1. Правилна хидратация
Известно е, че е възможно да се изпие и твърде много вода, а в този случай в организма се стига до недостиг на натрий, който води до хипонатриемия. Солта едновременно помага на тялото да абсорбира водата и да поддържа баланс на натрий в организма.
2. Детоксикация
Солената вода съдържа минерали, които помагат в естествената детоксикация на организма и изхвърлянето на вредните токсини, а също така имат и антибактериални своиства, и изхвърлят вредните организми.
3. Храносмилане
Солта активира жлезите в устата, които същевременно отделят протеин, който помага за правилното храносмилане и така допълнително улесняват процеса. С тази напитка подуването ще стане минало.
4. Сън
За тези, които страдат от безсъние солената вода може да бъде решение за неприятните проблеми. Естествените минерали в солта успокояват тялото и нервната система и намаляват нивата на кортизол в организма, така наречения хормон на стреса, който често не ни дава да спим.
5. Кожни проблеми
Всички искаме да имаме здрава и красива кожа, а в това също ни помагат минералите, които откриваме в солта. Те намаляват акнето и съживяват кожата, която става гладка и чиста.

Канадският археолог Франсоа Жакард твърди, че това, което повечето хора учат в учебниците по история е лъжа. Според професор Жакард ROG (Рептилоидно окупационно правителство), което дърпа конците на много от най-силните държави, преценява какво да се прикрие и какво покаже от историята.

72-годишният учен е ходил на много археологически разкопки и научни експедиции в Мексико, САЩ, Гватемала, Египет, Тибет, Непал, а след 1991-ва г. и в Кавказ.При проучванията си той успява да намери навсякъде исторически податки, които говорят за истината. Така например по време на разкопки в гватемалската джунгла, той се натъква на над 1000 годишен каменен барелеф, който изобразявал как местни индианци работят като роби, а над тях като господари се извисяват странни влечугоподобни хуманоиди. Днес мнозина не се и съмняват, че става въпрос за рептилоидите, за които се предполага, че дърпат конците на света, ръководени от древното същество, което ние познаваме като Елизабет ІІ.

След близо 40 години проучвания и ходене по мъките, професор Жакард най-накрая може да намести пъзела и да ни представи една сравнително ясна картина. Той твърди, че преди около 45 хиляди години в Европа живеели неандерталците – диви и първобитни същества, които почитали Белия червей (рептилоид-превъплащанец, който най-вероятно можел да придобива формата на гигантски бял червей). Господството на неандерталците не продължило дълго, тъй като от изток започнало нашествие на доста по-развити и цивилизовани племена, които днес науката нарича кроманьонци (нашите предци). В поредица тежки сражения кроманьонците сразили неандерталците, а Белият червей бил убит и ритуално изгорен. Това привлекло вниманието на други рептили, които оттогава започнали да следят съдбата на този войнствен и по-развит народ. Винаги, когато една от човешките цивилизации се развивала, рептилите се загнездвали в нея и с манипулация я разрушавали отвътре. Според канадския професор така се сринали Египет, Рим, маите, толтеките и много други цивилизации.

Днес рептилите продължавт да работят по своят най-грандиозен план – поробването на човечеството и превръщането на планетата ни в източник на ресурси и храна за гущерите. В уречения ден, когато са готови, те ще открият истинските си лица и използвайки армиите на човешките държави, които са се превърнали в наемнически групировки, ще смажат всякаква опозиция. Инструментално в ръцете на гущерите ще се окаже НАТО. Именно затова сега върви информационна война срещу кандидата за президент на САЩ Донълд Тръмп, който иска да разпусне НАТО, както и срещу Русия, Китай и други държави, които не се подчиняват на влечугите. Нещо повече, професор Жакард твърди, че е намерил сигурни документи и кореспонденция между отделни координатори на рептилските сили на Земята, но те ще бъдат разкрити само в случай, че нещо му се случи. Думите му се потвърждават и от други хора, които вече знаят истината. Някои дори са виждали как военни изтребители на НАТО екскортират рептилоидски летателни апарати.
брадва

В конспиративен план за унищожението на народите „Златен милиард” е включена и България.

В средата на 90-те години е излязла от печат преведена на руски книгата „Комитет на 300”, в която се описват заговорът срещу народите.

Автор на книгата е полковник от разузнаването на САЩ, който в продължение на 30 години е изследвал механизмите на тайното правителство на света и стига до заключението, че 300 от най-богатите фамилии на света контролират глобалните процеси. Те са създали план за унищожението на нациите наречен „Златен милиард”, в който влиза и България.

За този комитет на 300-те пише и българският автор на книгите за световната конспирация, Никола Маринов Николов. Те са във върха на йерархията на тайните общества занимаващи се с конспирации. Според разбиранията на тези 300 фамилии е, че ресурсите на земята са ограничени и те стигат за комфортен живот само за 1 милиард души. Затова те са решили, че трябва по-голямата част от населението на света да загине и да останат само 1 милиард да живеят охолно. Други изследвания обаче сочат, че ресурсите на земята, ако се използват рационално биха задоволили нуждите не само на сегашното население от над 7 милиарда души, а и малко повече. Така, че техните планове са нечовешки и престъпни. Освен това в щата Джорджия са изградени през 1979 г. 4 гранитни камъка, на които са написани на 8 езика десет правила на „Епохата на разума”, в които се казва в първото от тях правило, че трябва да се подържат не повече от 500 000 000 души население на земята. Това също е от този тип планове за населението на света. В програмата „Златен милиард” влизат някои държави, срещу които няма да се упражнява геноцид, те ще живеят и ще се радват на земните блага след измирането на другите народи. Това са САЩ, Канада, Япония, държавите от Западна Европа и Израел.

Народите, срещу които е създаден този план за унищожение са Русия, България и по всяка вероятност почти всички останали, само че с различен подход към всеки народ. Например срещу арабските народи ще се използва войната с техния ислямски фанатизъм, към което те са много податливи. Към повечето от останалите като на първо място е Русия – изпитано и сигурно средство са алкохолът, пушенето на цигари, наркотиците и разврата. Тези средства са признати за оръжие за масов геноцид срещу народите. Това е решено още през 1985 година, но специално алкохолът се употребява по-отдавна. Тези методи са насочени главно срещу младото поколение до 35 годишна възраст. За по-старите е решено да бъдат морени с глад и беднотия. Това се отнася и за България. Това разкри и узбекския д-р философия и психолог Мирзакарим Норбеков. Той също обясни тази теория през септември 2013 г. в София, за която не посочва обаче кой я е създал и реализира. Важното е, че за нас това е очевидно и го преживяваме.

Българите по всяка вероятност не осъзнават това, което им се случва като умовете им са заети с борбата за оцеляването и им промиват мозъците с цензурирани новини от телевизията и безсмислени турски филми. Трябва народът да разбере ясно, че става въпрос за неговото буквално физическо оцеляване. Властите така са го обсебили, че гръбнакът му е пречупен, за д ане може да се съпротивлява. За 25 години на демокрация се случиха много лоши неща с народа, а народът не успя да се вдигне на бунт и да защити правото си на съществуване. Разпродажбата на промишлеността на безценица, унищожаването на армията, продажбата на земята, намесата на Международния валутен фонд и другите постижение на демокрацията са ни довели до голяма бедност и много хора загинаха от глад и други причини свързани с обедняването. За всичко това е виновен този таен план „Златен милиард” и тези, които са го създали.

Въвеждането на многопартийна система по примера на демократичните страни е една от главните причини за погрома над икономиката и народа с участието на чужда етническа партия, създадени против конституцията на България – ДПС, под диктата на САЩ. Всяка политическа партия представлява организирана терористична организация за разграбването и унищожението на държавата и народа. Провежда се явен геноцид над българския народ и се заличава неговата памет в историята, а той сам не можа да се вдигне на бунт, за да защити правото си на съществуване.

Всичко това се извърши с дейното участие на родните български масони, много, от които са бивши членове на ДС. На всичкото отгоре натрапват исляма и се опитват да наложат враждебна религия и етнос, който не познава истинския Бог. Това е още по-голяма загуба за народа и цели унищожението му. Мохамеданството е създадено за ограничаване и унищожаване на християнството. Но всички събития, които се случват у нас и по света ни подсказват, че живеем в последното време според пророчествата на Библията. Освен борбата за физическото ни оцеляване трябва да разберем и другата важна вест за нас, която ни носи Библията и това, което предстои да стане според писаното в нея./chudesa.net

“Джагфар тарих“ (или „Историята на Джагфар“) е ръкопис от ХVІІ в.

       Сеид Джагфар е историческа личност, той е имал българско самосъзнание, бил е богат човек и финансира (меценат е) препис на няколко стари книги от ХІІІ до ХV в.в., които са събрани в общ свод, носещ неговото име.

За сеид Джагфар сведения дава казанския писател Вахит Имамов в книгата си „Запрятанная история татар. Национально-освободительная борьба татарского народа в ХVІ-ХVІІІ веках за создание независимого государства.,1991. 

protatar.narod.ru/Kitaplar/TatarHistory.html

Вахит Имамов пише: „В ответ на русский произвол татаро-башкирское население взялось за оружие. В апреле 1682 года восставшие обрушились на закамские крепости. В мае в осаде черемис, мордвы, башкир, татар оказалась Уфа. Восставшими были заняты семь пригородов Казани. Количество повстанцев царские чиновники оценили в 30 тысяч, но, по-видимому, эти данные преувеличены. В июне восставшие захватили Пьяный Бор (Красный Бор в Агрызском районе Татарстана), запылали монастыри и церкви, помещичьи усадьбы. Татары, башкиры, мордва осадили Каракулино, Кунгур, напали на Самару. Главным вождем восстания выступил феодал Сеит Ягафаров. Более конкретных данных о нем пока не найдено.“

Първата и най-важна книга, която е поместена в свода на сеид Джагфар, т.е. в „Джагфар тарихи“, е книгата „Барадж тарихи“ от ХІІІ в.

 Българският владетел Барадж от ХІІІ в. е също историческа личност. Неговото родословие (шеджере) е съхранено в съчинението „Дафтар-и Чингиз-наме”.

През ХІІІ в. владетеля Барадж натоварва волжко-българския учен Баба Худжей да напише, на основата на съществуващите летописи, историческа книга за волжките българи.

Очевидно е имало исторически хроники във Волжка България преди ХІІІ в., понеже през 1959 г. в Мадрид бе открит ръкопис от ХІІ в. на андалузкия историк ал-Гарнати, в който ал–Гарнати твърди, че при посещението си през ХІІ в. във Волжка България, е чел някаква българска историческа книга и упоменава, че нейното заглавие е: „История на България” (Абу Хамид ал-Гарнати. Ал-Му`риб ан ба`д аджаиб ал-магриб: „Това прочетох в История на Булгар, преписана от български кадия, който е бил един от учениците на Абу-л-Масали Джууейни...”).

Абу-л-Масали ал-Джууейни (ум. 1085 г.) е имам на два свещени града, Мека и Медина. При него учи волжкия българин Якуб ибн Нугман, който е съученик на бъдещият арабски енциклопедист ал-Газали (1058 - 1111).

Този, който е преписал книгата и за който съобщава ал-Гарнати, е Якуб ибн Нугман. Автор на летописа е неговият баща Нугман ибн Хамид, чиято книга се казвала „Казий китаби” (с. 105, цитатите са по „Джагфар тарих“, С., 2005). Първоначално името на тази книга е „Кади китаби” (с. 17). Вероятно „Кадим китаби”, от араб. дума „кадим” (околовръст). Сиреч, в превод нещо като „Книга за нещата около нас”. Синът на Нугман, Якуб „собственоръчно преписал и дописал „История на България”, която нарекли „Казий китаби”” (с. 105). Ще рече, тюркският превод на арабското „кадим”, е схванато като „казий” и заглавието е „Книга за земята ни”.

За да разберем пълната и многозначна семантика на хуно-българските термини „кизи, кесе”, които по-късно са заети и в тюркския език, е необходимо да интегрираме тюркоезичното значение на тази дума като територия (земя, кааза), със съхраненото у дунавските българи (и у русите) значение за вербалност (сказание, казвам, сказал, указ, приказ, наказ). В руските производни „указ, наказ, приказ” много ясно се е съхранило значението за „държавна реч”, следователно „киси, кезе”, не е просто абстрактно-географско понятие за земя, а държавно понятие за земя. Това е причината „Кади (м) китаби” на Нугман да стане „Казий китаби”, понеже арабското значение на „кадим” (крачка, околовръст) постепенно се развива в арабската теология в посока на суфизма (крачките на дервишкото изкуство) и не удовлетворява историческата семантика в книгата на Нугман, която през ХІІ в. Гарнати вече знае като „История на България“.

Нугман ибн Хамид, бащата на Якуб ибн Нугман, умира през 1061 г. „През 1061 г. куманите нахлули и убили кана и сеида Нугман” (с.103), четем в Барадж тарих.

И така, през ХІІІ в. Баба Худжей ползва книгата на Нугман и Якуб „История на България“ при написването на своя ръкопис „История на Барадж“ (Барадж нарих).Но освен от тази книга, Баба Худжей ползва и една друга книга – „История на Хазария“.

Абдула ибн Башту е знатен волжки българин. В периода 922 година - 943 година живее в хазарската столица Итил, където продължава литературното дело на баща си Микаил. Това го прави изключително интересен автор за хазарологията, понеже неговата книга по-късно става известна като „Хазар тарих” (История на Хазария). В нея се съдържат важни данни, не само за българската, но и за хазарската история.

Тези данни „Барадж тарих” компилира през ХІІІ век.

Книгите „История на Хазария” (Х век) от Абдула ибн Башту и „История на България”(ХІ век) от Нугман, не са запазени. Но много от тях е компилирано в книгата „Барадж тарих” (”История на Барадж”), писана от Баба Худжей през ХІІІ век. Тази книга се смяташе за изгубена, но един ръкопис от нея се оказа спасен от сталинските погроми през 1938-1940 г.г. върху старите книги с арабско писмо в СССР и той бе издаден в края на ХХ век в елцинова Русия.

Около 922 година Ахмед ибн Фадлан забранява епоса „Шан кизи дастани” на Микаил Башту и неговият син, Абдула ибн Башту, напуска гр. Болгар и се установява в гр. Итил, хазарската столица. Едва през 943 година Абдула ибн Башту, „доволен от реформите (на владетелят на Болгар Мохамед, син на Ялкау, който е балтавар от 943 до 976 г. - б. м.) посветил на кана своя дастан „Кисек - баш”, който започнали да наричат и „Кисекбаш китаби” (с.76). Дастанът на Абдула ибн Башту е продължен след 944 година от неговият син Мамли. Тази книга става известна като „Хазар тарих”  (”История на Хазария”) и съдържа сведения за Хазария до нейният крах през 969 година.

2.

Нурутдинов е племенник на Ибрахим Нихматулин, който съхранява в себе си до 1938 г. волжко-български ръкописен свод "Джагфар тарих", съдържащ стари исторически компилации за волжките българи, писани и преработвани от  ХІІІ в. до ХVІІ в.

През 1938 г. има заповед от Сталин всички стари книги на арабица и латиница да се изземат от библиотеките, а който притежава ръкописи бил длъжен да ги предаде на НКВД, ако не го чакали съд и убийство. През същата година дългия дебат на каква азбука да пишат в СССР, т.е. на латиница или на кирилица, приключва в полза на кирилицата, независимо, че Луначарски е отстоявал, че латиницата е „пролетарския алфабет“. От 1938 г. започва чистка от обществени библиотеки на книги и от лични архиви на ръкописи, особено писани на арабица. По това време са убити много изтоковеди от НКВД.

Нихматулин решава да преведе и препише свода на руски  и през 1939 г. предава оригиналите на НКВД.

Ибрахим Нихматулин умира през 1941 г. във войната.

Бабата на Нурутдинов му дава летописите. Те са преписи на руски език.

През 70-те години Нурутдинов се опитва да привлече интереса към руските преписи, но не успява. Но по времето на Елцин ръкописа е издаден в Русия. През 2005 г. е преведен на български, под редакторството на проф. Пантев.

Проблемът е, че Нурутдинов не смята за достойно, че е овъзмездил паметта на чичо си Ибрахим Нихматулин и започва да публикува собствени писания, представяйки ги за някакъв ръкопис "Хон Китаби" от Кул Гали, който също бил сред руските преводи на чичо му, но КГБ я откраднали от вилата на Нурутдинов (?).

Така, преразказвайки по памет „Хон Китаби“ се родиха още 2 тома (а вече са повече) т.нар. „булгарски летописи“, които са лично писателско дело на Нурутдинов, но които той представя като стари исторически хроники. Това писаческо менте на Нурутдинов обезсмисли делото на чичо му, понеже на всички е ясно, че нещо не е наред, а и стилистически Нурутдинов няма как да имитира старите хроники, да не говорим за съдържание…

Ф.Г.-Х.Нурутдинов

 Последната книга от 2011 г. на Нурутдинов, пак някаква стара и изнамерена хроника (тарих), се казва "Болгар тарихи" и в нея Нурутдинов вече пее, по свирката на КГБ, че българите произхождат от тьорк, демек от траките.  Тъжна работа…

Между другото, сведенията в том 1 на „Джагфар тарих“ (той единствено е преведен на български), заслужават внимателно проучване и делото на Ибрахим Нихматулин, съхранил волжко-български средновековни компилации, трябва да бъде адмирирано. За съжаление, по-често се говори за Нурутдинов, отколкото за чичо му, истинският българин съхранил средновековни ръкописи.

След като се изчистят с време фалшификациите на Нурутдинов, „Барадж тарих“, единствените съхранени компилации, чийто корен води към ХІІІ в. в свода „Джагфар тарих“, ще намери своето място в културната история на българите, така както и „Слово за Игор“ има такава сред руснаците, независимо, че също няма оригинали.

3.

Каква е спецификата на средновековната волжко-българска историческа литература?

През 922 г. волжките българи, начело с техният балтавар (васал на Хазария) Алмъс, приемат официално исляма, след нарочно посолство на Арабския халифат до гр. Болгар на реките Волга и Кама, в което участва и Ахмед ибн Фадлан. Последният е автор на т. нар. „Записки от Болгар”, които стават много популярни сред средновековните арабоезични историци и географи.

Волжко-българската средновековна историческа литература следва като стил и жанр арабоезичната.  На арабски език пишат не само араби, но иранци, хорезмийци и т.н.

В какво точно се състои „стилът и жанра” на арабоезичната средновековна историческа литература? Ще посочим някои характеристики на последната, основавайки се на забележките на такъв забележителен ориенталист като В.В.Бартолд (1869-1930):

А) Сведенията са заемани по книжен път.

Това означава, че всеки следващ автор компилира от предишните, при това често без да се посочва откъде и от кой заема. В резултат, при някои от компилаторите можем да открием по-добре съхранен зает текст, отколкото при запазените преписи от оригинала.

Б) Хронологична неяснота и неопределеност.

Арабоезичните историци и географи определено пишат „по теми”, т.е. да си представим, че един автор от ХІІ в., наред с останалите теми, пише и за българите. В тази тема той преписва и компилира по книжен път почти всичко, което е открил за българите в предишните автори. Но в така съставеният „пасаж за българите”, отсъства хронология. Авторът просто събира механично всичко, което може да открие за българите, но няма западният хронологичен усет. Ако съберем всичко писано за българите от арабоезичните автори, ще получим нещо като свод за българите, т.е. много сведения, но само за някои от тях можем да уточним за коя епоха са, т.е. тепърва предстои дълъг и сложен съпоставителен анализ. Голяма грешка е, ако един автор е от Х в., да се смята, че казаното от него (включ. и за българите) се отнася за Х в.

Тези, упоменати от нас най-важни особености на арабоезичната средновековна историиография, трябва да се имат предвид, когато разглеждаме средновековната волжко-българска историческа литература, която следва същите жанрови особености, за да отсеем кое е автентично и кое е модерен фалшификат. И за да не бъдем лесно манипулирани.