Денят на храбростта, 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от първи януари 1880 г. княз Александър Батемберг учредява военния орден “За храброст” - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от девети януари същата година се постановява честването на празника.

В началото отбелязването на празника е подчертано скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена “За храброст”, ограничени военни паради, главно в София. По-късно цар Фердинанд придава по-голямо значение и пищност на честването.

През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена “За храброст”. Тържеството завършва с военен парад.

До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.

След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г.

В най-ново време Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 и 1992, българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май отново заема полагащото му се място в празничния календар на армията като Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Свети великомъченик Георги Победоносец ок. 284 - ок. 305 година Празнува се на 6 май

• Кратко животоописание
• Пространно житие
• Животът, страданията и чудесата на свети Великомъченик, Победоносец и Чудотворец Георги

 ***

Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос.

Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията."

Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година.

Христо Темелски

Св. Георги Чудотворец - икона от XI век. Катедралата  "Успение Богородично" в Кремъл, Москва.

Св. Георги Победоносец. Българска икона от XVII в. Съхранява се в Националната галерея в София.

Св. великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.) в малоазиатската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и където имала голямо имение. Младият Георги – красив, снажен и мъжествен – постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и тоа на 20-годишна възраст получил военен чин трибун. За показаните от него доблест и храброст сам император Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и го назначил на отговорна длъжност във войската и дори член на държавния съвет. По това време не знаел, каква вяра изповядва младият военачалник.

Георги бил съвсем млад, когато починала майка му, и той останал наследник на голямо богатство. По това време император Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Той заповядал да се изгарят книгите им, да бъдат разрушени храмовете им, а самите те да бъдат предавани на мъчение. Като узнал това, Георги започнал да се готви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, които имал у себе си, а за имуществото си в Палестина наредил: робите да бъдат освободени, а имотът да бъде раздаден на бедните. По този начин той уредил всичките си житейски работи.

След като издал законите за преследване на християните, император Диоклетиан свикал в гр. Никодимия управителите на източните провинции и им дал подробни указания, как да постъпват с християните. Като презрял всякакъв човешки страх, смелият войн Георги високо заявил пред този съвет:

- Докого ти, царя, и вие князе и съветници, ще разпалвате своя гняв срещу християните? Докога ще гоните и ще мъчите невинните и добродетелни люде, които никого с нищо не са обидили и на всички дават пример за благочестив живот? Вие се заблуждавате, защото вашите идоли не са богове. Иисус Христос е истинският Бог. Или познайте истината и се научете на благочестие, или пък престанете да смущавате със своето безумие тизи, които са я познали.

Всички останали изумени от неочакваното изказване на Георги и от неговата смела реч, мълчали и чакали да заговори императорът. Диоклетиан сам бил учуден и дълго мълчал. Най-после дал знак на проконсула Магненций да отговори на Георги. Магненций запитал младия войн:

- Кой те накара да извършиш тази дръзка постъпка?”

- Истината - отговорил Георги.

- Коя е тази истина?

- Истината е сам Христос, гонен от вас.

- Та нима и ти си християнин? – запитал Магненций.

- Аз съм раб на Христа, моя Бог; с надежда в Нето аз дойдох доброволно тук пред вас, за да свидетелствам за истината.

Дигнал се невъобразим шум. Раздали се викове и хули, и никой не могъл да разбере нищо. Най-после Диоклетиан заповядал на всички да млъкнат, обърнал се към Георги и заговорил:

- Аз отдавна те познавам, Георги, и винаги съм се учудвал на твоята храброст и мъжество. Удостоих те с висок сан. И сега съм готов да ти простя дръзката постъпка заради предишните ти заслуги. Като баща те съветвам: не погубвай твоято младост, не се лишавай от военната си слава и от честта на своя сан. Принеси жертва на боговете и ще бъдеш удостоен с още по-голяма чест.

- По-добре ти, царю, познай истинския Бог, повярвай в Него и Му принеси хвалебствена жертва, и Той ще те удостои с Царството небестно. Земното царство е непостоянно, богатството е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да ме уплашат и няма да разколебаят вярата ми!

Разгневен, Диоклетиан дори не го оставил да се изкаже и заповядал да го затворят в тъмница. Пак по негова заповед войниците поставили краката му в клада, проснали го на земята погръб, а върху гърдите му сложили тежък камък. В това положение Георги прекарал цялата нощ, като мъжествено понасял страданията и благодарял на Бога. На другия ден Диоклетиан го повикал при себе си и го запитал:

- Разкая ли се, Георги?

Мъченикът едвам могъл да говори, но спокойно и твърдо отговорил:

- Царю, нима мислиш, че аз съм изпаднал в такава немощ, та след тези нищожни страдания да се откажа от вярата си? По-скоро ти ще се измориш да ме мъчиш, отколкото аз ще се изморя да търпя мъчения!

Тогава Диоклетиан заповядал да привържат мъченика гол на специално колело, под което били поставени дъски със забити в тях гвоздеи. Като въртели колелото, гвоздеите раздирали тялото на мъченика. През всичкото време той не издал нито стон. Отначало високо славел Бога, след това тихо се молел и най-накрая замлъкнал, сякаш е заспал. Като помислил, че Георги вече е мъртъв, императорът, за да осмее християнския Бог, извикал:

- Къде е живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?

След това заповядал да свалят окървавеното тяло от колелото, а сам отишъл да принесе жертва в храма на Аполон. Изведнъж небето се затъмнило, проблеснала мълния, чул се страшен гръм, и мнозина чули глас от небето:

- Не бой се, Георге. Аз съм с тебе!

След малко блеснала необикновена светлина, и ангел Господен в образ на прекрасен юноша, застанал до колелото, сложил ръката си върху тялото на мъченика и изцерил раните му. Изумените войници побързали да отидат в идолското капище и да съобщят на императора за станалото. Настанал смут. Диоклетиан не вярвал на очите си, но Георги му казал:

- Аз съм Георги!

Там имало двама чиновници, Анатолий и Протолеон, които тайно изповядвали християнската вяра. Като видели мъченика здрав, те се убедили в силата Божия и извикали:

- Има само един велик и истински Бог. Той е Богът на християните!

Диоклетиан заповядал веднага да ги накажат със смърт. Повярвали и мнозина други, но се страхували да изповядат открито вярата си. В това време и съпругата на Диоклетиан, императрица Александра, се намирала в капището. Като видяла изцерения мъченик и като чула за явяването на ангела, тя познала истината и искала пред всички да изповяда вярата си в Христа. Стоящите до нея дворцови чиновници я извели из капището и не съобщили на императора за нейното обръщане.

Диоклетиан не се вразумил от тези прояви на силата Божия. Той заповядал да хвърлят Георги в яма, пълна с негасена вар. Като отивал към ямата, мъченикът усърдно се молел. След това се прекръстил и свободно влязъл в нея. След три дни императорът заповядал да извадят тялото му и да разпръснат костите му, като мислел, че те вече са изгорели от варта. Войниците били силно изненадани, като видели, че светият мъченик е жив и здрав. Всички, които видели това, били изумени от почуда и славели Божието всемогъщество.

Като узнал това, императорът отново повикал мъченика при себе си и го запитал чрез какви магии запазва живота си. Георги отговорил:

- Царю, аз се надявах, че след всичко, което се случи, ти вече не ще дръзнеш да произнасяш хули против всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно, и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Но ти си изпаднал в голяма заблуда, че наричаш магии чудесата, който Бог извърши пред твоите очи. Съжалявам за твоята слепота и смятам за недостойно повече да отговарям.

Диоклетиан измислил ново мъчение. На Георги обули нагорещени до червено обуща с гвоздеи отвътре. След това го гонели по улиците, влачели го и жестоко го биели. И при тези тежки страдания мъченикът повтарял:

- Тичай, Георги, и ще достигнеш победа!

След това отправил молитва към Бога да му даде сили и търпение:

- Погледни от небето, Господи, и виж моите страдания! Чуй стоновете на Твоя раб! Намразиха ме за Твоето свято име. Изцери ме и ми дай търпение!

Отпаднал тялом от непоносимите страдания, но бодър духом, светият мъченик отново бил затворен в тъмница. След това бил подложен на нови изтезания: удряли го по устата, били го с бич и волски жили, докато разкъсат месата му, давали му да пие силна отрова. Георги всичко понасял търпеливо и Божията сила го подкрепяла и изцерявала раните му. Той не преставал да изумява езичниците, че не с магическа сила и не с човешки хитрини запазва живота си, а Господ го пази и му дава сили.

Най-много се чудел императорът на това, че въпреки всички страдания, лицето на мъченика оставало спокойно и бодро. Удивен от това, императорът го запитал:

- Кажи ни, докога ще ни смайваш с твоите дела, и какво е учението на твоя Христос, и ние спокойно ще те изслушаме.

- Христос – отговорил мъченикът - предвиждайки вашата злоба, ни е научил да не се боим от ония, които убиват тялото, но не могат да погубят душата. На тия, които изпълняват Неговите заповеди, Той дава голяма благодат и е обещал да им даде и сила да извършат дела, каквито Той сам върши.

- Какви са тези дела? – запитал императорът.

- Христос изцерявал болни, възкресявал мъртви, дарявал на слепите зрение, на глухите слух.

Наблизо имало пресен гроб, в който бил погребан човек, починал преди няколко дена. Присъстващите там езически жреци поискали от мъченика да възвърне живота му. По молитвата на светеца Господ възкресил покойника. Пред изумения от учудване народ излязъл жрецът Атанасий, паднал пред краката на Георги, изповядал, че Христос е единствения всемогъщ Бог и молел мъченика да му прости извършените по незнаие грехове. Разяреният Диоклетиан, изпълнен със сатанинска злоба, заповядал на войниците веднага да отсекат главите на Атанасия и на възкресения. След това наредил да отведат мъченика в тъмницата и да го пазят там, докато реши какво да прави с него.

Мнозина, като подкупвали стражата, посещавали св. Георги в тъмницата и го молели да ги поучава в закона Господен. Идвали и езичници, които той съветвал да се откажат от идолопоклонството и да повярват в Христа. При него идвали и болни, и той ги изцерявал с молитвата си.

Преданието разказва, че веднъж в тъмницата при св. Георги дошъл беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, та не могъл вече да оре нивите си. Светият мъченик съжалил нещастника в неговата беда и му казал:

- Иди си у дома, брате, волът ти е жив.

Земеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома си и намерил вола жив. Тогава той високо изповядал вярата си в Бога, за което бил осъден на смърт, която посрещнал с радост. От тогава е останало поверието, че св. великомъченик Георги пази от беда стадата.

В навечерието на смъртта си св. Георги бил утешен от явилия му се Спасител, Който го ободрил и му обещал небесна радост. На сутринта мъченикът помолил пазача на тъмницата да пусне при него един слуга, който денем и нощем прекарвал пред вратите на тъмницата. Светецът го утешил, помолил го да изпълни завещанието за имуществото и се простил с него.

Диоклетиан, който все още се надявал да склони Георги да се отрече от Христа, му предлагал богати дарове и високи почести, ако се откаже от вярата си. Вместо отговор мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Императорът помислил, че Георги се е вслушал в съвета му. Когато обаче дошли в езическия храм, пред многочислено събрание светецът изобличил езическите заблуди и чрез молитва съкрушил идолите. Като чула за това, жената на императора, Александра, не могла повече да скрива своите християнски убеждения. Тя отишла в храма и високо заявила:

- Боже на Георги, помогни ми, защото единствено Ти си всемогъщ!

След това се хвърлила в краката на мъченика. Диоклетиан не могъл повече да сдържи гнева си. Веднага той издал смъртна присъда: главите на собствената му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч.

Докато отивали към мястото на наказанието, императрица Александра вървяла с високо вдигнати към небето очи и усърдно се молела. По пътя, капнала от умора, тя помолила войниците да й разрешат да си почине. Като се опряла на една стена, тя тихо предала Богу душата си. При вида на такава блажена смърт свети великомъченик Георги прославил Бога и бодро продължил пътя към своята Голгота. Когато пристигнали на определеното място, той спокойно навел главата си под меча на палача и бил обезглавен.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Икона на св. Георги от неизвестен майстор

Нечестивият цар Диоклетиан, който недостойно приел скиптъра на Римското царство, бил ревностен служител на скверните идоли. Той почитал най-много от всички магьосника Аполон, защото си мислел, че е голям предсказвач на бъдещето, но всъщност в този идол бил настанен и живеел нечистият дух, тоест дяволът. На всички, които се отнасяли до него със запитване за своето минало, той давал лъжливи отговори, или така да се каже, неговите предсказания никога не се изпълнявали. Веднъж Диоклетиан попитал Аполон за някаква работа и получил от беса такъв отговор:

- Казвам ви истината - не мога вече да предсказвам бъдещето, защото тук на земята ми пречат праведните човеци, които унищожават нашата сила.

Диоклетиан попитал идолопоклонническите свещеници (жреците) да му обяснят кои са тези праведници, поради които бог Аполон се отказва да дава истински пророчества. Те му отговорили, че в поднебесната земя праведни човеци са християните. Щом чул това, Диоклетиан се разгневил много на християните и пак подновил гонението против тях, което било почти престанало. По негова заповед от всички римски области се повдигнал мъчителският меч за изтребването на беззащитните християни. Тъмниците се изпразвали от прелюбодейци, разбойници и всякакъв вид престъпници, а ги препълвали с почитателите на Истинния Бог. От всички страни на Римската империя, а особено от източните, донасяли на Диоклетиан писма, изпълнени с различни клевети против християните. В тия писма имало оплаквания, че наричаните християни се умножили безкрайно и не почитали царските повеления и че дотолкова са се укрепили, че трябва или да ги оставят да си изповядват вярата, или да тръгнат с войска срещу тях. Тогава Диоклетиан повикал на съвет всички свои областни наместници, князе, знатни граждани и държавния съвет, пред които явно открил своята омраза към християните.

В това време чудният Христов воин, свети Великомъченик Георги, бил в редовете на един от славните римски полкове; по месторождение той бил кападокиец, син на знаменити християнски родители, и от млади години научен на истинско християнско благочестие. Още от малък останал без баща, който умрял в мъченически подвиг за Христа, а пък майка му се преселила заедно с него в Палестина, понеже била родом от тия страни и притежавала огромни наследствени богатства. Като стигнал съвършена възраст, свети Георги бил много красив наглед, телом - крепък и мъжествен, затова го взели на военна служба и в късо време го произвели в чина на хилядоначалник. А когато се отличил в много битки със своето безстрашно юначество, Диоклетиан, без да знае, че той е християнин, го почел с управителска титла още на двадесетгодишна възраст и от любов към него го взимал в царските палати, където се ползвал с голямо уважение между царедворците. Междувременно майката на Светия се преставила в блажена кончина. Георги узнал за преднамерената царска жестокост и като се убедил в невъзможността да се промени тази безбожна присъда, съзнал, че е настъпило най-благоприятното време за неговото спасение, като изповяда Христа пред самите служители на мракобесието. Затова незабавно раздал на сиромасите всичко, каквото имал при себе си, а пък на робите си подарил свобода; също направил едно завещание за своите имения и роби, които се намирали в Палестина, имуществата да се раздадат на бедните, а робите да се пуснат на свобода. На третия ден, когато Диоклетиан и неговите съветници решили да оповестят кървавото определение против християните, мъжественият и неустрашим воин Георги застанал със светло лице и непоколебим ум сред това беззаконно сборище и започнал да ги изобличава по този начин:

- Докога, о, царю, и вие князе, и съветници, които сте поставени да управлявате по закона и да съдите праведно, ще изливате своята ярост и своето беззаконие против беззащитните християни? Докога ще продължавате да мъчите невинните хора, които не оскърбяват никого с нищо? Докога ще принуждавате към вашето пагубно нечестие тези, които са свикнали да бъдат винаги благочестиви? Не се лъжете, защото вашите бездушни идоли не са нищо друго освен прах и пепел, а не богове, както вие си мислите: само Иисус Христос, когото изповядвам, е Истинският Бог, със славата на Своя Отец, Който е създал всичко на този свят и чрез силата на Неговия Животворящ Дух, всичко във вселената неизменно съществува и ще съществува до свършека на века. И тъй, или сами познайте вашето заблуждение и дойдете при Истината, или пък не смущавайте ония, които живеят в Истината и малко искат да знаят за вашите скверни идоли и запрещения.

При тези думи на свети Георги Диоклетиан страшно се възмутил и забранил на мъченика да говори повече, като заповядал на своите оръженосци да го изведат със силата на копията от събранието и да го затворят в градската тъмница.

Войниците, които откарали мъченика в тъмницата, го разпънали на земята, поставили нозете му в клапи и сложили на гърдите му голям камък, по заповед на Диоклетиан. Но свети Георги не се уплашил и понесъл всичко до следващия ден с голямо търпение и благодарност към Бога. На другия ден царят отново извикал мъченика на разпит и като видял, че е много измъчен от тежестта на камъка, му казал:

- Разкай се, Георги, и не се дръж така упорито, защото те чакат още по-люти и страшни мъки!

Свети Георги, макар че бил измъчен до смърт и едва можел да диша и да говори, с божествената помощ дръзновено отговорил на жестокия мъчител:

- Ти, царю, дотолкова ли мислиш, че съм изнемощял и съм се уплашил от това нищожно мъчение, та да се отрека от вярата в Христа и по този начин да удовлетворя твоето демонско желание? По-скоро ти ще се измъчиш, отколкото аз, който търпя мъчението.

Тогава Диоклетиан заповядал да донесат колело за мъчения и да завържат на него свети Георги. Под колелото били поставени дъски и на тях заковани различни остриета: едни под формата на ръжени, а други като ножове: едните закривени, а другите право заковани на дъските. Съблекли мъченика гол, привързали го към колелото и щом започнали да го въртят, железните остриета разкъсвали и раздирали страдалческото му тяло; но свети Георги мъжествено търпял и отначало силно се молел на Бога, а после започнал да се моли тихо, като благодарял безкрайно на Господа, че го е сподобил да бъде причастник на Неговите страдания и не усещал никаква болка, сякаш спокойно си почивал.

После жестокосърдечният цар заповядал да хвърлят свети Георги в една яма, която била пълна с негасена вар, и там да седи три дни.

Слугите на Диоклетиан го вързали и засипали с вар, както им било заповядано от нечестивия цар, и си отишли. На третия ден Диоклетиан заповядал да изхвърлят от ямата костите на мъченика, понеже мислел, че свети Георги е изгорял във варта; но когато слугите започнали да изгребват варта, за голямо удивление на всички, намерили Светия здрав и читав, стоящ отвързан посред ямата, със светло лице и благодарящ на Бога за Неговите благодеяния. При вида на това страшно чудо народът и царските слуги, обзети от голям ужас и смайване, едногласно прославяли Георгиевия Бог, като го наричали Велик, и мнозина повярвали в нашия Господ Иисус Христос, но поради страх от мъченията, скривали своята вяра и не смеели открито да я изповядват.

После било заповядано да го удрят с волски жили, докато изтече всичката му кръв и докато прилепне тялото му о земята.

Така свети Великомъченик Георги бил измъчван и разкъсван на парчета, но не изменил светлостта на лицето си, на което Диоклетиан много се удивявал, а най-вече озлобявал, защото мислел, че всичко, което става с Георги, не е плод на мъжество, а на вълшебна хитрост.

След това Георги отново бил хвърлен в тъмницата. Когато той се намирал там, мнозина от повярвалите в Христа подкупвали за много злато тъмничните стражари и идвали често при него, за да ги наставлява към пътя на спасението, а които били болни, изцерявал с призоваване над тях на Христовото име.

Между тези хора имало един беден орач на име Гликерий, чийто вол случайно паднал от една стръмнина и умрял. Гликерий, като знаел за чудесата на свети Георги, без да се бави, дошъл при Светия и плачейки, му разправил за своето нещастие, а свети Георги му се поусмихнал и му казал:

- Брате Гликерие, иди си радостен, защото Христос ти оживи вола!

Гликерий, без да се усъмни, повярвал на мъчениковите думи и наистина си намерил вола жив.

Междувременно Диоклетиан повикал при себе си Магнентий и му заповядал да приготви съдилището при капището на Аполона, за да изпита всенародно светия великомъченик Георги. През същата нощ, когато свети Георги стоял на молитва в тъмницата, задрямал и видял насън как Спасителят го прегърнал и целунал, поставил на главата му царски венец и му казал: „Не бой се, но дерзай, защото скоро ще се сподобиш да царуваш заедно с Мене: бъди мъжествен и знай, че когато дойдеш при Мене, ще приемеш всичко, което съм ти приготвил."

Щом се свършило видението, свети Георги се събудил и благодарил на Господа, че е пожелал вече да го прибере в небесните жилища.

На другата сутрин, щом изгряло слънцето, Диоклетиан седнал в мястото на съдилището и заповядал да му представят свети Георги. Царят прикривал своя гняв към мъченика и започнал увещателно да му говори така:

- Георги, не разбираш ли от моето досегашно търпение, че показах спрямо тебе голямо человеколюбие и царска милост? Кълна се в боговете, че винаги съм скърбял, когато си представя твоето мъжество, разум и цветущата младост, които искаш да загубиш чрез своето упорство и неподчинение. Ако се обърнеш и принесеш жертва на боговете, бъди завинаги уверен, че ще те приема за другар в царството и втори след мене. И така, кажи ни какво мислиш да правиш?

Свети Георги казал:

- Царю, ако позволяваш, нека влезем в храма, за да видим почитаемите от вас богове.

Диоклетиан бързо и радостно станал от съдилището, за да иде в Аполоновото капище, и придружен от сановниците и народа, водел честно със себе си Великомъченика Георги, а народът гръмогласно хвалел царя и приписвал победа на боговете. Когато влезли в храма и вече била приготвена жертвата, настанала голяма тишина и всички били несъмнено уверени, че свети Георги ще принесе жертва на боговете. Но той се приближил към Аполоновия идол и попитал (като жив) бездушника, с простряна към него ръка:

- Желаеш ли да приемеш от мене жертва, като бог?

Когато казал това, свети Георги направил кръстно знамение, а нечестивият дух, който живеел в идола, започнал силно да вика с човешки глас, като казвал:

- Аз не съм Бог, не са и ония, които са подобни на мене. Истинският Бог е само Един, Когото ти проповядваш, а ние отначало бяхме Негови служители, но нашата гордост ни свали от небесата и като не искаме да се покорим, правим всичко възможно, само и само да прелъстяваме човеците към нашата погибел.

Свети Георги отговорил на беса:

- Като дойдох тук и понеже знаете, че съм служител на Истинния Бог, как смеете още да стоите на това място?

Щом Христовият мъченик изговорил тези думи, изведнъж се чул голям шум и плачевен глас, който излязъл от идолите, а самите идоли паднали на земята и се разбили. Жреците и мнозина от народа като бесни се затекли към свети Георги и с голяма ярост започнали да го бият немилостиво, като казвали на Диоклитиан: „Погуби, о царю, този вълшебник, преди той да е погубил нас!"

Като поутихнало малко народното смущение, Диоклетиан заповядал да му доведат мъченика и побеснял от гняв, започнал много остро да му говори:

- О, невярна главо, с такава благодарност ли се отплащаш на милостта, която имах към тебе? Така ли си привикнал да принасяш жертва на боговете?

Свети Георги му отговорил:

- Така съм се научил да принасям жертва на твоите бездушни богове, безумни царю! Засрами се, впрочем, и не приписвай нашето спасение на такива богове, които на себе си не могат да помогнат, а камо ли да търпят присъствието на Христовите слуги.

Когато свети Георги изобличавал безумството на царя, царица Александра застанала сред народното множество и дръзновено пред всички изповядала Христа за Истинен Бог. Тя припаднала на мъчениковите нозе и изобличила заблудения мъчител, като същевременно укорявала боговете и проклинала ония, които им се покланят.

Затова Диоклетиан много се разсърдил и без повече да ги изпитва (Георги и царицата), издал и за двамата следната смъртна присъда:

- Най-злият Георги, който казва, че е галилеянин, понеже произнесе много хули към боговете и против Мене, заедно с царица Александра, която беше примамена чрез неговите вълшебства и която с подобно на неговото безумие укори боговете, заповядвам да бъдат посечени с меч!

Определените за това царски войници грабнали вързания Христов мъченик и заедно с благородната царица ги подкарали към мястото на посичането.

Когато стигнали донякъде, царицата отмаляла тялом и поискала да седне малко, но като седнала, приклонила главата си до един зид и предала тихо своя дух на Господа.

Свети Георги бил посечен на 23-ия ден от месец април. Така той завършил достойно изповеданието на Христа и запазил вярата непорочна, за което получил нетленния венец на правдата. Такова е тържеството на великите подвизи на храбрия воин Георги! Такава е неговата борба и славната му победа. По неговите молитви да се сподобим и ние да имаме дял с праведниците - да застанем отдясно в деня на Второто пришествие на нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава слава, чест и поклонение во веки веков! Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Виж също:

• Православен календар за текущата година
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове
• Православната читалня: През вековете: Светоотеческо наследство
• Православната читалня: През вековете: Църковна история
• Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
• Православен речник

    www.Pravoslavieto.com

• -
• A
• +