Трагедия: 57 - годишен мъж се запали и изгоря жив в центъра на Русе 8757 21 26.12.2011 | 19:38 Препоръчай24 Снимка: Архив  Етикети мъж, самозапалване, овъглен

57-годишен мъж от Русе се е самозапалил тази сутрин в центъра на Русе. Информацията бе потвърдена и от полицията, която е била уведомена за инцидента от случайно минаващ гражданин, съобщава Труд.

От Спешна помощ коментираха, че при първоначалния оглед е било трудно да се разбере дали тялото е на мъж или на жена. Подробностите са станали ясни, след като полицията е прегледала записите за денонощно видеонаблюдение на площада.

Мъжът се е появил малко след 4 часа сутринта пред Паметника на свободата в Русе, като известно време е разглеждал снимки, след което се е завързал с тел край лъвовете на монумента, залял се е с газ и се е запалил. Мъжът е живеел в Русе заедно с 90-годишната си майка. Самоубиецът е заплашвал пред свои близки, че ще сложи край на живота си, твърдят запознати със случая.

Автор:
Novini.bg

Холандци ядоха човешко месо в ТВ-шоу на живо Водещи на ТВ-шоу в Холандия демонстрираха на живо в ефир как се яде човешко месо.

Авангардното предаване Proefkonijnen („Опитни свинчета“) е част от програмата на младежки телевизионен канал и има намерение да търси отговори на всички въпроси, които един любознателен човек задава. Двамата водещи – Денис Сторм и Валерио Зено, са готови също да участват в различни опити и да изпълняват нестандартни задачи. Пилотният брой на предаването имал за акцент въпроса “Какъв вкус има човешкото месо?”, пише standart. За да отговорят на въпроса, Сторм и Зено изяли късчета човешка плът в самото студио. Канибалската им проява се коментира със смесени чувства, вероятно заради интуитивното усещане, че дори най-разкрепостената медия не бива да прекрачва определени граници.

Откъде се е взел “материалът” за демонстрацията? Двете “опитни свинчета” си разменили малки късчета собствена плът. Преди излъчването двамата отишли в болница и там изрязали парченце от седалището на Сторм и от корема на Зено. “Мострите” били изпечени, а двамата умници ги сдъвкали и погълнали пред камерите. После заявили, че това месо не е нещо особено. Сторм разказал все пак, че му е било странно да дъвче мръвка от приятеля си и в същото време да го гледа в очите.
За да са чисти пред законите, от ТВ-канала поканили адвокат за консултация. За морал и етика изобщо не станало дума. Юристът съобщил, че законът може да предяви претенции както към водещите, така и към хирурзите, които ги клъцнали по поръчка. Работата е там, че холандските закони забраняват операциите на части от тялото без необходимост. Значи ли, че ако сам си отрежеш – няма страшно?

pravda.bg

Не разправяха ли някои, че канибализма бил само в Африка и само сред черните?!

 призоват и нещо добро за нас?!

Холандските крайнодесни: България вън от ЕС! 8308 83 24.12.2011 | 17:04 Препоръчай38

София и Букурещ са влезли в блока неподготвени, смята партия на Хеерт Вилдерс

(За какво, бе? За изпедерастяване, проституиране и сифилис, колкото в твоята страна и "нация" ли?! А някой да пита българите, дали искат ТЕ да имат нещо общо с вас и с този неосъветски "блок", който да ви е честит?!)

  Етикети Румъния, България, Шенген, Европейски съюз, Холандия

Холандската крайнодясна Партия на свободата на Хеерт Вилдерс иска България и Румъния да бъдат изгонени незабавно от Европейския съюз, съобщава независимата агенция Новопрес.

На пленарна сесия на Камарата на представителите депутатът от тази партия Ино ван ден Беселаар се изказал по позицията на правителството за свободното движение на работници.

Той изтъкнал, че България и Румъния са станали членки на ЕС през 2007 година, при положение че не са изпълнявали напълно критериите за членство.
Според него това изобщо не е трябвало да се случва и ако зависело от Партията на свободата, България и Румъния щели да бъдат изгонени незабавно, но за това нямало мнозинство в холандския парламент.

Депутатът допълнил, че Румъния и България не са решили проблемите с организираната престъпност и корупцията в двете страни, съобщава БТА.

Холандия вече наложи вето за членството ни в Шенген.

novini.bg

А кой попита БЪЛГАРИТЕ - искат или не ЕС?!
Кой инициира такава подписка, с искане за такъв референдум - когато вече има такава законова възможност, вместо да ни занимават с това дали Турция ще влезе или не?
В това време, нашите "крайнодесни", "консерватори" и "националисти", доста от които "инкубаторни" изключително такива, излезе, че са точно със сексуалната ориентация именно на повечето от тези по - горе, са се "огъзили" до земи на сатанинския луциферов лайнян флаг на неосъветския ЕС!
Тези предатели, ще дойде ден да плащат, че предадоха Завета на Апостола на Свободата и кръвта и костите на Христо Ботьова!
Ще трябва ТЕ и САМО ТЕ, да отговарят за тая гавра с нашия народ - редом със сега и преди управляващите ни!

  Снимка: АФП



25 декември 2011 | 03:57 | Агенция "Фокус" Начало / Русия Москва. Михаил Горбачов, който бе президент на СССР преди 20 години, призова руския премиер Владимир Путин да последва неговия пример и да се оттегли, пише вестник „Индипендънт”.
Горбачов посочва, че ако Путин напусне властта сега, той ще бъде запомнен с положителните си постижения по време на своето 12-годишно управление. Бившият съветски лидер посочи това на фона на масовите демонстрации в Русия срещу действията на настоящия премиер. 80-годишният Горбачов в момента има малко влияние в Русия. И докато сред много руснаци расте недоволството от управлението на Путин, неговите опоненти са разединени. Те нямат ясен лидер, който може да се противопостави на настоящия премиер по време на президентските избори през март.
Десетки хиляди демонстранти в събота приветстваха опозиционните лидери и осъдиха действията на Кремъл в най-голямата протестна акция през последните 12 години. Това е сигнал, че протестното движение, породено от опорочените от фалшификации парламентарни избори на 4 декември, вероятно се разраства. Демонстрации също така се проведоха в десетки други градове в цяла Русия, коментира изданието. © 2011 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

Иран провежда военноморски учения в района на Ормузки проток 24 декември 2011 | 23:10 | Агенция "Фокус" Начало / Близък Изток Техеран. Кораби на иранските военноморски сили започнаха десетдневни маневри в международни води в близост до стратегически важния Ормуски проток, през който се извършва транспортирането на петрол. Ученията се провеждат в район, където е възможно доближаването до кораби на Пети флот на САЩ, дежурещи в региона на Индийски океан и Персийския залив, предаде радио „Свобода”.
Иранската държавна телевизия уточнява, че военноморските учения обхващат ивица с дължина две хиляди километра. Това са водите в близост до Ормузки проток, северната част на Индийски океан и Аденския залив – в региона, прилежащ към Червено море.
През Ормузки проток се извършва около една трета от световните танкерни превози на петрол. © 2011 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган обяви, че Анкара отменя всички двустранни политически визити
Сн.: EPA/БГНЕС

•  
•  
•  
•  

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган обяви, че страната му прекъсва всички официални контакти с Франция, след като френските депутати одобриха законопроект, с който се криминализира отричането на арменския геноцид. Турция отзовава посланика си в Париж и отменя всички икономически, политически и военни срещи с Франция, подчерта Ердоган, цитиран от АФП и БТА.

Турският премиер бе категоричен, че страната му ще замрази и военното си сътрудничество с Франция, като прекрати съвместните учения и отмени разрешенията за достъп на френски военни самолети и кораби до турските летища и пристанища, предаде Асошиейтед прес, на която се позова БТА.

Планирана за януари среща за икономическо сътрудничество между двете страни също е отменена.
Турският премиер добави, че може да последват и други ответни мерки.

Ердоган определи законопроекта като "расистки", "дискриминиращ" и "ксенофобски" и каза, че той е "отворил рани" в отношенията с Париж, които "трудно ще могат да бъдат излекувани", предаде Ройтерс.

"Ние нямаме геноцид в нашата история. Ние ще разкажем на света за френските жестокости, които бяха забравени", подчерта министър-председателят на Турция пред журналисти в Анкара, цитиран от ДПА.

Днес Долната камара на френския парламент одобри закон, който третира като престъпление отричането на всякакъв геноцид, включително геноцида над арменците. Законът предвижда наказание от една година затвор и глоба в размер на 45 000 евро.

Франция призна масовото избиване на арменци през 1915 г. за геноцид със закон през 2001 г. Според Армения по времето на Османската империя в периода 1915-1917 г. са били избити 1,5 милиона арменци. Турция твърди, че жертвите са между 250 000 и 500 000 и категорично отхвърля тезата за геноцид.

Турският вицепремиер Бюлент Арънч нарече приетия законопроект - „предателство на историята”, съобщи "Фокус".
„Осъждам френския парламент, който прие този закон, означаващ предателство на историята и историческата истина. Френският парламент обезцени нашата история и истината с приемането на този закон”, написа Арънч в своя акаунт в „Туитър”. Той обвини френските депутати, че са върнали обратно инквизицията.

По-късно министърът на външните работи на Франция Ален Жюпе изрази съжаление за решението на Турция да изтегли посланика си в Париж и призова своя съюзник в НАТО да не предприема прекомерни ответни стъпки, съобщи АФП.

Заради гласуването във френския парламент в турския град Измир се проведе протестна акция. Демонстранти скандираха лозунги, осъждащи приемането на закона пред сградата на френското посолство и заявиха, че ще бъдат сред инициаторите на иск в Европейския съд за правата на човека с настояване законът да бъде отменен.
Подобни прояви имаше и в други градове на Турция, включително в Анкара и Истанбул.

Армения пък официално благодари на Франция за това, че одобри този закон, предаде ДПА. "Франция доказа, че човешките права са най-важното от всичко. Франция показа, че няма давност за престъпления срещу човечеството и тяхното отричане е обект на осъждане", заяви арменският външен министър Едуард Налбандян.
dir.bg


Турция отзова посланика си във Франция след закона за арменския геноцид

• Препоръчване (12)
•  
•  
•  
•  
•  
•  

От Дневник Всички статии на автора Последна промяна в 16:49 на 22 дек 2011, 1840 прочитания, 69 коментара  

Решението на долната камара на френския парламент предизвика недоволство в Турция. На снимката жена протестира пред френското консулство в Истанбул

Турция обвини персонално Саркози за закона за арменския геноцид - 25 дек

Бащата на Саркози към Ердоган: Никога не съм бил в Алжир - 23 дек

Турция обвини Франция в геноцид в Алжир - 23 дек

Армения благодари на Франция за закона за геноцида - 22 дек

Турция въвежда санкции срещу Франция заради закона за арменския геноцид - 22 дек

Долната камара на френския парламент одобри закона за арменския геноцид (допълнена) - 22 дек

Турция готви санкции срещу Франция заради законопроекта за арменския геноцид - 22 дек

Турция може да се обърне към ЕС заради френски законопроект за арменския геноцид - 21 дек

Турция отзова посланика си във Франция, след като долната камара на френския парламент одобри днес проектозакон, който признава за престъпление отричането на всеки геноцид, включително на арменския, извършен в Османската империя през 1915 г., предаде "Ройтерс".

Законопроектът обтегна отношенията между Турция и Франция.

Той ще бъде внесен за обсъждане в Сената през 2012 г. Привържениците му се надяват да бъде одобрен, преди парламентът да прекъсне работа в края на февруари преди президентските избори във Франция.



Турция обвини Франция в геноцид 23.12.2011, 12:44 (обновена 23.12.2011, 16:02)
Полина Тодорова
Коментари (152)

© ЕПА/БГНЕС

Задълбочава се конфликтът между Турция и Франция след приемането на законопроекта за криминализиране отказа на арменския геноцид от долната камара на френския парламент.

Турският премиер Реджеп Ердоган обвини Франция в извършването на геноцид в Алжир, съобщават френски медии. По думите му европейската страна е избила около 15% от алжирското население. Ердоган допълни, че френските колониалисти са извършили зверства в Алжир и че алжирци са били изгаряни в пещи.

Франция към Турция: Не даваме и не искаме уроци
Още...

Нещо повече, според него, френският президент Никола Саркози „всява омраза към мюсюлманите и турците", за да спечели дивиденти преди изборите.

Ердоган се обръща и директно към френския държавен глава, съветвайки го, в случай, че не знае за извършения геноцид, да попита баща си. Ако френският президент Саркози не знае, че е имало геноцид, може да попита за това своя баща Пал Саркози, който е бил легионер в Алжир през 1940 г., цитира думите му "Le monde".

Историята и хората няма да простят на тези, които променят историческите факти заради политически цели, заявява Ердоган. Той отново подчертава, че приемането на закона, въпреки многото предупреждения на Турция, ще нанесе дълбоки и непоправими рани в отношенията между двете страни.

Вчера турската страна обяви, че анулира всички предвидени политически и икономически срещи с Франция, включително и съвместни военни проекти и общи учения. Стокообменът между двете страни само за 2010 г. възлиза на 12 милиарда долара, отбелязва „Le Figaro".

По-рано днес турският посланик в Париж замина за Турция, след като вчера беше отзован. За момента Франция не предприема аналогични действия спрямо посланика си в Анкара.

news.bg

 pravoslavieto.com/calendar/feasts/rh/index.htm - за празника (Не може да се събере целият текст тук.)
Бог да е с нас, православни братя и сестри българи!
Идано до следващото Рождество Христово, Бог да спомогне, така щото да възцари НАЩАТА БЪЛГАРСКА ПРАВДА - тук на Балканите!
Да бъдем всички българи под едно Родно Небе!
Под едно Родно Слънце!
От Дунав до Бяло море и от Охрид до Черно Море. През Мала Преспа, Голо Бърдо, Западните покрайнини, та чак до Волга и Молдова Е ЕДИН НАРОД!
Народ - несправедливо разделен!
Макар и не с една вяра.
Дано този народ, живее някога в една истински справедлива държава, с доста по - малко страдания - държава според добродетелите, Делата и Заветите на Спасителя, Който се роди днес, държава и според Заветите на нашия Апостол на Свободата и Свят Мъченик за род и вяра - дякона Васил Левски (Когото фанариотските предатели, масони и хомосексуалисти - "търговците" в храма ни, които Спасителя някога прогони, отказаха да канонизират!)...
Да живее и пребъде България!
Амин

 

 

Бъдни вечер 24 декември (6 януари стар стил)

 

По-долу:

• Празнични песнопения
• Ако Христос не се роди в сърцето ти проф. Антоний Хубанчев
• Бъдни вечер † Траянополски епископ Иларион
• Размисли пред Рождество Христово доц. Иван Желев Димитров
• Стихове от Димитър Подвързвачов, Трайко Симеонов, Йордан Стубел, Стоян Дринов и Асен Калоянов

Виж също:

• РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

 

 

На Предпразненство на Рождество Христово Църквата пее: Тропар на Предпразненство, глас 4

Готовися, Вифлееме, отверзися всем, Едеме,
красуйся, Евфрафо, яко древо живота в вертепе процвете от Девы:
рай бо Оноя чрево явися мысленный, в немже Божественный сад,
от негоже ядше, живи будем, не якоже Адам умрем.
Христос раждается прежде падший возставити образ.

Тропар на Предпразненство (Навечерие), глас 4

Написовашеся иногда со старцем Иосифом, яко от семене Давидова,
в Вифлееме Мариам, чревоносящи безсеменное Рождение.
Наста же время рождества, и место ни единоже бе обиталищу,
но, якоже красная палата, вертеп Царице показашеся.
Христос раждается прежде падший воскресити образ.

Величание

Величаем Тя, Живодавче Христе,
нас ради ныне плотию Рождшагося
от Безневестныя и Пречистыя Девы Марии.

 

 

 

Ако Христос не се роди в сърцето ти

"Или не съзнавате, че Иисус Христос е във вас?
Не съзнавате, само ако сте недостойни" (2Кор. 13:5).

Тази нощ е тайнствена. Тази нощ е свята.

Предвечният Бог слиза от небесата, за да се сбъдне великата тайна на Боговъплъщението.

Не само богоизбраният народ - древният Израил, но и античният гръко-римски свят имат от векове предчувствието за идването от небесата на Месия като централно събитие в живота на човечеството.

Цицерон (106-43 г. пр.Хр.) се позовава на прастаро предание, според което ще се яви небесен Избавител, Който ще спаси целия човешки род.

В свое стихотворение Хораций (65-8 г. пр.Хр.) разсъждава:

"Кой е в състояние да ни примири с Небето? Никой смъртен, дори и най-праведният. Само Бог може да осъществи това велико дело. Нека слезе Той от небесните висини, като вижда нашите бедствия".

Най-поразително е обаче свидетелството на Вергилий (70-10 г. пр.Хр.). Чрез Кумейската Сивила - загадъчна древна гадателка и прорицателка - той прави предсказанието:

"Ще се роди тайнствено Дете, Син на Божеството, чрез Което ще се поднови всичко създадено. То ще убие змията-звяр, ще премахне греха и ще въдвори мир в цялата земя..."

Античният свят е бил обхванат от дълбока криза. (Впрочем в много отношения тя наподобява духовните търсения и на нашето съвремие - историческите паралели очертават сходството.) Това е била цивилизация, която е започнала да изяжда самата себе си. Тя е поставила материалното над духовното. Това е бил свят, разтърсван от слепи страсти - свят на демагогия и излъгани тълпи, на разпътство, на омраза и безчовечност. В него обаче е бил дълбоко стаен копнежът по истинния Бог...

И в тази безнадеждна действителност - през оная Велика нощ на Ориента - идва Божествената Любов. Идва тихо и незабележимо. В спокойно величие и тържественост. Не с грозната мощ на оръжието, не с бързопреходния блясък на политическата власт и не с проникновението на рационалното познание. Вечният Живот навлиза в тленността на нашия свят. Висшата реалност обновява в потока на относителното безусловните ценности на човешкия живот. Хвърлен е мост, който съединява Бога с човека, висшето с нисшето.

Във вид на невинен Младенец, роден от Девица в пещерата край Витлеем, Бог идва на земята, повит и положен в ясли, за да се сбъдне предсказаното от старозаветните пророци.

Бог се явява в плът като най-обикновен Син Човечески. А Неговото учение, най-кратко изразено, е: "Обичайте се, хора! Това е единственият път на вашето спасение!"

Дълбокият поврат трябва да стане вътре в самите нас - да ни изтръгне от стихията на зверските инстинкти, да ни преобрази със силата на любовта и човечността, с добротата и душевната хармония.

"Ако Иисус се роди сто пъти във Витлеем и нито веднъж в самия тебе, в твоето сърце, напразен е твоят живот" - възкликва мистикът поет Ангелус Силезиус (1624-1677).

А църковният отец и мислител св. Ефрем Сириец (IV в.) с проникновението на източен мъдрец пише:

"Днешният ден е ден на спасение. Той ни учи на мъдрост.

Днешната нощ носи мир и тишина на вселената. Тази нощ принадлежи на Кроткия. Нека всеки да превъзмогне своята ярост и суровост. Тя [днешната нощ] принадлежи на Смирения. Нека всеки да обуздае гордостта си и да смири високомерието си.

Днес е възсиял денят на милостта. Нека никой не преследва другия с отмъщение за нанесената му обида.

Настъпил е денят на радостта. Нека никой да не причинява печал и скръб.

Това е ден на благоволението. В него няма място за жестокосърдечност. Това е ден, безоблачен и ясен. Нека всеки обуздае гнева, нарушаващ мира и хармонията.

Това е денят, в който Бог е слязъл сред грешниците. Нека се засрами праведникът, който лицемерно се гордее пред грешника...

Днес Самото Божество се е вселило в човешката природа, за да се устреми и тя към всичко свято".

Христос се ражда на земята. Целият християнски свят величае Рождеството на Предвечния Бог и в духовните песни звучи молитвеното преклонение не към някаква незнайна Висша Сила, но към конкретната историческа Личност на Иисус Христос - извор две хилядолетия на титанична духовна енергия в човешките сърца.

Бог - Творец на вселената - се явява в плът, за да ни научи на най-първичния и велик закон на живота: "Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от тая, да положи душата си за своите приятели" (Йоан 15:12-13).

Син Божи, роден преди всички векове, дойде в живота ни, в нашата история, като Син Човечески, за да ни извести спасителното Си учение - учение на любов към човека за утвърждаване на неговата свобода и право на достоен живот в истина, добро и красота.

Проф. д-р Антоний Хубанчев

Из книгата "Аз Съм Пътят и Истината, и Животът", Издателство "Нов Човек", София, 1997 година

 

 

Бъдни вечер

Един от най-милите спомени из ранните години на всеки благочестив българин християнин е денят срещу Рождество Христово на 25 декември, завършващ с постната вечеря, свързана с вековни християнски традиции.

Всъщност тържеството за празника отпочва от 20 декември - предпразненство на Рождество Христово, когато се чества и паметта на св. Игнатий Богоносец - Игнажден.

От този ден започва коледуването. По стар обичай благочестиви младежи, пременени в народни носии или облечени като овчари, коледуват, т.е. посещават домовете на вярващите християни, за да им честитят Рождество Христово - Коледа. Оттук и името им - коледари. Събрани на групи, те пеят тропара-химн на празника и коледарски песни. С тези песни се пожелава на стопанина домът му да бъде изпълнен с изобилие на земни плодове, радост и щастливи дни. Домакинът ги дарява с пари, плодове, краваи, погачи и други продукти.

В навечерието на празника, на Бъдни вечер, трапезата е богата, но постна. На нея се поставя паница с боб, ошав и плодове, каквито са се народили през годината. Масата се краси и с боговица - прясно изпечен кръгъл хляб. В него поставят обикновено сребърна пара, та при разчупването от старшията на софрата, в чийто къшей се падне парата, се смята, че той ще бъде носител на благоденствие, щастие и радост през годината. Някъде разстилат слама на пода и слагат на нея софрата в спомен за Витлеемските ясли, в които се е родил Богомладенецът Иисус Христос. Някъде дават на децата запалена свещ, ръчна кадилница с тамян, вино, хляб и ги изпращат до външните врати на дома. Там, с чистите си сърца, те молитвено трикратно произнасят: "Ела, Дядо Господи, да вечеряме." На връщане всички им стават на крака, като да са посрещнали Господа, и децата се обръщат в един глас към възрастните в дома: "Честито Рождество Христово!", а те им отвръщат: "Амин! На многая лета, за много години!".

Преди да започне вечерята на софрата се поставя паница с варено жито, на което се закрепя запалена свещ. Домашното кандило пред иконата пламти и благодатно милва с блeдата си светлина лицата на всички, застанали прави край масата. Стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва "Отче наш...", прикаждат трапезата и запяват Рождествения химн.

Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, слава на Тебе!
(Тропар на Рождество Христово)

След това старшият казва: "По молитвите на светите отци Господ да благослови трапезата ни." Всички се прекръстват и казват "Амин!".

В края на вечерта при благодарствената молитва се запява или изчита т.нар. "кондак", вкратце - разкритие религиозната същина на празника.

Девицата днес ражда Свръхестествения,
и земята поднася на Непристъпния пещера;
Ангелите с пастирите славословят,
а мъдреците със звездата пътешестват -
понеже заради нас се роди Младенец - Предвечният Бог.
(от Св. Роман Сладкопевец)

Този ден се нарича "Бъдни вечер", защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини.

Да пожелаем на всички, спазващи тези хубави религиозни празници, както в миналото, тъй и сега, с радост да ги изпълняват.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

 

 

 

Размисли пред Рождество Христово
(Размисли на Бъдни вечер)

Беше преди много години. Бях пристигнал вечерта в един град за пръв път. Излязох да се разходя по улиците му, воден от желание да добия първа представа за него. Изведнъж се озовах на малък площад, сред който се издигаше силуетът на една църква. Поради електрическата криза, площадът бе тъмен, както и повечето улици в града. Но на западната страна на храма, над вратата, една необичайно силна крушка (може би заради околния мрак така ми изглеждаше) осветяваше иконата на благославящия Спасител. Фасадата бе тъмна, но образът на Иисус Христос осветляваше сякаш цялата сграда на храма.

Много време след това ми попадна една книга - за Христовата църква, за богочовешкия й характер. И не зная как тогава в паметта ми изплува онзи сияещ в нощния мрак образ на Спасителя. Мрак и светлина, кръст и възкресение - мислех си - са страните на единната история на Църквата. И не бива да се обезкуражаваме от тъмните страни на човешките слабости в Христовата църква, защото те така естествено й принадлежат, както и светлината, която в богочовешката личност на Иисус Христос стана живот.

Иисус Христос е светлината на света (Иоан 8:12). Той свети чрез Църквата. Наистина има и сенки, т.е. хора, които не оставят Христовата светлина да свети, които затъмняват благата вест - евангелието на спасението, на Божието царство. Към тези хора, които разпространяват сянката, спадаме всички ние - едни повече, други по-малко. Лошото е, че всеки, който разпространява сянката там, където би трябвало да грее светлина, препречва се на Христовия път, вместо да върви по пътя на Христос.

Разбира се, човек може да изброи сенките в живота на Църквата, може да изреди хората, които разпространяват сянката, а не Иисус Христос - един безконечен списък! Но това документиране на сенчестите страни не е църковна история в истинския смисъл на думата. Църковната история знае за сенките. Тя ги знае и изброява, но тя знае също и това, че сянката - парадоксално! - живее само от пълнотата на светлината! Има ли светлина, там ще се появи и сянката. И колкото по-силна е светлината, толкова по-плътна е сянката!

Затова църковната история не е просто описание на събития и сведения, а е материя, тясно свързана с вярата в светостта на Църквата или по-добре да кажем - с вярата в светлостта на Иисус Христос, главата на Църквата (Еф. 1:22). Той е по-силен от мрака, който няма да Го надвие (Иоан 1:5). Неговата светост и светлост осияват тъмната фасада. Затова и Църквата е извела и ще извежда всички истински свои чеда от мрака към светлината, от греха - в светлостта Христова.

Църквата е постигнала своето съвършенство в една човешка личност - Божията Майка, светата Дева Мария. Това дава сили и смелост и на вярващите в нейния божествен Син да побеждават греха и да растат в светостта, имайки винаги пред очи св. Богородица - образеца на добродетели за цялото общество на "призваните избраници" (Мат. 20:16). А Сам Бог е Този, по волята на Когото протича историята на света и Който един ден ще сложи край на тази земна история, когато Неговият Син дойде отново, за да съди живи и мъртви.

Винаги когато Христовата църква е нападана и обвинявана, когато е замеряна с камъни и обливана с нечистотии, в отношението към нея могат да се различат три групи хора

1) Първата група са явно неприязнено и враждебно настроените към Църквата и вярата в Иисус Христос. Те смятат, че с изтъкването на слабостите у хората в Църквата я обезсилва и й нанася смъртен удар. Но Църквата е безсмъртна сред този смъртен свят. Просто някои се стремят по този начин да извлекат облаги, други направо се препитават от борбата си срещу Църквата и вярата. На практика само си събират основания за собственото си осъждане в "деня на гнева" (...).

2) Втората група са "хладните" християни, които според Писанието са "ни студени, ни горещи" (Откр. 3:16). За тях критиките срещу Църквата са добре дошли, понеже си казват: "Всъщност ние бяхме прави, че не ходим на църква, защото свещениците и ония, дето ходят на църква, не са по-добри от нас... Ех, тия попове!... Главното е, че аз съм един добър човек и не ме е грижа за историите в Църквата. Аз си вярвам, но Църквата не ми е нужна... Е, тя може да ме погребе, но искам о. Х или У да ме опее. Само него признавам за свещеник!"

В интерес на истината, такива са повечето християни. Не се чувстват принадлежащи към Църквата, но с готовност я критикуват, за да... оправдаят отсъствието си от Нея.

3) Третата група е вярна на своето християнско звание, участва в църковния живот, в пълнотата на църковния живот - в тайнствата, богослуженията, съединяват се с Иисус Христос в св. Евхаристия. Те наистина "в Христос са се кръстили и в Него са се облекли" (Гал. 3:27). Те знаят, осъзнават и не забравят, че Църквата е едно тайнство, че драмата на Кръста и Слънцето на Възкресението са постоянни съставки от живота на Църквата, които се изживяват от вярващите в св. Евхаристия.

Така тези хора-християни гледат към Кръста и се молят и за Църквата. Те не отричат, че техни братя и сестри, дори техни пастири правят грешки, които са понякога трудно съвместими със званието християнин. А може би те изпитват и върху себе си последиците от нехристиянското поведение на братя-християни, стават жертва на завистта между духовниците. Но те знаят отлично, че не това е същността на Църквата, че истината и светлината не могат никога да бъдат победени от лъжата и мрака. Че Бог допуска злото, за да ни изпита и да се окажем верни пред Божия страшен съд. Вярващите знаят, че сатаната не може да разпростре властта си над всички хора. Та нали Сам въплътеният Божи Син, Господ Иисус Христос, бе подложен по човешката Си природа на изкушение от сатаната! Иисус Христос, Основателят и Главата на Църквата, я е основал на земята и тя до второто Му идване ще остане общност от хора, сред които има прекрасни житни зърна, но и доста плевели; тя е като Ноевия ковчег (който е наистина неин символ!), където са били прибрани и чистите, но и нечистите животни!

При това истинският Христов ученик - и днес, и винаги - на дело изпитва, че Църквата обърква плановете на "света", който мисли само за своето, за задоволяване на земни щения и плътски цели. А това вече създава определено напрежение и настроение срещу Църквата. "Светът" не прощава на Църквата това "инакомислие" на нейните членове. И това показват особено ясно житията на светиите, при това не само на мъчениците.

Доц. Иван Желев Димитров

 

 

Коледна звезда

На небето горе,
Весели дечица,
Скоро ще изгрее
Чудната звездица.

Тя ще ни докара
Светло тържество -
Божие, Христово -
Свето Рождество.

Мир, любов и братство
В градове, села.
Край на мъки тежки,
Край на вси тегла!...

Трайко Симеонов

 

 

Рождествена нощ

Отдавна спеше Витлеем... В полето
овчари дремеха на стража при овцете;
внезапно огнена звезда проби небето
и почна цялото небе да свети.
Отвориха се звездните простори
и ангел божи слезна по лъчите
и на овчарите умилно заговори:
"Не бойте се! Блажени и честити,
че първа вест ще чуйте и вестите!
В града Давидов, в ясли и над плява,
Христос роди се тая нощ за слава!
Ликувайте, открийте си душата,
вървете, дето води ви звездата!"
И посред воинства небесни,
и хорове неземни песни,
овчарите поеха светъл път –
отидоха да му се поклонят...

Димитър Подвързвачов

 

 

Света Вест

Над всеки клон елхов
гори света любов

и тихо златна птичка
запе сама-самичка:

"Люлей се, роден лес...
Христос роди се днес.

Над люлчицата чудна
звездата ранобудна

пови го в пелени
от златни светлини.

И тръгнаха овчари,
все млади коледари

във хор, от праг на праг,
да ни припомнят пак

света небесна вест,
че Бог роди се днес.

Йордан Стубел

 

 

Рождествена песен

Дърво елхово зеленее,
над него чудна птичка пее...
По клоните му наредени
свещички светят позлатени.
И таз нощ от тук полека,
по тази бялата пътека,
ще минат ангели дечица,
а рано с ясната зорница,
ще екне песента им свята
и в бяла пелена земята
навред ще възвести отново,
че днес е Рождество Христово!

Йордан Стубел

 

Чудна звезда грее
Над дърво елхово –
Утре е, дечица,
Рождество Христово.

Златен път се ниже
През гори, долини,
Пътят, който свети
Хиляди години.

Селското клепало
Утре ще удари,
Рано да посрещнем
Млади коледари.

Йордан Стубел

 

 

Сурвакари

Хей, другари
сурвакари!
Хей, юнаци
със калпаци!

Дрян е цъфнал на поляна
с чудно хубава премяна:
всяка клонка позлатена,
всяка пъпка посребрена
с бял варак и мразовина.
Сурва, весела година!...
Едро жито по хамбари,
тлъсти агнета в кошари,
руйно вино по мазите,
мед и восък по пчелите;
пълна къща със имане –
мир и обич да настане,
да живеят като братя
всички хора по земята,
че земята е градина...
Сурва, весела година,
до година, до амина...

Йордан Стубел

 

 

Коледари

Бий камбана без умора –
Коледа дойде на двора.
Мили хора, я станете,
Скъпи гости посрещнете,
Скъпи гости – коледари!
Дарете ги със много дари:
Кой с кравайче, кой с парица,
А пък Герча с наденица,
Че обича да се смее
И где ходи – все си пее.

Стоян Дринов

 

 

Рождество Христово

Зимата дойде отгоре,
там от чистото поле
на небесните простори.
С бели вихрени криле
цяла нощ тя бе лудяла
над земята - най подир
със една покривка бяла
я обви на длъж и шир.

А под снежните качулки
на къщята тая нощ,
херумиви в златни люлки
пееха със чудна мощ.
Светлото Христово чудо
те вестяваха безспир
и зовяха всички люде
към любов и мир.

Асен Калоянов

 

Виж също:

• Православен календар за текущата година
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове
• Православната читалня: През вековете: Светоотеческо наследство
• Православната читалня: През вековете: Църковна история
• Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
• Православен речник

 

---

    www.Pravoslavieto.com

---

Автор: dimy

След прочутата реч на Бен Бернанке през 2005 г., сред икономистите официално се шири мнението, че дисбалансите в текущите сметки са основният фактор за влошаващите се финансови условия. Председателят на Федералния резерв ги нарече „глобални купища спестявания“, с което по един много удачен начин насочи погледа към нарастващите претенции на развиващите се страни към щатските финанси.

Обаче пръстът може би сочи в грешната посока – твърди икономистът от Принстън Хюн Сонг Шин. Според него не „купищата спестявания“, а банковата активност стои в основата на глобалната криза. Той използва примера на Европа, за да изгради аргументацията си и за начало разглежда дисбалансите в текущите сметки на страните в еврозоната.

Точно преди кризата, дефицитите в текущата сметка на Ирландия и Испания се разшириха драстично – въпреки факта, че и двете страни бяха образец за финансова дисциплина. Те работеха с бюджетни излишъци и ниски нива на дълга, всъщност много по-ниски отколкото Германия и другите страни в еврозоната.

Към 2006 г. съотношението дълг / БВП в Ирландия беше под 30%, а в Испания 40% при почти 70% за Германия и еврозоната. През 2007 г. дефицитът в текущата сметка на Испания доближи 10%, а на Ирландия надхвърли 5%.

Да приемем за момент, че еврозоната е миниатюрен модел на световната финансова система. Германия е европейският Китай, а Ирландия и Испания са в ролята на САЩ. Според тази аналогия, прекомерните спестявания на Германия намират изход в Испания и Ирландия, където водят до балон в цените на имотите. Този балон се пука, дългът се социализира, банките се спасяват и ето ти идва дълговата криза.

Но тази аналогия не е особено коректна – и с нея хипотезата за „глобалните купища спестявания“. Китайските инвеститори харесват щатските ДЦК, тъй като в Китай няма дълбоки финансови пазари, които да гарантират сигурността на активите. Испанските и ирландските ДЦК в модела би трябвало да играят ролята на Трежъри боновете, щом дисбалансите в текущите сметки на страните в еврозоната се финансират с капиталови потоци в банковия сектор.

Ако аналогията беше вярна, тя щеше да ни обясни, че германските спестители по някаква причина се отказват от банкови депозити в Германия и предпочитат банкови депозити в Ирландия и Испания. Защо обаче им е да правят така? При този въпрос тезата за „глобалните купища спестявания“ губи правдоподобността си.

По-достоверно е да предположим, че вината се носи от експлозивния ръст на банковото кредитиране в Европа, което е било улеснено от общата валута. Това предположение се демонстрира от ясната статистика на Банката за международни разплащания: до 2002 г. кредитирането на европейските банки през граница в местна валута /т.е. основно за другите страни в еврозоната/ е за около 2 трлн. долара – и стига почти 8 трилиона към септември 2007 г., спадайки под 7 трилиона към началото на 2011 г.

Историческият анализ сочи, че има два скока на кредитирането – първият е през 1999 г. с въвеждането на еврото, а вторият е след 2002 г. паралелно с бума в недвижимите имоти в Испания и Ирландия, както и с експанзията на европейските банки в Централна и Източна Европа.

Какво накара европейските банки да се държат така? Премахването на валутните несъответствия в банковите баланси с въвеждането на еврото позволи на банките да теглят свободно кредити от страни с излишък и така да финансират своята главоломна експанзия. Толерантните правила на Базел II за банковия капитал и управлението на риска премахнаха всяка регулативна пречка пред експанзията. Впрочем Базел II само узакони практиките, които банките в Европа прилагаха след 1988 г.

Сравнено с други измерения на икономическата интеграция в Европа, сливанията и придобиванията през граница останаха по-скоро изключение, отколкото практика. Това е един от парадоксите на европейската интеграция. С въвеждането на еврото „парите“, т.е. банковите кредити течаха свободно през граници, но активите на банките останаха локални и немобилни. Тъй като балоните бяха локални, но парите са течни, течащи, европейската банкова система се оказа уязвима, след като банките започнаха деливъридж.

Това е в основата на твърдението на професор Хюн Сонг Шин, че европейската криза на първо място е банкова криза, и чак на второ място криза на суверенния дълг.

Хипотезата за „купищата банки“ е по-точна перспектива, според него, от хипотезата за „купищата спестявания“, при обяснение на европейската криза. Европейската криза е класическа двойна криза, която комбинира банкова криза с понижение на пазарните активи, което от своя страна допълнително задълбочава банковите проблеми. При двойните кризи на нововъзникващите пазари през 1990-те години, банковите кризи се смесиха с валутни кризи. Европейската криза от 2011 комбинира банковата криза с криза на суверенния дълг, като финансовият стрес засилва банковата криза.

„Банковото наводнение“ на Европа е част от глобален феномен, описан в скорошна лекция на Мъндел и Флеминг в МВФ. Европейските глобални банки на практика са издържали „сенчестата банкова система“ в САЩ, като са теглили кредити в долари от паричните пазари и са ги отдавали обратно на заем на домакинствата в САЩ, чрез покупка на секюритизирани вземания от щатски кредитори.

Присъствието на европейски банки в търговското банкиране в САЩ е малко, но тяхното въздействие върху общите кредитни условия е много по-голямо, чрез посредничеството на банковата система в сянка. Ролята на европейските глобални банки в определянето на финансовите условия в САЩ изяснява важността от това да се следят брутните капиталови потоци и начинът, по който те влияят на кредитните условия. Големите брутни потоци от Европа не се проследяват от текущата сметка, която демонстрира само нетните потоци.

В годините след 2002 г. и преди 2008 г. е налице масивен отлив на капитали от САЩ с посредничеството на банковия сектор, които след това влизат обратно в САЩ чрез покупка на ценни книжа – но не ДЦК. Клоновете на европейските банки в САЩ силно повишиха брутния отлив на капитали чрез набиране на капитали от паричния пазар на едро в САЩ и насочването им към централите. Да си припомним, че клоновете на чуждите банки в САЩ се третират като щатски, а не чужди банки, тъй като платежният баланс се базира не на националност, а на резидент.

Изглежда обратният поток – кредитирането към САЩ от европейските банки с помощта на сенчестата банкова система – е изиграл решителна роля за кредитните условия в САЩ в навечерието на ипотечната криза. Все пак, тъй като еврозоната има приблизително балансирана текуща сметка, докато UK е дефицитна страна, техните колективни нетни капиталови потоци спрямо САЩ не изразяват въздействието на техните банки върху кредита в САЩ.

Разликата между нетни и брутни потоци е класическа тема в международните финанси, но заслужава ново внимание, тъй като приема нови форми. Ще се объркаме, ако гледаме само текущата сметка, твърди професорът от Принстън. Политиците са тези, които се интересуват от нетните капиталови потоци – и с право. Настоящите дисбаланси пречат на глобалното търсене. Но все пак за САЩ текущата сметка не показва всичко в кредитния процес. Вместо глобалните купища спестявания, по-благонадеждно обяснение на кризата дават „глобалните купища банкиране“.

Изводът от всичко: със задълбочаването на европейската банкова криза, деливъриджът сред европейските глобални банки ще се задълбочи. Това ще има отражение далеч не само за еврозоната, но и за кредитното предлагане и капиталовите потоци в САЩ и в новите икономики. Както излишъкът от банков кредит наду балон, така недостигът от капитал може да има опустошителни последици – особено в новите пазари на централна и източна Европа, успокоява ни икономистът.

Пускам мнение на съблогър, с чиито мнения по други теми - съм меко казано несъгласен, но тук мнението почти изцяло съвпада с моето:

Автор: kushel

Няколко думи: В момента Северна Корея е във вниманието на световните медии. След многото лъжи, които редовно слушаме от нашите (?!?) медии, вече предпочитам да не бързам да вярвам, преди да прочета поне няколко мнения по въпроса. За Ирак ни лъгаха. За Либия също. В Сирия имам търговски партньор. И за там лъжат. Въобще нас непрекъснато ни лъжат. Днес казаха, че 6% от българите живеят щастливо.  Виж това може и да е вярно. Направихме си държава за 6%. Хайде да не разтягам. Тук, отдолу има информация от нета. Ако искате вярвайте и ако не, вярвайте на бТВ. Сега е "демокрация". Всеки да вярва в каквото си иска. 
     Имам само една забележка. Като сме толкова големи демократи, защо не оставим хората да живеят по начин, по който им харесва на тях. Това което правим ние, заедно с НАТО и американците е БОЛШЕВИЗЪМ. Те (севернокорейците), не ни карат да живеем по техния модел. Ние искаме да им натрапим нашия.

Тук намерих един съвсен неутрален репортаж. Показва честно и добрите и лошите страни на тоя режим. Ако го изгледате с търпение, ще добиете една реална представа за нещата. Вярно, че за нас всичко изглежда необичайно, но хората там са щастливи. Това е истината. А защо-не мога да кажа.




Северна Корея

     85% от територията на Северна Корея е планинска. Населението е около 22 млн. КНДР се намира под постоянен военен, политически и икономически натиск от страна на САЩ и техните марионетки. Въпреки всички тези неблагоприятни условия, корейският народ под ръководството на Корейската трудова партия и Ким Чен Ир абсолютно самостоятелно, опирайки се на собствените сили (идеята Чучхе), отстоява своята независимост и право на живот според разбиранията си, и извоюва следните успехи:

• гарантирано право на труд и на отдих за всички;
• абсолютно безплатни жилища за всички;
• общество без данъци; (Другите такива, са в бившия Ирак на Саддам Хюсеин и в настоящата Сирия - на Башар Асад. Автора на блога)
  
• безплатно здравеопазване и образование;
• училище във всяко село;
• болница във всяко село.

Малко прекалено, бих казал, но те, азиатците поначало са малко непонятни за нас.

Повече може да прочетете тук:

http://patepis.com/?tag=%D1%87%D1%83%D1%87%D1%85%D0%B5


Основни принципи на Чучхе

Чучхе набляга на човека като основна конструктивна и свързваща единица на материалния свят, а също така и негов господар. Според чучхе Бог и нематериални сили не съществуват (Една от малкото негативни прилики с 45 годишния комунизъм в България, освен тоталитаризма. Забележете обаче, че другия основен негатив и извращение против Природата - интернационализма, националния нихилизъм и отричането на териториалните ревизии в полза на отнети от страната исторически и етнически граници, ако тя граничи сама със себе си, а също васалната зависимост от "велика сила", било Китай или СССР - просто липсват! А често ни се прави сравнение, между "чухче" в Северна Корея и интернационалния комунизъм в България... Няма го разбира се и дълговото робство спрямо чужди банки, нито златния и валутен резерв на страната е извън нея, а също и тази страна НЕ Е длъжник на никого, като сама имитира валутата си. Това прави практически невъзможно, тази страна да е подчинена вътрешно или външно на световната англо - ционска банкова престъпна шайка - виновничка за кризата и на различни интернационални тайни общества или секти, освен отсъствието на каквито и да е чужди капитали, макар и такова на национални - което разбира се е донякъде полседното "нож с две остриета", че държавата е 100% монополист на всичко. Драконовските мерки обаче и жестоките наказания, изключват напълно корупция и злоупотреби, както и изграждането и утвърждаването във висшата номенклатура на тайна капиталистическа монополна олигархия, като у нас - проявила се 1989-а! Автора на блога); самата Вселена е чисто и просто продукт на определени физически обстоятелства и закономерности, а възникването ѝ е станало случайно. Човекът също е случайно появил се, но за разлика от останалите форми на живот — растения и животни, той осъзнава самият себе си, съзнателно развива своите възможности и подобрява своят начин на живот. Животните и растенията се нагаждат към околната среда, следвайки своите инстинктивни потребности; противно на тях, човекът подчинява околната среда, за да развие собствените си замисли, да усъвършенства уменията си и да задоволява потребностите си, както пожелае. С оглед на тези схващания чучхе поставя елементът човек в центъра на своя мироглед.

 

На теоретично ниво, елементите, дефиниращи човекът като най-съвършената форма на живот, са:

• Себеосъзнаване
• Креативност
• Независимост (чхачжусън) — тази дума се прилага в много различни смисли в зависимост от контекста; най-често се касае за независимост на мисленето и духа;

На практическо ниво, т.е. атрибутите на чучхе-държавата следва да бъдат:

• Независима политика (чхачжу)
• Самодостатъчна икономика (чхарип)
• Самостоятелна отбрана (чхави)
• Мобилизиране и сплотяване на масите

Основна линия в изграждането на чучхе за всяка страна е нагаждането ѝ към местните икономически и културни особености. Отличителна черта на идеологията е, че освен традиционните за всички производни на марксизъм-ленинизма течения, освен селяни и работници понятието "народ" се дефинира и от самувон, или т.нар. "трудова интелигенция" — учители, професори, образовани бюрократи, писатели и т.н. По този начин образованието се нарежда като трети базов компонент на социалното и икономическо развитие, редом с промишлеността и земеделието.

 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D1%83%D1%87%D1%85%D0%B5



Без коментар.

И още един факт - цитиран от видимо враждебната към Северна Корея (КНРД) "Уикипедия", който е пропуснат по - горе (Дали заради атеизма и тоталитаризма наистина е изолирана Северна Корея и ни е сочена, като една от няколкото основни "уникални злини" понастоящем в света - редом с Иран, Сирия, Беларус и Венецуела?!):

"Страната е силно централизирана и е под автократичното управление на Ким Чен Ир. Той е и върховен главнокомандващ на въоръжените сили, и има огромно влияние върху всички сектори на държавната власт. През 70-те години Ким Ир Сен започва да се дистанцира както от марксизъм-ленинизма на Съветския Съюз и Източния блок, така и от маоизма на Китай. Според него тези системи пораждат желание за „слагачество“ в човека, а СССР и Китай рано или късно ще се отклонят от идеите на комунизма и ще се поддадат на капитализма. Така Ким разработва нова идеология — чучхе. Тя представлява комбинация от традиционни корейски ценности, национализъм, част от идеите на марксизма и няколко концепции, заети от Прусия, и изповядва самодостатъчност и пълна икономическа, политическа, културна и военна независимост. Това полага началото на политическата и икономическа изолация на КНДР, която продължава и в наши дни. Липсата на участие в световната политика и икономика са причината много медии да наричат Северна Корея „отшелническо царство“ — прякор, даван на Корея по времето на династия Чосон.^[42][43][44]"

bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%8F

Автор: juliannikolov

Тони КАРТАЛУЧИ*

           Какво ли биха казали американците, ако един прекрасен ден открият, че някои от политическите им партии се финансират с китайски пари, избирателните участъци в страната се контролират от китайски наблюдатели, а подкрепяни от Пекин кандидати прокарват интересите на Китай на американските избори? Вероятно, моментално биха поискали съдебни процеси за виновните по обвинения в мошеничество, организация на бунт и дори национална измяна, с присъди между десет години и доживот (дори може би смъртно наказание), а пък по-радикално настроените биха призовали за започване на военни действия в отговор на подобна намеса, която лесно би могла да се приеме за акт на агресия.

Действително, опитите за осъществяване на подривна дейност на територията на чужда държава и/или намесата в нейните избори са своеобразен акт на агресия. А горчивата истина е, че именно такива агресивни действия осъществява от десетилетия насам по цялото земно кълбо американското правителство, използвайки за целта т.нар. „неправителствени организации” (НПО). Всъщност, цялата днешна „арабска пролет” представлява своеобразен геополитически пожар, подпален с активната помощ на обширната мрежа от НПО, подкрепяни от големите западни държави.

В публикуваната преди време в „Ню Йорк Таймс” статия, озаглавена „САЩ помогнаха за избухването на арабските бунтове”, този факт открито се декларира, като се визират „групи хора и отделни лица, непосредствено участвали в бунтовете и масовите протести, призоваващи за реформи в региона, включително египетското „Младежко движение 6 април” или „Центърът за човешки права в Бахрейн”. Освен това, такива низови активисти, като йеменския младежки лидер Инстар Кади, преминаха подготовка и бяха финансирани от Международния републикански институт (International Republican Institute), Националния демократически институт (National Democratic Institute) и фондацията Freedom House – неправителствена организация за човешки права, създадена във Вашингтон.

Списание Times продължава обясненията, посочвайки, че «Републиканският и Демократическият институти са слабо свързани с Републиканската и Демократическата партия. Всъщност, те бяха създадени от американския Конгрес и се финансират от «Националния фонд за демокрация» (National Endowment for Democracy), създаден през 1983 за да разпределя грантовете, предназначени за прокарване на демокрацията в развиващите се държави. Националният фонд получава от Конгреса около 100 млн. долара годишно. На свой ред, Freedom House също получава по-голямата част от своите средства от американското правителство и най-вече от Държавния департамент.

Същите НПО изиграха наскоро ключова роля в Мянма, блокирайки изграждането на мега-язовир, който би помогнал за развитието на селските райони в страната, произвеждайки електроенергия за вътрешни нужди и износ и улеснявайки напояването на околните земеделски земи. Пак те в момента генерират социално напрежение в Тайланд, опитвайки се да улеснят премахването на 800-годишния независим политико-социален модел, който в продължение на векове се съпротивлява на посегателствата на Запада. Налице са също документирани доказателства за опитите на въпросните НПО да дестабилизират правителството на Малайзия и улеснят идването на власт на смятания за „креатура на Международния валутен фонд” Анвар Ибрахим.

В Русия и съюзната и Беларус същата тази мрежа от финансирани от САЩ неправителствени организации се опитаха да стартират т.нар. „белоруска пролет”, целяща свалянето на държавния глава Александър Лукашенко, известен като твърд противник на „пълзящата експанзия” на НАТО към белоруските и руските граници. Малко по-късно, самата Русия също се сблъска със заговора на въпросните НПО, опитващи се поставят под контрол редица местни политически институции.

Дългата борба на Русия с финансираната от САЩ подривна дейност

Не за първи път Русия се сблъсква с тази коварна «пълзяща експанзия» от чужбина. След разпадането на Съветския съюз, в постсъветското пространство се формира своеобразна територия без закони, свободна за всички, където започнаха да проникват чужденците, опитващи се създадат там свой собствен ред от хаоса. Една от водещите роли в този процес изигра руският милиардер – олигархът Михаил Ходорковски, който създаде Фондацията „Отворена Русия”, в чиито Съвет на директорите беше включен знаковият представител на западния корпоративен елит Джейкъб Ротшилд, а пък Хенри Кисинджър стана председател на Съвета.

Днес на всички вече е добре познат планираният сценарий – Ходорковки и мрежата, финансирани от чужбина НПО се опитаха да консолидират в ръцете си и да предадат богатствата на Русия, както и властта в нея и съдбата на народа и, в ръцете на Уолстрийт и глобалната Лондонска „корпорации”. Русия обаче не се оказа съвсем беззащитна. Реакцията и беше твърда и разрушителна – Ходорковски се оказа в сибирски затвор, където е и днес, а другите олигарси, обслужващи западните интереси, се пръснаха, подобно на хлебарки, в Лондон или Ню Йорк. В отчаян, но напразен опит, да представят усилията на Русия да съхрани националния си суверенитет, като „нарушаване на човешките права”, Уолстрийт и Лондон формираха внушителна група за правна защита, начело с адвоката глобалист Робърт Амстердам, който наред с Ходорковски, защитава и друг потърпевш от опитите на Уолстрийт да постави свои марионетки начело на властта във всички точки на света – бившия тайландси премиер Таксин Чинават.

Съвсем наскоро, в навечерието на парламентарните излори в Русия, Агенция Франс прес твърдеше, че финансираните от Националния фонд за демокрация НПО, като „Голос” и интернет-сайтът slon.ru, където редовно се публикуват статии на намиращия се в затвора Ходорковски, са били атакувани с цел да им се попречи, веднага след изборите, да публикуват предварително подготвена информация за тяхната „масова фалшификация”. Франс прес обаче не обясни, защо следва да се вярва на опозиционните групи и финансираните от чужбина НПО, които са пряко заинтересовани от това партията на Путин „Единна Русия” да не спечели чиста победа на изборите.

Впрочем, на официалния сайт на „Националния фонд за демокрация” можем да открием поразително много бъркащи се в чуждите работи НПО, които действат на територията на Руската Федерация. Между другото, „Голос” е само една от многото НПО, финансирани от правителството на САЩ, контролирани от американското посолство в Москва и използвани за намеса във вътрешните работи на тази суверенна държава. Както съобщи в тази връзка Агенция Франс прес: „премиерът Владимир Путин, чиято партия „Единна Русия” спечели изборите на 4 декември, но ще има значително по-малко от преди присъствие в Държавната дума, разкритикува неправителствените организации, като „Голос”, като ги сравни с Юда, предал навремето Христос”. Всъщност, „Голос” наистина предава руския народ, приемайки пари от чужбина, опитвайки се да реализира чуждестранни планове и маскирайки се като „демократична организация”.

Между другото, действията на „Голос” напълно копират режисираната от Вашингтон „арабска пролет”, включително с качването онлайн на т.нар. „Карта на нарушенията” – сайт, в който се публикуват измислени данни за „мошеничества” в различни райони на Русия, като целта е да бъде ерозирана легитимността на предстоящите президентски избори, които най-вероятно ще бъдат спечелени от Путин. Самата ръководителка на „Голос” Лилия Шибанова характеризира т.нар. „Карта на нарушенията” като място, където всеки може да качва каквато си иска информация или примери за нарушения при провеждането на изборите. Тоест, въобще не става дума за реални доказателства, а за поредния пример за тактиката на манипулиране на общественото мнение в разгара на вълненията, обхванали целия свят, реализирана от финансирани от чужбина организации. В подобен момент, събираните необосновани твърдения за злоупотреби, насилие и нарушаване на „човешките права”, по-късно могат да бъдат използвани от западните правителства с цел да бъде оказан натиск (дипломатически или военен) върху определени „целеви” държави (Либия и Сирия са такъв пример).

Също като в Беларус, където вицепрезидентът на „Международната федерация за човешки права”, спонсорирана от „Националния фонд за демокрация”, и организатор на финансирания от чужбина бунт в тази източноевропейска страна, беше осъден на 4 години затвор, в Русия правителството вече открито посочва имената на предателите. Между другото, подобна беше и ситуацията в Малайзия, чието правителство разобличи т.нар. Движение „За прозрачни и честни избори” като заговор на чуждестранни корпоративни и финансови интереси, насочени към дестабилизация на ситуацията в страната и улесняване идването на власт на прозападно ориентиран режим, начело с американското протеже Анвар Ибрахим.

Подривните действия срещу Русия и ролята на посланик Майкъл Макфол

Във връзка със случващото се, Русия вероятно ще трябва да обърне по-сериозно внимание на активността, демонстрирана напоследък от посолството на САЩ в Москва, както и на наскоро одобрения за посланик Майкъл Макфол, който е член на Съвета на директорите на Freedom House и „Националния фонд за демокрация” (както е известно, и двете НПО открито се месят във вътрешните работи на Русия).

В други свои публикации вече съм коментирал, как редица представители на корпоративно-финансовите кръгове открито лобираха за назначаването на Макфол за посланик в Москва. Така, Института Брукингс наскоро публикува своеобразна „препоръка” за Макфол, озаглавена „Дайте на следващия американски посланик в Русия достатъчно мощен инструментариум за защита на човешките права”. Още в самото заглавие на този материал личи неговата неискреност, тъй като, както е добре известно, понятието „човешки права” традиционно се използва за поставянето на американските интереси над тези на Русия. Написаната от водещата фигура в Института Брукингс Робърт Кейган и президента на Freedom House Дейвид Крамър част от този „опус” започва с призив към Сената на САЩ незабавно да утвърди кандидатурата на Макфол за посланик в Москва. Така, Кейган и Крамър твърдят, че САЩ трябва да дадат на Макфол пълномощия за „санкции” против руските държавни чиновници, обвинени в нарушаване на човешките права. Ако се съди по досегашното развитие на отношенията между САЩ и Русия в тази сфера и, в частност, по открития и почти фарсов поход на Робърт Амстердам в защита на намиращия се в затвора негов клиент Михаил Ходорковски, можем да предположим, че въпросните „нарушения” вероятно ще включват и вкарването в затвора на едни или други политици или финансисти заради тежките престъпления, извършени от тях на служба на американските корпоративно-финансови интереси.

Във въпросното послание на Института Брукингс се изброяват „заслугите” на Макфол, като например: „прокарване на демокрацията” (разбирай, намеса във вътрешните работи на други държави), срещи с представители на „гражданското общество” в Русия (разбирай, сговор с финансираните от САЩ неправителствени организации и лидери на политическата опозиция), както и отличните му отношения с активистите на руската опозиция, работещи във Вашингтон. Посочва се, в частност, колко важно е бързото назначаване на Макфол за посланик в Москва за да може той да даде собствената си „оценка” на предстоящите в Русия избори. Макар че в посланието това не се споменава, лично аз съм сигурен, че още през следващите месеци „прокарването на демокрацията”, с което ще се заеме Макфол, ще бъде озвучено в медиите от името на някои руски политически партии. 

За да разсеят всички съмнения относно това, как в Института Брукингс тълкуват „нарушенията на човешките права”, Кейган и Крамър дават пример с британския финансист Сергей Магнитски от Hermitage Capital Management, която макар че работи най-вече на руския пазар много държи централата и да бъде на Каймановите острови. Както е известно, Магнитски беше арестуван за неплащане на данъци и данъчни измами и пратен в затвора, където по-късно почина. Както можеше да се очаква, сега САЩ и Великобритания се опитват да изкривят обстоятелствата на смъртта на Магнитски с помощта на финансираната от тях Фондация Redress, чиято централа е в Лондон. Изпратения от нея в ООН доклад е поредния класически пример за това, как темата за „човешките права” може да бъде насочена против определена държава и да се използва в интерес на Запада. Всичко това дава известна представа, какво можем да очакваме, когато Макфол се развихри в Москва, реализирайки англоамериканската стратегия на глобална дестабилизация.

Кейгън и Крамър лансираха кандидатурата на Макфол за този пост с цел по-нататъшната намеса във вътрешните работи на Русия и дестабилизиране на ситуацията в съседните и държави, така че да се попречи на възраждането на Русия като суверенна световна сила, както и за да се разиграе картата на т.нар. „стратегия на глобалното напрежение”,  принуждавайки притиснатите развиващи се държави да се консолидират в своеобразен „съюз” за да се противопоставят на откритите атаки на Запада, който обаче, на един по-късен етап, да бъде кооптиран и интегриран в доминирания от САЩ „нов световен ред”. При всички случаи, Макфол очевидно не олицетворява идеалите, принципите или законите на американския народ или Конституцията на САЩ, нито пък е представител на универсалните ценности, свързани с уважението към националния суверенитет. Утвърждаването на кандидатурата му от Сената на САЩ демонстрира двуличието на сенатския Комитет по международни отношения и задълбочаващото се разминаване между него и волята и стремежите на избралите го американци. Макфол олицетворява корпоративно-финансовите елити и плановете им за изграждане на т.нар. „нов световен ред” (разбирай, империя), жертвайки още повече американски животи и американски пари и позволявайки на изключително богатия елит да доминира тотално над прогресивно обедняващото американско мнозинство.

Разяснявайки, какви са на практика „пълномощията” и намеренията на Макфол, както и за кого и защо работи той, и систематично бойкотирайки и освобождавайки се от потребителския мироглед, който се оказва най-подходящото „гориво”, захранващо мощта на корпоративно-финансовата олигархия, можем да коригираме това очевидно и все по-разширяващо се разминаване между онова, което наистина е най-доброто за Америка и това, което искат олигарсите, стремящи се да господстват над нас, обикновените американци.

Междувременно, Русия, както и все повече други държави, вече не се боят открито да посочат и привлекат към съдебна отговорност агентите, действащи на тяхна територия и финансирани с парите на американските данъкоплатци, които подстрекават към бунт срещу собствените си правителства. Време е нещата да се променят. Хората на Запад трябва да принудят собствените си правителства да се отчитат пред обществото. Също както развиващите се държави започват да разобличават и арестуват участниците в този глобален заговор, така и Западът трябва да започне да разобличава лицемерието на адептите на тази програма за действия, а именно – лидерите и ръководствата на организациите, планиращи подобни действия и осигуряващи средствата, използвани за тази глобална дестабилизационна игра, принуждавайки ги да понесат съответната отговорност за използване парите на данъкоплатците за финансиране на политически хаос в чужбина, докато икономическият и социален разпад се стоварва върху американците и европейците в собствения им дом.


* Авторът е американски геополитически анализатор, специалист по проблемите в Азия. През последните години живее в Банкок, Тайланд. Статията е публикувана в канадското издание Globalresearch.
 

Превод Нако Минчев

http://www.bas-bg.org/new/ruski_izbori.html

Автор: krizata

След има-няма и четири години, най-накрая на охранените чиновници от световния мейнстрийм започва да им става ясно, че днешната икономическа криза не е обикновена циклична, а тежка системна криза, непозната досега в историята на капитализма.

Чудесна статия по този повод публикува в worldcrisis.ru моят колега и приятел Михаил Хазин!

Господа, управляващи съдбините на Отечеството, може би е време да изпратите на заслужен отдих шарлатаните и врачките, които досега са Ви обяснявали за икономиката?

Само тъпият инат да признаете грешките си може да ви накара да продължите да слушате пишман-експертите си до вашия пълен личен провал!

____________
N.B. Кликвайки, върху оцветения в синьо текст, Вие преминавате към съответния линк.

Виж 1 снимка Френският външен министър Ален Жупе (вдясно) прие председателя на парламентарната външна комисия в Турция Волкан Бозкър
Сн.: EPA/БГНЕС

•  
•  
•  
•  

Турският министър на европейските въпроси днес загатна за възможността за ответни мерки срещу френските предприятия, които всеки турски гражданин може да наложи, в случай че Франция приеме проектозакона за криминализирането на отричането на геноцидите. В четвъртък предстои обсъждане от френския парламент на законопроекта, според който всеки във Франция, който публично отрича геноцида, е застрашен от присъда на една година затвор и глоба от 45 хиляди евро. Очаква се мярката да бъде одобрена.

Макар да признава, че в периода 1915 и 1917 г. са починали близо 500 000 души, Турция ги смята за жертва на обстоятелствата по време на Първата световна война, а не за жертви на геноцид. Франция обаче призна този факт за геноцид.

„Турският народ е емоционален и реагира на случващото се. В миналото сме виждали, че народът може да изиграе роля, като избере магазина, в който пазарува, мястото, от което купува бензина си, млякото, което купува, самолетът, който хваща”, заяви министър Егемен Багиш, цитиран от АФП и "Фокус".

Запитан за стоките, които може да станат обект на санкции от страна на турските потребители, Багиш заяви: „Козметика, парфюми, облекла... Моите съотечественици са достатъчно умни, за да направят разликата межди вносните продукти и произведените в Турция стоки”.

По-рано френският министър по европейските въпроси Жан Леонети заяви, че арменският геноцид е „факт от историята”, предаде АФП.
„Днес всички хора трябва да са просветлени и смели, поглеждайки към историята си. Минаха почти 100 години от арменския геноцид, отговорните са мъртви, това е просто въпрос на признаване на факт от историята”, заяви Леонети пред френско радио.

Турският президент Абдуллах Гюл и турската делегация, която пристигна във Франция да лобира срещу закона, вчера предупредиха, че приемането му ще предизвика дипломатическа криза и икономически последици.

Париж обаче напомни, че Турция е член на Световната търговска организация и че е обвързана с Европейския съюз чрез споразумение за митнически съюз. Тези два правни ангажимента предполагат недискриминативно поведение към предприятия от Европейския съюз, отбеляза той.

На среща с турски парламентаристи в Париж френският външен министър Ален Жупе изрази увереност, че двете страни ще преодолеят сериозния спор, който ги противопоставя една на друга, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

dir.bg

news.bg

© BGNES

Президентът на Европейския съюз Херман ван Ромпой обеща да се инжектират пари в Международния валутен фонд и да се наложат стриктни правила за овладяване на дефицита, като част от последните приети мерки за спасяване на Еврозоната.

Той заяви, че държавите от „Еврозоната и другите членове от ЕС ще имат за цел да предоставят допълнителни ресурси - до 200 милиарда евро, които да бъдат внесени в Международния валутен фонд".

Държавите от Еврозоната и другите 6 члена от ЕС - сред които и България, ще обсъдят и потвърдят в рамките на 10 дни план за осигуряването на допълнително ресурси за Международния Валутен фонд, които ще възлизат до 200 милиарда евро (270 милиарда долара) във формата на двустранен заем.
Това ще подсигури МВФ и той ще има адекватни ресурси  за справяне с кризата. Надяваме се на паралелни вноски от страна на международната общност, се казва в приетия тази нощ документ.

Междувременно обаче стана ясно, че и Унгария - както Швеция и Чехия, се е съгласила споразумението да бъде разгледано от парламента, така че на практика единствено Великобритания остава извън договорката, тъй като иска гаранции, че промените няма да засегнат финансовия сектор на страната.

„Увеличаваме нашите финансови ресурси, за да се справим с кризата пред която сме изправени", каза Ромпой, допълвайки, че парите ще се използват за подпомагане на закъсалите страни от Еврозоната.

По-късно германският канцлер Ангела Меркел заяви на брифинг след срещата на ЕС, че Еврозоната може да осигури до 150 млрд.евро под формата на нови двустранни заеми за МВФ.
Думите на Меркел означават, че за България и останалите 8 държави, които са извън Еврозоната остават да бъда внесени в МВФ 50 милиарда евро.

Ромпой обяви, че Европейският механизъм за стабилност ще започне да работи по-рано от предвиденото - юли 2012 година.

По отношение на дългосрочната политика в съюза Ромпой изтъкна, че страните на срещата на върха са се съгласили за налагането на строга бюджетна дисциплина.

Тези, които нарушават правилата „автоматично" ще получават наказания за това, че не спазват дефицитната граница от 3%от БВП, каза Ромпой.

Припомняме, че бюджетният пакет, който беше приет тази сутрин трябва да влезе в сила от юли 2012 г и да ограничи дефицита в Еврозоната до 0,5% от БВП на единния валутен съюз.

Според много анализатори най-добрият начин за справяне с финансовата криза е обединяване на дълга на Еврозоната или пускането на общи еврооблигации, но все още много лидерите са против тази идея.

„Не постигнахме споразумение по този въпрос. Ще го дискутираме, надявам се, в по-спокойна обстановка", подчерта той.

http://30dumi.eu

Костов: България не може да спаси еврото

Спасяването на еврото не зависи от българските политици, коментира в „Годината“ на Дарик лидерът на ДСБ Иван Костов. По думите му България е най-бедната страна в Европейския съюз и от нея не може да се иска да спасява другите. Затова родните политици трябва да се обединят около защита интересите на страната. Костов отново призова за национален дебат по финансовата стабилност на държавата заради случващото се в Европа.

Според Иван Костов икономическата криза от последните три години е породена от политическия популизъм. Дебатът за спасяването на еврото създава тревожна обстановка в България: „Защото, ако не се защити еврото, през валутния борд у нас ще нахлуе инфлация. Хората затова казват какво да правя с депозитите си, с кредитите си, защото усещат, че през специалните механизми, с които България е скачена, с европейските дългова криза и с европейската криза на еврото, това непременно ще резултира в България“.

Костов отново предложи да има дебат за финансовата стабилност на държавата трябва да предупреди своите граждани, особено бизнеса: „Бизнесът е в състояние да вземе добро решение за себе си. Гражданинът, фамилията, семейството може да го направи добре, ако е добре ориентиран за това какво ще се случи, а не по този начин мълчейки или подхвърляйки теми, които не са темите на хората“.

Бившият премиер отново посочи, че България няма нужните 3.5 млрд. лева за участие в спасителния план на еврото: „Ние просто ги нямаме. Да не забравяме, че сме най-бедната страна в Европейския съюз. От най-бедните не може да се изисква да бъдат солидарни, да спасяват други. Това дали ще се спаси еврото или няма, дали ще се реши дълговият проблем на Гърция, Испания, Португалия и прочие или няма, то не зависи от мен, от българските политици и институции. Това не е специално нашият проблем, това не е нашата среща със съдбата“.

Според Иван Костов премиерът Бойко Борисов трябва да се изправи пред парламента и да представи икономическата програма, която ще защити интересите на България.

Подобни статии:

• Костов: България няма да влезе в Шенген до края на годината "До края на годината България няма да влезе в Шенген", каза днес ...
• Костов: Доган е недосегаем Нека да си свършат работата правозащитните органи и прокуратурата и да вървят ...
• Иван Костов: Подставено лице пере пари на върхушката Доган – Dnevnik.bg Костов припомни още пред БиТиВи, че е изпратил вчера писмо до комисията ...
• Не вървим по верния път Според лидера на ДСБ Иван Костов България не успява да намери верните ...
• Филчев: „Групата на Костов извърши криминалната приватизация“ Една клеветническа кампания има срещу мен, организирана от същите хора, които ...
• Интервю | Иван Костов: Нова по-малка криза е по-вероятна, отколкото растеж | Влизането на България в еврозоната е силният начин да бъдат спрени опитите на Русия и Турция да хазяйничат в нашата страна, казва лидерът на ДСБ Иван Костов. – Dnevnik.bg Влизането на България в еврозоната е силният начин да бъдат спрени ...

Прочетохте и това:

• Филчев: „Групата на Костов извърши криминалната приватизация“ Една клеветническа кампания има срещу мен, организирана от същите хора, които ...
• Костов: България няма да влезе в Шенген до края на годината "До края на годината България няма да влезе в Шенген", каза днес ...
• Интервю | Иван Костов: Нова по-малка криза е по-вероятна, отколкото растеж | Влизането на България в еврозоната е силният начин да бъдат спрени опитите на Русия и Турция да хазяйничат в нашата страна, казва лидерът на ДСБ Иван Костов. – Dnevnik.bg Влизането на България в еврозоната е силният начин да бъдат спрени ...

 

(От последната препратка тук, читателите могат да видят, какво казва по темата същия този Костов - на 08.02.2010. Автора на блога)