И сега идва най-важният момент, защото закваската вече е достатъчно силна и трябва да уловим момента, когато достигне максимално ниво, т.е. когато се удвои по размер. В тоя момент тя е максимално силна.

Делим я на две части.
Първата половина е нашата вечна закваска. Нея я слагаме в буркан с пластмасова капачка, с дупчици (за да диша) и я поставяме в хладилника до следващата процедура. А с втората част омесваме хлеб. 

После изваждаме буркана със закваската – подхранваме я, оставяме я на топло - и тя отново е готова за бой!

http://www.logoslovo.ru/forum/all_1/topic_14123/

Превод, Григор Симов

Песен на Раковски

Когато бях детенце

тихо, нежно, мило;

когато бях аз момченце

лудо, младо, живо;

кога стигнах на години,

кога станах дедо,

един беше моят баща,

едно бе ми чедо:

Свобода, свобода!

Заробен бях, измъчен бях,

страдах вов неволя,

ала съвсем убит не бях —

имах своя воля;

па оставих България,

по света се скитам,

за да стана Еремия,

свободно да викам:

Свобода, свобода!

Будя брат си да не спава,

ами да работи;

на турците да не дава

своите имоти;

говоря му да развяже

поробени ръце,

па заедно с мен да каже

сос юнашко сърце:

Свобода, свобода!

Но всеки спи, всеки дреме,

не ще и да знае;

един казва: „Не е време!“,

а други нехае;

всеки иска да добие

всичко наготово,

с чужда уста да изрече

това свято слово:

Свобода, свобода!

Я чуй мойта малка молба,

брате ти мой мили!

Ази видя, че болея,

падат мойте сили!

Дойди при мен пред смъртта ми,

па ми кажи само

една дума, сладка дума,

да занеса тамо:

Свобода, свобода!

www.bulgarianhistory.org/bit-i-kultura/bylgarski-stihove/luben-karavelov-pesen-na-rakovski/

• Екип "Българска история"
• 02 април 2013

AAA

На 2 април 1821г. е роден един от хората, отдали живота си на България, благодарение на които ние днес можем свободно да се наречем българи. Създател на редица организации, издател на вестници, ръководител на легии и въстания, Георги Раковски отдава целия си живот на една кауза – освобождението на България. Нека ви разкажем малко по-подробно за житейския път и дейността на този велик българин.

Георги Раковски е роден в началото на месец април в град Котел. Рожденото име на героя е Съби Попович, като той по-късно приема името Сава. Баща му е заможен търговец и занаятчия. Някои историци твърдят, че Раковски наследява своя бунтовен характер от майка си, Руска Мамарчева. Тя е роднина  на един от големите български борци срещу Османското робство – капитан Георги Мамарчев, който участва в Руско-турската война от 1829г. като капитан в императорската армия, води български отряд и дори достига до Сливен. Скоро след края на войната е един от организаторите на българското въстание от 1835г., наречено Велчова завера. Младият Сава Раковски е впечатлен от жертвоготовността и силната фигура на вуйчо си и именно затова по-късно той приема неговото име – Георги.

Произходът на Раковски му помага да се превърне в един от образованите за времето си българи. Той учи в килийното училище в Котел, а по-късно продължава в Карлово, където обаче не завършва заради върлуващата чумна епидемия, а заминава с баща си за Цариград. Учи в елитно гръцко училище, където изучава най-различни предмети. Независимо от близките контакти с гръцките си учители обаче, Георги Раковски е силно повлиян от фигурите на Неофит Бозвели и Иларион Макариополски, което го подтиква да се включи в борбата за независима българска църква.

След няколко години престой в Османската столица Раковски оформя своите възгледи за ситуацията на Балканите. Той, подобно на много други млади българи, започва да милее по родината и да желае искрено нейното освобождение. През 1841г. започва активно да работи по въпроса. Тръгва за град Браила, където се сдобива с гръцки паспорт и започва да учителствува, като същевременно взима участие в т.нар. Браилски бунтове. По-късно заради това е осъден на смърт от турците, но с помощта на приятели той успява да избяга и заживява в Марсилия.

Дългът към родината обаче го зове. След близо две години прекарани във Франция Раковски се връща в родния Котел, където местните еснафи водят активна борба срещу чорбаджиите. Те, заедно с Георги, са наклеветени и осъдени като бунтовници. Раковски е изпратен в затвора в Цариград, където излежава присъдата си близо 3 години, но престоят му там далеч не успява да повлияе на родолюбивите му идеали. Веднага щом излиза на свобода, Раковски се захваща още по-пламенно с революционната дейност и продължава да търси пътища за освобождението на България.

В началото на 50-те години между Русия и Високата порта избухва Кримската война. Тогава в столицата на султана група българи начело със самия Георги създават Тайно общество, което да предава информация на руснаците. Съзаклятниците заедно с Раковски постъпват като преводачи в турската армия, но делото им скоро е разкрито и те са арестувани. Георги успява да избяга и се спасява от съда. Преминава на българска територия и повежда чета от 20 момци, с която действа из Балкана и отново прави опит да съдейства на руснаците. Великите сили обаче застават на страната на Османската империя, императорските войски на Петербург са отблъснати и Раковски се вижда принуден да разпусне своята чета. Той се връща за кратко в родния си Котел, където написва прословутата си поема „Горски пътник“, заминава за Букурещ и я редактира, а по-късно се премества в Нови Сад (Австро-Унгария) и я отпечатва заедно с първия брой на вестник „Дунавски лебед“ .

През 1857г. от Високата порта решават да предприемат действия срещу българския революционер. Оказан е дипломатически натиск и в крайна сметка Раковски е принуден да напусне Австро-Унгария. Заживява за кратко във Влашко, а по-късно се премества в Русия. Зад граница той продължава да твори, събира български народни песни и пише съчинения. Отново поема на път и се установява в Сърбия, където продължава издаването на „Дунавски лебед“.

През 1861г. революционерът изготвя два много важни документа, „План за освобождението на България“ и „Статут за привременно българско началство в Белград“. Планът за освобождение е приеман от повечето историци като твърде наивен, но той допринася за това българската революционна борба да започне да се организира. Стихийните проявления на четничеството в следващите години ще бъдат заменени от комитети и сериозни дейци, а планът на Раковски дава началото на една идея, която по-късно ще бъде доразвита от личности като Любен Каравелов и Васил Левски.

В плана се предвижда да се образува българска военизирана част, която да премине в родината и да вдигне на бунт местното население. Революцията трябва да бъде водена от българско правителство в Белград. Именно такова е създадено през 1862г. в сръбската столица, а председател става самият Раковски. Още същата година е създадена и военната част под името Първа българска легия – в нея влизат много българи, сред които и самият апостол на свободата Васил Левски. В начало легията се приема добре и дори преминава през своето бойно кръщене, като се бие с турския гарнизон на Калемегдан. Обстоятелствата на Балканите обаче довеждат до разпускането й – умелата политика на османците успява да подобри отношенията между двете държави и да принуди българите да търсят други пътища за своята свобода.

Георги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски) е български революционер и възрожденец. Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, публицист, журналист.

1874 година – роден е българският военен деец Петър Цанев

Петър Цанев Цанев е български военен деец, полковник, участник в Балканската и Междусъюзническата война, в Първата световна война, през която командва 3-ти планински пехотен полк, след нея е командир на 18-и пехотен етърски полк (6 декември 1919 – 17 декември 1920).

1930 година – родена е българската народна певица Стефка Съботинова

Стефка Съботинова е българска народна певица, изпълнителка на песни от Тракийската фолклорна област. Световна известност добива през 1994 година с песента „Притури са планината“, с новия модерен аранжимент на Жаки Анона. Стефка Съботинова има издадени два самостоятелни диска и един дуетен албум с певицата Тинка Пешева.

www.bulgarianhistory.org/na-tozi-den/%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BD-2-%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB/