Преди нацистите да възприемат свастиката като свой отличителен знак и да я превърнат в най-мощното изображение на расова омраза, тя обиколила света като символ на добрата съдба и късмета. Като такава свастиката битувала в продължение на векове във Франция, Германия, Великобритания, Скандинавия, Китай, Япония, Индия, Съединените Щати, Южна Америка, Гърция.

Твърдяло се, че отпечатъците от стъпките на Буда били свастики. Одеалата на мексиканското племе навахо били изтъкани със свастики. В синагоги в Северна Африка, Палестина и Хартън, Кънектикът, са открити мозайки със свастики.

Думата свастика идва от санскрит

и означава буквално "добре е", а в по-широк смисъл благоденствие и късмет. Най-ранните познати свастики датират от 2500-3000 година пр. Хр. и са открити в Индия и Централна Азия. Едно проучване от 1933г. предполага, че свастиката се е пренесла от Индия през Персия и Мала Азия до Гърция, а оттам до Италия и Германия, най-вероятно през първото хилядолетие преди Христа.

Съдбоносната връзка била направена от немския археолог Хайнрих Шлиман. От 1871 до 1875г. той водил научна експедиция, която разкопала останките от митичния град Троя на брега на Дарданелите. Там той открил различни вещи, на които ясно се виждали изображения на свастики. Имайки предвид свастиките, които бил видял край река Одер в Германия, Шлиман бързо направил връзка между двата вида изображения.

Стивън Хелър, редактор на "Ню Йорк Таймс Бук Ривю", в книгата си "Свастиката: окончателно изгубеният символ" пише: "Шлиман приел, че свастиката е религиозен символ на неговите германски предци, който свързвал древните тевтонци, Омировите гърци и ведическа Индия".

Твърде скоро свастиките били навсякъде, въртейки се и в посока на часовниковата стрелка, и в обратната.

Кока-Кола произвела висулка във формата на свастика,

бирата "Карлсберг" инкрустирала свастики на бутилките си.

Името свастика идва от "су" - добре, "асти" - е и "ка" - окончание за съществително. Значи "добре е ", а оттам символизира щастието, удоволствието и късмета. Свастиката е мистичен символ или изображение, свещено за повечето индийски секти. Има формата на гръцки кръст, чиито върхове са пречупени в една и съща посока. Има два вида свастики. Едната е дясна, мъжка, представляваща пролетното слънце и бог Ганеш. Тя е обърната в посока на часовниковата стрелка и се смята, че носи щастие. Лявата или женската свастика символизира есенното слънце и богинята Кали. Върховете и са пречупени в посока, обратна на часовниковата стрелка и се смята за символ на злото, поличба за нещастие. Странно, но именно носещата нещастие свастика с краища, пречупени в обратната на часовниковата стрелка посока, избира Адолф Хитлер за нацистки символ.

Мъжката свастика се изобразява на първата страница на счетоводните книги на силно религиозните индийци. Освен това се използва и при церемонии, свързани с брака, култа към Свастика Лакшми и заклинанието за закрила към деветте планети.

Боготворена е като символ на слънцето,

Ганеш и змийското царство. Според Ваю Пурана змиите носят свастики на главите си. По време на фестивали и религиозни церемонии за щастие и късмет свастика се рисува на пода на къщата.

Има много теории за свастиката. Била е описвана като емблема на гръцкия Зевс, на хиндуистката троица - Тримурта, а най-вече на върховния хиндуистки бог Брама. Вярва се, че свастиката е изведена от чакрата, която символично е сведена до четири лъча, поставени под прав ъгъл.

Повечето учени я разглеждат като огнен или слънчев символ и поради това често я наричат огнен или слънчев кръст. Във "Ведите" за нея се говори като за "колелото на слънцето". То представлява космическото движение и еволюция около точно определен център. Свастиката изобразява и принципа на живота и движението, което превръща джуджето във великан и микрокосмоса в макрокосмос.

Свастиката има дълга история, която започва още през третото хилядолетие преди Христа. Тя може да бъде открита в

почти всеки древен и примитивен култ по целия свят.

Азиатските мюсюлмани смятат, че свастиката символизира четирите основни посоки и управляваните от ангели четири сезона. Японците пък вярват, че в образа на свастиката се съдържа сърцето на Буда и че тя е символ на късмет и благоденствие. За римляните свастиката била знакът на върховния повелител на боговете Юпитер. В скандинавските страни тя представлявала бойната брадва или чук на Тор - богът на въздуха, гръмотевиците и светкавиците и на късмета. В Литва тя се смята за талисман. В Китай двата вида свастики се използват за изобразяването на ин и ян - мъжкото и женското начало, доброто и злото. Преплетени и понякога наричани "Соломонови възли", те символизират неразгадаемата и безкрайна мощ на божеството.

Понякога символът е наричан гамадион, което по същество значи кръст, съставен от четири основни "гами" именно във формата на свастика. "Гама" сред ранните християни символизирала Христос като крайъгълен камък на църквата.

Свастики са били открити и из цялата територия на Съединените щати върху каменни резби и рисунки. Този символ като изображение присъства и в градовете на ацтеките, както и върху глинени съдове от долината на река Мисисипи в САЩ, датиращи от 1000 до 1650 г. от н.е. Той се появява като символ и в юдаизма. Някои учени смятат, че

за евреите свастиката е означавала надежда за бъдещето.

В началото на 20 в. тя все още носи положително значение. Тя е често срещана украса на табакери, пощенски картички, монети и даже сгради. По време на Първата световна война може да бъде видяна на раменете на войниците от американската 45-та дивизия, по-късно я използват и финландските военновъздушни сили.

Нацистите я приемат за официална емблема през 1935г.

Техният "hackenkreuz" - пречупен кръст, се върти в посока, обратна на часовниковата стрелка и е наклонен под 45 градуса, а не изправен като древните свастики.

Как нацистите са харесали свастиката? Според Хелер "Германският ред", антисемитска група, която носела на шлемовете си рогове и се борела срещу "еврейските елементи в германския живот", първа използвала символа като свой отличителен белег. Към 1914 г. германското младежко движение я направило националистическа емблема, а националсоциалистическата партия си я "заплюла" през 1920 г. Хитлер решиил, че свастиката, която според него била "извечно анти-семитска" (Който следи Незавсимият националистически блог, отдавна знае, че повечето евреи не са "семити"!), била идеалният символ на "победата на арийците". В книгата си "Моята борба" той описва нацисткия нов флаг така: "В червеното виждаме социалната идея на движението, в бялото - националистическата идея, в свастиката съзираме мисията на борбата за победата на арийската раса и в същото време, победата на идеята за съзидателната работа, която като такава винаги е била и винаги ще бъде анти-семитска".

Сега се води голям дебат за това

може ли да бъде реабилитирана

свастиката. За будистите и индусите и днес тя е религиозен и свещен символ. В последните години в САЩ се зароди движение за очистване на символа от нацистките негативи. Най-яркият му представител е сдружението "Приятели на свастиката", създадено през 1985г. В уеб сайта си участниците твърдят, че "нямат никаква връзка с каквато и да било расистка пропаганда" и че нямат намерение да защитават Холокоста. Напротив - логото им е "Хитлер да върви по дяволите!" Лидерът на движението - художник, наречен МъжЖена, заявява, че по тялото си има татуирани поне 200 свастики. Сдружението продава тениски, марки, плакати и "други страхотни неща" с изобразени на тях пречупени кръстове.

То обаче си има и сериозни опоненти. "Има ли значение дали свастиките се използват в състояние на невежество, на омраза или за да бъде реабилитиран един символ", питат те. Хелър дори казва: "Нацистките икони бяха достатъчно силни и магнетични, за да подведат една цяла нация. Днес тяхната визуална мощ все още може да бъде изпусната извън контрол". "Как един символ може да носи вината за действията на един луд?", контрират защитниците на свастиката. Явно този спор няма да свърши скоро.

Лекомислието
на българските царе

Фердинанд е обрисуван като всеяден любовник в спомените на неговия учител по български език Добри Ганчев

Поне трима са българските царе, чиито сърдечни увлечения са предизвикали неприятни трусове в държавата. Единият е Иван Асен II, който след смъртта на маджарската принцеса Ана-Мария пожелава да вземе за трета жена Ирина, дъщерята на пленения император Теодор Комнин. Търновският патриарх Висарион обаче държи да изпълни църковните предписания, според които трети брак е невъзможен, и отказва да благослови двойката. Иван Асен решава проблема, като го осъжда на смърт и с това настройва целия клир срещу себе си. Духовниците си отмъщават, като не признават царската титла на Ирина и канонизират патриарха за светец. Дори византийските хронисти показват недоволството си, обвинявайки царя, че заради любовта си към Ирина “пренебрегва роднинството си с нея“ - дъщеря му Мария е съпруга на Мануил Комнин, чичото на Ирина.
Може би най-яркият пример за български цар, който от любов пренебрегва държавните интереси, е Иван Александър. Влашката принцеса Теодора вече е родила трима синове (Михаил Асен, Иван Срацимир, Иван Асен) и една дъщеря (Кера Тамара), когато застаряващият владетел  решава да я натири в манастир заради красива търновска еврейка. В разрез със системата на майората синът на новата царица Иван Шишман е провъзгласен за престолонаследник и съуправител на баща си след смъртта на първородния Михаил Асен. Иван Срацимир, естествено, не е съвсем съгласен. В резултат на това след смъртта на Иван Александър България е раздробена на три - Търновското царство на Шишман, Видинското на Срацимир и Добруджанското княжество на деспот Добротица. Турците лесно се справят с тях.
В историята на Третото българско царство Фердинанд определено е на първо място по брой на нежните завоевания. В “Спомени от княжеското време“ Добри Ганчев го обрисува като всеяден и ненаситен. Но докато закачките му с г-жа Рачо-Петрова и с Мара Белчева вълнуват главно придворните и медиите, един от фаворитите му от мъжки пол излага страната в цяла Европа. Ганчев разказва как харесано зад щанда на магазин момче (Фанищил, 18-20-годишен красавец) е привикано в двореца,  накичено с ордени и извеждано на разходки в чужбина. Когато младежът става капризен и заплашва със скандал заради някаква прищявка, се налага да се намеси полицията и да го изгони от страната. В Германия Фанищил публикува най-обидните изказвания на Фердинанд за други царе и държавници.
Руският е най-засегнат заради фразата: “Аз него мога да си го въртя както си ща - и напред, и назад.“ Дворцовото интендантство влиза в големи разходи, за да откупи тиража.
Следващият фаворит с голямо влияние в двореца е шофьорът Вайх, издигнат до поста  хаусмаршал. Вайх може да уволнява чиновници и пътува навсякъде със свитата на българския монарх. Когато в двора на германския го зачеркват от списъка, защото “един прост немец не може да седи на императорската трапеза“, Фердинанд вдига скандал и връща името обратно сред знатните особи. Новото нащърбване на репутацията му изобщо не го вълнува.