Автор: kostas

Уитни Хюстън не е починала от свръх доза! Нито от опасен смъртоносен наркотик. Има нещо, което обединява смъртта на Майкъл Джексън и тази на Уитни, освен внезапния и шокиращ начин. И това не е мистерията!

Тук няма да прочетете поредната теория на конспирацията за нечие убийство. Не, Уитни не е убита! Поне не насилствено. Но тайната за смъртта й, както и тази на Майкъл Джексън, се крие в две ключови думи: „предписани лекарства”.

Ксанаксът, който Уитни Хюстън е взела преди смъртта си, е направил това, което не могат дори наркотиците да направят. Защото според световно проучване, в почти всички случаи не незаконните наркотици убиват хората, а лекарствата с предписания.

Ксанаксът, който Уитни Хюстън е взела преди смъртта си, е направил това, което не могат дори наркотиците да направят

Именно лекарствата с рецепта стават причина за смъртта на милиони хора по света. Най-чести жертви са известните личности. Страшното тук е, че това е обществена тайна, която се отнася не само за Щатите, но и за България, но никой не предприема мерки.

Така си отиде и Майкъл Джексън, чиито лекар му изписва съмнителни лекарства, които го убиват. Така почина и Ейми Уайнхаус, в чието тяло след аутопсията бяха намерени само лекарства. Над 150 000 души годишно умират в САЩ след взимане на предписани лекарства. За сметка на това – 0 (нула) са починали от марихуана, например.

Какво означава това? Медиите масово тиражират версията, че дрогата и алкохолът са погубили Уитни Хюстън. Но в хотелската стая на певицата не са намерени наркотици, а именно Ксанакс – и купчина други лекарства, предписани от лекаря като сънотворни и успокоителни.

Свързването на смъртта на Уитни Хюстън с големите игри на световната фармация може да ви се стори неуместно и ненавременно. Но всъщност именно сега е моментът. Сега е моментът хората да осъзнаят, че има нещо много по-вредно дори от наркотиците. И това са лекарствата. Те убиха Майкъл Джексън. И Елвис Пресли. И Ейми Уайнхаус. И Уитни Хюстън.

Каролина Церовска

Не можах да открия клип с превод  ....:((

ПОСТИЖЕНИЯ НА БОЛИВАРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ ВЪВ ВЕНЕЦУЕЛА

В национален план:

1. Ограмотяване на над един милион и половина души, признато от ЮНЕСКО през 2005 г., обявявайки Венецуела като страна без неграмотност;

2. Намаляване на крайната бедност от 80% през 1998 година, на 30% през 2007 година;

3. Оказване на внимание към хиляди бездомни деца, юноши и възрастни чрез т.нар. Мисия „Негра иполита" – програма, която цели да подпомогне тази част от населението в мизерно положение;

4. Увеличение на минимална работна заплата на 465,14 $;

5. Увеличаване на броя на пенсионерите, с право на пенсия чрез социално осигуряване, като пенсията възлиза на 238 $, като това е най-високата минимална работна заплата към момента в Латинска Америка;

6. Мисията „Навътре в квартала", чрез която са спасени милиони венецуелци;

7. Изграждане на детска кардиологична болница, с капацитет да извършва 4000 операции годишно;

8. Създаване на Боливарски университет на Венецуела, с филиали във всички области на страната, с възможност за обучение на повече от 200 000 младежи, завършили средно образование;

9. Създаване на Университет по изкуствата;

10. Чрез Мисия „Рибас", приблизително 400 000 души завършват гимназия; отварят се над 58 236 нови училища;

11. Отдаване на селскостопанска земя на безимотните селяни;

12. Изграждане на метро в градовете Валенсия, Лос Текес, както и модерни системи за сухопътен транспорт в щатовете Мерида и Баркисимето;

13. Възстановяване на петролната индустрия, която дотогава е в ръцете на чуждестранни компании;

14. Възстановяване на Венецуелската авиокомпания Conviasa;

15. Намаляване на държавния дълг от 47,5 пункта през 2003 г. до 25 пункта през 2006 година;

16. Намаляване на детската смъртност с 27% от 1998 г. насам;

17. Издаване на повече от 50 милиона книги за безплатно разпространение, с цел повишаване културата на венецуелския народ;

18. Създаване на комунални съвети и центрове, където хората активно участват, изпълняват, управляват, администрират и оценяват публичните политики за колективно благосъстояние на общността;

19. Безусловна подкрепа на венецуелския спорт – бюджетът е увеличен с над 200%, в сравнение с вноските, давани за спорт преди;

20. Спад на безработицата до 6.6%, една от най-ниските в Латинска Америка.

На международната сцена:

1. Излизане на страната от Международния валутен фонд;

2. Създаване на съюза АЛБА – Боливарска алтернатива за народите на нашата Америка – интеграционна платформа, обединяваща страните от Латинска Америка и Карибския басейн, която поставя акцент върху борбата срещу бедността и социалното изключване;

3. Влизане на Венецуела в съюза МЕРКОСУР;

4. Създаване на единни регионални енергийни компании – PETROCARIBE и PETROSUR;

5. Извеждане в орбита на сателита „Симон Боливар", който позволява на страната да развие телемедицината, теле-образованието и да постигне независимост в сферата на информацията и други услуги от социален интерес;

6. Разширяване на контактите на Венецуела с Азия, Африка и Европа.

Протестиращите замеряха със снежни топки и камъни служителите на реда

Протестът срещу високите цени на горивата излезе извън контрол.

Малко след като демонстрацията беше официално закрита, част от протестиращите се опитаха да блокират кръстовището на Орлов мост.

На място бяха изпратени подкрепления от столичната полиция. При пристигането на служителите на реда, обаче, протестиращите започнаха да ги замерят със снежни топки и камъни.

Десет минути по-късно най-агресивната група от протестиращи беше разпръсната.

Все още не е ясно колко са арестуваните,  предаде репортер на novini.bg.

• Протест срещу цените на горивата| 07:32
• Около 500 души се включиха в протеста срещу високите цени на горивата в Пазарджик| 16:24
• Над 100 души протестираха срещу високите цени на горивата във Варна| 16:29

"Дойде време, на духовните подвизи начало"
(Слава на Хвалите, Неделя Сиропустна)

"Който яде, да не презира оногова, който не яде;
и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел" (Рим. 14:3).

Постимся постом приятным, благоугодным Господеви:
пост есть злых отчуждение, воздержание языка, ярости отложение,
похотей отлучение, оглаголания, лжи и клятвопреступления.
Сих оскудение, пост истинный есть.

Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден.
Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева,
отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението.
Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен.

По-долу:

• За Прощалната неделя накратко
• Неделя на всеопрощението прот. Александър Шмеман

Виж също:

• Слова в прощалната неделя
  • За неосъждането архиепископ Серафим (Соболев)
  • "Сега е властта на мрака" архимандрит Серафим (Алексиев)
  • Простено - прости! проф. Тотю Коев
  • Неделя Сиропустна архимандрит Павел Стефанов
  • Неделя на прошката митрополит Антоний Сурожки
• Сказания за подвижните празници
  • Първите шест седмици на Великия пост
  • Страстната седмица ден по ден
  • Възкресение Христово - ПАСХА
  • От Великден до Петдесетница
• Света Четиридесетница (Великденски пост)

Сутринта в православните храмове, по време на св. Литургия, се четат думите от Евангелието: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:14-15). (След това се припомнят наставленията на св.ап. Павел към евреите в Евр. 12:1-10,бел.ред.)

Следобяд по време на вечернята свещениците се преобличат с тъмни одежди за поста. В богослужението се пеят великопостните тропари с поклони и се произнася молитвата на св. Ефрем Сирин "Господи и Владико на моя живот...".

След отпуста на вечернята се извършва специален чин на прошката. На солея се изнасят и полагат на аналоя напрестолният кръст и иконите на Спасителя и св. Богородица. Настоятелят на храма се покланя пред тях и ги целува, после се обръща към хората с молба за прошка от събратята му клирици и от събралите се вярващи. Всички свещенослужители и миряни се покланят пред кръста и иконите и взаимно искат прошка едни други.

Цветомира Антонова

Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като "неделя на всеопрощението". На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:15) През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез "ритуала на прошката", за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.

Съвестта, скрита дълбоко в нашето съзнание, е тази, която поражда угризения и силно желание за очистване, поправяне и възраждане. Угризенията са гласът на съвестта. Те са първата стъпка по пътя към изчистването, към желанието да простиш и да ти бъде простено, към самата "неделя на всеопрощението."

Защо? Защо жаждата за прошка се появява у нас толкова силно в момента, в който се събуди нашата съвест? Отговорът е: защото съвестта ни разкрива същността на злото и лъжата, а тя е раздяла, вина пред другите.

Достоевски е казал чрез стареца Зосима, че "всеки е виновен за всичко пред всички". На пръв поглед тези думи изглеждат не само много преувеличени, но направо абсурдни. "С какво съм виновен пред другите?" - питат постоянно нашият накърнен разум и нашето външно аз. Що се отнася до "морала", разумът ни е склонен да се съгласи, че наистина по някакъв начин сме виновни пред някого, но после успокоително добавя, че това е част от живота. Нека позволим на разума да се съмнява, нека оставим моралът да разсъждава, но нека да се вслушаме и в съвестта: там някъде дълбоко, дълбоко в нас един тих глас казва толкова категорично и настоятелно: "Виновен си." Каква е тази вина? Не, тя не е за конкретни обиди и скарвания, които са почти неизбежни, нито пък за обикновени разправии и малки дрязги. Не. Тази вина, толкова изненадваща и оче-видна, произлиза от друго място - от моя собствен живот, изцяло пропит от егоизъм. Следователно вината е съсредоточена само върху мене, другите нямат нищо общо с нея, освен дотолкова, доколкото са станали само едно средство. Любовта им е отровена отвътре, осакатена от егоизма и сякаш дори и в любовта искаме да притежаваме любимия само за себе си.

Само и единствено съвестта е тази, която ни разкрива в голяма яснота света като битка на всеки срещу всеки. Една битка, която обхваща целия живот отначало до край. Знаейки и чувствайки това, ние започваме да усещаме вътре в себе си истинността на думите на Достоевски: " "Всеки е виновен за всичко пред всички." Тогава започваме да разбираме и думите на св. Серафим Саровски, който казва: "Спаси себе си и хиляди около теб ще се спасят."

"Спаси себе си" означава да се спасим най-напред от първоначалното робство на разделението, от този вътрешен развод с живота и хората, от това съзнателно и несъзнателно състояние на борба, в което живеем.

Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Но да простиш не означава само да не забелязваш недостатъците или дори по-лошо - с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и незаслужаващи внимание. Прошката не е безраз-личие, презрение или цинизъм. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен.

Всичко това е изразено в църковната молитва на неделята на всеопрощението: "Не обръщай лицето си от Твоя син, защото съм наранен." Ето я тази светла тъга, която единствена ни дава възможност да разберем корена, същността и силата на злото: охладнели сърца, повехнала любов, триумф на себеутвърждаването, чийто резултат е изолация и самота. Молим се за прошка, жадуваме да ни бъде простено... Както малкото дете, което е обидило майка си, копнее за изгубения рай на нейната любов, така и всеки от нас знае, че унищожаването на злото започва с обръщането на душата, със смекчаването на сърцето, с жаждата за помирение. Независимо колко далече ни изглежда всичко това от студения и жесток живот, в който силата на "колективното" по-скоро влошава, отколкото смекчава човешката самота, независимо и колко чуждо ни се струва това в наше време, истината е, че само в силата на съвестта, в жаждата за прошка и в обръщането на душата можем да открием началото на нашето духовно възраждане.

Протоиерей Александр Шмеман
Из "Църковната година". Превод от английски Весела Митева
www.list.hit.bg

Виж също:

• Сказания за подвижните празници
  • Подготвителните седмици и първите шест седмици на Великия пост
  • Страстната седмица ден по ден
  • Възкресение Христово - ПАСХА
  • От Великден до Петдесетница
• Православен календар за текущата година

    www.Pravoslavieto.com

Административният съд в Плевен излезе с второ решение по казуса за изборите в плевенското село Бохот. С решение от вчера новият съдебен състав, определен да гледа делото, след като то беше върнато от Върховния административен съд /ВАС/, постанови, че вотът в населеното място е напълно законен.

http://www.posoki.com