2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Аз съм родом от Литва, но от доста време живея в страната на Жълтия дявол - САЩ. По професия съм журналист. Някога мен ме изгониха от СССР за дисидентство. Тогава аз разбира се попаднах в „страната на свободата и демокрацията”. А как иначе ... Всички ние тогава само насам гледахме. Нещо повече, имаше много и такива, които само заради това и десидентствахме, за да може в АМЕРИКА да се избелим. От тук цереушниците, дълги години ни промиваха мозъците и ни използваха в СССР като пешки в своята „студена война” После тук, мен също така известно време ме използваха цереушните радиостанции и техните „правозащитни” организации от рода на Радио Свобода. Така също, извистно време сътрудничех и с емигрантските вестници, като ню-йоркския „Новое Руское слово”. Срещах се постоянно с всякакви нищожества от американските политици, като Нют Гингрим, участвах, изказвах се на разни техни сборища тук и в други страни.
По-късно, когато „студената война” завърши, такива пешки като мен в мнозинството си се оказахме на боклука на историята. Някои в МакДоналдс се трудят днес, други търгуват със стари коли... Срещнах много такива бивши съветски, антисъветски дисиденти тук в този „земен рай”, оказали се вече на дъното. Не задължително в материален смисъл, както у Горки, а по-скоро в духовен...
Е, с мен лично, за щастие, това не се случи. Защото аз прозрях на време и разбрах кое как и на какво мирише. Аз самият, доста бързо се ориентирах в тънкостите на американската система и видях, че тя не е по-добра от нашата бивша съветска, а е даже значително по-лоша. Особено в духовен смисъл. Аз просто съм уверен, че и много други бивши съветски дисиденти, които по волята на съдбата се бяха оказали тук и бяха живяли достатъчно дълго, повечето от тях бяха разбрали на какво мирише тази мерзка система, но работата е там, че абсолютното мнозинство просто се бои да го признае честно, даже пред себе си. Защото такова едно признание веднага поставя целия предишен живот, като че ли с краката нагоре: за какво са се борили, против какво са се борили, какво са загубили и какво са спечелили... Не всеки би издържал на една такава преоценка на ценностите. Това е твърде тежко морално и духовно. Е, на мен ми се отдаде да го направя. Аз не само погледнах тук на всичко с отворени очи, но така също по най-радикален начин измених собственото си мирозрение и преоцених ценностите, т.е. разбрах себе си и отношението си към околния свят (и на окръжаващия свят към мен).
Ето така постепенно, аз от бивш антисъветски дисидент, тук станах дисидент антиамерикански. Започнах доса активно да се изказвам срещу тукашната тирания. Отначало заедно с други американски дисиденти, но по-късно, някак си се отделих от тях. Американците, както някога справедливо писа Едуард Лимонов, само изглеждат като хора, а в действителност не са хора, а мутанти. Даже сред тези, които тук се считат за дисиденти, за борци против системата, много, просто се преструват, че са от друго тесто изпечени. В действителност те са си същите такива мутанти, както и основната маса от това общество на потребители. Аз не твърдя, че всички са такива, но мнозинствата са. Особено сред левите. Има и радикали, но те не са много. Ето защо, аз, тук, даже и с дисидентите, често не намирам общ език. Аз, да си кажа, даже не се и опитвам да намирам. Задоволявам се със съвсем повърхностни пряки отношения с американстото общество.
С американците, дълбоки човешки отношения, по принцип са невъзможни. Така както и с компютрите и с машинете е невъзможно да се поговори съкровенно. Компютърът прави това, което му е наредено да прави. Съответно с програмата, която му е заложена в паметта. Същото е и в мозъка на американския потребител. Тях, тук, още от детската градина ги учат как и кога тази знаменита „усмивка” да включват. Всичко у тях е неестествено, изкуствено, фалшиво. Ако се стараеш да се сблизиш с американците, да намериш общ език – чака те стопроцентово разочарование. Така, че по-добре да не се хаби мозъчна и духовна енергия заради такъв съмнителен резултат. В живота и така е пълно с разочарования.
Така че напоследък общувам главно и изключително само с руснаци, други европейци, азиатци, и тук в Америка се чуствам по-скоро като наблюдател, изследовател. Познавам една жена, която по-голямата част ат живота си е прекарала в джунглата на остров Борнео, изследвайки маймуните. Така и аз сега се занимавам с изследване на това мутантско общество, тяхната човеконенавистна система, идеология, начин на живот, гледам на всичко като на умрял плъх под микроскоп. Резултатите от тези мои наблюдения публикувах в една обемна книга, която нарекох „Discovering America As It Is" (Откриване на Америка - каквато е), излязла миналата година. Сега започнах работата над втората си книга, която ще бъде за заплахата от НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД.
Всичко в света, с всеки изминал ден става все по-лошо и по-лошо. Излиза, че ни остава едва ли не, да чакаме самият Finis Mundi (край на света). След разпадането на СССР целият свят като че ли полетя в пропаст. Аз се борих почти 20 години против съветската система (първият ми арест от КГБ беше когато бях на 12 години), а днес вече говоря на всеки срещнат, че разпадането на СССР е катастрофа за цялото човечество. Това което се случи в Русия, в Литва, а и изобщо в света след това разпадане, на мен ми се струва като най-доброто потвърждение на това, което казвам. Това, днес, вече всеки който още не се е превърнал съвсем в робот, може ясно да види. Светът, цивилизацията, цялото човечество се движи към пропастта на ада. Всичко потъва в този най-дълбок абсурд. А Сатаната дирижира бала...
Преди двадесет години за нищо на света не бих повярвал, че това би могло да стане. Тогава се борех за свободна и независима Литва, за правата на човека, за демокрация, а днес, какво се получи, че тази свободна и „независима” Литва стана още по-зависима, отколкото беше като част от СССР. Днес, те там, без позволението на Вашингтон или Брюксел и да плюнатт не могат. Когато назначаваха командващия на Литовската армия, първо трябваше да получат одобрение от Държавния департамент на САЩ и Пентагона. Но какво за - главнокомандващия – там даже президента на Литва вече е американец. И въобще родината ми вече се е превърнала в някакъв абсурдистан. И там става с всеки изминал ден все по-лошо и по-лошо. А тамошната служба за държавна сигурност, вече открито се готви за тероризъм. Сигурно в скоро време ще излавят иначемислещите и ще ги консервират в затвора. Така, че към къщи сега не ме влече... Главното днес е да съхраним душата си във вертикално положение, да не падаме на колене...
Един ден, някак си, събрахме се на вечеринка, бивши „хомо совиетикус”, водка, както се полага, пийнахме и изведнъж такава тъга, такава носталгия ни налегна по всичко изгубено. Не по Русия или по Литва, не изобщо по някоя отделна страна, а именно по бившия Съветски съюз ... Станахме и изпяхме Съветския химн... Литовец, руски евреин, туркмен, азербейджанец – хора от различни националности, с различни съдби, а ето сега тук от някога ненавистния ни химн, всички едва ли не се просълзихме. В един момент, изведнъж се почуствахме „безнадеждно съветски”. Защото именно там, в миналото, е било нещо истинско, а сега е фалшиво.
Сега бяхме прозряли. Някога там, например, в Литва ни се струваше, че по-лошо, по-голям враг от Русия няма и не може да има, и ето сега сравнявайки с АмериКа и нейния Нов Световен Ред, само Русия ни се струва единственото повече или по-малко светло нещо, нещо истинско. И както ни се струва – единственото спасение за света. Защото на руснаците днес е цялата надежда за сплотяване именно на Евразия. Ако на нас после би ни се отдало да се противопоставим на АмериКа и на Новия Световен Ред, тогава, във всеки случай, ще е по-добре да умрем изправени, отколкото да живеем на колене...
Дълго се получи това писмо. Просто ми се искаше да споделя мисли с близки по мирозрение хора. В днешният гниещ свят, няма да се намерят много хора, които би могло да се нарекат близки по мирозрение. Всички и навсякъде днес, като лунатици блуждаят в либерално-плутократичното лайно. Именно това което мондиалистите искат, към което се стремят, е всички хора да се превърнат в лунатици. Защото такива е по-лесно да се управляват.
Валдас АНЕЛАУСКАС
http://olegasta.livejournal.com/1837.html
http://olegasta.ya.ru/replies.xml?item_no=1352&ncrnd=3066
http://data-bg.com/absurdistan.htm
Никой не се присмива на Бога в болница.
Никой не се присмива на Бога на война.
Никой не се присмива на Бога по време на пожар или наводнение.
Никой не се присмива на Бога, когато самолетът започне да се тресе.
Никой не се присмива на Бога, когато в тъмна улица двама непознати преграждат пътя му.
Но когато в блога си някой глупак опитва да се присмива на Бога или когато същият или друг глупак пише, че Той ни мрази, и на това отгоре добавя към глупостите си още някоя идиотщина - тогава на всички им е много весело и смешно.
Но никой не ще се присмее на Бога, когато с всяка клетка на безпомощното си тяло почувства леденото дихание на смъртта, която се е появила много близо, зад гърба му или лице в лице.
Никой не ще се присмива на Бога в деня на Неговия съд.
Никой не се присмива на Бога, когато Той прощава.
текст от фейсбук
В света или в пещера
Рождество Христово е едно от най-великите събития в човешката история. Събитие, променило световната история, култура, човешки мироглед. След Христовото въплъщение светът вече не е същият. Той сваля от себе си грубата власеница на дивото и плътско езичество, за да облече новата и ефирна дреха на Божествения дух в Христа. Там, където преди това царял непрогледният мрак на богоотдалечеността, блеснала ярката светлина на общението с Бога.
Където преди това омразата била двигател в човешките отношения, се появила любовта като регулатор на същите тези отношения. Призивът „око за око и зъб за зъб” бил пометен от „обичайте враговете си и правете добро на ония, които ви мразят”. Христовата апостолска проповед навред превръщала дивите варвари в нови люде. Тези, които преди това живеели като животни, с поглед забит в земята, вдигнали очи към небето. Които преди това се отдавали на неудържим разврат и бесни оргии, водени от неутолимите си страсти, заживяли в непорочна чистота. Пищните блюда били сменени с постната трапеза на въздържанието. Милосърдието и добрата воля между човеците организирали живота във всички посоки. Променили се образованието, изкуството, културата, икономиката, всички аспекти на обществения живот, целият социален климат. Християнските ценности заместили езическите във всяко едно отношение. Божият закон станал държавен. В исторически план Боговъплъщението сложило начало на нова ера, неслучайно отразено дори в летоброенето на нашата цивилизация.
Какво обаче се случва сега, в края на времената
Свидетели сме как започват да текат точно обратните на описаните по-горе процеси. Христос отново бива изместван от нови световни „учители”, Светът пак започва да се покланя на езическите идоли в лицето на всевъзможни религии, култове и учения. Любовта в човешките отношения отстъпва място на своя суров и вечен противник – омразата. „Обичайте враговете си и правете добро на ония, които ви мразят” е пометено от „око за око, зъб за зъб”. Новите Христови люде се превръщат пак в старите жалки езичници, чиито интереси се свеждали не просто до физическо оцеляване, но до едното физическо съществуване, като при животните. Светът отново започва да се валя в тинята, от която е станал и в пороците, които преди това се научил да побеждава с Божия помощ. Целомъдрието и чистотата отстъпват пред неудържимия и безсрамен танц на повсеместен разврат, чийто адски пламъци обхващат вече целия свят. Постната и скромна трапеза на въздържанието бива прекатурена от тежките блюда на чревоугодието, над които остава да се носи възкиселият мирис на бълвотина. Милосърдието, благородството, великодушието и добрата воля все повече напускат човешките отношения, прогонени от злобата, отмъстителността, гнева и егоизма. Изкуството, образованието, културата, икономиката, всички аспекти на обществения живот, изобщо целият социален климат претърпяват коренна промяна, а християнските ценности отново биват подменени от езическите. Божият закон на свой ред също е сменен от човешкия и новата ера на нашата цивилизация свършва, отбелязвайки началото на последния етап в човешката история – подготовката и идването на Антихриста.
Именно това ще отпразнува днешния човек, заблуждавайки се, че празнува Рождеството на Христа, докато всъщност с всяка изминала година усърдно, но неусетно и за него самия, се готви да посрещне Неговия двойник.
С идването Си на тази земя Христос ни научи как да се покланяме Богу и да Му служим с дух и истина, в чистота и правда. Даде ни Своята Църква за земно небе, откъдето да поглеждаме нагоре, помнейки че имаме и небесно, освен земно отечество. Даде ни Своята Плът и Кръв за храна, която би ни донесла вечен живот. Научи ни как да празнуваме и Рождението и Възкресението Му. И чрез Своите светии ясно ни показа какви трябва да се опитват да бъдат онези, които Го почитат. Променяйки обаче начина си на живот, човек променя съответно начина си на празнуване и празничните си времена. И макар да се заблуждава, че все така чества Христовото Рождество, всъщност почита празник, който няма нищо общо с него.
Как почитат Боговъплъщението православните християни
По начините, които ни е дала Църквата – с пост, който е по силите на повечето от нас, с очистване на съвестта от натрупаните грехове, с искането и даването на прошка на тези, с които сме във вражда, с причастяването с Тялото и Кръв Христови. С чест прочит на Свещеното Писание или църковна литература. С целомъдрие и чистота, с умереност в храна, облекло и развлечения. С милосърдие и грижа към по-бедните от нас. Или казано само с три думи: с дух, истина и любов.
Как почитат Боговъплъщението останалите хора
С дванадесет вида ястия на Бъдни вечер на принципа „колкото повече, толкова по-добре”, и с разточителни трапези, от които после не могат да станат. С идиотски коледни песнички, една от друга по-малоумни и с произход католическия и протестантски Запад, с български идиотски коледни песнички, в които се пеят същите безмислици. С дебели червендалести чичковци, яхнали дузина елени, които имат нездравия навик да влизат през комина, за да носят подаръци, които никога не са такива, каквито ги искаме. С кукери, които призовават, вместо да пъдят злите сили. Със сурвакари, които събират парса, която после изяждат и изпиват сами, забравяйки, че първоначално коледуването е било за събиране на помощ за бедните. (Впрочем Сурва е старо славянско божество и затова често се чудя как е успяло да се намърда в християнски празник!) С обезлесяване на цели хектари млади гори. С изтощителен шопинг, където се изсипват толкова пари, колкото биха стигнали на други да преживеят една година. С модни ревюта, шумни купони и хепънинги, един от друг по-големи панаири на суетата. Да не забравя и телевизията с безвкусните си и ужасно пошли вече предавания, филми и забави. Или казано само с три думи: с плът, лицемерие и себелюбие.
Следователно за всички нас остават следните два въпроса. Дори три. Първият е: „Кого празнуваме?”. Онзи, Който тихо се роди в пещера и бе положен в скромни ясли, Когото светът не позна и до ден днешен постоянно отхвърля? Който дойде, за да ни избави от греха, смъртта и дявола и да ни посочи пътя към вечния живот. Или онзи, който е Негов фалшив двойник и който скоро с гръм и трясък ще дойде на земята, комуто вторият начин на празнуване би бил несравнимо по-приятен от първия, (защото е празник на плътта и ще почита него самия) и който ще ни направи свои роби, лишавайки ни именно от вечния живот.
И чак когато честно си отговорим на първия въпрос, ще можем да намерим отговора и на втория: „Как да празнуваме?”. Колкото до третия въпрос: „Кога да празнуваме?”, отговорът се превърна в истинско предизвикателство. Някак неизбежно се прокрадва усещането, че на 25-ти декември светът и България ще отпразнуват именно Коледа. С шум, глъч, суета, напълно забравили за Обекта на своя празник. Дори християните, празнуващи на този ден едва ще съумеят да се порадват на празника в тишина, защото отвсякъде ще ги залива световния шум, който постоянно ще измества акцента от Христовия празник във всевъзможни посоки. Докато тези, които празнуват на 7-ми януари ще имат едно много ценно преимущество – ще посрещнат Рождество Христово в тишина. И ще отпразнуват наистина него, а не осветскостения му двойник. Ала това е дилемата на нашето време – с Христа или с подобието Му. В шум или тишина? В света или в пещера?
Статия от сайта budiveren.com
(или саботажи и национални предателства)
Представете си какво би било чувството Ви, ако виждахте собственото си бъдеще за година, пет, десет години напред! Срашничко е, а?
Е, сега, предполагам, се сещате какво изпитвам аз, знаейки какво ни очаква в икономическата сфера, а оттам и във всички останали области от живота в близкото десетилетие!
Как се разкъсвам от терзания, че за последните няколко години така и не успяхме да убедим що-годе отговорните местни политически фактори за сериозността на сегашното положение и за важността на момента за днешните българи, в период на преживявани преломни времена!
А положихме колосални усилия в тази посока! Днес дори Путин се вслушва в съветите ни и възприема нашите рецепти, но не и родните лилипути, оформени около агент Дянков и протежето му - мутрата Боко.
Всъщност, споменавайки тези лица, се сещам, че наскоро точно благодарение най-вече на един от тях си имаме пресен прецедент за съдебно преследване, заради умишлени убийства и фрапиращо неуважение към човешкия живот (виж прословутото дело „Килърите“)!
Дали това не се прави съвсем целенасочено, с оглед натрупване на собствен опит срещу бъдещо съдебно възмездие, ми е трудно да кажа, имайки предвид, че много странични наблюдатели са категорични: това, което днес се прави спрямо българското население е класически пример за геноцид в масови мащаби, познат само от най-страшните и варварски страници в човешката история!
Смятам, че е безсмислено да изброявам конретните примери! Убеден съм, че в бъдеще съответните органи в свободна и независима България ще разполагат с достатъчно информация, за съзнателния саботаж и национално предателство на днешните неонацисти, погубили с действия или бездействия хиляди българи и превърнали в ад съществуването на още стотици хиляди сред тях!
Това Родината ни няма как да забрави, още повече, че предстоят събития, непознати в съвременната история на цивилизована Европа!
Едва ли скоро ще изляза с нов постинг, предвид крещящото нежелание на облечените във власт да се вслушат в нашите предупреждения, да загърбят личния си користен интерес и да осъзнаят към каква пропаст водят моята майка–Родина!
Това съвсем не означава, че ще престана да мисля за всички Вас, милионите мои сънародници, попаднали в мелницата на най-страшния, вече повече от две десетилетия, окупационен режим, който България познава!
Затова пък, съм Ви оставил около петстотин поста, които умножени средно по три страници правят един твърде обширен труд, писан с огромно сърце през последните четири години и превърнал се в едно от най-търсените места за справки по проблематиката на кризата (виж в google на термина „кризата“)!
До нови срещи в свободна и независима България!
Накрая, бих искал да Ви поздравя с наближаващите Новогодишни празници! Да Ви пожелая сили и вяра, че справедливостта ще възтържествува!
––––––––––––––––––––––
И думите на Ботев: "Свестните у нас считат за луди"
През есента на 1925 г. България е въвлечена в най-странната и същевременно най-неизвестната война, която е водила в новата си история. В учебниците по история и днес тя е подмината с няколко изречения под името "Петрички инцидент”.
Събитията се развиват между 19 и 28 октомври 1925 г. и тръгват от един граничен инцидент.
След края на Първата световна война България е наказана жестоко от победителите (Антантата). С Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. на България са отнети Македония, Беломорието, Западните покрайнини и Южна Добруджа. България няма право да има авиация, флот и артилерия, а армията ни не може да надвишава 33 хил. войници, в това число с пограничната стража.
Най-облагодетелствана за сметка на България от Ньойския договор е Гърция. Освен Егейска Македония, населена предимно с българско население, тя получава и българските територии в Западна Тракия, които тогава са единственият ни излаз на Бяло море.
Гръцките политици обаче мечтаят да възстановят Византия и след поражението от Турция през 1922 г. те търсят реванш срещу някой друг. Погледите им са насочени срещу обезоръжената и почти беззащитна България, която по това време се намира и в международна изолация.
Претенциите на Гърция се простират от Петрич и Неврокоп (Гоце Делчев) до Пловдив и Южното Черноморие. Тя струпва войски по българската граница и чака удобен повод...
Поводът Гърция да нападне България е намерен при един инцидент на 19 октомври 1925 г. В местността Демир капия на наша територия български граничари копаят кладенец. Към 14:30 ч. гръцки патрул навлиза в българска територия и ги обвинява, че копаят окопи. Пререканието преминава в престрелка, при която един гръцки войник е убит, а един гръцки офицер е тежко ранен.
Българското правителство настоява да бъде образувана българо-гръцка комисия, която да разследва инцидента, както е според изискванията на Обществото на народите (ОН), предшественика на днешната ООН. В Атина обаче не желаят международна комисия. Необходимият им повод е намерен.
Гръцкият министър-председател ген. Пангалос заповядва на войските от Трети армейски корпус, с численост около 100 хил. души, да навлязат в България и да окупират Петрич, а Четвърти армейски корпус да се насочи от Драма и Кавала към гр. Неврокоп.
В този участък от границата Българската армия разполага само с 300 войници от пограничната стража. Те поемат върху себе си първата атака призори на 22 октомври.
България е изненадана, а и няма необходимите военни сили да се противопостави. По заповед на военния министър ген. Иван Вълков към границата се отправят подкрепления, състоящи се от 9 роти с 18 картечници и 12 оръдия с обща численост около 1 000 войници.
Силите са крайно неравни - срещу 100-хилядна гръцка армия застават общо 1 300 български войници без тежко въоръжение. В първите часове на войната българските сили отстъпват, а гърците превземат селата Кулата, Марино поле, Долно Спанчево, Чучулигово, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово, Марикостиново, Тополница, Петрово и Дрангово.
Гръцкото настъпление се забавя, защото гръцките войници се впускат в грабежи на покъщнина и добитък по българските села. В това време българските сили се окопават около Рупите и гара Ген. Тодоров.
Правителството изпраща зов за помощ до секретариата на ОН в Женева и разпорежда на българските войскови части да се въздържат от военни действия. Непосредствената цел на гръцката армия е да превземе гр. Петрич и оттам да си отвори пътя по долината на р. Струма.
Освен с малобройната българска войска обаче гръцката армия се сблъсква с една добре организирана сила в този район - четите на ВМРО. След края на Първата световна война ВМРО възстановява своята революционна дейност и изгражда на територията на Пиринска Македония много стройна военна организация.
Към 22 октомври, в момента на гръцкото нахлуване, ВМРО е събрала за отбраната на Петрич около 4 500 четници, разделени в пет отряда, които заемат позиции около града.
Най-ожесточени са сраженията на 22 и 23 октомври, когато гръцките войски от юг и от запад започват настъпление, подкрепено с артилерия и авиация. Гръцката армия открива силен оръдеен огън по гарите Петрич и Марино поле. И все пак в сраженията през тези два дни гръцкото настъпление е спряно от четите на ВМРО.
На 25 октомври гръцката армия предприема ново настъпление срещу Петрич и отново е отблъсната. Гръцкото настъпление спира. В следващите дни на някои участъци на фронта гърците са разбити и минават в отстъпление. При това цял един гръцки полк, отделил се от основните сили, е обкръжен и напълно унищожен от дейците на ВМРО.
На 27 октомври ОН разпорежда на Гърция незабавно да прекрати военните действия срещу България и изпраща към района военни представители на Англия, Италия и Франция.
На 28 октомври гръцкото правителство издава заповед за изтегляне на своите войски от българска територия. Гръцката армия се изтегля безславно, понесла поражение не от редовна войска, а от мобилизирани чети на ВМРО, селяни и доброволци.
На 29 октомври Съветът на ОН назначава специална анкетна комисия да разследва конфликта. Анкетната комисия констатира, че са опожарени 12 български села, 15 000 бежанци са напуснали родните си места, а цивилните жертви от Петрич и околните села са около 40 души.
На основата на доклада на комисията Общото събрание на ОН осъжда Гърция като агресор и отрежда да бъдат заплатени на България репарации в размер на 30 млн. лв.
Така приключва необявената 10-дневна война между Гърция и България и за пръв и последен път едно решение на ОН е изпълнено и влиза в сила. В тези събития България показва, че макар и разоръжена и без армия, има народ, който е сплотен и готов да спре всеки агресор.С част от репарациите - 1 200 000лв., се обезщетяват засегнатите от военните действия жители на района и защитниците на Петрич, но родолюбивите петричани се отказват от обезщетението и със средствата започват строеж на училище. Парите, обаче са недостатъчни за завършването на започнатия строеж и петричани се самооблагат за да довършат сградата.
Няколко месеца по-късно гръцкият министър-председател ген. Пангалос е свален от власт, съден и разстрелян за позора, който е донесъл на Гърция.
От Emil Andreev
Дан Колов е първият български спортист от световна класа. Още приживе става легенда. Четвърт век побеждава непрекъснато най-силните борци в света. Умира от скоротечна туберкулоза в родното си село. Роднините на шампиона твърдят, че умишлено е заразен от французите.
Сирачето от Сенник
Истинското име на героя е Дончо Колев Тревненски. Роден е в Сенник, Севлиевско. Баща му умира млад от скоротечна туберкулоза. 40 г. по-късно същата болест поваля исполина.
Вдовицата Яна Колева едвам изхранва седемте си деца. Подгонен от мизерията Дончо тръгва на гурбет за Унгария. Майка му го проклина и хвърля камък след него – да не се върне никога.
Американската мечта
Младежът чувства, че градинарството не е за него. На 18 г. си вдига чукалата за Америка. Там си вади прехраната с тежък физически труд. Работата не го плаши. Дончо има сила в излишък.
Веднъж българчето отива на цирк. Приятелите му го изтикват да премери сили с великана Джеф Лауренс. С хватките от поляната нашият побеждава. Ангажират го и за други циркови борби. Пет години жъне победи на арената.
Професионалист – на 26 г.
На тази възраст някои съвременни шампиони се отказват от спорта. Кариерата на Дан Колов започва късно, но е уникална. Той се бори и побеждава до смъртта си. В състезателната му карта са вписани над 800 победи. С цирковите борби и нерегистрираните схватки тази цифра нараства почти двойно. Няма тежкоатлат с такъв актив!
Народът вярва, че Дан Колов умира непобеден. Истината е, че загубите му се броят на пръсти. Едни казват, че са четири, други – седем. Сред океана от победи това е нищо. Пораженията са предимно в началото и края на кариерата му.
Борбата на дявола
Тогавашният кеч няма нищо общо със сегашната бутафория. Играе се върху боксов ринг. Схватката трае три рунда по 20 минути. Днешните пехливани едва издаянват по 6 минутки.
Позволено е почти всичко. Съдията се намесва в краен случай. Допускат се и юмручни удари.
Кинохрониките съхраняват екшъните на Дан Колов. В Париж той се бори с някакъв двуметров швед. Скандинавецът го цапардосва в устата. Българинът спира, изплюва три-четири зъба, вдига противника и го забива надолу с главата. Това се повтаря докато шведът остава да лежи в безсъзнание.
Ловец на скалпели
Двайсет години Дан е най-силен в света. Тушира бивши и бъдещи световни шампиони като Джое Стекер, Странглер Левис и Джим Броунинг. Побеждава турчина Юсуф. Надвива за първи път и Анри Деглан, който признава: „В САЩ няма по-популярен от Дан Колов. Само президентът може да се мери с него!”
Има версия, че нашият отказва да стане телохранител на Ал Капоне и демонстративно побеждава един от фаворитите му – протеже на италианската мафия.
Българинът мачка наред, но не го допускат да стане световен шампион. Тогавашният носител на титлата Джим Лондос в продължение на 20 г. бяга от мач с Колов. Няколко пъти етническият грък не се явява на вече уговорени борби. Нашият цял живот преследва първенеца на планетата. Дава му $ 20 000 (огромна за времето си сума) лични пари, за да се съгласи. Но гъркът се бои. Така и не застава срещу нашия.
Колов и менажерите
Американските менажери не долюбват Дан Колов. В началото той работи с тях. Ала категорично отказва да стане янки. Не се съгласява да поамериканчи името си. Псевдонимът Дан е единственият компромис, който прави. Нищо не може да го застави да участва в договорени борби.
По-късно Колов се отказва от услугите им. Сам си става импресарио. Не дели парите си с никого.
Куклoводите на кеча му отмъщават като не го допускат до мач за титлата.
Българинът тръгва на път
Сънародникът ни разбира, че няма да му разрешат да стане световен шампион в Америка. Тръгва на турнета. Кръстосва континентите и побеждава най-силните мъже в света на тяхна територия. В Япония тушира националния герой самураят Джики Хиген – Удушвача, който е любимец на императора.
Балканският лъв
В този момент се овакантява титлата „ Европейски шампион „. Колов заминава за Париж. Там побърква всичка с борбите си. Помита противник след противник.
Прекършва най-силният човек на планетата – световният рекордьор по щанги Шарл Риголо. После в невероятен мач тушира и друг французин – олимпийският шампион Анри Деглан. След драматична схватка вдига сто килограмовия си противник, покланя се на местната публика и тръшва любимеца й на земята. Париж е в нозете му.
Световните знаменитости се блъскат за автограф на Дан Колов. Прочутата шпионка Мистангет – жената с най-красивите крака сама търси запознанство с победителя. Шаляпин го приема в компанията си. Оперната прима Милка Попова не крие близостта си с бореца.
Френските вестници лепват на шампиона прозвището „ Балканският лъв „. А французинът Алберт Беншемун пише: „ Който не е видял Дан Колов да се бори, не знае нищо за живота.„
Неповторим стил
И до днес никой не се бори така. Победите му са съчетание на сила и воля. Кечистът е висок около 178 см и тежи 105 кг. За разлика от съвременните тежки пехливани, тялото му е изтъкано от мускули. Коронната хватка на героя е самолет: Дан влиза в краката на двуметрови мъже, вдига ги рязко и ги забива в пода.
Той се бори изключително спортсменски. Но ако му противодействат нечисто озверява. Доказано е, че понякога изхвърля грубяните извън ринга – в публиката или върху съдийската маса…
Името Дан Колов пълни стадиони, циркове и зали. Никой не събира повече зрители от него.
Национален герой
След 30 години борецът се завръща. София не помни такова посрещане. Министрите на България не успяват да се доберат до шампиона. Посрещачите се точат от Централна гара до църквата „ Света Неделя „. Балканският лъв е занесен на ръце до хотела си.
В България Дан се завръща 45 – годишен. Но сънародниците му искат да го видят на живо. И той надява трикото.
У нас побеждава Реджи Сики, Чарли Сантен, Драгичиану, Ал Перейра и Франк Бронович. Колов събира публика за три футболни мача. Еуфорията е неописуема.
Капанът не щраква
Ала най-трудната борба тепърва предстои. Тя е с ченгето Ферешчанов -бияч в Обществената безопасност.
Типично по Бай Ганьовски някои среди искат да развенчаят героя. Умишлено избират полицай да срине мита за Дан Колов.
Трошачът на кости е по-млад, по-едър и по-як от шампиона. Но няма волята и чалъмите му. Двубоят протича драматично. Съдиите не зачитат туш на Дан Колов. Борбата се проточва. Накрая балканският лъв с нечовешки усилия побеждава по точки.
Омаскаряването му се проваля.
Реки от долари
Парите се сипят в джобовете на Дан. Стотиците победи на Дан Колов означават, че той с бори всяка седмица. Понякога побеждава и през два-три дена. Премиите са огромни. Само от тях той печели милиони долари.
По-късно захваща и бизнес. Купува магазини, акции, ценни книжа. Казват, че притежавал и мини.
Най-щедрият българин
Но няма човек с по-широки пръсти от Дан Колов. Той дава $ 2 000 за адвокат на Георги Димитров в Лайпциг, издържа български студенти, начинаещи артисти и спортисти. Плаща лечението на много хора.
Храни, пои и облича наред. Подаръците му са царски. Плаща данъците на всичките си съселяни. Купува самолет за България. Подпомага семейството на първия ни световен шампион Никола Петров. Строи ловен дом в Севлиевско. Обикновено плаща сметките на цялото заведение. Не дава друг да се бърка.
В България създава своя школа за борци. Организира състезания. Неговият възпитаник Зидарски си спомня, че за една борба Дан Колов му е плащал колкото за цяла година работа във фабриката.
Хобито на кечиста са жените, хубавите дрехи и лова. Дан Колов не създава семейство. Като му писне в София, запрашва за Париж, за да се потопи в нощния му живот. Там след безбройни мимолетни връзки се запознава с рускинята Соня – фаталната любов на бореца.
Туберкулозата го поваля
Три години преди смъртта си кечистът хваща скоротечна туберкулоза. Започва да храчи кръв. Ала продължава да се бори и побеждава.
През 1938 г. губи титлата си на реванша с Ал Перейра. Тогава излиза на ринга с 39 градуса температура и с жълтата гостенка в дробовете си.
Роднините на Дан твърдят, че французите умишлено го заразяват, за да му отмъстят за развенчаните си шампиони Деглан и Ригуло. Това станало по време на операция в Париж. Но борецът споделя, че простива на лов в Нова Зеландия и оттогава плюе кръв.
През 1939 г. туберкулозата го приковава за леглото. Влиза в болницата 105 кг. , а когато го изписват тежи 46. До последно не губи дух и чувство за хумор. Умира на 27 март 1940 година в ръцете на бореца Хари Стоев.
Имането се изпарява
Хари Стоев и част от колегите на Дан Колов си тръгват от Сенник с претоварена каруца. Изчезват диамантеният и сребърният пояс на шампиона. Липсват и уникално седло, инструктирано със скъпоценни камъни, медали и купи. Няма ги даже трикото и хавлията на балканския лъв.
След като се прибира в България Дончо дава милиони на брат си, за да му построи къща в родното село. Но братлето го удря на живот. В крайна сметка Дан не харесва новия си дом: „За толкова пари това ли направи?”
Преди да умре борецът връчва на племенника си чек за $ 2000. Казва, че това са последните му пари. Младежът попитал за мините, магазините и другите имоти в САЩ и Канада. Колов отговорил: „Не ги търси. Трябва да дадеш $ 10, за да вземеш 11. А и ще те преметнат.„
Големият удар прави последната любовница на шампиона Соня Ефремова. Оперната прима Илка Попова я запознава с балканския лъв. В началото борецът я наема да му прислужва. Но после с влюбва в нея.
Пепеляшката удря бинго. Не се знае дали Дан Колов приписва парите си или й дава някакво пълномощно. Но след смъртта му неговата парижка сметка се оказва източена. А Соня избягала с директора на банката в която героят държал парите си.
Юри Стефановhttp://www.chudesa.net
28 Декември, 2012
|автор: frognews.bg
|0 Коментари
|319
Не знам дали списъкът от 10 начина да Ви манипулират е съставен от Ноам Чомски или не, но бих могъл да потвърдя всеки от тях и по тази причина, публикувайки този текст, до голяма степен нарушавам правилото си да не копирам от други сайтове. Все пак, към всяка от точките съм добавил примери от нашата действителност. Вероятно могат да се посочат много други.
1. Отвличане на вниманието. „Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни ( цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“).
Тук попадат всички реклами, част от новините, „светски” клюки и дори спорта. Факт е, че феновете както на футболните отбори така и на кинозвездите и певиците влагат доста енергия в поддръжка на клуба (даже с бой), подражание на обожаваната звезда и прочее. Всичко това отклонява социална енергия към несъществени неща. Рекламата също попада в тази група като напълно отклонява вниманието на хората от каквото и да било и го насочва изцяло към дадена стока, чието значение за каквото и да било най-често е нулево.
2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи. Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги.
Тук попадат например атентатите на ислямските фундаменталисти. Особено интересен е случаят „11/9”който много странно не бе предотвратен. Други измислени проблеми, които западът решаваше са „съветската заплаха”, „оръжията за масово поразяване на Саддам Хюсеин” и сега „ядрената програма на Иран” и „ислямската заплаха”. Всички знаем как се решиха проблемите със съветската заплаха и особено с „оръжията на Саддам”. Примери за създаване на кризи или използаването на такива за прокарване на непопулярна политика са дадени в книгата "Шоковата доктрина", на канадската журналистка Наоми Клайн.
3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година.Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.
Това се прилага перманентно, дори у нас. У нас го правят НПО от рода на ИПИ, които едва при правителството на Станишев успяха да прокарат плоския данък, а сега продължават да натискат за частна пенсионна система.
4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати.Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето.
Такъв подход се ползва спрямо Гърция, Испания, Италия и дори спрямо нас. Непрекъснато им се втълпява, че друг начин освен свиване на държавните разходи, намаляване на заплати и увеличаване на безработицата няма. За Гърция разтеглянето във времето не бе голямо, но за Испания и Италия надминава година.
5.Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация,като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.
Типичен случай са рекламите. Заслушайте се в интонацията на говорителя или говорителката! Отврат! По-голямата част от западното кино също разчита на инфантилността на зрителя, на психическа зрялост не надминаваща тази на 12 годишно дете. Например, Джеймс Бонд, смятате ли за нормално човек да пресича държавна граница яхнал калъф от контрабас? Ако сравните Джеймс Бонд със Щирлиц, ще видите голямата разлика между инфантилността и зрелостта. Но вие вероятно сте убедени, че Джеймс Бонд и артистите които го играят са класи над Щирлиц и Вячеслав Тихонов. Защо смятате така ли? Погледнете по-надолу точка 8.
6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение …
Тук отново на първо място са рекламите. Замисляли ли сте защо в рекламите няма тъжни лица? Защо повечето от тях за безсмислени? Защо са толкова къси и набутани в блокове от по десетина? За да не мислите върху тях. За да ги възприемете по периферен начин така че да заобикалят разума ви, да въздействат на чувствата ви и да свържат боклука който продават с ваши положителни емоции. Но не е само рекламата. Създаването на ислямофобия също е опит да се въздейства върху чувството на страх, като се представят мюсюлманите като нещо различно, непознато и опасно.
7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост. С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят.
Тук попада цялата „наука” икономика, както и някои дялове от западните хуманитарни науки, по специално политологията. Терминът който употребявам за това явление е „култивирано невежество”. Отново, проводниците на „култивирано невежество” у нас са НПО или както им казвам - (без)мозъчните тръстове - от рода на ИПИ, ЦЛС,ЦИД, ИРМИ, ИИБМ, ЦИД, ЦАИ, Отворено общество и други.
8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб …
Тук попадат всичките реалити шоута от типа „кастинг”, както и „Вип Брадър”. Тук попада и американската антикултура, която в 95% от случаите представлява изключителна посредственост независимо дали говорим за кино, музика или литература. Когото и да попитате ще ви отговори, че западното кино и музика са едва ли не върхът, но е факт, че има дори български филми и музика, които са няколко степени над 99% от западната продукция от същия тип. Разбира се, става дума за неща от времето на социализма. След промените се научихме да се възхищаваме на посредствеността следствие на което тя избуя като плевел.
9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие.
Това беше и е особено силно изразено по отношение на Гърция. На гърците се внушаваше, че сами са си виновни, че били излъгали при влизането си в еврозоната, че „живеели над възможностите си”, и т.н. И въпреки размириците ефект имаше – на последните избори гърците избраха партия, която беше съгласна с прилагането на мерките необходими за получаване на „спасителния пакет” (разбирай „заробващия заем”). Като се има в предвид разпространението на „култивирано невежество” сред гърците не се намери критична маса хора които да посочат истината, а именно, че капиталистическата система е виновна, тъй като неизбежно изисква фалити и длъжници при всякакви обстоятелства.
10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека, в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.
Тук като основен пример бих дал психологията. Ако мислите че рекламистите сами са стигнали до идеите, които са оформили начините на създаване и предлагане на рекламата, жестоко се лъжете. Рекламата, или по-общо – маркетинга – е едно от първите приложения на психологията. Още в началото на 20-ти век, не кой да е, а Едуард Бернайс, племенника на Зигмунд Фройд, прилага психологически тактики в пропагандата и на неговата книга „Пропаганда” издадена през 1923 година се пада почетно място в библиотеката на Гьобелс. Факт е също, че откритията на психологията не се преподават, не се разпространяват, за да се покачва психологическата култура на населението и да може то да си помага в трудни моменти. Вместо това,психологията се ползва за манипулиране, а психологическите методики за лечение са скъп лукс отреден само за богатите. Западният елит се оказа добър последовател на един от кумирите си, Фридрих Хайек, който е казал "За да изгради сплотена група поддръжници, лидерът трябва да се опре на общите човешки слабости. ". Затова западът приложи научни методи в изследването общите човешки слабости, но не направи откритията си всеобщо достояние.
И накрая, нека подчертая, че поради своята същност, ако манипулацията е успешна, то вие не знаете за нея и не се чувствате манипулирани. Също както ако лъжата е успешна, вие не се чувствате излъгани просто защото сте приели лъжата за истина. За съжаление, обаче, ако чувствате, че ви лъжат и манипулират, това все още не ви гарантира имунитет срещу лъжа и манипулация. За съжаление доста труд и знания са необходими за да различите манипулацията и да изолирате ефекта й, а тези знания според точки 7 и 10 не ви се предоставят. За щастие, не се и крият, но на български трудно ще намерите свястна книга по въпроса. Като гледате примерите които давам по-горе лесно ще стигнете до извода, че ако искате да се пазите от манипулация трябва да престанете да гледате телевизия, нещо което горещо препоръчвам. Тогава обаче възниква въпросът за алтернативни източници на информация? Интернет? За съжаление и това което четете в интернет трябва да подлагате на критично осмисляне. Нищо не може да замени собственото ви мислене! За съжаление, всеки наготово даден отговор или анализ е потенциална манипулация. Толкова ниско е паднало нивото на доверие в „модерния развит свят”. Питате се защо се манипулира в такива размери ли? Ще ви отговори отново Хайек - "Успехът зависи до голяма степен от готовността да се вършат неморални неща. "
И не бъдете наивни, не само държавата и политиците манипулират. Частните корпорации манипулират много повече, дори ако имаме в предвид само рекламата. Манипулациите на политиците и партиите най-често също са в полза на частните корпорации. Основната задача на световната мрежа от (без)мозъчни тръстове също е да манипулира обществото в полза на частните корпорации и да постиска гражданското общество и демокрацията.
Ще завърша отново с цитат на Айнщайн от неговото есе „Защо социализъм”; „…при създадените условия, частните капиталисти неизбежно контролират пряко или косвено основните източници на информация (преса, радио, образование). Крайно трудно е и наистина в повечето случаи невъзможно за отделния гражданин да направи обективни заключения и да използва интелигентно своите политически права.”
Кихано
antipropaganda.comxa.com
"ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ. ПРЕД ВАС Е НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД. ВКЛЮЧВА ПОТЕНЦИАЛНИ ЗАПЛАХИ ЗА ЖИВОТА КАТО: КОНТРОЛИРАНО ОТ ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЕЛИТ ОБЕЗЛЮДЯВАНЕ (ДЕПОПУЛАЦИЯ, РЕДУЦИРАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО); (За 23 години "демокрация", населението на РБ е намаляло от 8.989 000 /1989-та/ на 6, 540 000 - 2012 г., данните са на НСИ, ГРАО и МВР!!!)ПРИНУДИТЕЛНИ ВАКСИНАЦИИ,СТЕРИЛИЗАЦИИ и ОБРЯЗВАНЕ; ИЗКУСТВЕНО ПРЕДИЗВИКАНИ ВИРУСНИ ЕПИДЕМИИ от ИНТЕРНАЦИОНАЛНИТЕ ФАРМАЦЕВТИЧНИ КОРПОРАЦИИ; ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ И ХРАНИ;
НАБОРНА ВОЕННА СЛУЖБА; ТРЕТА СВЕТОВНА ВОЙНА (СРЕЩУ "ТЕРОРИЗМА" на БЕДНИТЕ, които решават да си потърсят обещаните и конституционно гарантирани от БОГАТАШИТЕ "универсални човешки права" и "граждански свободи"....); ЗАТВОРНИЧЕСКИ ИНДУСТРИАЛНИ КОМПЛЕКСИ с робски труд в услуга на ВОЕННО-ПРОМИШЛЕНИЯ КОМПЛЕКС на САЩ ...
Изпълнител: "GAMMA RAY", Албум: "NO WORLD ORDER!" (БЕЗ "СВЕТОВЕН РЕД"!) 2001, Списък на песните:
1. Въведение
2. Детрониране на тиранията
3. Сърцето на Еднорога
4. Рай или ад
5. Нов Световен Ред
6. Прокълни Машината
7. Непоклатим
8. Пожар под нозете
9. Следвай ме
10. Орел
11. Езерото на сълзите
12. Беда
1. Въведение (Introduction)
[Музика и текст: Кай Хансен]
ИЛЮМИНАТИ
ВИЕ дойдохте, за да поемете контрола,
Дори и върху ритъма на моето сърце,
Но не можете да пречупите душата ми,
Така че ние всички ще останем свободни...
ИЛЮМИНАТИ
ВИЕ никога няма да поемете контрола,
(Защото) Вашият Нов световен ред
Ще доведе до всеобхватен провал,
Ние всички ще застанем пред вас като един:
Раят е за всички нас,
За да бъде свободен от тъмнината...
2. Детрониране на Тиранията
[Музика и текст: Цимерман]
Някой там отвън стои и наблюдава туй, което правя; Някъде в далечината той е, но очите му – навсъде бродят; Оглеждам се около мене, но никого не мога да открия; И все пак усещам, че някой контролира ума ми ... Затаи дъх - и побегни,
Макар че от Прокълнатия
Не е възможно да се избяга...
Ето, времето настъпи - И светът на смъртен одър днес лежи; Нашата Вяра безследно изчезна
И стенат нашите души; За свобода плаче възкресеният Рай - Сред убийствена Болка, милиони лъжи:
- Детронирай Тиранията ... Силите на Злото никога не се предават; Рано или късно, Тъмната ера настъпва... Разплакан, човекът се укрива по план: Той търси Свобода, но не ще я получи.. Ето, времето настъпи - И светът на смъртен одър днес лежи; Нашата Вяра безследно изчезна
И стенат нашите души; За свобода плаче възкресеният Рай - Сред убийствена Болка, милиони лъжи:
- Детронирайте Тиранията ... И тъй като светът умира бавно в нашите ръце, Да попитаме за причините на горчивия край: Кой ни носи на всички тъгата, Кой ни носи на всички страха, Кой разпространява болести и мизерия, И кой краде нашата съдба?! Отровеното от гнева сърце Посява семената от Болка - Всички виждаме Мрачния силует
И усещаме смъртоносната власт ...
Ето, времето настъпи - И светът на смъртен одър днес лежи; Нашата Вяра безследно изчезна
И стенат нашите души; За свобода плаче възкресеният Рай - Сред убийствена Болка, милиони лъжи:
- Да върви по дяволите Тиранията!...
Превод: J. B. Salvador, 2002
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
