Автор: kikowsky



Намерих много интересна и полезна за магурската тема статия за Великата богиня-майка, от която всичко се ражда. Известно е, че в Магура има три нейни изображения. Тук показвам само едното:

  ТУК можете да прочетете статията.


Намирам, че двете са 1:1. Формата на седалището. Позата на тялото. Разположението на ръцете. Особената глава.

Какво казват за статуетката в статията:

"То е изработено през V хил.пр.Хр. и представлява глинена фигура на седнала жена. "

"Най-ранната и една от най-известните праисторически Венери е каменната статуетка от Вилендорф, Австрия, датирана около 20 000 г.пр.Хр. Това, което занимава учените, е фактът, че древните хора не са обръщали особено внимание на главата на тези идоли. Формите на тялото са прекалено развити, докато чертите на лицето са предадени съвсем схематично, а в някои случаи дори липсват."

"Сравнявайки различни наблюдения, изследователите стигат до заключението, че женските фигурки от глина и много рядко от камък изобразяват едно и също божество, което може да се нарече Великата богиня, майка на всички богове. Някои специалисти дори смятат, че култът към тракийската богиня Бендида, появил се доста по-късно, в действителност е продължение на същия древен култ."

Аз даже знам на кой по-древен "култ" са продължение тези статуетки и почитанието на Великата богиня-майка: на магурската традиция на познанието. Всички нужни прилики са налице. Дори пренебрежението към главата и особено към лицето - това е типично за културата от Магура, докато другите древни култури обръщат значително внимание на главата и лицето. Това е така, защото в Магура не се изобразяват хора, а принципи. Затова "глава" има само там, където това е нужно.
Признавам си, аз съм в тежко недоумение. Как така не можаха до сега да видят приликите? 
Получиха се поне някои ясноти. Рисунките са над 20 000 годишни. Дали са наистина началото на "култове" на всевъзможни народи.

Почти всички от ръководството на СДС-Плевен подадоха оставка

Местното ръководство на СДС даде пресконференция, на която стана ясно, че четирима от шестчленното ръководство на партията подават оставки. Това са общинският лидер д-р Цветан Костов, зам.-председателите Иван Илиев, Георги Велков и Лазар Николов, които същевременно напускат и СДС.

“Аз оставам да изпълнявам функциите като секретар за да довърша мандата на това ръководство до провеждането на общинската конференция”, каза секретарят на СДС Стефан Ганев и заяви, че няма да се кандидатира за ръководен пост и след избирането на новото ръководство, също ще напусне партията.
Решението за оставките е било взето в понеделник вечерта на проведено събрание на общинската структура на СДС.

Д-р Цветан Костов – депутат от “Синята коалиция” от 15-ти Плевенски многомандатен избирателен район каза, че за него това решение е било изключително трудно, защото човек не може с лека ръка да заличи 23 години от живота си. “Дълго време търсих диалог със сегашното ръководство на синята партия и възможности за изглаждане на различията помежду ни, но това се оказа мисия невъзможна. Разривът е необратим”, заяви д-р Костов и обясни, че напуска СДС заради дълбоко несъгласие с политиката, която води това ръководство. „Не може да казваш, че СДС е част от криминалния преход у нас и същевременно да твърдиш, че връщаш СДС към корените му. Не може днес да излезеш от „Синята коалиция” и утре да изпратиш писма за покана за среща и бъдещо партньорство с ДСБ и другите партии от „Синята коалиция”.
Това е признак на психично разстройство. Не може да се стремиш да обслужваш ГЕРБ с хипотетичното очакване за бъдещо участие във властта, защото ГЕРБ не показва подобно намерение и защото повече от три години, всяка наша законодателна инициатива беше блокирана от управляващите.”, обясни народният представител.

Д-р Костов припомни последните социологически проучвания, според които, СДС няма да е част от следващия парламент. „От символ на демокрацията СДС се превърна в партия от комунистически тип, в която се търси врагът с партиен билет и се преследва всеки, който има различно от официалното мнение”, каза депутатът. Той заяви категорично, че не желае да участва в сценарий, който води към ликвидиране на автентичната десница. “Ще продължа да изпълнявам ангажимантите си като народен представител от групата на “Синята коалиция” – всичко друго би означавало подмяна на вота на избирателя”, заключи д-р Костов.

Оставки са подали още Марсел Мойсеев, Свилен Янков – бивш зам.-кмет, Тошко Иванов – бивш кмет на село Къшин. Предстоят събрания по клубове, където се очакват и нови оставки.

http://dariknews.bg

Автор: legna

Родените през 1988 година - последните грамотни 



Родените през 1988 г. са последните грамотни българи, излезли от началното училище. Това са днешните 24-25-годишни младежи.

Те са учили по старите учебни програми и са били на 4-то място по грамотност сред връстниците си по света, показват изследвания, направени през 1997-1998 г.

След това учебната програма у нас се променя и през 2006 г. тогавашните четвъртокласници вече падат с 14 позиции в класацията.

Данните са от анализ на просветното ведомство.Целта на анализа, с който “Труд” разполага, е да се установят причините за падащото качество на образованието, въпреки че през годините изпитите за грамотност и изследванията върху тях не следват една методика. През следващи години например е установено, че малчуганите, ходили на детска градина, получават повече точки повече от останалите.

Също така голям процент от тръгналите на училище не говорят добре български език. Сред основните причини за ниската грамотност са липсата на заинтересованост от страна на семейството и слаб контрол от страна на директорите. Педагозите изпълнявали формално задълженията си, нямало достатъчно домашни, не се обръщало внимание на контролните тестове и т.н. В резултат децата не се научават да работят с информацията.
Заради слабите резултати от т.г. просветното ведомство промени националния изпит за малките. Вървят и проверки в училищата с най-слаби резултати.

trud.bg
 

Автор: nmedia

Народните ни избраници уж се борят с комунизма, ама си живеят по комунистически!!!
Хората гладуват, а те богатите похапват доста по-евтино. Вижте какви са цените в бюфета на Народното събрание.

Скандалните снимки можете да видите ТУК

Автор: monarh1991

 XVI век е време на значими събития и промени- Завоюването на Латинска Америка от испанците, експанзията на Османската  империя  в Централна Европа и т.н. . Едно от  най-значимите събития е  Реформацията. Тя е свързана с няколко ключови личности, една от които е Мартин Лутер.  Какъв е той като човек?  Нека проследим неговия   житейски път ...                                                                                          


Мартин Лутер е роден на 10 ноември 1483 г. в Айслебен като син на миньора Ханс Лутер. Вследствие на обет, даден заради една силна буря, на 17 юли 1505 г. той постъпва в Ордена на августинците еремити във Ерфурт, където в 1507 г. е ръкоположен за свещеник. В 1512 г. става доктор по теология във Витенберг. Първата си лекция за псалмите младият духовник изнася през 1513 г., в 1515-1516 г. последват лекции за Писмото до римляните, а през 1516-1518 г. за Писмата до галатяните и евреите.                                                
   Оповестяването на индулгенцията в полза на новия строеж на Църквата Св. Петър в Рим от доминиканеца Й. Тецел по шумен начин предизвиква противоречие у Лутер. Индулгенцията представлява бележка за опрощаване на греховете, издавана от църквата на вярващите. В XVI век се шири масова търговия с тях. Възмутен от това, Лутер формулира прочутите си 95 тези, които на 31 октомври 1517 г. заковава на вратата на църквата във Витенберг с цел диспут с учени и ги изпраща на майнцкия архиепископ и епископа на Бранденбург с искането за писмено контрастановище.
Лутеровите тези неочаквано за самия него намират неподозирано широко разпространение. В 1518 г. майнцкият архиепископ и доминиканците повдигат обвинение в Рим. В разпита, проведен от кардиналският легат Кайетан ди Вио през октомври с.г. в Аугсбург, ученият отказва да се отрече от тезите си. На Лайпцигския диспут през юли 1519 г. между Й. Ек и А. Карлщат той отхвърля безпогрешността на всеобщите събори. От Оповестяването на оправданието–Rechtfertigungsverkьndigung,необходимо следва неговата критика към Папството, което според схващането му не обръща внимание на ясния и точен превод на Светото писание. Булата ,,Exsurge Domine” от 15 юни 1520 г. настоява за подчинението му. Лутер отговаря с публикуването на 3 големи програмни труда ,, Към християнската аристокрация на немската нация за оздравяване на християнското съсловие” (август 1520 ), ,, За вавилонския плен на Църквата ( октомври 1520 ) и ,,За свободата на един християнски човек (ноември 1520 ), чрез които той спечелва по-голямата част от немския народ за себе си. На 10 декември 1520г. тържествено изгаря папската була за осъждането му.
На 3 януари 1521 г. Лутер е анатемосан от папа Лъв X. По време на Райстага във Вормс през април с.г. той отхвърля отричането от идеите си и глухото подчинение на един всеобщ събор; император Карл V му налага т.н.Reichsacht- форма на лишаване от права във Свещената римска империя, като лицето, на което е наложена тя, наричано der Geдchtete или derVogelfreie, губи всички свои права и владения- сиреч Лутер е поставен извън закона. Обаче курфюрстът на Саксония Фридрих Мъдри след едно изненадващо нападение завежда Лутер във замъка Вартбург. Тази мярка е била предприета, за да се спаси животът на учения. Именно в този замък възниква преводът на Новия завет, който в 1522 г. се появява в печатен вид и в 1534 г. е допълнен от превода на Стария завет.
По време на престоя във Вартбург на много места се образуват лутерански общини. Писанието на бившия духовник срещу монашеските обети кара много монаси и монахини да напуснат манастирите. Избухналите навсякъде в империята селски въстания през 1524-1525 г. се позовават на Лутеровото учение, обаче извършените зверства го карат след първоначалното съчувствие към желанията на страдащите сред правната несигурност селяни да призове князете ,, против грабителските и ужасни банди на селяните”.
На 13 юни 1525 г. Лутер се жени за бившата цистерцианска монахиня Катарина фон Бора. Противоречията с У. Цвингли и анабаптистите сега изпъкват още по-остро. Марбургският религиозен разговор с Цвингли ( 1529 ) води до частично съгласие, защото Лутер държи на действителното присъствие на Христа в причастието. За поучение за народа в 1529 г. той съставя ,, Малкият катехизис” , а за пасторите ,, Големият катехизис".                                                                     На  Аусбургския райхстаг в 1530 г. няколко имперски съсловия представят тяхното произведение вероизпеведание ("Confessio Augustana", ,, Аугсбургско вероизповедание” ), съчинено главно от Меланхтон. В 1539 г. доктор Лутер представя в произведението ,, За съборите и църквите” своето понятие за църква. Той не отрича възможността за спасение на римокатолическите християни в рамките на една църква, ръководена от папата, но посочва произхода на църквата във Словото и Светото причастие, без човешки добавки.              В последните години от живота си Лутер се посвещава на разширяването на своите общини. Неговите писания и преводи на библията съществено са допринесли за разпространението и налагането на всеобщ немски литературен език. Неговият език е изпълнен със стила на повечето канцеларии и средновековната прозаична литература. Теологията му има своя център във Оповестяването на оправданието, което трябва да бъде интерпретирано христоцентрично.                        
В неговото гениално изложение на Библията еизползвано eдно богатство на теологични нови начала, които много трудно се вместват в една система. В неумолима борба за истината на Божието откровение в Христос Лутер подготвя и пътя за проблематиката на Новото време ( представата за света и за човека ). В никакъв случай принципно консервативен в политическата и социалноетичната сфера , в някои отношения той се вмества в рамките на XVI век. Схваща се като учител на Светото писание, а не като реформатор на църквата или на държавата в рамките на тогавашния обществен ред. Независимо от писанията му срещу евреите, може да се каже, че Лутер с делото си слага край на средновековния мрак и спомага за прогресивното развитие на Европа в културен, духовен и икономически план. Той променя хода на европейската, а и на световната история.

Автор: legna

«Конец света» — выключение электричества через HAARP

https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=E6qK6ly3KVQ

Автор: bogomil

СВЕТИ САВА ОСВЕЩЕНИ               Денят в чест на Свети Сава Освещени православната църква отбелязва на 5-ти декември. Свети Сава е основател на много манастири в и на знаменитата лавра, носеща неговото име. Той е роден в областта Кападокия през IV век в семейството на богати и знатни родители. Между роднините на които било поверено неговото възпитание се проявило несъгласие по време на служебното пътуване на баща му в Александрия. Това го принудило още на 18 години да постъпи в манастир, където получил образование. Обикнал живота на монах и бил постриган за монах. Отдал се на служба на Бога, Сава посетил Йерусалим, за да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници.             По онова време на Изток бил прочут със строгия си постнически начин на живот преподобни Евтимий Велики. След като научил за Евтимий, младият Сава изявил желание да постъпи при него като ученик. Евтимий обаче го изпратил при Теоктист, брат в съседния манастир, с предсказанието че прилежният Сава отдавайки се изцяло в служба на Бога ще основе в бъдеще лавра и ще бъде славен от всички палестински отшелници.             И действително в Теоктистиковия манастир Сава се отдал изцяло в служба на Бога. Бил много трудолюбив, старателен, послушен, смирен. Всички се чудели и възхищщавали на неговия високодобродетелен начин на живот. Когато веднъж, пътувайки за Александрия се срещнал с родителите си, те започнали да го уговарят да се откаже от монашеския си живот, но накрая отстъпили пред  непоколебима воля на сина си.              След като прекарал 12 години в манастира Сава решил да се отдаде на пълно усамотение.  Преселил се в една пещера и живеел там в труд и молитви. Плетял кошници, които предавал на братята си от манастира, а те му носели хляб и плодове. Така прекарал 5 годин, след което отишъл при Евтимий Велики. Когато Евтимий починал Сава живял определено време в Йорданската пустиня, в манастира на преподобния Герасим.
                                   Сава мечтаел за пълно усамотение. Веднъж на сън му се явила една пещера край пресъхналия Силоамски поток. Като се събудил, той се отправил към това място и се настанил да живее в пещерата През целия ден и по-голямата част от нощтам той се молел и пеел псалми като се хранел само с корени,  които растели край пещерата. Веднъж като събрал корени в пустинята Сава видял 4 разбойника, изсипал корените пред тях В знак на благодарност понякога разбониците идвали при отшелника и запонали да му носят хляб и плодове. Облян в сълзи Сава говорел; „ О! Горко на душата ми! Тия люде в знак на блкагодеяние тъй щедро плащат!” Така сам в пълно усмотение Сава прекарал няколко години , след което при него започнали да прииждат други отшелници,  които желаели тих и самотен живот. Постепенно цялата долина на Силоамския поток се заселила с пустинни жители Преданията за тези заселници са пълни с примери за Божи чудеса; ту по чудесен начин им се изпращала храна, ту на жадуващ сред горещата пустиня се откривал неизвестен извор. Пустинните зверове послушно оставили своите леговища в пещерата; избрана от пустинник отшелник Сава за жилище.. След много години, прекарани в палестинската пустиня, Сава имал радостта да види майка си, която след като овдовяла отишла в един женски манастир близо до Ерусалим.  След смъртта на майка си Сава получил като наследник голямо богатство. Тогава той  построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници-една в Йерусалим, друга - при пещерите, където постепенно започнали да се събират много братя Иерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелниците. Сава поучавал своите събратя с думи и с личен пример, учел ги на кротост, смирение, безмълвие, упование в Бога и на пълно отричане от собсрвената си воля. Сава  достигнал до дълбока старост. Починал тихо в пещерата си на 94- годишна възраст в 533 г.  Според традициите в някои райони празнуват деня на Сава и в почит към мъртвите. На този ден жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен..Преди изгрев Слънце яловите –бездетни булки пресяват брашно през наопаки обърнато сито. Най-старата жена в дома нарежда: "Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема." и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината младата бездетна невеста ще добие рожба. За здраве и плодородие жените раздават и питки. В същото време обредите "закрилят" стопаните от вредното действие на злите сили. Някъде честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците - „пастир на вълците” Митологията представя Св. Сава като брат на Св. Варвара (почитана ден преди него- на 4-ти декември) и на Св. Никола (почитан ден след него-на 5-ти декември). Свети Сава в народните вярвания е по-добрия, той винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва:"Варвара-вари, Сава-пече (меси), Никола-гости гощава. На този ден празнуват именниците жени, и мъже. Именните си дни празнуват Сава, Славка, Слави и производните на тях имена. Празнуват носещите имена Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка, Слави, Светослав, Светослава. Честито на именниците – Сава (евр. остарял, от арабски – неволя), Савина, Савка, Сафка, Елисавета.....   Забележка; Материалът е подготвен като са ползвани Синодални източници, както и източници на книжен носител от богатата съкровищница на българскoто народно творчество и фолклор; народни умотворения, обреди, народни песни и танци, народен календар, традиции и празници..                                                               Подготвил д-р Богомил Великов Колев  

Автор: pravoslavna

Цената на истината

Автор : Десислава Главева   "Прости ми, Господи" Тя може да се плати само от  Бог и представлява чиста съвест, спокоен сън и небесен покой. Затова истината струва повече от 200 000 лв. - много повече   Свикнахме вече от екрана да ни залива всякаква пошлост, предлагана ни в сигнално-жълта опаковка. Предавания по западен лиценз с богати рекламодатели и скучаещи зрители. Предавания, които освен скъпите тоалети на участиците, (когато изобщо имат нещо на гърба си), потоци от словесна кал и жалки интриги не могат да ни предложат нищо друго. Предавания, където и зрители и участници еднакво тръпнат от низки и безсъзнателни страсти във вихъра на евтини сензации. Свикнахме, но някои като че ли взеха да връщат погълнатото. Защото така става, когато се нагълташ с бълвоч…
Сега над нас се стовари поредният цепелин на абсурда с гръмкото заглавие „Цената на Истината”. А тези, които измериха истината, съответно я оцениха, слагайки й етикет - 200 000 лева. Само че тази истина е от такова естество, че би било по-добре да си остане под юргана, в тоалетната, гардероба или в най-добрия случай в главите на участниците. Защото тази истина, която сега ни се предлага от ефира на Нова Телевизия е отровен коктейл от срамни, нелицеприятни и гнусни малки и големи тайни, които човек трупа през целия си живот. Тайни, чието място на изричане не може, а и не бива да бъде телевизията.

Завръщането на блудния син и прошката


Тези, които изричат своите истини не мога да определя по друг начин освен като жертви. А тези, които предлагат да откупят тези истини – воайори-съблазнители. Увлечени от ставащото на екрана те дори не усещат стичащите се по брадата им лиги, докато съзерцават гротескните и перверзни пози на оплътскостените души на жертвите си. Бъдете сигурни, че за подобен род зрелища воайорите-съблазнители биха платили повече от 200 000 лева, но така ще дадат да се разбере, че мястото им е в психиатрията, а не телевизионния екран. За жалост има и трета група участници – пасивните воайори - зрителите. Особено тези от тях, които с жадно удоволствие поглъщат накълцаната и сготвяна от кукловодите на шоуто, жертва.
Вече знаете какво се случва в този телевизионен декамерон. Жертвите изричат своите истини, които биват сверявани с детектор на лъжата и срещу това получават някаква сума пари. Това става пред очите на техните близки, които също вземат живо участие в шоуто, но които често пъти биват дълбоко наранявани от самопризнанията на участниците. После, след като бъде изцедена като лимон, на жертвата обикновено й се подхвърлят 10-20 000 лева и я отпращат, за да се отвори място за следващата. Но ритуалът по добиване на истината остава непроменен, като една срамна история сменя друга.
Трябва да се признае, че предаването е гениално замислено за подобен род душевни дисекции. Все едно е сътворено в някоя нацистка лаборатория, където с префинена и садистична жестокост се стига до най-съкровеното в човека. Има нещо извратено и изтънчено в това детайлизиране на човешките слабости. Нещо достойно едновременно за Фройд, Пирандело и екзистенциалистите, които с мрачно удоволствие отлепяха струпеите на човешките душевни рани, човъркаха в тях и ближеха потеклата кръв. Но които не знаеха как да излекуват тези рани. Затова нека спрем вече със светските категории.

И преминем към духовните.
Тези истини, които са обект на толкова нездрав интерес, имат едно точно определено название в християнския морал – наричат се грехове. Тези истини си имат и едно точно определено място, където се изричат, за да бъдат заличени – изповедта. Мнозина от българите смятат, че изповедта е католическа запазена марка, като я свързват с малките кабинки, в които се намират свещеник и каещ се грешник, разделяни обикновено от тънка преграда. Но малцина знаят, че Изповедта е основен лечебен метод в Православната Църква от самото й основаване преди 2 000 години.
Величието на човешката душа е, че може да изрича подобен род истини. Да ги назове с името им и да ги смекчи със сълзи на разкаяние. Но когато това стане пред очите на множество народ и на близките до сърцето й хора – това не само унижава човешкото й достойнство, но й отнема сладостта от освобождаването от тези тайни. И на тази душа вместо да й олекне, й става по-зле.
В православието изповедта носи името тайнство. Всъщност тя е едно от седемте тайнства. Тоест, това е нещо, което се извършва скрито от хорските очи. Свидетел на това тайнство е само свещеникът, а по време на Изповедта мистично присъстват Бог и ангелът-пазител. И прошката, която свещеникът дава се усеща, но не се вижда, защото самото освобождаване от греховете се извършва от Бог и остава скрито за очите. Но човек, както казах, след Изповедта чувства лекота, която го окриля и със сърцето си той усеща, че греховният товар е снет от раменете му и че му се дават сили да започне нов живот. Изповедта е мястото и времето, където и когато трябва да се кажат нашите срамни тайни, каквито и да са те. А не телевизионния екран, защото там тя вече няма да бъде тайнство. Изповедта е лекарството, което лекува наранената от греха човешка душа. А публичността е тази, която я убива и това е всъщност истинската цена на публично изречената пред камерите истина. А на изречената в изповедта истина, цената плащана от самия Бог е чиста съвест, спокоен сън и небесен покой. И мисля, че това струва повече от 200 000 лева. Много повече.


Така протича изповедта според православния канон

Свещениците са овластени от самия Христос да развързват човешките грехове и да ги опрощават. Така е в християнството. Ако човек не е християнин, може да стане като се кръсти и купелът се явява мястото, където се умиват сторените преди това грехове. Естествено и тогава е добре да има едно покаяние и съжаление за сторените зли дела, но това е вече работа на свещеника да разясни това на кръщавания.
В „Цената на Истината” се разкриват грехове, които са присъщи на всички хора, но преобладаващи са от 5-тата до 10-тата Божия заповеди. Това са „Почитай баща си и майка си”, „Не убивай”, „Не прелюбодействай”, „Не кради”, „Не лъжесвидетелствай против ближния си” и „Не пожелавай нищо, което е на ближния ти”. Разбира се, тези грехове са пряк резултат от нарушаването на първите четири заповеди. Но всички грехове могат да се изкупят, след като се изповядат и с извършването на обратните тям добродетели. За целта обаче човек първо трябва да осъзнае, че е вършил тези грехове, второ да поиска да се освободи от тях и трето – да приведе намерението си в действие. В православната литература има много книги касаещи изповедта. Те са писани от светите отци или от хора с опит затова техния прочит е особено важен за желаещия да пристъпи към тайнството на Изповедта. Но трябва да се знае, че ако в „Цената на Истината” жертвата бива гледана с презрение, подигравка и дори с омраза, в Христовата Църква тя спира да е жертва и се превръща в болен човек, на когото се гледа с любов и съчувствие. Каещият се грешник е особено възлюбен от Бога, светиите и Божията Майка и нему винаги се приготвя едно топло завръщане в лоното на небесния му Отец. Но решението за това завръщане е изцяло негово. А небесните двери са отворени за всеки.

Автор: pravoslavna

Как да стоим и да се държим в църква

Автор : Десислава Главева   В храма влизаме прилично облечени, защото там невидимо присъства сам Бог

Мнозина днес посещават Божия дом, но малцина са наясно как подобава да се държат в него. Повечето от нас смятат, че знаят всичко що се отнася до Вярата и нейното практикуване, но това съвсем не е така. Както човек се образова, учи се на добри обноски и поведение в обществото, така и всички ние трябва да знаем някои неща, ако искаме да бъдем православни християни, а не да се заблуждаваме, че сме такива, сами да ставаме „учители” на другите и да тормозим с претенциите си служителите в храма.

 

Едно от най-обичайните неща, които прави християнинът, когато иска да пообщува с Бога, е посещението в Неговия дом, затова ще започнем първо от него и ще го разгледаме в няколко части.

През многото векове на своето съществуване, в Православната Църква са били изработени и установени определени правила, обичаи и обряди, спазването на които създават хармоничен духовен живот за всички християни – свещенослужители и миряни. Както в обществото съществуват правила на поведение, които трябва да бъдат спазвани, така и в храма има такива правила. Така че, за да влезем в там, трябва предварително да се настроим за това. Когато отиваме на гости, по-напред обмисляме какво да облечем и каква прическа да си направим, за да изглеждаме прилично пред домакините и останалите гости. Колко повече трябва да се замислим, как да сме облечени преди да отидем в Храма Божий, където невидимо присъства Сам Бог.

Облеклото

Както на опера не подобава да отиваме облечени в анцунг, неучтиво е да закъсняваме за официална среща, да говорим и се смеем високо в киното или театъра, така трябва да да внимаваме и за своето облекло и поведение в църква. Там е добре да избягваме скъпите дрехи и бижута, защото не отиваме на модно ревю или на коктейл. Както никой не отива на среща при Президента по бански, така не е прието в храма да се влиза в оскъдно и неприлично облекло. Добре е жените да са облечени с поли, а не с панталони или бермуди, защото в Библията пише, че на жени не подобава да се обличат като мъже и обратното. Не бива да са с разголени рамене, крака и дълбоки деколтета. Прието е също в църква да си покриват главите си с кърпа, шал, гугла или шапка. А и как ще се молим пред иконата на Божията Майка, когато Тя самата е облечена и с покрита глава, а ние натъкмени като за плаж?! Мъжете в храма пък стоят задължително гологлави, без шапки.

Жените не бива да слагат грим и особено да целуват светите икони с червило. Защото така не само оскверняват светите образи, но предизвикват погнуса и отвращение у останалите, които искат да ги целунат след тях. Кой не се е сблъсквал със зацапани с дебел слой червило икони, които изглеждат така, сякаш са намазани с лютеница?!

Също така, когато жените са в месечния си цикъл, могат да отиват на църква, но тогава не бива се докосват до светите икони или до другите светини в храма. Парфюмите и дезодорантите също следва да се оставят за времето, когато отиваме на среща или тичаме в парка, защото никому не е приятно в храма вместо приятната миризма на тамяна да вдишва нечий чужд парфюм.

На влизане в храма...

В църковния двор не е позволено да се пуши, да се хвърлят боклуци, да се говори на висок глас. Не бива да се влиза в двора с кучета, защото могат да го осквернят. Снимки или заснемане на филми могат да се правят само след разрешение на свещеника.

Влизайки в храма се прекръстваме с молитвичката: "Боже, бъди милостив към мене грешния/грешната". Ако носим ръкавици е редно да ги свалим преди да се прекръстим. Прекръстването трябва да става внимателно и благоговейно, да не е бързо и небрежно. Много често християните не знаят как да се прекръстят и се кръстят наобратно като католиците, а после целуват пръстите си. Други пък се кръстят така, все едно че пъдят от себе си муха – набързо и отривисто. За да има сила кръстът ни, трябва да го положим на себе си по следния начин: правим кръстния знак с дясната ръка, събирайки първите три пръста (палец, показалец и среден), а другите два прибрани към дланта. Поднасяме ги най-напред към челото, след това на диафрагмата, след това към дясното рамо и накрая лявото рамо. След като се прекръстим, леко се покланяме.

...и когато пристъпим прага

За да не нарушаваме благочинието в храма, трябва да се държим тихо и благоговейно: не бива да говорим или да се смеем, да държим ръцете си в джобовете, или зад гърба, да ядем или да дъвчем дъвка. Храмът не е картинна галерия, музей или дом на културата, а тайнствено жилище на Небесния Цар. Не бива да заставаме с гръб към светия олтар. Познатите поздравяваме с леко кимване и се стараем да не заглеждаме останалите богомолци, за да паднем в празно любопитство или осъждане. Когато се наложи да пресечем пространството пред централните (Царските) двери на иконостаса, за да преминем от едната половина на храма в другата, трябва да спрем, да се прекръстим с лице към Дерите и лекичко да се поклоним.

Ако идваме в храма с малки деца, не бива да им позволяваме да тичат, да играят и да вдигат шум, за да не нарушават молитвената тишина и да не смущават останалите богомолци. Не е хубаво, докато ние се молим, да оставяме децата да скучаят. Добре е, да ангажираме и тях с това, което правим сами. Да им кажем още преди влизане в храма, че влизат в Дома на Небесния Отец. На влизане да ги накараме да се прекръстят, а ако не знаят как да им покажем. Да им дадем възможност и те да запалят свещичка, да целунат светите икони и да им кажем как и за какво да се помолят.

Съгласно древната християнска традиция пред светите икони палим свещи. Те се продават в храма. Не бива да си носим свещи отвън, защото нашият принос е когато си купим свещи от самия храм, с което подпомагаме неговата поддръжка. Осветената църковна свещ е символ на нашето молитвено горене пред Господа, Неговата Пречиста Майка и светиите.

samvoin.blog.bg/politika/2012/11/26/.1024520

Автор: atil



П

Пэльмек(пельмени) - булгарское национальное кушанье.
Пианче(бинедже) - тюркское племя - один из предков булгар. О нем пишет только Шамс. Было покорено ура, и позднее одна половина его ушла с частью булгар в Шумер, а другая - осталась в Волго-Урале. Племя называлось "пиняче" в честь алпа дождя Пиняче(Бинедже), которому поклонялось со времени жизни в безводной Хинской пустыне. Соседи ура-даики - называли пиняче "тун". Потом это племя стало называться также "пирюли", так как после изтребления тюрками своих биев пиняче оставили в живых одного малолетного сына своего бия, который и возглавил племя под именами"Пирюли"("Один сын") и Урал-Батыра.
После ухода части булгар в Месопотамию 12 тысяч лет назад пирюли вместе с оставшимися ура-даиками основали в Волго-Урале свое удельне княжество "Эсегель", что означало "Соленая страна". Дело в том, что Урал-Батыр научил соплеменников добывать соль, и это прославило их землю, как изобилующую солью. Даики называли Эсегель и по своему - "Эсетун", так как именем "Эсетун" звали Урал-Батыра. В это княжество вошла также и часть угров. За 900 лет до времени Айдара несколько масгутских родов Туркестана, разбитых хонами, откочевало к Джаику(река Урал) и стало стеснять Эсегель набегами. Одна часть пирюли ушла тогда к сакланам-скифам, а оставшихся стали называть также и бесерменами. Когда пришли хоны, пирюли-бесермены провозгласили их вождя Кама-Батыра своим главой...Кама-Батыр велел называть Идель Буляром. Еще раньше пришли из Самара(Шумер) булгары, причем части их в Скифии объединились в одно племя со скифскими пирюли, а в Эсегель - с бесерменами и хонами. Обе эти части назывались также и булгарами. Часть пирюли во время похода Айбата(Атиллы) на Алтын Баш(Италия) настолько ослабла от болезней, что осталась там. Потом к ним переселилось еще несколько груп булгар. "Насколько мне известно, они крестились и считают своим долгом окрестить своих соплеменников..., для чего постоянно посылают своих проповедников на Восток". Не потому ли Габдулла ибн Микаиль Башту "пропустил" это сообщение, заметив: "Я опускаю многое из того, что наплели моему доверчивому деду румские информаторы"? Известие Шамса о "пиняче" сохранил лишь Гази-Барадж.

Р

Рум - 1) Византийская империя(до 1453 г.); 2) Турецкая империя, Турция( с 1453 г.).
Руссы(руссы,урусы) - см.урусы.

С

Сам(шам) - заклинание, вырезанное на дереве, камне, железе(от булгарского "саб" или "сам" - резать, рубить, вырубать, вырезать).
Сам(шам)-абар - сосуд булгарских врачевателей (для приготовления снадобья, лекарства) с заклинательной надписью.( най-вероята прословутата розета - създмолъчка от Плиска е капаче именно на такъв съд).
Самра - первая булгарская писменность, которую изобрели булгары Самара(Шумер) и которую затем восприняли у них при царе Буртасе булгары Иделья. "Самра" стала основой тюркской рунической писменности. Микаил Бащу лично перечитал тексты на "самра" и выбрал из них древние слова, которые могли употреблять моллы в своих речах и записьях. Бакир(Ахмед ибн Фадлан) не отменил этого решения, и оно осталось в силе, но при этом сеиз запретил мусульманам пользоваться "самра".
Сарай - резиденция( двор с постройками) царя, бека или улугбека(губернатора) в городе или гордской цитадели.
Сармат(Чермыш) - название династии булгарских царей, правивших в Иделе в VIII - II вв. до н.э. Имена царей из династии Сармат(Чирмыш) таковы: Алабуга-Булгар, Туймас, Самар, Канакбал, Тухча, Буртас-Бурджан(Бурджантай, Берендей), Маджи-Азак, Илят(Лут), Булут, Леу(Лек), Барын, Торган, Кундуз, Мосха, Магиз, Аудан(Джураш), Барыс, Бак, Саумак, Баит, Тайга, Нар, Санар, Уфа, Кара, Угыр, Бояр, Тиган, Ат, Баламир, Таргиз, Арбат, Балак, ЧыбыК, Тимер, Кур, Кубар, Аскал, Аспар, Ытлар, Кубан, Чиляр. "Чиляр был последним сарматским царем Иделя. Его сын Кылбур ушел с частью своих людей в Кара Бершуд(Причерноморието), что у моря Урус или Кара, и тамошные кыпчаки подчинились ему и признали его своим царем".
Сабан-кюль("Сабанское озеро") - булгарское название озера Балхаш.
Сабаны - первоначально одно из ираноязычных племен( слово "сабан" значит по ирански "пастух"), которое позднее отюречилось и явилось одним из главных предков булгар. Тюркское прозвище сабанов - сабары, баджанаки(печенеги).
Саблы - хонское название сабли(Ибрахим Бахши...)
Садум - Скандинавский полуостров.
Саз-идельские казаки - булгарское название донских и воронежских(рязанских) казаков.
Саклан - 1) Скифская степь на юге Восточной Европе; 2) Восточная Европа; 3)территория Предкавказья, включавшеяся в состав Булгарского государства.
Сакланы - 1) общее название ряда североиранских кочевников; 2) скифы; 3) Одно из племен Ура.
Саксин(Сакчи) - булгарская нижневолжская губерния эпохи I эмирата, иногда включавшеяся в состав Мардан-Беллака.
Салчи - моряк
Самар - 1) Шумер или Шумерстан; 2) река Самара; 3) булгарская губерния эпохи II эмирата; 4) булгарский балик, основаный в 912 году(Муса ибн Халиль); современный город Самара.
Сара - белый
Саратау - булгарский балик, основанный в 922 г.(Муса ибн Халиль); современный город Саратов.
Саркел - 1) булгарское название Вавилона; 2) см. Хин-Керман.
Сары - 1) юг; 2) желтый, рыжий, светлый, золотистый.
Сарычин - булгарский балик, основанный в 970 г.(Муса ибн Халиль); современный город Царицын(Волгоград).
Серби(сюрби) - 1) гунское племя; 2) чуваши.
Симбир - 1)булгарский балик, основанный в 866 году(Муса ибн Халиль); современный город Симбирск(Уляновск); 2) булгарская губерния эпохи III эмирата.
Синдийцы - 1) общее название предков индоиранцев; 2) арийцы Индии; 3) индийцы.
Солдаш(юлдаш) - наемный воин.
Субаши - привилегированные государственные игенчеи-мусульмане(държавни селяни).
Суварбашы - член и глава купеческо-ремесленного магистрата города.
Сувари - сословие самостоятельных купцов-суварчиев и ремеслинников("хозяев" и "мастеров"), получившее свое название в честь алпа Сувара. Гази-Барадж замечает, что имена "Хурса" и "Кубар" были именами не двух разных альпов, а одного алпа Сувара, бывшим одновременно альпом и молнии, и кузнечного дела, и торговли. Алп Кук-Куян был помощником алпа Сувара, наблюдавшим за честностью торговых операции и безопасностью дорог.
Сука - плуг; от этого булгарского слова произошло русское слово "соха".
Сула - река Дунай.
Сэбэр - 1) общее название древних венгров(угров);
2) групировка угорских племен Сибири, общий предок хантов и манси; 3) булгарский род, называемый в Киевской Русьи "северянами"("севери").
Сэнэк - "вилы", народное название герба "балтавар" .
Сэрмэн(сарман) - знак свастки. Кул Гали пишет, что сэрмэном наши стали называть со временем и царский знак"балтавар", а также пчать. Поэтому льготную грамоту называли и "билеу", и "бисермен". Первоначальное название Буляра, отмечал он, было Буляу или Билеу - "Тарханное место" или "Место(где дают) Билеу"( в смысле "столица"), но наши превратили его в Буляр или Биляр. Кроме этого Буляр называли и Бисэрмен. Всех купцов, получивших патенты, также стали называть бисэрмэн, так как мусульмане получали особые права.

Т

Тал(чал) - камень.
Тамта - булгарская приуральская губерния эпохи I эмирата, переименованая в 1193 году в Башкорт.
Тамья - западная часть Предкавказья; это название бытовало также в формах "Дамья", "Тэмэн".
Тамья-Тархан - город Тмутаракань; в последний раз находился в составе Булгарии в 1184-1229 годах, подчиняясь хин-керманскому беку Бедретдину(Аблас-Хину).
Татар(татарин) - 1) "чужак", "враг"; 2)прозвище средневековых монгольских завоевателей и служивших им кыпчакских кочевников; 3)"безбожный человек", "враг ислама, веры", "атеист"; 4) "дурной", "проклятый".
Тартаналы - преволока, канал(от него излязло днешното име на балканските Дарданели...)
Тамбул(Танбул, Чанбул, Джамбул, Джамаил, Джамбал)  - легендарный столичный город Иделья, основанный царем Джамом. Булгарский бий Бичура из рода Бэсэр разрушил его во время гражданской войне в Иделе, за что по воле Всевышного, потерял власть, все имущство и стал нищим бродягой и скитальцем. В народных сказаниях Тамбул был символом прекрасного идеального города или царства. Название турецкого города Истанбул(Истамбул), как пишет Мохамедьяр, значит по булгарски "Подобный Тамбулу".
Татяк - 1) Западна Грузия, Мингрелия и одно из гуно-булгарских княжества в ней; 2) балик - пригород Буляра, основанный выходцами из Грузии и населенный также представителями других кавказких народов.
Тангра - булгарское название Бога.
Торе - "Правильная жизнь", свод древнебулгарских законов и обычаев, которым руководились в государстве Идель с эпохи Джам-Иджика( древние евреи восприняли это слово в форме "Тора" и назвали им свод своих законов и обычаев); древнебулгарское миривозрние, признававшее духовный мир Тангры миром добра, а материальный мир Шурале - миром зла.
Тиганак - булгарский балик, выстроенный на месте ставке легендарного царя Хона Ердима или Ерми(VII век до н.э.), отца булгарского царя Буртаса. Он вывел из Сувара(Междуречието,Месопотамия) групу булгар. Назывался также "Хонджак". Потомки Хона считались беки Аскал(бащата на Кубрат) и Кермек("Ирник"- малкия син на Атила).
Типтяр - бежанец.
Тирцы - древнегреческие племена.
Трок - прибалтийское название Булгарии и булгар. Прибалты участвовали в поход Гази-Бараджа на Западную Европу.
Тубджак - булгарская североказахстанская и южносибирская губерния эпохи I эмирата.
Туджун - посол, чиновник по особым поручениям.
Туй - сватьба.
Тун - река Северная Двина.
Тура - 1) город; 2) ремесленно-купеческая часть города, слобода.
Туран дингезе ("Туранское море") - одно из булгарских названий Аральского моря.
Туранское государство ("Туран Йорты") - булгарское средневековое название Тюркского хаканата VI - начала VIII века.
Туркмены - огузкий народ. Огузы были основным предком булгар, почему булгары и туркмены считали друг друга соплеменниками и активно устанавливали и поддерживали родственные отношения.
Туран теле - булгарское средневековое название общетюркского литературного языка "тюрки".
Туфанг - пушка(оръдие); от этого булгарского термина призошло русское слово "тюфяк" - "пушка".
Тэмэн - 1) дивизия, 10 тысяч воинов; 2) см. Тамья.
Тэмэн анда - "молитвенная(тэмэн), гора или горы(анда)", булгарский доисламский храмовой комплекс, состоявший из главного высокого пирамидального(если ступенчатого - то чаще всего семиярусного) сооружения чэк йорты( дом молений) и более низкой трехярусной усыпальницы царей и гроев "май юлы" или "булюмер".
"Тэмэн анда" назывался также "Аскелеу"("Аскал") - "моление Всевышнему" или "Дом Бога".
Тюба(оба) - 1) край, страна, губерния; 2) территория какого-либо рода.
Тюмэн - город Тюмень, основанный булгарами в 1036 году в качестве торгового центра губернии Тубджак(Муса ибн Халиль). В 1532 году булгарское войск взяло Тюмень и заставило сибирского хана возобнвить выплату дани Булгару. При этом в плен попал сибирский принц Тахтагул - брат жены Сафа-Гирая. По просьбе Сафа-Гирая принц был освобожден сеид-эмиром Кул-Ашрафом и возглавил стражу Ханского Двора. Взяты в плен Алашей(Иван Грозни), написал в заключении, по примеру своего учителя Мохаммедьяра, "Шахри Газан дастаны".

У

Угиль("Вокил") - булгарский род. От этого названия произошло руское летописное слово "угличи".
Угыр - прозвище древних венгров, получившее на Украине форму "угры".
Узи( огуз, гузи) - 1) красивый; огуз; тюркские предки булгар; "гузи булгар" - "настоящий булгар"; 2) турок-сельджук. Предки огузов были разбиты кытаями и лишились своих земель, но в свою очередь захватили землю канглы. Сабаны вступились за канглы, но были разбиты и откочевали на север, к Яику(р.Урал). Огузы заняли землю сабанов, но затем когда сюда пришли гуны, ушли в Закаспий.
Улус - область.
Улаг-Булгар - Дунайская Болгария, называвшаяся также "Бурджан".
Улаг-Кашан - Молдова.
Улан - 1) тяжеловооруженный рыцарь"первой линии"; 2) крупный феодал - казанчий.
Улугбек - губернатор.
Улуг Саклан - евразийская степь от Дуная до Алтая, называвшаяся также Дешт-и Кыпчак("Кыпчакская степь"). Булгарские цари насили титулы царей Саклана и Дешт-и Кыпчака.
Ульчийцы(ульчилар) - славяне; от этого булгарского термина произхдит русское летописное название "уличи".

Ура - 1) первое название Волго-Урала; отсюда - булгарское "уран" - "родич" и боевой клич, а также названия "арья" - "арийцы", "Урал" и "Туран"; 2) булгарская североуральская губерния эпохи I эмирата.

Урам - квартал.
Урма - всеобщее ополчение.
Урусы(русы,руссы) - 1) массагетский род, один из предков украинского народа; 2) русичи-украинцы; 3) великороссы.

Урус(урыс) - большой, великий. Сохранлось в булгарский названиях идельских и гунских ударных отрядов("урус"), западных булгар - кара булгар("урус булгар"), Булгарского государства VII - IX вв.("Урус Булгар - "Великая Булгария"), Черного моря("Кара или Урус дингез"- "Великое море"), в некторых терминах ("урус  капа" - "большие ворота", "урус атна куну" - "большой недели день(воскресение)" и в др.).
От названия части урус булгар, слившихся со славянами Восточной Европы, произошло название "русич" - "русин" - "руский", а от названия Урус Булгар - названия Русского государства (Русь - Россия).
Булгарские названия Кара или Урус дингез(Великое море) позднее стали понимать как "Черное море", хотя в данном случае "кара" означало "великое" и являлось синонимом слова "урус".

Утлан(утлау, атлан) - кресло, трон; стол; седло.
Утиг(утигури) - гунское племя.
Уфа(аба,оба  т.д.) - 1) жертвенник на вершине холма, горы; 2) булгарский город, одна из столиц Булгарии эпохи III эмирата.
Здесь находилась резиденция сеидов-Ашрафидов, котороя называлась Васыл Балик("Фазыл Балик"). Бахши Иман, ссылаяс на своего предка и предшественика Мусу ибн Халиля(60-е год, XV века), сообщает о причине возникновения путаницы в сведениях об основании Уфы. Гази-Барадж недолюбливал род Масгут-Инсана и поэтому не отметил его участие в походе на Рям-Уфу в 1185 г. и приписал славу основателя Уфы только сыну Акбалыка Айбалык-Масгутту. На самом деле вместе с Масгутом Уфу строил и Инсан(Акбалык был побратимом Инсана и дал сыну его мусульманское имя Масгут). Более того - именно Инсан и подал царю мысль об основании Уфы, чтобы тот перевел его с Горной стороны в Тамту. Вместе с Инсана на Горной стороне остался один из его сыновей - Асыл.
Учаг - печь; от этого булгарского термина произходит русское слово "очаг".

Ф

Фаранг(франг) - 1) булгарское название реки Рейн и прирейнских германцев; 2) западноевропеец; 3) француз, Франция.
Фаранг дингезе(Франкское море) - Атлантический океан.

Х

Хакан(каган) - царь, император.
Хан - выборный глава, вождь, начальник, воевода.
Хан-Керман - булгарский город, современный г.Касимов.
Ханство(ханлык) - республика, государство с выборным правлением, союз племен или государств.
Харам - место "греховных"(немусульманских) мольбищ; от этого булгарского термина произошло руское слово "храм".
Харька - 1) булгарский род; 2) булгарский балик; ныне - украинский город Харьков.
Хатын - 1) супруга правителя, губернатора; царица; 2) жена.
Хин - Северный Китай, Монголия и Прибайкаль.
Хин-Керман(Хин) - булгарский город, называвшийся также Саркелом и Белой Вежой.
Хишдек - 1) "часто меняющий место жительства, много путешествующий"; 2)богатырь, молодец; 3) прозвище булгар Эчке Булгара и Казанского края.
Хоны - гунны, маньджуры, воспринявшие архаический тюркский язык(гунский язык).
Хот - гунское племя.
Хоросан - 1) Хорасан, Восточный Иран, Афганистан и юг Средней Азии; 2) государство Саманидов.
Хорысдан - булгарский город на Украине, современный город Путивль. Булгары называли его также "Батавль", т.е. "Княжеской ставки", отчего возникло современное название города "Путивль". Назывался также "Коростень"( искаженное "Хорысдан").



Следва продължение




Извадка от "Краткия речник на средновековните Булгарски географски, етнографски и административни названия и термини" - четвърта част

Последната част започва с прелюбопитния факт за възникването на прословутата християнска ерес -богомилството...!


Слава Богу, че на територията на бившата Саманидска държава са се запазили каменни карамати, с каквито е била осеяна и България. Та освен руини да видим и нещо целокупно в оригинален вид...!

Худаяр - сын Мала, руководитель одного из течнений ТОРЕ. Как пишет Кул Гали, Худаяр покинул отца и отправился в кашанский(молдовский) город Аккерман(Белгород Днестровски), где повстречал скрывшегося сдесь старца. Старец был булгарским жрецом и одним из руководителей востания кара-бурджанских(дунавско-българските) булгар против распространения християнства царем Барысом(Борисом). Узнав, что Худаяр - из рода Дуло, старец поведал ему о своей принадлежнсти к этому роду и об основных заповедях(бо,мо) полузабытого к тому времени ТОРЕ. Худаяр соединил заповеди ТОРЕ с некоторыми християнскими идеями и объявил это соединение новой верой.
Его проповеди нашли успех в Кара-Бурджане(Дунавска България), Руме(Византии), среди анчийцев(славяните) и чиркесов. Преследуимый византийцами, он бежал в Маджар(Венгрию), а оттуда вернулся в Аккерман. Масгут был в тесной связьи с Худаяром, что позволило его врагам распускать слухи о восприятии им "ереси Худаяра". На могиле Худаяра в Кашане был возведен мавзолей.
(Остава да се добави, че Худаяр(поп Богомил) живял 100 години и умрял от ухапване на змия в Приднестровието. След смъртта му станало традиция сред последователите му - богомили да убиват змии. Но останалите българи православни и мюсюлмани запазили традиционната си почит към змията..При нас - Чуварка, смока Пазител, в народните приказки - Пазителки на подземни съкровища и т.н.)
Хум - категория наложниц особо знатных особ и их детей.
Рабыни знатных лиц(в том числе и эмиров), родившие от их детей, переводились в разряд наложниц - "хум" и получали от хазяина дом и имущество для самостоятельной хазяйственой жизни.. Их дети также получали титул "хум", который был аристократическим и поэтому очень почетным.
Худцы - готы
Хурса - 1) алп огня и кузнечного дела; 2) булгарский балик - центр железнорудной добычи Кара-Болгара; современный город Курск.

Ч

Чаллы-Черемшан - название удельного булгарского бейлика-княжества эпохи II эмирата и губернии эпохи III эмирата. Чаллы-Черемшан назывался также и "Черемшаном" и "Жукотинским княжеством".
Чаг(а) - девушка, которую приносили в жертву( после отмены человеческих жертвоприношений чаги все равно избирались, но должны были служить жрецам или биям); рабыня.
Чалап-Керман - булгарский балик при слиянии рек Джаик(Урал) и Иллак(Илек), называвшийся также Джаиком, Иллаком.(...) В 1278 г. Иллак вошел в состав Кыпчакской Орды, но на правах автономного булгарского княжества Иллак-Булгар. Здесь проводилась знаменитая орд,нско-булгарская ярмарка Орда-Базар. При булгарском эмире Фазыл(Васыл)-Булюме(XIV век) Чалап-Керман возвращается под власть Булгарского государства.(...)
Когда начался "Ногайский голод", сеид Хусаин разрешил служившим ему казакам занять город. некоторое время сдесь воеводствовал Микаиль Пан. В 1582 г. булгарским воеводой Чалап-Кермана стал Мир-Кула. После ухода Шей-Гали, Мир-Кула подчинился русскому царю Федору Ивановичу и с целью сохранения своего атаманства принял християнство. Его булгарские казаки, частью бывшие християнами или воспринявшие эту веру, положили начало яицкому(уральскому) казачеству.
Чакчак - дух семейного счастья; блюдо, символизировавшее стену дивов, которую разбил муж Чакчак - алп Карга.
Чельбир - повод, узда; бунчук - знак царской власти; самодержец.
Черемшан - 1) река Черемшан; 2) луговая сторона(от "черем-джерем" - луг); см. Чаллы-Черемшан.
Чебакса - булгарский город, один из крупнейших центров оружейного дела Булгара эпохи III эмирата, наряду с Шаймарданом(Иске Йорт), Кебе-Кузы, Эчке-Казаном, Бараджем и Корым-Чаллами(Яна Черемшан).
Чигендэк - "покорность" ; знак в виде шестиконечной звезды; печенье квадратной, ромбовидной или звездообразной формы, которое готовили для поминок под новый год.(За тенгрианската задушница, курабийки за помен.Шестоъгълната звезда е знак на Тангра...)
Чин - Южный Китай.
Чирмыши - 1) государственные военообязанные крестьяне; 2) ополченцы, солдаты; 3)см. гузар; 4) "мужики"(в жаргоне казанчиев-аристократов).
Чжурджени - конфедерация маньджурских племен.
Чулман - река Кама от истока до устья Белой( с XIV века иногда - вся Кама); другое значение слово - "серебрянный".
Чулман дингезе("Чулманское море") - Северный Ледовитый океан.
Чуен - чугун; от этого булгарского термина произошло русское слово "чугун".(При нас и тенжера - чувен)

Ш

Шамлын - булгарский балик, современный город Смоленск.
Шам - Сирия.
Шакмак - карнавал; шествие ряженых.
Шереджиры - зажигательные булгарские снаряды, называвшиеся в Киевской Русьи "шереширами" или "бесерменским(булгарским) огнем".
Шиллык - 1) булгарский праздник; 2) поземленный налог.
Шир - 1)река Тигр; 2)река Дон.
Шуд - старобулгарское название древних кельтов Восточной Европы; 2) булгарская губерния эпохи I эмирата на землях вепсов и мери.

Ы

Ыстамбул("Мрамарный Город или Пролив") - булгарское название Стамбула.

Э

Эргибий(юрган) - гадатель; знаток обычаев и законов.
Эльбек - первоначальное название булгарского города Тарки, построенного булгарским купцом Эльбека бинэ Бурджаном бинэ Булатом Мизаном для своего зятя - вождя кумыкских булгар Тарака в 1030 году за его присоединения к Булгарской державе.
Роскошный дворец Тарака в центре города получил название "Тарак-ий". Один из потомков Тарака в конце XII века переименовал "Эльбек" в "Тарак-ий", но взял себе в качестве имени старое название города "Эльбек". От названия "Тарак-ий" получилось "Тарки". Эльбек участвовал в походе Лачына Хисами на Тмутаракань в 1184 году, в посожении этого эмира на грузинский престол, в разгроме князья Игоря Новгород-Северского в 1185 году, пережил нашествие татар и умер в 1228 году.
В 1223 году Субятай разбил под Тарками Бачмана, но не смог взять город и принужден был обойти его стороной. В 1229 году Субятай вновь напал на Тарки и на этот раз разгромил город. Двоюродный брат Эльбека Ядкар, правивший после него, был убит татарами.
Сын Эльбека, Джура, некоторое время удерживался в качестве заложника в Сарае. Здесь он написал песню на мотивы "Шан кызы дастаны" и "Кысса-и Юсуф". Эту песню он посвятил дочери Ядкара Алтынбу, в которую был влюблен:

В горной пещере
Можно спрятаться от солнца,
Но не спрятаться от твоей любви.
Осюда не видно рассвета -
Но я жду тебя, как никто, и здесь.
Течение Идели так сильно,
Как любовь Юсуфа и Зулейхи,
Как моя любовь к тебе.
Ты прекрасна, черноброва и статна,
Но соединит ли нас Всевышный?
Когда я дремал под цветущим деревом -
То увидел тебя во сне.
Ты такая красивая, что кажется,
Что ты - не земная,
А подарок небес.
Ты светлее солнца и луны,
И только райские гурии могут
Сравнится с тобой.
Один Всевышный знает,
Как я люблю тебя,
Но что предначертано тебе
Волей Всевышного?

Во время отцуствия Джуры татары хотели увезти Альтынбу в гарем монгольского хана, но она покончила с собой.
Эльбир - воин "второй линии". Назывался также бахадиром, с XIII века - казаком.
Эмир - вождь, правитель, принц, член правещего дома Булгара, приближенный к трону бек. Титул "эмир" изпользовался в Булгарии и в значении "царь".
Эсегел - 1) "храмовый город" в Шумере; 2) каста служителей "храмового города", жрецов; 3) жрец. Этот термин бытовал и в форме "аскал".
Эсегель - булгарское удельное княжество в Закамье. В 922 году было ликвидировано.
Эчке Булгар("Внутреннея Булгария") - центральная часть Булгарского государства, заключенная между Свиягой и Шешмой, Мешей и Самарской Лукой. Ингда Эчке Булгар называли "Мардуканом"("Мардуаном") и включали в него только Болгарской и Суварской губернии.

Ю

Юллык - географическая карта.
Юл - 1) улица; 2)дорога. В Казани улицы, идущие от ворот к Югары Керману, часто носили названия ворот.
Юрган юлы - торговый сухопутный путь из Булгара в Испанию. Пролегал через Краков, Кара Балта(Прага), Юрган(Регенсбург), Бавыр(Бавария), албак и Албан(в южной Франции).

Я

Яга - свещенное дерево; символ свещенного древа - столб, на вершине которого устанавливалось изображние петуха или курицы, а в подножию - привязывался жертвенный баран. Такие столбы устанавливались на празднике Нардуган, Чумар боткасы, Джиен.(Оттук излязло и за къщичката на баба Яга на кокоши крака...).
Ягашлык - джиенная ярмарка, на которой устанавливался столб "яга".(и днес в Русия по зимните панаири, особенно по изпращането на зимата се слагат такива стълбове. По тях се изкачват желаещите да смъкнат подаръците, които са закачени горе на различна височина. Понякога заливат стълба с вода за да обледенее...).
Яр Чалы - булгарский город, первоначально - военный балик; современный город Набережные Челны. Славился своей ярмаркой "Сатык Яр", проводившейся на месте "Яр джиены".
В 1181 году его гарнизон впервые вступил в бой и наголову разгромил большой отряд новгородцев, разоривших до этого "Аламир-Султан".
Яу таган(таган) - булгарская метательная машина.

Автор: legna

Откриха двореца на Омуртаг Оказа се на 15 км от Силистра Издирваният от години дворец на хан Омуртаг бе открит на 15 км от Силистра. На старината попаднал проф. д.и.н. Георги Атанасов - директор на историческия музей в дунавския град.  
  За двореца историците и археолозите отдавна знаят, че е близо до Дунава, но не бяха сигурни къде точно да го търсят. Догадки за местонахождението му се съдържат в известния надпис на т.нар. Омуртагова колона в църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново. Напълно идентична на нея е открита и сега от археолозите, върху нея има надпис на гръцки "Ювиги хан Омуртаг". Намерени са и други надписи, които не оставят съмнение, че е бил на Омуртаг.   
  Архитектурата му повтаря ханския дворец в Плиска, планировката на селището също е много подобна на тази на първата българска столица. Разликата е в това, че сега откритото селище е по-добре укрепено - с 14-метрова крепостна стена с нагъсто разположени бойни кули. В крепостта е имало и капище (езическо светилище). По-голямо от него е само откритото в Плиска.  
  При разкопките са открити и миниатюрни сребърни икони с изображения на архангели, които държат символи на царската власт. Освен дом на владетеля мястото е било и важна военна твърдина, която запазва значението си и след падането на България под византийска власт. Вероятно е разрушено при нахлуването на узите и печенезите.

Автор: zahariada





Археолозите са открили многоетажни сгради, построени около 4800 г. пр. Хр.

Археолозите от българския град Велико Търново откриха останките на древните сгради в близост до с. Петко Каравелов, построена около 4800 г. пр. Хр. Учените изтъкват, че къщата е доста висока - в два или три етажа.

"Това е изключително рядка находка от периода," - обясни ръководителят на археологическия екип от Велико Търново Регионален исторически музей Александър Чохаджиев. Дължина варира къщи от по 12-15 метра и ширина от около 6 метра. "Тези древни сгради показват, че съществува високо строителство в онова далечно време", - допълни той.

По време на разкопки, изследователите открили около 500 древни артефакти, по-специално различни инструменти, изработени от камък и кост. Също така, учените са открили, риба кукички, които са доказателство, че местното население, в допълнение към животновъдство и земеделие, и се занимава с улов на речните риби, предаването "Новини".

Автор: letopisec

През 447 г. Атила води опустошителна война срещу Византия. В Тракия са унищожени, според летописците, над 60 града, между които Ниш и Сердика.

Теодосий ІІ иска примирие и обещава много пари срещу мир.

През пролетта на 448 г. Орест, римлянин-секретар в двора на Атила и Едеко, генерал на Атила, отиват в Константинопол за да подпишат мирния договор и да получат 6000 фунта злато залог. От 449 г. Византия се задължава да изплаща 2100 фунта злато годишен данък на Хунската империя.

Орест отивал към Константинопол и с очаквания за добри промени в своя личен живот. Баща му имал уговорка с богат константинополски род за годеж и по план Орест трябвало да се ожени през пролетта на 448 г. в столицата. Но годежът му бил провален от Терасико, който бил исавриец, напреднал много във военната кариера и приел християнството с име Зенон. Този бъдещ император на Византия, по онова време бил под командването на префекта Хрисафий. Именно Хрисафий решил да накаже Орест и да го остави без жена, понеже бил от западните римляни, но служил вярно в двора на Атила. Зенон се погрижил прибързано годеницата на Орест да се омъжи за аристократ от Константинопол.

         Разбрал какво е станало, във византийската столица Орест написал писмо до баща си Татул, който живеел в Равена на запад и му съобщил лошата новина. Булката избягала с един офицер, приятел на Зенон и Хрисафий бил уредил тяхната венчавка.

солид на Валентиан ІІІ

         Годежът на Орест с богата фамилия от Константинопол бил уговорен от самият Аеций и когато Татул му разказал какво се е случило, той много се ядосал. Веднага разпоредил да бъде открита достойна невяста на Орест по западните римски земи. Аеций не искал по никакъв начин да загуби влияние над Орест. Много скоро получил информация, че дъщерята на Ромул от Норик, е подходяща. На името на Ромул императорът Валентиан ІІІ издал държавно назначение като управител на цяла област в провинция Норик и Аеций в ръка с кесарския хривосул се появил в дома на Ромул.

         Генерал Аеций присъствал на вечеря във вилата на Ромул, а след това двамата се отделили в библиотеката.

          Ромул благодарил за поста и се съгласил дъщеря му да се омъжи за Орест.

          Аеций се усмихнал доволно, а след това казал:

        - Това не е всичко – и извадил от вътрешния джоб на туниката си още един царски хривосул. – Назначен си да ръководиш посолство до Атила, понеже той обвинява началника на нашата хазна магистър Силван и иска да го съди, заради някакви златни чаши, които изчезнали от Ниш. Обвинителното писмо дойде преди месец и положението е много сериозно. Силван е купил златни чаши, изнесени от гр. Ниш през 447 г., когато Атила превзе този град. Атила има добри наши юристи при себе си, като твоя бъдещ зет Орест, като старият Констанций, който аз пратих на Руа. Добър юрист е и Онегесий. Те са образували предварително производство и обвиняват Силван, че е присвоил военна плячка, която принадлежи на Атила по правото на завоевател на Ниш. Изнесените златни чаши се тълкуват като част от собствеността на Ниш, който бил станал собственост на хуните. Силван не е знаел, че тези чаши са с такъв произход и ги е купил от един евреин за нашата хазна. Атила иска или чашите, или Силван, за да го съди. Ето защо ти си назначен да ръководиш посолство до Атила. Протакайте, пледирайте, но не трябва да даваме нито златото, нито Силван. С посолството ще отведеш дъщеря си и ще присъстваш на годежа й с Орест. Надявам се това да омилостиви донякъде Атила. С теб ще пътува и Татул, бащата на Орест. Да вдигнете достойна римска свадба там, ще занесеш и няколко заплати на Атила. Той нали има чин при нас magister militum. С вас ще пътува и Констанций, той е добър млад юрист. Когато моя син Карпелион беше при Атила през 445 г. са се договорили да му прати специалист по гражданските дела. Така че, нямате много време за приготовления, трябва да тръгнете другата седмица.

         Дъщерята на Ромул се казвала Мария. Тя излушала баща си за договорения годеж с противоречащи чувства и се оттеглила за сън в стаята си.

          Посреднощ Мария чула силен и тревожен кучешки лай и отворила прозореца си, за да види какво става. В този момент тя видяла на перваза красиво голямо куче, стреснала се, а след това замръзнала от уплах, защото чула човешки глас:

         - Не се бой от мен, аз съм Симург. Закрилям децата. Персите ме познават много добре, но сега моите богове ме изпратиха и при римлянка. Не се бой да се омъжиш за Орест, кръстете детето си Ромул и един ден той ще стане император на Рим – Ромул Августул. Не тъгувай за миналото, прегърни бъдещето, ти ще си майка на император. Сбогом.

Ромул Августул

          Кучето се обърнало, разперило криле и литнало.

           Мария запомнила само името на това летящо куче. Симург.
На следващата сутрин тя била изцяло променена, дала утвърдителен отговор на баща си, а на сестрите си, които й се присмивали, че ще стане варварка, отговорила:

          - Неведоми са пътищата божий...

 

          Хунската делегация в Константинопол през 448 г. се ръководела от генерал Едеко. Той тръгнал за ромейската столица без настроение, понеже жена му била в напреднала бременност, а и знаел за византийското коварство.

           Опасенията му се сбъднали, префекта Хрисафий го поканил на частна вечеря и се опитал да го вербува да убие Атила. Едеко майсторски излъгал, че се е хванал на плана на префекта. Взел парите от залога и тръгнал обратно. С хунския керван Теодосий ІІ изпратил в Панония посолство, начело с Максимин и секретаря Приск Панийски.

           По същото време в хунския град Ветвар съпругата на Едеко изпаднала в родилни мъки и душата й страдала, че е сама, без мъжът й.

          Нейното име било Тара, баща й бил от скирите, а майка й била от народа на бояните българи, от който произхождал и царския род на Атила.

           Бабите започнали да акушират на Тара, но тя нямала сили и изпаднала в несвяст. Всички си помислили, че си отива.

           В този миг душата на Тара тичала боса като девойка по една пустиня, в центъра на която бил издигнат голям дворец от дялани едри камъни. Тя спряла пред портата и вратата бавно се отворила, а отвътре излязъл голям лъв с крила. Това било всесилен грифон, любимецът на източните богове.

          Той рекъл:

          - Защо идваш, майко на бъдещият император на Рим, чието име Одоакър ще сияе от слава. Върни се и роди детето-кесар...

             Бебето се подало и бабите щастливо и усмихнато се погледнали, а Тара отворила очи и рекла:

          - Името му ще е Одоакър...

Одоакър

             Боговете на огненото слънце, което хуните славославели, били решили синът на Орест да е последният римски гражданин, издигнат по достойнство за император на древната и славна западна римска империя, а синът на Едеко да е първият неримски гражданин, българин, който по достойнство ще оглави Рим като император и ще открие нова епоха за тази земя.

             През това време Едеко и Орест били вече на трапезата на Атила и обсъждали заговора за убийство, който Хрисафий се опитал да създаде. Едеко още със стъпване на хунска земя, разкрил замислите на римляните. Атила стоял замислен и се чудел дали Аеций е замесен в заговорът на Теодосий ІІ и Хрисафий.

            Династът на хуните казал:

            - Ако е замесен Аеций, ще нападнем Галия на запад от река Рейн и ще превземем визиготите в Тулуза, които едно време избягаха там с Аларих и Атаулф. Аеций смята, че там имаме право да ходим само под негово командване и на Литорий. Така бе при брат ми Бледа, при мен не е така. Щом остроготите са мои поданици, такива са и другите готи, визиготите. Ще бъдем не само на източната граница на държавата на Валентиан ІІІ, но той и Аеций ще граничат навсякъде по суша само с нас. Ще бъдем върху тях като кокошка над яйце. Крайно време е Европа да бъде разделена мужду Рим и Хунската империя. Източните римляни очертаха границата с нас по Дунав, при това от догодина ще ни плащат 2 100 злато данък. Западните римляни са наши приятели, още от времето на чичо. Но се ослушват дори да върнат златните чаши от Ниш, не плащат никакви данъци и ми излизат с номера, че съм на заплата при тях...Ако Аеций има някакъв пръст в този заговор, ще променим цялата си политика с него. Това е.

 

Законът за МВР узаконява ангарията в България и е противоконституционен в частта си, която регламентира плащането на извънредния труд на полицаите. Това пише в отворено писмо до президента, парламента, премиера, омбудсмана и главния прокурор Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР).

Според синдикалистите ЗМВР ограничава по време извънредния труд, който може да бъде компенсиран по някакъв начин – със заплащане или с допълнителен платен годишен отпуск, но по никакъв начин не ограничава извънредния труд, който може да бъде положен от държавните служители в Министерството.

„Държавните служители в МВР могат да бъдат принудени да полагат извънреден труд, за който да не получат нито заплащане, нито каквато и да е друга компенсация. С една дума, Законът за Министерството на вътрешните работи узаконява ангарията в Република България”, пише в писмото.

Проблемът с неплатения извънреден труд на полицаите е въпрос, висящ с години. Той бе в основата на първите спонтанни протести на полицаите под формата на пушене и пиене на вода под прозорците на тогавашния министър Михаил Миков.

Оттам припомнят, че политическото ръководство прекрати диалога и отказа да участва в преговорите за предложения за промени в нормативната уредба. Това стана причина през септември за протест.

От синдиката в МВР за пореден път потвърдиха, че се намират в състояние на протест, но уточниха, че към момента не се предвиждат ефективни протестни действия.

„Ние все още сме в състояние на протест, но с това дадените ни от закона възможности да защитим правата си се изчерпват. В нарушение на българското законодателство министърът на вътрешните работи отказва да участва в преговори с нас. Нещо повече – Федерацията се превърна в неудобен, “агресивен” синдикат и стана обект на репресивни мерки от страна на политическото ръководство на Министерството. Министърът на вътрешните работи не само прекрати без каквито и да е мотиви споразумението между него и СФСМВР, но се стигна и до нарушаване на Колективния трудов договор, по който Федерацията е страна”, възмущават се полицаите.

Затова те се обръщат като последна възможност към посочените институции: „Призоваваме всички, които имат право да сезират Конституционния съд на Република България. Упражнете това си право и поискайте да бъде обявен за противоконституционен ЗМВР в частта му, която регламентира извънредния труд в Министерството. Призоваваме всички, които имат право на законодателна инициатива. Упражнете това си право и променете Закона за Министерството на вътрешните работи в тази му част. Призоваваме всички български граждани. Подкрепете ни. Изразете възмущението си от узаконяването на ангарията в европейска държава през ХХІ век”.

От Синдикалната федерация на служителите ще съдят МВР заради отказа на министъра да започне процедура по сключване на ново споразумение с недоволните полицаи.

Освен заведеното дело от Синдикалната федерация на служителите обявиха, че ще оспорят пред съда редица документи, регламентиращи дейността на служителите в МВР.

http://frognews.bg

Автор: bgzemia

НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА ПОСЯГА НА БЪДЕЩЕТО НИ  !!!!

Ако сте против майките да  отглеждат децата си с  35 лв. на месец ДЕТСКИ или децата до 18 годишна възраст да не са 100% държавно осигурени,
СПОДЕЛИ СПОДЕЛИ СПОДЕЛИ !!!!



По повод на задължителното вкарване на децата в предучилищна на 4 годинки от 2016 година ви предлагам ето тази много малка част от проекта за промяна на основите на образованието, който писахме преди няколко години,а точно тази точка е писана лично от нашия екип:
1. От основно и изключително важно значение е образованието да бъде съобразено с трите 7-годишни етапа от формирането на човешкия индивид.Тук задължително, трябва много добре да се осъзнае важността да се спазват тези етапи ,както и необратимите последици на несъобразяването на образователната програма с тях. В днешно време сме свидетели на огромен брой негативни последици именно по тази причина и никой не се замисля за връзката между причина и следствие,нито пък ще поеме отговорност за това. Само,че последиците ги плащаме всички.Етапите принципно са 3:
а) до 7-год. възраст;
б) от 7 до 14 години:
б) от 14 до 21 години

Въпреки,че в днешно време те са вече много индивидуални, поради многото промени настъпили на земята и съответно в човека, не би следвало да се игнорират и насилствено да се налага образователна програма,която е несъобразена с тези етапи, особено върху индивиди,които явно показват,че не са готови. Би следвало да се подготви една умерена програма,съобразена със стандартните етапи,като се даде възможност на всеки родител да прецени според индивидуалното развитие на детето си на каква възраст да го запише на училище,вместо да се налага задължителното записване ,че дори и наказание за неизпълнение,както се предвижда в новите наредби за 5 годишните.
Училищна зрелост се достига 7-мата година или преценено чрез индивидуален тест,това е времето когато детето с едната си ръка,премятайки я през главата може да достигне противоположно стоящото й ухо. Това са доказани методи* (* Рудолф Щайнер,Д-р Виктор Бот) за преценка,а не механично вкарване на детето в училище, просто защото няма места в детските градини. Въпросите трябва да се решават според това какво е полезно и градивно за индивида и да се търси начин да се реализират,а не по обратния ред,а именно да се гледа само как да се разреши икономически изгодно този въпрос,”няма места в детските градини,ами дай да ги вкараме в училище” И дали е полезно ,дали не е, никой не мисли и няма и да поеме отговорност за това си безумие.Някой от управляващите изтъкнаха като причина,че съвременните деца били различни,те работели с компютри и видите ли това е достатъчен факт. Само,че никой не разглежда въпроса,че заниманията с техника преди 14-тата година прави децата бездушни и никой не се старае да търси варианти как да прекрати това за да бъдем наистина полезни за тяхното развитие. Така,че нека началната възраст за училище да си остане 7 години,като всеки родител да може сам да решава според самото дете ,а не от натиска от глоба дали да запише детето си по-рано или не.
Същността на тези 3 етапа е че във всеки един от тях има неща,които задължително трябва да спазваме или задължително да не правим ,ако искаме да изградим едно физически и психически здраво поколение от децата. Всеки етап е една възможност да се „посади” нещо в индивида която не бива да се изпуска,защото втори шанс няма.Все едно да пропуснем пролетта да посеем пролетните семена,да направим това през зимата и да чакаме реколта.
- Като цяло възрастта от раждането до 7-мата година се характеризира с подражанието и не е уместно,даже е необратимо зловредно да се занимават децата с писане, с четене,и с всякаква друга мисловна дейност,която натоварва паметта на детето,защото се отклоняват важни етерни сили в организма,които в това време трябва да работят за изграждане на добро физическото тяло на индивида. Всяко отклоняване на тези сили води до здравословни проблеми в бъдеще*.След като системата откъсва децата от родителите в тази възраст, то би следвало средата за децата да е максимално близка до дома и майчините грижи. Позитивно любящо обкръжение което е идеален модел за подражание ,много игри елементарни,но развиващи въображението,рисуване и разбира се много музика. Това,както и природосъобразното хранене са задължителните и в същото време напълно достатъчни елементи в здравословното отглеждане и доброто възпитание на малките деца.
- Възрастта от 7-та до 14-та година е времето на развиване на астралното тяло. Тогава е времето на оформяне на чувствата при децата и е изключително важно всяко нещо поднесено в училище да предизвиква висши идеали и чувства,които да подтикват индивида към благородство, състрадание, почтеност, честност, справедливост и много други позитивни качества.”Вкарването” на грозни картини остава трайно в подсъзнанието и децата трябва да бъдат максимално предпазени от това. (неприятен е факта,че програмата не само,че не е съобразена със търсенето на естетически красивото,но предлага информация чрез учебници с изключително грозни картини,които действат потискащо) Това е време,когато е най-удачно учебния материал да бъде предаден все още чрез разкази и словесно рисуване на картини от преподавателите. Това е времето на развитие на паметта,но чрез стихове,песни,разкази и не бива да се изпуска,като в същото време не бива да се работи с логическото мислене на децата.Това отново би довело до здравословни проблеми в бъдещето. Именно в този етап трябва да се създадат най-добри условия за развитие на добродетелите и оформянето на красиви идеали и позитивно мислене. Тук е мястото на всички занимания,които развиват уменията и творческото мислене,работата със земята,много музика,рисуване,паневритмия и български народни танци като съществена част от хармоничното развитие на децата.
- Възрастта от 14-тата до 21 година .Едва в този етап е редно да се работи вече с логическото мислене и да се натоварват мисловно,защото това е естественото време,когато децата сами започват да се задълбочават в нещата,да анализират до безкрай, да могат да вникнат по-подробно и с разбиране в предмети като химия,физика,биология,математика и т.н. без това да се отрази зловредно,а напротив. По естествен начин всеки индивид ще се насочи към науката с нужното желание и ще се компенсира „щаденето” им преди това.
Като краен резултат с една построена по този начин програма, децата ще научат много повече и то с желание,като в същото време ще бъде съхранено физическото, психическото и душевното им здраве, което е възможно най-стабилната основа за развитие и гаранция за един наистина пълноценен живот. ѣѣѣ