2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
По -рано изобщо не обръщах внимание на този ден. След шумния празник с много поздравления, с подаръци и тържества, никак не забелязвах този тих ден, докато Тя не попита:" Защо не беше на моя събор?"
Оттогава аз съм там, в църквата.
Благодаря на Бога Създател за великата Му мъдрост, да ни подари Спасител чрез жена на света, Майката, която дотолкова се смири пред Бога, че Му се отдаде, за да приеме Семето на Истината за спасението на човечеството. Никой друг не се е съединил до такава степен с живия и истинен Бог, носейки болката от забития меч в душата й. Майка, която не предава Сина, Който е родила. Майка, на която Господ Иисус Христос остави преданите Си последователи, като любимия Си ученик Йоан. Майка, Която и днес се отзовава там, където я викат с любов и надежда. Майка, която зове да потърсим Сина й-Спасителя наш и нежно го показва, защото кой друг, освен майката може да покаже сина, отличавайки Го от Измамника, да различи Христос от Анти-Христа, тоест Помазаника от Лъжепомазаника. С човешките си очи трудно разпознаваме. С човешките си умове приемаме най-лесно това, което е добро за земния живот, но не и за вечния живот. А Тя, бди над слабите човешки души, за да помогне в труден момент и да открие истината и лъжата, за да приемем това, което е по наша воля и да получим справедлив съд. Майката и Светият Дух са едно цяло по Божията воля и Промисъл. Който е осъзнал тази истина и е благодарил на Бога, има закрила и помощ от Него.
Слава, чест и величие на Всемилостивия и Всемъдър Бог - Създател на всичко видимо и невидимо за нас !!! Нека ни даде мир за душите ни и светлина за умовете ни, за да пребъдем във Вечността !!! Амин !!!
С обич в Христа: Естир !
Из свето евангелие на Лука - втора глава:
34. И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, - 35. и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца.
прочитания: 2093 | коментари: 15
София, България
През тази година раждаемостта е намаляла, отчитат от Здравното министерство. Близо с 5000 по-малко са бебетата ни през тази 2012 година в сравнение с миналата. В момента регистрираните раждания у нас са около 62 хиляди.Истинската им бройка обаче е малко по-голяма, тъй до 10 дни е времето, в което лекарите подават информация в националния регистър. Само че цифрата от 70 хиляди, която се отнася за ражданията през 2011 година, няма как да се достигне нито с предстоящите раждания до края на годината, нито с попълването на данните от този месец. Средно около 5300 бебета са се появили на бял свят на месец у нас през тази година. През декември в регистъра са отбелязани 3400. Спад в раждаемостта имаше и през 2011 г. в сравнение с предходната година – с близо 5 хиляди бебета.
Най-много бебета през 2012 г. са родени в столицата - над 14 хиляди. След това се нареждат областите Пловдив с близо 6900 и Варна с почти 4800. Най-малко пък има в региона на Габрово - 440./БЛИЦ
Предисловие
В това приложение публикуваме това, което щателно се укрива от погледа на „акумите” (християните) и „гоите” (неевреите) и което се крие от световната общественост зад безсмислените и лъжливи оплаквания от мнимото преследване на евреите.
Публикуването на сборника „Сто Закона от талмуда” ще позволи на читателя да разбере същността на ционизма и да открие проявленията му в нашия всекидневен живот, за да може той завинаги да бъде спрян и да очистим своите домове и страните си от това зло.
„Шулхан арух” е съставен от Йосиф Каро (1488 - 1577 г.), равин от палестинския град Цафет (Шафет). „Шулхан арух” става сборникът, който се ползва у евреите с извънредна почит и се явява като действащ повсеместно
(независимо от държавата, в която се намират евреите) юридически кодекс от Закони, приложим за всеки евреин.
Пред вас е старателно укриваният сборник от еврейски Закони, по които и днес живеят и действат ционистите от целия свят. Ето го потайното лице на потомствени шизофреници и сексуални маниаци, стремящи се към световно господство! (От в. „Наше Отечество”, бр. 72, 1997 г.)
Шулхан Арух
Закон 1
На евреина не е позволено да продава на акума (християнина) дрехи, на които има ресни (които са по края на дрехите, обличани от евреите при утринната молитва). Той не е длъжен да дава на акума такава дреха дори в залог и даже само заради това, другият да я държи временно при себе си, защото когато акумът има такава дреха, трябва да се опасяваме, че той може да измами евреина, твърдейки, че също е евреин; ако тогава евреинът му се довери и сам тръгне да пътува с него, то акумът би го убил.
Закон 2
Всичко, което е необходимо на евреина за обреда на богослужението, като например споменатите по-горе ресни, може да се приготвя само от евреин, а не от акум, защото това трябва да се изготви от хора, а акумите не бива да се разглеждат от евреите като хора.
Закон 3
Молитвата „Кадиш” (тя започва с думите - ,Ииегаддал вейиекадаш”, т.е. „Възнесен и осветен”) е позволено да се чете само там, където десет евреи се намират заедно, а това трябва да бъде по такъв начин, че нищо нечисто, например тор или акум, да не ги разделя един от друг.
Закон 4
Когато насреща му се появи акум с кръст, тогава на евреина строго се забранява да навежда глава, дори ако в тази минута той се моли. Даже ако в своята молитва той е до такова място, където е необходимо да преклони глава (в молитвите на евреите има някои места, при които те задължително свеждат глава), то той все пак е длъжен да не го прави.
Закон 5
И сега, когато в Йерусалим няма нито храм, нито жертви, синовете на първосвещеника Аарон, трябва да се ползват сред разпръснатите евреи с известни привилегии и почести и винаги да имат правото да благославят (евреите) на всеки празник. Но когато някое от децата в такова семейство стане акум, тогава цялата фамилия е осквернена и поради това тя се лишава от това свещеническо право.
Закон 6
Евреин, станал акум (християнин), е проклет до такава степен, че даже когато той жертва в синагогата свещ или нещо подобно, то е забранено да се приеме.
Закон 7
Молитвата Симун (евреите я четат след като обядват; в края на молитвата се благославя и хазяинът на дома) не бива да се чете в дома на акум, за да не се благославя и акумът.
Закон 8
Всеки път, когато евреинът усети благоухание, е длъжен да прочете Берах - кратка благодарствена молитва - с изключение на тези случаи, когато подправката или благовонното вече са били в отходно място, за премахване на неприятна миризма, или когато са се намирали в ръцете на блудница, която ги е използвала с цел да съблазнява хората и да ги тласка към грях; или
накрая, когато благоуханните вещества са донесени от капища
(на акуми), тогава е забранено да се произнася Берах за благоухание, защото то вече с осквернено от отходното място, от блудницата или от капищата (на акумите).
Закон 9
Минавайки покрай разрушен храм на акумите, всеки евреин е длъжен да произнесе - „Слава Тебе, Господи, че си изкоренил оттук този дом на идоли.” Когато евреин минава покрай непокътнат храм, тогава е длъжен да каже - „Слава Тебе Господи, че Ти забавящ своя гняв над злодеите.” А когато той види 600 000 евреи заедно, то е длъжен да каже - „Слава Тебе, Господи, че Ти толкова праведно си ги създал”; когато види събрание на акуми, тогава е длъжен да произнесе - „Голям срам за вашата майка, ще почервенее тази, която ви е родила.” Когато евреин минава покрай еврейско гробище, то той трябва да каже - „Слава Тебе, Господи, че Ти толкова праведно си ги създал”; а пред християнско гробище той е длъжен да каже - „Голям срам за вашата майка и т. н.” Когато евреин види добре построените къщи на християните, той е длъжен да каже - „Господ ще разори дома на надменните”, а когато види развалините от дома на акум, той е длъжен да произнесе - „Господ е Бог на отмъщението.”
Закон 10
В навечерието на шаваш (или сабат, т.е. събота) всеки евреин, виждайки светлина, е длъжен да каже - “Слава Тебе, Господи, Създателю на светлината”; но ако светлината излиза от храма на акумите, то е забранено да се благодари на Бога за ползването на тази светлина.
Закон 11
По време на шаваш на евреина строго се забранява да купува или да продава. Като изключение му се разрешава да закупи от акума къща в Палестина (дн. Израел) и в този случай е позволено дори да се напише документ, за да може в Палестина (Израел) да има един християнин по-малко и един евреин по-вече.
Закон 12
Всяка работа в шабаш, която може да послужи за спасение на евреин от смърт, е не само позволена, но дори задължителна. Когато се случи в шабаш къща или купчина с камъни да се срути над евреин, тогава е разрешено да се разчисти тази купчина и да се спаси животът на евреина, лежащ под нея. Дори когато няколко християни лежат заедно с евреина под тази купчина и ако искаме да спасим евреина, се налага да спасим и тях (точно това, т.е. спасение на акуми от смърт, както ще видим по-нататък - вж. Закон 50, се смята за голям грях), все пак, за да се спаси евреинът, трябва да се изчисти купчината с камъни.
Закон 13
На еврейската акушерка е не само разрешено, но тя е длъжна да помага в шабаш на еврейка и при това да върши всичко, което при други обстоятелства би осквернило шабаш. Обратното, да се помогне на акумка (християнка) се забранява, дори когато това е възможно да се направи, без да се осквернява шабаш, понеже тя (християнката) трябва да се разглежда като животно.
Закон 14
В навечерието на Пасха (в последната вечер преди пасхата) всеки евреин трябва да чете молитвата „Шефох” (в която се умолява Бог да излее своя гняв над гоите). И ако евреите прочетат молитвата с благоволение, то Господ без съмнение ще ги чуе и ще изпрати месия, който ще излее своя гняв над „гоите”.
Закон 15
В празниците, когато е забранена всякаква работа, е забранено и готвенето; на всеки е разрешено да приготви само толкова, колкото му е необходимо за ядене. Все пак когато трябва да готви за себе си, позволено е да приготви и малко повече храна, отколкото е необходима за самия него, дори ако допълнителното количество е предназначено за куче, защото сме длъжни да даваме живот и на кучетата. Добавянето на храна за акум е строго забранено, понеже не сме длъжни да му даваме да живее.
Закон 16
По време на Халхомод (еврейски празник през пролетта и есента) всяка търговска дейност е строго забранена, по изключение се разрешава са се дава заем на християнин, понеже да се вземе от християнина лихва е приятно за Господ Бог по всяко време.
Закон 17
Когато някъде се появи чума, вследствие на което много хора станат жертви на епидемия, тогава евреите са длъжни да се събират в синагогата и без да се хранят и без да пият, всеки ден да се молят Йехова да се смили над тях и да ги избави от чумата. Когато чума се появи сред животните, тогава това не бива да се прави с изключение на случаите, когато тя възникне при свинете, понеже техните вътрешности наподобяват тези на хората, а също, когато чумата се появи сред акумите, защото и тяхното телосложение прилича на човешкото.
Закон 18
В празника на Аман всички евреи са длъжни да четат благодарствената молитва „Арур Аман”, в която се казва - „Да бъде проклет Аман и всички акуми и да бъде благословен Мордохай и всички евреи”.
Закон 19
Всеки Бейт-дин (религиозен съд под председателството на главния равин) може да издаде смъртна присъда, дори в наше време, и при това всеки път, когато счете това за нужно, макар и престъплението само по себе си да не заслужава смъртно наказание.
Закон 20
Когато двама евреи водят спор помежду си за пари или за други неща и са принудени да се обърнат към съда, тогава те са длъжни да идат при Бейт-дин и да се подчинят на неговото решение. Но на тях не им е позволено да се обърнат към акуми или да търсят правата си пред кралския съд, където съдии са акуми. Дори ако техният (на акумите) Закон е тъждествен със Закона на равините, то и тогава това е тежък грях и богохулство. Който все пак наруши това предписание, търсейки своето право заедно с други евреи пред християнски съд, него Бейт-дин е длъжен да го изключи от общността (т.е. да го прокълне) до момента, в който той не освободи своя ближен (евреин) от своя иск.
Закон 21
Не подобава на евреин да бъде свидетел на страната на акум против друг евреин. Затова, когато акум иска пари от евреин, а евреинът отрича своя дълг към него, тогава на друг евреин, който знае, че акумът е прав, му е забранено да бъде свидетел в негова полза. Когато евреин е нарушил това предписание и е станал свидетел на страната на акум против евреин, тогава Бейтдин е длъжен да го изключи от общността (т.е да го анатемоса).
Закон 22
Свидетел може да бъде само този, който притежава някаква човечност и честност; ни който губи честта си вън, например този, който излиза гол на улицата, или този, който (открито) проси милостиня от акум, когато това може да се направи тайно (т.е. да се уреди, без да се огласява, ако не е необходимо), той наподобява куче, тъй като изоставя своята чест за нищо, следователно не е способен да бъде свидетел.
Закон 23
За свидетели могат да се считат само тези, които се наричат хора. Що се отнася до акума или пък до евреин, станал християнин и който е още по-лош от акум (по рождение), то те никак не могат да се смятат за хора, от което следва, че и техните свидетелски показания са лишени от всякакво значение.
Закон 24
Когато евреин държи в ноктите или в ръцете си акума (на халдейски изразът е мааруфия, т.е. одира, непрекъснато мами, не пуска от ноктите или ръцете си), тогава е позволено и на друг евреин да иде при този акум и да вземе назаем от него, като на свой ред го измами така, че накрая християнинът да изгуби всичките си пари. Основанието е в това, че парите на акума са имущество, което не принадлежи на никого и първият (евреин), който ги пожелае, има пълното право да ги вземе.
Закон 25
Гражданите (т.е. евреите) от една община имат право да забраняват на търговците от други местности да идват при тях и да продават по-евтини стоки с изключение на случаите, когато стоките на пришълците са по-хубави от тези на местните жители. Тогава последните не могат да им забранят, понеже клиентите биха получили по-добра стока. Но това, разбира се, може да бъде допуснато само там, където купувачите са също евреи. Там, където купувачите са християни, на чуждите търговци може да им се забрани да продават по причина, че позволението да се прави добро на християнин се счита за грях; понеже при нас (евреите) се признава основното правило, че можеш да хвърлиш парче месо на куче, но никога не го давай на нохри (християнин), тъй като кучето е по-добро от нохри (християнина).
Закон 26
Когато евреинът има магазинер, с когото е сключил сделка, че всичко, което той намери, принадлежи на собственика, и служителят е измамил акум, като го е накарал повторно да плати вече погасен от същия този акум дълг, или пък му е надписал сметката и т. н,, тогава тази печалба принадлежи на собственика, защото такива печалби трябва да се разглеждат като намерени вещи (собствеността на християнина се смята от евреите като никому непринадлежащо имущество, поради което евреите могат да взимат колкото им се удаде).
Закон 27
Когато евреин изпрати при акума за пари пратеник и този измами акума, взимайки от него повече, отколкото е трябвало, тогава разликата принадлежи на куриера.
Закон 28
Когато евреин има работа с акум и дойде друг евреин и измами акума, все едно по какъв начин - чрез измама при мерене, теглене или при смятане, тогава двамата евреи трябва да си поделят такава изпратена им от Йехова печалба.
Закон 29
Когато евреин изпрати при акума куриер, по който да върне дълг, а последният, когато пристигне, забележи, че акумът е забравил за този дълг, тогава пратеникът е длъжен да върне тези пари на евреина, който го е изпратил; като изпратеният не трябва да се оправдава, като казва, че с това (т.е. плащането на пари на християнина) желае да почете името божие, за да говорят акумите виждате ли, евреите все пак са порядъчни хора. Нещо подобно той може да направи само със своите пари; да раздава чужди пари той няма право.
Закон 30
Когато евреин е продал нещо на друг евреин, движима или недвижима собственост, и се окаже, че продавачът е откраднал тези неща, вследствие на което собственикът си ги е взел обратно, тогава продавачът е длъжен да върне на купувача получените пари, тъй като не е трябвало да краде. Ако обаче ги е откраднал от акум и акумът си ги вземе обратно, то продавачът не е длъжен да върне парите на купувача.
Закон 31
На евреина строго е забранено да мами своя ближен и за измама вече се счита, когато той го лишава от шестата част на ценностите. Който е измамил свой ближен, той е длъжен да върне всичко обратно. От само себе си се разбира, че всичко това има смисъл единствено сред евреите. На евреина е позволено да измами акум, като той не е длъжен да връща на акума онова, с което го е измамил; защото в Св. писание е казано - „Не мамете вашия ближен брат”; акумите не са ни братя, а напротив, както се видя по-горе (Закон 25), те са по-лоши от кучета.
Закон 32
Когато евреин дава под наем дом на друг евреин, тогава се позволява на трети евреин да дойде и да даде повече, отколкото първия наемател, и да наеме дома за себе си. Когато хазяинът е акум, тогава нека бъде проклет (този израз на халдейски е “мемуда” т.е. той не може да ходи в синагогата дотогава, докато равинът не го освободи от проклятието) този, по чиято вина акумът получава повече приходи.
Закон 33
Счита се за задължение (за евреина) да изпълни всичко, което е написал болният в своето завещание, с изключение на този случай, когато той е заповядал да се извърши нещо греховно. Съгласно с това, ако болният в своето завещание подари нещо па акум, то не е задължително това да се изпълни, защото, както ще видим по-натам, счита се за голям грях да се подарява нещо на акум.
Закон 34
Евреин, намерил каквото и да било - било то одушевено или неодушевено, е длъжен да го върне на собственика. От само себе си се разбира, че това се отнася единствено за евреин, загубил каквото и да е. Когато намереното принадлежи на акум, тогава евреинът не само че не е длъжен да го върне, а напротив, счита се за тежък грях да се връща каквото и да било на акума, освен ако това не се прави с цел християните да казват - „евреите са порядъчни хора”.
Закон 35
Когато евреин попадне на натоварено животно, което е паднало под тежестта на товара или на претоварена каруца, пред която изнемощели от тежестта на товара са паднали животни, впрегнати в нея, то тогава той е длъжен да се притече на помощ на кочияша или каруцаря и според нуждата да помогне да се разтовари или натовари - така всеки евреин е длъжен да оказва подобна помощ както на своя събрат, така и на животното. Той е длъжен да го прави и тогава, когато само товарът принадлежи на евреин, а животните на акум, или обратното, когато животното принадлежи на евреин, а товарът на акум и сам коларят е акум. Но когато животните принадлежат на християнин и товарът също е негова собственост, тогава и дума не може да става нито за състрадание, нито за милосърдие, както по отношение на собственика на товара, така и към животните, като в този случай нито един евреин не е длъжен да оказва помощ нито на собственика на товара, нито на животните.
Закон 36
Когато евреин дължи пари на акум и този акум умре, то на евреина е забранено да връща парите на неговите наследници, естествено при условие че никой друг акум не знае за това, че евреинът е длъжник на умрелия акум. Но когато (поне) един християнин знае за това, тогава евреинът е длъжен да плати парите на наследниците, за да не казват акумите - „евреите са измамници”.
Закон 37
На евреина е забранено да краде каквото и да било както от друг евреин, така и от гой, но може да измами гоя, например изигравайки го при сметките (на халдейски е употребена същата дума както по-горе та уф = измамвам), или му се разрешава да не му плати дълга си, само че трябва да бъде внимателен дотолкова, че деянието да не се разкрие и с това да не оскверни името Господне.
Закон 38
Когато евреин купува от крадец и продава купеното на друг евреин и идва трети евреин и твърди, че купеното е негова собственост, и си го вземе, тогава продавачът е длъжен да върне на купувача неговите пари. Но ако при купувача дойде акум и каже, че купеното е негова собственост, то не му се връща. Ако той се жалва от тях в съда (на акумите) и получи своята вещ по съдебен път, то продавачът не е длъжен да върне парите на купувача (тъй като този, който го е купил от крадеца, не е сгрешил, понеже купеното е имот, заграбен от християнин).
Закон 39
Когато евреин е монополист прекупвач (който е откупил от държавата правото на монопол в цял град или на още по-обширен окръг за определена сума), тогава друг евреин не бива да му причинява загуба (например чрез заграбване или контрабанда); но когато прекупвачът е акум, тогава това е позволено и е все едно да не плаща своите дългове на християните, което, както ние вече видяхме по-горе (Закон 37), е разрешено.
Закон 40
Когато евреин заема длъжността мухаса (т.е. държавен данъчен служител или митничар), с други думи, когато не е купил права (за събиране на данъци за себе си), а ги събира за държавата, тогава му се забранява да употребява насилие против друг евреин. Защо? Защото, ако кралят (за когото ги събира) е гой, неплащането на данъци е същото като неплащането на дълговете на гоя, а това, както вече видяхме (сравни Закон 37), е позволено, тъй като един евреин не е длъжен да принуждава към това друг евреин. Но когато назначеният чиновник (евреин) се бои, че кралят може да узнае за това, тогава той може да употреби насилие и против друг евреин.
Закон 41
Държавните Закони трябва да бъдат спазвани; тук обаче става дума само за такива Закони, от които държавата получава доходи. Но и сред Законите за данъците не подлежат на изпълнение всички, а само тези от тях, които се отнасят за земята (т.е, за поземлените данъци и тези за сградите); що се отнася за останалите вземания и акцизните Закони, то те не е нужно да бъдат изпълнявани. Да не се плащат поземлените данъци и тези за сградите не бива, защото земята принадлежи на държавата, т.е. на владетеля, а той може да обяви, че не ни се позволява да живеем на нея по начина, по който бихме го правили, ако плащаме данъците за недвижимост.
Закон 42
Забранява се да се играе с евреин на хазартни игри, т.е. да бъде лъган при игра на карти или зарове, иди на други, допускащи мошеничество, игри, защото всичко това е грабеж, а да се ограбва евреин е забранено. С акум е разрешено да се играе хазарт.
Закон 43
Когато евреин е продал нещо на християнин и е взел повече, отколкото то струва, и идва друг евреин при християнина и му казва, че стоката не струва толкова, вследствие на което акумът върне стоката обратно, тогава вторият евреин е длъжен да плати на първия (на продавача) разликата между стойността и цената, за която е била продадена на християнина. Също така - когато евреин е заел пари на акум при висока лихва и при акума идва друг евреин и му предлага пари при по-ниска лихва, тогава вторият евреин е роша (т.е. безбожник) и с длъжен да възмезди първия с разликата, която той би могъл да надвземе от акума, ако последният не би взел пари от втория евреин.
Закон 44
Когато по Закон за краля се плащат данъци в натура (вино, слама и пр.) и някой евреин се отклони от това задължение и междувременно друг евреин го издаде, вследствие на което го принудят да плати данъка, тогава евреинът доносник е длъжен да възмезди първия за иззетите по този начин от него продукти (разбира се, и другите загуби, както и вероятните големи глоби).
Закон 45
Дори в наше време е разрешено да се убива музер, т.е. човек, който се хвали, че има намерение да направи донос за някого (за евреин), вследствие на което обвиняемият може да бъде наказан телесно (напр. със затвор) или имуществено (с парична глоба), макар и с не много пари. Първо трябва да му се каже - „Не доносничи,” Но когато той се противи и повтаря - „а аз все пак ще направя донос”, тогава не само че е позволено, но се счита за добро дело да бъде убит и ще бъде блажен оня, който преди всички други му нанесе смъртоносен удар. А когато няма време да бъде предупреден, тогава е позволено да бъде убит и без предупреждение.
Закон 46
Когато някой три пъти е доносничил за евреин на акум, макар че той е обещал да се поправи и вече да не доносничи, все пак следва да се търсят пътища и средства да бъде премахнат от света. Разходите, изразходвани за неговото премахване трябва да се платят от тези евреи, които живеят в града (на местопроизшествието).
Закон 47
Когато волът на евреин прободе вола на акум, тогава евреинът не с длъжен да плати възнаграждение на акума за загубата, защото в Библията (Изход 21 - 35) се казва - „Ако на някого волът прободе до смърт вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят цената му на половина”; също и убития да разделят на половина, иначе казано, акумът не ми е съсед (в смисъл не ми е ближен). Но когато обратното, волът на акум прободе еврейски вол, тогава акумът е длъжен да възмезди евреина за загубите, защото той е акум.
Закон 48
Когато в Палестина полята са принадлежали на евреите, по това време било забранено да се държи дребен добитък, защото вследствие на това може да пострада някой ближен, тъй като такъв добитък обикновено си търси храна на чуждите поляни. Все пак в Сирия, както и навсякъде, където полята не принадлежат на евреите, всеки евреин може свободно да отглежда дребен
добитък. Обратното, в наше време, когато в Палестина полята не принадлежат на евреите, па тях им се позволява да държат дребен добитък също и тук.
Закон 49
На евреите се забранява да държат зло куче, което хапе хора, без случаите, когато това куче е вързано на верига, но това има сила единствено там, където живеят само евреи. Напротив, където живеят и акуми, там на евреина е позволено да държи такова зло куче (невързано).
Закон 50
От момента, в който Санхеприн (Синедрионът) и храмът (в Йерусалим) вече не съществуват, смъртните присъди не могат да се произнасят (от Синедриона, т.е. от съдите на върховния съвет), както това е било преди. Равинският съд може да произнася смъртни присъди само по Закон 19. Независимо от това, освен позволението да се убива музер, т.е. доносник (Закон 45), убийството без присъда й равинско присъствие се явява добро дело в следните случаи:
а) Тук с приведен пример, който от благоприличие ние няма да посочим.
б) Евреинът извършва добро дело, когато убива апикорес. За апикорес се признава свободомислещият, неверникът, подигравачът и т. н. - всеки, който отрича учението на Израил и се големее със своето неверие, както и този. който е станал акум. Когато евреин може да извърти такова убийство публично - нека да го извърши! Но когато от страх пред държавните власти не бива да го прави, тогава той трябва да помисли за средствата, чрез които тайно да премахне апикореса от света. Така че евреинът, макар и директно не задължен да убие акума, с когото живее в мир, все пак никак не му е позволено да спасява акума от смърт.
Закон 51
Животно, убито от акум или от евреин, който е станал християнин, трябва да се разглежда от евреите като мърша.
Закон 52
На евреина е забранено да коли животно, което още няма 8 дни от раждането си. И когато дойде акум да продава на евреина животно и започне да твърди, че последното е на повече от 8 дни от раждането си, тогава евреинът не бива да му вярва, защото акумите са лъжци и измамници.
Закон 53
Забранено е на евреин да вземе нохриф (християнка) за кърмачка (или дойка), когато може да има еврейка, защото природата и характерът на кърмачката обикновено се прехвърлят на детето; от нохриф детето оглупява и приема лоши качества.
Закон 54
Равините за забранили да се яде хляб, изпечен от християни, и въобще каквото и да било, приготвено от християни, или да се пият при него спиртна напитки, понеже от това могат да възникнат обществени (социални) контакти и приятелски отношения. Само където няма еврейски хлебар, там се позволява да се купува от хлебар християнин, но съвсем не от частно лице, понеже тогава вече няма сериозен повод за такива опасения (за възникване на контакти). Въпреки това на евреина е разрешено да държи акумка (християнка) за готвачка, когато последната готви под надзора, ръководството и в присъствието на еврейка, сякаш в сътрудничество с нея.
Закон 55
На евреина не е позволено да търгува с нечисти неща (напр. с прасета, вещи от храмове и т. н-, както ще видим по-нататък), но да се отнемат от акум (т.е. не чрез покупка, а чрез взимане под формата на изплатен измислен дълг) е разрешено, тъй като винаги е добро дело, когато се отнема нещо от акум.
Закон 56
Когато евреин е купил от акум съдини, макар и от метал, тогава той е длъжен да ги измие щателно, защото християните (в еврейския смисъл) са нечисти. Дори когато евреин продаде на акум свои съдини и акумът ги върне обратно, то евреинът е длъжен да ги измие отново, защото чрез докосването на християнина те вече са осквернени, ето какви нечестиви са (акумите).
Закон 57
Забранено е за евреин да пие вино (питие) от бутилки или чаши, до които се е докосвал християнин, защото чрез това докосване виното е осквернено. (Този Закон има и още една специфична цел - да предпазва евреите от обществени отношения с християните).
Закон 58
На евреина са забранени всякакви удоволствия или изгоди, които той би могъл да има от калищата на акумите (църквите на християните); така например не бива да използва восъчните свещи, постелките или дрехите, в които свещеникът се облича при богослужението (не тези, които той обикновено носи като частно лице), когато тези предмети вече са били в християнски храм или въобще са били употребявани. Не му се позволява да продава на свещеника книги с божествени песнопения, но да се продават на светски хора е разрешено; ако обаче евреинът превъзмогне над себе си и не направи дори последното, то той ще бъде благословен. Още, забранено е на евреин да заема пари за построяване или вътрешно обзавеждане на християнски храм и още по-малко му се позволява да търгува с предмети, които се използват в храма на акумите. Евреинът въобще не е длъжен да дава или продава на християните вода, когато му е известно, че тази вода ще се използва за водно кръщение; освен това му е забранено да продава тамян, предназначен за употреба в храма (на християните). Когато обаче в същата местност акум вече продава такива предмети, които се употребяват в неговия храм, тогава и на евреина е позволено да търгува е тях, за да не може акум да трупа от това пари, Даже когато някои от упоменатите предмети, които евреите считат за нечисти, са смесени с хиляди други предмети от същия вид, то и тогава се забранява на евреина каквото и да било наслаждение или полза от тези хиляди предмети, в този смисъл не бива да извлича каквато и да било полза даже от пепелта на такива вещи или от изгорелия храм на християните.
Закон 59
На евреина е забранено да има удоволствие или изгода от какъвто и да било кръст или от религиозно изображение, което той намира в селата или в малките градове, защото те са поставени за поклонение и са нечисти за евреина. Но когато той ги намери в големите градове, където не са направени за поклонение, а само за украшение, то тогава не бива да спазва Закона. Но, от друга страна, споменатата забрана е валидна за всеки кръст, пред който падат на колене.
Закон 60
За евреина е строго забранено всяко удоволствие или полза от храма на християните, например да се разхожда през лятото в неговата сянка, да слуша музиката на органа или да гледа прекрасните му рисунки с цел да им се наслаждава.
Закон 61
На евреина най-строго се забранява да си строи дом до капището на акумите. Но когато той вече има такъв дом, който се намира непосредствено до поменатото капище, и този дом бъде разрушен, тогава при новата постройка евреинът е длъжен малко да се отдалечи от капището, а промеждутъкът да запълни с човешки изпражнения.
Закон 62
От имуществото, принадлежащо на храма на акумите (недвижима собственост, земя, постройки), на евреина не се позволява да има удоволствието или изгода, когато доходът отива за богослужебни цели. Все пак когато доходът се ползва лично от духовенството, тогава на евреина се разрешава за извлича оттук полза, но при условие че това нищо не му струва.
Закон 63
На евреина строго се забранява да взима участие при събирането в храма на акумите. Впрочем това е валидно само там, където храмът самостоятелно се разпорежда със своето имущество, следователно изразходва подаянията не по друг начин, а за себе си. Когато с духовното имущество се разпорежда държавата, тогава се позволява участие в събирането, тъй като при това можеш да си помислиш, че даваш именно на държавата, а то, тъй да се каже, може и да употреби подаянието и за други нужди.
Закон 64
Добро дело е, ако храмовете на акумите, а също така и всичко принадлежащо им или направено за тях, всеки евреин, ако е възможно, да се старае да унищожи и изгори, а самата пепел да се разпръсква на всички страни или да се хвърля във водата. После, всеки евреин се задължава да изкоренява всеки храм на акумите и да му дава позорно име.
Закон 65
На евреина, който под клетва твърди нещо от името на храма (църквата) на акумите, трябва да се ударят 39 удара с тояга; освен това въобще се забранява да се изрича името на този храм; по отношение на него трябва да се употребяват само срамни названия. Дори и самите празници на акумите не трябва да се назовават със собствените им имена с изключение на онези, които носят имена на хора (например празника на Петър и Павел, Андрей и т.н.). На евреина е позволени да издевателства над акума, като казва - „Да ти помогне твоят Бог!” или „Да благослови Той твоите дела!” При това евреинът си мисли - „Богът на акумите, т.е. от негова гледна точка на идолопоклонниците, не може да направи нищо, от което следва, че акумът няма да бъде благословен.” (Оттук става ясно, че пожеланието на евреина към акума за благодат е само насмешка и издевателство.)
Закон 66
На евреина се забранява да дава заем на акума или въобще да има работа с него три дни преди някой от неговите (на акума) празници, затова, че акумът може би по този начин ще си достави удоволствие по време на празника. Все пак се разрешава за висока лихва да дава назаем на акума, така че самото удоволствие да бъде развалено предвид предстоящите лишения при връщането на заема.
Закон 67
На евреина се забранява да нрави подаръци на акума на някой от неговите (на акума) празници, като това се позволява само когато той знае, че акумът не е вярващ. По същия начин на евреина се забранява да приема подаръци от акума на неговия празник. Но когато евреинът се бои, че неговият отказ може да доведе до лоши последствия, тогава може да го приеме, но после тайно да изхвърли подаръка. Денят, в който акумите получават нов крал (денят на възкачване на престола или избирането му), евреинът трябва да счита като обикновен празник на акумите (т.е. евреите не трябва да им правят подаръци или да извършват сделки с тях, освен ако те нямат възможност да излъжат акумите, и т.н.)
Закон 68
На евреина се забранява по време на празник на акума да ходи в неговия дом, за да не бъде принуден да го поздравява. Но когато акумът срещне евреин на улицата, тогава се позволява евреинът да го поздрави по принуда, изпод вежди (в оригинала се казва; със слаби устни и тежка глава.)
Закон 69
На евреинът безусловно е забранено да отговаря на акума с отговора „мир над теб!” или нещо подобно (тъй като евреинът мисли, че мир ще получи онзи, на когото на поздрава са му отговорили с „мир над теб”). Съгласно това на евреина се внушава, че когато види акума, той е длъжен пръв да се поклони, за да не успее акумът пръв да го приветства и да не бъде принуден евреинът да отговори, а следователно и да съдейства за това, да пази Господ, акумът да получи благословия.
Закон 70
За задължително добро дело се счита, когато евреинът се държи встрани от храма на акумите, най-малко на 4 лакътя (например когато пътят му минава покрай него). Според това на евреина твърде строго се забранява да скланя глава пред споменатия храм - например когато убоде крака си с трън или когато изпусне пари на земята, така че е принуден да се наведе, в такъв случай той трябва да се обърне с гръб към храма- Когато на чучура на водоизточник се намират християнски образи или символи, тогава на евреина не се позволява да пие оттам, защото това ще изглежда сякаш, навеждайки се към чучура, той би искал да се поклони на образа или символа.
Закон 71
На евреина се забранява да сваля шапка пред крале или свещеници, които в дрехите си имат кръст или носят такъв на гърдите си, за да не изглежда така, сякаш той прави поклон пред кръста. Все пак за да не нарушава външното благоприличие, той трябва да свали шапката от главата си, преди да види по сочените лица (значи и кръста), или той трябва в тяхно присъствие сякаш случайно да изпусне пари и навеждайки се, за да ги вземе да му падне шапката (неговото поведение трябва да бъде такова, сякаш той оказва уважение на това лице, а всъщност той има съвсем друго намерение).
Закон 72
Забранява се на евреите в квартала или на улицата, където те живеят, да дават под наем или да продават дом на трима акуми, да за да не стигне до това, че кварталът или улицата да станат християнски. Продаването на дом на един или двама акуми преди се позволявало само ако тези домове служат за хамбари, а не за жилища, тъй като иначе акумите ще започнат да държат в тях своите идоли. Все пак сега, когато това вече не става, на евреите се позволява да дават под наем или да продадат дом на един или двама акуми и за жилище.
Закон 73
На евреина се забранява да хвали акума в негово присъствие, например като казва - какъв красавец! (когато човекът е с красива външност); но хиляди пъти по-строго се забранява да прославя неговите добродетели, например като казва - „какъв добър човек!” или „колко е учен!” или „колко умен човек е той!”
Закон 75
На евреина се забранява да взима участие в сватбеното тържество на акума, дори когато има възможност да вземе със себе си собствена храна и своя лакей (т.е. да яде храна, която е кошер), затова че оттук биха могли да възникнат обществено дружески отношения (което именно евреинът всячески трябва да избягва); но когато акумът изпраща в дома на евреина птица или нещо, което е заклано от евреин, тогава на евреина е разрешено да го изяде вкъщи.
Закон 76
На евреина се забранява да дава детето си в християнско учебно заведение или на майстор християнин за изучаване на някакъв занаят, затова че акумите (християните) биха го съблазнили със зло. Евреинът никога не трябва да остава насаме с акум, затова защото акумите са кръвожадни. Когато евреин и акум се изкачват по стълба или слизат от нея, то в първия случай евреинът трябва да се стреми да бъде отпред, а във втория отзад (и пи този начин винаги да бъде по-високо от християнина), тъй като акумът може да убие евреина, ако последният е по-ниско. Освен това евреинът не трябва да се навежда в присъствие на акума, затова че в противен случай акумът може да му отреже главата. Забранява се също така на евреина да казва истината, ако акумът го пита къде отива, за да не се прокрадне акумът и да го убие.
Закон 77
Забранява се на дойка еврейка да кърми детето на акум, дори когато то ме е кръстено, затова че по този начин би спомогнала да израсне акум. Само когато тя чувства силни болки от излишно мляко, което може да й нанесе вреда, тогава това се позволява. Забранява се също така евреин да учи акум на някакъв занаят, който би могъл да го храни.
Закон 78
Забранява се на евреина да се лекува без пари при лекар или аптекар акум, тъй като трябва да се предполага, че в този случай докторът или аптекарят могат да го отровят; със заплащане се позволява акум да се използва като лекар или аптекар, защото тогава последният ще се пази да не отрови евреина, за да не навреди на своята репутация.
Закон 79
Разрешава се на евреин при опасна за живота болест да използва нещо нечисто (т.е. онова, което по Закон е длъжен да счита за нечисто и използването на което въобще строго се забранява), когато мисли, че може от него да очаква изцеление. Но в този случай остава непозволено за своето изцеление да използва нещо, което принадлежи (в еврейски смисъл) към най-нечистото, а именно - към капището на акумите (християнската църква).
Закон 80
Строго се забранява на евреина да дава на акум да подстригва косите му (на главата или на брадата), затова че акумът може да му пререже гърлото; това се разрешава само когато присъстват няколко евреи или когато пред него има огледала, за да може веднага да забележи злото намерение на акума да му пререже гърлото и веднага да избяга.
Закон 81
На евреина не се вменява като пряко задължение да убива акума, с когото той живее в мир; все пак строго се забранява дори и такъв акум да бъде спасен от смърт, например ако последният падне във вода и обещава даже цялото си състояние за своето спасение. Нещо повече, на евреина се забранява да лекува акум дори за пари, освен в онзи случай, когато може да се опасява, че вследствие на това, у акума може да възникне ненавист към евреите, В този случай се позволява акумът да се лекува и даром, ако евреинът не трябва да се отклонява от лечението, Още повече, че на евреина се разрешава да извършва опит с акума дали лекарството ще го излекува, или ще доведе до смърт? Накрая евреинът е пряко обвързан да убива такъв евреин, който се е кръстил и е преминал към акумите и, разбира се, най-строго се забранява да се спасява такъв евреин от смърт.
Закон 82
На евреина строго се забранява да дава на заем пари на друг евреин с лихва (за високи проценти); и обратно, позволява му се да дава пари назаем с лихва на акум или на евреин, който е станал акум, затова, че в Светото писание се казва - Ти си длъжен да даваш на твоя брат да живее заедно с теб. Но акумът не се счита за брат.
Закон 83
Забранява се на евреина да усвоява начина на живот на акумите, обратно, той е длъжен да полага усилия за това, че да се отличава от тях, например в облеклото, прическата, в домашния бит и т.н. Най-малко от всичко му се позволява да носи такова облекло, което съдържа в себе си нещо специфично християнско (с кръстове и т.н.). Но когато някои християнски съсловия имат особено облекло, например лекари или занаятчии, тогава и на еврейския лекар или занаятчия се позволява да носи такова, ако благодарение на това той ще може да изкарва пари.
Закон 84
Евреите имат Закон, по силата на който през известно време те трябва да извършват пречистване (срв. Библия, Левит XII), като се измиват с вода. Когато, пристъпвайки към това пречистване, те срещнат нещо нечисто или будещо отвращение, или акум, тогава са длъжни отново да извъртат пречистване, тъй като само видът на нечистата вещ или акумът, без изобщо и
да са го докоснали, вече осквернява.
Закон 85
Когато евреинът открадне нещо от акума, но пред съда отрече това и искат да му издадат присъда, тогава другите евреи, които знаят за кражбата, са длъжни в качеството си на посредници да се постараят да доведат делото до помиряване между евреина и акума. Когато това не се удаде и на евреина, който не желае да изгуби делото, не може да се избегне присъдата, тогава му се позволява лъжлива клетва, като унищожи в душата си лъжеклетвата, мислейки си, че не трябва да постъпи по друг начин. Все пак този Закон остава в сила само в случай, когато акумът няма средства да разузнае по друг начин за кражбата - когато той може да узнае за нея по друг начин, тогава евреинът не трябва да прибягва до лъжеклетва, за да не се осквернява името Господне. Има правило, че в такъв случай, когато евреина го грози телесно наказание, му се позволява лъжлива клетва, даже и когато биха могли да го изобличат в клетвонарущение и когато (следователно) самото име Господне може да бъде осквернено. Там, където заплахата е само парична глоба, там лъжеклетвата се приема само при условие че е невъзможно изобличаване в лъжеклетва и (значи) името Господне няма да бъде осквернено.
Закон 86
Забранено е на евреина да дава милостиня или да дава назаем нещо на онзи, който отхвърля дори и един Закон, а още повече на такъв евреин, който е станал акум, затова че евреинът не е задължен да дава на този (ренегат) да живее. Впрочем на евреина се разрешава да дава милостиня, за да не възниква ненавист към евреите.
Закон 87
На евреина строго се забранява да приема милостиня от акум, затова че според възгледа на евреите, с Бог се благославя онзи, който дава цекака, т.е. милостиня на евреин. Следователно ще бъде благословен и акумът, ако евреинът приеме от него милостини (евреите смятат, че християните все още съществуват именно поради това, че чрез тях на евреина му се пада едно-друго; а ако евреите ги лишат и от тази възможност, то скоро биха се разбили като чупливи съдове, т.е. окончателно биха загинали). Затова, когато кралят или друг владетел от гоите (християните) изпраща на евреите пари да ги раздадат сред техните бедни, тогава макар че не трябва да се връщат обратно, за да не оскърбява краля, не трябва и да се раздават на бедните сред евреите, а трябва тихомълком да се дадат на бедни християни. Когато владетелят дари нещо на синагогата, тогава се позволява то да бъде прието, тъй като произтичащата от това благословия не е толкова важна. Все пак от евреина, станал християнин, не трябва да се приема и това.
Закон 88
Браковете сред акумите нямат свързваща сила, т.е. тяхното съжителство е равно на съешаване на коне. Затова техните деца не влизат с родителите в никакви човешко-родствени отношения, и когато родителите и децата станат евреи, то например синът може да се ожени за своята собствена майка. Впрочем равините се изказват против прилагането в живота на това правило, за да не казват акумите, приели еврейството, че акумите са по-набожни от евреите, тъй като при тях (акумите) не се позволява на сина да се ожени за своята майка.
Закон 89
При евреите съществува Закон - При жътва да се оставя по нещо в краищата на нивата или въобще да не се прибират класовете от някоя част на нивата, за да останат за бедните евреи. Но откакто евреите живеят пръснати сред акуми и нивите им са сред тези на акумите, всичко това се забранява, затова че (при запазване на горната разпоредба) класовете могат да бъдат прибрани от бедните акуми.
Закон 90
Сред 24-те случая, в които равинът обезателно подлага евреина на анатема, са и следващите два, съвсем не безразлични към християните:
а) Евреинът, предлагайки на акум да му продаде своя парцел, когато съседът му също е евреин, е задължен да даде на последния писмено задължение за това, че ще носи отговорност за всички неприятности, които могат да възникнат за този евреин вследствие на такова ново съседство. Ако не се пожелае да се нагърби с такава отговорност, то равинът е длъжен да му наложи проклятие, т.е. да го изключи от общността.
б) Вторият случай вече е даден в Закон 21.
Закон 91
Ако в присъствие на евреин умира друг евреин, то в момента, когато душата му се разделя с тялото, той е длъжен в знак на печал да откъсне парченце от своята дреха, дори когато умиращият е бил грешник. Но когато присъства на смъртта на акум или евреин, станал акум, тогава този израз на печал се забранява, защото в такъв случай евреинът е длъжен да се радва. После на евреина се забранява да отдава последна почит на акум, например изпращайки праха му до гроба, или да държи надгробна реч, като това се позволява само там, където се налага заради мира и спокойствието.
Закон 92
На еврейския свещенослужител се забранява (срв. Закон 5) да се докосва до тялото на мъртвия човек или даже да бъде в неговия дом, където се намира покойникът. Все пак под човек следва да се разбира само евреинът, затова че в Библията, книга Числа 19-14 се казва – “Ако човек умре в шатра, то всеки, който дойде в шатрата, и всичко, що е в шатрата, да бъде нечисто седем дена.”
Закон 93
Когато у евреин акум или акумка има прислужници, които му слугуват, и някой от тях умре в неговия дом, тогава на другите евреи се забранява да го утешават за този смъртен случай, като за смърт на човек, но той е напълно свободен да каже - „Бог да те възмезди за твоята загуба”, както се казва на човек, на когото е умрял бикът или магарето.
Закон 94
Строго се забранява на евреина да прави подаръци на акума за Нова година, затова че акумът счита това за щастливо предзнаменование за Новата година и му се радва. Но когато за евреина е невъзможно да се отклони от този обичай, тогава той е длъжен да отправи своите подаръци по-отрано. Ако вследствие на това, че ги изпрати не в самия ден на празника, а по-рано, може да си навлече неприязън или загуби, то му се позволява да прави подаръци и па самата Нова година.
Закон 95
Строго се забранява на евреите да оскверняват своето гробище, т.е. да ходят по нужда или да пускат там акуми. Въобще съвсем не е позволено на евреите да имат някакво удоволствие или изгода от еврейското гробище - но ако земята на еврейското гробище принадлежи на акум, тогава се позволява да продава евентуална придобивка от гробището (например трева или дърва), за да може от печалбата малко по малко да си вземе своя собственост, тъй като е срамно умрелите израилтяни да почиват върху земя на акуми.
Закон 96
Когато акумът (християнинът) се ожени за акумка (християнка) или когато евреин, приел християнството, се жени за еврейка, също станала християнка, тогава техните бракове нямат Законна сила. Предвид на това, ако акум (християнин) или акумка (християнка) са станали евреи, то па тях им се позволява да встъпят в нов брак. без да се изисква техен развод, дори ако дотогава те са живели двадесет години заедно, понеже брачният живот на акумите трябва да се разглежда не като нещо Друго, а като блудство.
Закон 97
Строго се забранява на евреин да бие своя ближен човек (т.е. евреин), дори ако последният е грешник; който удари своя ближен човек, той се счита за раша, т.е. безбожник, и подлежи на анатема дотогава, докато не изпроси прошка от своя ближен, И въпреки че за ближен трябва да се счита само евреинът, да се бие акум не е никакъв грях. Когато акумът е станал евреин и евреин го удари, тогава виновният е длъжен да го възнагради за загубите (за лечение); но той не подлежи на анатема и самата му постъпка не представлява същата вина, както ако той е ударил етнически евреин.
Закон 98
Когато евреин се ожени за акумка, тогава трябва да му се нанесат 33 удара и бракът се счита за недействителен, а Бейт-дин (равинското присъствие) е задължен освен това да го анатемоса, Даже когато евреин се е оженил за еврейка, то, ако последната е станала акумка, на него му се позволява да си вземе друга жена, без предварително производство на развод, защото акумите не бива да се разглеждат като хора, а като коне.
Закон 99
Когато умре член от семейството на евреин, за когото той трябва да е в траур, то в течение па седем дни той трябва да не напуска своя дом и даже (вкъщи) не трябва да върти работа с цел да изкара пари. Но когато му се отдаде възможност да даде заем на акум, то тогава му се разрешава да излиза от дома си и да прекъсва траура, защото това е добро дело, което не бива да се изпуска, тъй като в бъдеще може да не му се удаде подобен случай.
Закон 100
Всеки евреин е задължен да се жени за продължаване и размножаване на човешкия род. Затова той трябва да си вземе жена, от която още може да има деца, - значи не стара или изобщо такава, за която това е безнадеждно. Само когато жената има пари и той иска да се ожени за нея само заради парите, тогава това се позволява и Бейт-дин няма право за му забрани да се ожени за жена, от която вече не може да има деца.
Агент Сава вади духа на Възродителния процес пред електората, но пропуска да признае, че сам е помагал за него.
Лидерът на ДПС Ахмед Доган е носил ценна информация на Държавна сигурност за съселяни, войници, с които е служил, и свои състуденти.
Общото между обектите на доносите му е, че са турци и мюсюлмани, които негодуват срещу комунистическия режим, смяната на имената и изселването.
Въпреки че днес Доган се припознава като гарант срещу нов възродителен процес, с който плаши електората си, досието му разкрива скандални факти за това как е помагал на политическата полиция за асимилация на турците и мюсюлманите в България.
Освен това агент Сава не е пожалил и любовниците си. Той подробно описва в ДС интимните си преживявания с тях и информацията, която е успял да изкопчи в услуга на Държавна сигурност.
През 1980 г. Ахмед Исмаилов Ахмедов, както е истинското име на Доган, вече живее и учи в София. Доказал се е като изключително лоялен към ДС, на която дава информация от 6 г. През януари получава поредната си задача от водещия офицер - да се сближи и проучи за протурски настроения 26-годишната Зухра Османова Абазова от Сливен, която работи в София. Това, което Ахмед и Зухра не знаят един за друг, е, че и двамата са вербувани за агенти на ДС. Псевдонимът на Ахмед е Сава, а на Зухра - Дора.
Ето какво е написал агент Сава в собственоръчен ръкописен донос до ДС за срещата си със Зухра. Документът е приложен в досието му.
“На 16 февруари 1982 г. прояви желание да ми гостува. Същата вечер пожела да спи с мен. Направи опит да ми събуди сексуалния апетит и накрая заяви, че е девствена, и заплака. Аз като културен и умен мъж казах, че я разбирам и именно затова се прекланям пред нравствената чистота. После тихомълком я съблякох, но предварително я предупредих, че няма да се стига до крайности. С този жест целях да покажа действителната си съпричастност към водовъртежа на емоциите в този миг. Започнахме “благородна” сексуална игра: гушкане, милувки, целувки... лирически отстъпления. До полов акт не съм стигал. “Френска любов” също не сме правили. Таванът на сексуалната ни игра беше клиторното възбуждане с ръка и притриване на члена ми по външните устни на влагалището. Умря си от кеф момичето, а моя милост се реши да отиде до Мека, но не посмя да влезе във вътрешността на “свещения град”. В процеса на сексуалната игра ми направиха впечатление три неща:
Първо, тя сама ми хвана ръката и я насочи към интимните си части. Второ, доста смело ми хвана члена и като че ли искаше да разбере дали съм рязан.
Трето, след като я доведох до трудноконтролируемо психическо състояние, тя няколко пъти ми прошепна: “Нали няма да ме дадеш в ръцете на някой лош човек.”
Доколкото се касае за това защо не съм я обезчестил, ще отговоря направо: “Не съм получил подобни указания (от офицера на Държавна сигурност).”
Това не е единствената сексуална случка между двамата. Четири дни по-късно цялото сексуално упражнение се повтаря. Тогава Доган вече има конкретна информация, която интересува Държавна сигурност:
“Зухра има вуйчо в Турция. Подхвърли ми: “Не би ли било добре да избягам в Турция”, като това се отнасяше за нея. Интересуваше се дали съм рязан. Обвини ме, че нямам хабер от конспирация (на което аз вътрешно се зарадвах). Отговорих , че се занимавам само с наука. Разочарована е, че не е приета в партията.”
Историята на Доган (Сава) и Зухра (Дора) започва през 1980 г. в предложение на офицер от ДС двамата да се сближат, за да доносничат един за друг. Преди сексуалната игра впечатленията на Доган от нея, описани в донос до ДС, са, че има пъргав ум. Сава си задава и въпросите как е дошла на работа в София, коя е причината да учи немски и турски и защо има интерес към литературата с разузнавателен характер. Той не подозира, че Зухра също е агент на ДС и оттам е интересът към необяснимите за Ахмед неща. Дора пише впечатленията си от него: “Квартирата му е в книги от пода до тавана. Поставени са в собственоръчно изработени рафтчета. Стаята е чиста, спретната и подредена до педантичност.”
Историята на Ахмед и Зухра е само дребен детайл от битието на Доган като агент на ДС. Досието му разкрива как комунистическата служба се е грижила за него като син, давали са му пари за обучение, наем, храна и облекло, насочвали са дори интимния му живот в желаната от тях посока.
Доган влиза в полезрението на службите през 1974 г., когато е войник. Тогава се води като агент Ангелов, докато е под ръководството на Военното контраразузнаване. Държавна сигурност подготвя отдалече асимилацията на турското население в България и изселването на несъгласните, пикът на което е през 1984 г. Оглеждат се за турци, които да са верни на партията и идеите на комунизма, за да им помагат в предстоящия възродителен процес.
Един от избраните е 19-годишният Ахмед, който служи в поделение на Строителни войски в село Мътница. Ето каква е характеристиката на Доган, преди офицерите от ДС да влязат в контакт с него. Информацията е събирана от различни източници: “Роден на 29 март 1954 г. в с. Пчеларово, живее в Дръндар. Произхожда от бедно селско семейство. Когато е бил малък, родителите му се развеждат и остава при майка си Демире Исмаилова. Тя е завършила 8-и клас. Работила е в ТКЗС като обща работничка, в полевъдството и в тухларната. Бащата на Ахмед - Исмаил Яия, напуска семейството си, когато Ахмед е дете.
Майка му се омъжва повторно за Асан Аптулов от с. Воклин. Ахмед е завършил СПТУ в Белослав. Има три сестри. В Комсомола е бил секретар на 8-и клас. Инициативен. Физически здрав, има правилно отношение към провежданите мероприятия. Живял е при дядо си Осман Исмаилов Османов, овчар в ТКЗС, член на БКП, починал през 1971 г. Същият бил с прогресивни разбирания и създал у агента любов към науката. Вуйчовците на Ангелов - Ибрям Османов Исмаилов, главен механик в ТКЗС, и Мехмет, шофьор, са членове на БКП. Те също са оказали положително влияние за правилното политическо изграждане на агента. Познанията му по марксизма и ленинизма са много добри. Още като млад войник се отличил с висока култура и има авторитет. Избран е в ДК на ДКМС в поделението и в същото време е комсомолски секретар. С желание и разбиране вниква в душите на войниците. Обичат го, защото е честен с тях.” Още преди официално да е вербуван за агент, младият Ахмед успява да натопи 4-ма турци от поделението, в което служат заедно.
В началото дава устни сведения на офицер от ВКР, които са отразени в докладите му. Информира за Тодор Борисов, Димитър Димитров и Мехмед Шабанов, които играят комар, както и за наркозависимия военнослужещ Любомир Мъжкаров. На 16 юли 1974 г. вече започва работа по същество - носи данни за това кои от турците в поделението не са съгласни с режима у нас:
“Исмет Османов, Ведат Чаушев и Стоян Стоянов много често разговарят за живота в Турция. Инициатор е първият. Има познати там. Говори, че заплащането там е по-голямо. Бях в тяхната компания и чух думите му: “Никога няма да остана да живея в България.” Стоянов набляга на живота в западните страни. Според него хората са “слепи и ограничени”. Всички се допитват до ефрейтор Курли, който взема типично турско отношение.”
След това идва и предложението на оперативния работник Стайко Стойков за официално вербуване на Ахмед. Там пише следното:
“В поделение 2570 в Мътница служат Халил Мустафов Халилов, Исмет Исмаилов Османов и редник Ведат Чаушев, които имат близки в Турция и ангажират вниманието на останалите за живота там. С цел контрол на поведението, връзките и вражеската им дейност е необходим агент в техните среди. Подходящ еАхмед Исмаилов Ахмедов. Той вече е съобщавал на ДС за отделни войници и националистически изказвания. Умее да разговаря, насочва разговора в желаната посока, добър член на ДКМС и има правилно отношение към органите на Държавна сигурност. Вербуването ще извърша на идейно-политическа основа.”
На 28 август го викат в стаята на началник-склада на поделението за среща с офицера от ДС. Още преди същината на разговора Ахмед казва, че Сали Мустафов и Ахмед Мехмедов са издевателствали над млади войници, а редник Курли коментирал Кипърските събития. Според него превратът бил предупреждение към всички страни, в които живеят турци, включително и към България. Ахмед изтъква, че е напълно съгласен да подпомага ДС. Подписва клетвена декларация без колебание. Сам избира псевдоним Ангелов. Ще използват агента за информация за лица с турски националистически настроения и с близки в капиталистически страни.
Декларацията на Доган:
“Долуподписаният Ахмед Исмаилов Ахмедов декларирам, че като честен гражданин и предан член на ДКМС напълно доброволно и съзнателно се задължавам да подпомагам органите на ДС в борбата им с чуждите разузнавания и вражеските елементи в НРБ.”
След това Ахмед започва да донася за ефрейтор Курли.
Присъства на сбирка с него и двама други войници от турски произход - Сабри Рамаданов и Хасан Ахмедов. Рамаданов открито започнал да говори против България, че тук живот за турците нямало.
Говори за избягали в Турция негови приятели. Сабри съжалявал, че като ученик не е избягал в Турция, но щял да го направи. Ангелов ги определя в доноса си пред ДС като “фанатизирани националисти”. Двамата казали, че турската религия (мюсюлманството) била от голямо значение за нацията, “Ангелов” обаче заел обратната позиция - че те като просветени хора не трябва да приемат религията като реална наука. Курли само слушал и бил нещо като арбитър. От доносите на Ангелов офицерът от ДС прави извода, че Курли е участвал или участва в организирана вражеска дейност и има познания по конспирация.
Заявление от агент Ангелов за Хюсеин Алиев Низамов: “Възхвалява живота в Турция, познава хора, които са избягали там, иска да ходи в Турция. Прави ми впечатление, че Хюсеин си поставя за цел да влияе на хората в антикомунистическо отношение, не одобрява забраната на турския език.”
Докато Доган е войник, му е поставена задача да се сближи с Мехмед Ферадов и да го изучи. Ахмед му пише писмо под давление на ДС и контактува с него. Ферадов пише стихове, а Ангелов умело влиза под кожата му със сложни философски мисли, за да изкопчи повече информация за настроенията му. Донася, че поетът говори за дъщерята на Тодор Живков, че пише стихове във възхвала на Турция и дори предава на ДС тетрадката с произведенията на Ферадов.
От службата веднага вземат отношение към обекта. И не само към него. По доноси на младия Доган са образувани 4 дела срещу етнически турци - Фанатика (Сабри Исмаилов Рамаданов), Хитрия (Хюсеин Алиев Низамов), Лидера (Мехмед Ферадов Мехмедов) и Черногледия (Ахмед Салиев Курли). ДС взема отношение към тях и ги неутрализира. Ахмед Исмаилов Ахмедов - агент Ангелов вече е спечелил доверието на службата.
След като се уволнява от казармата, започва работа в Кораборемонтния завод във Варна. Затова през 1976 г. е прехвърлен от ВКР на ДС в морската столица заедно с досието му. Мотивът е, че там се трудят 2000 войници, сред които много турци и агентът ще бъде много полезен за контролирането им.
От Ангелов, както се води във ВКР, псевдонимът му е сменен на Сергей. Продължава да дава сведения за турци и мюсюлмани.
Рапорт на полк. Сълов от контролна среща с агент Сергей, който работи по турска линия:
“Разказва биографията си, без да го карат. Баща му изчезнал мистериозно през 1957 г. През 67-а Сергей е ходил в МВР - Толбухин да се интересува за него. През 68-а получил писмо от Турция, в което неизвестният подател го съветва да учи, да вземе добра професия и така да преуспее в живота. Това го кара да си мисли, че баща му е жив и здрав и се намира в Турция.
Писмото е унищожил и дори не е казал на майка си. Страхувал се е да не озлоби втория си баща. Иска да учи философия в Софийския университет.”
Ченгетата изпитват Ахмед по комунистически книги. Той ги изумява. Само на 22 години е, а е запознат с всичко за Маркс и Ленин. Чувал е, че дядо му по бащина линия е бил ходжа. По това време Доган се оформя като един от най-ценните агенти на ДС по турска линия. От високо ниво в службата започват да чертаят пътя на живота му. Първата стъпка е да му помогнат в следването, което следят изкъсо.
Пращат го София за кандидатстудентски изпити на 12 юли 1976 г. “Сергей” идва в столицата, където го чака човек на ДС. От службата са му ангажирали хотел и го водят дотам. Дават му и 40 лева.
“Целта на живота му е да изучава Маркс и Ленин. През 1976 г. кандидатства в СУ, специалност “Философия”. На изпита по история на България (за наша и негова изненада) получава слаб 2, а по български език - 4,5, в резултат на което се записва за студент.
Агентът пропуска срока за записване. По-късно по наша инициатива и с помощта на другаря Начо Папазов Сергей беше приет в специалността “Българска филология” в Педагогическия институт в Шумен.”
Под влияние на Ахмед е оказано въздействие за преориентацията на турче с националистически наклонности, който по-късно е вербуван за сътрудник на ДС, пише в досието на Доган. Това е Саид Халачлийски, за когото Доган пише, че е добро момче, възпитано в идеологията на Маркс и Ленин, но понякога получава националистически пристъпи и проявява пристрастие към Турция. След дълги разговори Ахмед обръща вижданията му на 180 градуса и Саид става предан на комунистическата власт и дори е вербуват от ДС като агент Селчук.
ДС описва всички оценки от сесията му. Има 3 по история на БКП, което силно разстройва Доган и той иска да се яви отново. Преподавателят му писал 3, защото не е посещавал лекциите. ДС прави анализ на срещите му с преподавателите, които са силно впечатлени от него. Всеки месец му изплащат по 90 лева от бюджета на ДС. По-късно ДС предприема мерки да измести Сергей от Шумен в София, за да следва философия по негово настояване. Офицери от службата се срещат с ректора доц. Витанов, член на БКП и бивш съветски разузнавач. Той вече се е досетил за какво са при него. Съгласява се. Така Доган заминава за София през 1979 г.
Докладна записка от среща със Сергей, утвърдена от зам.-началника на ПГУ, провежда се в оперативна кола на 14 март 1979 г.: Сергей изявява желание да стане доктор по философия и да специализира в Ленинград. Той ще поеме по друг път само ако ДС му подскаже, че е необходимо. Неговият жизнен път започва от момента, когато се свързва с ДС. Той не знаел бащина ласка, закрила и помощ. Познал баща си в лицето на хората от ДС, които са му подали ръка, подпомогнали са го, грижили са се за него, всичко, което е постигнал, го дължи на ДС.” Ахмед е настанен в квартира в центъра на София.
Плаща я със стипендията от ДС, която му дават всеки месец с личния подпис на зам.-шефа на МВР Савов. Среща се с новия си водещ офицер Марин Маринов до будката за вестници на пл. “Славейков”.
Започва да пише сведения за хазяйката си Сета Самуелян, която с течение на времето силно се привързва към него. Тя има сестра, която живее в Париж. Години по-късно хазяйката отива в Париж при сестра си и оттам праща писмо на Ахмед с впечатленията си.
Той веднага го носи на ДС и е приложено в папката с досието му. А в писмото жената разказва как е търсила връзки в Сорбоната, за да може да уреди Ахмед да специализира там... Ахмед веднага се захваща с работа за ДС в София по същество, която успешно съвместява със следването по философия. “Свързах се на живот и смърт с маркс-ленинизма и философията им, с комунистическата власт...
Предан съм на органите на ДС и съм готов по всяко време да изпълня задачите,
които ми възложите” - пише той до шефовете си от репресивния апарат. А задачите му са да носи информация за състуденти турци, които негодуват срещу отношението на комунистите към тях. Лични впечатления на ръководещия го офицер са, че всеотдайно ще служи на ДС. Заявил пред него, че ако един ден почувства, че изменя на своята същност (марксистките и ленинските идеали), по-добре да сложи край на живота си.
Освен да разработва турци, ДС използва и блестящите анализаторски способности на младия философ. Периодично му поръчват да подготвя експозета и теми по въпросите на исляма. И досега има съмнения, че теоретичните разработки на Доган за ДС, когато е бил студент, са ползвани години по-късно на практика по време на възродителния процес. Ето какви са изводите, до които достига студентът по философия Ахмед Доган, описани от офицера му:
“Неговото мнение е, че турското население в България като малцинствена група са компактно население в някои райони, заслужават особено внимание от страна на партийните и държавни институции. Много ще трябва да се прави за промяна в съзнанието на тези хора, необходима е дълбока изследователска работа и провеждането на конкретни мероприятия.”
Лятната ваканция Ахмед се завръща в Дръндар при семейството си. За посещението си там отново получава задачи от ДС - да установи гостуващите от Турция лица студенти и да вземе становището им по въпроси от политически и международен характер, както и да следи за турчета с националистически настроения. Доган се завръща оттам с богати сведения и анализ на ситуацията. В София по негово настояване е сменен псевдонимът му от Сергей на Сава. От докладна записка от 11 септември 1979 г. става ясно, че по време на престоя си в Дръндар Доган още веднъж се е убедил, че в семейството на майка му не го чувстват като техен син, нито той ги чувства като свои родители. Затвърждава се мнението, че животът му и всичко свързано с него е неделима част от ДС и няма друга алтернатива.”
През 1980-а службата му отпуска допълнително пари за 2-годишен курс по английски. В друг случай споделя с офицера, че не си е плащал наема за два месеца. Веднага му отпускат допълнителни 120 лева плюс 80 за зимно палто и костюм. Започват да го готвят за специални задачи, които се планират години напред. Докато учи философия в СУ, Доган разработва и носи информация за Зухра Абазова (агент Дора), Мевзи Аптулов, Зинети Нуриева, Джеливан Базидов Закиров, Яшар Али Тахиров, Мирослав Кирилов Христов, както и за всички, с които контактува, включително и негови интимни приятелки, сред които и майката на първородния му син Таня Желязкова.
Той е с нея, когато от ДС решават да го изпитат за честност към службата. Пращат му писмо на турски без подател, за да видят дали ще го докладва. Ахмед не изневерява на хората от ДС. 30 минути по-късно се обажда и съобщава за мистериозното писание на висок стил, в което го молят за среща по въпросите за турците и мюсюлманите в България. Без да знае, че това е постановка на офицерите, той пише, че е възможно и Таня да е авторът му. ДС знаят всичко за разговорите му, защото предвидливо монтират микрофони в квартирата, за да са сигурни, че не работи и за други разузнавания. Офицерът Карамучев, на когото е сдаден от майор Маринов, анализира разговорите му и открива тревожни тенденции от следните записани реплики на Ахмед: “Аз се готвя да преобърна цялата философия.
Ще дойде време, различни световни университети ще се карат за мен, ще наемат един специален самолет да ме карат от Харвард към Оксфорд, Московския университет, и от време на време тук, в Института по философия.”
Според ДС това високо самочувствие на агента може да рефлектира отрицателно върху него.
До март 1984 г., когато започва смяната на имената на турците, Ахмед Доган е аспирант, отново с помощта на ДС. С настъпването на събитията, с които стартира Възродителният процес Сава получава задача от офицера да избягва да говори по темата.
Чертаят бъдещето му години напред
В досието на Ахмед Доган като агент на ДС периодично се правят предложения за бъдещото му развитие под крилото на службата. Ето някои от вариантите за него през 1979 година:
- Оперативен работник - нелегал.
- Специализант, да се изпрати на обучение в Ислямския институт за духовни кадри, да стане преподавател там и да носи информация, да изучава лица, да вербува под чужд флаг, да завърши института, през което време да подготви отиването си в Турция и там да продължи образованието си.
- Да се включи в обществено-политическия живот, като стане член на партия.
- Да завърши висшето си образование в България и като научен работник да бъде изпратен да специализира в западна страна, където да изучава лица и да ги вербува.
-Да се ожени за девойка, чието семейство попада в категорията имащи право да се изселват и по този начин директно да го изведем в Турция. Извеждането на Сергей в междинна страна сме в състояние да осъществим още през 1979 година. В основната страна Турция сътрудникът може да бъде изпратен през 1983 г.
http://www.dnevnik.bg/sport/2012/12/24/1975118_video_kolednoto_peene_na_fenovete_na_union_subra_22/
Цитат: "На десетата година от началото на инициативата на стадиона, известен като "Старото лесничейство", се събраха 22 500 зрители... През 2004 г. феновете спасиха клуба от фалит като даряваха масово кръв с цел да се съберат необходимите 2 милиона евро. Преди четири години 2400 доброволци работиха безвъзмездно 140 хиляди часа по реконструкцията на стадиона."
Това може да се случи само в Германия! Тази държава и този народ ще пребъдат, каквото и да става.
Не случайно този общностен дух (фундамент на гражданското общество и смъртна заплаха за космополитизма) буди както възхита, така и страх у мнозина.
Главна цел на социалните инженери от глобалисткия синедрион е унищожаването именно на този общностен дух у всеки народ, у всяка нация и подмяната му с аморфния и лишен от автентични корени "социален активизъм". Целта е общностното да бъде редуцирано до индивидуалното. Индивидуалното съзнание, когато връзката му с общностното е разкъсана, се промива по-лесно и над тълпата от "свободни" индивиди се властва по-лесно. Обществото от „свободни” индивиди, когато е народ, или глобалното общество, когато е общество на народите, демек ООН, е сбирщина от лесно управляеми индивиди и народи с промито от медията съзнание.
Тоталната власт над хората е възможна, когато обществото като общност от хора, имащи съзнанието, че са народ, се изроди в общество от „свободни” индивиди, а всички народи по света бъдат обезличени в едно глобално общество на нациите, които вече не мислят себе си като народи.
Напускам своя дом с голяма болка на сърцето и със сълзи на очи
Автор: astoni
На 82 години ми се наложи да напусна собствения си дом, след 41 години работа, инфаркт и инсулт. Съпругата ми е на 81 г., с 35 г. стаж, оперирана от жлъчка, с рак на гърдата, а от 14 г. има херпес зостер и е трудно подвижна. Всичко това е в резултат на системните кражби и насилие от страна на циганите в нашето село.
Целият ми трудов стаж и обществена дейност преминаха в с. Мечка. Бях учител, директор на основното училище, кмет на селото от 1972 до 1976 г. Очаквах спокойни старини и заслужен отдих. Уви!
В последните години бяха извършени многократни кражби, опити за влизане в къщата. Най-после на 13 срещу 14 юли т. г. влязоха среднощ у дома в спалнята, откраднаха хранителни продукти, преобърнаха къщата в търсене на пари и др.
Потърсихме помощта на органите на МВР - Пордим. Явиха се служителите им и за наше недоумение констатираха: "Оглед без следи, пишете жалба." На излизане допълниха: "Добре че не сте се събудили!"
Тъй като това положение в селото е от много години, потърсихме помощ от 40-ото и 41-вото Народно събрание. Глас в пустиня! Казали на тези, на онези и нищо. Тази пролет селището ни бе посетено от вицепремиера Цветан Цветанов. За наше успокоение бяха поставени видеокамери. Вдигна се голям шум: "Най-осигуреното село Мечка." Кражбите и насилието продължиха. В това число и описаният от нас случай. Ограбени старци, бити, отнети пенсии - и пак без резултат. Откраднатото понякога е намерено и върнато, но не се търси крадецът.
След всичко това, което описвам, нямам вяра, че има местна, общинска, областна власт, в това число и правителство, за да се справи с терора на циганите. Напускам своя дом с голяма болка на сърцето и със сълзи на очи. Вече няколко семейства също напуснаха образцовите си домове, които сега са руини, без врати, прозорци и инсталации.
Около 100 български строителни работници посрещнаха Коледа в ужасни условия в Израел. Те са там по силата на спогодба между социалните министерства на двете страни, съобщи bTV.
Българите са заминали за Израел с обещание за заплати от около 1800 долара и добри условия. Някои от тях обаче още дори не са започнали работа. В договора пишеше, че ще сме в квартири по трима в апартамент”, разказа един от бедстващите мъже пред bTV. Обещали им в новите им домове да има хладилници, печки, перални и нормални тоалетни. Като пристигнали в Израел обаче, българите били заведени в база, където живеят във фургони по четирима души. „Условията са адски. Има 1 кухня, която обслужва 300 души. Баните и тоалетните пък не са за хора със слаби стомаси”, оплака се работникът. Градът, в който са настанени българите, е близо до Тел Авив. Пътят до базата обаче е черен и затова са откъснати от света. През деня ток няма. Електричеството се пуска едва след 15,30 ч. и храната на работниците, които не са само българи, се разваля.
„Това, което видях, не отговаря на договора. Този сигнал е стигнал и до нас в деня преди празниците”, обясни изпълнителният директор на Агенцията по заетостта Камелия Лозанова.
Организацията „Пиба”, с която нашите власти си сътрудничат в Израел, не е отговорила на обажданията на нашите сънародници. „Нека хората да звънят по-упорито”, посъветва Лозанова. Тя обеща, че хората ще бъдат преместени в най-кратки срокове.
На 30 декември 2012 г. хиляди българи и шведи ще запалят по 1 свещ за всички откраднати от шведските социални служби и съдилища незаконово страдащи деца, както и за измъчваните и убивани в Швеция от тези учреждения деца, които са насилствено иззети и се държат в домове-изолатори и в домове на приятели на учрежденията.
Заповядайте! Участвайте и спасете детски живот. Колкото повече - толкова по-добре!
Заедно можем да опазим деца и внуци за България и Швеция които днес са под геноцид над деца и родители!
Моля, участвайте в кампанията. Заявете участие в групата на Фейсбуук
http://www.facebook.com/#!/events/400345793380183/?notif_t=plan_user_joined
Tдnd ett Ljus fцr vеra barn
Запалете една свещ за нашите деца
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ:
ЦЕЛ НА СЪБИТИЕТО: В България това ще бъде едно мълчаливо шествие, ще запалим свещ, ще поднесем цветя и плакати, кой каквото има да каже на тях. Ще фотографираме събитието. Това е тих протест срещу мълчаливото безразличие на българските учреждения и министерства, посолства, еврокомисари, парламентаристи, агенции за закрила на детето към измъчваните български деца на бълг. емигранти в Швеция, като сред пострадалите можем да изброим децата Мимми, Розита и Румен Томови-Каллмир, измъчвани без училище, контакти със света, нормални порции храна, свиждане с майка им (установено с решение на съдилища) и т н, както и с отнетото дете на г-жа А. Антонова и на др. български родители които са се осамотили изоставени и зарязани от българските власти в мъките и страданията си.
1. В София кампанията ще бъде на 30 дек 2012 г. в 17.00 ч. пред ДАЗД
София 1051,
ул. „Триадица” № 2
=========================================================
2. В Монтана ще бъде в 17.00 ч. пред Входа на соц. служба в самия център / намира се на гърба на данъчното където си плащате годишния данък за имот.
Който желае да си донесе свещ, цветя и афиш с текст, непременно фотоапарат или камера за да се отрази събитието!
==========================================================
Страдащи в момента Български деца
Мимми, Розита и Румен Томови-Каллмир
повече информация за техните страдания от майка им на групата им във Фейсбуук
Sweden, free Mimmi, Rozita and Romen Kallmyr
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
В ШВеция сред измъчваните деца са Доменик Юанссон - момченцето на Кристер и Анне Юанссон, момченцето на Анна Прлняца, детето на Улла Ерикссон и други стоци хиляди деца с които шведските общини търгуват при живи здрави отговорни и грижещи се за тях родители тези деца са отнемани с фалшифициране на социални доклади и с погрешни и пристрастни към желанията на общините за търговиия с деца шведски съдилища.
В Швеция майката на убитото 15-годишно момиче Доня Хасан - г-жа Аннина Корлссон също ще участва
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Коментар от Уула Ерикссон
Sverige дr det land som stеr mest еtalat i europadomstolen fцr mдnskliga rдttigheter. De еtalas sе ofta att sveriges representant дr permanent stationerad dдr.
Превод на коментара
Швеция е тази държава която е най-често осъждана в европейския съд за човешките права. Осъждат я толкова често че шведският представител е постоянно стациониран там.
----
Annina Karlsson sе ser det ut med omhдndertagandena per еr. tror det цkat till 25 tusen tillomed. Nеgon sa 17 tusen per еr. Sе socialen har dumfцrklrat svenska folket. Liksom pressen. Frisk och starka barn verkar man vilj bryta ner sе som att man ser dem som farliga om de дr kдrleksfull och frimodigaAnnina Karlsson I Indien var det 6 000 demonstranter fцr att det дr galet i Norden med socialen.Dдr дr de helt chockade цver hur vi har det i norden.
Annina Karlsson Mina barn var det i alla fall och en pojke till vet jgvar det som socialen ville ta. De skrev om mina flickor de vr vдlupfostrade och fungerade bra med vuxna. Hade inga problem med dem i skolan. Tillomed var min yngsta den mest begеvade i klassen socialt. Frцken sa till socialen att det var lеngt цver hennes еlder.Socailen har krдnkt henne sе mycket och fцrsцkte fе henne idiotfцrklarad av lдkare flera gеnger och ville sдtta henne i sдrskola. De var inte glada att det inte lyckades.Man satte henne hos psykolog en gеng. Dдr vдgrde hon tydligen att prata totalt. hade tydligen inte sakt ett ord fick jag veta. Man satte henne pе vеrdhem fцr hon skulle varit ofцskдmd mot socialen. Socialen fцrstog inte varfцr och ville ha svar frеn experter.Annina Karlsson Tror att vi skulle kunna skriva i stort sett samma historia. Kusligt likt. Min nu dцda dotter hade med god hand med djur och barn. Blev inlеst pе behandlingshem tvеngsfцrflyttd frеn fosterhem till fosterhem med polis. var utburen till isolering pе anstalt.Hon blev nog bruten. Hon sa hon inte var stor nog att sjдlv bestдmma om hon skulle trдffa sin syster nдr jag frеgde henne, nдr hon var 15 och inte sett sin syster pе 5 еr och lдngtade efter henne. Tycker det lеter riktigt sjukt.
Тъй изглежда картината с принудително отнеманите деца годишно. Мисля, че цифрата се е качила до 25 000. Някой гадаеше със 17 000 годишно. Тъй че социалните са обявили за невменяем целокупния шведски народ. Както и пресата. Те прекършват здравите ни и силните ни деца за да се страхуваме от тях ако са любящи и прями.
В Индия 6 000 демонстранти излязоха защото е абсолютна лудост това което става в Севера със социалните. Там те са съвсем шокирани от това как е у нас на север.
Моите деца бяха такива за всеки случай и общуваха добре с възрастните. нямаха никакви проблеми в училището. Дори най-малката ми бе най-надарената в класа си в социално отношение. Учителката й каза на социалните че тя е доста напред пред възрастта си. Социалните я унижаваха толкова много и опитаха да я обявят за луда с помощта на лекар няколко пъти и желаеха да я изолират в специално училище. Не им беше никак кеф че не успяха с това. Поставиха я у психолог веднъж. Там тя отказала изобщо да говори. Въобще не казала думичка, научих. Поставиха я в дом за грижи (воурдхем) защото била нагла към социалните. Социалните не разбираха защо и пожелаха отговор на експерт. Мисля че ти и аз (обръща се към г-жа Марийка К. Томова-Каллмир), бихме могли да опишем една и съща история почти. До ужас съвпадат! Моята сега мъртва дъщеря също се грижеше за животинки и деца. Заключиха я в дом за лечение (бехандлиингсхем) с принудително придвижване от осиновителен дом до осиновителен дом (фустерхйем) с полиция. Изнесли я в изолация в ансталт. Тя бе прекършена на две. Тя каза, че не е достатъчно голяма да реши дали да се срещне със сестра си когато я попитах и тя бе на 15 години а сестричката й бе на 5 години и й беше мъчно за нея. Мисля че това звучи действително болно.
Ако има желаещи да организират шествието и в други населени места в Р. България, моля да оставят координати в шведския линк и първоизточник на събитието даден по-горе в текста тук. Съобщението нека да бъде на български език.
26.12.2012 г. Разговор с Уула Ерикссон
Тъй като виновните се прикриват зад една формална начетеност, наречена "най-доброто на детето", то всичко е възможно за тях. Тъй като такива естествени връзки, като семейните връзки, културните връзки и националните връзки биват отричани, то ама абсолютно всичко за тях е възможно. Те могат да изрежат 80% от живота на децата ти, и да твърдят каквито и да било твърдения за да защитят тезите си. Фундаменталното тук е, според мен, че се касае за политик, а не за "най-доброто на децата".
Съвсем естествено се случва соц. служба в Швеция да поставя медицински диагнози. Например една социална служителка която разследваше закона (за принудителна конфискация на деца и младежи Ел Вйе Ю) постави диагнозата на сина ми "побъркан", тъй като аз пишех много актове като приложения към съдебния процес, тъй като нямах адвокт през цялото време.
Социалната служба може дори да те обяви дори за здрав, ако не би било за "най-доброто на децата". "Най-доброто на децта" може да бъде каквото и да е... само и само децата да не бъдат оставени да живеят с родителите си.
Тъй прокарват всичко това и после се кикотят в офиса си за своите нови завоевания в територията на злонамереното.
Това, на което сме подложени ние, е факта, че политиката е влязла в спалните ни. Анна пише тук, че социалните биват викани в ролята на свидетел (оракул) за да опишат какво има вътре в сърцето на едно дете. Така всичко съотнасят за най-доброто на детето, за най-доброто на народа, за най-доброто на партията. Владей като раздробяваш! Когато аз самият се разведох с първата си жена желаех да се разберем с добро. Исках да живея като неин съсед, да получа еднакви родителски права 50 на 50, и да си помагаме. Това обаче разби на пух и прах плановете на шведските социални служби. Те прибягнаха до изнудване срещу нея и заплашваха със закона Ел Вйе Ю ако тя щеше да подпише документите.
Често се случва социалните да дадат самостоятелните родителски права на по-слабия партньор, в чието око вече са натиснали палеца си. Това понякога са лица които са били осъждани за педофилия или за побой над децата. Те заделят Акта на това лице в бюрото си и го вербуват с принуда да им сътрудничи което има за цел да манипулира и да маневрира по-силния родител.
След това, социалните служби заедно с по-слабия родител който ужасен от заплахите и от обещанията им се е съгласил да им сътрудничи, получава самостоятелни родителски права като дадени на слаб родител.
Веднага след това слабият родител го извикват отново в окръжния съд (леенсреттен)... Озадачен и объркан от почуда този родител бива подложен на тотални нападки. Но сега обаче този родител вече е САМ, никаква помощ не може да получи той от неговия бивш другар в живота на който дори са отнели най-елементарното право да участвува в съдебния процес срещу детето за да защити детето.
Това с което учрежденията в Швеция се занимават е съвсем по директивите на това което се нарича построяване на новия световен ред. Разрушаване на национална и културна идентичност. Парични помощи на хора, които се борят срещу шведската народна музика. Лъжливи кампании където те лъжат, че шведската народна музика и култура предразполагали към расизъм.
А един народ без историческа памет бива унищожен и може да бъде асимилиран в каквато и да било организация. Унищожаване на връзки в семейството и в родата за да могат да построят една нацистко-подобна държава с хора които да използват като киборги. Изкореняване на световното население тъй че само 500 000 души остават, богатия елит. Светът ще бъде разделен след това на шест автономни райони под управлениеето на едно световно правителство. Това е "визията" на илюминатите и на свободните зидари. В едно интервю в Ютууб те говореха за това кой да предвожда световната империя. Разбира се, че той се наричаше Луцифер.
Уула Ерикссон, Швеция
превод от шведски език
моят коментар
Съвсем естествено е, човек да прилага много на брой приложения. Та те обикновено конструират огромен куп от грешки. Които някой трябва да оправи след тях. Човек е сам срещу може би 500 души!!! Ако не оправите нещата си сам, то никой външен човек не познава ситуацията ви. Тъй че те създават огромна бъркотия по време на много години. Когато после ви се предостави една-единствена възможност да обясните нещата - тогава те желаят да получат от вас само 5 кратки реда (в противен случай ви обявяват за "идиот"!). Но кой би могъл с 5 изречения да обясни 5 000 лъжи?!!!!
прочитания: 1627 | коментари: 6
София, България
Шествие под надслов „Децата имат нужда от бащите си по Коледа!” ще премине в Деня на бащата (26 декември) по софийските улици. Инициативата, организирана от Фондация „Бащи за отговорно родителство”, започва от 13 часа пред площад „Народно събрание”.В шествието ще участват бащи, облечени в костюми на Дядо Коледа. То цели да привлече вниманието на обществото към проблема на много деца, които искат, но няма да могат да бъдат с бащите си по празниците, защото „режимът на лични отношения” след раздялата на родителите най-често не предвижда бащите и децата им да бъдат заедно по време на най-светлите семейни празници.Шествието ще бъде мирно и позитивно, ще дарява усмивки на децата, които ще срещнат толкова много Дядо Коледа на едно място. Ще бъдат използвани лозунги и плакати, които ще призовават за равнопоставеност и недискриминация при отсъждането на родителските права, както и че децата имат нужда и от двамата си родители, за да се изградят като пълноценни хора.
Сборен пункт: Площад „Народното събрание”
Маршрут: Площад „Народното събрание” – Бул. „Цар Освободител” – ул. Леге – ул. „Съборна” – площад „Св. Неделя” – бул. „Витоша” – Национален дворец на културата (НДК)
Евентуални места за спиране и времетраене:
1. Площад „Народното събрание” (30 мин.);
2. Площад пред Президентството (10 мин.);
3. Площад „Св. Неделя” (15 мин);
4. Бул. „Витоша” (за снимки с деца);
5. Национален дворец на културата (40 мин)
Каузата, която защитаваме, абсолютно изключва използване на агресия и нарушаване на обществения ред. В шествието ще могат да се включат и други граждани, които се чувстват съпричастни, но в никакъв случай няма да бъдат допускани хора, които са в нетрезво състояние или под влияние на наркотици. Няма да се допуска груб, непристоен език. Провокаторите ще бъдат своевременно отстранявани, посочват организаторите.
http://www.blitz.bg
прочитания: 1767 | коментари: 3
София, България
По-спокойна нощ отчитат от „Пирогов" в сравнение с минали години. За трите почивни дни обаче не липсват и попрекалили с алкохола. Доктор Данаил Йосифов от токсикологията на „Пирогов" представи детайлно справка за преминалите през болницата пациенти за празничните нощи на 22, 23 и 24 декември.На 22 декември в „Пирогов" са постъпили общо 12 подпийнали деца. На следващата нощ 27 души са минали на преглед през токсикологията, 19 са приети. 3 от пациентите са употребили алкохол с надежда да се самоубият. Някои от тях са смесили високия градус с медикаменти, един дори е пил алкохол с белина. За щастие опитите за самоубийство се оказали неуспешни. Става дума за три жени на възраст между 40 и 44 години, уточниха от "Пирогов".На 24 декември 18 подпийнали са преминали през „Пирогов", трима са приети.
Тази сутрин е приет един пациент, тъй като е употребил алкохол с марихуана. Доктор Йосифов напусна по-рано пресконференцията, защото го чакаше пациент с 5 промила алкохол в кръвта и едно семейство, натровено от пожар. Очакват го и доста пациенти с алергии.
Доктор Кирил Христов от хирургията отчете също сравнително спокойна нощ в сравнение с предишни години. За трите почивни дни общо през „Пирогов" са преминали 1500 души, 203 са приетите, като в това число се включват и отчетените пациенти на доктор Йосифов.
Основно са оперирани хора с херния и апендисит. 34-годишен мъж е бил опериран след прободна рана в лявата част на гърдите. 34 души са преминали през травматологията на „Пирогов" за трите дни.
http://www.blitz.bg
Изгоряла е и една кола
Етикети
коли, Пловдив, обири, подпален автомобил
Четирима пловдивчани са се оплакали в Първо РУП, че автомобилите им са обрани. По първоначални данни кражбите са извършени във вторник чрез отключване на колите с подбран ключ. От два „Фолксваген”-а, паркирани на ул. „Димитър Талев”, крадците са свалили акумулаторите. Трети автомобил от същата марка на ул. „Чорлу” е останал без навигационна система, СД, крик и аптечка. Музикално устройство е демонтирано и от „Ауди” на ул. „Славееви гори”.
На същия ден в града е бил увреден и лек автомобил „БМВ". В полицията бил получен сигнал от 22-годишен пловдивчанин, че на ул. „Цар Иван Страцимир" неизвестни извършители са счупили предното обзорно стъкло на колата му чрез прострелване с огнестрелно оръжие. Работата по случая продължават служители от Четвърто РУП. Уведомена е Районна прокуратура - Пловдив.
Лек автомобил „Рено Туниго" изгоря днес на ул. „Царевец" 33 в Пловдив. Няма пострадали хора, нанесени са материални щети. Сигналът е получен в 5,40 часа. Огнените пламъци са избухнали и унищожили напълно колата. Продължава работата по установяване на причините за пожара
Калина Георгиева 0 Добави коментар
http://www.novini.bg
Виж още:
Подпалиха колата на 25-годишна бургазлийка
26.12.2012 | 13:22
Палежът е умишлен
Разфасовали са половинтонен бик и 260-килограмово теле
Етикети
животни, крадци, ферми, Странджа
Изгладнели крадци започват да нападат животновъдните ферми в Странджа, алармираха от полицията. Точно преди празниците апаши са откраднали огромен бик, тежък близо половин тон.
Огромното животно е било убито и разфасовано в животновъдна ферма, близо до царевското село Фазаново. Бандитите са действали по тъмно. След това прескочили до съседната ферма, където накълцали на мръвки още едно животно, 260-килограмово теле. През почивни дни апаши са откраднали и десетина овце от различни стопанства в региона.
Калина Георгиева 2 Добави коментар
http://www.novini.bg
Етикети
грип
Грипната обстановка в страната е спокойна. Епидемиолозите отчитат заболеваемост под нормалното ниво за този сезон. Регистрираните случаи на остри респираторни инфекции са 60 на 10 000 души от населението.
Тъй като появата на грип се очаква в началото на януари, още не е късно хората от рисковите групи да бъдат имунизирани. Това каза за БНР националният консултант по епидемиология проф. Мира Кожухарова. По думите й подобна ниска заболеваемост е типична за този период на годината.
В края на годината, по време на празниците винаги е ниска заболеваемостта и обикновено след това, някъде през първите седмици на януари започва да се увеличава. Кога ще започне грипна епидемия е трудно да се каже, защото у нас няма изолирани грипни вируси, т.е. сезонът вероятно се отлага за малко по-нататък, посочи проф. Кожухарова.
Автор:Борислава Замфирова 4 Добави коментар
http://www.novini.bg
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
