знам:

на

българе-

Отчаяни

от някой

АПОСТОЛЕ!!!???....

* 19. 02. 2005

** 19. 02. 2012

За голямо съжаление, държавата ми България продължава
да се свлича все по-надолу и по-надолу!...

Докога НАРОДЕ???!!!...

Гр. Варна, инж. Драгия Драгиев

www.pravoslavieto.com/history/19/1837_Levski/index.htm

Това е ИДИОТСКОТО и национал - нихилистично обяснение, на сегашния фанариотски, доноснически, масонски и хомосексуален "Свети синод" на Максим!

Виж още по темата и:

www.desant.net/show-news/21837/


Иконата на зографът Стоян Недев от Велико Търново

Църквата играе футбол с Левски

Българската православна църква си играе с Васил Левски като с футболна топка. Въпросът за канонизацията на Дякон Игнатий излиза наяве само когато пламнат политически страсти или трябва да се защитят лични интереси. В тези случаи Апостола на свободата е острие от нападението или защитник пред вратата.
Първи разигра църковния футбол отец Христофор Събев. В зората на демокрацията той обвини Светия синод че е загърбил светлия образ на Левски. По разбунените площади Събев викаше, че ще уреди документите на Апостола, за да влезе в канона. Като се издигна в йерархията обаче, инженерът забрави клетвите и се запиля отвъд океана.
После топката пое отборът от алтернативния синод на Пимен и Инокентий. Със силен шут разколниците се опитаха да обявят Левски за светец. Лично патриарх Максим се хвърли и спаси гола. Вратата на официалния Синод остана суха.
Миналата година Ловчанският митрополит Гавриил поведе нова атака. На собствен терен той заяви, че заради своето мъченичество и любов към българския народ Васил Левски трябва да бъде канонизиран. В този случай Дякона беше индулгенция, с която архиереят се опита да очисти греховете си като брокер на недвижими имоти.
Оспорван мач се очаква през зимния сезон на компроматите. Още не е ясно къде ще е инициативата. Дали в единайсеторката на омаскарените митрополити или в неопетнената част от църковното братство.
Васил Левски не може да бъде светец, защото има тежък грях, твърдят противници на канонизацията. През август 1872 г. той се промъква в дома на ловешкия чорбаджия Денчо Халача, за да го накаже. Искали му помощ за диарбекирските заточеници, а онзи напсувал комитетските хора. Със свой другар Апостола се спотайва и чака Халача. За беда пристига слугата му. Момъкът почва да вика за помощ, Левски скача и го мушка с камата.
Жертвата е 24-годишният Стойчо Гиргинов. "Жално за невинното момче, но ако не беше така, инак беше оцапано на много страни", споделя Левски с Любен Каравелов и добавя: "Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица доста."
В небесните селения има цяла кохорта от светци воини, които размахват меч или копие. На свети Димитър Солунски дори се приписва убийството на цар Калоян. Попове и миряни се кръстят пред иконата му, без да знаят, че в копитата на коня умира български владетел.
Княз Борис пък нарежда да бъдат избити 52 български рода. Клането не пречи да бъде канонизиран като свети Борис-Михаил. Православните йезуити го оправдават, защото в края на дните си се разкаял. Васил Левски също се покайва. Преди екзекуцията на 19 февруари 1873 г. той изповядва греха си. "Бил хладен, но малко заплакал (очите му се напълнили със сълзи). Признал, че е убил в Ловеч момчето", пише Захари Стоянов, който черпи сведения от изповедника поп Тодор.
Проблемът не е в църковната догматика, а в нейните тълкуватели. У нас служителите на Бога са заети със собственото си земно благополучие и нехаят за духовното. Тази ситуация не е нито от днес, нито от вчера. През 1875 г. Христо Ботев издава стенен календар, който е документ за вековното разминаване между църква и миряни. Като загърбва "калугери и попове", поетът записва срещу датата 9 март: "40 мъч. и ВАСИЛ ЛЕВСКИ МЪЧ."
Девети март е денят на Свети 40 мъченици, загинали по времето на римския император Ликиний. "Тия мъченици бяха от различни места набрани войници и за вярата си в Христа бидоха хвърлени у едно езеро при Севастия и Кападокия в 320 г., та така се сподобиха с мъченически венци", обяснява една богослужебна книга.
Денят на 40-те светци най-много приляга за Левски, признават познавачи на канона. Девети март е еманация на християнското мъченичество, чиято съдба споделя и Апостола на българската свобода. С определянето на календарен ден Ботев изпълнява едно от условията на православната канонизация. За да бъде въведен Левски в лоното на светците, остава да му се напише житие, да се състави служба и изрисува икона. Трудоемка работа, която футболистите от БПЦ едва ли някога ще свършат.

Ранни години
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството.

От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „ Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров през 1850 година. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон.

По-късно (1861 г.), под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.
Васил Левски сред другари от 2-ра българска легия в Белград 1867 г.
Левски в 1868
Революционна дейност в Сърбия и Румъния
На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турците за белградската крепост Васил получава името Левски (според легендата е направил „лъвски“ скок по време на военни упражнения). На този етап изпитва силно влияние на Раковски и възприема идеята за организиране на чети, чрез които да се вдигне народът на въстание. След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски. Архимандрит Василий се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, а Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказание, ако упорства в настояването си. 1864–1866 г. Левски е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (1867) в Еникьой, Северна Добруджа. По-близо до границата, той се надява да се свърже с Раковски и да се запознае с неговите по-нататъшни планове. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание. През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. се среща с Раковски.
Левски във Втората българска легия, 1867/68 г.През 1867 г. по предложение на Раковски е определен за знаменосец в четата на Панайот Хитов, която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на похода в Балкана през 1867 г. После заедно с четата преминава в Сърбия и постъпва във Втората българска легия на Раковски (1867-1868). След разтурянето и той заболява и остава 2 месеца в с. Зайчар. През това време преосмисля изминатия път. Съмненията му в целесъобразността на четническата тактика се превръщат в убеждение, че трябва да се търси нов път за постигане на крайната цел. За пръв път изразява мнение, че трябва предварителна подготовка на народа за участие в освободителното дело. В писмо до Панайот Хитов загатва за своите изводи и намерения, като му съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на отечеството, „в което ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си“. В него се засилва недоверието спрямо Сърбия и убеждението, че българите трябва да разчитат преди всичко на себе си, а не на външни сили. Гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа окончателно го убеждава, че предварителната подготовка е необходимо условие за победата на българската революция. През август 1868 година, Левски отива в Букурещ, където се свързва с Иван Касабов и дейците на „Българското общество“. Към това време се отнася запознаването му с Христо Ботев и техният съвместен живот в една изоставена вятърна мелница край Букурещ.
Организиране на революционни комитети
Със средствата, предоставени от „Българското общество“ и читалище „Братска любов“, организация на „младите“, Левски заминава за Цариград с параход на 11 декември 1868 г., за да предприеме оттам първата си обиколка из българските земи. Тя е с осведомителна цел. При извършването и, Левски се запознава с условията и възможностите за революционна дейност в българските земи. В началото на януари 1869 г. напуска турската столица и се отправя към Тракия и Северна България. Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Навсякъде разговаря със свои доверени хора и познати, за да ги спечели за делото. Обнадежден, че в непродължителен срок може да бъде обявено въстание, Левски приключва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Румъния.

След двумесечен престой в Румъния на 1 май 1869 г. Апостолът започва втората си обиколка в българските земи с изходен пункт Никопол. Сега той е снабден с революционна прокламация и пълномощно, получени от Иван Касабов. И двата документа, които удостоверяват, че Левски не е случаен човек, а изразява мнението на българската политическа организация в Румъния, са подпечатани с печат на Привременното правителство на Балкана. По време на тази обиколка Левски поставя началото на изграждането на вътрешната революционна организация (ВРО). Първият комитет е основан в Плевен. После продължава изграждането на местни (частни) революционни комитети и в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и др. Втората обиколка на Левски го убеждава, че въстанието не може да бъде вдигнато толкова скоро, както мисли няколко месеца преди това. Той съзира необходимостта от по-голяма подготовка на народа, осъществявана от революционни комитети, свързани организационно помежду си.

След завръщането си в румънската столица на 26 август 1869 г. Левски се включва активно в живота на младата българска емиграция. В края на 1869 г. заедно с Любен Каравелов участва в създаването на Българския революционен централен комитет. Той се стреми да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на предстоящото въстание трябва да се пренесе във вътрешността, че българите трябва да разчитат на своите собствени сили, а не на външна помощ, че трябва да се скъса решително с необмислените комбинации с балканските страни. Емигрантските дейци съзнават необходимостта от организиране на народа, но никой няма план кой и как да го направи. Те трудно се разделят и с традиционните си схващания за чужда помощ и за ръководене на революционното движение извън страната. Разочарован от емиграцията, през май 1870 г. Левски се завръща в България и се заема с доизграждането на комитетска мрежа. До края на 1871 г. успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна ВРО. За столица на ВРО е обявен Ловеч, а комитетът в този град е обявен за БРЦК. В запазената документация и в печата на организацията той е наричан още Привременно правителство на България. Създаването на ЦК в България изключително важна стъпка в укрепването на вътрешната комитетска организация. С това Левски осигурява организационно работата си по подготовката на въстанието в страната. Ловешкият комитет го подпомага в поддържането на връзките с емиграцията. Левски разглежда ЦК в България като върховно ръководство на революционното движение с общонационални функции. Селските и градските частни комитети в революционната организация обединяват в себе си представители на всички социални групи в българското общество. Левски единствен от „четеримата големи“ на българската революция достига до прозрението, че в подготовката трябва да бъдат привлечени и чорбаджиите. Техните средства са особено нужни за материалната осигуреност на предстоящото въстание. Той предвижда получаване на тези средства по доброволен начин, но за тези, които отказват да подкрепят народното дело, той въвежда революционен терор.
Към края на 1871 г. изградената ВРО е единствената реална сила, способна да постави на дневен ред българския национален въпрос. Комитетите започват активна работа за привличане на привърженици, за събиране на средства и закупуване на оръжие. Когато работата нараства, БРЦК изпраща двама помощници на Левски през втората половина на 1871 г. — Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април — 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.
Залавяне и смърт
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците.

Предполага се, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик. Спори се за името на предателя — Поп Кръстю (съучредителя на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов (председателя на комитета). През 1925 историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски.

Според други проучвания предателство спрямо Левски не е имало.[2]До последно турците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкрина отиват едва няколко заптиета, а в случай, че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична. Също така се доказа, че поп Кръстю не е имал точна информация за плановете на Левски.

Впоследствие Левски е отведен в София, където е предаден на съд. Апостолът изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета и пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо х. Пенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите: х. Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи. Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени — Димитър Общи и Васил Левски. Присъдите са потвърдени от султана по целесъобразност. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.
Паметникът на Васил Левски в центъра на СофияНа 18 февруари(6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

През 1956 г. при археологически разкопки в църквата „Света Петка Самарджийска“ в центъра на София е разкрито погребение, около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.
Имена, псевдоними и прозвища
В историческите извори и историографията личността на Левски се среща под различни имена и прозвища, революционни псевдоними, с които подписва писмата си, фалшиви имена за тескерета и документи, които е ползвал.

След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години на 19 век, в широка употреба влиза Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов.

Имена и прозвища Васил Иванов, Васил Дякон – Левски, Васил Иванов Кунчев, Васил И. Лъвский, Васил Лъвский (В. Лъвский), Васил Левски (В. Левски), Васил Гинин, Дяконът, Дякончето, Дякон Игнатий (Игнатие), Дякон Игнатий – Левский, Дякон Васил Левски, Дякона Левски, Левский; Апостола на свободата, Апостола.
Фалшиви и чужди имена, използувани в паспорти, тескерета и адреси Дидьо Пеев, Добри Койнов, Иван Фетваджиев, Нико Жеков, Петко, Петър г. Пенев, Първан Найденов , Руси Веледи Рачов (Руси, син на Рачо), Стан Станчулеску, Стойчо Бешикташът.
Революционни псевдоними, с които подписва писма и други документи Ас. Дер. Кър[д]ж[алъ], Аслан (Арслан) Дервишоглу (Дервишооглу, Дервишоолу). Аслан Дервишоолу (Дервишоглу) Кърджала (Кърджал, Карджалъ), Аслан Димитроолу Ованес Ефенди, Аслан (Арслан) Ефенди, Асланоолу (Асланоглу) Видинли, Афъз ага (Афъзаа), Афъз Ефенди, Бай Вълчо Драгньов (Драгнюв), Бай Драгню (Драгньо), Бай Филип, В. Лъ-кий (Лъ-кий), В. Л., Вълчо Драгнюв (Драгньов), Дервиш Мехмед (Меемет) Кърджалъ, Дервишоглу Аслан, Дервишоглу Аслан Ефенди, Димитроолу (Димитроглу) Ованес Ефенди; Драган Мирчов, Драгой Стойчев, Драгойчо, Драгойчо Иванов, Драгню, Драгню Костов, Драгомирчо Иванов, Ефенди Аслан Дервишоглу (Дервишоолу), Ибриямаа (Ибриямага) Анадооолу, Кърджалията, Кърджалъ Мустафа Дервишоглу, Мамудая (Мамудаа) Едирнели, Никола Раанелов , К. Ив. Марков, К. Н. Марков, Неболлу Чизмели Кърмъзъ, Тропчо, Хаджи Ахмед (Амет) Съръ Азис Рушидоглу, Хаджи Асанаа (Асанага), Хаджи Ахмед Саръ Чизмели Кърмъзъ, Филип.
Легенда: Имената, прозвищата и псевдонимите в курсив са основните, които Левски е използвал, според неоспоримите исторически източници.
Отношението към Левски днес
В България функционират три музея, посветени специално на Васил Левски. Това са Музеят „Васил Левски“ в Ловеч, Къкринското ханче и Националният музей “Васил Левски” в Карлово. Като музей е оформена и килията, в която той често е отсядал в Троянския манастир. Почти всяко по-голямо селище в страната има улица, площад или училище, носещи името на Апостола.

В момента портрети на Левски са поставени в кабинетите на президента и премиера на България, а и на много други политици. Портрет на Левски виси на знаковото място, където са били портретите на цар Борис III и на Тодор Живков.

Избран е през 2007 г. за „най-великия българин“ на всички времена в първото издание на едноименното телевизионно шоу, проведено от Националната телевизия. За него са гласували почти 59 000 зрители. Със събраните средства от гласуването ще бъде издигнат негов паметник.

http://vipbiographies.wordpress.com

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

"Обесването на Васил Левски" е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в "Песни и стихотворения". Напечатана е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски.

Дякон Васил Левски

О, Майко моя, родино света!

Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?

Гарване и ти, птицо проклета,

над чий там гроб тъй грозно грачеш?

О, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня;

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня!

Плачи! Там близо до град София

вида аз стърчи черно бесило.

И твоят един син, Българио,

виси на него... Със страшна сила.

Зимата пее свойта зла песен.

Вихрове гонят тръни в полето

и студ, и мраз – плач безнадежден!

Навяват на теб, теб на сърцето!

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в мъглата;

старци са богу молат горещо,

жените плачат, пищат децата!

Умря той вече! Юнашка сила

твойте тиране скриха в земята!

О, майко моя, родино мила,

плачи за него, кълни съдбата!

Това е първият вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски". Публикуван е във в. "България", г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в "Съчинения на Христо Ботйов" под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.

Снимка:

Днес е Събота Месопустна - Задушница. Задушницата преди Великия пост е обвързана с Великден, затова всяка година тя се пада на различна дата.

На Задушница се отдава почит към починалите. На този ден се ходи на гробищата. Сутринта в храмовете ще бъде отслужена панихида за покойниците. От 10.30 ч.,

Във връзка с възпоменанието Задушница на 18 февруари 2012 г. се осигурява допълнително транспортно обслужване чрез масов градски транспорт. "Център за градска мобилност" ще осигури допълнително транспортно обслужване, чрез масов градски транспорт. За времето от 08.00 до 16.00 часа се разкриват следните временни трамвайни маршрути: кв. "Иван Вазов" - кв. "Орландовци" - (трамвайна линия № 1А); ж.к. "Борово" - кв. "Орландовци" (Трамвайна линия № 7А); кв. "Орландовци" – пл. "Журналист".

За времето от 8.00 часа до 16.00 часа се разкрива временна автобусна линия № 83А (за гробищен комплекс "Бакърена фабрика") с маршрут от КП "Бенакс" по маршрута на автобусна линия № 83 до бул. "Ломско шосе", наляво по бул. "Ломско шосе", наляво по ул. "Бели Дунав" и по ул. "Хан Кубрат" по маршрута двупосочно. Разкрива се временна автобусна линия № 108А (за гробищен комплекс "Бакърена фабрика") с маршрут - от ж.к. "Люлин -5" по стария маршрут на автобусна линия № 108 (в посока ул."Бели Дунав" – от бул. "Сливница" по ул. "Адам Мицкевич") до ул. "Бели Дунав", надясно по ул. "Хан Кубрат", наляво по ул. "Христо Силянов", наляво по бул."Ломско шосе", наляво по ул."Бели Дунав" и по ул. "Хан Кубрат" по маршрута двупосочно.

За времето от 08.00 до 16.00 часа се разкриват временни автобусни линии за обслужване на гробищни комплекси "Централни гробища" и "Малашевски гробища" със следните маршрути: линия № 18А - автостанция "Орландовци" - гробищен парк "Малашевски гробища" по маршрута на автобусни линии №№ 18 и 20; линия № 79А – надлез "Надежда", ул. "Константин Стоилов", бул. "Ген. Д. Николаев", бул. "Вл. Вазов", ул. "Тодорини кукли", ул. "Река Велека" и по бул. "Вл. Вазов" по маршрута двупосочно; линия № 86А - АТ "Малашевци", ул. "Резбарска", пл. "Сточна гара", бул. "Сливница", обратен завой на бул. "Христо Ботев" и обратно (за гробищен комплекс "Малашевци"); линия № 90А - автостанция "Изток", бул. "Ботевградско шосе", ул. "Александър Екзарх", ул. "Река Велека", ул. "Васил Кънчев" до гробищен комплекс "Малашевци";

Предвиждат се и допълнителни автобуси от оперативен резерв на автостанция "Орландовци", които по преценка на главния диспечер ще се включат при необходимост по най-натоварените маршрути. Столична дирекция на вътрешните работи ще организира реда и контрола. "Пътна полиция" при СДВР ще насочват шьофьорите да паркират около гробищните комплекси, както следва: в района на Централни гробища - по платната на ул. "202" и ул. "Заводска"; в района на гробища "Бакърена фабрика" - по платната под подлеза на ул."Адам Мицкевич"; в района на гробища "Малашевци" - по платната на ул. "Резбарска" между ул. "Васил Кънчев" и бул. "Владимир Вазов", както и пред централния вход на ул. "Жак Дюкло".