Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България заради изтезание на Юрий Ленев, един от заподозрените за съучастие в убийството на Андрей Луканов, съобщиха от Българския хелзинкски комитет.

С решение по делото Юрий Ленев срещу България от 4 декември 2012 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) установи, че той е бил изтезаван от полицейски служители с цел изтръгване на показания, съобщи Българският хелзинкски комитет.

Това е първото дело срещу България, по което изтезанието е основното сред всички установени нарушения. Съдът присъжда обезщетение на жалбоподателя в размер на 27 000 евро за претърпени неимуществени вреди, както и 4000 евро за разноски по делото.

Ленев е бил арестуван в дома си на 1 юни 1999 г. Той е транспортиран с микробус с качулка на главата до Копривщица. Изтезанията започнали още по пътя и продължили във вилата на МВР в Копривщица. След това Ленев бил разпитван във вилата от Ботьо Ботев, тогавашен началник на отдел “Тежки престъпления срещу личността” в националната полиция. Разпитът бил свързан с евентуалното му съучастие в убийството на бившия премиер на България Андрей Луканов. По време на задържането му във вилата на МВР спрямо него са използвани специални разузнавателни средства без за тях да е получено разрешение по предвидения в закона ред.

След разпита в Копривщица Ленев бил отведен обратно в София, където е задържан по обвинение в съучастие в убийството на Луканов в ареста на Националната следствена служба. Обвинението му е предявено лично от следователя Богдан Карайотов. Същия ден бил прегледан от лекарката на службата, която установява “множество кръвонасядания на мишниците, предмишниците и китките на двете ръце, разкъсна контузна рана на лявата китка и втория пръст на лявата ръка, кръвонасядания на лявото бедро и на двата глезена, кръвонасядания върху подбедреницата на левия крак”.

Съпругата и майката на Ленев получават разрешение да го видят едва две седмици по-късно. И двете са ужасени от гледката с все още обилните следи по тялото му в резултат от малтретирането. Впоследствие по време на задържането на Ленев е направен нов преглед и освидетелстване, които потвърждават нараняванията.

В резултат на изтезанията Ленев дава самоинкриминиращи показания, въз основа на които е осъден на доживотен затвор за съучастие в убийството на Андрей Луканов. Впоследствие обаче той, както и другите съучастници, е оправдан, като съдът отказва да зачете тези показания, за които приема, че са добити в нарушение на закона. Срещу част от полицейските служители, които са отговорни за изтезанията, е повдигнато обвинение за причиняване на лека телесна повреда.

На 30 октомври 2006 г. полицейските служители са оправдани от Софийския военен съд. Той приема, че те са използвали сила законно с цел да преодолеят съпротивата на Ленев по време на ареста. Присъдата е обжалвана, но на 30 юли 2007 г. тя е потвърдена от Военно-апелативния съд, чието решение е окончателно.

В решението си ЕСПЧ приема, че жалбоподателят е бил изтезаван в нарушение на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека, който забранява изтезанията, нечовешкото и унизително отнасяне и наказание. В оценката си на характера на малтретирането като изтезание (за разлика от нечовешкото или унизително отнасяне) ЕСПЧ обръща особено внимание на умишлените действия на полицейските служители, които са забивали твърди предмети под ноктите на Ленев и са притискали пръстите му.

Съдът също така обръща внимание на неговото транспортиране и държане с качулка на главата в драстично нарушение на закона и с цел да бъде дезориентиран в обстановката, както и на факта, че той е изтезаван в “секретна база” на МВР в Копривщица. Съдът заявява, че “не се съмнява, че малтретирането, чийто резултат са нараняванията на ноктите и пръстите на жалбоподателя, е причинено с цел да се сломи неговата физическа и морална съпротива и да се принуди той към самопризнание, което той прави. То следователно следва да се оцени като изтезание по смисъла на член 3 от Конвенцията”.

Съдът установява и процесуално нарушение на член 3 поради неефективното разследване, в резултат от което нито едно от лицата, участвали в изтезанието на Ленев, не е осъдено. Нещо повече, Съдът преценява, че по самия си характер наказателните обвинения срещу тях, които приключват с тяхното оправдаване, не са насочени към основното, от което той се оплаква “че той е бил подложен умишлено на малтретиране с цел изтръгване на самопризнание”. Това повдига сериозния въпрос с липсата в българския Наказателен кодекс на специален състав за изтезание, задължение, което страната не изпълнява вече няколко десетилетия.

Изтезанието е международно престъпление, за което Конвенцията против изтезанията на ООН изисква установяване на универсална юрисдикция. То не следва да се погасява по давност.

ЕСПЧ намира и нарушение на член 8 от Конвенцията поради недостатъците на правната рамка, позволяваща произволна употреба на специални разузнавателни средства по отношение на жалбоподателя. Съдът намира също така и нарушения на член 13 във връзка с членове 3 и 8 от Конвенцията. Тези нарушения са резултат от невъзможността, поради недостатъците на разследването и неадекватните заключения на българските органи на наказателно правораздаване, жалбоподателят да получи обезщетение за претърпените нарушения на правата, гарантирани в Конвенцията. Те също така са резултат от недостатъците на Закона за специалните разузнавателни средства, както той е действал по време на събитията, който не дава възможност на засегнатите от незаконно подслушване да защитят своите права. (БТА)

http://dariknews.bg/

Деца консуматори: Комерсиализацията на детството / Consuming Kids: The Commercialization of Childhood (2008)
Филмът „Деца-консуматори“ отчаяно се опитва да хвърли светлина върху действията на безпощадната милиардна пазарна машина, продaваща на децата и родителите им всичко: от нездравословна храна и кървави видеоигри до фалшиви образователни продукти и семейни коли. Използвайки свидетелствата на лекари, детски адвокати и работещи в рекламния бранш лица, филмът се фокусира върху бума на рекламите за деца след дерегулацията на маркетинга в САЩ. Показва как младите създатели на реклами използват най-новите открития в психологията, антропологията и нервно-лигвистичното програмиране (НЛП), за да превърнат американските деца в най-големите и силни консуматори в света. „Деца-консуматори“ критикува комерсиализацията на детството, повдигайки сериозни въпроси върху етиката на детския маркетинг и неговото въздействие върху здравето и щастието на децата.

  Тук всички са евреи "

Защо Цветанов ще обяснява нещо, което в Белия дом отдавна знаят?

Според МВР-министъра, българските разследващи на взрива в Сарафово почти веднага разкрили, че документите на атентатора са фалшиви, но чак след шест месеца успели да разбират къде са отпечатани тези фалшиви документи!

Е, и – би попитал всеки посещавал училище български гражданин.

След като още в първите дни Цветанов съобщи, че документите са фалшиви, дали изготвилите тези документи са си останали където са, за да може след шест месеца Цветанов да ги залови?

Той знаел, той научил – но кога, когато вече това знание е ненужно за залавянето на евентуалните участници в подготовката на този взрив. Да не казвам, че не е негова работа да го огласява като го е знаел!

Оттук нататък дали ще го съобщи от Вашингтон, или от Лондон – все тая – замесените отдавна са се изнесли и прикрили следите си, освен ако не са с ментални увреждания или маняци, които работят за това как да дразнят Цветан Цветанов.

Цветанов получи във Вашингтон прозрение като съобщи щом заживя там, че "Извършителите на атентата в Бургас не са граждани на България и не живеят в България. Знаем колко и кои са атентаторите в Бургас. Имаме предположения кой стои зад акта, на определен етап ще го оповестим" – направи се на интересен Цветанов, но напразно!

Едва ли някога тези извършители ще бъдат заловени и ще чакат хората на Цветанов да им сложат белезниците – те отдавна вече са на други места, с други имена и легенди!

А пък вицепремиерът – нека се хвали, няма лошо! След толкова емблематични гафове от Перник, Коиловци, съда и прочие – нека да си даде възможност  министърът да се самопохвали! И то не откъде да е, а от Вашингтон!

„За мен по-важно е да не пречим на разследването и изнасянето на информация, свързана с разследването, да не попречи на последващите действия, свързани с това разследване", каза още Цветан Цветанов.

Е, как да не се изнася информация, като сам той не спря да говори по темата вече шести месец! Или понеже е министър, трябва да сме убедени, че въпреки купищата информация, изтекла от него – пречка за последващи действия не се очаквала!

В интервю за Блага Георгиева Цветанов изръси още една непреходна мисъл:

„Запознаваме партньорите в САЩ с напредъка ни по случая и с резултатите от експертизите, които излязоха в последните 20 дни.”

„Няма експертизи, които заложени овреме, излизат след пет месеца и половина. И то за местонахождение на печатница, или лаборатория, или за достъп и осигуряване на материали за изготвяне на фалшиви документи” – коментираха професионални експерти криминалисти пред „Хроники”.

„...извършителите са между трима и петима, не са българи, и не са живели в България” – поясни Цветанов, който е ял като малък кокоши крак и не е свикнал да мълчи когато се налага.

Между трима и петима, не са българи, не са живели в България – поясни Цветанов и след това заяви, че не иска да коментира.

Че то остана ли нещо за коментиране по тези, предварително огласени от министъра ни данни пита се гражданството видимо развеселено по форумите!?

„Изказах огромна благодарност на колегите от агенциите на САЩ, защото на втория час след терористичния акт те бяха на място заедно с мен и колегите в Сарафово”.

Всички помним, че през нощта, часове след взрива, няма как да са били събрани годни веществени доказателствени средства, по които американци да са правили бързи насрещни проверки на всички данни, свързани с извършения терористичен акт?!

Та улики и веществени доказателствени средства бяха пръснати на стотици метри от мястото на взрива! Те даже не бяха събрани и описани както го изисква едно правилно разследване!

В 14 чувала – помните ли, в 14 чувала бяха събрани намерените на местопроизшествието веществени доказателствени средства! Кога ги събраха разследващите, кога американците тръгнаха да правят насрещни проверки на всички данни, свързани с извършения терористичен акт, та на сутринта е нямало още списък с намерените доказателствени средства, прибрани в 14-те чувала!

Питам се понякога като слушам вътрешния министър – чува ли се какво говори, и осъзнава ли логиката на казаното?

в САЩ, но за него то е от най-ползотворните за последните четири години!

Ползотворно за личния фотоалбум на министъра, ползотворно за силно накърнения му имидж от гафовете в непрофесионалното му ръководство на МВР? За кое и къде точно, конкретно вижда Цветанов някаква полза от изключително дългия си престой в САЩ?

„Признание”, „върнато доверие” към правоохранителната система, т. е. към Цветанов?!

И тук идва едно доста арогантно изявление от интервюто на министъра:

„Съвместните ни действия и обмен през последните 3 г. са благодарение на върнатото доверие към българската правоохранителна система. Нека да си припомним какви бяха преди това лицата в тази система. На най-високо политическо ниво се правеха срещи с хора, които впоследствие бяха осъдени. Лица, срещу които в момента текат съдебни процеси за тежки престъпления, тогава бяха на ръководни постове в Държавната агенция за национална сигурност. Затова към онзи момент е било невъзможно САЩ да имат доверие в България и да се осъществяват такива пътувания в САЩ, да се говори в детайли по теми, свързани с тежката трансгранична престъпност. Моите посещения в САЩ, са благодарение на общите усилия на българското правителство и на всеотдайната работа на полицаите, на които съм дал пълна оперативна свобода”.

Ясно е, че Цветанов има в предвид Алексей Петров – в множествено число, когато казва лица, срещу които в момента текат съдебни процеси за тежки престъпления, тогава бяха на ръководни постове в Държавната агенция за национална сигурност. Алексей Петров е човекът, с когото Цветан Цветанов води лична битка, като е подсигурено подсъдимият да стои в ареста.

Тук по тази тема, Цветанов трябва да замълчи, защото миналата седмица стана ясно, че шефът на Интерпол Робърт Ноубъл не е чул за Алексей Петров и изобщо не е наясно с ареста и задържането му, но казаната сто пъти една лъжа – често в политиката се превръща в истина.

„Моите посещения в САЩ са благодарение на общите усилия на българското правителство и на всеотдайната работа на полицаите, на които съм дал пълна оперативна свобода”!

Неговите посещения са благодарение на парите на данъкоплатците и безграничното им търпение един, учил за даскал по физическо да държи държавата в ръцете си – но кой ще му каже на министъра?

Два дни след като Цветанов пристигна и заживя в САЩ, от неговия Пресцентър дойде съобщение, че Обама ще приеме Борисов.

Шест дни след това американската страна мълча по темата и чак тогава бе принудена да заяви, че въпреки всичко, президентът на Щатите ще приеме българския министър-председател! Твърде набързо, твърде насилено, твърде извън протокола!

Та от Белия дом изобщо не бяха наясно, че такова посещение предстои, а обикновено месец преди това тече подготовка за подобна визита!

Да прочетем какво казва в интервюто с Блага Георгиева Цветанов по темата за „уреденото” посещение на Бойко Борисов при Обама:

- Подготовката на подобни визити тече с месеци, но отчетените при посещението ми успехи в правоохранителната област също са допринесли под някаква форма тази среща да стане факт, и то толкова скоро.

Имаше много интерпретации в българските медии за това кой как е организирал визитата, в които аз не искам да навлизам. Поканата е отправена от Белия дом към премиера Борисов. Това, което за мен е важно, е, че на 3 декември /бел. ред. – днес/ ще има среща между Бойко Борисов и президента Обама. Оттук нататък всичко е въпрос на тълкувание.

Как отчетени успехи в правоохранителната област са станали под някаква форма причина това посещение да стане факт?

Ако Цветанов успее да даде смислен и логичен конкретен отговор на тези два въпроса – може да се съгласим, че визитата на Борисов не е уредена в движение, но да се казва, че всичко е въпрос на тълкуване – това вече е повече от смешно!

Среща на високо равнище няма как да бъде въпрос на тълкуване, а е единствено и само въпрос на продължителна подготовка и Протокол!

- Много похвали получихте във Вашингтон за работата на МВР, но в последните години нееднократно американските посланици у нас са коментирали, че очакват реформи в правоохранителната и съдебната система, сега какво ви казаха за това?

- Наистина сме много горди от оценката, която ни дадоха, и от Държавния департамент, и от всички правоохранителни служби в САЩ...

...........................

Цветанов: На срещите с директора на Сикрет Сървис Марк Съливан, с главния прокурор Ерик Холдър и с помощник държавния секретар Уилям Браунфийлд ме питаха за едно и също нещо.

Всички те ми зададоха въпроси за промяната на мерките за неотклонение на арестанти в България, които са обект на разследване за тежки престъпления в САЩ.

Трима души питали Цветанов за едно и също нещо – да не би да са се договорили за питането?!

Тримата шефове на служби от американска страна задали на министъра въпроси за промяната на мерките за отклонение на арестанти в България, които били обект на разследване за тежки престъпления в САЩ?

България е далеч по-демократична страна от САЩ, и е с автономно, съотвестващо на условията и законите правораздаване.

За разлика от САЩ – у нас разследванията се водят от дознатели, рядко от следователи и обвинителните актове, които прокурорите внасят в съда предопределят бъдещите присъди.

Дознатели, Обвинителни актове, присъди, или оневиняване – такъв горе долу е редът. При нарушаване на правата се завеждат дела в Страсбург – дела, каквито всеки един от затворените в Гуантанамо би завел и спечелил, ако въпросните затворници бяха в Европа.

Присъдите не са статистика, нещата винаги следва да се изследват от мига на предварителното производство, но кой да му обясни на Цветанов? Кой?

Министър не означава автоматично компетентен и познаващ законодателството и наказателно-процесуалните процедури. Примерът си го наблюдаваме вече три години!

Цветанов: Наши служители да продължат да участват в обучителните програми на Държавния департамент. Искаме не само МВР, но и представители на прокуратурата и на съда да се включат в тези обучения. Трябва да има обмяна на опит и добри практики, когато е необходимо да се търсят и законодателни промени.

- Какво обучение ще искате за прокурори и съдии у нас и няма ли те отново да ви обвинят, че им се месите?

- Това, което говорих с помощник държавния секретар Бранфийлд, е в България да дойде юридическият представител на съдебната система на САЩ, който отговаря за Югоизточна Европа. Идеята е да се срещне с бъдещия главен прокурор, с представители на прокуратурата и съда у нас. Целта е този юридически представител да подпомага реформите в българската съдебна система. Аз искам тя да има необходимия авторитет и доверие пред всички държави в ЕС, САЩ и най-вече пред българското общество.

Това може да стане, когато обединим усилията си, когато няма противопоставянето на институциите и, разбира се, да спазим най-важното, което е заложено по конституция - разделението на властите.

Той искал да се обучават в САЩ представители на Прокуратурата и съда, но Той е изпълнителната власт, а ТЕ – са част от независимата съдебна система?

Е как на законно основание Той, ще задължи ТЯХ да заминат на обучение?

Как така един вътрешен министър ще решава и праща на обучение в страна с друго законодателство магистрати?

Реформи в съдебната система се случват от законодателството в парламента, което е творение вече три години на ръководството на бившия нотариус Искра Фидосова.

Реформи не се случват от срещи в Щатите.

Той нямало да противопоставя институциите в конституционното разделение на властите!

Той, Цветанов го казва в момент, когато върши точно такова вмешателство и предопределя нарушение на разделението на властите!

Ще повторя израза с който започнах и е от плакат на летището в Тел Авив:

"Не мисли, че си най-умен. Тук всички са евреи!"

И една наздравица от тостовете, които запомних в Грузия:

Да пием за чувството, което е способно да преобразява хората до неузнаваемост!

Георги Шарабов, пратеник на в."Труд", специално за в."24 часа"

Пускова установка на ScanEagle
 

Всички руски (И не само! А у нас през 1997-а и предишните? А в другите размирни точки на света и Близкия Изток днес, най - вече?) революции - през януари 1905-та, октомври 1917-та и жалкият опит през декември 2011 г.  имат една обща черта: парите за тях идват от САЩ.

Дмитрий Терехов

съпредседател на обществената организация

"Руски журналисти"

Измина точно година от паметния 5 декември 2011 г. Следващият ден след изборите за Държавна дума. Тогава все още не се знаеха окончателните резултати от гласуването, но започна предварително планираният "оранжев" (или "снежен", или "белолентов" - кой както му харесва) метеж.

Сега, година по-късно, мнозина участници в онзи спектакъл откровено лъжат, че никой не бил очаквал такова масово присъствие. Само преди няколко дни един от лидерите на Национално-демократическата партия и идеолог на националистическата демокрация - Константин Крилов, разказваше как в навечерието на събитията тогава му позвънил някакъв либерален другар и с тъжен глас попитал: "Костя, ще дойдеш ли на утрешното мероприятие? Доведи поне 10 привърженици..." А когато отишъл, видял, че пред само двете рамки на детекторите за метал имало опашка, по-дълга от онези пред мавзолея на Ленин по съветско време.

 Тоест: опитват се да ни убедят, че това било "стихийно народно възмущение" против злодейски фалшифицираните от властта избори за Държавна дума.

Затова трябва да си спомним какво се случи...

Първо: достатъчно е да се сравнят изборите за Държавна дума от 4 декември 2011 г. с други избори през изминалия тогава 4-годишен период, за да се разбере, че това бяха най-честните избори за изминалите 4 години. Мога да го твърдя с увереност, защото вече 7-ма поредна година съм член на Териториалната избирателна комисия от опозиционната партия "Справедлива Русия" и наблюдавам съвсем пряко изборите в Москва. Всички избори по целия свят са винаги съпроводени с някакви нарушения, достатъчно е да си спомним току-що отминалите президентски избори в САЩ (авторът намеква за случаи от рода на онези, когато в някои избирателни район в САЩ гласуваха по 102% и 108% от регистрираните избиратели - б. пр.). Но ако се сравнят изборите за Държавна дума на 4 декември 2011 г. например с изборите за Московска дума, организирани от Лужков през 2010 г., контрастът е толкова огромен, че направо ти спира дъхът. Обаче през 2010 г. "оранжевите" метежници бяха безметежно спокойни - тях не ги интересуваха местните избори.

Въобще по този въпрос мога да кажа личните си впечатления: след 2000 г. всички следващи избори бяха по-добри от предишните, нарушенията последователно намаляваха, грубият натиск постепенно отстъпваше на мек натиск, а мекият натиск постепенно изчезваше съвсем.

Не мога да кажа, че изобщо няма нарушения, но прогресът е огромен: ако излязохме от епохата на Елцин с една изборна система, просто основана върху манипулации и фалшификации, то разликата между изборите през 2011 г. и 1999 г. беше както между небето и земята.

И се появява закономерен въпрос: защо "възмутените граждани" не се възмутиха изобщо от безпрецедентно грубите избори за Московска дума през 2010 г. - а истински се "възмутиха" чак през ноември 2011 г.?

Нещата са много елементарни.

"Оранжевият" или "снежният" метеж през есента и зимата на на 2011 - 2012 гг. беше предварително планиран и за него бе извършена съответната подготовка на населението. Бяха мобилизирани мощни структури, организирано финансирането на съответните проекти и цялата тази армия (по данни на депутата Е. Фьодоров, съобщени от него в прекия ефир на "Народное радио" в моята авторска програма "Промиване на мозъци", американците тогава успели да мобилизират около 1 милион души, повечето от които активно работели в Интернет, но част от тях били подготвени за улична активност или дори за силов сблъсък с полицията) на 5 декември вече беше приведена в състояние на пълна бойна готовност и само чакаше сигнала за атака.

На всичко отгоре, атаката щеше да започне независимо от изборния резултат, дори опозицията да беше спечелила.

Причината е проста: изборите са най-удобния момент за заграбване на властта. Дългогодишният опит с организиране на "цветни революции" в различни страни потвърждава това. Разбира се, има и изключения, създадени от извънредни обстоятества - но и при най-малка възможност, атаката се извършва именно в изборен период. Главната причина е ясна: изборите винаги и навсякъде може да бъдат обявени за фалшифицирани и народът може да бъде много по-лесно изкаран на улиците, ако му бъде живописно "обяснено", че неговата воля е "изопачена".

Подготовката за "оранжевия" метеж от 2011-2012 гг. започна приблизително година и половина по-рано, като се водеше главно в социалните мрежи на Интернет. В самото начало острието на атаката беше насочено лично срещу В. Путин, а от пролетта на 2011 г. - и срещу цялата партия "Единна Русия".

Ето един факт, от който може да разбере огромния мащаб на тази дейност.

Известно е, че в социалните мрежи в Интернет съществува понятието "приятел" ("виртуален приятел"). Обикновено това са хора, на които нещо им е харесало в твоя дневник, предлагат ти "виртуално приятелство" и така се появява възможност да следите взаимно публикациите си, да се поздравявате с празници или просто да се подкрепяте под една или друга форма.

И ето, че моята "приятелка" в "Мой мир" (това е блог-портал в системата «Mail.ru») Маргарита Ларина от май 2011 г. до март 2012 г. ми изпращаше всеки ден (!!!) средно по 10 съобщения с видеоклипове, статии, "фотожаби" (обидни или сатирични колажи), политически стихотворения с ругатни срещу Путин, музика с подобна насоченост и т. н.

Само си помислете: средно 10 съобщения дневно в продължение на 10 месеца или около 300 дни). Тоест: изпратени са около 3000 подривни материали от един-единствен "боец от невидимия фронт". Естествено, Ларина изпращаше тези съобщения на всички си приятели, които бяха около 1000. Онези, които се дразнеха от това масирано заливане с пропаганда, тя заличаваше от "приятелите" си - за какво са й приятели, които не позволяват да бъдат подлагани на психологическа манипулация? Обикновено не влизаше в дискусии относно своите публикации - просто изпращаше и изпращаше с цел масов ефект.

Към 15 март 2012 г., когато стана ясно, че "петата колона" окончателно е загубила президентските избори, същата тази Маргарита Ларина тутакси прекрати разпращането на пропагандни (впрочем, на всякакви!) материали - и оттогава не съм получил НИТО ЕДНО ПИСМО от нея!!!

Сега сравнете: 3000 писма за 10 месеца преди и по време на изборите - и НИТО ЕДНО през следващите 9 месеца!

Какво означава това?

Означава само едно: около 15 март 2012 американците престанаха да финансират интернет-активността на цялата тази гигантска армия от виртуални агитатори - а тези агитатори, от рода на Маргарита Ларина, няма да си мръднат и пръста за без пари. Както се казва: нищо лично, само бизнес...

Така и не разбрах коя и каква е Маргарита Ларина. Само в едно съобщение се мярна фраза, че "след операция" е принудена да си седи вкъщи и, значи, затова има възможност да кисне в Интернет. Е, и разбира се, в такава ситуация (ако е вярно, разбира се!) тя се нуждае от пари. Надницата, плащана за масово разпращане на подривни съобщения, й идва тъкмо навреме. А фактът, че изцяло прекрати активността си след 15 март 2012 г. показва само едно: това е човек без никакви идейни подбуди и действа само заради пари.

А сега да си представим, че такива "Маргарити Ларини" в решаващия момент са мобилизирани не 10, не 100, не 1 000 - а 1 000 000. Един милион! Част от тях са наши бивши сънародници, живеещи сега в чужбина, друга част - сегашни наши съграждани, които за американски мангизи и без много да му мислят, продават Родината си (или вече не я смятат за Родина!) на нашите врагове. Вероятно повечето от тях не мислят за последиците - но несъмнено, някои го правят напълно съзнателно.

В интернет се появиха информации, че освен живи хора американците включват и доста т . нар. "ботове" - програми-роботи, които под управлението на оператор (един оператор може да управлява между 15 и 30 бота) могат самостоятелно да публикуват коментари в социалните мрежи, да отговарят на прости въпроси, да публикуват заложените в паметта им отговори на типични въпрос и т. н.

Можем да си представим каква дейност е кипяла в социалните мрежи през цялата 2011 г. и най-вече в навечерието на "оранжевия" метеж на 5 декември. Всички социални мрежи бяха направо претъпкани с бяс против Путин и "Единна Русия". Например: публикува се някакво антипутинско видео с ярко заглавие, например: "Путин - най-кървавият диктатор в историята на човечеството!", а под видеото се излива цяла лавина помия от типа на: "Правилно! Добре са го снимали!", или "Путин - на щиковете!", като се завършва с разгърнато изложение на програмата на метежниците.

Какво би изпитал един обикновен човек, щом види този клип и обвиненията без никакви доказателства (и винаги с най-общи приказки!) срещу Путин, че ограбил и разрушил всичко и всички, репресира народа, помага на корупцията, нарочно заселва Русия с кавказци и имигранти, списъците на путинските дворци, яхти и самолети, сметки в чужди чанки, съобщения как след изборите непременно ще избяга в чужбина и ще си живее в тамошните дворци за сметка на ограбените от народа пари.

А след клипа човекът чете коментарите под него и вижда, че там абсолютно всички подкрепят измишльотините от видеото. Разбира се, у него се създава следното впечатление: колко съм изостанал, на всички им е ясно, че Путин е вампир, крадец и убиец, а само аз не зная това!

Нормалното човешко чувство подсказва, че е глупаво да оставаш сред малцината неинформирани глупаци. Да се върви против това агресивно мнозинство (а в Интернет изкуствено се създава агресивно мнозинство) е опасно. Отначало човек просто чете и попива тази "информация", а след като види 10 такива клипа, вече започва да им вярва и дори сам да пише коментари с благодарност към авторите им, че са му отворили очите за "престъпленията на Путин".

В Интернет много пъти е правен следният експеримент (всеки може да си го направи и сам, ако не вярва): един и същи материал се публикува с интервал от 1 или 3 месеца в една и съща група. Но първия път изкуствено се поставят само положителни коментари (отрицателните се премахват), а втория път обратно: поставят само отрицателни коментари, а изтриват положителните.

Резултатът е винаги един и същ: външните потребители след разглеждането на материала поставят такива коментари, каквито са повечето в първите 20-30 реда. Тоест: ако повечето коментари са положителни - външният за блога читател също поставя положителни оценки, и обратно. Задейства се примитивен СТАДЕН ИНСТИНКТ.

Чрез такива, общо взето, простички похвати, описани във всички учебници по информационна война, само за година-година и половина бяха реално препрограмирани мозъците на огромен брой хора. При това част от тях станаха толкова убедени противници лично на Путин и на цялата власт по принцип, че сами започнаха да разпространяват получените по Интернет подривни материали, използвайки необхватните възможности на социалните мрежи. В теорията на информационната война това се нарича "вирусно разпространение на контента" - т. е., подразбира се, че "заразените" с подривна информация хора сами започват да "заразяват" околните.

Освен това, беше разгърната цяла мрежа организации, които уж наблюдаваха да се спазва честността на изборите, а всъщност имаха за задача да "аргументират" пред вече психологически подготвената аудитория "факти" за фалшифициране на изборите и да я тласкат към активни улични акции.

Сред тези организации изпъкваше "Голос" и всевъзможни "правозащитни" структури, финансирани от чуждестранни специални служби. Впоследствие, същият този "Голос" беше пряко заловен, че самите негови активисти са фалшифицирали изборни резултати и без никакви проверки са слагали флагчета, които "потвърждавали" ужким десетки хиляди случаи за манипулиране на гласове на избиратели.

Част от тази огромна армия беше мобилизирана в навечерието на изборите, а друга част вече водеше бойни действия (това са точно "бойни действия" против нашата страна, засега без огнестрелни оръжия) на информационния фронт вече много месеци поред.

И постигнаха съответен резултат:на 5 декември метежниците, финансирани от американските фондове, успяха да изведат на улиците около 15 хиляди души - по-голямата част от тях напълно нормални хора, но просто манипулирани чрез методите на информационната война, с препрограмирано съзнание.

А предварително подготвеният "силов актив", дотогава съставен главно от привърженици на Едуард Лимонов, веднага започна сблъсъци с полицията. Нали помните известния вик на Навални: "Напред, овце!", придружен от псувни?

Защо беше необходимо да се напада полицейската охрана? Разбира се, само с една-единствена цел: да се нажежи атмосферата за последващо развитие на метежа и възбуждане на още повече "възмутени" граждани. Трябваше полицията да бъде провокирана към силови действия и масови арести, с което плавно да бъдат подтикнати хората към масово противопоставяне на пазителите на реда.

Тогава, на 5 декември, този план успя напълно: докато запушваше пробива на отцеплението, полицията задържа около 600 души, а Навални и Тютюкин-Удалцов бяха вкарани в ареста за 15 денонощия. Така от тях направиха "мъченици на свободата". Именно това и обуслови успеха на първия митинг на Блатния площад на 10 декември.

Тогава тези събития се оказаха напъно неочаквани не за "петата колона", а за властта, която буквално проспа водената открито подготовка на метежа. Властта беше уверена, че Интернет не може да надмине по въздействие телевизията, макар броя на интернет-потребителите в Русия да достига 50% от населението, а в големите градове - 70-80%. Освен това, тя наивно смяташе, че опозицията не ще успее да изведе хората на улицата поради липсата на сериозни социални проблеми, катастрофи, глад и битови неуредици. Към такива предположения навеждаха и предишните опозиционни акции, които през лятото и есента на 2011 г. събираха между 1000 и 3000 души.

В. Путин недооцени и откритото предателство на част от елита, която част след 24 септември 2011 г. - когато Медведев издигна кандидатурата му за трети мандат, открито започна да помага на "петата колона". Някои анализатори отбелязаха твърде странните действия по време на метежа на прес-секретаря на Медведев - Наталия Тимакова, съпруга й Будбърг и основателката на телевизионния канал "Дождь" Наталия Синдеева. Впрочем, може да се предположи, че това е само надводната част на айсберга, виждана от всички. Другата, много по-голямата, си остана скрита.

И все пак главният пропуск на властта беше, че остави на противника пълна свобода на действие в Интернет по принцип и в социалните мрежи в частност. Едва към февруари 2012 г. започнаха да се появяват първите признаци на организирана и неорганизирана съпротива срещу информационния терор, извършван от опозицията в социалните мрежи.

За мащабите на колебанията сред елита говори и фактът, че част от т. нар. "системна опозиция" - комунистите и справедливоросите, явно се опасяваха да не останат извън играта и хукнаха да преговарят с "оранжевите" метежници, независимо, че те директно ги призоваваха да предадат депутатските си пълномощия.

Макар и със затруднения, "опозицията" все пак се обедини и формира онази коалиция, за която мечтаеше през 2000 г. печално известният Борис Березовски: либерали, комунисти, леви радикали, националисти, част от православните и дори някои центристи. Това трябваше да създаде привидност за някаква "всенародна омраза" срещу "диктатора" Путин. Такава коалиция, все още абсолютно невъзможна през 2010 г., към изборите на 4 декември 2011 г. стана реалност.

В резултат от всичко това към края на декември 2011 - началото на януари 2012 г. ситуацията реално се дестабилизира и имаше момент (чак до първия контра-митинг в началото на февруари 2012-та), когато много хора започнаха да смятат, че още малко и властта ще падне. Съответно плъховете побягнаха от потъващия (според тях) кораб... Опаснотта беше напълно реална.

Кои фактори позволиха да се избегне рухването?

На първо място, разбира се, фактът, че властта беше държана с твърда ръка от такъв политик като Владимир Путин. Ако на негово място бяха Горбачов или дори Медведев без путинска подкрепа, властта несъмнено щеше да се сгромоляса.

Втори фактор: липсата сред "оранжевите" метежници на ярък и харизматичен лидер "а ла Елцин - модел 1991 г." Тази роля метежниците се опитаха да стоварят върху Навални и той честно се опита да влезе в образа на "новия Елцин" или "стария Хитлер" (кой както повече му харесва), но уви - явно не му достигаше талант. (А може би не само талант е липсвал - след събитията Навални бе включен в директорския борд на държавната авиокомпания "Аэрофлот"; можем само да си представим изгодите да бъдеш акционер там; б. пр.). Той крещеше от трибуната "Тук ние сме властта!", и правеше "страшни" гримаси, на моменти наистина приличаше на Хитлер (в разгара на метежа някои телевизионни канали забелязаха тази прилика), и "геройски" излежа 15 денонощия арест, печелейки така лаврите на "политически затворник" - но явно не можеше да бъде успешен в ролята на вожд на "въстаналия против тиранията народ".

"Опозицията" допусна и ред груби грешки от рода на тези, когато Ксения Собчак и Божена Ринска се появяваха на митингите в палта от кожи на норка и ги возеха с лимузини "майбах" - което властта веднага използва за контра-пропаганда.

Третият фактор: отказът на властта след 5 декември 2011 г. да потушава със сила акциите на "петата колона".

Също и провеждането на контра-митинги против "оранжевата чума", първият от които се състоя на Поклонная гора едновременно с третия "блатен митинг" на 3 февруари 2012 на Блатния площад. Това беше и преломът в ситуацията... На Поклонная гора излязоха около 130-140 хиляди души, което беше няколко пъти повече от "опозиционерите" на Блатния площад. Тогава лидерие на "блатото" разбраха, че ако тръгнат към реален щурм против властта, тя вече няма да сдържа (или не ще успее да сдържи) Поклонная гора, а сблъсъкът между двата митинга навярно ще доведе до физическа анихилация на "опозицията".

И тогава откъм покрайнините прозвуча предложението на Холмански да доведе в Москва работници от Урал, които да въведат ред, ако полицията не е способна на това.

Това беше и последният гвоздей в ковчега на "оранжевата революция" през зимата на 2012 г. в Русия.

И закономерният финал: на митинга на "петата колона" в деня след изборите за Президент на Русия се събраха само 10-12 хиляди души, и там се състоя пародията с влизането на Тютюкин-Удалцов във фонтана... Край! Протестът се беше превърнал във фарс!

Но ако властта не извлече нужните уроци от опита за "оранжев" метеж през зимата на 2011 - 2012 гг., може да се чакат повторни такива опити и при най-малкия повод.

Главният урок, който властта трябва да си окачи на ухото, е: центърът на активността трябва да се пренесе в Интернет, където е основният канал за манипулирането на съзнанието на хората в масов мащаб. Сега активността на "мрежовата война" е намалена, но тя продължава, а както се знае, "капка по капка - вир". В този смисъл е интересно предложението на депутата от ЛДПР Вадим Денгин за регистриране по лична карта в социалните мрежи, което ще свали сериозно нивото на активност на "оранжевите" троли в Интернет, а ботовете въобще ще бъдат отрязани от достъп до аудиторията.

Властите трябва да обърнат внимание и на оранжевата "пета колона" в традиционните медии, които в обичайна ситуация не се проявяват ярко, но в момент на метеж може да преминат рязко на страната на врага и да наклонят решително везните на негова страна.

Необходимо е да се формират и действени граждански образувания, готови да противодействат на метеж в улични схватки.

Засега "оранжевият метеж" в Русия бе потушен. Получихме глътка въздух. Но никой не знае какво ще се случи утре. Достатъчна е една искра, за да започне отново. Такава искра може да бъде всичко: природен катаклизъм, икономически трудности (сега, например, метежниците мечтаят да падне цената на нефта), грешки на самата власт и т. н.

Затова и всички трябва да бъдем готови за всякакъв развой на събитията.

Превод: Л. Чолаков

 Комитетът на ООН по правата на човека обяви Норвегия за неблагонадеждна държава в сферата на спазване на човешките права и понижи статуса й от позиция "А" до позиция "Б".

Снимка: YouTube

Стаите са мръсни, бирата е разредена, рецепционистките са крайно неучтиви  - и въпреки това бизнесът се развива изключително добре. Хотелът в Амстердам „Hans Brinker Budget Hotel” се отказва да предлага луксозни условия, но за сметка на това акцентира успешно върху лошата си репутация, пише германският икономически вестник „Handelsblatt”.

“По-лошо не може да стане. Но даваме най-доброто от себе си!“ - това е един от лозунгите, с които хотелът рекламира услугите си.

Концепцията е ясна: Клиентите трябва да плащат за легло, в което едва ли биха искали да легнат. Регистрацията в хотела е на „собствен риск“, пише в уебсайта на хотела.

Гости, които искат да пренощуват в „Hans Brinker Budget Hotel”, наистина търябва да проявят и известна доза смелост: кучешки екскременти около входа, бетониран двор, косми около сифоните, дървеници или пък други вредители принадлежат към добрата реклама на хотела.

„Подобрете имунната си система!“ е друг лозунг на хотела с 0 звезди.

Отговорна за тази необикновена рекламна кампания е агенция КеселсКрамер, пише още „Handelsblatt”.

С ужасни снимки и язвителен хумор агенцията се опитва да привлече туристи към евтиния хотел. И се оказва, че тълпата е огромна! От 40 години насам хотелът в Амстердам е редовно зает и винаги резервиран до последната стая.

За да се привлекат и международни туристи, уебсайтът вече се предлага и на няколко други езици.

Любопитните туристи са готови да дадат 45 евро на вечер за двойна стая. Най-евтината стая е 25 евро. А луксозният апартамент за важни гости (в който се намира единствената вана в целия хотел) струва малко повече – 52 евро.

Турситите са предупредени да не очакват кой знае какво. Това потвърждава и рекламата за предполагаемата луксозна стая: „Осигурете си място в нашия наистина тесен апартамент, разбира се, без плазмен телевизор, без двойно легло и без безплатно ползване на басейна със спа услуги, с който така или иначе не разполагаме.“

Коментарите на гостите в туристическите сайтове са различни, но все пак хумористични: „Най-доброто място, където съм спал, откакто съм навън на изпитателен срок“, пише Майкъл от Ню Йорк.

„Какво да кажа? Беше евтино. И все пак не толкова евтино. На една автобусна спирка човек може да спи също толкова добре“, разказва Шарлот от Тексас за своите впечатления от хотела.

Други пък се оплакват, че са били нахапани от дървеници и описват стаите като затворнически килии. И за съжаление или не, всички коментари са самата истина.

Но около хотела има и нещо позитивно: той се намира на добро място в Амстердам. За много туристи хотелът се е превърнал в туристическа атракция и едва ли има човек, който да няма снимка на фона на прочутия хотел.

http://www.dnes.bg

Чисто огледало, на холандската "високо цивилизована" национална същност...