Чудни смешки стават в „Офиса“ на ГЕРБ – Бобов дол. Вижте: http://www.gerb.bg/bg/cityevents/cityeventsdetail/from/cityevents/region_id/28/city_id/173/id/21771

Народният представител от ПП ГЕРБ Валентин Микев проведе редица срещи в рамките на приемния си ден, който се проведе на 03.12.2012 г. в община Бобов дол.
               След като депутатът изслуша над двадесет граждани, които го очакваха, за да му представят проблемите си той обсъди заедно с Общинското ръководство на партията предстоящите точки от дневния ред за сесията на Общинския съвет.

И сега смешките:  „Изключително полезно е, че работим по този начин. Не с всичко, което ни се предлага за гласуване, сме запознати в детайли. В тази връзка Микев ни оказва безценна помощ, давайки ни насоки и допълнителна информация за намеренията на общинската управа“, казаха съветници.

 Е добре де, синковци майчини ( общински съветници от ГЕРБ ), какво търсите в ОбС при положение, че „не сте запознати в детайли с всичко, което ви се предлага за гласуване“ , та се налага цял мажоритарно избран депутат да ви разяснява и да ви дава  допълнителна информация за намеренията на общинската управа?!!!!!

 Нали вие , синковци майчини ( общински съветници от ГЕРБ ), сте част от тази управа !

 Или ви е по-лесно да вдигате ръка в подкрепа на ЛИДЕР и да приемате непотисткото им поведение към вас и БСП (к.).   Да - за да приемете техния непотизъм вие трябва вдигате ръка , нищо че не „сте запознати с това което ви се предлага за гласуване“.

В края искаме да ви предложим едно интересно четиво, прочетете го много пъти, прочетете го и се опитайте да го разберете !!! Това е едно старо стихотворение на Босия, написано през Август 1989 г.в Централния софийски затвор:

ОСВОБОЖДЕНИЕ

 Хей, човече, това е измама,

Че живееш едва ли не в рай.

По дискета със чужда програма

Ти вървиш от начало до край.

Някой вкарва в тебе до гроба

Чрез клавишите с лека ръка

Уморения поглед на роба

и на шията-тежка халка.

Някой подличко и садистично

В теб насажда чувство за грях,

За да станеш послушен, приличен,

Безгръбначен, треперещ от страх.

Изхвърли при помията диска!

На площада излез разярен!

Дръж се здраво за мен! Аз съм рискът!

Аз съм волята! Бъдният ден!

Ще ти дам песен, сили и злоба.

В идиотския двайсети век

Да убиеш във себе си роба

И да станеш свободен човек!

Как ви се струва – все едно е писано за вас синковци майчини ( общински съветници от ГЕРБ ) !!!!!!!                                                           

Бойко Борисов. Снимка: архив БТА

Премиерът Бойко Борисов отрече, че е задрямал на церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир на ЕС в Осло пред Канал 3.

Никога не съм задрямвал, категоричен бе министър-председателят.

По негови думи кадрите на камерите са показали как чете SMS-и от министрите си. Според Борисов премиерите командват държави и няма как три часа да не прочете какво се случва във въпросната държава.

На 10 декември кадри показаха Борисов по време на връчването на наградата. Те породиха спорове дали премиерът спи или пише съобщения.

Дни по-късно премиерът обясни, че бил много уморен по време на церемонията и не отхвърли твърдението, че е задрямал.

„Аз работя много и се уморявам много. Пътят до Осло е три часа и половина. И три часа и половина обратно – 7 часа. Още по 20 часа съм летял с гражданските полети до САЩ и обратно. Всеки, който е пътувал за 3 дни до Америка и обратно, знае какво му се случва с биоритмите“, каза тогава Борисов.

Премиерът коментира и друг скандал, свързан с пътуване – този с полета на ”Бистришките тигри” - отбора, в който е картотекиран Борисов, и футболистите на депутата от ГЕРБ Емил Димитров от ”Чавдар” Етрополе, които летяха с правителствения Авиоотряд 28, за да играят мач във Варна. Борисов за пореден път обясни, че полетът е платен, а не е за сметка на държавата. Между опозиция и управляващи обаче възникна спор доколко е законен изобщо този полет.

Всеки отбор си плаща и пътува. Защо да не направят един контролен мач. Кое не е законно?, заяви днес Борисов.

По думите му футболистите от двата отбора са момчета на по 21 – 22 години и повече от половината никога не са се возили на самолет. Оттам тръгна цялата работа – стана приказка, че не се били качвали на самолет. Според Борисов оттам и дошла идеята да се пътува с въпросния самолет за приятелския мач във Варна – за да се качат за първи път момчетата в самолет.

Премиерът за пореден път повтори тезата си, че ако самолетът не лети той се разваля и как пилотите трябва да трупат летателни часове. Борисов беше категоричен, че машината може да се ползва, стига да се плати.

Борисов допълни, че няма друга тема, по която да се критикува правителството и затова вече месеци се бистри историята с полета на "Бистришките тигри".

Приоритетите на Министерство на правосъдието за 2013 г. са свързани с изработването на нов Наказателен кодекс, каза в интервю за БТА министърът на правосъдието Диана Ковачева.

Приоритет е и започването на обучение на специализирани състави в съдилищата, които да работят по въпросите на детското правосъдие - работата както с малолетни и непълнолетни извършители на престъпления, така и с жертви на подобен род деяния. http://www.vesti.bg/...=40&oid=5401031
 

По някаква случайност, предновогодишното изявление на Министър Ковачева идва веднага след избора на нов Главен прокурор на България, чиито приоритети са същите – въвеждане на съдилища и присъди за деца, които да залегнат и в Новия наказателен кодекс. В досегашния Наказателен кодекс, както и изобщо досега в историята на България и на света, такива съдилища за деца никога не са съществували. До сега. Сега изведнъж децата се оказаха враг No: 1 на държавата и нейните чиновници.

Не можем да не се запитаме - Кой малоумник може да си постави за „приоритет“ съдилища и присъди над деца!? И кому е притрябвало да насочи силата на държавната законодателна власт срещу най-уязвимите и беззащитните – децата, като ги подложи на съд и осъждане само заради това, че все още не са пораснали!?

Кому в тази държава така и не стана ясно, че Децата се възпитават и превъзпитават с личен пример и много любов и грижа от родителите си, от учителите си и от обществото си.

А не децата да бъдат съдени и изправяни пред съдилища, съставени от безсърдечни възрастни с чиновнически умове и поръчкови изборни досиета.

Кой е този възрастен, който ще се изправи пред едно дете, за да го осъди и да го прати в затвора при закоравелите и предумишлени престъпници?

И кой дава право на един възрастен, който, въпреки, че не се е погрижил за възпитанието на едно дете, да се осмелява да издава присъди срещу него!?

Откога възрастните се превърнаха в съдници и осъдители на малчуганите, а не в техни грижовни родители и настойници!? Защото всеки възрастен е родител на всяко едно дете по тази Земя. Не осъдител, не осъдително сочещият с пръст от върха на чиновническата си заплата.
 

Толкова ли нямат работа съдилищата ни родни, че и децата ни вече погнаха!? И ако много им се харчи общественият бюджет, нека да го похарчат за градивни цели в името на човешкото благоденствие:

• Да осъдят например телевизионните програми и холивудските кинопродукции, пълни с кръв и насилие в най-отвратителен вид
  
• Или да осъдят например свободното разпространение на дрога по улиците и училищните дворове;
  
• Или всички останали примери на лошо и вредно влияние върху децата – откровените лъжи в медиите, грозното хулене и отричане на българската църква, арогантната пошлост и разпространение на хомосексуалните перверзии по шоу концерти и гей паради, и т.н. и т.н.
  
• Да осъдят най-напред съдиите собствените си министри и прокурори, затова, че не се грижат и не опазват живота на децата от грозни влияния и алчни печалбари, а точно обратното – нападат и подлагат на нечуван геноцид Новите хора на майката Земя!

Колкото по-много са законите и данъците, толкова повече нарастват грабителството и подкупничеството.

Лао Дзъ

Карл Густав Юнг е казал:

Здравите не измъчват, а измъчваните стават мъчители.

(Дали тези наистина са толкова измъчвани някога, колкото се изписват и колкото измъчват сега те, Независим националистически блог се е спирал вече на това...)



Лагерите за бежанци за пълни с несъществуващи палестинци. Колко...по данни на Червен кръст, над 5 000 000 бежанци по света. Без родина. Без народ. Без история?










 

След седем години практически опити да сработи принципът, резултатът е налице

Първият в света нискотемпературен двигател, който ще промени живота на човека, изобрети инженер от Видин. Устройството може да ползва всякакви топлоизточници, включително и 12-градусова подпочвена вода, предаде БНТ.

Според Никола Цеков, това може да е началото на нова индустриална революция в света. С принципно новия двигател ще се оползотворява огромно количество енергия, която сега се губи, а природата ще бъде съхранена. Изобретението вече има български патент и очаква да получи и световен.

"Отлага се краят на света", казва инженер Никола Цеков, защото новият нискотемпературен двигател ще сложи край на безмилостната експлоатация на полезните изкопаеми и ще съхрани Земята като дом на човечеството. Използвайки принципът на разширяване на газа фреон при загряване, двигателят превръща топлоенергията в механична или електрическа.

Примерно ТЕЦ-овете, които произвеждат енергия, те стигат до коефициент на полезно действие 15 - 20 % максимално. А другата топлина се изхвърля в околната среда. С нашето устройство тази топлина вече може допълнително да бъде използвана за допълнителни количества енергия... Даже може да се използва за транспорт - тогава няма да има бензин, нафта, ще се движи само с топла вода, със слънчеви лъчи, с дървесни отпадъци, разказва изобретателят.

Революционното в случая е нискотемпературният топлоизточник, казва Цеков, защото до момента всички технологии са високотемпературни. Двигателите с вътрешно горене, например, използват температура от над 500 градуса.

Това изобретение е отнело близо 40 години от живота на инж. Цеков. "Попаднах на една информация за газовете в Балшоя химическа енциклопедия, тогава ровех в нея за други въпроси, но случайно попаднах на тия неща. И оттогава съответно мисля върху него. Досeга сме направили 15 такива двигатели".

След седем години практически опити да сработи принципът, резултатът е налице. Никола Цеков вече работи със своя колега Ради Лишков по промишлен модел на двигателя, който очакват да бъде готов до две месеца.

Раковски е бил един от основателите на Съветския Болшевизъм. Истинската фамилия на Раковски е Хаим Рейковер. Той не е роден в Русия, а в България. Учил е в медицински факултет във Франция, а в Русия попаднал за първ път, след като Еврейският Интернационал го насочил към Руската революция, където, от 1919, до 1923 г. бил Председател на Съвета на Комисарите на Украйна, където фактически е бил пълновластен диктатор.

"Червената Симфония" има огромно историческо значение, и никой не трябва да отминава този документ. Ето как редакторът - сеньор Карлавила обяснява произхода на документа: "Тази книга е резултат от превода на неколко тетрадки, намерени върху трупа на доктор Ландовски, в дома му, в Ленинград, от един испански доброволец (на Източния фронт). Той ги донесе при нас. Ние дълго работихме върху записките - неколко години. Дълго не бяхме уверени, че въобще ще ни се удаде да ги публикуваме. Дотолкова са необичайни и невероятни неговите (на Раковски) последни заключения, че ние не бихме ги никога и публикували, ако всичко разказано не съвпадаше с реалните факти. Преди още да бяха публикувани тези записки, ние се подготвихме за евентуална полемика. Ние отговаряме напълно на всички въпроси. Никой не е в състояние да опровергае публикуваното..."

Доктор Ландовски - евреин от Полша, но е живял в Русия. Баща му - полковник от Руската императорска армия, бил разстрелян от болшевиките 1917 г. Историята на живота на Ландовски е удивителна. Той завършил медицински институт в Русия преди революцията, след което още две години учил в Сорбоната, в Париж. Той свободно се изразявал на френски. Изучил влиянието на наркотиците върху организма, за да помогне на хирурзите при операции. Бидейки талантлив лекар, Ландовски провеждал експерименти и получил известни положителни резултати.

Но след революцията за него всички пътища били затворени. Заедно със семейството си той живеел в нищета, като работел на случайни места. Нямайки възможност да публикува, той разрешил на по-успял негов колега да публикува неговите изследвания, под свое име. След което, НКВД се заинтересовало от тези изследвания. Един ден 1936 г. на вратата му почукали и му наредили да върви след тях, и той повече не се върнал в семейството си.

Настанили Ландовски в една химическа лаборатория на НКВД край Москва. Там той живеел и работел за своите хазаи. Той присъствал при разпитите, и имал мъжеството да прави записи на това, което виждал, и криел записките и копията от документи в кухите крака на своята маса, в химическата лаборатория.

Живял някъде до началото на войната. Как се е озовал в Ленинград и как е бил убит, не е известно.

Настоящият документ е протокол от разпита на посланника на СССР във Франция - Християн Раковски, по времето на процеса срещу Троцкистите 1938 г., когато го съдели заедно с Бухарин, Риков, Ягода, Карахан и други. За да спаси живота си, обвиняемият Раковски направил изявление, че е готов да разкаже всичката информация, която му е известна. Извастно е, че първоначално Раковски е бил осъден на разстрел, но след това разстрелът, в резултат на въпросния разпит, бил заменен с 20 г. затвор.

Всъщност този човек, под името Рене Дювал, е евреин от Франция. Той бил син на милионер, красив и талантлив. Учил във Франция. Овдовялата му майка го обожавала. Но маалдежът се увлякъл по комунистическата пропаганда и бил завербован от ОГПУ. Предложили му да учи в Москва и той се съгласил. Изкарал една от школите на ОГПУ и станал чуждестранен агент. Когато поискал да промени решението си, било вече късно. Така той предпочел, след като вече така се получило, да работи, и работел така, че заработвал добри отзиви.

Разпитът на Раковски се провеждал на френски, понеже за Раковски било по-лесно да говори на френски. Разпитът се записвал зад стената от техник, който не разбирал френски. След това Ландовски превеждал протокола на руски, правейки две копия за началствата. Но тайно правел и едно копие за себе си.

Върнах се в лабораторията. Нервите ми играеха, и си предписах пълна почивка. Лежа в леглото почти по цял ден. «Гаврила Гаврилыч Кузьмин» пита за мен всеки ден.

Мина седмица и се появи "Гаврила Гаврилич". Намерих го в оптимистично настроение, беше енергичен и пълен с ентусиазъм. Но изблиците на щастие, които понякога озаряваха лицето му, после изчезнаха завинаги. Изглеждаше, че той иска да отхвърли това. което го мъчеше по време на напрегнатата му работа. След обяда, той ми каза:

– Имаме гост.

– Кой е? – Попитах.

– Раковски, бившия посланник в Париж.

– Познавам го.

– Той е един от тези, които ти посочих онази нощ; бивш посланик в Лондон и Париж... Разбира се, голям приятел на вашия познат Навачин... Да, този човек е под мое разпореждане. Той е при нас. С него добре се отнасят и го наблюдават. Ти ще го видиш.

– Аз ли, защо? Ти знаеш, че аз не се интересувам от всичко това. Ще ти бъда задължен, ако не ме замесваш. Нервната ми система и така е на предела.

– Не се безпокой. Никой не се готви да употребява сила. Този човек отдавна е сломен. Никакво насилие. Трябва само да му се дадат малко лекарства. Ще ти донеса инструкциите. Те са от Левин, който до сега ни помага със своя опит. (Бившият личен лекар, който отровил Ленин, по заповед на Троцки, съден заедно с Раковски). В лабораторията имаме нужното ни вълшебно лекарство.

– Вярваш ли в това?

– Казвам ти го в символична форма. Раковски е съгласен да каже всичко. Ние предварително говорихме с него, и резултатите бяха не лоши.
– Тогава защо ви е нужно вълшебно лекарство?

Ще видиш, докторе, ще видиш. Това просто е малка мярка за предпазливост, подсказана ни от професионалния опита на доктор Левин. Това ще ни помогне, нашият подопечен да не падне духом, а през цялото време да е в тонус и настроен оптимистически. Той вече счита шансовете, да си спаси живота, за достатъчно големи. Това ни трябва. А след това е нужно той да не губи тази вяра, иначе ще му пропадне цялата способност за мислене, а на нас ни трябва обратното, да усилим тази му способност. Левин вече постигна при него това чувство, както го наричат: състояние на бодрост и тонус.
– Какво е това, нещо като хипноза ли?

– Да, само че без сънливост, по скоро - допинг.
– И аз трябва да измисля лекарство за това? Мисля, че надценявате възможностите ми. Това не го мога.
– Да, но трябва да измислите нещо, докторе; що се отнася до доктор Левин, той твърди, че проблема вече е решен.
– Макар че, той винаги е оставял у мен впечатление, че е шарлатанин.
– Може и да е, но все пак, мисля че лекарството, което той спомена, ако и да не е толкова ефективно, колкото той обеща, пак ще ни помогне да постигнем нужния ефект. На нас не ни е нужно чудо. Алкохол ние не употребяваме. той кара хората да говорят празни приказки. Защо некоя друга субстанция да не може да стимулира хората да говорят истината! Въобще, доктор Левин разказа за успешни случаи на употреба.

– Защо не искате той (д-р Левин) сам да вземе участие във вашия експеримент още веднъж? Или ще откаже да се подчини?
– Не, той даже би искал. Той иска да запази или да продължи живота си. Но самият аз не искам повече да се ползвам от неговите услуги. Той не трябва да знае това, което ще разкаже Раковски. Нито той, нито който и да е друг.

– Тогава защо аз?

­ Ти си друга работа. Ти си дълбоко порядъчен човек. А аз не съм Диоген да тичам по заснежените простори на СССР, опитвайки се да си намеря друг лекар.

– Благодаря, но аз мисля, че моята честност...

– Да, докторе, вие ще кажете, че ние използваме вашата честност за нашите тъмни дела. Да, така е, но това е само от вашата абсурдна гледна точка. А на кого са нужни абсурдности днес? Например, такава абсурдност, като вашата честност? Вие винаги говорите за това, какво ви харесва на вас, и какво, всъщност, ще стане. Вие трябва само да ми отмерите правилната доза лекарство, което ми даде доктор Левин. На нас ни е нужно, той да не е сънлив и в същото време да не е прекалено възбуден. Нужно ни е само, той през цялото време да е в тонус.

– Е, ако това е всичко...

– Име още, туй - онуй. А сега сериозно. Хубавичко прегледай инструкциите на Левин, обмисли и приспособи всичко конкретно за състоянието на пациента. Имаш време до довечера. Можеш да преглеждаш Раковски, колкото си искаш. За сега, това е всичко. Не можеш да повярваш, колко ми се спи. Трябва да поспя неколко часа. Ако нищо извънредно не се случи, то бих молил да не ме безпокоите. След обяда почини и ти, защото, след това може и да няма спане.
Инструкциите на д-р Левин бяха кратки, но ясни и изчерпателни. Аз без усилия се сдобих с лекарството. То се дава в милиграми и беше на таблетки.  Пробах ги, и те бързо се разтвориха във вода, и още по-добре, в алкохол. Съставът на таблетките не бе указан, и аз реших да му направя анализ по-късно, когато имам време. Без съмнение, това лекарство беше от репертоара на техния специалист Луменщадт, ученият, за когото Левин спомена, при нашата първа среща. Не мисля, че това беше нещо необикновено. Навярно, в основата пак е опиумно вещество, по-силно от тебаина (Г.С: В оригинала от който превеждам, проф. Столешников, в скоби, е дал състава.  А това е посочен от Столешников адрес с допълнителна информация http://aboutmafia.nm.ru/narko/0/010.html).
На мен ми бяха добре познати повече от 19 вида подобни лекарства. Бях удоволетворен от чисто медицинските аспекти в моята работа. Макар че моя труд вървеше в друго направление, аз много добре се ориентирах в психотропните вещчества. Помня, как Левин ми разказа за дестилирането на рядък вид растение Indian Hemp (коноп). Ще ми се наложи да си имам работа с опиум и хашиш, за да проникна в тайната на това прехвалено лекарство. Бих поработил по-подробно със съставките на това вещество, притежаващо такива "чудесни" свойства. Няма нищо невъзможно, когато имаш маса време и неограничената поддържка на НКВД. Надявах се в тези резултати да открия ново средство против болката. Но не можех да се отпускам в своите мечтания. Трябваше да се концентрирам в задачата, каква доза да дам на Раковски. В съответствие с инструкциите на Левин, една таблетка е напълно достатъчна за постигане на желания ефект. Левин предупреди, обаче, че ако пациентът има даже и най-лека сърдечна недостатъчност, ще настъпи сънливост, чак до пълна летаргия, и ползата от пациента ще е никаква. Трябваше да прегледам Раковски. Той беше вече достатъчно възрастен човек, за да има, естествено, проблеми със сърцето. И в допълнение, целият този живот и сътресения, напоследък: арест, разпити.

Отложих прегледа за след обяд и отработвах давта варианта: ако Гаврил Гаврилич каже на пациента за лекарството, и втори вариант: ако нищо не му каже. И в двата случая нямаше нужда от допълнителни специалисти.
След обяд тръгнах към Раковски, Държеха го в подземието, охранявана от един човек. От обзавеждането там имаше само малка масичка, нар и още една масичка. Когато влязох, Раковски седеше. Той стана незабавно. Гледаше ме напрегнато, и аз видях в очите му съмнение, а може би и страх.
Наредих на охраняващия да донесе стол и да ни остави сами. Седнах и помолих арестанта, също да седне. Беше около 50 годишен. Среден ръст, отпред плешив, с голям и месест нос. Възможно е в младоста си да е бил красив. Чертите му не бяха типично семитски, но произходът му не предизвикваше съмнения. Вероятно е бил дебел, но на този режим цялата му кожа бе провиснала, включително и на лицето и врата. Да, Лубянската диета явно беше недостатъчна за бившия посланник в Париж.
– Пушите ли? – Попитах, отваряйки табакерата, за да го предразположа някак си към мен.
– Отказах пушенето, за да запазя здравето си, – каза той, с приятен тон.

– Във всеки случай, благодаря. Мисля, че това ми помогна да се отърва от птоблема със стомаха.
Той запуши. Пушеше тихо и сковано, но не без елегантност.

– Аз съм лекар, – представих се аз.
– Да, зная, – каза той с потрепващ глас.
– Дойдох да се запозная с вашето здраве. Как се чувствате? Не сте ли болен?
– Не, нищо ми няма.
– Уверен ли сте? Как е сърцето ви?
– Благодарение на принудителната диета, нямам никакви симптоми извън нормите.
– Но някои от тях не мкогат да бъдат забелязани от пациента, а само от лекар.
– Аз самият съм лекар, – прекъсна ме той.
– Лекар? – Възкликнах аз, изненадан.
– Не знаехте ли?
– Да, никой не ми каза. поздравявам ви. Ще ми бъде приятно да помогна на колега, а може би и съкурсник. Къде учихте? В Москва или в Петербург?
– Не, в това време не бях руски поданник. Учих в Нанси и Монпелие. В последния и завърших обучението си.

– Това означава, че ние може и да сме учили по едно и също време? Аз изкарах неколко курса в Париж. Вие французин ли бяхте.
– Трябваше да получа гражданство. Роден съм в България, но после, без мое разрешение, ме превърнаха в румънец. Живеех в провинция Добруджа, където съм се и родил, но след мирния договор това място отиде към Ромъния.

Позволете да преслушам гърдите ви, – и сложих стетоскопа в ушите си.
Той свали своята прокъсана рубашка и стана. Преслушах го. Нямаше нищо необичайно.
– Мисля че трябва малко да подхраним сърцето.
– Само сърцето ли, другарю? – Попита той иронично.
– Да, така мисля, – казах аз, без да показвам че съм забелязал иронията. Мисля че вашата диета трябва само малко да бъде подсилена.
– Може ли да се преслушам сам?
– Заповядайте.
И му подадох стетоскопа. Той бързо се прослуша.

– Очаквах състоянието ми да е по-лошо. Може ли да се облека?

– Разбира се, хайде да стигнем до съгласие. Ще имате ли нещо против за неколко капки дигиталис? Как мислите?
– Мислите ли, че е необходимо? Аз мисля, че сърцето ми и така ще преживее тези неколко дни или месеци, които са ми останали.
– Аз не мисляп така. Аз мисля, че вие ще живеете доста по-дълго.
– Не ме разстройвайте колега. Ще живея по дълго! Следствието не може да продължава безконечно. И после, покой...
И когато каза това, за покоя, на лицето му се появи, едва ли не, щастие. Аз настърхнах. Това желание за смърт, което прочетох в очите му, ме смути. Почувствах състрадание към него и ми се прииска да го поободря.
– Вие не ме разбрахте, другарю. Аз имах предвид завършването на вашето дело. Не е задължително то да завърши зле за вас. Ето, например, вас са ви превели тук. Към вас сега се ли отнасят добре, нили?
– Това да... А по отношение на другото, не зная...
Дадох му още една цигара и добавих.

– Надявайте се. От моя страна, доколкото мога, ще направя всичко, за да няма вредни последствия. Ще започна незабавно да ви прихранвам допълнително, но не съвсем, предвид стомаха ви. Ще започнем с млечна диета, а после ще добавим нещо по-съществено. Веднага ще се разпоредя. Можете да пушите... вземете неколко...
И му оставих, каквото бе останало в пакета. Извиках охраната и му заповядах да дава на следствения да пуши, когато поиска. И преди да си тръгна, да почина, заповядах да дават на Раковски по половин литър млеко на ден, със захар.
Готвехме се за срещата с Раковски, насрочена за полунощ. Нейният дружески характер бе подчертан и в най-малките детайли. Стаята бе добре затоплена. В камината гореше огън, меко осветление. Не голяма но добра вечеря. Прекрасен избор от вина. Всичко бе научно подбрано.

– Като за влюбени – вметна "Гаврил Гаврилич". Това бе главната ми задача. Ако всичко мине отлично, "Гаврил Гаврилич" очакваше добри резултати още от първата беседа. Той бе отпочинал и в добра форма. На мен ми беше интересно, как ще се справя с Раковски, който изглеждаше доста опитен опонент.

Пред горящата камина бяха поместени три големи меки кресла. Най-близо до вратата бе моето кресло. Раковски трябваше да седи в средата. "Гаврил Гаврилич" беше трети и демонстрираше прекрасно настроение, макар че бе облечен в чисто руска бела рубашка.

Удари полунощ и те доведоха при нас следствения. Бяха му дали прилично облекло, и беше чисто обърснат. И въобще, той изглеждаше доста по-добре.

Той се извини, че не може да изпие повече от една чаша, поради проблеми със стомаха. А понеже аз не бях сложил таблетка в тази чаша, съжалих за това.

Разговорът започна с баналности. «Гаврила Гаврилич» (Габриел) знаеше, че Раковски разговаря по-добре на френски и мина на френски език. Имаше намеци за миналото. Стана ясно, че Раковски е специалист в професионален разговор. Речта му беше ясна и елегантна, и даже с илюстрации (с декорации). Той бе ерудиран и цитираше точно и акуратно. Той говореше за многочислените си изгнания и бегства, за Ленин, Плеханов, Роза Люксембург; и разказа, че когато бил момче, си разменили ръкостисканя със самия Фридрих Енгелс.

Пиехме уиски. След като «Гаврила Гаврилич» му даде възможност да разказва около половин час, аз, като че случайно, попитах:

– Да добавя ли още газирано?

– Да – отвърна той, мислейки си за свои неща.

Направих напитката и сложих в нея таблетка. Отначало дадох на «Гаврила Гаврилич» уиски, правейки му знак, че всичко е нормално. Подадох на Раковски чашата, и сам започнах да пия от своята. И той започна да я надига.
– Браво – казах на себе си, и започнах да гледам огъня в камината.

Преди «Гаврила Гаврилич» да мине на главната тема, разговора също бе дълъг и много интересен.

Аз имам официално копие от разпита на подсъдимия Христиан (Хаим) Георгиевич Раковски, от следователя «Гаврила Гаврилич Кузмин», от 26 януари 1938 година.

Кузмин: – Както се и уговорихме на Лубянка, аз ви давам последен шанс. Вашето присъствие тук, означава че аз съм удържал на думата си. Да видим, дали вие няма да ни мамите.

Раковски: – На мен това съвсем не ми е нужно.
............................

Страната покрива площ от 1/6 от сушата на планетата и достига население от почти 300 млн. души

На днешната дата бившият Съюз на съветските социалистически републики (СССР) щеше да празнува 90 години от създаването си, ако не беше се разпаднал в края на 1991 г. след неуспешния опит за преврат на твърдолинейни комунисти през август същата година, пише "Дневник".

На 30 декември 1922 г. четири държавни формирования, останали от рухването на Руската империя след болшевишкия преврат и гражданската война, се обединяват. Това са Руската, Украинската, Белоруската и Закавказката съветски републики, като последната е обединявала Армения, Грузия и Азербайджан и е просъществувала като федерална единица със столица Тбилиси до 1936г.

Договорът за създаването на СССР и Декларацията (смята се, че тя изпълнява ролята на преамбюл към договора) са одобрени на конференция с представители на четирите страни на 29 декември и подписани на следващия ден. Това правят ръководителите на делегациите на Първия конгрес на съветите: Михаил Калинин, Миха Цхакая, Михаил Фрунзе, Григорий Петровски и Александър Червяков.

Първата конституция, узаконяваща договора, е приета през 1924 г. - същата, когато болшевишката държава е призната от Великобритания и когато умира Владимир Ленин. В следващите близо 30 години безапелационен лидер е Йосиф Сталин.

В годините на съществуването си СССР достига население от почти 300 млн. души въпреки няколкото кръвопролитни войни и особено Гражданската и Втората световна, както и масовата смърт на милиони хора, причинена от умишления глад в Украйна и сталинските репресии.

Страната покрива площ от 22.4 милиона кв. км - една шеста от сушата на планетата, но икономическият и културен център си остава европейската част, което е около една четвърт от общата територия. СССР е притежавал най-дългата граница в света - над 60 000 километра, две трети от които се падат по брега на Северния ледовит океан. Размерите й са уникални - приблизително 10 000 на 7200 километра, 11 часови пояса и 5 климатични зони.

Комунистическият модел на планова икономика помага за бързата индустриализация на страната, но й пречи да расте устойчиво и с потенциала на ресурсите си. Доколкото може да се вярва на съветската статистиката от това време, след Втората световна война СССР е втората по големина икономика като БВП в света. В същото време жизненият стандарт и покупателната способност на населението са доста зад тези на Запада.

След смъртта на Сталин в СССР започва видим технологичен проблем и в следващите две десетилетия страната е сред световните лидери в редица области. Дори след брежневския застой и икономически упадък през 70-те и 80-те години съветски ядрени специалисти, медици и авиационни инженери остават на световно ниво. В същото време се изостава значително в биологията, химията и информационните технологии.

В средата на 80-те години лошо структурираната и управлявана икономика, бюрокрацията, корупцията и обезценяването на основни продукти от съветския износ довеждат системата до колапс и неспособност да задоволява елементарни нужди на гражданите си. На Нова година срещу 1992г. СССР престава да съществува.

Днес носталгията по онези години още е силна сред руснаците, макар да намалява. Тазгодишното декемврийско проучване на Руския център за изучаване на общественото мнение (ВЦИОМ) показа в събота, че над половината (56%) от анкетираните съжаляват за разпадането на СССР. Преди 10 години така са отговорили 65%.

По правило изказват съжаления над 70% в групите на хората над 45 години, с ниско образование, от малките градове и селата, които не използват интернет.

Две трети (67%) от руснаците днес са уверени, че СССР е помогнал за културното и икономическото развитие на народите на неговата територия, докато в обратното е убеден всеки пети.

Че разпадът на СССР е бил неизбежен смятат 35% от отговорилите, но все пак 55% твърдят че това е можело да се избегне. Пикът на вярващите, че СССР е можел да оцелее, е бил постигнат през 2000г., когато така са мислели 64% от анкетираните.

Любопитна е еволюцията в оценката за причините за разпада. В началото най-много хората са посочвали невъзможността комунистическа държава да оцелее в преход към демокрация (27%) и грешната политика на "центъра" (22%), а най-малко значимият фактор (18%) са смятали политиката на Михаил Горбачов, Едуард Шеварднадзе и Александър Яковлев.

Две десетилетия по-късно вече 45% винят споменатите трима политици и едва 13% преценяват, че загнилата комунистическа държава и грешките на централната власт на съюза са отговорни за краха.

Разсекретиха част от кореспонденцията на британския премиер и президента на САЩ

"Вярвам, че приятелството между САЩ и Великобритания е от голямо значение за бъдещето на свободния свят", пише бившият британски премиер Маргарет Тачър в писмо до Роналд Рейгън, което видя за пръв път бял свят след разсекретяването на голям обем поверителни документи, предаде "Ройтерс".

Голяма част от 6000-те документа с печат "Секретно" и "Поверително" ще са истинско съкровище за студентите по история запалени да изровят неизвестни досега детайли около големите политически събития от 1982 г., заяви за "Ройтерс" специалистът по архиви от съвременната история Саймън Демиси. Според него тези документи дават уникален поглед върху личните емоции, през които е преминала първата и единствена жена министър-председател на Великобритания, когато решава да воюва с Аржентина. Великобритания затаи дъх, когато Тачър изпрати оперативна бойна група кораби в намиращите се под британско владение Фолклендски острови в отговор на военна кампания на Аржентина. Въпреки че загубиха няколко бойни кораба, британците успяха да си върнат островите в южната част на Атлантическия океан след 74 дни бойни действия, напомня агенцията.

В едно от досиетата Тачър открито нарича развоя на събитията преди аржентинската военна офанзива "най-ужасните в моя живот". Писмата й до Рейгън от същия период показват колко много е разчитала тя на американския президент и близките им делови отношения.
"Смятам, че Вие сте единственият човек, който може да разбере значимостта на това, което се опитвам да кажа", пише "Желязната лейди" в едно от писмата си до Рейгън, като добавя, че принципите на демокрацията, свободата и справедливостта са поставени под въпрос. "Наистина можете да чуете колко емоционално напрегната е била, колко изненадана е била. Думите й показва шока, който е изпитала, когато е трябвало да изпрати военни сили в другия край на света", каза за "Ройтерс" Демиси.

Държани в тайна в продължение на 30 години, досиетата разкриват политическите маневри на Тачър по време на събитията през 1982 г., включително и войната между Иран и Ирак, налагането на военна диктатура в Полша и нахлуването на Израел в Ливан. Тачър е очевидно по-скептично настроена към САЩ. "Те просто не могат да разберат какво недоволство предизвикват в Близкия изток", пише тя във вътрешен меморандум. Въпреки това част от разсекретените документи показват колко важна за Великобритания е била "тайната помощ", оказана от САЩ по време на кампанията във Фолклендите - разузнавателна информация, комуникационни средства и боеприпаси.

"Един ден всичко излиза наяве", коментира Демиси.