Още за протестите:

Те искат оставката на управителя й Иван Искров. Организатор на протеста срещу високите лихви по банковите кредити е Националната асоциация на българския бизнес, а  към него се присъединиха и от Съюза за стопанска инициатива,  както и представители на товарните превозвачи и  таксиметровите шофьори, предаде БГНЕС.

Недоволните настояват дейността на частните съдебни изпълнители да бъде контролирана от държавата.

Чрез управлението си до този момент Искров не защитава стабилността на банковата система, той си затваря очите пред това, че делът на лошите кредити се увеличава поради некомпетентно раздадени кредити и поради некомпетентна политика на банките чрез вдигане едностранно на лихвите, заяви председателят на Националната асоциация на българския бизнес Светлозар Николов.

Той обясни, че искат Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да бъде сменена моментално, защото в България проблемът с високите лихви е, че няма конкуренция между банките, а има споразумение между тях чрез Асоциацията на банките в България. Това служело за единна политика по лихвите по кредитите и по този начин имало изкуствено повдигане на лихвите.
КЗК трябва да осъди банките, които участват в картел и да се забрани Асоциацията на банките в България, каза още Николов. Той добави, че има задължения към банките в размер на 35 000 лева, които след споразумение с банковите институции изплаща редовно.

Протестиращите днес внесоха запитване до ръководството на БНБ, с което искат да знаят и имало ли е интерес от страна на чуждестранни банки да дойдат на българския пазар, какъв отговор им е даден и защо.
Търговските банки работят с кожа на клиента, образно описа ситуацията председателят на Съюза за стопанска инициатива Теодор Дечев и настоя банките, „нагълтали се с държавни депозити да бъдат национализирани“.
По думите му, държавата трябва да се върне на банковия пазар като пазарен играч, но за това са нужни ресурси.

„Първоначалното ни предложение беше държавните пари да бяха прехвърляни в Българската банка за развитие, но бяхме критикувани, че по този начин заплашваме ликвидността на 1-2 банки“, каза той.

http://dnes.dir.bg

***

Организатор на протеста е Националната асоциация на българския бизнес. Нейният представител за Велико Търново Стефан Иванов каза, че едва в петък е решено да има протести и в други градове, а не само в София и за това са дошли малко хора, но протестите ще продължат. Самият той няма кредити, но е видял как се работи в други страни и за това не приема случващото се у нас.

http://dariknews.bg

Това бяха лозунгите на протестиращите в гр.Плевен граждани пред офиса на Корпоративна търговска банка в града.

В протеста взеха участие представители на Съюз за Стопанска Инициатива, Клуб гражданско общество – Истина и Обединен национален фронт – гр. Плевен.

Това, което решиха участниците в протеста е, че ако не получим отговор от тези институции, протестите ни ще продължат. Беше взето и решението, че ще се солидаризираме с всички протести, касаещи различни области на живота ни, както сме го правили и до сега, независимо от това кой ги организира и инициира.

Част от участниците в протеста се събраха пред Областна администрация гр. Плевен, а останалите се събраха пред офиса на Корпоративна търговска банка.

Обръщение на Клуб гражданско общество – Истина:

***

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=702376

• -
• A
• +

Президентското семейство на България се обогатило значително с недвижима собственост през последния мандат на Георги Първанов. Разследване за придобитото от фамилията показва, че близките на държавния глава са сключвали апетитни сделки за скъпи имоти, които обаче са изкупени от тях на непостижимо ниски за обикновените българи цени. Впечатление прави, че сделките са извършвани не от самия Президент, а от синовете и съпругата му.


Гоце в акция срещу НАТО
 

Последната придобивка на “президентите”

е апартамент с гараж на името на големия син на Първанов. В края на 2009 г. 28 г. тогава Владимир Първанов си купува апартамент за 213.410 м2 и гараж към него от 34.050м2. Впечатляващото по площ жилище е мезонет в елитния квартал “Манастирски ливади”. Според документите става ясно, че този луксозен имот е струвал едва около 250 000 лв. на купувача, или това прави по 500 €/м2! Цена, която дори за неспециалистите говори за особена преферециалност. Подобни VIP имоти струват поне 3 пъти по-скъпо, сочи елементарна справка на недвижимостите в столицата. Синът на Президента е теглил кредит от банка ДСК в размер на 160 380 лв. на 5.10.2009 г. и още в същия ден е закупил и огромния мезонет. Предполага се, че разликата от около 90 000 лв. са собствените спестявания на младия човек. Интересното е, че Владимир Първанов обаче няколко месеца по-рано купува много атрактивно търговско помещение в София на името на общата фирма с малкия си брат за цената от 122 180 лв., които също би трябвало да са от лични средства, защото фирмата-купувач няма никаква собствена печалба по финансовите си отчети. Но за това ще стане въпрос след малко!

Продавачът, който се е лишил от собствеността на 250 м2 на “символична” за луксозния имот цена се оказва софийската фирма “Крит” ЕООД, собственост на известния строителен предприемач Румен Иванов. Популярен новобогаташ, демонстриращ състояние и финансови възможности, Иванов е познат и с тесните си бизнес връзки с бившия “червен” депутат от предишния парламент – Васил Калинов. Последният е стара номенклатура на БКП /БСП/ още от времето на Тодор Живков и е непрекъснато в ръководните етажи на “Партията” от 30 г. насам. По време на управлението на Тройната коалиция, Калинов бе уличен от екологичната коалиция “За да остане природа” в “организирана политическа престъпност” за заграбване и унищожаване на уникални прородни богатства на страната. В открито писмо на еколозите до Държавната агенция “Национална сигурност”/ДАНС/, Главния прокурор, Зелената фракция в Европарламента, Комисаря по правосъдие в Европейската комисия, Посланика на САЩ в България, Министерството на правосъдието, Висшия съдебен съвет и Народното събрание, бе поискано снемане на депутатския имунитет на Калинов и неговото разследване.

“Основание за подобно искане са явните връзки на председателя на комисията по земеделие и гори с организираната политическа престъпност и поставените им лица от олигарси и чиновници във властта. Доказателства за гореописаното твърдение е Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на закона за горите, вносител на който е същият Калинов.  С това деяние той предлага на Народното събрание да узакони заграбените стратегически за държавата обекти – вододайните зони на България, Черноморието и унищожаването им от престъпността. Изводите, които можем да направим са че, Калинов съзнателно предлага безпрепятственото изсичане на стратегическите вододайни зони на РБългария, без промяната на предназначението на горите, без обществено обсъждане със засегнатите физически и юридически лица, в случая 1/3 от населението на страната, в полза на олигарсите, които перат ограбените от политическата престъпност милиарди, под формата на “инвестиции” в унищожаващи природата незаконни строежи в планините и Черноморието.

Уважаеми г-н Главен прокурор, г-н Председателю на ДАНС, за трети път ви доказваме наличието на всеобхватна организирана политическа престъпност, която с поставените си лица в цялата изпълнителна, законодателна и съдебна власти и в “бизнеса”, унищожават природата и бъдещето на страната. Надяваме се да вземете незабавно мерки и да защитите националната сигурност от формално и неформално властващите престъпници в България, като само по този начин ще можете да се разграничите от престъпността и да си спестите в бъдеще търсене на наказателна отговорност наред с тях”, пише в писмото.

Вместо разследване – дипломат /изпитана схема за президентски хора/

Вместо прокурорска проверка и разследване Васил Калинов, който е съсобственик с Румен Иванов във фирмата “Крит – Дизайн” е назначен скоропостижно от Президента Георги Първанов за ….. Посланик на Р. България в Азърбайджан. Кулоарна информация от Парламента осветли, че силно лобиране в полза на Калинов е оказало ръководството на ДПС. Това, което не може да се отрече е, че няколко месеца синът на подписалия Указа за “спасяването” на номенклатурния кадър на БСП – Васил Калинов, придобива изключително ценен недвижим имот от “обръча от фирми” на скандално ниска цена.

Много интересна е оперативна информация, подадена от източници по морето, във връзка с проверки на ДАНС за корупционни заменки на земи, че на 14.09.2007 тогавашният Областен управител на Варна от квотата на ДПС – Петър Кандиралов, заменя държавен терен с площ 1136 кв.м. на пазар Чайка, с фирма КРИТ ЕООД. Замяната е за 2 апартамента с площ 73 кв.м. и 61 кв.м. и 1 магазин с площ 33 кв.м. Държавният терен, въпреки че е на централно място на пазар Чайка и че на него по ОУП може да се построят сгради до 8 етажа при плътност на застрояване до 60%, е оценен само на 67 000 лева, което прави по 30 евро/кв.м. Както обикновено няма обявен търг или конкурс нито някакви обяснения защо е избрана фирма “КРИТ” ЕООД и защо държавата дава имота си на безценица. Дали това, че “КРИТ” е и един от спонсорите на последната президентска кампания на Първанов с 25 000 лв. е случаен факт в цялата тази сага?

Магазини, фондации и обръчи

Преди да придобие апартамента с размерите на киносалон Владимир Първанов заедно с 20 г. си брат Ивайло купуват търговска площ /магазин/от 70 м2 в “Хиподрума” за 122 180 лв. Закономерно, цената отново е силно под пазарната за подобни помещения за търговска дейност, които в този район вървят над 1500 €/м2. Покупката е направена на името на общата им фирма “АйВи СМ” ООД, в която синове Първанови са съдружници с Марияна Николаева Добрева – дъщерята на бившия МВР Министър от правителството на Жан Виденов – Николай Добрев. Управител на семейната “червена” фирма е най-малкият – Ивайло, а самата фирма, която е с предмет на дейност софуеър и компютърни мрежи е с уставен капитал 5100 лв. и е на загуба за 2009 г. Въпреки това дружеството е успяло неясно как да си закупи доста солиден магазин, което всъщност е и основната му дейност за годината. Продавачът на магазина е фирма “Сити Резидънс” на известният бизнесмен Георги Харачерев. Той нашумя с големите поръчки за окабеляване с турски кабели на някогашните държавни компании БТК, Националната електрическа компания, Телекомплект, Кабелремонтстрой на стойност десетки милиони долари. Харачерев е намесен и в столичното сметосъбиране с фирмата си “Астон сервиз”.  Фирмата бе уличена пред КЗК за картелни връзки в сметосъбирането на столицата по времето на Бойко Борисов – кмет.

Марияна Добрева е съдружничка с ПР-ката на Президента Бойка Башлиева във Фондация “Институт Николай Добрев”. Фондацията от своя страна има един и същ телефонен номер за комуникация с едноименна фирма за ПР и комуникации: “АйВи Комюникейшън” с управител Елена Иванова Харизанова. Госпожа с абсолютно същите 3 имена се води активен спонсор – дарител на БСП, както и активен участник в интернет подписката на младежкото БСП “ГЕРБ – вън от властта”. В тази кампания акцентите са следните: 1. ИЗМАМА И ГРОЗНА ПРОПАГАНДА; 2. ГЕРБ = РЕКЕТ И НЕКАДЪРНОСТ и 3. БОЙКО =  МАФИОТ И ПРОСТАК! “Аз протестирам срещу лицето на ГЕРБ Бойко Борисов, което ме лъже и обижда всеки ден. Който с позата на тарикат от Банкя обяснява моите проблеми – сметките, които плащам, възможностите, които пропускам”, е мотото под което се подписват комсомолците и Харизанова. За “тарикатите от Банкя” обаче ще стане дума малко по-надолу.

Случайно, или не финансовите отчети на фирмата на Първанови “АйВи СМ” и ПР фирмата “АйВи Комюникейшънс” са съставени от един и същ счетоводител – Мариана Манолова, по един и същ образец. Същата Манолова има пълномощно от Харизанова да я представлява пред определени институции. За разлика от едноименната компютърна фирма, тази за реклама и ПР видимо оперира с доста сериозни финансови ресурси и има регистрирани 10 служители в НОИ. Г-жа Харизанова е декларирала няколко сделки на свое име, като първо е купила апартамент от сина на Николай Добрев и брат на Марияна Добрева /съдружничка на Първанови/ през 2003 г. Впоследствие жилището е продадено, а Харизанова си купува апартамент в…. любимия на всички елитен квартал “Манастирски ливади”. Както се казва: “От всеки според възможностите, всекиму според нуждите.” Не се доказва лесно партийна и бизнес независимост, особено от Държавен глава и неговите най-близки връзки. Не се доказва лесно отсъствие на обръчи от фирми, когато децата на Президента пазарят имоти на едро вадейки неясно откъде стотици хиляди левове, без да имат насреща нито нужния трудов, нито житейски стаж.

“Футболно игрище” м/у Княжево и Банкя за “жълти стотинки”

Най-интересната и може би показателна имотна облага за Президентското семейство е земя, колкото половин футболен стадион в регулацията на столицата, която Зорка Първанова е успяла да си напазари за фантастичната цена от…. 4 €/м2. Теренът се намира леко югоизточно от Банкя по посока Княжево и попада в землището на с. Иваняне. Терените около Банкя и конкретно с. Иваняне, което е по-близо до Княжево, вървят не по-евтино от 40-50 €/м2, за земеделски земи. На продавачите и на евентуалните купувачи е ясно, че там няма да се сеят картофи, а всичко това ще бъде преотредено и превърнато в един от най-хубавите за живеене столични райони. Точно за този район в началото на 2007 г. с промени на ОУП-а на София бе предвидено да се създаде една от най-динамично развиващите се зони на столицата. След като промяната на ОУП-а е била гласувана и одобрена, Зорка изведнъж получава апетит да се сдобие с нива около Банкя. Ето какво предвижа новият ОУП на София за района, в който Първанови са се сдобили с нивичка от 5610 дка.

“Жилищните зони с малкоетажно застрояване с ограничителни параметри (Жм3) имат най-значително увеличение – с 249.60 ха. Те са концентрирани най-вече в контактните с природен парк “Витоша” територии, тези в охранителната зона на яз. “Искър”, граничещите със зоните по “НАТУРА 2000″, в охранителните зони на минералните извори и в северните територии.” и още:

Много добре звучи терминът “висококатегорийно обитаване в природни и екологични зони”. Не е лошо да обитаваш “висококатегорийно”, след като си успял да се оземлиш с парцелче в подобна зона на цена 10 пъти под пазарната! Продавач на нивичката на Зорка се оказва софийски общопрактикуващ лекар и жена му. Странно, защо я продават само месеци, след като са изкупили земите на 23 собственици в района, за да окрупнят въпросния поземлен имот на свое име. Излиза, че лекарското семейство се явява нещо като имотни брокери, които веднага след покупката прехвърлят ценната земя на съпругата на Президента. Един от продавачите Стоян Костадинов Грозданов е споделил, че е получил “на ръка” по 15 евро/м2 за своята част. Тогава хипотезите стават не повече от 2. Първата е, че Първанови са попаднали на невероятно наивни и неориентирани хора, които буквално им “подаряват” една изключително атрактивна земя в екологичен район на София. А другата е, че става въпрос за сложна имотна игра, в която се прикриват или рални пари, или реални собственици, или може би и двете.

Спомняме си как колегата Иво Инджев бе отстранен само защото си позволи да намекне нещо относно имотите на държавния глава. По медиите отдавна се тиражират приказки за имоти на Първанов в чужбина за милиарди, закупени на името на офшорни фирми. Заради подобни внушения, за малко да падне главата на вицепремиера Симеон Дянков! Както е казано в Евангелието от Господа: “Всичко тайно ще стане явно и всичко скрито ще се разкрие. Последните ще станат първи, а първите – последни..” В навечерието на Възкресението е добре да уповаваме на справедливостта и да не пренебрегваме вечните мъдрости.

Автор:
http://www.extremecentrepoint.com/?p=8540


Гласувайте за статията в СВЕЖО от ТУК!

Андрея Илиев

ЧЕРВЕНИТЕ  БАРЕТИ: ЛЕГЕНДАТА ПРОДЪЛЖАВА


КАК Е В БЪЛГАРИЯ?
В началото стана въпрос за тенденцията за нарастване на терористичните акции. А как бе в България?
На пръв поглед в страната всичко е мирно, тихо и кротко. Това, което почти всяка вечер бълва "По света и у нас" - атентати, стрелби, трупове по улиците - в България липсва дори за най-големите песимисти.
След унищожаване на групата на Шукри Дервишев край Доспат през октомври 1958 г. е сложен край на въоръжената борба срещу новата власт. "Тероризмът" се изражда на битова основа - току гръмне или пламне вилата на местен полов атлет и мераклия; някой заплаши по телефона с разправа директор или партиен секретар, задето го отрязал от премии или му попречил да вземе софийско жителство. За милицията бе рай - служителите й бяха царе без сериозна работа. Вместо да размахват пищови и гонят бандити, те режеха тесни панталони и стрижеха дълги коси…
Първият случай, който им развали рахатлъка, бе на 1 май 1965 г. в Шумен. В 9.30 часа централната улица "Славянска" е разтърсена от взрив. Разхвърчалите се парчета тухли и арматура паникьосват събралите се за манифестация хора. Пристигналата от София специална оперативна група е категорична: взривът на третия етаж на недостроената сграда е умишлен. След дълги колебания случилото се е наречено с истинското му име - терористичен акт.
Въпреки голямото ровене, разпити и арести атентаторите не са открити. Докато на 9 септември 1965 г. пред хотел "Ленинград", в централната част на Шумен, не гръмва втори взрив. Убита е 70-годишна жена, осколките раняват сина й. Внучката, само на пет години, изпада в комоциум, а после шокът от преживяното я държи месеци наред. В радиус от стотина метра са помляни витрини, прозорци и улични лампи.
В един момент в Шумен има повече милиция, отколкото граждани. Струпването дава резултат - нали и в марксистко-ленинската философия основна теза е, че количествените натрупвания водят до качествени преобразувания. На 30 септември са арестувани трима младежи. След още две седмици - и останалите от групата. Открити са големи количества експлозиви. За радост на оперативните работници и ужас на идеолозите на социализма младите хора признават, че терористичните актове са насочени срещу държавния строй.
Във връзка с разрастването на авиокомпания "Балкан" и увеличаване броя на полетите из страната, се появява и ново престъпление - отвличане на самолет.
През лятото на 1968 г. е разкрита група от трима французи, която планирала отвличането на самолет от летище София. Чужденците са се готвели сериозно - притежавали пистолет, планове на ползваните от "Балкан" самолети, карта на България и само бързите действия на милицията помагат да се избегне гаф при провеждането на международния фестивал на студентите.
През 1969 г. на аерогара София каца и първият отвлечен самолет. Сефтето прави турчин, който след продължителни преговори е предаден на турските власти.
През 1972 г. кацналите принудително в България турски лайнери са вече два. Съдбата на терористите обаче е съвсем друга. Вместо да бъдат екстрадирани, те са осъдени от наши съдилища и след формално мотаене из затворите, получават политическо убежище. Това дава основание да се заговори, че страната ни подкрепя въздушните пирати и че отвличанията са инспирирани от ДС…
Случаят с АН - 24 от 1975 г. е класически. В пилотската кабина нахлува мъж, размахва пистолет и крещи:
- Завивайте към Гърция! Инак…
Компетентните органи правят бързо проучване, което изправя косите на много хора - и на земята, и във въздуха. Въоръженият мъж се оказва редовен клиент на психодиспансерите… Единственото разумно решение е да изпълняват заповедите му. Кацат в Солун, където гръцките власти освобождават самолета без проблеми.
Следващият АН-24 е отвлечен при полет от Видин за София през 1977 г. Стар познайник на милицията успява да вкара самолета пистолет, заплашва с него стюардесата и иска промяна на курса към Югославия. Знаейки необуздания му нрав, от ДС решават да не го дразнят и посъветват пилота да изпълнява всичките му искания. Предупредени, властите в Белград посрещат и обезвреждат терориста.
Следващият засукан случай е в Самоковско. Там взривовете се редуват със саботажи и пожари. Атентаторите се водят неизвестни извършители повече от десет години. Изпепелени са десетки декари млада гора, изгаря горски дом, взривен е товарен автомобил на физкултурно дружество, два пъти се прави опит да се повреди въжето на лифта в Боровец… Чак през 1984 г. извършителите - 4 местни мъже - са заловени. Те не деклерирали директно антисоциалистическите си настроения - обяснили, че правели зулуми на държавата, "за да си плати ядовете, които им създавали нейните служители."
Пак в началото на 70-те години припламнаха искрите на едно явление, което през 80-те вече щеше да е един от основните проблеми на държавата - мюсюлманите. Смяната на имената на българо-мохамеданите доведе до сблъсъци и кървави екцесии. Задействаните военни, гранични и милиционерски формирования трудно овладяха ситуацията.
Освен това, според оперативни сведения, България се оформя като междинна спирка и спокоен пристан за опасни международни терористи. Някои идват с покана, други без покана - но всички са непредсказуеми и в любовта, и в яда си.
Всички тези случаи за обикновения гражданин, а и до определено ниво в самото МВР, са световно неизвестни. Обществото не може да се разтревожи, че зачестяват. В милиционерските участъци не се анализират, не тренират уличния милиционер за противодействие на въоръжени терористи.
В същото време хората, които имат цялата информация, виждат добре накъде отиват нещата. И решават да създадат ефективен инструмент срещу заплахата.

КАКВО ПОМНИ ИСТОРИЯТА?
Заповедта за създаването на Специално оперативно милиционерско поделение /СОМП/ е издадена на 14 декември 1979 г. Тази дата се смята за рождена за българските антитерористи. За командир е назначен подполковник Нено Ганчев. Поделението е подчинено на началника на Софийското градско управление /СГУ/ на МВР, който хич не се очарова, че му струпват допълнителни ядове и грижи.
Това важи не само за софийския началник - и край него, и над него - никой не бърза с конкретната работа. "Абе, тероризъм… Глупости. Видяха, че има такова нещо в Съюза и…" - пренебрежително кривят джуки всички. Ами да, в България такова животно нема. Да му мислят капиталягите… Едва през март 1980 г. в определената за целта казарма на УБО във Враня се появяват първите офицери. Кадровиците потриват ръце - такава възможност се отваря да "оправят" свои хора! Е, че имало изисквания - да са до 28 години, да не са по-ниски от 175 см и да покриват от раз теста на Купър - кой ще ти ги гледа… Малко ли критерии сме омачквали. Когато на 6 юни 1980 г. подполковник Ганчев най-после успява да събере 199 човека, както е по щата, косата му се изправя - и куцо има, и сакато.
Но за корекция на баджанащината няма време. Шефът на СГУ се отърва елегантно от грижите по СОМП като го преподчинява на командира софийското мотоохранително поделение. Той потрива доволно ръце и ги включва в графика за дежурствата…
Подполковник Ганчев прави единствено разумното в тази ситуация - влиза при министър Стоянов и му казва:
- Вие заповядахте да създам поделение, в което да служат бойци, преминаващи през огън и вода. И да побеждават навсякъде - по самолети, кораби и влакове. Да скачат с парашут, да плуват като риби, да се катерят по стени. Един да струва колкото сто обикновени бойци. Е, няма да стане…
И му разказал какво всъщност се е случило.
Димитър Стоянов реагира веднага. Личният състав е събран отново във Враня, където остава до 16 юли. Запчва подготовката на бойците, групирани в три роти, свързочен взвод и домакинска група по двайсет и осем специалности - снайперисти, парашутисти, сапьори, специалисти по бойно-приложни дисциплини и други. След два месеца започват да "капят" първите, които са се надявали, че тук ги чака лека служба и върбова сянка.
За съжаление министърът е и високо, и далеко - след известно време нещата пак се връщат както шефът на СГУ каже. Занятията минават на заден план - важни са нарядите. Въпреки нуждата от специално облекло, момчетата си ходят с неудобните милиционерски униформи, в които приличат по-скоро на фикуси, отколкото на командоси.
Трябваше да кацне отвлеченият турски самолет през 1981 г. в Бургас, за да се види, че на МВР трябват друг тип служители и че с такова отношение такива във Враня не могат да се създадат.
Чест прави на ръководството на МВР, че не си затваря очи за крещящото разминаване между желаното и действителността. На шефа на СГУ му опъват ушите и командирът на поделението получава значителна самостоятелност.
Започва оборудването на казармите. Ясно става, че това, което е идеално за обикновения войник, за командоса е мизерия. Построено е стрелбище, зала по карате, специализирана полоса, кабинет за специална подготовка.
Въоръжението е стандартното за българската армия - АК-47, АК-74, пистолет "Макаров", снайперна карабина "Драгунов". По-късно са доставени картечни пистолети "Щаер", пистолети "ЧЗ" и "Марголин", револвери "Таурус" и "Ерма".
Изкристализират и задачите на поделението - в мирно време то трябва да се бори с терористични групи и масови безредици, а във военно - във взаимодействие с армията и други милиционерски формирования да унищожава диверсионни групи.
Най-ценното през този период е, че се води редовен учебен процес като се набляга на стрелбата, оперативното джудо-карате и управлението на моторни средства - от обикновена жигула до голям камион. Е, все още се случва началството горе да си позволява да запушва дупки с тях, но всичко е все пак в поносими граници…
В края на 1984 година идва времето на червените барети. През декември в Кърджалийско стартира т. н. възродителен процес. Възникват ситуации, на които редовите милиционери не могат да реагират адекватно. Просто те, обикновено кротки хорица с бирени коремчета, сложени на този пост, за да получават заплата и хранят семейство, не са обучавани никога. Или още по-лошо - нямат характер и воля да се наложат.
А във Враня новият командир на баретите Васил Велков вече от една година подготвя точно такива мъже. И те влизат с гръм и трясък в действие. Стават легендарни. Стига се дотам, че е достатъчно да облекат в маскировъчни дрехи някой по-бабанка милиционер и го пуснат с червена барета в някоя паланка или градче и бабаитите започват да гледат кротко и смирено като агънца…
Виждайки разликата в ефективността, за СОМП се отделят повече грижи и средства. Построени са общежитие, културен дом, закрити гаражи.
Има и друг ефект: вече никой и не си помисля да ги използва като обикновени милиционери. Подготовката им се съсредоточава главно за борба с тероризма. Разработени са планове и проведени практически занятия за изнасянето на командосите във всяка точка на страната с помоща на вертолети.
През май 1986 г. министърът на вътрешните работи издава дълголелеяната заповед, за която са мечтали всички барети - поделението се изважда от състава на СГУ и се предава към направление "Терор" на Шесто управление на Държавна сигурност с началник генерал Сава Джендов. Тогава се променя и името - командосите вече служат в "Специално поделение за борба с тероризма".
Освен козметичната, извършва се и основна реорганизация. Ротите и взводовете се реформират в четири оперативно-бойни отряда. Те имат по три специални отделения, всяко едно от тях има в състава си дванайсет антитерористи. Всеки отряд носи 24-часово дежурство, след това почива два дни и един води занятие.
Бойците са превъоръжени с ново оръжие - револвери "Смит и Уесън", пистолети "Зиг-Зауер", пушки-помпи "Мозберг" и "Ремигтън". Тотално са подменени свързочните средства.
Променя се и методиката на обучение. Отчетен е опитът на подобни чужди формирования. Занятията се диференцират по специалности. Вече се лее и определено повече пот в тренировките.


СОБТ В 21-И ВЕК
И днес основната задача на командосите е предотвратяването на терористични актове и освобождаването на заложници. Те са там, където държавните и обществените интереси са заплашени от престъпна сила или трябва да се обезвреди особено опасен престъпник.
Не всеки полицейски началник може да "повика" червените барети на помощ. Използването им е регламентирано в закона за МВР - само изрична писмена заповед на министъра и то за всеки конкретен случай може да задейства тази мощна и опасна пружина.
Когато са в акция командосите могат да използват огнестрелно и
друго оръжие съобразно обстановката. В такива случаи самоличността им се пази в тайна. С цел защита на тяхната и семействата им безопастност те се имат друг, различен от този на останалите граждани, ред за регистрация на лично превозно средство, адрес и телефон.
Днес СОБТ не отстъпва по подготовка и ефикастност на нито една антитерористична група в света. Отварянето на България и обмяната на опит с други страни показаха, че се е работило в правилна посока.
Начело на отряда стои командир. И ако преди промените от него се е изисквало да бъде преди всичко човек на пагона, сега той трябва да е гъвкав и контактен, за да защитава успешно своите подчинени и ги води умело сред рифовете от интереси. Инак и сега той е начело на своите подчинени - участва и ръководи всяка писмено заповядана акция, независимо колко от хората му са в действие.
Останалите около 200 офицери и сержанти са разпределени в Сектор за специални операции, Център за специална подготовка и Сектор за материално-техническо и специално осигуряване.
Обучението се провежда из цялата страна - без условности, без макети и декори. Ако трябва да оттренират освобождаване на заложник от самолет, отиват на летище. Запознават се със самолетите, особености на инфраструктурата и други подробности. Ако отработват въпроса на кораб - отиват в пристанище. Или на гара и прочие. Занятията са много конкретни и грижливо подготвени, защото баретите считат, че дреболиите обикновено решават изхода на операцията.
В отряда много се държи на стрелбата с всякакво оръжие - пистолет, пушка, автомат. Всеки трябва да може да стреля с всичко. Отделно по няколко човека от група се обучават да боравят със снайперски пушки и те са наистина впечатляващи професионалисти. А за физическата подготовка и оперативното джудо-карате просто не се говори - от само себе си се разбира, че който иска да оцелее и победи в двубоя с престъпника, трябва да е повече от майстор.

ПЪРВАТА БИТКА
На 24 май 1981г. в 9.18 часа Специализираният оперативен милиционерски батальон е вдигнат по тревога за първата си реална акция. И веднага лъсва ситуация, която най-точно би била охарактерезирана с фразата "Царят е гол!"
В определоното от норматива време от 200 човека се явават само 6 офицери и 42 сержанти. Тоест, едва 1/4 от целия личен състав. Това дори за едно кадрирано военно поделение е пълен провал и ако се случеше, биха падали глава до глава. А тук е невъзможно, защото трябва да се почне от министъра на вътрешните работи, защото той командирова по това време в Москва командира и началник-щаба на батальона за обучение в добилите вече опит в Афганистан съветски елитни спецподеления. Нарушен е елементарен военен принцип - винаги един от двамата да е на разположение.
Тъжното е, че и останалите 3/4 от състава не са по бахчите си или на разходка по собствен кеф, а със заповед на шефа на СГУ са пръснати по улици и площади в София, за да охраняват ученическата манифестация.
Оказва се, че самото ръководство на МВР е "ликвидирало" елитното си поделение.
Командването поема заместник-началникът на щаба капитан Маринов. Той получава заповед да подбере група от 3 офицери и 22 сержанти. Запознават ги с обстановката: на летище Бургас е кацнал самолет ДС-9 на турските авиолинии, овладян от терористи.
Групата се снаряжава с щатното оръжие и малко след 13.00 часа излита за морския ни град със служебния самолет на военния министър Добри Джуров.
В Бургас вече е създаден оперативен щаб, който е започнал преговори с похитителите. Командирът е извикан и му е поставена първата бойна задача. Бойците се разполагат в Почивния дом на Министерството на отбраната в Сарафово и започват да навлизат в обстановката.
ДС-9 изпълнявал редовен полет от Истамбул за Анкара. Отвлечен е от трима души; на място към тях се присъединява симпатизиращ им пътник - войник от турската армия. Отклоняват полета и кацат в България. Искат незабавно освобождение на около 50 техни съидейници от затвора, откуп от 500 000 долара и публикуване на тяхно политическо възвание в няколко анкарски вестника. Държат се намахано и агресивно. Твърдо заявяват, че ако не бъдат удовлетворени исканията им, ще започнат да разстрелват пътниците с американско поданство. Ако и това не стресне и принуди турските власти да отстъпят, категорично обявяват, че ще взривят самолета с всички на борда.
В процеса на разговорите пилотите успяват да осведомят нашите власти, че терористите имат два пистолета и разнасят някакъв пакет с военни щемпели, за който твърдят, че е адска машина.
Бойците са разпределени в подгрупи, на всеки е поставена персонална задача. Започват от нулата - изучаване на района на летището - защото се оказва, че не го познават. А Бургас е едно от основните летища на българското въздухоплаване и това би трябвало да е направено отдавна, отдавна…
Най-тъпото е, че СОМБ не разполага с никаква информация за отвлечения самолет. Стига се до абсурда бойците да се готвят за щурм, а нямат никаква представа за разположението на салоните, сервизните помещения, багажното отделение, люковете.
За щастие, късно следобяд на летището пристига същият тип самолет, натъпкан с представители на турското външно министерство и много, много командоси. Истински, натренирани, подготвени. И познаващи ДС-9 до последното кабелче.
Турците са категорични: никакви отстъпки. Преговори - докато се създадат условия за атака от командосите. И дават да се разбере недвусмислено, че при атаката пленници няма да се вземат.
Естествено, някъде от много, много високо им отказват. Главният мотив е да не се пролива кръв. А всъщност мотивите били политически - идва класовият враг и избива на социалистическа територия прогледнали пролетарии… Позор! Пък и малко честолюбие - там, горе, шефовете на МВР дуят мускули, че и ние имаме специалисти по освобождаване на заложници и ще се справим.
Горките… Те още не разбирали, че имат Специализиран оперативен милиционерски батальон, но нямат обучени командоси.
В интерес на общата работа турците скланят на нещо много важно за нашите бойци - допускат ги до техния самолет, за да го огледат и опознаят. За половин час двама офицери правят скици на отделните салони и отделения, пресмятат откъде биха могли да атакуват.
Когато се връщат в Сарафово и започват да планират конкретно, разбират, че в схемите им липсват още много неща. Отново молят турците за допуск в самолета. Те великодушно им отпускат още 45 минути.
С падането на нощта излиза наяве още един недопустим пропуск - групата не разполага с прибори за нощно наблюдение.
Оперативният щаб пък прави друга глупост - вместо да ги остави да почиват, възлага на момчетата цяла нощ да охраняват двата самолета и главния ход на аерогарата. Нещо, което и десетина пенсионирани фатмака биха свършили идеално.
Цяла нощ преговорите продължават. Към 22 часа терористите искат да бъде доставена храна на борда. Преоблечени като служители на летището двама офицери от спецгрупата отиват до самия самолет и разтоварват кашоните. Няколко часа по-късно отново се връщат и внимателно оглеждат самолета отдолу.
С малко данни и много фантазия ръководството успява да сглоби план за атака.
Междувременно бордовата радиостанция е отказала и оперативният щаб успява да склони терористите да изпратят свой парламентьор за преговори.
На разсъмване бойците сдават охраната на местни милиционери и се прибират за почивка в Сарафово. Едва полегнали, след час получават заповед да се приготвят за атака. Недоспали и уморени, са натикани в автобус , паркиран зад централната част на аерогарата.
Денят е горещ. Акумулаторите на самолета се изтощават и климатиците спират. За кратко време температурата в салоните на самолета достига 40 градуса. Терористите нареждат да се отворят вратите, а към 10.00 часа изпращат симпатизанта си - войник до аерогарата да поиска зареждане на акумулаторните батерии и ремонт на радиостанцията.
Шансът е оценен от оперативния щаб правилно и заедно с техниците в самолета са изпратени и двама офицери от спецгрупата. Те наместват липсващите части от мозайката. Добиват и представа за психологическата обстановка - терористите са изнервени от ситуацията и разтревожени от забавянето на двамата техни преговарящи другари, мъжката част от пътниците пък е на крачка от бунт и саморазправа с похитителите си.
Около 12.00 часа агресивността нараства. Двамата в самолета вече са сигурни, че другарите им са задържани, че никакви преговори не се водят, че им се готви някакъв капан и поставят ултиматум: или изпълнение на исканията им, или започват убийствата. Нещо повече - всички пътници са заставени да напишат прощални писма до близките си.
Оперативният щаб разбира, че е преиграл и съобщава, че връща парламентьора-терорист на борда. Другарят му, който е в пилотската кабина вижда как го качват на лек автомобил и изтичва да го посрещне на изхода.
Останали извън контрол, пилотите се заключват в кабината и запускат двигателите. Самолетът бавно тръгва към пистата за излитане.
Терористите се объркват. Страхът взривява пътниците - една част започват да скачат през отворените врати, друга се нахвърля върху похитителите. Проехтяват гърмежи. Единият терорист е обезоръжен и напълнен с олово от собствения му пистолет. Другият се шмугва в скачащата през люковете навалица…
От страна на оперативния щаб успяват само да наредят да се блокира пистата от пожарните автомобили.
Без заповед от никого автобусът със спецгрупата се насочва към самолета.
Командирът на групата даже не е там, а пред централната сграда на летището. Виждайки, че леката кола с парламентьора тръгва към самолета, съобразява светкавично и се затичва след нея. Шофьорът-милиционер го вижда и усещайки, че нещо не е наред, спира. Капитанът отваря вратата и сваля терориста по очи на асфалта.
Самолетът бавно допълзява до пожарните. От него продължават да скачат ужасени хора. Една част от бойците го обкръжават, други подгонват пътниците. Стрелят във въздуха, за да ги респектират и заповядват всички да легнат.
Пътниците разбират каква е целта и изпълняват послушно всичко. Един връща пистолета на ранения в самолета терорист; други посочват втория, кротко лежащ на асфалта.
Започва втората фаза. Районът е отцепен, всички са евакуирани - раненият е откаран скоростно в болница. В самолета се качват сапьорите. Нищо. Оказва се, че бомбата е блъф. Всички си отдъхват…
След това започват анализите. За съжаление, изводът е тъжен: България все още няма антитерористична част, подготвена да даде адекватен отговор на планиран и подготвен терористичен акт. Заповедта да се създаде специално поделение не прави командоси. Те се създават с много пот, ум и не накрая - пари.
Държавата дава последното. Закупени са пистолети със заглушител, компактни картечни пистолети, револвери с възможност за стрелба със стоп-патрони и газови боеприпаси, светлинно-шокови гранати… Нарядите по линия на СГУ са спрени. Момчетата се трудят.
Когато на 7 май 1983 г. четирима отвличат АН-24 от редовен полет София - Варна, МВР вече има командоси. Специализираният оперативен милиционерски батальон издържа изпита и с чест може да носи червените барети.
Терористите изискват промяна на полета до Австрия.
Оперативният щаб планира и провежда акция, която е чест за всеки мозъчен тръст и заслужава да влезе във всеки добър учебник по антитероризъм. Специалистите нареждат на пилотите да симулират полет към Виена. Самолетът се върти почти два часа из България и се насочва към Варна, в която осветлението е спряно. Малко след 20.00 часа преминават над Девненския канал и един от пилотите обяснява на нахаканите младежи, въоръжени с ножове:
- Това е Дунав, вече сме над Виена.
Когато кацат на пистата, към самолета се насочва група командоси в "австрийски" униформи. Един от терористите се усъмнил, гледайки атлетичните мъже, сграбил стюардесата и опрял нож в гърлото й.
Бойците са натренирани, те вече са онази мечтана пружина, която не може да бъде спряна.
Щурмът завършва за една минута - люковете са избити, командосите нахлуват, ехтят изстрели. Бабаитът, посегнал на момичето, е застрелян, а другите трима са проснати и овързани на пода…
България вече има своите червени барети.

ДА СЕ СПРАТ=ДА СЕ СПАСЯТ ДЕЦАТА
Никой не му се говори за тия времена. Това е тема табу и за спецотряда. Участвали ли са баретите в операции в населените с мюсюлмани райони? Естествено. Да, имало е и много спекулации - споменахме за това. За такъв случай разказва депутатът Арлин Антонов, бивш командир на отряда, в интервю за столичен вестник. В баташко село възрастен човек го обвинява, че е бутнал сина му от селския мост. Въз основа на това е назначено следствие, което установява, че има действително такъв случай, но човекът, който го е сторил, не е бил от баретите и неправомерно е носел униформата им.
Екипи на Специализирания отряд са покривали цялата страна и са действали там, където е било най-опасно и рисковано. И най-често ситуацията е приключвала с охлузвания и натъртвания за потъпевшите. За тяхно добро, защото непрофесионалисти биха пролели кръв.
Най-известният случай бе обезвреждането на терористите, отвлекли две деца и хвърлили гранати пред хотел "Интернационал" във Варна. Акция, която едва ли би могла да бъде наречена "перла в короната" им, но това е съдбата на командосите - успешните им акции потъват в секретните папки, а пресата шуми за това, което дип не е за хвалене…
На 7 юли 1987 г. в 15.40 часа слдобяд до хотел "Интернационал" спира тъмносиня лада със силистренска регистрация. От предните седалки излизат двама мъже - млад и по-възрастен - и хвърлят три гранати пред лицето на хотела. Хората наоколо се разбягват с викове. Бомбаджиите влизат невъзмутимо в колата и чакат.
След няколко минути пристигат автомобили на милицията и блокират района.
Възрастният мъж пак излиза от ладата, вдига ръката си, за да видят униформените, че държи граната с изваден шпленд и извиква заплашително:
- Имам деца за заложници! Никой да не се приближава, ще се взривим!
И влиза пак в колата.
Милиционерите са така шашнати и неподготвени, че още се суетят и чудят как да реагират.
От колата ги гледат и нервно започват да крещят. Шофьорът припалва двигателя. Стъклото отдясно се сваля и оттам към милиционерските автомобили излита парче хартия.
Чак когато го прочитат някой се сеща и докладва на оперативния дежурен в районното управление за произшествието.
След половин час край хотела вече е събрано цялото ръководство на местната милиция и объркано си предават от ръка на ръка бележката на терористите. По някое време пристига и генерал-полковник Григор Шопов - заместник-министър на вътрешните работи, който случайно се намирал в града.
На хартията пише, че в колата има десет килограма взрив и четиридесет бойни гранати и че заложниците са чужденци. Ако се направи опит за щурм, ще се взривят.
Опитват се да приближат и ги заговорят. От ладата ги срязват грубо и няколко пъти повтарят едно и също:
- Искаме зелен коридор за Турция! И без капани! Инак - смърт!
Във Враня вече е задействано дежурното подразделение на Червените барети. На аерогара София ги чакал подготвен личния самолет АН-24 на военния министър. Във Варна те веднага сменят милиционерите около терористите и започват т.н. квалифицирано придружаване. Заповедта е категорична - да се преговаря. Оперативният щаб смята, че има шансове за решаване на проблема мирно.
Започва одисея, достойна за епичен роман. Ладата потегля въпреки опитите да бъде спряна. В името на децата властите, вместо да наредят щурм, заповядват клата да се придружава и вземат мерки да не пострадат други. Отпред се движи пилотна кола и върти сини буркани, отстрани - също. Отзад са колите на готовите за действие командоси.
В това време в страната са задействани всички служби, ангажирани със сигурността. Текат сведения по десетки канали.
Няколко пъти се опитват да спрат колата и да поведат преговори. Терористите категорично отказват. Специалистите се опитват да ги провокират, за да изкопчат каквото и да е сведение. Дребна фраза изкарва начина, по който са се снабдили с гранатите.
- Четиридесет гранати са много. Не може да ги имате.
- Имаме ги - настоява възрастният.
- Няма откъде да ги вземете - скептично свива устни психологът. - Ако някъде изчезнат толкова бомби, отдавна да бяхме научили.
- Проверете във военното поделение в Болярово.
Светкавично е наредена пълна инвентаризация на боеприпасите в самостоятелния мотострелкови батальон, разположен в това малко градче.
Установена е и самоличността на всички в ладата. Терористите са Никола Николов, синът му Орлин и родственикът им Невен Асенов. Първите двама са от град Дулово, а третият - от силистренското село Боил. Орлин Николов е служил в боляровското поделение и дори за добра служба е произведен в ефрейтор.
Децата се оказват българчета - Дарин Христов на 12 г. и Николай Петков на 15 г. Били оставени от родителите си в автомобил, паркиран край хотела. Терористите ги изкарали насила и прибрали в своята кола.
Проверката в Болярово потвърждава думите на Никола Николов - там наистина липсват 40 гранати. Откраднати са от бронетранспортьор в парка за бойни машини, които още в мирно време са натоварени с необходимите им за война боеприпаси. При една маневра машина блъснала с теглича си задната стена. Тя се оказала долма т. е. С един ред тухли. Ротният командир заповядал на Орлин Николов да иззида и подмаже около петдесет сантиметровата дупка. Той го сторил, но запомнил, че там стената е слаба. След уволнението се връща с баща си и братовчед си в Болярово. Използват, че постът на гърба на парка е снет със заповед на командващия армията с цел оптимизиране на учебния процес и като подкопават тухлите, влизат вътре и опразват два сандъка с гранати. След това излизат и нареждат тухлите отново.
Преди това са обсъждали и план за евентуално отвличане на БТР и директна атака с него на границата. Въпреки че са дебнали много, часовите отпред са носили службата както трябва и не са предоставили шанс за престъпниците.
Нкола Николов и Невен Асенов се сменят на волана. Орлин седи между двете деца на задната седалка. За да ограничат наблюдението и въздействието върху себе си, похитителите са закрили страничните и задното стъкло с брезент. На пода до предната седалка са приготвени 5-6 гранати с изправени шплендове. До задното стъкло са наредени останалите. През цялото време двамата, свободни от шофирането, държат готови за хвърляне бомби.
Пътуват цяла нощ. Периодично г спират и се опитват да ги уговорят да се предадат. Макар че вече е ясно - няма да стане "со кротце и со благо". Баретите са готови за действие, търси се само сгодния момент. При тези тягостни и нервни разговори наблюдават поведението на обектите, следят какви рутинни действия извършват.
При едно от спиранията екипът прави "удар" - успяват да пуснат "бръмбар" в ладата. Оттам нататък всичко, каквото терористите си кажат, става достояние на оперативния щаб. А то хич не е радостно - тримата са твърди в намеренията си и наистина смятат да се взривят, ако не бъдат допуснати в Турция.
През цялата нощ баретите от съпроводителния конвой правят различни номера, за да не се отпускат терористите и да не могат да затворят очи. Всички знаят, че умореният човек греши, а много умореният - в един момент просто капитулира.
Рано сутринта на 8 юли стигат до Каблешково, Бургаско, където към конвоя се присъединява командирът на батальона. Той поема командването на екипите си и контактите с тримата. Тук за първи път командосите правят предварително подготвена засада със снайперисти.
След нервен диалог ладата изведнъж потегля към Бургас. Дали са усетили, че това спиране не е случайно, дали са видели хората от засадата, остава и досега загадка. Пилотната кола едва успява да ги достигне и изпревари. Баретите се товарят пак на колите и ги последват. Маршрутът е неочакван; смятали са да ги преведат по странични пътища към Созопол. Никой не е очаквал този ход и затова никой не е спрял движението от Бургас за Каблешково и обратно. Насреща пътуват автобуси, летовници с каравани, леки коли. Бързащи шофьори изпреварват колоната и свирят нервно с клаксони.
Ладата спира в Бургас. Колите на баретите я блокират и снайперистите веднага заемат позиции. Без да разбират какво става, наоколо се събират любопитковци. От терасите и прозорците висват сеирджии. В близката градинка въртят педали десетина хлапета.
Шофьорът на ладата отваря вратата и замахва. Само здравите нерви и соколовото око на снайпериста от тази страна спасяват положението - оказва се, че терористът е хвърлил газен фенер. А колко е било знаещият за хвърлените пред варненския хотел бомби командос да се заблуди и натисне спусъка…
По мегафона изрично ги предупреждават да не пробват повече нервите на съпровождащия екип и че трябва веднага да напуснат града. Предлагат им храна и вода, но тримата са категорични:
- Никой да не приближава!
Тръгват към изхода на Бургас. На голямото кръстовище край Меден рудник ги спират отново. Психолозите от оперативния щаб са довели от Дулово майката, съпругата и другия син на Никола Николов, които са попарени от вестта за направеното от техните близки и са се съгласили да сътрудничат на властите. Когато ги вижда, той започва да ги ругае бесен и отказва да говори с тях.
Но все пак срещата изиграва своята роля. Сривът хваща младите. Безсънието, умората, постоянната угроза, съмнението в успеха, твърдостта на баретите, видът на майката и бабата размекват Орлин. Той започва да убеждава баща си да се предадат. Никола се извръща и го заругава. Децата се уплашват и се разплакват. Орлин изпада в нервна криза и започва да ги удря с гранатите по главите. Невен също не издържа и истерично закрещява:
- Млъквайте! Малко остана!
Въз основа на подслушаните разговори оперативният щаб взема решение: да се направи още един опит за мирно решение и ако… Никой не смее да мисли засега за това ако. Всъщност вариантите не са много: да се използват шокови боеприпаси, да се пуснат в Турция или да се застрелят Никола и Невен, които се виждат идеално на предното стъкло. Естествено, когато се убедят, че гранатите в ръцете им са със шплендове. И да се осланят на чутото от "бръмбара", че Орлин е готов да се предаде…
Първият вариант е отхвърлен. Шоковите боеприпаси са добри там, където терористът е с огнестрелно оръжие. Омаломощен, той не може да натисне спусъка. Но гранатата с изваден шпленд просто изпада от ръката му и…
Вторият също не струва. Ръководството нагоре не ще и да чуе за него. Ако пуснат тия, отвличането на заложници към Турция би станало ежедневие. Нещо повече - явлението би добило масовост, според черния хумор в оперативния щаб в Бургас.
Между селата Извор и Българово баретите правят засада. В малинаж край пътя се скрива щурмоват група, а снайперистите избират удобни позиции от двете страни по високи места и дървета.
Командирът и заместник-командирът на отряда спират колоната на предварително избрано място така, че ладата да е под кръстосан огън и съвсем близо до баретите в храсталака. Пътят е препречен от БТР.
Какво се случва?
Според версия №1, лансирана от пряк участник в акцията, публикувана като документален разказ в "Работническо дело" през 1990 г., БТР-ът отпуснал спирачки и отворил "по невнимание" проход в шосето. Ладата дала леко назад, включила на първа скорост и потеглила напред. Шофьорът хвърлил две гранати по снайперистите, но те се търкулнали обратно към колата. В същото време седящият отзад Орлин хвърлил гранатата в краката на баща си. Секунда преди да се взриви, снайперистите стрелят по двигателя на автомобила с… шокови патрони. Колата се блъска в запречилата пътя бойна машина. Взрив. Задното и предното стъкло излитат "като летяща чиния". Под колата изригва огън. Щурмовата група се втурва и изважда децата. Едното "отстрани", другото - "през избитото задно стъкло". Двама от терористите загиват на място, третият се измъква навън и пада. По-късно почива от раните си.
Версия №2 е от член на оперативния щаб в Бургас. Той не е бил пряк участник, но твърди, че е бил "в течение на всички действия, които се предприемаха по отношение на тях, а и на това, което правеха те". Според него, при спирането между Извор и Българово на терористите е заявено категорично, че няма да ги пуснат "нито педя напред". На пътя е спрян брониран автомобил, отгоре "виси" хеликоптер. "Отвсякъде са заобиколени от червени барети", а "майс-
тори на стрелбата, които могат да вкарат куршум и в око" са взели на мушка терористите.
Разбрали, че няма да бъдат пуснати, след кратко съвещание тримата решават да се върнат. Никола Николов, който бил на волана, включил на задна скорост и потеглил рязко. Брезенът на стъклото пречел на видимостта му - а там, отзад, ладата била блокирана от друг БТР. Ударили се в него. От удара "държащият граната терорист" залитнал и я изпуснал в краката си. Тя "моментално" избухнала. Седящите на предната седалка загинали. Взривната вълна отворила задните врати и оттам "изпаднали децата". През задния прозорец изскочил последния терорист и побягнал, но "бил покосен от куршумите в областта на краката".
В двата разказа има естествени сходства и смущаващи различия. Сходствата са много, различията - дребни и едри - още повече. Защо?
Много просто - разказите и на двамата са версии. Истината е някъде другаде. Едва ли можем да стигнем до нея на 100%. Но можем да тръгнем по сходствата, да разчепкаме различията, да се усмихнем на дребните противоречия и следвайки логиката на времето, човешките постъпки и психологията, да се опитаме да направим версия №3.
Дългите и мъчителни преговори плюс подслушаното по "бръмбара" са убедили оперативния щаб, че с приказки няма да се постигне целта. А за другото - да ги пуснат в Турция - никой не дава дори и да се помисли. "Този вариант бе неприемлив за ръководството на МВР" - изрично пише авторът на версия №2. Турците в България трябвало "навреме да получат урок". Задачата оставала следната: "да ги спрем и да спасим децата". Мисля, че ненапразно децата са оставени на второ място. Наистина по-важното е било да се спрат терористите. И ако трябва да допълним спестеното, най-вероятно устните указания са били формулирани така: да се спрат и по възможност да се спасят децата...
Тоест ръководството прехвърля топката на оперативния щаб в Бургас, а той - на баретите.
И те правят невъзможното, за да стане "да ги спрем=да спасим децата".
Четири часа преди щурма баретите заемат позиции на избрано място между селата Извор и Българово. Всичко е грижливо подготвено и разчетено.
Когато ладата приближава, пътят й е блокиран от БТР. Във въздуха увисва вертолет, от който дискретно надничат цевите на снайперите. Освен това шумът му трябва да изнерви терористите, а неизбежният проблем с недочуването при преговорите да ги принуди да излязат извън колата или проявят непредпазливост.
Към колата приближават командирът и заместник-командирът на отряда и категорично заявяват, че няма да ги пуснат нито педя по-нататък. Терористите не вярват, че държавата може да изостави деца. Те се съмняват, че просто ги бавят, печелят време. А защо им е време? Те си имат обяснение - може би са чели и чували за случая, когато летище Варна е било префасонирано на Виена.
- Искате да ни правите фалшива граница, а? - важно "разкрива" намеренията на баретите Никола Николов. И сам си отговаря: - Няма да стане, няма да ни излъжете. Не тръгнем ли до пет минути, взривяваме колата.
Децата не издържат и плачейки, искат да бъдат пуснати. Орлин започва да раздава шамари. Малкото му се ходи по малка нужда и казва. Един през друг похитителите му нареждат да пикае в гащите. И удрят…
- Защо да ви правим изкуствена граница, като можем и по друг начин да решим нещата - казва командирът и посочва голямо дърво наблизо.
В клоните му святка оптиката и стърчи дългата цев на снайперна пушка "Драгунов".
Николов разбира, че е в капан. Мястото е безлюдно, началниците се държат твърдо и не треперят, че може да го разсърдят. Той прави единствено печелившето: щом не може напред, тогава назад. Къде? Там, където му е силата - в населено място, където има свидетели. И въоръжените мъже не биха тръгнали към употреба на сила от страх пред общественото мнение и много жертви от взрива.
От брезентите по задното и страничните стъкла той не вижда, че ладата е блокирана и отзад. Блъска се в БТР. И тогава, когато всички са извърнали сетивата си към това какво става с колата, снайперистите влизат в действие. Невен Асенов и Никола Николов са застреляни на място. Орлин Николов не се вижда в окулярите заради брезентите; психолозите са изразили за него мнение, че няма да посмее да се самоубие. Той е слаб и отдавна склонен да се предаде… Познават, че е безволев, не познават, че е много безволев - при вида на убитите си съмишленици той блокира и прави нещо най-неочаквано. Просто пуска гранатата с изваден шпленд в краката на баща си.
Взрив. Вълната изхвърля стъклата на колата като летящи чинии. Децата падат зашеметени от двете страни.
На Орлин нищо му няма - телата на баща му и братовчед му плюс седалките поемат осколките и въздушната вълна. Едното дете също е здраво и читаво. Другото е с тежка рана в крака, защото го е протегнало под седалката и се е оказал открит за парчетата от бомбата.
Замаян, терористът изпълзява през задната рамка и се опитва да избяга. Снайперистите го блокират с изстрели в краката - нужен е жив, за да се разплете кълбото на голяма терористична организация, както мислят всички в МВР…
Разпитите показват, че групата е единак; тя няма нищо общо с извършените дотогава атентати на гара Буново, Пловдив и други. Орлин е ненужен. Никой от държавното ръководство не може и да си помисли за провеждане на съдебен процес, на който - всички са убедени! - ще се стече цял свят. "По-късно той почина" - се казва във версия №1. Как? От раните в краката?… Във версия №2 се подхвърля:"По-късно вървеше приказка, че животът му бил вън от опастност, но както се изрази сполучливо един колега "при превозването му до София паднал от самолета". Едва ли - най-вероятно необходимото е сторил някой с бяла престилка…
Но това е друга приказка, която трябва да разкаже друг и по друг повод. Нашата - за червените барети - свършва с:момчета, вие свършихте вашата работа!
 

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Журналисти и писатели вече могат да получават наказания от 1 до 4 години затвор, ако проповядват или подбуждат към дискриминация, насилие или омраза чрез средствата за масова информация.

Това решиха депутатите с гледането на второ четене с промените в Наказателния кодекс.

Промените предвиждат и глоба от 5000 до 10 000 лева, както и с обществено порицание за тези, които насаждат дискриминация, основана на расова, национална или етническа принадлежност.

В досегашния Наказателен кодекс също имаше подобен текст, който обаче криминализираше само подбудителите към расова дискриминация.

ЗАГРЕБ - Привържениците на еврочленството на Хърватия се стопиха само за един ден наполовина, съобщи в. “Ютарни лист”.

Вестникът поръча експресно социологическо проучване в събота, след като в петък Международният трибунал за военни престъпления в Хага осъди двама хърватски генерали - Анте Готовина и Младен Маркач, съответно на 24 г. и на 18 г. затвор. Проучването показва, че ако днес имаше референдум за еврочленството, едва 23,8% биха го подкрепили, докато този процент преди произнасянето на присъдите е бил 56,3%.

Готовина (55) ръководи операция “Буря” по превземането на Сръбска Крайна през 1995 г. Това е един от най-кървавите епизоди от войната в Хърватия - загиват 324 сърби, а близо 90 хил. са изселени.

Генералът бе арестуван през 2005 г. на Канарските острови. В родината си обаче той е възвеличен като герой. 95,4% от хърватите намират присъдата срещу Готовина за абсолютно несправедлива, сочи проучването, публикувано в “Ютарни лист”. 86,9% от анкетираните се чувстват лично обидени от решението на съдиите в Хага. За 88% от хърватите генерал Анте Готовина е герой.

Десетки хиляди излязоха по улиците на Загреб в събота, за да протестират срещу присъдите, съобщи АФП. Много от лозунгите призоваха за незабавно оттегляне на кандидатурата на Хърватия за членство в ЕС. “В нито един момент през последните 20 г. в нито една значима политическа ситуация не е имало такъв национален консенсус”, пише още “Ютарни лист”.

Хърватия подаде молба за членство през февруари 2003 г. Преговорите вървяха трудно заради забележки през годините за слабо сътрудничество от страна на Загреб с трибунала в Хага. След като Готовина бе заловен, нещата потръгнаха и преговорите трябва да приключат до края на 2011 г.

PlovdivMedia - Правозащитникът проф. Янко Янков: Б. Б. се опита да ме вкара в лудница!

Address for letters:

Янко Николов Янков –

СЪПРУГ И ПЪЛНОМОЩЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА

д-р Елка Петкова Янкова,

Магистър по стоматология и

Магистър по социална педагогика,

ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София

Ianko N. Iankov

Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria

Web sites:

http://iankov.info

http://iankov.com

http://velyovski.blogspot.com

http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov

http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;

http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;

http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%28%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%29

================================================================

18 Април 2011 г.

До Борис Велчев –

внук и син на световно известни комунистически престъпници,

агент на комунистическата ДС (вербуван на хомосексуална основа),

ПРЕСТЪПЕН нискойерархичен

МАРИОНЕТЕН държавновластнически слуга на българския

ПАРАВОЕНЕН ченгеджийско-мафиотски политически режим,

изпълняващ длъжността Главен прокурор на България,

бул. „Витоша” № 2, 1000 София

Към: вх. рег. № 13377 / 08 V //от 14.03.2011 г.;

(6 стр. изложение плюс 81 стр. приложение – общо 87 стр.)

Към: вх. рег. № 13377 / 08 V //от 15.03.2011 г.

(3 стр. изложение)

Информационно копие

До: Trojanov Ilija, Puchheim, Germany

До: Техни Превъзходителства Посланиците на:

Република Австрия - ул. „Шипка“, № 4, 1000 (1087) София

E-mail: sofia-ob@bmaa.gv.at

Кралство Белгия - пл. „Велчова завера” № 1, 1164 (1126) София

E-mail: sofia@diplobel.fed.be

E-mail: sofia.visa@diplobel.fed.be

E-mail: Sofia@diplobel.org

E-mail: ambabel@einet.bg

Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия -

ул. „Московска“ № 9, 1000 София

E-mail: britembinf@mail.orbitel.bg

E-mail: public.enquiries@homeoffice.gsi.gov.uk

Федерална Република Германия -

ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087) София

E-mail: Mil-1@sofi.diplo.de

E-mail: Mil-100@sofi.diplo.de

Кралство Дания - бул. „Княз Дондуков” № 54, 1000 (1504) София

E-mail: sofamb@um.dk

Република Ирландия - ул. „Бачо Киро” 26, 1000 София

E-mail: info@embassyofireland.bg

Кралство Испания - ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София

E-mail: emb.sofia@maec.es

Република Италия - ул. „Шипка“ № 2, 1000 (1087) София

E-mail: ambasciata.sofia@esteri.it

E-mail: italdiplsofia@online.bg

Кралство Норвегия - бул. „Княз Дондуков” № 54В , 1000 София

Е-mail: emb.sofia@mfa.no

Република Португалия - ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София

E-mail: embpor@sofia.dgaccp.pt

Федерална конституционна Република

Съединените американски щати (САЩ) -

ул. „Козяк” № 16, 1407 София

E-mail: Sofia@usembassy.bg

E-mail: sofia.office.box@mail.doc.gov

Република Франция - ул. „Оборище“ № 27-29, 1504 (1087) София

E-mail: presse@ambafrance-bg.org

Кралство Нидерландия - ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504)

E-mail: sof@minbuza.nl

Конфедерация Швейцария - ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София

E-mail: Sofia@sdc.net

E-mail: sof.vertretung@eda.admin.ch

E-Mail: info@eda.admin.ch

E-Mail: sts@eda.admin.ch

E-Mail: zaps@eda.admin.ch

Кралство Швеция - ул. „Алфред Нобел“ № 4, 1113 (1087) София

E-mail: ambassaden.sofia@foreign.ministry.se

Европейската комисия в България

ул. „Московска” № 9, етаж 1, 1000 София

E-mail: delegation-bulgaria@ec.europa.eu

*************

Раздел І:

Първо предварително уточнение:

Подробна БИОГРАФИЧНА И АКТУАЛНА информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-горе (в логото) електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – виж.: „Настоявам за ОТГОВОРНОСТ за престъпленията срещу членовете на моето семейство – 4ABC”,

http://iankov.blogspot.com/2011/04/4.html

На същите адреси можете да прочетете и предишните текстове по тук визирания конкретен казус.:

„Настоявам за ОТГОВОРНОСТ за престъпленията срещу членовете на моето семейство – 4A”, http://iankov.blogspot.com/2011/03/4.html.

„Настоявам за ОТГОВОРНОСТ за престъпленията срещу членовете на моето семейство – 4AB”, http://iankov.blogspot.com/2011/03/4_14.html.

*************

Второ предварително уточнение:

Само през изтеклата (миналата) седмица поне 6 (шест) души от жилищният блок, в който живея и от квартала ме уведомиха, че при преднамерени покани по телефана, призовавания, внезапни или уговорени лични посещения у дома им или дори при напълно случайни срещи

представител на Полицията (МВР) ги е призовавал за разпит, ги е посещавал в домовете им или ги е спирал на улицата,

при което НЕ САМО им е задавал множество въпроси относно мен, съпругата ми и непълнолетната ни дъщеря,

НО И Е изисквал от тези лица ДА НАПИШАТ СПЕЦИАЛНИ И ОБШИРНИ „СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ“ ИЛИ „ОБЯСНЕНИЯ“ относно това:

„откога ме познават?“, „как ме познават?“, „какво мислят за мен?“, „какви личности ме посещават у дома?“, „виждали ли са ме да посещавам заведенията в квартала и ако да – с какви хора?“, „често ли са ме виждали пиян?“ (Nota bene: Не дали въобще са ме виждали пиян, а дали често пъти са ме виждали пиян!!!) „конфликтна личност ли съм?“, „представлявам ли заплаха за живеещите в блока и в квартала?“, „известно ли им е (дали са чули да се говори), че аз имам връзка с украинската мафия и се занимавам с пласиране на наркотици и антики?“, „известно ли им е, че съм кум на бившия главен прокурор Никола Филчев и че съм съучастник в неговите и на брат му престъпления?“, „известно ли им е, че като депутат във Великото Народно събрание съм бил ползувал служебният си „Мерцедес“ и дипломатическия си паспорт, за да пренасям контрабандни стоки през границата?“, „известно ли им е, че съм бил в затвора заради тероризъм?“, и множество други подобни въпроси.

Тъй като КАКТО САМИЯТ АЗ, ТАКА И ЧЛЕНОВЕТЕ НА МОЕТО СЕМЕЙСТВО НЕ СМЕ ИЗВЪРШИЛИ АБСОЛЮТНО НИКАВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ИЛИ ДОРИ МИНИМАЛНО НАРУШЕНИЕ НА КАКЪВТО И ДА Е ОБЩЕСТВЕН РЕД,

СЧИТАМ, ЧЕ така извършваната от визираното лице „проверка“ или „разследване“ ИМА ХАРАКТЕРА НА ПРЕСТЪПНА ДЪРЖАВНА ПОЛИЦЕЙСКА ДЕЙНОСТ, ДРАСТИЧНО НАРУШАВАЩА НАШИТЕ КОНСТИТУЦИОННО ГАРАНТИРАНИ ПРАВА И ИНТЕРЕСИ.

Считам, също така, ЧЕ С ПОСОЧЕНАТА СВОЯ ОФИЦИАЛНА ДЕЙНОСТ ВИЗИРАНОТО ЛИЦЕ Е ИЗВЪРШИЛО ПРЕСТЪПНА ЗЛОУПОТРЕБА С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,

ТЪЙ КАТО НЕ Е ИМАЛО ПРАВОТО ДА ЗАБЛУЖДАВА И МАНИПУЛИРА ЛИЦАТА, С КОИТО СЕ Е СРЕЩАЛО, КАТО ИМ Е КАЗВАЛО, ЧЕ ИМАТ СТАТУСА НА СВИДЕТЕЛИ относно свързани с нас (мен и членовете на семейството ми) СЪЩЕСТВУВАЩИ ИЛИ НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ най-елементарни ПРАВОСЪОБРАЗНИ битови факти и обстоятелства, И ЧЕ ПО СИЛАТА НА ЗАКОНА ТЕЗИ ЛИЦА СА ДЛЪЖНИ ДА ГОВОРЯТ И ДА ПИШАТ ОНОВА, КОЕТО Е БИЛО ПОИСКАНО ОТ ТЯХ.

*************

Трето предварително уточнение:

Уточнявам, че тези именно методи на действие на специалните служби са ми много добре известни още от 80-те години по времето на комунистическия режим, и че разполагам с ксерокс-копие от едно от строго секретните дела на Държавна сигурност, от което е видно, че за да обезпечат фалшиви свидетелски показания срещу мен са били специално вербувани повече от половината от живеещите в жилищния блок, в който и аз съм живеел със семейството си, като за придаване на особен морален авторитет на лъжествидетелствуванията почти всичките вербувани са били на възраст между 60 – 85 години.

Тук и сега няма да коментирам резултата или ефекта от тогавашните строго секретни оперативни разработки срещу мен и членовете на семейството ми.

Тук и сега ще посоча само това:

***ЧЕ след ШЕСТГОДИШЕН ПРЕСТОЙ В ЗАТВОРА ОЩЕ ПРЕЗ МАРТ 1990 ГОДИНА БЯХ ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАТ ОТ ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИТЕ КОЛЕГИИ НА ВЪРХОВНИЯ СЪД ЗА НЕВИННО ОСЪДЕН ПРИ ПЪЛНА ЛИПСА НА ИЗИСКУЕМИТЕ ОТ ЗАКОНА ДОКАЗАТЕЛСТВА;

***ЧЕ не само през това време, но и след това, включително и непосредствено след промените от 1990 г., ИМЕННО КАТО ПРЯК И НЕПОСРЕДСТВЕН РЕЗУЛТАТ НА ТЕЗИ СЕКРЕТНИ ОПЕРАТИВНИ МЕРОПРИЯТИЯ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА ЗАГИНАХА (намериха смъртта си) ТОЧНО ШЕСТ ДУШИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФАМИЛИЯТА И СЕМЕЙСТВОТО МИ;

***ЧЕ никога не съм спирал, но през последните няколко години съм особено настоятелен да търся наказателна и репараторна отговорност както от Държавата, така и от конкретните физически лица-извършители на изключително многобройните престъпления срещу мен и членовете на фамилията и семейството ми;

***ЧЕ ВСИЧКИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ВИНОВНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ЛИЦА ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС или РАБОТЯТ, или са пенсионирани КАТО видни бизнесмени, демократични генерали, върховни съдии, конституционни съдии, министри и заместник-министри (включително и на вътрешните работи и на правосъдието), видни прокурори, видни адвокати, видни функционери на Парламента, видни дипломати, съдия в Страсбург, съдия в Хага, професори в Юридическите факултети и в Института за правни науки при Българската академия на науките,

и отделно от това аз и членовете на семейството ми фактически сме били „работодатели“ на повече от 200 (двеста) агенти, доверени лица и офицери на Държавна сигурност, някои от които дори и днес не само продължават да работят, но дори и да заемат отговорни ръководни постове в сега функциониращата Държавна агенция за национална сигурност (ДанС);

***ЧЕ ИМЕННО ПОРАДИ МОЯТА НЕПРЕКЛОННА СТРАТЕГИЯ НА ТЪРСЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА И РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВИНОВНИТЕ ЛИЦА

всичките тези ПРЕСТЪПНИ ЛИЦА, КОИТО все още ДОРИ И ДНЕС заемат изключително високопоставени позиции в структурата на Мафията и на Държавата

СА ОСОБЕНО ЗАИНТЕРЕСОВАНИ НЕ САМО ДА МЕ ЕЛИМИНИРАТ ОТ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ политически и обществени ПОЗИЦИИ, ОТ КОИТО БИХ МОГЪЛ ДА ПРОДЪЛЖА ДА НАСТОЯВАМ ЗА ТЕХНАТА ОТГОВОРНОСТ,

НО ДОРИ И ДА МЕ УБИЯТ И ДА УНИЩОЖАТ ОСТАНАЛИТЕ ЖИВИ ЧЛЕНОВЕ НА ФАМИЛИЯТА И НА СЕМЕЙСТВОТО МИ

(за да няма заинтересовани живи лица, които да продължат да настояват за търсене на отговорност за извършените престъпления).

*************

Раздел ІІ:

Първо уточнение по съществото на Казуса

На 14 Март 2011 г. съм регистрирал в приемния офис на Главния прокурор искане за извършване на разследване по казус, непосредствено и по престъпен начин засягащ правата и интересите на съпругата ми.

В текста изрично и ясно съм посочил, че от приложените (в обем от 81 (осемдесет и една) страници) копия от доказателства Е ПРЕДЕЛНО ЯСНО ВИДНО,

че визираните престъпни посегателства не само са били извършени от високопоставени служители на МВР (включително и на специалните служби на МВР),

но и са били обезпечително толерирани

лично от премиера Бойко Борисов и

лично от вицепремиера и Министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.

*************

Второ уточнение по съществото на Казуса

Тук и сега прилагам ксерокс-копия от 12 (дванадесет) страници, от които е видно, че Величка Христова Петкова, която е рождена майка на съпругата ми,

е починала при обстоятелства, които пределно ясно предполагат наличието на престъпно виновно деяние на определени лица,

и че свързаната с визираната смърт медицинска документация НЕ САМО НЕ Е БИЛА НАДЛЕЖНО ПРЕДОСТАВЕНА на съпругата ми,

но и впоследствие Прокуратурата само е показала и категорично е отказала да предостави на съпругата ми копие от тази отнасяща се за смъртта на майка й документация.

*************

Трето уточнение по съществото на Казуса

Тъй като както от СЪДЪРЖАНИЕТО НА първия набор от приложените по тази преписка доказателства,

така и от СЪДЪРЖАНИЕТО НА втория набор от приложените по тази преписка доказателства

СА НАЛИЦЕ ПРЕДЕЛНО СИЛНИ ОСНОВАНИЯ ДА БЪДЕ СЧИТАНО,

че осъществяването на всеки отделен детайл от всяко от визираните престъпни посегателстава

е било осъществено при непосредствената заинтересованост и участие на функционери на специалните служби,

С НАСТОЯЩИТЕ РЕДОВЕ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ПЛЕДИРАМ

ДА БЪДАТ РАЗСЕКРЕТЕНИ ДОКУМЕНТАЛНИТЕ АРХИВНИ И АКТУАЛНИ (неархивни) МАТЕРИАЛИ НА

Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) и

нейните предшествени структури,

в които материали се срещат имената на моята съпруга, нейната майка, нейният баща, нейният брат и другите свързани с нейното семейство лица;

Пледирам, също така,

копия от така визираните материали да бъдат предоставени както на прокуратурата, нака и лично на съпругата ми д-р Елка Петкова Янкова.