВОЛ

Темата за преврата на 19 май 1934 г. ме е интересу­вала от мига, когато започнах да се занимавам с доку­ментално кино преди повече от 20 години. Разбира се, представата ми за него беше клиширана и далеч от същ­ността. На преден план изпъкваха готови идеологеми: че това е фашистки преврат, имащ за цел установяването на власт, подобно на Хитлеровия режим в Германия, че целта му е смазването на работническото движение в България и прочие глупости, които се пишеха в ония години в учебниците.

Бях незрял и глупав. Постепенно започнах да си задавам въпроси, на които не намирах отговор. Като то­зи например: Защо извършителите на преврата на 19 май 1934 година влязоха в първото комунистическо прави­телство след 9 септември 1944 година? През 1997 годи­на, след като завърших филма "Под облак" за Първата световна война и причините, довели до подписването на Ньойския договор, усетих, че времето за реализиране на филм за 19 май е дошло. Две години аз и сценаристът Влади Киров работихме в Народната библиотека и в Държавния архив, открихме много неизвестни документи и през 1999 година реализирахме в Българската национална телевизия филм със заглавието "1934". Асоциацията със романа на Оруел "1984" не беше случайна.

Ние обърнахме внимание на два основополагащи акцента: че превратът на 19 май 1934 г. зачерква парламен­таризма в България и убива Търновската конституция (заменянето й с нова, комунистическа конституция през 1946 г. е само формален акт) и вторият факт: прокуждането на лидера на ВМРО Иван Михайлов извън предели­те на България. След тази дата той никога повече няма да се върне тук.

Основополагаща теза по време на подготовката на филма беше, че превратът на 19 май е тясно свързан с една друга дата - 27 ноември 1919 година - Ньойския договор. След края на Първата световна война на запад от България е създадена държавата Югославия - Кралство­то на сърби, хървати и словенци. "И на поробени бълга­ри" - беше вметнал по времето на снимките на "Под об­лак" един селянин от Царибродско. Тази държава спо­лучливо беше наречена Франкенщайн на Балканите. Ней­ният разпад доказа правотата на това определение.

15 години след своето създаване, същата тази дър­жава разполага с мощна шпионска мрежа в България, подпомагана активно от съветското и френското разузнава­не. В България тази дейност се упражнява директно от посолството на Югославия в София. През 34-а година главен резидент е полковник Груйчич. През 35-а година в София като военен аташе пристига Дража Михайлович. И третият изключително важен човек е журналис­тът Коста Крайшумович, който като кореспондент на два белградски вестника има възможност да обикаля цяла България. Сумата, която имат на свое разположение е 50 000 долара месечно. Данните са от Държавния архив. Хо­рата, с които сръбското разузнаване е най-тясно свърза­но, са някои земеделски водачи около Г. М. Димитров и Коста Тодоров, кръгът на Кимон Георгиев и Дамян Вел­чев, протогеровистите Лев Главинчев и Перо Шанданов, социалистът Димо Казасов.

В навечерието на преврата страната е парализирана от кризата в Народния блок и невъзможността на Никола Мушанов да състави правителство. Това е идеалният момент да се изпълни стратегията на югославската държава, формулирана най-ясно от Ика Панич: "Да се оставят българите да се удавят в своето собствено блато". В нощта на преврата на западната ни граница е струпана сръбска войска. Да се справят с царя, ако откаже да подпише указа за новото правителство, са натоварени екзекуторите на протогеровистите Лев Главинчев и Перо Шанда­нов. Както се казва, добре, че е подписал...

Една от първите задачи на новата власт е поставяне­то на ВМРО извън закона и издаването на задочна смърт­на присъда над Иван Михайлов. Благодарение на сръбс­ките пари, раздавани щедро от югославското посолство, набират скорост обществени движения - Българо-югославянското дружество и особено студентското дружество за приятелство между Югославия и България. В списъците на тези две дружества могат да се видят много известни имена като тези на Петър Увалиев, Живко Сталев, Петър Дертлиев и много други. В управителното тяло на Бълга­ро-югославското дружество влизат Димо Казасов, проф. Петко Стайнов, Г.М. Димитров, Никола Захариев, Владо Георгиев. В държавния архив се съхраняват покани от 1934 г. за честването на създаването на Югославската федера­ция и редом до тях - заповедта на тогавашния министър на вътрешните работи Петър Мидилев за забрана на тра­урните шествия по случай годишнината от Ньойския до­говор. Навсякъде в страната се провеждат лекции и сказ­ки, в които се пропагандира балканска федерация от връх Триглав до Черно море и от Бяло море до Дунав. Със сто­лица Белград, разбира се. В разработките на сръбското ра­зузнаване директно се говори за елиминирането на бъл­гарския цар и създаването на единна държава под владе­нието на Караджорджевите.

В архивите на Дирекцията на полицията се съхра­нява следното донесение:

"Донасям Ви, г-н началник за състоялото се на 9-ти т.м. събрание, устроено от Българо-югославското дружество в салона на Славянското дружество, на което е гово­рил Владимир Савич - бивш югославски пълномощен ми­нистър. Като увод на своята сказка Савич е казал: "Преди Европейската война Сърбия имаше да разрешава мно­го свои национални задачи, а именно да освободи от австро-унгарско робство Словашко и Хърватско. След вой­ната мечтата на южните славяни се почти сбъдна, а тя бе - една Велика Югославия от Адриатическо до Черно море, от Дунава до Бяло море. Агент 3250 - 1 група"

Правителството на Кимон Георгиев установява дипломатически отношения със СССР и изпраща за посланик в Москва горещия привърженик на идеята за интегрална Югославия проф. Михалчев. А в София пристига Фьодор Разколников, който започва целодневно наблюдение над цар­ския дворец от прозорците на хотел „България”. В Държавния архив се пази подробна схема на структурата на българска­та армия, съставена от френски разузнавачи. Неслучайно външните министри на Франция и Съветския Съюз Барту и Литвинов при една от своите срещи ще заявят доволство­то си от случващото се в България след 19 май.

В показанията на Дража Михайлович от 17 май 1946 година, на процеса срещу него в Белград, той заявява:

"В София имах заседание (среща) с Кимон Георги­ев. На това заседание ние, след като разгледахме бъде­щето на нашите отношения, дойдохме до пълно споразу­мение. Първият етап по пътя на сближението беше: български цар без власт, митническа уния с Югосла­вия и военен съюз. Вторият етап - интегрална Югос­лавия под династията на Караджорджевич.

И цялата тази грижливо построена конструкция рух­ва с един удар на Иван Михайлов - убийството на сръбския крал Ал. Караджорджевич и френския външен министър Луи Барту на 9 октомври 1934 г. в Марсилия. Толкова пари, хвърлени от чуждите разузнавания в България отиват по дяволите. Кризата в правителството на Кимон Георгиев ста­ва очевидна, а царят обичал да казва, че от есента на 1934-а година "започнал сам да си връзва гащите". Борис III всява разкол сред военните и през януари 1935 г. Кимон Георгиев подава оставка. Ген. Пенчо Златев, известен с прякора си "Мъглата" ще изкара 4 месеца и царят ще смени и него с престарелия Андрея Тошев.

Дамян Велчев, най-амбициозният член на групата "Звено", не се предава и се опитва да върне стария сценарий. С прякото участие на Дража Михайлович се сфор­мира група около Д. Велчев, Вл. Заимов и Г. М. Димит­ров. Новото име е комунистическият функционер Сава Гановски. И протогеровистите, разбира се. Сценарият предвижда сваляне на царя и установяване на републи­ка, управлявана от триумвират в състав: Дамян Велчев, Михаил Маджаров и Софийският митрополит Стефан. Д. Велчев, след няколко месечен престой в Белград, на 2 октомври 1935 г. през нощта прекосява пешком българо-югославската граница. Оказва се, че там никой не го ча­ка. Уплашен от риска превратът да бъде неуспешен, Вла­димир Заимов дава разпореждане полковете да не изли­зат от казармите и сам се оттегля от акцията. Дамян Вел­чев е посъветван да се върне обратно в Югославия, на което той отговаря: "Не мога да го направя. Аз съм поел ангажименти!" На другата сутрин Д. Велчев е заловен и по-късно съден. Той е осъден на смърт, но след вернопо­даническо писмо до царя е помилван. Показанията на об­виняемите и свидетелите по време на процеса разкриват цялата схема на преврата. Това, което го няма там, го има в показанията на Дража Михайлович по време на него­вия процес през 1946 г.

Това, което Кимон Георгиев и групата около него не успяха да направят през 1934 - 1935 г., направиха го 10 години по-късно - през 1944-а. И получават висши постове в кому­нистическите структури на България до края на дните си. Само за Дамян Велчев тези дни се оказват неочаквано мал­ко - той загива при неизяснени обстоятелства в автомобил­на катастрофа във Франция. Не случайно Иван Михайлов казва в едно от своите интервюта: Трагедията от 1944-а г. над­хвърля катастрофите от 1913 и 1919-та г.

Публ. във ВМРО и Иван Михайлов в защита на българщината. С., 2008, с. 53-57.

Костадин БОНЕВ

http://sitebulgarizaedno.com

„Докато Европа слисана умува какво да предприеме за осиротялата ни държава, някои политици ще бъдат съдени за поредната, може би най-страшна национална катастрофа. Мнозина ще заплатят с лихви греховете си. От тоз миг нататък властниците ще станат изключително внимателни към събитията в страната. В периода, когато същата тази Европа объркана се двоуми как да реагира, сърбите състрадателно ще ни подадат ръка. Ще ги приемем като братя.
Едва след позорния акт на разцепване на страната, загрижената за собственото благоденствие политическа класа изведнъж ще се стресне и посъживи. Ще се осъзнае и замилее за позабравеното „отечество любезно“. Народностната ни карма ще приключи, когато парче земя се откъсне от България. Горчива орис. Едва подир това ще настъпи благоденствие за изстрадалия народ.“