8мм картечници Шварцлозе МГ М.07/12

Купените от Германия чешки танкове постъпват в БА в състава на 3-та танкова рота, под командването на капитан Александър Иванов Босилков. От 10 юни, 1940 година, 1-ви танков батальон участва във военни маневри край Лозен и Любимец, близо до турската граница. Участват 2-ра и 3-та танкова рота, а 1-ва е разположена по румънската граница в Добруджа. Точно в този момент министърът МВнР на България Иван Попов работи усилено за международна дипломатическа подкрепа за България и желанието и да си върне Добруджа или поне (както се и случва) да се върне границата след Берлинския конгрес и преди Междусъюзническата война (южна Добружда). На 10 юни, 1940 година, докато 2-ра и 2-та танкова рота са на турската граница, 1-ва танкова рота е раположена точно до границата с Румъния, очакваща всеки момент да влезе. След подписването на 7-ми септември, 1940 година, на Крайовската спогодба, БА влиза започва анексацията и окупацията на тази етнически-българска територия от 20-ти септеври до 1-ви октомври.
Повече за Добружданския Въпрос.
На 22-ри април, 1941 година, цар Борис посещава Адолф Хитлер в Берлин, а на следващия ден е подписано споразумение между България и Германия. В следствие на него нашето правителство закупува 40 танка Рено Р-35, въоръжени с 37мм оръдие СА18Л/21. Цената е била малко над 2.3 милиона райхсмарки, като състоянието им по всичките оценки е бил лошо. След известни поправки постъпват в новосъздадената 4-та танкова рота.
През пролетта на 1941 България обявява частична мобилизация и малко по-късно се създава 2-ри танков батальон, а след него на 25 Юни и 1-ви брониран полк в София. Полка е имал медицински и сервизен персонал (и собствен сервиз) разузнавателна група, специална моторизирана група, моторизирана артилерийска група, моторизирана пехотна група и естествено бронирана група. Командването на полка е било съвместно с 1-ви кавалерийски полк. Първия командир е майор Тодор Иванов Попов, командвал преди това 1-ви батальон.

Долу – снимка на Л35 на служба в Българската Армия

Filed under: Балкански конфликти, България, Военна техника, Втората Световна Война | С прикачен етикет: 37мм, 47мм, 5-та, 6-тонен, 6.5мм, 8мм, България, ангел, армия, артилерийска, артилерийски, батальон, борис, бофорс, бреда, британски, бронирана, бронирани, българска, български, българско, взвод, викерс, влекач, война, войната, войни, втора, втората, втори, въоръжени, въоръжение, дивизия, добруджа, дунав, дунавска, иван, иванов, кавалерийски, крайовска, крайовската, л35, лейтенант, майор, машина, машини, министерство, министерството, на, немски, нерезов, оръдие, оръдия, офицер, павеси, пво, пета, пети, полк, попов, пт, пто, първа, първи, р35, рено, рота, световна, световната, сили, славов, спогодба, стоян, стоянов, танк, танкета, танкети, танкове, тенев, тодор, тонен, трета, трети, фиат-ансалдо, френски, цар, четвърта, четвърти, чешки, шварцлозе, шкода

Българската Армия – танкове и бронирани машини от 1941 – 1944

В края на месец Юли, 1941, 1-ви танков полк се премества с нов щаб в лагер княз Симеон, на 10км западно от София. По същността си полка е бил бригада, макар технически да е бил обозначен иначе. По-късно бива сменено обозначението. В бригадата се е чувствала остра липса на радио техника, нещо което се е оказало от ключова важност изобщо във Втората Световна Война. В бригадата танковете Шкода ЛТ-35 (26 броя ЛТ-35 и 10 броя модификациите Т-10, използващи съответно стандартното 37мм оръдие А-3 Л/40 и по-мощното 37мм оръдие А-7 Л/47.8), купени от Германия преди около година, са били високо ценени, заразлика от танковете Рено Р35 въоръжени с 37мм оръдие СА18Л/21. Последните са купени през 1941 година от Германия след споразумението между цар Борис и Адолф Хитлер на 23 април, 1941, но са били трофейни и в изключително лошо състояние. Според лейтенант-полковник Гено Генов, новият командир на бригадата, това е било в резултат от саботаж на френската армия и все още младата френска съпротива, която е искала да ограничи доколкото е възможно трофейната техника в немската военна машина. Бригадата е била съставена общо 1802 души към 15 Август, 1941, в това число и офицерите. Били са ентусиазирани да развият тази сравнително нова за Българската Армия част, но не са имали тренировъчен опит с танокеве. Този шанс им се отдава чак през месец Октомври, когато полка е изпратен в Нова Загора заедно с други части от БА. Оттам е изпратен по пътя за Ямбол за участие във военни маневри и учения. Във 2-ри батальон е имало танкове Рено във всяка от трите роти, но много от тях се развалят на път за Ямбол поради лошото си техническо състояние, тежки дъждове и калните пътища. Това ефективно изважда батальона извън строя. В 1-ви танков батальон се намирали три роти – две с танкове Шкода и една с 6-тонни танка Викерс Марк Е с 47мм оръдие, купени от Великобритания през 1936. Тези три роти се представят добре на учение. До края на 1941 година няма съществени промени поради липса на достатъчен брой танкове и бронирани машини, като единствено инженерната рота и мостовото й подразделение се сдобиват с нова техника. На 19 Март, 1942, два танкови взвода провеждат стрелково учение. Участват 5 танка Шкода, които със своето 37мм оръдие А-3 Л/40 стрелят по цели съответно на 200 и 400 метра в движение. Попаденията са задоволителни и българските и германските наблюдатели и военни представители остават доволни. Танковете Рено не се представят добре – стрелят единствено с картечницата си, а екипажът се оказва неподготвен за управлението на танка, с изключение на самите стрелци (картечари). В танковата бригада настъпват съществени промени през Март, 1942. От Германия е закупена радио апаратура, която е разпределена по следния начин :

бригаден команден състав – 3 танка Шкода (един с радио)

команден състав на Бронирания полк – 2 танка Шкода (един с радио)

1-ви танков батальон

- команден състав – 2 танка Шкода (един с радио)

- 1-ва рота – 17 танка Шкода (четири с радио)

- 2-ра рота – 17 танка Шкода (четири с радио)

- 3-та рота – 8 танка Викерс и 5 танка Ансалдо Л3, остават без радио оборудване

2-ри танков батальон

- команден състав – 1 танк Рено (с радио) и 3 танка Ансалдо (без радио)

- 1-ва рота – 13 танка Рено (всички без радио)

- 2-ра рота – 13 танка Рено (всички без радио)

- 3-та рота – 13 танка Рено (всички без радио)

- разузнавателно подделение – 5 танкeти Ансалдо Л3 (без радио)

Решено е 3-та рота от 1-ви батальон да бъде използвана за антитанкова роля, поради липсата на по-добър заместител. В бригадата се създава и моторизирана зенитна батарея с 15 броя 20мм оръдие и 15 леки картечници. Германците дават добра оценка на българската бригада, но посочват и известни недостатъци. Танковете Рено са били без радио (и трите роти от 2-ри батальон), а и на пресечен терен се представят далеч по-слабо от чешките машини, което по оценката на германските експерти е пречело 1-ви и 2-ри танков батальон от бригадата да се използват съвместно. Препоръчват на БА да замени танковете Рено или с Шкода, или с по-модерни Панцер 4 (Панцеркампфваген 4 аусф Ф2 Сд Кфз 161). Същите са произвеждани от Март до Юли, 1942 година, като се правят общо 175 плюс 25 преработени от Панцеркампфваген 4 аусф Ф1 Сд Кфз 161. Въпросните модификации са били с мощното 75мм оръдие КвК 40 Л/43, което е щяло значително да повише технически потенциал на българските танкови войски. Същото така немците препоръчват бригадата да закупи и повече бронирани разузнавателни машини, леки минохвъргачки за пехотния полк и повече мостови системи за инженерната рота. От 29 до 31 Май бригадата участва в съвместно военно учение до София, като идеята е да се изчистят колкото се може повече недостатъците на бриадата, видяни в по-ранни учения. Наблюдавано е известно подобрение, но разунавателна група се представя слабо. Усеща се острата нужда от постоянен германски офицер, който да служи като съветник при подготовката на бригадата. Затова на 11 Юли лейтенант-полковник Фрейхер фон Бюлол бива изпратен от Германия за да поеме тази роля. Като първостепенна задача фон Бюлол си поставя да подобри тактическото управление на танковете от българския персонал и да помогне при усъвършенстването на координацията между пехотните, танковите и артилерийските части. Но в края на Август, по време на големи военни маневри край Перник, бригадата отново показва слаб прогрес и ниска ефективност. В ученията се показва прибързаността, с която е създадена тази единица и слабият синхрон, с която действа. При учебна атака над теоретична вражеска позиция танковите екипажи се предвижват твърде бързо, създаващи голям вакуум между себе си и поддържащите ги пехотни части, които са били в болшенството си слабо механизирани. По този начин, според немската военна доктрина, а и не само, те стават изключително уязвими за вражеско контра нападение с обкръжаващи маневри (т.нар. “клещи”, които в офанзивния си вариант германските войски използват изключително ефективно в руската кампания през 1941). На 3-ти и 4-ти Септември обаче е провежда втората част от учението и там бригадата показва добър прогрес, отбелязан и от фон Бюлол. Същото се отбелязва и за маневрите край Нова Загора между 14-ти и 20-ти Октомври. До края на година броят на персонала в цялата бригада нараства до 3809 мъже, в това число и офицерите. За сравнение бригадата е била съставена общо 1802 души към 15-ти Август, 1941. Към края на 1942 българската страна представя на немската опасенията си от германските оръжейни доставки за Турция. До края на войната Турция остава неутрална, макар по-късно да приема чужди войски на своя територия. Съюзниците, най-вече САЩ и Великобритания, се стараят да държат Турция встрани от Германия, тъй като подобен сценарий би имал катастрофални последици за война (пример – Сталинград може да бъде нападнат от юг). От своя страна съюзниците са използвали Турция заради същите й географски предимства, а именно да запасяват СССР с провизии (което е ставало и през Северения Ледовит Океан, но основно през неутрална Турция и окупиран Иран). Турция се намира в изгодно положение, ухажвана от всички страни. Понякога се възползва даже от това си положени до такава степен, че се стига до дипломатически скандали, но като обобщение може да се каже, че Анкара е била в позиция да лавира и да издейства за своя национален интерес много и от остта, и от съюзниците. България решава от своя стряна да се възползва от ухажорската политика на Германия и в края 1942 започват преговори между двете страни за. На 5-ти Януари, 1943, висшето командване на Вермахта (Oberkommando der Wehrmacht) и Българското Министерство на Войната се договарят и изготвят план за превъоръжаването на 10 български пехотни дивизии, една кавалерийска и две бронирани с модерно немско въоръжение. Германците предлагат да се организира по един брониран полк с по един танков батальон във всяка от бронираните бригади. Българската страна отказва това предложение и настоява за дву-батальонни полкове. Първоначално според договорките и плана германците имат намерение да доставят само 12 броя Панцер 4 и 20 броя Щурмгешутц 3 (75мм самоходно щурмово оръдие на базата на шасито на Панцер 3), но с оглед българското изисквания, полковник Хайнрих Гааде, началник от 1-ви Януари, 1943 на германската обучителна мисия в България, разработва новата организационна система, която трябва да е в бойна готовност до 1 Юли, 1943. С огред на наличната информация Хайнрих Гааде препоръчва следното : – танковете Шкода, купени от Германия през Февруари, 1940, да останат на въоръжение – танковете Рено, купени от Германия през Април, 1940, да бъдат снети от въоръжение от танковите войски и да бъдат зачислени в механизираните пехотни формирования за поддръжка (за конкретния танк това е било и виждането на френските генерали 5-10 години по-рано). Като минуси за Рено той отбелязва ниска скорост, слабо представяне на пресечен терен, неадекватно въоръжение. – 8-те танка Викерс, купени от Великобритания през 1936, да преминат като разузнавателни и поддържащи машини в артилерийските подделения на бригадата. – танкетите Фиат-Ансалдо, поради неадекватността и анахроничността си, да бъдат пригодени за поддържащи машини, полеви линейки или да се използват за доставка на амуниция на бойното поле. – създаването на две или три щурмови батареи към армейските части. Според него това би повишило значително потенциала на БА за нападение и би повдигнало морала на военнослужещите. С оглед препоръките на Гааде са поръчани 54, а по-късно 55 броя Щурмгешутц 3 (първоналачно са били 20 броя). Обучението на персонала на бригадата се засилва през пролетта на 1943 когато 41 офицера и 37 подофицера са пратени в германското танково училище във Вюнцдорф. Също така на 12 Април с.г. започва и специален курс за Панцер 4 и Щурмгешуц 3 в немското танкове уличище в Ниш, Сърбия. Същият месец обаче предложението на Гааде не е прието от българското министерство. Българската страна уведомява Гааде, че желае : – да запази своито танкове Рено, които заедно с 5 броя Щурмгещуц да образуват втория батальон на полка – танковете Шкода и танковете Панцер 4 да образуват първи батальон на полка – останалите броеве самоходни щурмови оръдия Щурмгешуц 3 да се организират в обособено подделение под контрола на артилерейския полк на бригадата. В следствие на дадените от България изисквания, в началото на април немското командване решава да увеличи доставката за българските войски от 12 на 43 броя Панцер 4. В крайна сметка се доставят и щурмовите оръдия, но се обособяват в собствена, независима армейска група. Структурният план за бронираният полк е предаден на 24 Май, 1943. Според него съставните елементи биват :

- бригаден щаб

- полкови щаб

- 1-ви танков батальон включващ:

- 1-ва рота (среден клас танкове)

- 2-ра рота (среден клас танкове)

- 3-та рота (лек клас танкове)

- 2-ри танков батальон включващ :

- 4-та рота (среден клас танкове)

- 5-та рота (среден клас танкове)

- 6-та рота (лек клас танкове)

- 3-ти такнов батальон включващ :

- 7-а рота (лек клас танкове)

- 8-а рота (лек клас танкове)

- 9-та рота (лек клас танкове)

Общо полка включва според плана : 36 броя танка Шкода 43 броя танка Панцер 4 38 броя танка Рено Р35 На 10-ти Юни, 1941, официално е създадено щурмовото подделение и немският офицер капитан Небел е назначен за негов съветник. По същото време обаче в бронираната бригада излизат наяве много проблеми. Месеци наред командирът на бригадата, лейтенант-полковник Генов, изпраща извинения и обяснения на германците за да оправдае застоя в темпа на обучение. Като извинения той дава недостиг та гориво, лоши метереологични условия, липса на подготвен състав и т.н. Гааде изразява недоволството си пред военното министерство, но без успех. През Август, 1943, бригадата и автономното щурмово подделение участват във военни маневри край София и двете части се представят повече от незадоволително, според оценките. На 1-ви Октомври, 1943, военното министерство официално преименува 1-ви брониран полк в 1-ва бронирана бригада, макар по същество винаги да е било бригада и винаги немските пратеници да са го наричали така. По същото време танковете Рено си изпращат в слевенско за борба с партизани. По-късно 10 от тези танка са изпратени в 29-та пехотна дивизия като поддържащи машини. По това време дивизията е изпратена в град Враня, Сърбия (извън географската област Вардарска Македония) под командването на Българският Окупационен Корпус (БОК). Дивизията е използвана за борба с партизаните на Тито. По-късно в бригадата настъпват нови организационни промени – обуславят се три батальона, всеки с по две роти с Панцер 4 и по една рота с Шкода. Инженерната рота е образувана в инженерен батальон с две инженерни роти и една мостова. На всяка рота се падат по 14 танка Панцер 4 и 55 души персонал в това число и офицерите. През Ноември лейтенант-полковник фон Бюлол е заменен като обучител и съветник от майор Кал, който пък от своя страна по-късно е заменен от полковник Юнгенфелд. Към последният е имало много критика и назначавенето му на тази длъжност е посрещнато с голямо неудобрение някои хора в германското командване и българското военно министерство, но в крайна сметка именно по време на неговия мандат бригадата е влезнала във форма. По това време опозицията от българките военни към съюза с Германия се е засилвала. От една страна по исторически и лингвистични причини връзката с руснаците и Русия е била много силна, а в конкретния период немската военна машина все по-явно е губила контрола над източния, африканския и италианския фронт. Това е и едно от причините българските офицери да са спъвали подготовката на бригадата с идеята тези частти да останат “неподготвени за битка” до края на войната, който е изглеждал на хоризонта. По този начин се е искало България да се предпази от изпращане на войски срещу съюзниците, в това число и Русия, тъй като се е смятало, че загубата на остта е почти сигурна и това би навредило на позицията на България след края на войната. На 15-ти Декември, 1943, немското представителство в България изготвя план за увеличаване на бойният потенциал на полка. Първи и втори танков батальон е трабвало да имат всеки по 28 танка Панцер 4 и 16 танка Шкода. Разузнавателното подделение е трябвало да включва 13 броя лека бронирана разузвавателна бойна машина Сд.Кфз 222 и 7 броя Сд.Кфз223 (Leichter Panzerspдhwagen Sd.Kfz. 222 и Leichter Panzerspдhwagen Sd.Kfz. 222)

Filed under: Балкански конфликти, България, Военна техника, Втората Световна Война | С прикачен етикет: 6-тонен, България, Панцер, армейски, армия, балканите, батальон, батарея, борис, бригада, британски, бронирани, българска, българската, български, българските, българско, викерс, военна, война, войната, войни, време, втора, втората, въоръжение, германски, дивизии, инженерни, инженерно, италиански, кфз, л35, лейхтер, лт35, марк, марк-е, министерство, мостови, моторизирани, на, немски, немско, обучение, остта, пакт, панцер3, панцер4, панцеркампф, панцеркампфваген, панцерспах, панцерспахваген, пехотни, по, подделение, полк, през, р35, рено, рено35, рота, световна, световната, сд.кфз, сд.кфз222, сд.кфз223, стуг3, съветници, сътрудничество, танкети, танкисти, танкова, танкове, танкови, техника, тристранния, френски, хитлер, част, чешки, шесттонен, шкода, шкода35, щурмгещуц

Отруденият българин се прибира у дома след тежък ден, реже си салатка, сипва си ракийка … и включва телевизора. Това не е просто ежедневие. Изтъркана и неточна е фразата относно медиите и четвъртата власт. Днес, те са власт първа и най – висша. Телевизията създава митове и герои, възкачва и сваля управници, формира, и разбира се,  манипулира общественото мнение. При това положение е логично да си зададем въпроса чия собственост са най-гледаните телевизионни канали в България и чии интереси обслужват те?

Първата частна национална телевизия в страната е Би Ти Ви. която започва излъчване от 1 юни 2000 г. на мястото на националната дотогава телевизия „Ефир 2“. Би Ти Ви е 100% собственост на Болкан Нюз Корпърейшън ЕАД. Част от телевизионната мрежа са още BTV Cinema, BTV Comedy, Fox Life, Fox Crime, Discovery Channel, National Geographic и други. От своя страна, Болкан Нюз Корпърейшън принадлежи на News Corporation, чиито основател и ръководител е „австралиеца” Рупърт Мърдок, име, придобило широка популярност през изминалите години. Несъмнено обаче по-непознат и интригуващ е въпросът за произхода на г-н Мърдок. Бащата на Рупърт, сър Кийт Артър Мърдок е австралийски журналист и издател, издигнал се в обществото след сватбата си с Елизабет Джой Грийн, дъщеря на богато еврейско семейство. Двамата имат 4 деца – Рупърт, Хелън, Ан и Джанет. С други думи, медийният магнат Рупърт Мърдок е евреин, тъй като според Тората наследствеността се предава по майчина линия.

Много по-прост е казусът с високобюджетната, бързо увеличаващата своята аудитория, телевизия ПРО БГ. ПРО БГ, Ринг БГ и ПРО ФМ са част от американския медиен конгломерат CME, чиито мажоритарен собственик е Роналд Лаудър (на снимката). В свободното си от бизнеса време Лаудър е председател на организацията  “Световен Еврейски Конгрес” (World Jewish Congress) – стожер на ционизма и проводник на еврейските интереси по цял свят. Освен всичко друго, Роналд притежава  козметичния гигант Estйe Lauder и фигурира в списъка на списание „Форбс” на най-богатите хора за 2007.

За ББТ ( Балкан Българска Телевизия) и закупуването й от „Нова медийна група холдинг”, твърде близка до ДПС, се изговори и изписа много. За съжаление обаче  Делян Пеевски и неговата майка – Ирен Кръстева, далеч не се задоволяват само с ББТ. Част от тяхната медийна империя са и вестниците „Монитор”, „Телеграф”, „Политика”, „Експрес”, „Меридиан мач”, както и телевизионният канал ТВ7.

Нова Телевизия, и групата канали Диема са част от MTG Group, втората по големина медийна групировка в Европа. Те също, както и останалите основни „български” телевизионни канали, обслужват чужди корпоративни интереси.

В заключение никак не е сложно да стигнем до извода, че медийното ни пространство се владее от сили чужди, а често и враждебни спрямо българското. Промяна в обществената нагласа спрямо родолюбието и национализма ще настъпи едва, когато противобългарските сили освободят телевизионния ни ефир. А дотогава – внимавай какво гледаш!

Автор – Г.Н.

Владимир Свинтила – 26.04.1926 – 13.01.1998 г.

Бихме могли да кажем:

Концентрационният свят е вече една минала глава, оставихме го зад гърба си… Недейте става, наивни. Той е влязъл в хората. Той е и в средния глупак, в безличния чиновник, който гледа мигащ и нищо неразбиращ, в различни „наивни”, „наивистични”, „невинни” типове. Той е заразил завинаги лумпена от града и селото. Той е създал стотици хиляди паразити, в които живее. Нищо в обществото не се е родило, за да си отиде ей така! Нито сталинизмът с неговия Концентрационен свят. Това е като хидрата, която вечно устрашава кръста, устрашава разпятието. Това е вечна заплаха за свободата на човечеството, поради която трябва да се бди, както е казал Паскал, „до свършека на света”. Концентрационият свят ни отнема завинаги съня. Не се надявайте вече на покой! Той ни възправя, завивя в бдение за свободата. И да се опитаме да се отпуснем, унищожените ще ни възправят. Концентрационният свят е съвпаднал със света на човека.

Издава: Общество Дуло, Русе 7006 п.к.1