“Радикалните тенденции, без оглед на техния произход, са една от най-опасните заплахи за световния мир и сигурност. Радикализмът означава защитаване на фундаментални и резки промени посредством безкомпромисна и твърда политика. Екстремистите целят именно такива промени, използвайки коварна и често агресивна политика. Една от характерните черти на радикализма е изпълненото с гняв поведение, което е видимо в речите, книгите и демонстрациите на неговите привърженици. Радикалните движения са направлявани от сляпо защитавани табута, вместо от съзнателно поведение, като в рамките на тези табута се формира една масова психология. Тази психология, от своя страна, може да излезе от контрол до такава степен, че хората повече да не знаят какво вършат или защо, да се превърнат в агресивни хора, които причиняват вреди на околните. В една такава среда, където вече не съществува взаимна толерантност и разбирателство, хората започват да изпитват неприязън към различните идеологии, религии или раси, без да знаят отсрещната страна какво мисли или дори без да изпитат необходимост да чуят или да се опитат да разберат какво защитава.”[ Харун Яхя]

Както Аласдеър Макинтайър твърди,23 либералната демокрация претендира да освободи индивидите от всичко традиционно, оставяйки всеки член на обществото да живее свободно според каквато концепция за добро намери за приятна, да изживява каквито разкази може да си представи. В същността на историята на демокрацията е никой да няма история. Ричард Рорти напълно поддържа тази гледна точка когато твърди, че само лудите имат една цел в живота (такава като да търсиш Божията слава), което не го прави радикален както му харесва да се преструва. 

Всъщност, Макинтайър продължава, либералната демокрация има своя първостепенна история и своя най-важна цел. Въпреки претенцията да освободи от традицията, либерализмът сам по себе си е традиция и има специфично виждане за доброто общество. За либералния ред, доброто е да запази индивидуалния избор; преданието на либерализма за толерантност и плурализъм, на практика спъва други предания да предявят претенции към публичното пространство. Всеки е свободен да избира каквато и да е история или представа за съществуване, която ще придаде значение на личния му живот, но триенето идва когато попитате: „Какво ще стане ако представата ми за съществуване изисква цялото общество да се приспособи към моята представа за съществуване?“ 

Очевидно, според либералните принципи, никой няма правото да приема тази представа за съществуване.” [Питър Лайтхарт, “Срещу християнството”]

Учението на Христос е абсолютно различно от другите духовни учения.

Силва Дончева© www.astrolog.tk
Статия, предназначена за най-близките ми, но Ви моля да я видите и Вие! Пожелавам и Вие да възкръснете някой ден!

         Много хора не са наясно каква огромна, скъпо платена грешка  допускат, когато преплитат християнската си същност с други духовни учения и школи.

         Учението на Христос е несравнимо с нищо друго, защото:.

1.Поставя преди две хиляди години огромен период в историята на човечеството, който ще продължи хиляди години напред до превръщането ни в същества, излъчващи светлина. Това отменя всичко предишно, защото новият период е абсолютно нов и е свързан с развитието на ЕВОЛЮЦИОННИЯ ПЕРИОД от развитието на човешкия дух.

2 Безкрайните векове преди идването на Христос са под знака на ИНВОЛЮЦИОННИЯ ПЕРИОД в развитието на човечеството. През този период човешкият дух слиза от духовния свят в материята, т.е движението е от ЦЕНТЪРА /БОГ/ към периферията. В тези векове се развива подсъзнанието на хората, което работи с инстинктите, за да се съхрани вида, след това се развива съзнанието, което започва да оформя човешкия ум и в края на този период се работи и със съзнанието, което развива интелекта.

3. Христос идва, за да разкрие следващия момент – работата към изграждането на СВРЪХСЪЗНАНИЕТО.

        Тогава преди 2 хиляди години посоката на историята се сменя и от Инволюция тръгва към Еволюция, т.е към възвръщане към Бога. Човешкият дух и душа започват да се движат от периферията към Центъра.

        През това време хората ще започнат да се схващат и да се държат като божествена душа, ще получат безсмъртие, ще възкръснат. Това е пътят на Христос, който няма нито аналог, нито каквото и да е било общо с други учения и духовни теории. Затова Той е казал ясно и категорично „Аз съм Пътят, и Истината и Животът; никой не дохожда при Отца Ми освен чрез Мене”

        Затова всички дохристиянски учения, източни и западни, са ИНволюционни и се движат като информация и постижения надолу към материята, към земята. В този смисъл те са връщане назад за тръгналия по пътя на Христос народ или човек.

        Учението на Христос е учение на свръхинтелекта, за съединяване на ума на човек с ума на Бога, за контрол над ума и дълбоко и цялостно разбиране на законите на природата: „А това е живот вечний, дето да познаят Тебе, Единаго истинаго Бога. Ев.Й,17:3 и още „Казано е на древните „Не убивай. Аз ви казвам; всеки, който каже рака срещу брата си без причина вече е убил.” Това е учение за контрол на ума и чувствата, а не на ръцете. Затова се обичат враговете и се благославят тези, които ни хулят, за да бъдем съвършени.

След идването на Христос временно е прекратена връзката с Невидимия свят, за да се устроят новите мисловни центрове в човешкото тяло, през които по-късно ще проникват и ще се осъзнават Космическите сили.

        Когато идва преди 2 хиляди години Христос астрологически поставя началото на епохата на Риби. Това явление се определя чисто астрономически от прецесията на пролетната равноденствена точка. През 228г. сл. Хр. тя навлязла окончателно в съзвездието на Риби. Християнството е прието за официално учение в началото на ІV век сл.Хр.

        Знакът на Христос са двете Риби. Преди да изпълни мисията си Той измива краката на учениците си /стъпалата на краката се управляват от този знак/ Самите Риби са символ на саможертвата, изплащането на дълговете, дори мисловния застой, объркването и заблудите /15 века църковен мрак, нищета и самота/, прекъсване на връзката с Неведимото, неимоверни страдания и бедност.

        В този смисъл църковното развитие в християнството е само етап, но не и същност на учението. Църквата е била необходим етап, но вече изчерпан след епохата на Просвещението. С преминаване към следващ етап на осъзнаване на хората, посредниците и институциите вече не са нужни. Затова църквата си отива.

        През 1914г. пролетната равноденствена точка навлезе в съзвездието на Водолей. Започна нов огромен период в развитието на християнството от поне 3 хиляди години, макар още 377г. Риби и Водолей да преплитат влиянията си.

        Водолей е знак за приятелство, за сбъдване на мечти, покровителства развитието на науката, комуникациите, на разумните отношения между хората, това е време заа решаване на социални, национални и расови въпроси. Това е епоха, в която страданията ще намалеят и християнството ще навлезе в следващият си етап на развитие. Ще се постави и началото на развитието на ШЕСТАТА РАСА, КОЯТО ЩЕ БЪДЕ СВЕТЕЩА. 

        Когато се въвежда Нова епоха Небето винаги праща Учител. През 1864г. в България в семейството на варненския свещеник Константин Дъновски се ражда Всемировия Учител – Беинса Дуно – Духът на Исината.

Неговото учение е „храната”, словото за изграждането на новото бъдеще. Както казва самият Константин Дъновски: „Преди 2000г в Назарет се роди синът, а в България през 1864г. дойде и говори Бащата.” Чрез Учителя са говорили трите велики духа на Вселената; Светият Дух, Христовия Дух и Господния Дух, създава се за първи път Школа на Бялото братство.

        Учението на Учителя има за цел да отвори самосъзнанието на човека към свръхсъзнание. „Вие сте забравили, че сте били светлина, и сега с ред доказателства трябва да ви убеждава, че сте били светлина”. „Когато искате да пътувате, проектирате мисълта си към своя приятел и тъй както седите, ще изчезнете и ще се намерите при него. Поразговорите се с него и пак се връщате. Човекът на Шестата раса ще бъде съработник на Живата природа, на Бога… неговият ум ще бъде светъл, без никакви сенки, без никакви противоречия. Той ще излъчва светлина.”

        Българският език е подготвян 5000г., за да бъде изнесен на него Словото на Бога, св.св.Кирил и Методий са извикани от другия край на Вселената, за да поставят началото на единствената азбука в света за целите на християнството и след това на нея да бъде изписано Словото на Бог, да бъде продължена Еволюцията на човечеството.

Паневритмията /живата астрология – пътят на Слъцето/, песните и беседите на Учителя са живата храна за изграждането на новата раса на светлината и свръхинтелекта. Тя е дадена на българския народ.

        Ние трябва да приложим и разпространим Словото. И както е казал Учителя и 300.000 да останем ще изпълним волята на Бога. От това зависи нашето щастие или нещастие.

 В този смисъл не трябва и да коригираме каквото  и да е било от божественото учение; да променяме текст, музика или смисъл, защото така променяме качеството на информацията, а оттам и резултатите за нашите души.

Р.Р Школите на Индия и на Древният Изток са резултат от Инволюцията в човешкото развитие, т.е от периода на слизането на човешкият дух към Земята. Тогава /времето преди Христос/ Бялото Братство също е изпращало свои учители там. Техните учения са съхранени, но вече не са актуални и са само история.

Учителя посочва, че Хималаите са велик духовен център, в тях са складирани знанията на човешката цивилизация, но това се осъществява не на физически план, а на други невидими полета.

В момента обаче, както  е казано в 1898г. в „Призвание към народа ми български – синове на семейството славянско.”  „Господ потърси дом за себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.”

И когато Христо е казал да станем като децата е имал пред вид да учим непрестанно като децата,  с чист и незамърсен ум без предишни влияния. Така няма да слагаме ново вино в стари мехове.

Силва Дончева
www.astrolog.tk