2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Денят на труда и на международната работническа солидарност (известен като Ден на труда, Първи май) се отбелязва ежегодно на 1 май. На тази дата, много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение.
| Съдържание [скриване] |
Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права. Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима[1]. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни.
През 1889 учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава "всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир." Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците."
Честване [редактиране]В социалистическите и комунистическите страни на честването на Първи май се отдава голямо значение, в съгласие с идеологията и демагогското твърдение, че тези страни се управляват от работническата класа.
В България [редактиране]Денят на труда е един от официалните празници в Република България.
Първият опит за честване на Първи май в България е от Топографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.
От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да чества празника ежегодно. Държавата отбелязва Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място. Манифестиращите преминават марширувайки през площада, като скандират предварително заучени лозунги, които прославят труда и работническата класа. През това време от трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни (БКП и БЗНС от управляващия ОФ), държавни и местни ръководители.
След края на комунистическия режим в България през 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви. Честването се отбелязва от социалисти, комунисти и анархисти, като най-значителни са концертите на открито на Българската социалистическа партия.
По света [редактиране]В някои държави по света Първи май е отбелязван официално, в други се чества неофициално.
В САЩ и Канада отбелязват Деня на труда (Labor Day) на първия понеделник от септември.
Празнуването започва през 1882 г. и възниква в резултат на желанието на профсъюза да осигури свободен ден за "трудещия се човек". Днес Денят на труда продължава да се празнува предимно с почивен ден и за мнозина бележи символично края на лятото. Празникът става официален през 1894 година.
В бившия социалистически блок Първи май е важен празник. В СССР и КНР той е отбелязван някога дори с военни паради.
Празникът е честван и в Нацистка Германия под името „Имперски трудов ден“ (Reichsarbeitstag).
Първи май се чества като Ден на труда и е официален празник в редица държави като: Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия.
Източници [редактиране]- ↑ ((en)) How May Day Became a Workers" Holiday. The Guide to Life, The Universe and Everything. bbc.co.uk (от 4 октомври 2001, проверено на 2 май 2008).
Тази статия е все още мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я редактирате и я разширите.
Солидарност с всички трудещи се по света! 01.05.2011
На всички, които отбелязват този ден искаме да кажем – солидарни сме с вас!
Имаме ПРАВО на труд, право на НОРМАЛНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД, право на ДОСТОЙНО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ТРУДА, достигащо ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТАНДАРТИ и ПРАВО НА ДОСТОЕН ЖИВОТ! На всички празнуващи – Честит Първи Май!КГО – Истина
Батето си отиде на 70-годишна възраст Иван Славков-Батето почина днес в столичната Правителствена болница.
Батето си отиде на 70-годишна възраст
Иван Славков-Батето почина днес в общили конкретната причина за смъртта. Иван Славков е роден на 11 май 1940 г. в София. Дипломиран инженер от ВМЕИ „В.И.Ленин“, той е професор по спортен мениджмънт и социално управление към Киевския университет. Владее английски, немски и руски език.
През 1966 г. остава вдовец, след като първата му съпруга, стюардесата Светла Маринова загива при катастрофата на самолет на БГА Балкан, пътуващ за Братислава. През 1968 г. сключва брак с Людмила Живкова, дъщерята на генералния секретар на БКП Тодор Живков. Имат син - Тодор Славков.
От 1967 до 1969 г. работи като журналист в икономическия отдел на в. "Труд". Бил е редактор и в „Работническо дело“ и главен редактор на сп. „Българско фото“. От 1971 г. в продължение на 11 години е генерален директор на БНТ. В част от този период е и председател на Съюза на българските филателисти, както и зам.-председател на Комитета за култура.
В края на 70-те години е ръководител на футбола в ПФК Левски. През 1982 г. е избран за председател на Българския олимпийски комитет (БОК). През 1987 г. става пожизнен член на Международния олимпийски комитет (МОК). Зам.-председател е на Организационния комитет на двете кандидатури на София за домакин на Зимните олимпийски игри през 1992 г. и 1994 г. През 1995 г. е избран за президент на Българския футболен съюз и е преизбиран три пъти на този пост.
През 2001 г. създава партия "Напред България" по аналогия с партията на Силвио Берлускони -"Форца Италия", която обаче не успява да премине 4-процентната бариера и да влезе в парламента.
Славков е носител на званието „Доктор хонорис кауза“ на Националната спортна академия и е бивш член на комисията на ФИФА по организацията на световните първенства. Професор е по спортен мениджмънт и социално управление към Киевския университет.
На 17 октомври 2003 г. Славков е предложен за Орден "Стара планина" първа степен по повод 80-годишнината от създаването на Българския олимпийски комитет и приноса му за развитието на физическата култура и спорта. Предложението идва от спортния министър Васил Иванов- Лучано. Указът на президента Георги Първанов за награждаване е издаден на 23 октомври.
През февруари 2004 г. Славков е преизбран за член на техническата комисия на Асамблеята на националните олимпийски комитети (АЕНОК) в Атина. През април 2004 г. президентът на ФИФА Сеп Блатер упълномощава Славков да представлява ФИФА на Генералната асамблея на Асоциацията на Летните олимпийски международни федерации.
Славков получава световна "известност", след като скрита камера на телевизия Би Би Си го заснема през 2004 г., заедно със сърбина Горан Такач в софийски хотел, по време на преговори с фиктивни лобисти, представящи се за бизнесмени от измислената компания "Ню Лондон Венчърс" за осигуряване гласове на членове на МОК за кандидатурата на Лондон за Олимпиадата през 2012 г.
На 7 август президентът на МОК Жак Рох обявява, че Комисията по етика отнема временно всички права, привилегии и функции на Иван Славков като член на МОК. Отнета му е и акредитацията за Летните олимпийски игри в Атина. На 29 септември Иван Славков е изслушан от Комисията по етика към МОК. На 26 ноември 2004 г. Изпълкомът на МОК препоръчва изключването на Иван Славков, което е одобрено единодушно от всичките му 15 члена. На 24 май 2005 г. Жак Рох призовава Славков да напусне доброволно заеманите от него постове, преди да бъде официално изключен от МОК, но Славков не прави това.
На 7 юли 2005 г. на Сесията на МОК в Сингапур, Иван Славков е изключен от Международния олимпийски комитет, след тайно гласуване, при което за изключването му гласуват 84 от членовете, 12 - против и 5 - въздържали се. Този акт автоматично го отстранява и от поста председател на БОК. Впоследствие на негово място е избрана Стефка Костадинова. През октомври губи и поста президент на БФС, след като на редовен конгрес на съюза е заменен от Борислав Михайлов.
mominasylza.blog.bg
Виж още по темата:
samvoin.blog.bg/politika/2011/02/04/hronologiia-na-quot-sluchainite-quot-smyrti-v-pravitelstvena.679524
От скромните ми наблюдения установявам:
- стачките се зараждат като естествен народен протест срещу някаква несправедливост
- в самото начало стачките и масовите събирания
наистина носят законен и необходим висок морал
- ръководителите са искрени и проявяват завидни
организаторски качества
- в пика си стачките и гражданските масови движения създават трепетното чувство "СЕГА ИЛИ
НИКОГА!"
- ... и идва моментът,когато ръководното ядро
започва да мисли по-мащабно,по-национално...А
за тези мащаби трябват офиси,координатори/НАБЛЮДАВАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО НОВОТО ДВИЖЕНИЕ ПРОТИВ БЕНЗИНА "С И Л А "/
Ако още не са яхнати - предстои им.
Защото силите на статуквото не спят - властта не спи/макар да си я знаем че е тромава/когато става въпрос за КОКАЛА - Властта е будна !
Другото го знаете - половинчати обещания,минава време,протестът затихва,Старите синдикати поемат
темата да я доразводнят и,
ако не на третия ден,
то на 13-я ВСИЧКО Е ЗАБРАВЕНО...
Парата е изпусната,народецът още по-усилено започва да премята жълтите си стотинки за хляба...
Не участвам в обречени начинания,защото знам -
властта ще се зареди с допълнителна енергия -
ето успяхме да се "споразумеем" с народните движения...
:::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::
zmai.blog.bg
* Всички имаха работа.
* Независимо,че всички имаха работа,никой не
работеше.
* Независимо,че никой не работеше,петилетните планове се изпълняваха на 100%.
* Независимо,че плановете се изпълняваха сто на сто,в магазините нямаше нищо.
* Независимо,че в магазините нямаше нищо,всички имаха всичко.
* Независимо,че всички имаха всичко,всички крадяха.
* Независимо,че всички крадяха,стигаше за всички.
* Независимо,че стигаше за всички,всички бяха недоволни.
* Независимо,че всички бяха недоволни,всички гласуваха " З А ".
VVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVVV
zmai.blog.bg
Разбира се, сега кражбите са доста по - колосални и мащабни, както и след 1989 - а година, само че не за всички, ами са една малка клика и каста, която още тогава си създаде паралелната държава "Номенклатурия" (Както я нарича сполучливо Игор Бунич в "Златото на партията", към когото аз лично имам иначе доста резерви и съмнения, че служи на същата централа, на която служиха и служат и тези срещу които пише там, следейки пък реда му на мисли по други теми...)
Английският принц Уилям се жени. Много добре. Ние можем да го поздравим. Но защо България? Защо два телевизионни канала в България (не казвам, че са Български) ще излъчват на живо това действие? Защо обществената ни БНТ ще похарчи няколко стотици хиляди евро народни пари за да ни покаже далечните братовчеди на неадекватния Симеон? Ние тук какво? Нека церемонията я излъчват британски или американски канали.
Нима семейство създава наследник на българския престол (Опазил ни БОГ)? Не. Дали той се жени за българка или момиче, потомък на имигранти от страната ни? Не. Тогава с какво тази сватба е свързана с България?
Сватбата на наследник на трона да не би да е събитие от световната култура? Така да бъде. Така, че ни показвайте на живо всички сватби на всички монарси в света. След като сега това се счита за правилно в днешния свят. Не, показват ни английска сватба.
Защо? Не разбирате ли? Тъй като се жени наследник на трона.
Който определя правилата, реално управлява. Жени се този, който ще притежава света. И който вече притежава медии в света. И поради това канали и вестниците ТРЯБВА да говорят за това събитие.
Показът на сватбата на наследник на британския трон в глобален мащаб, като фройдистко приплъзване. Не е най-мощната страна. Като че ли. Една от обикновените монархии. Като че ли. Съвсем не управлява. Но е празник за целия свят.
Но весело ще бъде в този ден далеч не за всички. В този момент, когато на главите на младоженците ще се поставят корони, няколко българи ще умрат поради липса на пари за лекарства, десетина ще са емигрирали, а стотина ще са яли преди неколко дена. А добрата баба кралица Елизабет, чийто внук днес се жени, дори ще удостои тълпата зяпачи с един или два презрителни погледа. Защото и тя и внукът и са част от статуквото- богатите все по-приказно богати, а бедните все по-кошмарно бедни.
Нещо много Лондон ще се събере днес в нашия телевизор. Струва ми се, че това не е добре. Има ли някой сериозно си мисли, че българите днес ще се лепнат за екрана и ще участват като зрители в този празник?
Петър Тодоров
30dumi.pozicii.net
ВИЖТЕ И ТЕЗИ СТАТИИ
- Дунав премина критичното ниво край Видин written by observer
- Официално: Япония е преживяла ядрена катастрофа written by observer
- Вече диктуваме на компютъра „наум“ written by observer
- Блогът на miralyub :: С ирония за иронията:))) written by observer
- Кадафи: Швейцария е мафиотска държава written by editor
• Защото цигарите в Германия струват 8 лв. при средна заплата 3000 лв,
а в България струват 4 лв при средната заплата 600 лв
ЗАЩО ОЩЕ ПОВЕЧЕ МИ СЕ ГАДИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА ИЗМЕТ!
• Защото елементарната справедливост изисква или в Германия цигарите да струват 20 лв или в България да струват 1.60 лв
• Същото се отнася до алкохолните напитки, енергийни продукти /моторни горива и горива за отопление – бензин, дизелово гориво, електричество, природна газ, въглища и кокс/.
• Всичко това е последствие от така наречените „минимални нива на акцизите” в евросъюза, които и бързо и сигурно убиват българската икономика и вече доведоха народа до просешка тояга.
Справка: Минимални нива на акцизите в ЕС – Директива 92/12/EC
Стока - акциз
етилов алкохол- 550 евро/хектолитър чист алкохол
цигари- 1.28 евро на кутия
оловен бензин- 421 евро/1000 литра
безоловен бензин- 359 евро/1000 литра
дизел- 302 евро/1000 литра
Покрай всичките политически и чисто човешки простотии през отминалите седмици окото ми се закачи за странно изявление на СДС. Ни в клин ни в ръкав, синята агитка съобщи за световно-историческото си откритие:
„Тази година правителството трябва да повдигне въпроса за промяна на общата политика за акцизите на ЕС и задължително минималните прагове на акцизите трябва да останат в историята". С тази позиция излезе НИС на СДС. Според партията, ако отпаднат минималните прагове на акцизите, това ще доведе до по-ниски цени на горивата за домакинствата и бизнеса, ограничаване на контрабандата на цигари, горива и алкохол, по-конкурентна икономика и по-високи доходи на гражданите. „Ще поискаме България да направи коалиция, заедно с останалите страни от Централна и Източна Европа за това всяка страна в ЕС сама да определя акцизното си облагане. В противен случай ЕС ще изостава от останалия цивилизован свят. Ако европейските страни не са склонни на подобна стъпка, от СДС предлагат акцизът да зависи от средната работна заплата в дадена страна. Средната заплата в Германия е 5 пъти по-висока от средната работна заплата в България, така че и минималният акциз в България трябва да е 5 пъти по-нисък от този в Германия.
АЙДЕЕЕ, ОТКРИХМЕ ТОПЛАТА ВОДА!
В лето 2011-то синята кохорта от голямото болшевишко роене’90 изведнъж откри, че близане на евро задници усмъртява народа. Не става ясно обаче, защо „Тази година” правителството трябвало да повдигне въпроса за акцизите в ЕС. Тази години, господа е 2011, а ситуацията не беше по-различна и по времето, когато иванкостовото правителство с комсомолски плам в сърцата устремно дърпаше България да я навре в ЕС. Въпросната директива за минимални нива на акциза, както е видно и от заглавието й е от далечната 1992-ра! С други думи, всички правителства, които ударно тласкаха родината ни към новото й неоколониално битие са били великолепно информирани какво точно ще се случи след влизането ни в ЕС – влизане осъществено без всякакви условия и без нито един акт на адаптиране и на европейското законодателство към специфичните условия на България.
Знам, че надутите и надупени евролизачи гръмогласно ще пробват тутакси да се изхилят в байганьов стил, сиреч – я, какъв съм невежа! – и ще почнат много важно да обясняват, че това са смехории – ЕС не си адаптира законодателството към някой си! Който иска да влиза в евросъюза се нагажда към европейските правила…
Така ли? Ами тогава защо въобще трябваше да кандидатстваме за влизане в ЕС? За да харчим процентно в пъти повече за производство, отопление, транспорт и прочее при една напълно демонтирана икономика!? За да се превърнем окончателно в бананова република, на която опъват конците от презиращата я метрополия?
Повече от очевидно. И тук отново ще се върна на същината на попадането ни в ЕС.
ТЕ ПРОСТО НИ ЗАВЛАДЯХА
Вследствие на десетилетно промиване на мозъците с помощта на предателската ни политическа класа и комерсиалните медии, европропагандата създаде в мисленето ни стереотипи, които дори пред лицето на третата ни национална катастрофа, продължават да поддържат в масовото съзнание една лъжа, която днес не стои дори върху един-единствен аргумент. Лъжата за огромното щастие, което ни е налегнало вследствие на еврочленството ни. И независимо, че липсва и един дори аргумент, огромна маса българи и до момента като зомбирани повтарят, това което пералнята за мозъци им е инфилтрирала дълбоко в подсъзнанието – ние сме европейци, ние имаме привилегията да сме членове на Европейския съюз, ние пътуваме свободно в евросъюза (не чак толкоз свободно в шенгенската зона, ама карай!), ние можем да работим по Европа (в повечето случаи полунелегално), ние сме граждани на света…
В този зомбиран напев, разбира се, има толкова истина, колкото в напредничавата европейска максима – слънцето изгрява от Запада. Ние наистина сме европейци,
НИЕ СМЕ ИСТИНСКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Защото римската провинция Европа е създадена преди две хилядолетия в нашите южни земи и тъкмо тя дава името на континента.
Защото свободното пътуване, не е въпрос на членство, а въпрос на договаряне и сделки – може би трябва да съобщим на разпалените евроатлантици тъжната вест, че скоро и руснаците ще пътуват безвизово в Европа – успешно се водят преговори.
И защо, пита се в задачката, трябва да работим по Европа? Да, някой знаменит български професор може да ходи и да ограмотява по европейските университети, гениален български инженер да строи мостове над европейските долчинки, но защо стотици хиляди учители, строители, шофьори, преводачи, техници, граждани и селяни трябва да ходят да берат ягоди в Испания и марулки в Холандия и да ринат на говедата в Англия? Не е ли това случайно вследствие на факта, че същата тази Европа, с ентусиазираното участие на българските си маши, в това число и най-вече на сините правителства унищожи до корен българското земеделие и българската индустрия? Или в България не са расли приказни ягоди, без да бъдат поливани с бром и урина? Или е неизвестна в географския ни пояс марулята и никога не сме виждали говедо, та ако случайно го зърнем ще го сочим с ококорени очи, издавайки пъшкащи гърлени звуци?
Това е, уважаеми госпожици, госпожи и господа, тежката историческа участ на един народ, който не може да се отърве от навика си винаги да чака някой друг да дойде и да му реши проблемите, един народ, който не дръзва с един замах да обрише мръсната политическа пяна, която срамотно е полепнала по лицето му, замъглила е погледа му и къде с хитринка, къде с озъбване и най-вече с непоколебимо чувство на национално достойнство да озапти мерака на големите да му изпият кръвчицата.
Но се случи. А когато се случи подобно съдбовно надвиване, няма защо да се чудим, че половината народ продължава да е кьорав за простотиите борисови – когато си заврян в калта и ти натискат сурата в помията, хич не ти е до това дали те управлява пожарникар, милиционер или филанкишията; или някъде отстрани някъв синкав чакал се върти на сто и осемдесет градуса и уж съкрушено вие, че не трябва с подкован ботуш – такова, по врата на народа, по хубаво било с нещо по-меко, нещо – гуменка, пък може и домашен терлик…
nikstan.blog.bg
За да разберем сегашната криза трябва да видим как са се зародили и развили предишните такива. Въпросът е дали те се дължат само на ролята на пазара, на някакви грешки и недоглеждания или са си направо манипулации. Разбира се, не трябва да се пренебрегват и естествените процеси на развитие на пазарното стопанство, но според мен не само те са виновни за периодичните сривове на системата.
Нека да разгледаме два класически примера за такива манипулации.
Първата финансова пирамида е измислена от шотландеца Джон Лоу. Накратко историята е следната:
" След смъртта на Луи XIV, Франция е в катастрофално състояние. Заради войните водени от Краля Слънце, 56 % от всички държавни приходи отиват за лихви по дълговете на държавата. Херцог Филип, регент на младия крал наследник е в безизходица. Качването на данъците само влошава нещата в икономиката и финансите.
Точно тогава в Париж пристига Джон Лоу, авантюрист и дребен банкер. Познавайки се с херцог Филип Орлеански, не му е проблем да отвори Банк Женерал в 1719 г. Банката с позволението на регента скоро започва да печата банкноти. Банк Женерал започнала да отпуска и евтини кредити. Лихвите паднали до 6-4 % , докато преди това били 25-30% . Банкнотите станали толкова популярни, че хората ги предпочитали. Леки, удобни за носене и с благословията на самия регент Филип Орлеански.
През 1718 банкерът Джон Лоу придобива търговския монопол за френските територии в Луизиана и на Мисисипи, където се е предполагало, че има множество златни находища. За да финансира бизнеса си, Лоу основава т. нар. "Компания Мисисипи".
Акциите на компанията били изключително изгодни, за да могат все пак и бедните хора да участват в многообещаващата спекулация. Отделно, била проведена масирана рекламна кампания с пари на компанията. На акционерите се обещавало бляскаво бъдеще и високи печалби и т.н..
Действително само за няколко седмици акциите на Лоу се покачват рекордно. Имало дори дни, в които пред къщата му се виели опашки от хора, чакащи да закупят акции. Шотландецът става най-богатият мъж за неговото време.
Но още с появата на първите съмнения в начинанието му, неговият план започва да се проваля. Спекулантите са обхванати от паника и курсът на акциите пада светкавично. През юли 1720 "Компания Мисисипи" вече е неплатежоспособна, а мнозинството французи - финансово съсипани.
Друг класически пример е този от 1815 г. на Лондонската фондова борса , когато Натан Ротшилд умело подвежда всички други играчи.
Историята се разиграва по време на войната между Англия и Франция и по-точно битката при Ватерло спечелена от британците.
На 16 юни рано сутринта, куриер пристигнал в Лондон преди всички останали донесъл ценната новина за изхода на битката лично на Натан Ротшилд. След като разбрал новината, Натан отишъл на борсата и без всякакви емоции, дал знак на своите агенти да продават британските облигации.
Работата е в това че ако Великобритания загубела битката, това означавало че британските облигации ще паднат до дъното, но ако я спечели, то цените на ценните и книжа ще скочат многократно.Цените на последните паднали стремглаво надолу, а сред останалите играчи започнало да се говори, че Наполеон е победил и Ротшилд пръв е узнал това. Настанала паника и започнала масова продажба на "безполезните” вече британските облигации.
Точно тогава Ротшилд дал знак на своите агенти да започнат да купуват обезценените облигации на борсата. Малко по-късно официално било съобщено, че Уелингтън е надвил Наполеон, а цените на облигациите рязко се повишили.
За един ден богатството на Натан Ротшилд се увеличило двадесет пъти".
В общи линии се забелязва една и съща схема - отначало се надува някакъв икономически " балон " , свързан с определени нереални очаквания за непрекъснат растеж на някакъв вид бизнес бил той с имоти,ценни книжа, интернет / кризата Дотком / или с нещо друго. Известно е че дребните инвеститори се влиаят от поведението на големите, известна е и ролята на медиите за формиране на общественото мнение и очаквания, а и ролята на рекламата.
И сега у нас от всички по-голeми телевизионни канали текат непрекъснато реклами за бързи и лесни, при това изгодни кредити.
Естествено голяма част от хората се подвеждат по тях и взимат такива заеми / със скрити условия написани с дребен шрифт в договорите /.
След което голяма част от тях не могат да ги погасят и ипотекираното им недвижимо имущество или вещи стават собственост на банките.
При икономическите кризи тече същия процес, но в несравнимо по –големи мащаби. Хиляди фирми фалират и собствеността и бизнеса им стават притежание на кредиторите и на по-големите от тях компании.
По този начин започна и сегашната световна икономическа криза от САЩ, където банките конфискуваха домовете на милиони американци подвели се по тази схема.
Ето какво е поведението на Федералния резерв / формиран от частни банки, всичките притежание на евреи / -
" За да стимулира икономиката на САЩ, Федералният Резерв намалява основния лихвен процент до много ниски нива, което допълнително намалява лихвите по кредитите. Президентът на Федералният Резерв - Алън Грийнспан заявява по телевизията -
"Защо не вземете кредит с плаваща лихва, погледнете колко е нисък основния лихвен процент".
Еуфорията набира пълна сила - хората с добър кредитен рейтинг купуват второ и трето жилище, хората с нисък и лош кредитен рейтинг започват да лъжат за доходите си, за да получат ипотечен кредит. Банките от своя страна не проверяват кредитополучателите, защото самото жилище е вид осигуровка и банката "ще го лапне" при евентуален проблем с плащанията.
Появяват се финансови институции, често притежавани от известни банки, които започват да отпускат кредити срещу много високи лихви, достигащи до 30% за година, на хора без какъвто и да е кредитен рейтинг - групата наречена sub-prime.Появява се също така т.н. piggyback loan - кредит, при който "самоучастието" в покупката на жилището (около 10% за САЩ и около 15-30% за България), се разпределя като част от кредита. С други думи - хората могат да закупят жилище, без да платят и 1 цент.
Еуфорията вече може да се оприличи на буря - "куцо и сакато" вече участвува в пазара на недвижими имоти.
През 2004-2005 година, Федералният Резерв започва да повишава основния лихвен процент с 0.25% всеки месец. През 2006, ОЛП достига 5.25%. Така повечето кредитополучатели ползуват кредити с плаваща лихва, техните вноски нарастват неимоверно. Доста от кредитополyчателите не успяват да платят вноските си, и продават едно или няколко от жилищата си. Тези продажби са на доста високи цени и така почти никой не вижда идващата криза.
Годината е вече 2006 - 2007.
Тук можем да вметнем, че някои инвеститори, като например Мат Симънс, си продават жилищата на "космически" цени, и започват да живеят под наем.
Групата от sub-prime кредитополучатели "изгърмява" малко след хората, които изплащат по 3-4 ипотеки, част от които вече са продали имотите си.”
Държавата там също спомогна за този процес с така нареченото рефинансиране на уж закъсалите компании от порядъка на милиарди долари, тоест в наливане на пари / получени от данъкоплатците / в "каца без дъно”.
И у нас банките щедро раздаваха кредити на строителни фирми и много хора започнаха да инвестират в имоти, очаквайки цените им непрекъснато да растат. Дори и един бегъл поглед в историята показва че това е невъзможно и че е съвсем логично в един момент предлагането на имоти да стане повече от търсенето и съответно и този бизнес да се срине.
Е, банките не знаеха ли че това ще се случи – знаеха , разбира се , но те правят двойна печалба, веднъж като дават заеми с високи лихви и втори път като приберат ипотеките на закъсалите длъжници.
Както се казва историята се повтаря:)
Печеливши се оказват организаторите на схемата и тези, които разполагат с необходимата информация кога балона ще се спука.
Целта на тази публикация е и да знаем на кого да сме благодарни за сегашната и бъдещите икономически кризи.
nikstan.blog.bg
Статията на Гео Милев "Тайната" е публикувана за първи път през 1923 година в издавания от Николай Райнов вестник "Анхира". Изразените в нея възгледи за еволюцията на човечеството са удивително съзвучни с философията на Константин Циолковски, Владимир Вернадских и други философи космисти.
Гео Милев
ТАЙНАТА
(Окултни съждения на един непосветен в окултизма)
Оня, който съзерцава историята на човечеството и дири да долови смисъл, цел и идеал в тая история, може да конкретизира ясно и положително пред погледа си линията на едно непрестанно развитие. Непрестанно и последователно развитие на външния, физическия човек, от което пък произлиза едно духовно развитие на човешката общност - на цялото човечество. Следователно: едно биологическо развитие - усъвършенствуване - на външния и на вътрешния човек.
Процеса на това усъвършенстване наричаме история на човечеството. Историята не е хроника на войни, битки и дати. Всеки вид човешка дейност - безразлично: зло или добро - е усилие по пътя към едно предопределено съвършенство.
*
Човешката история почва от изгонването из рая. Раят е тайната, която Адам остави зад гърба си и която - още в първия ден - застана внезапно пред него: Идеала.
Адам - първия човек на библията - е първичната клетка на биологията. Адам в Рая - създаден от Бога по образ и подобие Божие - бе безплътен дух, бе духа Божи, Дух Святи; неговото изгонване от "рая" - това бе овеществяването на духа.
Света не е създаден в седем дни преди Адам да бъде изгонен от рая. Изгонването от рая - това е създаването на Света: овеществяването на Адама - на Бога - на Духа.
Бог скри себе си във форми от вещество. Адам - образ и подобие на Бога - бе вещество. Твърдо, непрозрачно. Адам бе камък. Оттук започва историята на човечеството.
*
Линията на човешката история до днес е едно дълго, непрестанно развитие на камъка, на веществото - до това, що днес наричаме Човек.
Първия човек бе абсолютно вещество: вещество, което бе втвърден дух. В това вещество имаше един жизнен трепет, движение - нека кажем: инстинкт. Сили на действие и на противодействие във веществото. Плазмата в първичната клетка. Елемента Дух.
Елемента Дух в първия веществен човек е в борба с неговата вещественост, ломи веществото и търси изход. Непрестанно, до днес и в бъдеще.
Линията на човешката история е една борба на Духа с Веществото, ред победи на Духа над Веществото. Оня, който съзерцава историята на човечеството, вижда, че тя - от първия ден до днес - е едно бавно, но непрестанно одухотворяване на веществото.
Биологическото изследване ни сочи постепенното усъвършенстване на видовете: преди всичко - усъвършенстване на човека. физиката на днешния човек не е тази на първобитния човек - някогашния брат на звяра. Веществото на човешкото тяло е облагородено, изфинено. Вместо абсолютната вещественост на първия човек - един звяр без интелект - днес виждаме телесна вещественост тънка, чувствителна; редом с това - и присъствието у човека на по-духовни стремежи и намаляване на чисто животинските, веществени стремежи. Виждаме, че у човека днес е развит в широки размери първичния нищожен елемент дух. Тялото се итънчава, отслабва - засилва се, увеличава се духът. Дали би било хипотеза, ако кажем, че духът расте за сметка на тялото?
Mens sana in corpore sano не е мъдрост, а абсурд. Здравият дух е невъзможен в здраво тяло. Дух и тяло са в противоречие. Са в борба. Досегашната история на човечеството ни показва, че постоянно е побеждавал духът. Досегашната история на човечеството е одухотворяване на веществото. Усъвършенстването, изфинването на веществото е одухотворяване на веществото. Ако предположим, че у първия човек - каменния Адам - е имало 99 процента вещество и само един процент дух, днес веществото у човека е намалено: днес вещество и дух - средно взето - са еднакви. Можем да вярваме - не, заставени сме да вярваме, че в бъдеще духът ще се увеличава все повече и един ден ще бъде 99 процента, а вещество само един процент. Това значи: ще бъдем безплътни. Това е въпрос на далечно бъдеще - но това заключение е логична консеквенция на историко-биологичното наблюдение: постепенното одухотворяване на веществото у човека. Целта на човечеството е одухотворяването на човека. Линията на човешката история свършва в това одухотворяване на човека.
*
Дух и вещество са едно. Веществото е овеществен дух. Светът е овеществяване в различни степени на Светия Дух на Всемира.
Духът - Светия Дух - е първичното вещество: философския камък на средновековните алхимици. Това е ефирът на науката. Светът е сгъстяване в различни степени на това първично, безплътно, невеществено вещество.
*
Ergo и човека.
Духът е живот, трептение, движение на първичното (невеществено) вещество. Веществото е спиране на това движение.
Движението е сложна хармония. Ergo духът. Всемирната хармония, хармонията на сферите: тя е целта на нашето несъзнателно, непрестанно одухотворяване.
Хармонията е Светия Дух. Бог. Линията на човешката история тръгва от тайната на веществото и свършва - трябва да свърши! - в хармонията на духа, който е днес тайна за нас.
Ergo човека.
Художниците дирят хармонията и постигат части от Мировата хармония на Духа: в звуци, в слово, в багри, във форми. Идеала на изкуството е върховния идеал на човечеството. Изкуството води човечеството към постигане на абсолютния дух - на философския камък - на Бога.
Всяко художествено постижение е разгадаване на част от Мировата Тайна, на част от Мировата Хармония.
Изкуството е окултизъм. Окултизмът би трябвало да бъде изкуство.
В. "Анхира", брой 7, ноември 1922 г.
zahariada.blog.bg"Тези хора бяха в повечето случаи историци любители, специалисти в други области, очаровани от романтиката на непознатото. Вярваха в най-различни невероятни хипотези и изпадаха в същото положение, в което се намираха някой именити учени – късогледство! “Не може – мислеше си професора – да застъпваш някакво мнение и да го защитаваш, без да имаш цялостен поглед върху всичко, засягащо дадения въпрос. Без да огледаш нещата от всички страни, и най-вече през очите на критиката, без да си запознат с всички факти е несериозно да твърдиш каквото и да било!” Но тези лаици не разполагаха с всички факти известни на науката и въпреки това заливаха света с всевъзможни идеи и “открития”. Ставаше непосилно да се раздели фантастичното от възможното и именно поради това Гарет не ги харесваше. Предпочиташе по-умерените – тези, които казваха “може би е било така, защото” и прилагаха прилични доводи в защита на това свое “може би”. Те биваха по-компетентни и разглеждаха проблема по-задълбочено, но най-вече ползваха само проверени и достоверни факти. Именно достоверността на археологическите находки предизвикваше най-големите разногласия. Палеофантастите, ако можеха да се нарекат така, виждаха във всяка по-странна находка доказателство за своята теория, а вкаменените умове на някой историци светкавично обявяваха тези противоречиви находки за фалшификат. След това ставаше страшно - веднъж използвана, мръсната думичка “фалшификат” се лепваше за открития артефакт и го следваше неразделно като по този начин го обезстойностяваше. Това, което не можеше да се обяви за фалшифицирано се запращаше в тъмната стаичка на историята и се считаше за проява на лош вкус, ако някой се заинтересуваше от него. От години професорът следеше отблизо действията и на едните и на другите. Недоволстваше от това, че палеофантастите даваха повод за омаловажаване сериозността на някое откритие с гръмките си хипотези. Дразнеше се, когато учените, изпаднали в невъзможност да дадат смислено обяснение по някакъв проблем, заравяха глави в пясъка, вместо да насочат целите си усилия в разрешаване на загадката. А цялата тази шумотевица заглушаваше разумният глас на отговорните историци, безкористно търсещи единствено истината. Гарет винаги бе проявявал огромен интерес към загадките на древността, но също така и никога не бе изпитвал желание да се намеси на нечия страна или дори да поспори с някой свой колега на някоя тема. Подобно на бездънна яма той попиваше всякаква информация, свързана с праисторията. Възползваше се не само от официални източници – напротив, не пропускаше да прочете дори редовете, написани почти на шега в някоя статия. Не бе изпитвал желание да обобщи знанията си и да създаде свои хипотези - не това бе начинът! Хипотезата се раждаше сама, без външен натиск, оформяше се сама – като естествен сбор от всички известни факти. "
sevt9.blog.bg
Един приятел отишъл на доктор,заради хипертония.
- Трябва да отслабнете! - казала докторицата,която по негови думи сигурно била около стоте килограма...
sevt9.blog.bg
Може ли да даваме такива луди пари за литър бензин, на фона на мизерните си заплати? Няма да коментирам очевидното. Ако вие желаете, може да изразите мнението си под публикацията.
nikstan.blog.bg
Първо обаче трябва да се уточни нещо – митът, че лютото е вкус се разбива днес от учените на пух и прах. Лютото е чиста и реална болка, уважаеми читатели. Когато консумирате люта храна или подправка, рецепторите в устната ви кухина изпращат сигнал до мозъка за болка. Все едно сте се наболи с нож или вилица. Но това в никакъв случай не трябва да ви плаши. Тази болка е сладка болка. Само докато попадне в стомаха, освен че ви дава солидна порция витамин "С", лютата болка унищожава над 300 болестотворни организма, които по един или друг начин са попаднали в него. Разбира се, това не е всичко. Минавайки през червата, там ужасните бацили също нямат шанс. Най-хубавото обаче е, когато лютивият вкус стигне до дебелото черво. СтомахКакто знаем, "изходът” на човешкия организъм е сбор от хиляди нежелани микроорганизми, които вредят на нашето здраве. Такива например са туморните клетки! Вярвайте, след като обядвате с люто, те също нямат шанс да оживеят. Точно за това от днес, когато ви пари на „изхода”, не се косете, нито пък се ядосвайте, бъдете спокойни, че с болката, и лошото си отива от вашето тяло.
nikstan.blog.bg
По времето на социализма, който по силата на възрастта си помня, имаше разни техники за имитиране на свобода на словото. Тогава също можеше да се критикува властта в медиите, но само до заместник партиен секретар или до заместник директор на завод. По-нагоре не беше приемливо. Така хем народът получаваше клапан, през който да изпусне парата, хем го залъгваха, че живее в демократична среда, хем оставаше общото впечатление, че генералната линия е добра, но има разни враждебни индивиди, които пречат на комунизма да възтържествува. Но те пък са заклеймени.
Не вярвах, че ще се върнем до това положение и дори ще паднем още по-ниско. Сега също е приемливо да се критикува и разследва до заместник. Защото генералната линия е правилна. И като казвам генерална линия, имам предвид, че генерална произлиза от генерал.
Е, някой кьопав министър може да сгази лука. Някой друг депутат може да се обърка. Но общо взето политиката е правилна и на върха на властта стоят свети безсребърници, които по цял ден и по цяла нощ мислят за доброто на народа. Сън не ги лови от грижи за нас.
Ако се вярва на българската „разследваща" журналистика, тези свети безсребърници на всичкото отгоре са и мъченици. Защото управляват един калпав генетичен материал. Който, представете си, има наглостта да си продава бебетата, бъбреците, яйцеклетките, телата.
Как си позволява този народ така да излага своите управляващи?
Добре, че българските „разследващи" журналисти бдят. И заснемат със скрити камери разни хорица, които доведени до пълно отчаяние, се чудят как да изкарат някой лев, за да се нахранят. След това будните репортери вдигат телефона, звънят на някой от властта, понякога дори на самия министър-председател. Показват им заснетото на лаптопа, властта кима тъжно и накрая взима мъдро решение. Защото генералната линия е правилна, само разни нещастни индивиди пречат на вселенската справедливост да възтържествува. Почти като при социализма. Даже по-зле. Защото тогава се критикуваше до заместник, но обикновените хорица не се пипаха.
Непосредствено след демократичните промени така наречената „разследваща" журналистика извърши огромен грях. Тя се сприятели с мутрите и ги описа като едни романтични робинхудовци, мъжки момчета, които са взели съдбата в собствените си ръце. Те „живеят бързо", умират млади и красиви, манекенки плачат за тях на погребенията им. И никой не разказа, че те всъщност са боклуците, изкрали ДДС-то на държавата или някой друг обществен фонд, с който трябваше да ни се оправят улиците, да се грижат за здравето ни, да се образоват децата ни. Голяма работа! Я виж колко са сладки тези мутри в черните си дрехи, как се забавляват по цели нощи из заведенията, как им се умилкват най-красивите жени на България, как ги ухажват политици.
Разследващата журналистика не разказа и как тези симпатични мъжкарчета изнасилват и бият жени, продават ги за проститутки, доставят дрога на децата ни, изнасилват се помежду си за отмъщение. Въобще медиите ни спестиха цялата низост на мутренския свят и създадоха нови герои. Всички момченца искаха да са мутри, всички момиченца искаха да са любовници на мутри и да им раждат деца. Разследващи журналистки ахкаха пред мъжествеността им, Слави Трифонов ги възпя: „Ние сме лошите в страшния филм". Завеса. Подсмрък.
Това е лошо, но не чак толкова, колкото грехът,който извършва разследващата журналистика днес. Тя се е гушнала с властта. Размазва в репортажи бедни хорица, но щади управляващите и си сътрудничи с тях в името на благото на народа. Каква пародия! Гьобелс има какво да научи от нашата „разследваща" журналистика. След демократичните промени не станахме по-богати, не станахме по-свободни - защото сме бедни, а бедният е закрепостен. Единствената ни истинска облага за последните 21 години е свободата на словото. Само това получихме. И ако сега здравата, топла, направо сексуална и изнасилваща свободата на словото прегръдка между медии и власт, ни отнеме това - какво ни остава? Нищо.
Имам няколко идеи за „разследващите" журналисти
Спрете да снимате майки, които си продават децата и глави на семейства, които слагат цена на бъбрека си, за да си оправят дълговете и кредитите. Оставете на мира жените, които ходят до Гърция да си продават яйцеклетките. Запитайте се - кой ги доведе до това състояние? Кой прави възможно и печели от разпродаването на телата и децата им?
Романтичните мутри, които изкрадоха обществените фондове по нечия заръка? Политиците, които не знаят как се управлява държава, но винаги знаят как да излязат от властта по-богати?
Задайте и други въпроси:
От какво се издържа политик, който тръби в медиите, че се отказва от заплатата си в полза на сирачета?
Защо за здраве и образование няма пари, но за магистрали и детски площадки, които се откриват пред телевизионни камери, винаги има? С кого другаруват хората, които печелят обществените поръчки за тези магистрали?
Кой трябва да се погрижи за интеграцията на проститутка, която иска да продаде поредното си дете? Тя ли е виновна, че имаме толкова ниско обществено дъно, което се обитава от над половината от населението?
Кой ви насъсква против циганите, за да отклони вниманието от собственото си забогатяване?
Защо политиците могат да бъдат видени по-често в сатирични шоупрограми, отколкото в сериозни разследващи репортажи? Защо Иван и Андрей се шегуват с точно определени политици и показват „човешката и симпатична" страна на точно определени други?
Защо по новините на bTV пускат „обикновена гражданка", която казва, че някой си важен човек във властта е „новият Левски", но не ме пускат мен, която искам да го питам къде са парите за здравеопазване?
Всяка власт е греховно зачената
Няма невинни там. Достатъчно дълго съм на този свят, за да го знам. Няма месии. Но нали затова е журналистиката, особено разследващата? За да държи този грях по някакъв контрол.
Защото всички нищожества на общественото дъно са родени от този грях. Колкото е по-греховна властта, толкова повече нещастници и лузъри създава. Аз не искам да гледам продукта на този грях. Той е ясен и сравнително невинен, защото никой не го е питал, когато го е зачевал.
Ако баба гледа марихуана на село, не е виновна тя, а тези, които са изкрали парите за пенсии. Ако лекар взима подкуп, той е по-невинен от тези, които са изкрали парите от здравната каса. Ако майка си продава детето, нея ли да снимаме със скрита камера или е по-редно да питаме защо хората са доведени до такава бедност?
Не искам разследваща журналистика, която ми показва тези нещастници. Аз искам да видя създателите им разобличени. А те по йерархията са над заместник.
nikstan.blog.bg
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
