2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Зачатие на св. Анна, когато тя зачена Пресвета Богородица
The Conception by St. Anna of the Most Holy Theotokos
Празнува се на 9 декември
Празник. Разрешава се вино и елей
Благовещение на св. Анна. Мозайка от църквата "Иисус Христос Спасител в Хора" (Кахрие Джами) в Истанбул
Тропар, глас 4Днес оковите на безчадието се развързват,
защото Бог, като чу Иоаким и Анна, повече от надеждата,
явно им обеща да се роди Отроковицата, от която се роди Сам Неописаният,
Който, станал Човек, повели на ангелите да й викат:
радвай се, благодатна, Господ е с тебе.
Вселената празнува днес Анниното зачатие,
дадено от Бога, защото тя роди родилата не изказано Словото.
Дълго време Йоаким и Анна нямали деца. Освен личната си мъка трябвало да понасят и обществения укор, тъй като бездетството, считано за Божие наказание, не се посрещало със съчувствие. С молитва и надежда дошла вестта за дългоочакваната рожба, която ще бъде наречена Мария.
Още от началото на VII век за него има написан специален текст и беседа от св. Андрей Критски - автор на църковни молитви и химни. В текстовете на това богослужение четем думите, вложени в устата на Анна:
"Радвайте се заедно с мен, всички колена Израилеви! Аз нося рожба до сърцето си. Спасена съм от укора за бездетството ми. Тъй беше угодно на Бога, който чу молитвата ми, излекува болката ми и ми даде каквото сърцето ми желаеше."
Така преданието е допълнило евангелския разказ, без да му противоречи, като по един естествен и много човешки начин е запазило спомена за семейството на нашия Господ.
Църквата почита света Анна няколко пъти в годината:
- на 8 и 9 септември, когато празнуваме Рождеството на Пресвета Богородица и възпоминаваме Нейните родители - свв. Иоаким и Анна,
- на 9 декември, днес, когато празнуваме Зачатието на Пресвета Богородица от св. Анна
- на 25 юли - денят на успението (смъртта) й.
Стенопис от XI-XII в. в църквата "Св. Георги Победоносец" (Ротонда) в София.
Виж също:
- Св. праведни богоотци Иоаким и Анна
- Рождество Богородично
- Въведение на Пресвета Богородица в храма
- Православен календар за текущата година
Всеки път, когато си помисля, че наистина няма как да паднем по-ниско и бг реалността ме оборва. Човек би си помислил, че след простестите, и скандалният разговор с протестиращите, министър Игнатов ще се кротне и ще се признае за победен, но уви. Всъщност не бива да се изненадваме, той вече е притиснат до стената и като всяко куче, му остава само да хапе, за да се опита да се защити.
Защото последната проектна сесия е скандална, злоупотребите с проектите са явни и отричането на фактите е просто невъзможно с цивилизовани средства. Затова на ход дойде компроматната война и омаскаряването.
Говоря за следното СКАНДАЛНО интервю на министър Игнатов с Емил Кошлуков в телевизията на управляващите ТВ7. Който има сила, да го изгледа.
Просто нямам думи да опиша колко ме е срам от това интервю. В началото бях бясна, но към края вече ми се плачеше. Не знам кое беше по-отвратително - дали смазването на авторитета на науката и на учените от един разбеснял се журналист очевидно нямащ никаква представа от това как се прави наука, или от пълната неспособност на министъра да осъзнае какъв автогол си вкарва и да го озапти овреме. Или може би показването на информация за проектите тенденциозно и без пълно описание на финансовите разчети и обясненията към тях (и без документи, които да доказват верността на твърденията). Или може би снимката на двамата протестиращи, изглеждащи като някакви мутри - снимка извадена от контекста на това, че тези хора са били поканени по време на протеста при министъра и естесветно не са били облечени с костюми.
За хората, които не разбира за какво е целият този шум, ще обясня накратко.
Парите за наука в България са малко. Ама наистина малко, особено в сравнение с всички останали страни в ЕС. Университетите у нас не дават пари за наука. Хората на щат си изкарват прехраната с преподаване на студенти. Проблемът или поне част от него, е че студентите в специалностите физика, химия, математика, за биологията не знам, са наистина малко. И преди да се обвинят факултетите, нека да припомня, че за пръв път тази година, СУ направи допълнително класиране заради незаети места в множество специалности. Т.е. проблемът не е във факултетите, проблемът е в това, че няма студенти. Което е логично, защото няма ДЕЦА. За справка, кандидат-студентите сега, са бебетата заченати през 1993-94-95. Едни славни за българското възпроизвеждане години. И вероятно като бройка те ще продължат да намаляват.
Та, нека да е ясно, студенти няма. По принцип няма, и това се отразява жестоко на природо-научните специалности, които не са толкова популярни. А ако няма достатъчно студенти, заплатите на преподавателите драстично намаляват. Очевидно е, че хората които искат да правят наука също трябва да се издържат по някакъв начин. Почти единствен начин за България е Фонд Научни Изследвания (ФНИ). Вярно, има и други възможности, примерно директно кандидатстване за европейско финансиране, но там българските проекти се борят с проекти от цяла Европа. Така че ФНИ е основен източник на финансиране за българската наука. Провеждат се сесии всяка година и животът продължава. Парите обаче бяха намелени драстично по време на управлението на ГЕРБ. А процентът на финансираните калпави проекти се увеличи, и тази година надмина критичният максимум. Малкото пари които бяха обявени тази година, бяха взети от абсурдни проекти. Да, гадно е като едни учени казват на други, че не стават за нищо. Но още по-гадно е когато това е истина. Когато хора обявили земята за куха, или такива изследващи отзивите от музейната дейност, получават пари предназначени за фундаментална наука. Когато фирми регистрирани същият ден като крайния срок на конкурса, със седалище апартамент в Люлин и капитал на фирмата/фондацията 5лв, взимат проекти за стотици хиляди левове. Когато хора в очевиден конфликт на интереси, си раздават на свои фирми същите стотици хиляди левове, докато проекти свързани с истинска наука предлоени от признати учени, са изхвърлени още преди да стигнат до рецензентите просто така.
Знаете ли защо министър Игнатов беше толкова мълчалив и умерен?! Защото го ХВАНАХА! Защото това са негови фирми и негови хора. Той горкичкият е искал тихо-мълком да си прибере няколко милиона, да си ги разделят и да посрещнат изборите с гордо вдигната глава. Но бесните и гладни млади учени просто не му позволиха. Защото и те също искат да ядат.
Защо си правя труда да пиша? Защото и аз съм един от тези млади учени. И ме боли да гледам сбъркания Кошлуков да се гаври с учените и да ги обвинява в престъпления, които те не са извършили. Нека да обясня нещо - всеки проект се приема с финансово разпределение и обосновка за това разпределение. Като ако парите се видят много на ФНИ, той обикновено ги реже, понякога и на половина. След края на всяка година и на целия период на договора, всички разходи се отчитат, с точност ДО ФАКТУРИ за закупено оборудване и ТАЛОНИ за заплати. А закупеното оборудване не остава за участниците, а за института от който са те. Командировъчните са също фиксирани за ден и за държава. Нищо не се харчи ей така. Щом по една или друга причина даден проект е одобрен, то очевидно са одобрили и финансовото разпределение. Тогава от къде на къде Кошлуков ще обвинява учените (конкретно тези двамата мои колеги и приятели) в злоупотреби?! И то без никаква обосновка, без документи, без нищо, въз основа на някакви цифри, които няма гаранция че той не е манипулирал. И по-важното, без да им даде право на отговор, за да обяснят или да се защитят.
Ами средствата за командировки? Че как иначе един учен да отиде на командировка, като си извади парите от джоба ли? Тогова няма да е комадировка, а екскурзия!!! Естествено е командировките да се заплащат, също както е естествено и учените да ходят на конференции. Защото именно там се прави науката, там се запознаваш с бъдещите си колеги и съмишленици, хора с които да подготвяте съвместни проекти и да пишете общи статии. Във всяка човешка дейност най-важни са КОНТАКТИТЕ. Особено когато става въпрос за малка и корумпирана страна като нашата. Страна със съсипан авторитет, за която хората само като чуят и поглеждат на другата страна. Нищо не може да замени личният контакт и впечатление и това в науката е ОСНОВНО. Защото всеки ден (буквално) излизат около 50 статии само в областта на астрофизиката. Никой не може да изчете всичките. Като не те познават, не те и цитират, като не те цитират, нямаш авторитет. Така е в науката. Само колегите на Игнатов печелят проекти със статии публикувани в български псевдо-списания, останалите от нас драпаме с нокти и зъби, за да се преборим с рецензентите и да ни публикуват статиите в истински международни списания. Събираме стотинки, буквално, за да можем да намерим финансиране за 1-2 международни конференции на година, в които да разкажем на хората с какво се занимаваме и да обменим знания. Чакаме на поредния проект, за да можем да си купим нов лаптоп, защото за голяма част от нас, това е основното работно място и от него зависи как ще си свършим работата. И пари за друго много рядко има.
Питам, с какво право, Кошлуков, ще създава в обществото представата, че ние сме някакви измамници, които ограбват българският народ, докато боклуците които съсипват държавата ни си крадат необезпокоявани пред погледа на всички!
Бясна съм! И не разбирам кога обществото най-накрая ще стане и ще защити учените си. Огромна част от тези хора могат спокойно да избягат и да си намерят място в друга държава. Но не го правят, защото обичат България и искат да живеят достойно в нея. Докога ще им се отказва това право? Докога българските учени ще бъдат тъпкани и мачкани, от разни администратори, на които видиш ли им е попречено да бездействат активно. Нима обществото не осъзнава, че когато учените си отидат, ще останат единствено тиквите. И тогава единственото бъдеще за децата ни, ще бъде навън. Това ли искаме? Медиите вече са поръчкови на 90%, за изкуство почти не се говори, а науката е омаскарявана и целенасочено смазвана. Какво бъдеще чака общество, в което няма интелигенция? Мога да ви отговоря - много много мрачно.
И ако си мислите, че това не ви засяга, че това не е вашата битка, защото и вие нямате какво да ядете, то много грешите. Това е точно вашата битка. Това е битката срещу тоталното оскотяване на нацията. Битката срещу псевдо-учените извращаващи и обиждащи науката. Тези хора, те не са пионери опълчили се срещу масовата наука - не, те са хора използващи всякакви средства, включително връзки със службите, за да се окопаят, да си изтъргуват титли и да крадат най-нагло от българския данъкоплатец, без да произвеждат НИКАКЪВ научен труд. И ако днес им се позволи те да победят, утре ще се нароят още стотици от тях, и тези хора ще преподават на нашите лекари и инженери и ще поставят в реална опастност живота на хората. Помислете добре чия страна ще вземете. Защото битката само ще погрознява.
Първите две страници от милиционерския донос...
А това е един донос от края на комунизма за разни неверници...
Становище на НДЗПЧ-Пловдив за някои от героите на милиционерския донос....
Милиционери доносничат срещу милиционери в Пловдив
Посвещава се на пловдивските полицаи – щит и меч на БКП.
Документът, с който ще ви запозная не е обичаен. Поне не и за поредицата ми, посветена на пловдивските доносници. Част е от огромния ми архив, свързан с пловдивската полиция. Ще видите как служители на вече демократичната/уж/ служба топят колегите си. С две думи – пишат доноси срещу тях с прозаичната цел да спечелят, да си осигурят един вид индулгенция, да се издигнат в тъпата им служебна йерархия. За съжаление по това време не успяха да се доберат до високи постове, но го направиха … по времето на „нашето” управление от 1997 до 2001 г. Тази е истината и не съм от ония дето ще я спестят. Нали в историята няма „ако”, има „това е положението”, както казва гуруто Светльо Игов.
Как се оказа у мен милиционерския опус на интелектуалния труд е най-логичния въпрос. Първо – това е малка част от новите доноси с уникален характер, появили се след 1990 г. и Второ – сигурен съм, че има у доста хора от тях, защото се оказа, че най-изпепеляващата страст на социалистическия милиционер е кариерата. Имах рядкото щастие или нещастие, но се оказах в епицентъра на процесите, за които след време разбрахме, че са били камуфлаж или дирижирано менте. След 13.10.1991 г. СДС спечелихме изборите и излъчихме правителство, имахме подкрепата на ДПС, притежавахме почти всички лостове на властта. Естествено, първите, които трябваше да бъдат сменени бяха старите кадри на МВР по места, в бившите РДВР-та се бяха разположили кадри от тежкия соц и местните координационни съвети на СДС тръгнаха да търсят кандидати за началници. Необяснимо и за мен процедурата се забави. И досега нямам отговор дали по вина на министъра Й. Соколов или на гл. секретар Богомил Бонев, но смените на местните гаулайтери зацикли. В Пловдив заседавахме няколко пъти, но се оказа, че на никой не му се занимава с мръсната работа – да се направят срещи с потенциални кандидати за полицейски шефове, да се проучат, да се номинират сравнително читави хора. И понеже имам афинитет към скандалните неща се заех с мисията, пък и съм мислел, че го правя за доброто на СДС – нали щяхме да променяме системата. От състава на КС в града не срещнах кой знае каква подкрепа, всеки се дърпаше или предлагаше някое име и после изчезваше/като гледам сега някои от „героите” как се развиха, къде работят, с кого са близки и си обяснявам тогавашното им поведение, а други се сдобиха и с втори имена - агентурни/, други пък се увъртаха по-скоро за клюки и интриги. По онова време бе нужно решение на координационния съвет и поне двама депутати да се подпишат, за да отиде предложението до министъра. От местния КС се включиха да помагат май само Владимир Николов и Йордан Добрев от НДЗПЧ, а от депутатите бе само Златка Русева. Искам или не станах нещо като неформален кадровик за избор на шеф на РДВР- Пловдив. И се почна една…
Откъде изтече информацията и досега нямам представа, но заподозрените можеха да бъдат само от местния КС или депутатите. От петък до понеделник, когато бях в Пловдив, в къщи се звънеше непрекъснато/нямаше мобилни телефони/, същото бе и в приемната в община „Родопи”. Все с желание за среща „по въпроса за директор на РДВР”. И преимуществено идваха полицаи с такива мераци, придружени от някой „доверен човек” – я от координационния съвет, я общинар, я депутат, я активист на някоя партия. Дифинитивно се подвеждаше разговора към същината: „АЗ съм толкова подходящ, а ония другите са такива мръсници и комунисти, нямате представа”. Взе да ми писва от кандидатите за полицейска слава, но колелото се бе задвижило, а и вестниците подклаждаха очакването за „нов директор”. Тогава чух такива неща от кухнята на местното МВР, които няма да забравя докато съм жив. То не бяха истории с партийни слагачества, то не бяха далавери, то не бяха истории с любовници и съпруги, то не бяха истории с побоища, кражби и нелегален хазарт, че пловдивското РДВР взе да ми се привижда като Содом и Гомор. И пишеха, страстно пишеха – неграмотно, злобно, обширно, но интензивно. Бързо ми стана ясно,че няма как да намерим милиционер, който не е бил член на БКП и е сравнително издигнат в системата/това бе изискване от страна на МВР/. Тръгнахме по тангентата на най-малкото зло и след като ни писна със Златка Русева подписахме предложение за назначаването на полк. Иван Георгиев, което стигна до министъра и той бе назначен за шеф на РДВР. Заблудата ни бе пълна – кандидатите за полицейско-милиционерска слава не мирясаха. Продължиха доносите за „ония лошите”. Даже май с по-голяма интензивност. И пишеха, много пишеха… Един от началото на 1992 г. ви предлагам и съвсем съзнателно съм запазил оригиналния правопис и пунктуация. За достоверност, защото при нас авторът не успя, но след 1997 г. достигна висините на пловдивската полиция. Няма да му спомена името, въпреки че ми спретна след години отвратителни постановки и системен тормоз, но както са казали мъдрите хора – има добрини, за които най-голямата благодарност е пълната неблагодарност.
А сега се потопете в нередактирания, автентичен полицейски донос. Който има сили да го анализира или обмисля, аз нямам…
„ 1992 г.
Полк. Никола Динев: 10 г. партиен секретар на отдел криминален. Завършил две-годишна Академия за ръководни кадри в Москва, толериран от комунистическите лидери, съратници на баща му – АБПФК, какъвто е последния. Определят го като подлизурка, страхливец, не умее да работи с подчинените си, не поема отговорност за нищо, седи на страна – далеч от критерия Н-к Служба полиция. Знае за злоупотребите и кражбите на Полковник Карапетков и Иван Колев. Ядеше и пиеше с полк. Минев и Иван Мар…, бивши началници на Второ РУ. Динев им е подчинен. Знаеше и укриваше безчинствата на м-р Христо Ковачев в бара на ресторант Лайпциг. Динев е върл привърженик на комунистическата идея. Активен участник във възродителния процес. По рождение мръсник и пъдръжник на такива като м-р Благовест Гюлев, когото подготвя за Н-к полиция и свой заместник.
Подполковник Благовест Гюлев: син на Полк. Гюлев – бивш служител на органите на МВР-АБПФК, партизанин, бивш Н-к КАТ. С големи претенции и императорско самочувствие. Представя се като „голям” криминалист.
Благовест Гюлев е съден от офицерския съд на честта за извършени криминални деяния. Запазен е като служител, благодарение на баща си и под давление на тогавашния комитет на партията. Съучасника с когото е извършил криминалното престъпление – майор Иван Печев е уволнен, а връскара Гюлев остава на работа, като е прикрит на по-ниска работа.
Материали за гореизложеното има в кадровите дела на двамата служители. Наложително е да се подчертае, че кадровото досие на оставения на служба м-р Гюлев, със съдействието на отговорни служители отчасти е прочистено. Състава на офицерския съд на честта, понастоящем са пенсионери, но има и такива, които могат да дадат данни при евентоална проверка.
Полк. Иван Георгиев: Завършил в СССР. Обвързан и работел за … и комунистическите лидери. Партиен секретар е избран в Второ РУ през 1977 г. до 1981 г. Сина му – Димитър Иванов Георгиев е завършил Първи факултет на ДС-Симеоново. Иван Георгиев има супер заведение на бул „Независимост” със сина си на когото се води заведението и е в съдружие във фирма на Иван Колев – бивш Директор на Асансиорно-Монтажно У-ние Южна България. Знае за далаверите на Арабските тирове, който по втория начен зареждат на бензиностанцията на обувния завод. До момента на никого не е разрешавано да се спира на тази бензиностанция тирове, но Иван Георгиев е разрешил, от което се е облагодетелствал. Специално на тази бензиностанция е зареждал колата си, но никога не е плащал. Това се случило през периода 1991/92 г. и продължава.
Укрива кражбите и злоупотребите на Полк. Васил Карапавлов, който е баджнак на полковник от София и работи във Второ Главно управление, а в последствие в 6-то. За същия е работил и Иван Георгиев.
Иван Георгиев покровителствува Кап. Валери Баненкин, защото му е задължен поради извършеното престъпление от сина на Георгиев – Димитър катастрофирал в пиано състояние с големи последици. Случая е потулен от Баненкин.
Иван Георгиев е оставил полицията на самоуправление и не упражнява никакъв контрол на отделните служби. Симулира, че работи много – страхлив, безочлив, безкруполен. Мечтае за генералски чин – болезнено състояние – дори пита циганина бръснар: До кога ще го държи СДС на този пост. Претендира, че работи за СДС, но досега не е направил никакви промени, дори държи секретарката си, която е наградена с Указ 1313 за добра работа по възродителния процес и нея подобни. Има вила в с. Брестник построена върху земя както всички номенклатурчици. Борис Михайлов и Генчо Златанов работели във Водстрой и КЦМ от където получавали и заплата, построили вила на Иван Георгиев, без каквито и да е било заплащане. Материалите също.
Подполковник Момчил Ямаков: Съпругата му Гита е бивш член и инструктор на ОК на БКП. Заедно с Никола Динев завършва в Москва. Тормозеше жителите преди 10.11.1989 г. тормози ги и сега, като ги нарича с цветисти епитети най-безцелемонно. Не спеше, за да угоди на властващите. Охранителната и полицейска работа е нещо с което неможе да се справя. Строй апартамент от „малките” срещу кино „Кочо Честименски” на заграбена земя. Деен ръководител на възродителния процес в региона. Подлизурко, страхливец, лицемер – негоден за нищо.
Кап. Валери Баненкин: Племенник на Стоянка Кръстенова. Партизански род и по тази причина издигнат до Н-к на Трето РПУ по времето на Ген. Калудов и Областния Управител Кръстенова. Професионално слаб криминалист. Поддържа контакти и защитава непочтенните служители/далавераджии/ като ст. л-т Петър Терзиев и Петър Савов, старшина Тодор Шопов и Тодор Панев. Обича жените и алкохола. Изхвърля се като младо петле и е с голяма самочувствие, останало му от неговите покровители. Укрива кражбите и престъпленията, извършени от полицаи. Укрива престъплението, извършено от сина на Иван Георгиев. Прикри и самозастрелялият се старшина Илия Илиев, заради задължението си от десетки хиляди левове при игра на комар в момента като зам. началник на отдел Криминален.
Димитър Кръстев: Дълги години партиен секретар на стопански отдел. След това Председател на Контролно – Ревизионната комисия на партията /БКП/ в Окръжно у-ние.Съществува дело за документна измама във Военната прокуратура – прикрит от Полковник Илия Тодоров – бивш Н-к на Милицията в Пловдив и заместника му Никола Динев, разбира се бивш и сегашен временно изпълняващ длъжността Регионален Директор.
В сега съществуващата структура, Димитър Кръстев е издигнат от Никола Динев за Н-к сектор.
Материалите за документната измама се намират при Полковник Петър Колев от стопански отдел и могат да се вземат. Също така двама офицери от стопански отдел са готови да разяснят нещата, не само по случая, но и много други неща – готови са дори да публикуват материали в пресата/При нужда ще бъдат посочени имената/.
Йордан Кюмюрджиев: От седем години на служба в МВР. Партиен секретар – групов в отдел стопански. За кратко време с протекции е издигнат до длъжност Н-к отделение. По настоящем е оставен на служба Н-к стопанска линия в Първо ПУ П-в.
Явно демонстрира връзки със СДС, като разгласява, че ще бъде издигнат на ръководна длъжност. Тенденционно спеколира с името на Народния представител Христо Марков пред останалите служители, преставяйкиго като свой приятел.
Майор Георги Рангелов: Повече от 16 г. ЗКПЧ и партиен секретар в Трето РУ. Угодничи на всички началници: Аргилашки, Илия Тодоров, Стати Белков, Янев от ДС, Рангел Бозуков – изпълняващ стрикно/до болка/ инструкциите на БКП. От началото на своята кариера тормозеше безпричинно служителите – душеше дори семейните възглавници, за да не „прегреши” някой. Служителите го мразят и подиграват в очите, но той е безочлив. Очите му са бели, но полицаите казват, че трябва задължително да са черни, като душата му. И този дългогодишен неграмотен майор деспод, лидер на БКП сега командва. Началник ена униформената полиция за охрана на обществения ред и КАТ в Трето РУ. Дори и след толкова години служба си няма понятие от заеманите длъжности.
Ст. лейтенант Петър Терзийски: Възпитаник на школата на БКП във Велико Търново. ЗКПЧ в армията. Безкруполен! Обича алкохола и жените. Ограбва чужд гражданин – долари, марки, левове. Върши далавери и кражби в Новотел Пловдив. Обръща в пияно състояние Рено 4. Заграбил е площадката на стълбището на стая в блока в който живее. Не помага на беззащитните граждани, покровителствува далавераджийте и криминалния контингент в района където работи. Търси собствени облаги – обигран и непочтен.
Лейтенант Стоян Плачков: Завършил школата на БКП във Велико Търново за ЗКПЧ в Армията. Мълчалив. Професионално слаб. Неподготвен за полицията – слагач. Муден, бавен – не взема самостоятелни решения. На принципа „Ако не си с началника, значи си против него.”
Кап. Живко Желязков: Завършил е в Сан-Петербург. Обича масата с чаша и да го черпят. След като се напие се блъска с колата си по парапета и стълбовете на моста на Захарна фабрика и никой не му обръща внимание. Срещу него на етажа живее професионална проститутка работеща с чужденци , а самият той и е сводник. Дълги години се занимава с нея и получава частта си като такъв. Не му се работи.
Подполковник Дамян Шаламанов: Няма необходимото образование за офицер и длъжност. Изпраща подчинените си в командировка по време на така наречения възродителен процес , за да ходи на гости на съпругите им, под предлог, че им носи заплатите. За злоупотреби, подкупи и катастрофи в Столипеново е уволняван два пъти. Но понеже баща му е „наш” човек и е носел по-право доставял много животни безплатно, собственост на ТКЗС на Димитър Стоянов и Семерджиев, след което винаги го връщат на работа. Очевидец на горното е старшина Димитър Гозански. Шаламанов изнудва пиян водач на МПС и на безценица купува новата му Лада.
Подполковник Илко Колев: Бивш инструктор на БКП и комсомола. Завършил е в Москва заедно с Никола Динев и в последствие приемник на полк. Митко Георгиев Н-к полит-отдел на БКП в бившето Окръжно у-ние. След съкращаване на горната длъжност е назначен в отдел кадри на РДВР.
Майор Владимир Ангелов: 10 г. ЗКПЧ на Четвърто РУ. В момента в Пето РУ-Тракия е Зам. Началник. Протеже е на полковник Митко Георгиев с прякор „Урко” – така са го нарекли подчинените му. За „големи” партийни заслуги е изпратен за Н-к в с. Калояново, жителите на селото се надигат и не искат да го приемат като Н-к. И го гонят. Назначават го в Трето РУ. Зам. Н-к отделение. Пеперуда! Неспособен да се занимава с нищо. Пълен некадърник.
Кап. Стефан Стоицов: От голямата фамилия Стоицови – най-малкия ….. на партизански род. Протеже на Стоян Станоев от Трънско. Женкар, комарджия до безбожие, подкупен – слабост към парите. Неспособен да е ръководител, а е издигнат за Н-к на Второ РУ. В момента е ръководител на отдел нравствен, кражби, коли. Завежда престъпността работейки в Столипиново със Здравко Ботев от с. Орешец. В комбина са с крадците от които краде часовници, марки, долари след „уж” залавянето им. Лично е бил подчинен на Иван Георгиев и Димитър Свещаров в Второ РУ
Старшина Нешо Бончев: Шофьор на Никола Динев. Години наред използва служебното си положение, за да закопува с предимство мотори и ги продава. Самият той е съставял списъците за закопуване на техника. Сега в двора му има два трактора с ремаркета, мотори и ред друга техника с неизвестен произход придобити по спеколативен начин.
За Иван Гъдев – Директор на РДВР – бивш: В качеството си на началник на Второ РУ извиква следователя Антон Стоянов, водещ делото срещу съпругата на Панталей Пачов, тогава Първи секретар на ОК на БКП и му заповядва да промени протоколите за оглед на местопроизшествието/става въпрос за катастрофа, при която съпругата на Пачов блъска жена с автомобила си и след намесата на Гъдев е оневинена/. Тъй като никой не е сигурен къде са отишли старите протоколи в дома на Стоянов няколко дни след това е извършена кражба с взлом от „неизвестни лица” без да са откраднати много ценни вещи.
Стоянов е абсолютно сигурен, че са търсели протоколите, което личи от местата, където е търсено и начина на извършване. Няколко дни след това на Стоянов е предложено, за изненада на всички и за негова собствена изненада да замине на курс в СССР, където да си направи операция на очите/както и става/. „Намекнато” му е от съответните лица, че трябва да е благодарен. В момента Стоянов е предупреден да не говори, защото и за него има какво да се говори, но той е готов да го сподели пред когото трябва и да покаже старите протоколи. Както винаги обаче едва ли някой ще докаже намесата на Гъдев за тези неща.”
Като го прочетох отново се замислих дали да го публикувам – това си е класически милиционерски донос с всичките му атрибути – неграмотност, наглост, смесване на истини и лъжи, злоба и отмъстителност. А колко много подобна плява съм запазил от онези бурни времена, че дори е грехота… В крайна сметка и текстове като този са част от близката ни история, документално свидетелство за времето, обяснение за неблагополучията и нещастията, случили се в Пловдив… А може и авторът, като го прочете, да се засрами от себе си, да се покае, да стане по-добър, независимо че е достатъчно богат и нагъл. Реших, че в крайната рекапитулация е да го оставя и като свидетелство за времето. Пловдивско-полицейското…
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци