Входът Господен в Иерусалим Неделя Вайа - Връбница, Цветница Вход Господень в Иерусалим. Вербное воскресенье. Entry of Our Lord, God, and Savior into Jerusalem: Palm Sunday Евангелски синопсис: Лук.19:29-44 Мат. 21:1-11 Марк 11:1-11 Иоан 12:12-19

По-долу:

• Църковни песнопения и акатист
• Неделно евангелие
• Вход Господен в Иерусалим (Връбница) Траянополски епископ Иларион
• Вход Господен в Иерусалим св. Димитрий Ростовски
• Кой е Този? из слово на св. Иоан Златоуст
• Слово на празника Църковен вестник
• На осле или на кон Благовест Ангелов
• "За да бъде радостта ви пълна". Вход Господен в Иерусалим Митрополит Иларион (Алфеев)
• За символиката на върбовата клонка на Цветница Протойерей Дончо Александров

Виж също:

• Предпразници на Възкресението прот. Александър Шмеман
• Вход Господен в Йерусалим - иконография на празника
• Света Четиридесетница (Велик пост)
• Възкресение Христово - ПАСХА

Общее воскресение прежде Твоея страсти уверяя,
из мертвих воздвигл еси Лазаря, Христе Боже.
Темже и ми яко отроци победи знамения носяще,
Тебе победителю смерти вопием:
осанна вишних, благословен грядий во имя Господне.

Уверяващ ни в общото възкресение,
преди твоите страдания си въздигнал от мъртвите Лазар, Христе Боже.
Затова и ние, носещи знамението на победата, като младенците ти зовем:
Осанна във висините, благословен Идещият в име Господне.

Съпогребали се с Тебе в кръщението, Христе Боже наш,
сподобихме се чрез Твоето възкресение с вечен живот
и като пеем, викаме: Осанна във висините!
Благословен е, Който иде в името Господне!

Друг превод:
Спогребали се с Тебе чрез Кръщението, Христе Боже наш,
се сподобихме с Твоето възкресение
и възпяващи, зовем: Осанна във висините,
благословен Идещият в име Господне.

Носен на небесата върху престол, а на земята върху осле, Христе Боже,
прие хвала от ангелите и прослава от децата, които Ти викаха:
Благословен си Ти, Който дойде да призовеш Адама.

Друг превод:
На престол на небесата и на осле на земята носен, Христе Боже,
си приел похвала от ангелите и песен от децата, зовящи:
Благословен си, които идваш да призовеш Адама.

Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.

Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.

Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)

А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.

На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.

А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле". Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.

Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо. 

Братя, радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо. Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, - и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса. Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, - само за него мислете. Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, - и Бог на мира ще бъде с вас.

Дошло времето за голготското жертвоприношение, което Господ Иисус Христос е сторил за изкупване човечеството от греха. Трябвало народът да знае, че Христос е обещаният Месия ­ Спасител, Който идва за спасение на тия, които повярват в Него. И след като е разкрил на апостолите, че Той "Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне" (Мат. 17:22-23), трябвало да се покаже в славата Си като небесен Цар, та да не се извиняват отпосле, че не са разбрали Кой е.

Шест дни преди Пасха Иисус Христос отишъл във Витания, дето възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, и оттам тръгнал за Иерусалим. И когато с учениците Си наближил града и дошли до Витфагия при Елеонската планина, Той пратил двама от тях да идат в селото. Казал им, че с влизането ще видят вързана ослица и с нея осле; да я отвържат и докарат. Ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господа (Мат. 21:2-4). Стопаните, като разбрали, че са пратени от Иисуса, не им попречили. Учениците нахвърляли дрехите си на ослето и Христос го възседнал ­ така тържествено влязъл в Иерусалим. Изпълнили се думите на пророк Захарий: "Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница" (Зах. 9:9).

За празника в града надошли от близки и далечни страни, не само иудеи, а и много прозелити във вярата. Вестта за възкресението на Лазар се носела из града. Хиляден народ се стекъл към Витания да види Христос, Великия Чудотворец, и възкръсналия Лазар. Христос, като древните царе, яхнал на осле, придружен от учениците Си, тръгнал за Иерусалим. Лицето Му излъчвало величие, сила, а същевременно и смирение. Народът помислил, че е дошло времето за политическото му освобождение от римско иго и почнал да отдава на Христос почести като на земен цар.

Народът, виждайки в Христа очаквания Спасител, с възторг размахвал палмови клонки, постилал дрехи, дето минавал Той, хвърлял цветя. Деца и народ пеели и възклицавали: "Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев" (Иоан 12:13). И при това величествено шествие фарисеите, разяждани от завист и злоба, казали на Христа да забрани на народа да ликува. Но Той им отговорил: "Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат" (Лук.19:40). И хората продължили да пеят и възклицават "Осанна Сину Давидову..." през целия град до храма: "Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!" (Лук.19:38).

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение, отдето в чудна красота се открили градът и храмът, Христос предсказал бъдещата му съдба и разрушение. Влязъл в Иерусалим, дошъл в храма и с царствена власт изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на слепи, хроми и недъгави (Мат. 21:1-17; Марк. 11:1-11; Лука 19:29-48; Иоан 12:12-18).

На тоя ден в църква с нарочна молитва се благославят върбови клонки, раздават се на богомолците и те ги отнасят по домовете Си за благословение. Върбовите клники напомнят палмовите вейки - символичните знаци на победата. Разрешава се риба.

Ето вече толкоз века оттогава и екът от песента и възторгът при тържествения вход на Господа Иисуса Христа в Иерусалим продължава да звучи по целия свят и днес. "Благословен е Идещият в име Господне!" И ако някъде, подобно на някогашните фарисеи, някои поискат да стихне тая песен, то камъните ще я запеят, защото Господ е казал това. Той донесе мир и радост на света и честити са тия, които с вяра Му пеят като иерусалимците в ония времена. Това е тъй, защото там, дето е Христос, там е мирът и щастието, там сърцата горят в пламъка на любовта, там лицата греят, там има пълно доволство и небесно блаженство...

Тия, които идват да омиротворяват враждуващите наши съседи на Балканите, а и по целия свят, нека идват "в името Господне", за да бъдат самите те благословени и делото им да бъде благословено, та всички да зарадва.

Да пожелаем "Да бъде!" и тъй в мир да посрещнем Великден, Пасхата Господня ­ Възкресение Христово ­ и в мир да се поздравим с победния привет: "Христос воскресе!" ­ "Воистину воскресе!" ­ Покланяме се на тридневното Му възкресение. Него възпяваме и славим.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор

Настанали последните дни от земния живот на Господа. Наближило времето, когато Единородният Син Божий, дошъл на света заради спасението на грешните хора, ще бъде предаден на позорна смърт - разпъване на кръст, като престъпник.

Но преди да се извърши това велико и спасително за нас тайнство, Господ благоволил да прояви за последен път Своята слава, като обещан на еврейския народ от пророците Месия (1), като Цар не само на Небето, но и на земята.

Немного преди това Господ извършил едно от най-великите Си чудеса: възкресил от мъртвите Лазар, който от четири дни лежал в гроба. Вестта за небивалото чудо, извършено във Витания, (2) бързо се разнесла из цялата иерусалимска околност. Всички искали да видят великия Чудотворец и възскресения от Него Лазар. Като че ли отговаряйки на желанието на народа, Господ замислял да отиде в Иерусалим.

Научавайки това, целият народ се раздвижил; мнозина, от нетърпение да видят по-скоро великия Чудотворец, излезли от града, да посрещнат Спасителя.

Господ с учениците Си вече наближил Иерусалим. Когато пристигнал в селото Витфагия (3), което се намирало недалеч от Елеонската планина (4), повикал двама от Своите ученици и казал:

- Идете в отсрещното село. Като отидете там, ще намерите вързана ослица и младо осле с нея. Отвържете го и Ми го доведете. Ако някой ви каже нещо, отвърнете му, че тъй е повелил Господ.

Учениците отишли и направили всичко, което казал Господ.

Като докарали младото осле, нахвърляли върху му дрехите си и Господ седнал върху тях (5).

Когато многобройните тълпи народ, така силно жадуващи да видят Господа, най-сетне Го съзрели, радостно възкликнали:

- Осанна (6) на Сина Давидов! Благословен, Който иде в име Господне! Осанна във висините!

Всеобщият възторг се засилвал с приближаването на Господа към Иерусалим. Тържественото шествие бавно се приближавало към последното възвишение, откъдето трябвало да се спусне надолу до самия Иерусалим. Оттук Иерусалим представлявал красива гледка: точно пред очите се възвисявал величественият Иерусалимски храм, с мраморните си колони в ослепителна белота и със златния си купол, който в хиляди мълнии отразявал горещите лъчи на южното слънце. Но редом с храма блестяла и огромната кула на Антониевата крепост (7), превишавайки височината на храма и сякаш нагледно изобразявала онова унижение, което претърпявал иудейският народ под римско иго. На същото място се откривала пред погледа преторията на Пилат, където скоро ще поведат на несправедлив съд Величайшия Праведник. Палатите на първосвещениците изглеждали малко отдалечени от храма, като че да покажат духовното отдалечаване на техните обитатели от Бога на своите отци. Дворците на Давид (8) и Соломон (9) сега били превърнати в развалини, които едва се забелязвали сред множеството други нови сгради.

Сред тези впечатления, всяко от които припомняло в сърцето на евреина и някогашната древна слава, и сегашното унижение на отечеството му, погледите на всички някак неволно се обръщали към Иисус от Назарет (10), Който сега, шествайки върху осле, сякаш носел на Иерусалим неговото предишно свято величие. С радостен възторг, виждайки Иисуса, мнозина сваляли връхните си дрехи и ги постилали по пътя на шествието; други режели клонки от изобилно растящите там финикови палми (11), и застилали с тях пътя; трети държали клонките в ръце и тържествено ги размахвали във въздуха.

- Осанна на Сина Давидов! Благословен, Който иде в име Господне! Осанна във висините! - непрекъснато се чувало от всички страни.

Така тържествено и с ликуване Иерусалим посрещал своя Цар - Месията.

Сбъднало се онова, което било предсказано още в древността от пророк Захария (12): “Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница” (13).

Но въпреки радостта и ликуването на народа, в душата на Господа имало дълбока скръб. Той скърбял за това, че иудейският народ не иска да разпознае часа, в който е посетен. Той знаел, че същият този народ, който днес Го посреща с такова тържество и ликуване, като вика към Него: “Осанна, Сине Давидов!”, след няколко дена ще крещи: “Разпни, разпни Го!” Той предвиждал скоршната гибел на Иерусалим и обитателите му; Неговият свят взор сега ясно си представял как рухват стените на този славен град, как стотици хиляди от иудеите, които сега ликуват, загиват под неприятелския меч и целият Израил, като прах, развяван от вятъра, ще се разпръсне по лицето на земята.

Когато съвсем наближил Иерусалим, Господ го погледнал още веднъж, заплакал и казал:

- О, да бе узнал поне в този ден кое служи за твоя мир! Но сега това е скрито от очите ти!... Ето, ще дойдат дни, когато враговете ти ще те обградят, ще те обсадят от всички страни и от-всякъде ще те притеснят; ще избият децата ти и тебе ще съсипят, така, че в тебе няма да остане камък върху камък - и всичко това ще стане, защото ти не разпозна времето на твоето посещение!

Тържественият път на Господа завършил край храма. Веднага след това Господ се упътил към храма, за да поучава народа. Като видял тук търговците и менячите на пари, превърнали Божия дом в дом за търговия, Господ ги изгонил от храма и ги заплашил:

- Домът Ми е дом за молитва, а вие го направихте разбойнишки вертеп.

Сакатите, хромите и слепите, които били в храма и около него, се приближили към Господа и Той ги изцелил.

Дечицата, които били наобиколили Господа в храма, като видели тези чудеса, не могли да останат безмълвни, но възклицавали сред всеобщата радост:

- Осанна на Сина Давидов!

Книжниците (14) и фарисеите (15), тези сурови пазители на обредната законност, с мрачни умове и студени сърца, за които неподправената радост на простите души била непозната, и този път помрачили тържеството. Те пристъпили към Господа и с укор Му рекли:

- Чуваш ли ги какво говорят?

А Господ им отвърнал:

- Какво чудно намирате в това? Нима не сте чели Писанието: “Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала” (16).

Като ги оставил, Господ се отправил към Витания, където и прекарал нощта.

Така завършил тържественият вход Господен в Иерусалим. Това е събитие с дълбоко поучителен смисъл и значение както за съвременниците на Господа, така и за нас - християните, въпреки че цели две хилядолетия ни делят от онзи момент, когато славният Цар Израилев тържествено влязъл в Иерусалим.

За съвременниците на Господа входът Господен бил поучителен с това, че при влизането Си в Иерусалим Господ се от-крил като Месия, като славният Цар Израилев.

Дотогава Господ все още не им се разкривал напълно. Той постоянно проповядвал и учел, по всеки повод и при всеки удобен случай, но проповядвал и учел привидно като един от многото, като равин, като народен законоучител.

Наистина, мнозина от слушателите на Господа чувствали, че Неговато учение е някак по-особено, не прилича на учението на книжниците и фарисеите, че е учение свято, възвишено - и подчинявали сърцата си на това учение. При това и многобройните чудеса, които Господ многократно извършвал, говорели на сърцата на всички Негови последователи, че Иисус от Назарет не е обикновен човек, а велик Чудотворец, Син Божий. Но въпреки това, за мнозина трябвало открито, всенародно да се засвидетелства, че Иисус от Назарет наистина е Син Божий, наистина е обещаният Месия.

Това именно е било засвидетелствано на всички при влизането на Господа в Иерусалим, когато хилядният народ въз-клицавал:

- Осанна на Сина Давидов!

След като обявил, че Той е Израилевият Цар, заедно с това Господ посочил и съществената особеност на Своето Царство - неговия духовен характер.

“Ето, твоят Цар иде при тебе (...) кротък”, (17) е казал древният пророк. И наистина, влизането на Господа в Иерусалим при цялото си величие било преизпълнено с кротост и смирение.

Господ не влиза в Иерусалим на колесница и не Го съпровождат копиеносци. Той благоволява да възседне осле, покрито със скромните дрехи на учениците Му. Трябва ли ни по-добър урок по смирение, щом виждаме, че “Царят на царете и Господарят на господаруващите” (18), Който “седи на херувими” (19), сега е възседнал осле, изпълнявайки древното пророчество?

Царят Израилев отива в Иерусалим, не за да се възцари на земния престол и да обогати народа със земни блага. Не, но идва “кротък” и “спасяващ” (20), и Цар носи със Себе си духовното спасение и вечния мир.

И така, след като разкрива, че Той е Израилевият Цар, заедно с това Господ предупредително показва на иудеите, че Неговото царство не е “от този свят” (21) и следователно всичките техни мечти за плътско земно царство трябва да бъдат изоставени.

Не по-малко поучителен и за нас е входът Господен в Иерусалим със своето символично значение. Свети Епифаний Кипърски (22) посочва следния символичен смисъл на влизането на Господа в Иерусалим:

- Кого изобразява ослето? - пита той. - Необуздания езически народ, когото никой не е обяздвал, тоест нито закон, нито страх, нито ангел, нито пророк, нито писание, а само Единият Бог Слово, Който във Витлеем легна в една ясла с безсловесните, та като ни освободи от безсловесието, да ни научи на богопознание. Какво означава отделянето на ослето? - Освобождаване от идолослужението и прекратяване на идолските жертвоприношения... Какво предзнаменуват децата с постилането на дрехите си? - Показват събличането на ветхия човек, оголването и опустошаването на синагогата. Какво означават децата, които пеят песни? - Без съмнение, това е верният народ на Църквата, Христовото поколение. Какво знаменува слизането на Господа по Елеонската планина? - Нищо друго, освен слизането на Бог Слово от небесата при нас. Какво посочват клонките от маслиново дърво? - Милосърдието на душата; а пътят означава оня път, по който се придобиват добродетелните дела, които събличат от нас ветхия човек. Какво означават финиковите клонки? - Чистите души на праведниците, които разцъфтяват като финикс и се умножават като кедри Ливански, (23) насадени в Господния дом. Те означават също и победата над дявола и ада, и освобождаването от тяхната власт, които ще донесе Победителят Христос. Кого означават предшестващите? - Праведните пророци, а онези, които вървят отзад - апостолите и езичниците, които са повярвали след тях; градът пък предзнаменувал горния Иерусалим, а светилището - Царството Небесно, откъдето Христос изгонил иудеите, като недостойни. Ето и сега, почти две хилядолетия след като се е извършило влизането на Господа в Иерусалим, ние, християните със раззеленени клонки от върба и свещи стоим изправени в църква пред Господа и радостно зовем към “Победителя на смъртта”: (24)

- Осанна във висините! Благословен, Който иде в име Господне!

Но за нас, както и за древните евреи, това не е просто украса, не е обикновена принадлежност към празника, а знамение за победата на Иисус Христос над смъртта и царството на мрака. А свещите пък, които държим в ръце заедно с клонките пред-знаменуват за нас незалязващата светлина на блаженото въз-кресение във вечния живот.

Тъй поучително и знаменателно, както за Христовите съвременици, така и за нас е влизането на Господа в Иерусалим на осле (25).

На другия ден Господ се отправил от Витания, където прекарал нощта, отново в Иерусалим. По пътя огладнял и като видял отдалеч една смоковница, пристъпил към нея, за да се на-храни от плодовете й. Смоковницата обаче била безплодна; по нея нямало нищо друго освен листа. Тогава Господ се обърнал към дървото и казал:

- Занапред вече да няма плод от тебе во веки.

И смоковницата веднага изсъхнала (26).

Като видели това, учениците се почудили и казали на Господа:

- Как стана така, че смоковницата изведнъж изсъхна?

Господ им отвърнал:

- Ако имате твърда и непоколебима вяра, чужда на всякакви съмнения, ще вършите не само това, което Аз направих със смоковницата, но и много повече. Ако кажете на тази планина - “Премести се от мястото си и се хвърли в морето”, - думата ви ще се изпълни. Ако вярата ви бъде твърда, всичко, каквото и да поискате в молитва - ще получите.

След това по обичая Си Господ отново се отправил към храма, където поучавал народа. Първосвещениците и стареите народни, от завист към Господа, се приближили към Него и Го запитали:

- С каква власт вършиш това и кой Ти е дал тая власт?

Господ им отвърнал:

- И Аз ще ви попитам едно нещо; ако ми отговорите, и Аз ще ви кажа с каква власт върша това. Кажете ми - кръщението Иоаново откъде беше - от небето или от хората?

Първосвещениците и стареите разсъждавали помежду си така: “Ако отговорим - от небето, - Той ще ни каже: - Защо тогава не му повярвахте? - а ако кажем: - От хората, - ще настроим срещу себе си народа, защото почита Иоан Кръстител за пророк.” И казали:

- Не знаем.

В отговор на това Господ им казал:

- И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.

Сетне Господ започнал да изобличава неверието и жестокосърдечието на първосвещениците, книжниците и фарисеите и им казал:

- Истина ви казвам, че митарите и грешниците ви изпреварят в Царството Божие. Дойде при вас Иоан (Кръстител), който водеше праведен живот. Извести ви, че скоро при вас ще дойде Месия Избавител, и ви призоваваше към покаяние, но вие не го послушахте. Митарите и грешниците обаче го послушаха и му повярваха. Вие видяхте това, и пак не се покаяхте, а си останахте в своето неверие и жестокосърдечие.

После Господ им предложил следната притча:

- Един стопанин имал лозе. Той старателно се грижел за него и го обработвал. Изкопал в него кладенец, построил кула. Сетне, като го предал в ръцете на лозарите, заминал за друга страна.

Когато наближило време да се берат плодовете, стопанинът на лозето изпратил своите слуги при лозарите, за да приберат плодовете на лозето.

Но лозарите не само че не дали плодовете на пратениците, но като ги хванали, едни от тях пребили, а други убили.

Тогава стопанинът на лозето изпратил при лозарите още по-голям брой слуги. Но и с тях постъпили също така.

Накрая стопанинът на лозето изпратил при лозарите своя син, като си рекъл в себе си: “Може би ще се засрамят от сина ми.”

Но лозарите, като видели сина на стопанина на лозето, си казали: “Това е наследникът. Хайде да го убием и да завладеем наследството му.”

И като го хванали, извели го извън лозето и го убили.

Като разказал тази притча, Господ се обърнал към книжниците и фарисеите с въпроса:

- Какво ще направи стопанинът на лозето с тези жестоки лозари?

Те Му казали:

- Злите лозари ще предаде на жестока смърт, а лозето ще даде на други лозари, които ще му събират плодовете навреме.

Тогава Господ им казал:

- Да, правилно казахте. Точно по този начин ще се постъпи и с вас: от вас ще се отнеме Царството Божие и ще се даде на друг народ, който ще принася плодовете на това Царство.

Като чули това, първосвещениците, книжниците и фарисеите разбрали, че с тази притча Господ ги изобличава за тяхното неверие към Неговата проповед и за жестокосърдечието им. Понеже не можели да понасят изобличения, те вече били решили да хванат Господа, за да Го отведат при съдиите, но се убояли да направят това сега, за да не раздразнят народа, който почитал Господа за велик пророк.

Като не смеели да уловят Господа със сила, фарисеите си тръгнали от Него и започнали да се съвещават някак да Го уловят за думите Му. С тази цел те изпратили при Господа свои ученици заедно с иродиани (27), които казали на Господа:

- Учителю! Знаем, че Ти си човек справедлив и учиш за истинския Божи път, без да се мъчиш да угодиш на хората. Кажи ни - трябва ли да плащаме данък на кесаря, или не?

Господ, като разбрал лукавството им, казал:

- Защо Ме изкушавате, лицемери? Покажете ми монетата, с която се плаща данъкът.

Те му донесли един динарий.

Господ ги попитал, като посочил монетата:

- Чии са този образ и надпис?

Казали Му:

- Това са образът и надписът на кесаря.

Тогава Господ казал:

- Давайте кесаревото на кесаря, а Божието - Богу.

Като чули това, законниците не можали нищо да възразят на Господа и си тръгнали от Него.

Същия ден отишли при Господа садукеи, (28) които отричат възкресението на мъртвите, и рекли на Господа:

- Учителю, Моисей (29) е казал, че ако някой умре, без да има деца, то неговият брат трябва да вземе жена му и да създаде поколение на своя брат (Второз. 25:5). При нас имаше седем братя; първият се ожени, умря и като нямаше деца, остави жена си на своя брат; същото стана и с останалите братя. След това умря и жена им. При възкресението на мъртвите тя чия жена ще бъде?

Господ им казал в отговор:

- Вие се заблуждавате много, като не познавате нито Писанията, нито силата Божия. При възкресението не се женят, нито се омъжват, но пребивават като ангели Божии на небесата. А за това, че ще има възкресение на мъртвите, нима не сте чели казаното от Бога в Писанията? “Аз съм Бог Авраамов, и БогИсааков и Бог Иаковов" (Изх. 3:16). Бог не е Бог на мъртви, но на живи.

След това садукеите засрамени си отишли от Господа.

Един законник, като изкушавал Господа, се обърнал към Него с въпроса:

- Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?

Господ му отвърнал:

- “Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум" (Мат. 22:37). Това е първата и най-голяма заповед. Втората, подобна на нея, е: “възлюби ближния си като себе си" (Мат. 22:39). На тези две заповеди е изграден целият закон и пророците.

Когато отново се събрали фарисеите и книжниците, Господ ги запитал:

- Какво мислите за Христа? Чий Син е Той?

Те отвърнали:

- Той е Син Давидов.

Господ отново ги запитал:

- Как тогава Давид Го нарича Господ, когато казва: “Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти" (Пс. 109:1). И тъй, щом самият Давид Го нарича Господ, то как тогава Той е негов син?

Но на тези думи на Господа книжниците и фарисеите не намерили какво да отговорят и Го оставили.

Наближавали дните на кръстните страдания на Господа. Като искал да подготви учениците Си за Своето отшествие от този свят и да ги приучи постоянно да бдят върху себе си, Господ веднъж им предложил следната притча:

- Царството Небесно - казал Той - е подобно на десетте девици, които взели светилниците си и излезли да посрещнат жениха. Петте от тях били мъдри, а петте неразумни. Неразумните взели светилниците си, без да вземат със себе си елей. А мъдрите, заедно със светилниците си взели и елей в съсъдите. Тъй като женихът се бавел, те всички задремали и заспали. Изведнъж, в полунощ се разнесъл вик:

- Женихът идва, излизайте да го посрещнем!

Мъдрите девици станали и приготвили светилниците си. Неразумните казали на мъдрите:

- Дайте ни елей от вашите светилници, защото нашите гаснат.

Но мъдрите деви им отвърнали:

- Да не би да се случи да не стигне и на нас, и на вас, по-добре идете при продавачите и си купете от тях елей.

Но когато неразумните девици отишли да си купуват елей, в това време пристигнал женихът. Мъдрите девици влезли с него на сватбата и дверите на брачния чертог се затворили. След известно време идват и другите девици и казват:

- Господине! Отвори ни.

Но той им отговорил:

- Аз не ви познавам.

- И така - завършил Господ притчата, - бодърствайте, защото не знаете нито деня, нито часа, в който ще дойде Син Човечески.

Друга, подобна притча предложил Господ на учениците Си:

- Синът Човечески - казал Господ - при второто Свое пришествие ще постъпи като човекът, който като се отправил в далечна страна, повикал при себе си своите слуги и им връчил имота си. На един от тях той дал пет таланта, на друг два, на друг - един, на всеки съответно на силите и способностите му, и заминал.

Онзи, който получил петте таланта, ги употребил за работа и придобил с тях други пет таланта. Също така постъпил и онзи, който получил два таланта, като придобил още два таланта.

А онзи, който получил един талант, не го употребил в работа, а го зарил в земята.

След доста дълго време господарят на тези слуги се връща и иска отчет.

Получилият пет таланта отива при него и му казва:

- Господарю, ти ми даде пет таланта. Ето ти и още пет таланта, които аз припечелих с тях.

Господарят му отвърнал:

- Хубаво, добри и верни рабе! Понеже ми беше верен в малкото, над много ще те поставя. Влез в радостта на твоя господар.

Така постъпил и вторият раб. Господарят и него похвалил.

След това идва и третият слуга, който бил получил само един талант, и казва:

- Господарю, аз те знаех, че си жесток човек, защото жънеш, където не си сял и събираш, където не си пръскал, и като се уплаших от тебе, скрих таланта ти в земята. Сега ти го връщам.

Господарят му отвърнал:

- Лукави и лениви рабе! Щом знаеше, че жъна, където не съм сял и събирам, където не съм пръскал, не трябваше ли да дадеш среброто ми на търговците, та като се върна, да получа своето с печалбата? Нека да вземат от тебе този талант и да го дадат на онзи, който има десет таланта, защото на всеки, който има, ще му се даде още, а от онзи, който няма, ще се вземе и онова, което има. Негодният раб да бъде хвърлен във външната тъмница: там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Като завършил притчата, Господ заявил на всеослушание:

- Който има уши да слуша, нека слуша!

Като напомнил на слушателите Си, че са длъжни постоянно да бодърстват духом, за да не паднат в грях, и действено да употребяват дадените им от Бога сили и способности, за да не останат без отговор на Страшния Божий Съд, по-нататък Господ изобразил и самия съд.

- Когато дойде Синът Човечески - казал Той, - и всички свети ангели с Него, тогава Той ще седне на престола на Своята слава. Пред Него ще се съберат всички народи. Като отдели едните от другите, също както пастирът отделя овците от козите, Той ще постави овците от дясната страна, а козлите от лявата и ще каже на първите:

- Дойдете, благословени от Отца Ми! Наследете Царството, което ви е приготвено от създаване на света - защото Аз бях гладен и вие Ми дадохте да ям; жаден бях и вие Ме напоихте; бях странник и вие Ме приехте; бях гол и вие Ме облякохте; бях болен и вие Ме посетихте; в тъмница бях и вие дойдохте при Мене.

А праведниците ще Му отговорят:

- Господи! Кога сме Те видели гладен и нахранили? Или жаден и напоили? Кога сме те виждали странник и сме Те приели, или гол и облекли? Кога сме Те виждали болен или в тъмница, и сме дошли при Тебе?

А Съдията ще им каже в отговор:

- Истина ви казвам: тъй като вие направихте това за един от по-малките Ми братя, то вие го направихте за Мен.

А пък на онези, от лявата страна, ще каже:

- Идете си от Мене, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели! Защото гладен бях, а вие не Ми дадохте да ям; жаден бях и вие не Ме напоихте; бях странник и не Ме приехте; бях гол и не Ме облякохте; бях болен и в тъмница и не Ме посетихте.

Тогава и те ще Му кажат в отговор:

- Господи, кога сме Те видели гладен или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не сме Ти помогнали?

Но Господ ще им каже:

- Истина ви казвам, тъй като не сте направили това за нито един от Моите по-малки братя, то не сте го направили и за Мен.

- И ще отидат тези - заключил Господ - във вечната мъка, а праведниците във вечен живот.

После Господ се обърнал към учениците Си и им казал:

- Знаете, че след два дни ще бъде Пасха и Син Човечески ще бъде предаден на разпятие.

По това време първосвещениците, книжниците и народните стареи вече се били събрали тайно и решили да хванат Господа с хитрост и да Го убият, като определили времето за това преди празника, за да не се разбуни твърде многобройният народ, който се бил стекъл в Иерусалим за празника Пасха от всички краища на Палестина.

На другия ден Господ се отправил към Витания в дома на Симон прокажения.

Тук към Господа пристъпила една жена - грешница, с алабастърен съд скъпоценно миро и изляла това миро върху главата на Господа.

Като видели това, някои от учениците казали:

- Защо е това разпиляване на пари? Можеше това миро да се продаде и парите да се раздадат на бедните.

Но Господ им казал:

- Защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене, защото бедните са винаги при вас, но Мен няма да имате винаги. Като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. Истина ви казвам: навсякъде, където бъде проповядвано Евангелието, ще се разказва и за това, което направи тази жена.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Блаженият Давид, макар и лишен от лирата си, чрез песента на децата високо се радва и духом заедно с тях участвува в тържеството, както някога пред лицето на ковчега Божий - и той с тях пее и възклицава радостно: блажен е, Който иде в име Господне!

Нека го запитаме: кажи ни, пророче, кой е този, който иде в име Господне? Не ни е работа - казва той - сега да Ви уча: това сега е предоставено на децата от Онзи, Който из устата на младенци и кърмачета е приготвил възхвала за унищожение на Врага и победа над мъстителя!

Кажете, деца: откъде е това у вас прекрасно съревнование и приятна песен? Кой Ви научи на това? Кой Ви умъдри за това? Кой Ви вика? Къде са поканите Ви? Кои са учителите Ви? вземете - казват те - участие с нас в тържеството и пението, че Вие ще узнаете това. което е било в желашята на Моисея и другите пророци -ще видите с нас изпълнението на обетованието в лицето на нашия Учител!

Нека и ние с децата да грабнем клонки, нека и нас вдъхнови Дух Светий, та и ние да приветствуваме Госта с внушената от Бога песен: благословен е Идещият в име Господне - осана във висините! Когато децата тържествуваха, когато учениците се радваха, - закоравялата завист против славата на Господа се възбуди, градът изпадна в смут и почна да пита: кой е Този? като че ли не са видели Благодетеля, прославен с безчислени божествени чудеса! Тъмнината обаче, не била в сила да покрие блестящата в нея незалязваща светлина.

Против тези, именно, пророкът някога е казал: глухи, чуйте и, слепи. погледнете и вижте! виждате ли, възлюбени, точността на предсказанието?!

Цяла Юдея се изпълни с благодеяния, а те сега питат, кой е Този? 0, неразумни люде, които лъжливо се наричате учители! 0, безсмислени старейшини! 0, безсрамно потомство на Ханаан, а не на Богобоязливия Юда! Малките деца познали Твореца си, а непокорните бащи питали: кой е Този? Младото поколение възпявало Бога - а застарелите в зло питали: кой е Този?

Гръдните деца проповядват за Бога - а възрастните богохулстват! Отрочетата благочестиво отправят свещена хвала, а безбожните иери нечестиво негодуват! 0, жестоки човеци, които се мислите за праведници, обърнете сърцата си към своите деца и от тях се поучете за тайните Божии! Защо Вие при блясъка на слънцето обичате тъмнината? Защо замисляте война против мира, който нищо не може да смути?

Ако вие сте верни синове на Сион, веселете се заедно с чедата си: нека благочестието на рожбите Ви бъде повод към радостта и тържеството! От тях се научете: кой ги е научил на това, кой ги е свикал, откъде е дошло това учение, какво е това ново богословие и старо пророчество?! Обърнете сърцата си към радостта на децата; не затваряйте очите си пред истината!

Влезте в радостта на Господа! С всички тях - деца и бащи - нека и ние отправим хвала и кажем: благословен е Идещият в име Господне! Осанна на Давидовия Син!

Предоставено от свещ. Павел Игнатов, filibe.com

"Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница" (Зах. 9:9).

С тези думи, старозаветният пророк Захария изразил възторга си, предузнавайки днес празнуваното от нас събитие.

Няколко дни преди Своята кръстна смърт, Спасителят влязъл тържествено в Иерусалим. Многоброен народ Го посрещал с радостни викове, постилайки пътя Му с палмови клони. Стотици ликуващи от радост гласове приветствували Спасителя с "Осанна! Благословен е идващият в името Господне!". Това народно приветствие свидетелствувало, че Христос бил посрещан като Бог, защото "осанна" означава "спаси", а спасението принадлежи единствено на всемогъщия Бог.

Стеклото се народно множество прославяло Христа за сторените от Него чудеса и особено за възкресяването на четиридневно пребиваващия в гроба Лазар. Затова именно възторженият народ възклицавал: "Благословен Царят, Който иде в името Господне! Мир на небето и слава във висините!" (Лук. 19:38) или с други думи казано, това означавало: "Ангелите ликуват на небесата, радвайки се за нашето единодушие".

Този народен възторг не бил чисто духовен плод. Заразени от националната гордост, стеклите се многобройно юдеи предполагали, че в този момент се сбъдват политическите им очаквания, че е настъпил дългоочакваният момент да провъзгласят Христа за свой цар.

Въпреки всичката тържественост на този момент, ликът на Спасителя бил опечален и в очите Му напирали сълзи; Господ Се чувствувал самотен сред многолюдната, възторжена тълпа, знаел, че никой, не Го разбирал - дори и най-близките Му ученици се поддали на общия ентусиазъм.

Въпреки всеобщия възторг, Господ рекъл просълзен пред стените на столичния град: "да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир!" (Лук. 19:42). Бидейки Сърцеведец, Спасителят знаел, че само след няколко дни същата тази ликуваща и привествуваща Го тълпа ще се обърне срещу Него с обвинение, че е измамник, защото Той няма да оправдае земните им очаквания. Същите тези хора, които сега Го приветствуват с "осанна" , само след четири дни ще крещят яростно ненавистта си с "Разпъни Го!", защото Господ не удовлетворил суетните им надежди.

В този тържествен празничен ден, когато масово християните се стичат в храма не толкова заради богослужебната прослава на Господа, а за да си вземат върбово клонче, нека спрем вниманието си върху детайла от земния живот на Иисус Христос и всеки един от нас изпита собствената си съвест.

Какво точно празнуваме днес? Какво евангелско събитие спомняме и какво е личното ни отношение към него? При всичката тържественост на православното богослужение, при всичкото множество народ, който си спомня за Бога едва ли не веднъж или дваж годишно, не припомняме ли в крайна сметка истината, че човечеството не се е променило много от онова евангелско време?

"И тогава видимостта била тържествена - отбелязва св. Теофан Затворник, - но Господ гледал на невидимото душевно състояние на тълпата и го намерил достойно за плач. И нашите църковни празници създават илюзията на празничност, но такава ли е действителността?"

Защо ли тогавашната иерусалимска тълпа, боготворяща Христа, Му изменила толкова бързо?

Главната причина за народното разочарование, както ни свидетелствува светото Евангелие, се състояла в това, че от Спасителя се очаквало нещо, което Той не можел да даде. Народът очаквал от Христа да осъществи неговите мечти и надежди, очаквал удовлетворение на националната гордост и когато множеството видяло, че Господ не му се подчинява, то яростно Му се разгневило и в единодушие множеството народ Го възненавидял.

Точно така бива и в духовния живот. Твърде често християни, които започват религиозен живот, си поставят лични цели без да сторят труд да узнаят какво Бог очаква и иска от тях. Не са малко онези, които обръщат погледа си към религията, мислейки си, че материалното им благополучие ще се ползува от Божието покровителство и личните им мирски дела ще потръгнат по-успешно. Други пък гледат на религията като на средство да направят кариера или пък като възможност да се благоустроят в живота.

Трети възмечтават за власт и слава, почести и влияние в качеството си на религиозни дейци. Други пък, които са настроени изключително мистично, очакват да достигнат твърде скоро духовните плодове - святост, силна молитва и не на последно място чудодействие.

Във всичките тези и подобни случаи, човек отрежда на Бога недостойна за величието Му служебна роля, искайки от Него изпълнение на своите егоистични желания. Може да се каже, че подобни желания няма да дадат истински душеспасителни резултати. Нещо повече дори, разочарованието предизвиква у някои дори вражда към Бога и не е изключено да доведе до душевна гибел.

Има и друга категория християни, които се отличават със своята ревност към църковния живот. Това предполага известно благочестие, т.е. живот, според евангелските заповеди. За голямо съжаление, именно сред тази активна църковна категория се забелязва някаква външна ревност, но вътрешно безразличие към евангелските заповеди. Нещо повече и ужасяващо дори. Болшинството ревностни християни не са чели поне веднъж в живота си Евангелието. Те се заблуждават и самозалъгват, че сладките им приказки ще им обезпечат вечния живот.

Бог няма нужда от нашата църковна празничност. Той, по Своето човеколюбие е допуснал нашите празници и приема богослуженията ни в очакване всеки един от нас да прави редовна равносметка до каква степен е Христов последовател; до каква степен е усвоил евангелското учение и до каква степен Евангелието е ръководен принцип в живота ни. Ето, тази равносметка се прави в Тайнството Покаяние или Изповед. Редовната самопроверка, покаяние за допуснати грешки и горещо желание за лично усъвършенствуване, както и дейна проява на евангелската любов към ближните са признаците за истинско християнство.

Колкото до любовта ни към Бога, тя няма нужда да се афишира. Тя се измерва по редовността на молитвата ни или общуването ни с Бога. Можем ли да твърдим, че обичаме някого, ако не беседваме с него? Можем ли да убеждаваме околните, че ние сме църковни или дълбоко вярващи в Бога, ако не само че не Му се молим, но дори и не познаваме Закона Му? Прочее, нека в този празничен ден се замислим дали Христос не плаче и за нас, гледайки на душевното ни състояние, въпреки че присъствуваме на празничното богослужение и създаваме впечатление да сме в духовен възторг. Нека се вслушаме в съвестите ни дали Господ не ни казва същите думи: "да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир!" и душеспасение.

Нека в този високо тържествен момент се замислим сериозно и се побоим да не би да се отнесат към нас думите на Спасителя: "Тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; ала напразно Ме почита.." (Мат. 15:8-9).

Брой 7 от 17 април 1998 година

Днес земните владетели демонстрират значимостта и славата си, като на обществени изяви пристигат в представителни луксозни автомобили. Скъпото возило изобщо принадлежи към атрибутите на властта.

В древността подобен символ на могъщество и слава бил хубавият кон. Да си припомним легендарния Буцефал на Филип Македонски, бащата на великия Александър. Това благородно животно било възпято дори в поетични химни. Появата върху кон на обществено

Света Четиридесетница Възкресяване на Лазаря Иоан 11:1-46 Лазарова събота, Лазаровден Празнува се ден преди Вход Господен в Иерусалим (Връбница, Цветница)

По-долу:

• Празнични песнопения
• Евангелско четене и Апостол в Лазарова събота
• Кратко описание, история и богослужение на празника
• Евангелски текст и тълкувание
• Похвално слово за Възкресение Лазарово Св. Климент Охридски
• Възкрение Лазарево
• Богослужението през Страстната седмица Прот. Томас Хопко

Виж също:

• Предпразници на Възкресението прот. Александър Шмеман
• Вход Господен в Иерусалим
• Света Четиридесетница (Велик пост)
• Името "Мария" в Библията

Когато славните ученици при умиването на вечерята се просвещаваха,
тогава злочестивият Иуда, обзет от сребролюбие, се помрачаваше
и Тебе, праведния Съдия, предаде на беззаконните съдии.
Виж, любителю на богатства, този, който заради тях се обеси.
Бягай от ненаситната душа, която се одързости да направи това на Учителя.
Господи, Който си благ към всички, слава на Тебе.

Общее воскресение прежде Твоея страсти уверяя,
из мертвых воздвигл еси Лазаря, Христе Боже.
Темже и мы, яко отроцы победы знамения носяще,
Тебе победителю смерти вопием:
осанна в вышних, благословен Грядый во имя Господне.

За да увериш в общото възкресение,
преди Твоите страдания от мъртвите въздигна Лазаря, Христе Боже.
Затова и ние, които носим като децата знамената на победата,
на Тебе, Победителя на смъртта, викаме:
Осанна във висините! Благословен е, Който иде в името Господне!

Христос, Който за всички е радост, истина, светлина, живот и за света възкресение,
поради Своята благост се яви на тези, които са на земята,
и стана първообраз на възкресение и на всички дава божествена прошка.

Господи, глас Твой разруши адово царствие
и слово власти Твоея возставило из гроба четверодневного,
и бысть Лазарь пакибытия спасительное проображение:
вся возможна Тебе, Владыко, всех Царю.

В онова време беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. След това рече на учениците: да идем пак в Иудея. Учениците Му рекоха: Рави", сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него. Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии; и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. Иисус й рече: брат ти ще възкръсне. Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.) Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там. А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. Иисус се просълзи. Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?

Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи. Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него. 

Братя, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх, защото нашият Бог е огън, който изтребя. Братолюбието да пребъдва между вас; страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели. Помнете затворниците, като да сте с тях затворени, и страдащите, понеже и сами сте в тяло. Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог. Не бивайте сребролюбци и задоволявайте се с онова, що имате. Защото Сам Бог е казал: "няма да те оставя, нито ще те напусна"; тъй че ние с дръзновение да казваме: "Господ ми е помощник, и няма да се побоя: какво ще ми стори човек?" Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.

В съботата на Шестата седмица от Великия пост Църквата спомня извършването на най-голямото чудо от Спасителя - възкресяването на четиридневно починалия Лазар шест дни преди иудейския празник Пасха (Иоан гл. 11). Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа. То и днес ни уверява в божествената сила на Бог Син, в Неговото възкресение, и в предстоящото всеобщо възкресение на мъртвите.

Чудото на Лазаровото възкресение предизвикало непоносимо негодуване у първосвещенниците и фарисеите. По съвета на Каиафа, точно в този момент Синедрионът решава да улови Иисуса при първа възможност и да Го убие (Иоан 11:47-57). Приближава се тяхното време. Идва властта на тъмнината, а заедно с нея и последните дни от земния живот на Спасителя.

Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).

В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и др. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които са в Църквата ползва до ден днешен.

Богослужението на Лазаровден се отличава с необикновена проникновеност и значимост. Лазаровата събота е пасхално тържество - единственият ден в богослужебната църковна година, когато възкресната (неделната) богослужба не е в неделя. Виж по-долу Богослужението през Страстната седмица.

А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба;
това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус казва: дигнете камъка.
Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус й дума: не казах ли ти, че ако повярваш, ще видиш славата Божия?
Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият.

Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него. (Иоан 11:38-46)

За възкресяването на Лазар, брата на Марта и Мария от Витания, благовести само св. Иоан Богослов (Йоана гл. 11-12). Лазар живеел във Витания заедно с двете си сестри Марта и Мария. Това семейство много обичало Господ Иисус Христос и винаги Го посрещало с радост.

Когато Иисус Христос дошъл във Витания, Лазар вече четири дни бил в гроба. Според еврейския обичай покойните се оплаквали седем дни и по тази причина в дома на Лазар имало много хора, между които вероятно е имало и много роднини, дошли от Иерусалим. В скръбта си Мария паднала в нозете на Господа. А Той, като видял Мария и другите да плачат силно, се просълзил.

Когато стигнали до гроба, Господ заповядал да вдигнат камъка. Силната миризма силно смутила наскърбената Марта. Обзел я ужас само от представата, че ще види обезобразен от смъртта любимия си брат. Тогава Иисус Христос разкрил слабостта на вярата й.

Чудото с възкресението на четиридневния Лазар се свързва с Бог Отец, затова, когато то било извършено, Иисус Христос благодари на Бог Отец за това, че по Негова воля бил възвърнат живота на Лазар.

Спасителят произнася молитвата си към Бог Отец пред всички, защото народът, виждайки и чувайки това събеседване между Бог Отец и Иисус Христос, по-лесно ще повярва, че Той е Синът Божи.

При възкресяването на Лазар Иисус Христос разкрива своята сила като Бог и Господ ­ че е Източник на живот. Още преди кръстните Си страдания показал, че е Победител на смъртта.

Това евангелско събитие е свидетелство за общото ни възкресение. "Възкресителят ­ казва св. Ефрем Сириец ­ първо е допуснал разложението да се допре до умрелия и после го възкресил, т.е. разлагането му ни уверява в смъртта, а възвръщането му към живота ­ в общото възкресение."

Брой седми от 17 април 1998 година

Четейки празничното евангелско четиво за възкресението на Лазар, мнозина погрешно могат да си помислят, че и нашето възкресение от мъртвите ще прилича на Лазаревото. Възкресеният Лазар се върнал към своите ежедневни дела, но го очаквала повторна смърт. А при нашето възкресение от мъртвите ние не ще се върнем за земен живот, а ще започнем нов живот, ще влезем в свят, в който няма смърт. При чудото с Лазаровото възкресение Спасителят заповядал на тлението и на връзките на смъртта да освободят своя пленник.

Има два човешки фактора в Лазаровото възкресение, които понякога не забелязваме.

Първо, Господ Иисус Христос е призовал за сътрудничество обикновени хора: наредил им да отвалят камъка на погребалната пещера и всички се отзовали с безпрекословно послушание; никой не възразил на Господа, че в условията на палестинската горещина тлението вече е започнало.

И второ, когато Лазар се изправил с погребалните пелени, Спасителят отново наредил на хората да го разповият, макар че Всесилният Господ можел само със слово да го освободи от погребалните обвивки.

Така чудото с Лазар ни кара да помислим за себе си, за това че ни е възложено послушание от Господа да освобождаваме ближните от веригите на духовната смърт. Силен е Той да изведе всяка човешка душа от гробната тъмнина, но Той зове всеки от нас да участва безропотно в унищожаването на смрадта на тлението.

Pravoslavieto.com

Св. Климент Охридски

Ето, светлозарното тържество идва по-напред, като ни показва образа на Христовото възкресение. Ето, светлозарният празник на Лазар възсия, очертавайки Христовите чудеса. Ето, възкресението на Лазар, станало на четвъртия ден след смъртта му, носи плодовете на Христовото възкресение, станало на третия ден. Ето, вторият предтеча, Лазар, се яви на тези, които седят в мрак и смъртна сянка, възвестяващ светодателя и спасителя Христа. Днес се разкри първата причина за унищожаването на ада. Днес Христос изпълва целия свят с най-дивни чудеса. Днес той, като свърза силата на смъртта, възкресява мъртвец, лежал четири дни в гроба. Днес той предначертава образа на своето пресветло Възкресение, като го разкрива на учениците си и на целия свят чрез този вече четиридневен мъртвец. Днес юдеите, дошли при гроба на Лазар, като за свидетелство се събраха, та виждайки божествената сила на Христа и властта, която той има над живите и над мъртвите, да не започнат да казват: "С каква личба ще ни докажеш, че имаш власт тъй да постъпваш?" Но те трябваше да видят неговата сила и божествена власт и да бъдат готови да повярват в Христовото възкресение. Тъй че с това чудо той повече искаше да убеди народа и да увери учениците си и в своето възкресение.

Иисус беше отишел в Юдея, та смъртта на Лазар да се случи по време на неговото отсъствие, за да не кажат някои, че някак привидно той го е умъртвил и след това пак го е привдигнал, но да бъдат очевидци на смъртта на Лазар, на погребението му и на възкресението му, както евангелист Йоан ясно съобщава това, като казва:

Беше болен някой си Лазар, от Витания, когото Исус обичаше. Сестрите на Лазар изпратиха да му кажат: "Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!" А Исус рече: "Тая болест не е за умиране, а за слава божия, за да се прослави чрез нея син божий." И престоя два дни в мястото, където се намираше. И каза на учениците си: "Лазар, нашият приятел, е заспал; но да отидем при него, за да го събудя." А учениците му рекоха: "Господи, ако е заспал, ще оздравее." Те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Исус им рече направо: "Лазар умря; но радвам се за вас, че ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него и ще го възкреся." А Тома, наричан Близнак, каза: "Господи, сега юдеите искаха с камъни да те убият и пак ли там отиваш?" Исус пък отговори: "Нали дванадесет часа има един ден? Който ходи нощем, препъва се, защото светлината не е в него. А който ходи денем, не се препъва." Аз съм светлина за целия свят и който върви след мене, не ще се препъне." Това като каза, Исус дойде във Витания и намери, че Лазар е вече от четири дена в гроба. Марта го посрещна, падна при нозете му и каза: "Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми Лазар. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, ще ти даде Бог." А Исус й рече: "Брат ти ще възкръсне." Марта му каза: "Зная, Господи, че ще възкръсне при Възкресението, в последния ден." Исус й рече: "Аз съм Възкресението и животът. Само вярвай и ще видиш славата божия!" А тя, като се затече, повика скришом сестра си Мария и рече: "Учителят е дошел и те вика." А тя, щом чу, стана бързо и излезе тичешком. Юдеите, които бяха дошли при тях да ги утешават за брата им, като видяха, че Мария стана бързо и се затича, отидоха подире й, защото мислеха, че тя отива на гроба да плаче.

Исус, като я видя да плаче и дошлите при нея юдеи да плачат заедно с нея, смути се, просълзи се и - като че ли незнаещ - питаше: "Къде го положихте?" А това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Исус веднага им заповяда да вдигнат камъка. Сестрата на умрелия, Мария, му каза: "Господи, какво искаш? Та той вони вече; защото е от четири дни в гроба." Исус й рече: "Всеки, който вярва в мене, и да умре, пак ще оживее. Само вярвай, и ще видиш славата божия, защото за това дойдох - за да владея и над живи, и над мъртви." Мария му каза: "Вярвам, Господи, че ти си Син Божий, по свое благоволение въплътил се заради нас, та тия, които са в мрак, да видят светлина." Исус пък, като ни показа пример - от небесния Бог да измолваме всеки дар, - издигна очи към небето и каза: "Отче, благодаря ти, че винаги ме слушаш; но това казах сега заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че ти си ме пратил." Като каза това, Исус извика с висок глас: "Лазаре, излез вън!" И при този пресвят глас мъртвецът веднага стана, след като разкапващата се плът се обнови. Исус им заповяда да разповият овързаните му ръце и нозе. А народът, който беше там, като видя това дивно чудо, всички като с една уста прославиха Бога и казваха: "Наистина Божий син е този!" И повярваха в него.

Древният враг, дяволът, ожесточи сърцата на противниците. Те казваха: "Ако този не бъде умъртвен, то целия свят ще повярва в него." И веднага се събраха първосвещениците и книжниците и направиха съвещание против него - да убият не само Исуса, но и Лазаря, понеже поради него мнозина повярваха в Исуса Христа.

Заради това ли, о беззаконници, вие станахте законоучители, за да въставате против законодателя? Поради това ли се разбунтувахте срещу Бога, понеже ви освободи от египетското робство, като наказа фараона с много бедствия? Затова ли, о, беззаконници, ковете коварствата против него, защото ви проведе чудно през Червено море и ви хранеше с небесна храна в пустинята четиридесет години? А вие сега и измамник го нарекохте,о, престъпници, защото и мъртвец ни възкресява, и всякакви изцерения извършва. Затова ли казвате: "Лъжец е." А когато ви пращаше манна от небето - тогава го благославяхте. Не се ли срамувате, законопрестъпници юдеи! Вместо похвала коварство ковахте срещу своя творец. А трябваше да му отдадете хвала и чест, виждайки, че той възкресява мъртви, дарява на слепите светлина, изгонва бесове, изцерява всякакви болести - този, който дойде да спаси човешкия род.

Но нека оставим настрана юдейското беззаконие и безумие и да възхвалим благочестието на Лазар, Христовия приятел.

Лазар стана свято жилище на пресветия дух.

Лазар - красива издънка от божията градина!

Лазар - медоносна капка от божията премъдрост!

Лазар - извор на духовна благодат!

Лазар - неувяхващ цвят от райската градина!

Лазар - високолетящ орел на висшата премъдрост!

Лазар - съкровищница на божието гостоприемство, изпълнена с обич към бедните!

Лазар - втори предтеча за тези, които седят в мрак и в смъртна сянка!

Лазар - лют посрамител на адовата сила!

Лазар - мил любимец на Христа!

Лазар - пръв предобраз на възкресението на Христа на третия ден!

Лазар - светлозарен съобщник на ангелите!

Лазар - строг изобличител на юдеите!

Множеството люде, като видяха Лазар, възкръснал от мъртвите на четвъртия ден след неговата смърт, повярваха в Годпода и му отдадоха дължимата почит като на свой творец. Едни постилаха дрехите си по пътя; други пък кършеха клонки от дърветата и викаха заедно с децата: "Осанна! Благословен е идещият в името Господне, царят израилев! Мир на земята и слава във висините!"

Благословен е този, който дойде да обнови човешката природа и да спаси погиналато. Осанна във висините на Бога, прославян в три лица заедно - на Отца и на Сина, и на Светия Дух, сега и всякога, и вовеки.

Първа публикация в Интернет вестник "Литературен клуб".

"Лазар умря, ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате". "Аз съм възкресението и животът, който вярва в Мене, и да умре, ще оживее; и всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре во веки. Вярваш ли това?" Господ възкресил Лазаря за да запази искра вяра в Своите Апостоли, оная искра, която по-късно се разгоряла в неугасим от всички сили на ада пламък.

В събота на шестата седмица от Великия пост се възпоменава най-великото чудо на Господа - възкресяването на четиридневния Лазар от мъртвите. С това чудо Иисус Христос ясно показал, че Той не е обикновен човек. Кой може да направи такова чудо със свои сили? Показал, че Той не е такъв пророк, каквито били пороците преди Него, например: Мойсей, Илия, Исая, Даниил. Ония пророци извършвали чудеса не със своя сила, а със сила Божия; затова, преди извършване на чудо, обикновено се обръщали с молитва към Бога и с името Божие правили чудеса; а Иисус Христос, като всесилен Бог, Сам, със Своя сила, прави чудо; Сам заповядва: Лазаре, излез вън с което показва, че Той е всемогъщ Бог.

Той говори, и гласът Му извиква душа от другия свят, и тялото на умрелия, което вече било наченало да се разлага, оживило, станало здраво, и четиридневният мъртвец възкръснал. Иисус Христос, Който с божествената Си дума извикал Лазаря от смърт към живот, в последния ден и всички умрели ще извика към живот, за да извърши съд над живи и умрели. Сам Господ учи: иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които см правили зло, ще възкръснат за осъждане (Йоан. 5:28-29).

Трябва да имаме предвид и това, че тъй и във всяко време Господ е силен да възкресява от греховна смърт към благодатен живот. Той говори: истина истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот (Йоан. 5:24). Който слуша словото на Господа Иисуса и вярва в Него и в Неговия Отец, той има живот вечен, т. е., който с вяра слуша учението на Иисуса Христа и се ръководи от него като истински Христов ученик, той получава благодатта на Св. Духа, която, ако сам остане верен на Христа до края на живота, ще бъде в него източник на духовен мир и утеха, залог и предначатие на вечно блаженство, ще го приготовлява да участвува във вечната слава на Господа Спасителя, Царя на небето и земята. Който има в душата си тоя благодатен живот, в последния ден няма да се подложи на осъждане заедно с грешниците, или невярвалите в Иисуса Христа, или неизпълнявалите Неговите заповеди; но по гласа на Господа, като получи прославено тяло, той ще застане от дясно на Спасителя и ще чуе въжделения Му глас: Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание-мира (Мат. 25,34). Иисус Христос казал на Лазаревата сестра: Аз съм възкресението и животът. Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре во веки (Йоан 11:25-26). Така Господ Иисус е и наше възкресение, и наш истински живот. Нека винаги обичаме Него от всичкото си сърце и душа, като наш Бог и Спасител; нека най-вече се грижим за това - вярно да изпълняваме Неговите заповеди, кой, в каквото звание и състояние да се намира, - и ние вечно ще живеем чрез благодатта на Господа Спасителя, и телесната смърт няма да бъжде страшна за нас: защото само по тоя път ще минем ь от този суетен и скръбен живот към нескончаемия и блажен живот.

Но защо Господ възкресил Лазаря? За какво Спасителя намерил за нужно да извърши дивното чудо - възкресяването на Лазаря? Та Той е могъл да излекува болния Лазар? Могъл даже със Своята сила да предотврати от него самата болест? Защо не поискал Той да издери Лазаря, докле тоя бил жив? Защо допуснал неговата смърт? Защо след смъртта го извикал към живот?

Отговори на всички тия въпроси намираме в евангелието, в думите на Самия Спасител: "Лазар умре, - казва Той на Апостолите, - ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате". "Аз съм възкресението и животът - казва Той на Марта; - който вярва въ Мене, и да умре, ще оживее; и всеки, който живее и вярва въ Мене, няма да умре во веки. Вярваш ли това?" - "Това казах за народа, който стои наоколо - говори Той накрай в молитвата Си към небесния Отец, за да повярват, че Ти си Ме пратил". Господ Иисус е дигнал от мъртвите Лазаря пред Своята собствена смърт, за да увери всички в общото възкресение на умрелите. Затова и Църквата Христова в Лазарева събота и Неделя Ваия пее:

Общее воскресение прежде Твое; страсти утряя,
изъ мертвихъ воздвигълъ еси Лазаря, Христе Боже!

А защо било нужно туй пред кръстната смърт Христова?

Затова, щото в надигалите се страшни дни на страданията да запази поне искра вяра в сърцата на учениците Си. Погледнете, ето тук, след поразителното чудо на Лазаревото възкресяване, се намерила пак част от зрителите на чудото, които успели само да донесат за него на фарисеите, -  оная част, която сега повярвала в Иисуса, в дните на страданията Му се отметнала от Него, - самата многоугрижена Марта, която, очевидно, знаела много чудни дела на Господа Иисуса, доста не твърдо вярва в Него и всяка минута се колебае във вярата; даже дълбоко съсредоточената Мария нито вярва, нито не вярва в Него, а лежи при нозете Му, като вика в тъжно полуотчаяние: "Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми", а сега всичко е свършено, - той умря помогни, ако можеш.

Апостолите в тревога вървели след Него до Витания и в Иерусалим, а когато Учителя им повлекли да Го съдят и убият, те във ужас се разбягали, без да гледат на това, че видели чудото на Лазаревото възкресяване; а Петър даже с клетва се отрекъл от Него; в самия ден на възкресението Му те с жално маловерие оплакват Неговата смърт: "а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля", че Той е Месия - Избавител. След възкресението те с труд повярвали даже на собствените си очи, а Тома не повярвал даже на очите си и повярвал вече не най-грубото от чувствата - осезанието, когато турнал пръста в раните от гвоздеите. И така, за да запази искра вяра в Своите Апостоли, оная искра, която по-късно се разгоряла в неугасим от всички сили на ада пламък, Господ възкресил Лазаря.

Великопостните служби през делничните дни на Великия пост са характерни със своето покайно пеене. Царските двери остават затворени, като символ за отделянето на човека от Царството Божие. Църковното облачение е тъмно, обикновено в лилаво ­ цвета на покаянието.

През делничните дни не се извършва Божествена литургия, но за да могат вярващите да се подкрепят в своето подвижническо усилие на поста, чрез приемане на Св. Причастие, се извършва Литургия на преждеосвещените Дарове. Тази служба е много древна, споменава са в каноните от VII в., но е създадена по-рано. По традиция за неин създател се счита св. Григорий Двоеслов, папа Римски (VI в.).

Преждеосвещената литургия се състои от тържествена великопостна вечерня, към която е добавено пренасяне на св. Дарове в олтара и причастяване, но самото освещаване на Даровете не се извършва. Това става по време на Литургията предишната неделя. Затова и службата се казва Преждеосвещена литургия, т.е. на предварително осветените Дарове. Тази служба се извършва в сряда и петък или поне в един от тези дни.

Лазаровата събота е единственият ден в годината, когато се извършва неделно богослужение не в неделя. Това е началото на Пасхалното тържество. По време на Литургията на Лазаровден Църквата прославя Христос като "Възкресение и Живот", Който още преди Своите страдания и смърт, с възкресяването на Лазар утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството. Именно заради възкресяването на Лазар Христос бил прославен от народа като дългоочакван Месия, Цар Израилев, като изпълнение на старозаветните пророчества.

Самият празник на триумфалния Вход Господен в Иерусалим (Цветница или Връбница) принадлежи към дванадесетте Господски празника. Неговото богослужение е свързано с това на Лазаровден.

На вечернята преди празника се четат пророчествата за Царя-Месия от Стария Завет заедно с евангелските разкази за влизането на Христос в Иерусалим.

На утренята се благославят върбовите клонки, които държим в ръце през време на цялата Литургия, показвайки по този начин, че посрещаме Иисус Христос като Цар и Спасител.

Прот. Томас ХОПКО "Основи на Православието"
Църковен вестник, Брой 7 от 17 април 1998 година

Виж също: Преждеосвещена Света литургия

Виж също:

• Православен календар за текущата година
• Православна Библия и ресурси
• Евангелските и Апостолските четения за всеки ден от годината
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове

    www.Pravoslavieto.com