В Израел продължава посещението на българската правителствена делегация, водена от министър-председателя Бойко Борисов. През втория ден от визитата на българската делегация в израелската държава премиерът Бойко Борисов ще посети Църквата на Божи гроб и Стената на плача в Стария град на Ерусалим. Преди това българският правителствен ръководител ще се срещне с Главата на Ерусалимската православна патриаршия патриарх Теофилос III. Той е единственият човек на земята, пред който на православния Великден на Божи гроб слиза благодатния огън. По-късно през деня Борисов и делегацията ще отпътуват за посещение в териториите на Палестинската власт Рамалла. Предвидена е среща на българския министър-председател с президента на Палестинската власт Махмуд Аббас и с премиера – Салям Фаяд. Международна практика е, когато високопоставени държавни и правителствени ръководители посещават Израел да си срещнат и с ръководителите на Палестинската власт. БГНЕС припомня, че визитата на българския премиер в Израел започна с посещение на най-новата зала от експозицията на музея „Яд Вашем” , създадена през 2005 г., като с възможностите на съвременните аудиовизуални средства е разказана трагичната история за унищожението на 6 млн. евреи в нацистките лагери на смъртта. Премиерът беше придружаван от д-р Давид Зилберкланг, историк, който разказа детайли от зловещите събития на Холокоста. Бойко Борисов посети и най-драматичното място в музея Яд Вашем залата посветена на децата унищожени в лагерите на смъртта, в която хиляди светлини като звездите в небето напомнят за техните неосъществени по-най-жесток начин животи. Посещението на премиера Бойко Борисов продължи с разговори с израелския му колега Бенямин Нетаняху. „До края на лятото се надявам, че министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху ще посети България”, каза след срещата си с него премиерът Бойко Борисов. Той посочи, че фамилията на Нетаняху са от най-известните финансисти в Израел и те са разговаряли и по проблемите свързани с икономическата криза. „Не чакайте 2011 година, за да свалите ДДС то с 2%, а почнете отсега с 0,5%”, каза Нетаняху на Бойко Борисов. На въпрос, какво ще каже за това финансовият министър Симеон Дянков, премиерът отговори: „Ще се опитаме да го убедим”. Нашето сътрудничество с Израел ще се развива все повече, като това няма да става за сметка на други държави, включително и на арабските, подчерта премиерът. Той каза, че скоро отново министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще посети Израел заедно с бизнес делегация, а в България ще очакваме и съответно бизнес делегация от Израел за задълбочаване нашето сътрудничество. Борисов напомни, че е разговарял и се е срещал с Нетаняху в качеството си на кмет на София, а израелският премиер тогава като лидер на опозицията. Нетаняху е казал на Борисов, че му завижда за еднопартийното правителство, защото много трудно се управлява коалиция. Борисов напомни, че от 18 години той е първият премиер на България, който посещава Израел, а последният израелски министър-председател е посетил България преди 19 години. „Ако има дефиниция за приятелство това е приятелството между България и Израел”, заяви президентът на Израел Шимон Перес при срещата си с българския премиер Бойко Борисов. „България и Израел са малки страни по размер, но това не значи, че са малки по дух”, каза Перес. От своя страна министър-председателят Борисов каза, че от сутринта на всички срещи, които са проведени между българската делегация с министър-председателя Бенямин Нетаняху, с външния министър Авигдор Либерман, е направена равносметката за добро сътрудничество и развитие на двете страни във всички области. По повод забележката на президента Перес Бойко Борисов каза, че България ще участва в голям международен форум следващия месец в Израел, за да могат да бъдат представени максимално българските възможности в тази област – зимни и летни курорти, селски туризъм. Двамата държавници коментираха и възможностите за сътрудничество в областта на "зелената енергия” и независимо от резултата на срещата в Копенхаген, където те са се срещнали наскоро, това е един позитивен път, който трябва да създаде възможностите до 2020 година да бъдат преодолени макар и малка част от негативите на глобалното затопляне. "На патриарха на световната политика с огромно уважение”, написа Бойко Борисов в паметната книга на президента Шимон Перес след срещата си с него. От своя страна израелският президент даде автограф на Бойко Борисов върху неговата биографична книга, издадена наскоро в България с автор проф. Михаел Бар-Зоар. /БГНЕС /

Между България и Турция посредникът повече няма да е ДПС. Този телефон, в който толкова инвестирахте, няма да го вдигаме. Забравете го. Хора от ДПС прекалиха и създадоха напрежение, не може държавата да бъде държана като заложник на една група с икономически интереси. Бизнесът с Турция няма да минава през нея, а по каналите на държавата. Вземете и вие мерки. Това бе важното послание на Бойко Борисов към Турция при визитата му в Анкара.

Разговорът “на четири очи” на премиера ни с колегата му Реджеп Ердоган в петък продължи към 90 минути - два пъти повече от планираното. А след това Борисов каза: “Ние нямаме нужда от партия посредник между България и Турция.” И настоя Анкара “да ревизира поведението на хора, които се представят едва ли не за изразители на турската страна” у нас.

Същевременно Борисов изрази подкрепа за европейската реформа и перспектива пред Турция, намеквайки, че нещата ще вървят, ако се съобразяват с претенциите му.

Ердоган не пропусна да спомене, че турците в България са “важен мост”, както и че ЕС “понякога поставя политически условия” за членството в съюза. Не стана ясно дали има предвид изключването на ДПС като посредник. Но Ердоган няма как да не е разбрал, че Борисов иска пренареждане на мостовете с Турция, защото нарече разговорите “ново начало” в отношенията ни.

Със състава на делегацията Борисов “разтвори ветрилото” и показа, че мястото на основния мост - ДПС, ще бъде заето от държавата, но ще има много други мостчета. С премиера бяха министърът на културата Вежди Рашидов, президентският съветник Ертан Кара, в правителствения самолет на връщане от Истанбул се оказа и бизнесменът Фуат Гювен. Там бе и депутатът Касим Дал от ДПС, но той се оказал някак изолиран и бил мрачен след чутото. Ердоган видя дори “националистите”, които притеснявали Турция - красивото лице на “Атака” Калина Крумова.

Разбиване на модела

Борисов даде да се разбере - ще си сътрудничим активно с Турция, във всяка партия и на всички нива в администрацията ще гледаме да има турци. Ще ги интегрираме както това се прави в Европа.

На практика това е нов опит за разбиване на етническия модел на прехода. Първия направи Иван Костов като премиер, но неуспешно.

Знак за новия подход бе поканата Истанбул да внесе пътно ноу-хау в София. Планира се и визита на кметове, бизнесмени в Турция за засилване връзките на местно ниво.

Газ и пак газ

Делегацията ни отдели много време за енергийните проекти. Борисов и Ердоган се разбраха да станат моторите на “Набуко”, който значително би намалил зависимостта ни от руски газ. Подписани бяха и два документа, с които почва проучване за нова газова връзка, реверсиране на съществуващия газопровод, както и възможността за ползване на терминали за втечнен газ в Турция. Всичко с цел да не закъсваме като миналата зима.

Труден мач

Мачът с Ердоган по нерешените въпроси са оказа труден. Борисов влезе в него с два гола пасив (изказването на министър Божидар Димитров и първоначалната подкрепа от ГЕРБ за референдума за новините на турски). А срещу него застана една добре обиграната и консолидирана машина. Това даде възможност на Анкара за още претенции. Ердоган постави въпроса за язовир на Тунджа, за да няма наводнения.

Борисов каза, че се е отказал от референдума в името на сътрудничеството и дружбата между двата народа. Нямаше как да откаже язовир. Но са отблъснати настояванията язовирната стена - т.е. кранчето, да е на турска територия. А казват, че след време водата ще е по-скъпа от злато.

Анкара поиска и нещо невиждано - да се плащат пълните пенсии на изселници с непълен трудов стаж у нас. Това би ни струвало 38-40 млн. евро годишно. Тук не отстъпваме.

По обезщетенията за бежанците от Източна Тракия и Мала Азия Турция продължи да увърта. Следващата среща на експертите ще е тази пролет, работата им от българска страна се координира от зам. външния министър Марин Райков. Сега трябва да осигурим документи и аргументи за исканите суми. Но дори тогава, за да се измъкне от Ердоган думата “плащане”, вероятно ще трябва и европейски натиск.

В крайна сметка мачът сякаш завърши реми с териториално преимущество за отбора на Ердоган. Но Борисов предприе мерки за укрепване на защитата и изолиране на играч, който пускаше турските нападатели. Дали това е помогнало, ще се разбере при следващата среща.



http://www.vbox7.com/play:1ed91608&al=1&vid=1580786

Ще речете, тоя изкука напълно. Ами, не съм изкукал. Просто прочетох толкова силни и сериозни аргументи в посока „няма Бог”, че съм на път да приема каузата на атеистите и агностиците.
Аз приех тази кауза за своя:
„Тия постинги са за новите модерни хора, които са се отърсили от религиозната средновековна изостаналост и живеят в 21-ви век. С тях сверявам часовника си, с хората на прогреса и освободеното мислене.”
Не мога да не живея в 21 век. Няма как. Искам и да съм модерен. Не ходя ухилен като идиот, искам и да съм пълноценен. Пардон, пълноцИнен”
„дори и хората с чувство за хумор не ходят по улицата ухилени като идиоти. Пък нали знаеш поговорката "каквото повикало, такова се обадило". Аз наистина не искам да имам нищо общо с религиозни хора. Смятам ги за непълноцинни, а то си личи и от коментарите им. Мнението им изобщо не представлява никакъв интерес за мен, защото е предварително ясно. Какво да ти обяснявам. Досадно ми е да повтарям все едно и също.”
Първи и най-главен аргумент за липсата на Бог – „Аз не съм го виждал”. Аз не съм виждал вирус, не съм виждал наклонената кула в Пиза. Кашалот не съм виждал също. Виждал съм картинки по телевизията. Виждал съм и снимки. Да де, ама те са правени от хора, респективно са долни и гнусни фалшификации и манипулации. Пропуснах! И Париж не съм виждал.
    Ще се спра на основните аргументи, които ще ме направят атеист. Естествено, от баш атеист проповедника:
Религията и сборник от глупости, а вярващия вярва в тях. В случая той се явява "вярващ в Господ" или религиозен човек. Аз също съм дълбоко вярващ, но в това, че няма Господ.
В църковната общност и църковната литература, понатието "вярващ" има смисъл на религиозен човек. В тоя смисъл го използвам и аз. Сега ясно ли е? Когато кажа варващ , аз имам предвид малоумник, който му се привиждат лежащи по облаците господи, ангелчета и херувимчета, които се хранят с космическа радиация и когато пръднат, от задниците им изкачат сеткавици, а когато пикаят вали дъжд. Засрамете се бе глупаци! 21-ви век сме и отдавна сме излезли от пещерите.
Ха сега де!?!? Как да отречеш такъв аргумент? Ако се вярващ, значи си луд. Ако пак си вярващ, но в неверието, не си луд. Това, за ангелчетата и херувимчетата ме впечатли.
Има и подкрепа от свидетел:
„Помня и това, че повечето хора, отишли в рая, не могат да свирят на музикален инструмент - лира в случая - и нямат музикален слух, не си падат по свиренето изобщо, нито пък им е забавно да летят. Та още на втория ден захвърлят лирата и крилата и започват да го карат по същество.”
До сега да се крие, че е бил в Рая и се е върнал…. Вярвам и на него.
За един вярващ в атеизма, следната фраза е напълно разбираема:
„тоя постинг не е за вярващи. Те са неспасяеми и изобщо не ме интересуват. Вярващия е с напълно капсолован мозък, сляп и глух за всякакви аргументи. Той просто вярва, не мисли и няма нужда от мозък. Него поповете го вовят в живота. Жалки нещастници. Това са вярващите за мен.”
Ей за това искам да стана атеист. Да не ми вовят в мозъка. Каквото и да значи това.
Тук вече е тежката артилерия:
Албер Айнщаин и аз казваме следното: "Човешкото етично поведение трябва да се базира на симпатия, образование и социални връзки и нужди; никакви религиозни основи не са необходими. Човек ще живее доста мизерно, ако е контролиран със страх от наказание и надежда за награда след смъртта"
Никой не спори с Айнщан. Особено с неговата дружка в науките. Така де….
И така. За да стана атеист трябва да си падам по хомосексуалистите.
„сега докато пак си четях свещени книги ( то аз напоследък само това чета). Та като си преговарях Талмуда, срещнах една заповед на господ, дето е адски конфузна за педерастите. Внимавай!!! Цитирам:
13. Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия: да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях.
Ами сега. Отиде на кино толерантността към обратните.”
Тук ще се справя трудно. Но, що е време, пред мен е. Да си атеист не било лесно.
Тук вече се намеси и статистиката:
„Християнството и стгнало в средновековието до абсурдната теза, да отъждествява жената с дявола.  Без особена милост, за 200 години Инквизицията е успяла да изгори живи на 12 милиона души, от които 90% жени. В това число не влизат разчекнатите, обезглавените, обесените, заровените живи и подложените на зверски мъчения близо 70 милиона души по цял свят”.
Излиза, че 200 години над Европа се е носил аромат на печено. По 165 човека на ден са били изгаряни. От тях 148 жени. Ахаааааа! Разбрах от къде е тръгнала хомотолерантността. Че то са се свършили жените. А някой е видял жена, а на кладата.
Аргументите се сипят един през друг:
„сестрите на Каин законни ли са били или незаконни. Сигурно ги е правил някой идиот като теб и затова в Битие не пише нищо за тях. Не ми прави анализи на мене неграмитнико, ами си поразмърдай мухлясалия мозък”.
Неграмотника отиде да прави справка с тогавашното законодателства и да пита авторът на Битие, защо не е споменал сестрите на Каин.
Ама, моля ви се! В търсенето на Бог, Атеистичния проповедник е пропътувал 14 милиарда светлинни години. Тъй като Вселената се разширява приблизително сферично, нашия човек е скъсал бая маратонки. Съгласно формулата за обем на сфера V=4/3(3.14 х радиуса на трета степен) Ох, при радиус 7 милиарда светлинни години,/не ми го събира калкулатора/, ама си е много, де. За човек, който движи с Айнщайн, явно не е трудно да притича из Вселената.
Сбърках!!!! Радиусът на Вселената е 14 милиарда светлинни години. Ама пак де. Бая път си е. И да се отбиваш по кьошетата. Това е да си атеист близка дружка с Айнщайн. Лошото е друго. Сами сме във Вселената. Бог може да не е видял, ама барем едно зелено човече да срещнал. Или те, като са видяли галопиращ из Вселената атеистичен проповедник са се покрили от страх.
„Аз никъде не го видях, макар че пропътувахме 14 милиарда светлинни години. То все едно да търсиш игла в купа сено. Е, има и такива, които казват, че са я намерили, но кой им вярва! Аз не”.
С кого пропътува тези светлинни години, бе палавнико? Не вярвам да е с "коя", че те са свършили още през средновековието.
И филмче заснел. Бог не видял. Ей го филмчето:
Преди до видите документалното филмче, МОЛЯ ВИ! ДАЙТЕ МИ ОЩЕ АРГУМЕНТИ, ЧЕ НЯМА БОГ!

23 Март 2011

e-vestnik  

Президентът Дмитрий Медведев и премиерът Владимир Путин размениха остри изявления във връзка с Либия. Министър-председателят нарече резолюцията на ООН непълноценна и осъди поведението на Запада. В отговор президентът прикани към предпазливост в думите и подчерта, че макар да не е идеална, резолюцията отразява позицията на руското ръководство, обобщава “Комерсант”.

Кремъл припомни, че определянето на външнополитическия курс е президентски прерогатив. Експерти посочват, че това е най-резкият диалог между участниците в управляващия тандем, откакто бе създаден през 2008 г. Резолюцията на Съвета за сигурност за Либия напомня средновековните призиви за кръстоносни походи, заяви в понеделник Путин, и с това фактически повтори думите на Кадафи, че срещу Либия бил обявен “кръстоносен поход”, отбелязва “Комерсант”.

Медведев реагира незабавно - определи израза “кръстоносен поход” като недопустим, пише вестникът и цитира президента: “Не смятам тази резолюция за неправилна; тази резолюция отразява като цяло и нашето разбиране за ставащото в Либия, но не по всички моменти”. В същото време Медведев разкритикува “абсолютно безобразното поведение на либийското ръководство и престъпленията, извършени срещу собствения му народ”. “Ако днес се опитаме да кажем, че не сме разбирали какво правим, няма да е вярно: направихме го съзнателно и такива бяха инструкциите ми към външното министерство”.

В тази връзка кремълски събеседник на “Комерсант” изтъква, че Путин е изразил личното си мнение, а за външната политика отговаря президентът. Медведев и Путин не за пръв път застъпват различни мнения за външната и вътрешната политика. За пръв път обаче разногласията по толкова сериозен въпрос се открояват за часове, констатира всекидневникът. Двамата лидери са взели единодушно решението Русия да се въздържи при гласуването за Либия в ООН.

“После обаче е започнала игра главно на вътрешнополитическото поле”, заявява руски експерт пред изданието. “Сегашният президент на Русия трябва да тръгне към втори мандат като модернизатор, привърженик на алианса със Запада. Затова е необходимо Путин, независимо дали той го желае, да бъде представен като привърженик на всичко архаично и на конфронтацията със Запада”, обяснява експертът.

Изявленията на Путин не са случайни, позицията на Русия по либийския въпрос трябва да бъде коригирана, настоява служител от руското правителство пред в.”Ведомости”. Той споделя, че вероятно руският премиер ще се изкаже допълнително по въпроса. Утре (днес, ден преди годишнината от бомбардировките на НАТО над Югославия, Путин, който е на посещение в Сърбия - бел.ред.) ще дискутира със сръбския президент и обстановката в Либия, обяснява чиновникът, като посочва, че за Русия би било изгодно активно да съдейства на въстаниците в Либия.

Тъкмо те най-вероятно ще формират новото правителство и ще са благодарни на онези, които им помогнали, смята авторът на коментар във в.”Ведомости”. Ако пък Москва е стигнала до извода, че Кадафи ще се задържи на власт, би било логично да блокира резолюцията на ООН и да подкрепи Триполи, но подобна позиция изглежда морално неприемлива и на практика слабо обоснована, но поне щеше да е разбираема.

В конфликта между Муамар Кадафи и Запада Москва зае позицията на заинтересован наблюдател, пише “Комерсант”. Започвайки военна операция срещу Либия, САЩ успяха не само да си гарантират подкрепата на повечето си съюзници от НАТО, но и да издействат благожелателния неутралитет на Русия и Китай, коментира вестникът. По негови данни, в началото Москва дори не изключвала възможността да гласува за резолюцията на Съвета за сигурност, отворила пътя към военната операция, но в крайна сметка решила да се въздържи.

Нещо повече, денонощие преди началото на операцията бе пратен в оставка руският посланик в Либия Владимир Чамов, отбелязва всекидневникът, според който дипломатът “до последно бил на страната на Кадафи”. Този подход дава на Русия възможността едновременно да заздрави отношенията си със Запада и да запази своите активи в Либия след свалянето на диктатора, твърди “Комерсант”.

Според вестника, щом не е попречила Кадафи да бъде свален, Русия ще има право да разчита на благодарност от страна на бъдещите либийски власти. Москва не желае да изгуби многомилиардните договори, подписани с Триполи по време на полковника от “Рособоронекспорт”, “Газпром” и руските държавни железници, отбелязва “Комерсант”.

“Честно аплодирам позицията на Русия”, заявява в коментар за същото издание Анатолий Адамишин, бивш зам.-външен министър на Съветския съюз, а после и на Руската федерация. “Позицията на Русия отговаря и на моментните, и на дългосрочните й интереси”, убеден е той. “Само да не стигнем сега до някакво лицемерие, изразявайки съжаление по повод ударите срещу Кадафи”, предупреждава руският дипломат. “Не дай Боже днес чрез критики към Запада да се представим като защитници на Кадафи. Защото в картината на нова Либия, колкото и нееднозначна да бъде тази картина, няма да има място за него”, пояснява Адамишин в коментара за “Комерсант”.

“Русия, също и Китай, Бразилия, Германия постъпиха правилно, като вдигнаха рамене: който иска да играе футбол на минно поле, нека да тича на воля. Не се каним обаче и да защитаваме Кадафи. Защото няма смисъл да си разваляме отношенията със Запада”, заявява руски политолог пред “Комсомолская правда”.

По БТА

Снимка: Reuters

Президентът на САЩ Барак Обама разреши днес на ЦРУ да провежда тайни операции в Либия в подкрепа на бунтовниците, които се опитват да свалят режима на Муамар Кадафи, предаде Ройтерс, като се позова на източници от американското правителство.

Обама е подписал съответна заповед още преди две или три седмици. ЦРУ и Белият дом отказаха коментар по въпроса. Правителството на САЩ не е решило дали да снабдява с оръжие либийските бунтовници, обяви конгресмен, цитиран от Ройтерс.

Републиканецът Дан Бъртън от щата Индиана съобщи това след среща при закрити врати с държавния секретар Хилари Клинтън, министъра на отбраната Робърт Гейтс, директора на националното разузнаване Джеймс Клапър и председателя на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили адмирал Майкъл Мълън.

Влиятелният председател на комисията към Камарата на представителите за разузнаването Майк Роджърс обяви, че на този етап е против това Съединените щати да въоръжават либийските бунтовници.

Необходимо е да разберем повече за опозицията, преди аз да подкрепя решение да й бъдат предоставени модерни оръжия, аргументира се републиканецът Роджърс.

Заседанието продължи един час, предаде Асошиейтед прес. Участвалите в срещата конгресмени и от двете основни партии продължиха да се оплакват след нейния край, че правителството не се консултира в достатъчна степен с тях за Либия.

Представителите на правителството съобщили, че САЩ са похарчили до момента за операциите половин милиард долара. Оттук нататък кампанията може да излиза по 40 милиона долара месечно, допълнили те.
 

(БТА)