Свещеномъченик Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски Св. Игнатий Антиохийский Богоносец The Holy Hieromartyr Ignatius the God-bearer, Bishop of Antioch около 50 – ок. 107 година Игнажден. Чества се в деня на Предпразненство на Рождество Христово - 20 декември (2 януари ст. стил), заедно със Св. преподобни Йоан Кронщадски До Ивановден не се прави помен за починалите.

Светлих подвигов твоих светоносний ден проповедует всем в вертепе рожденного:
сего бо жаждая от любве насладитися, потщался еси от зверей снеден бити.
Сего ради и Богоносец нареклся еси, Игнатие всемудре.

Църквата празнува св. Игнатий на 20 декември (Игнажден), а на 29 януари възпоменава пренасянето на светите му мощи.

По-долу:

• Кратко животоописание
• Житие на св. мъченик Игнатий Богоносец
• Страдание на светия свещеномъченик Игнатий Богоносец св. Димитрий Ростовски
• Св. Игнатий Богоносец: чист Божий хляб Елизабет Вълкова-Хубанчева
• Святой Игнатий Антиохийский Г.В. Флоровский (русс.)

Виж също:

• Пренасяне мощите на св. Игнатий Богоносец
• Антиохия (Сирия. Дамаск)
• Св. апостол Евод от Седемдесетте апостоли

Свети Игнатий Богоносец по предание е същото онова дете, което Господ взел на ръце при Себе Си и което посочил на апостолите, като казал: "ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно". Той бил ръкоположен от свети апостол Петър за Антиохийски епископ, където проповядвал Христа. Завършил живота си мъченически в Рим, където бил хвърлен на лъвовете.

Св. Димитрий Ростовски

Свети Игнатий е роден в гр. Антиохия. Въпреки, че името му има латински произход, запазените оскъдни сведения за него сочат, че той е с източно потекло. Твърде вероятно е да е юдей, тъй като от ранна възраст е общувал с някои от апостолите – Петър, Йоан или Павел, който вероятно го е кръстил. Според благочестиво предание той е онова дете, което Иисус Христос посочил, докато апостолите спорели за първенство, повикал го и го прегърнал, като казал:

"Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И, който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема." (Мат. 18:2-5)

Свети Йоан Златоуст обаче, който прекарал част от служението си в Антиохия, в похвалното си слово за светеца споменава, че той не е виждал лично Христос. Според текста на "Мъченичеството на Свети Игнатий" той е бил "ученикът на Свети Йоан". Така, че вероятно е познавал и други от апостолите.

Свети Игнатий бил епископ на Антиохия в продължение на 40 години. Мъдро управлявал паството си, без да жали трудове и грижи. Усърдно проповядвал Божието слово и мнозина довел до познание на Христос. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога. В акта на мъченичеството му се споменава, че е бил "мъж апостолски във всичко" и че "грижливо управлявал църквата в Антиохия", както и че я превел през гоненията на император Доминициян. Според църковния историк Евсевий Кесарийски Игнатий е третият епископ след свети апостол Петър и Еводий. Той пръв въвел пеенето на божествените песни от два хора (антифонно пеене), което после било прието и от другите християнски църкви.

Посланията на свети Игнатий са написани набързо на път за Рим. В малоазийския град Смирна пише послание до ефеската, магнезийската, римската и тралийската църква, а от град Троада изпраща послания до филаделфийската, смирненската църква и до Поликарп, епископ на Смирна.

През 107 г. загива мъченически в голям цирк в град Рим, разкъсан от зверове.

Свещеник Дончо Александров

Св. свещеномъченик Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски.
Стенопис в манастира Панагия Сумела (Sumela Monastery) в Турция. Снимка: www.byzantion.ru.

Апостолите Христови веднъж спорели помежду си кой от тях е най-голям. Иисус Христос, като чул за какво спорят, повикал едно дете, прегърнал го, поставил го сред тях и казал:

"Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема" (Матея 18:2-5).

Върху това дете, което прегърнал Иисус Христос, пребъдвало Божието благословение. Според преданието това дете е Игнатий Богоносец, който по-късно бил ученик на св. Йоан Богослов, а след това епископ на Антиохийската църква. Като такъв той се удостоил да приеме за името на Христа мъченически венец.

Св. Игнатий, възведен от съвета на всички св. апостоли за епископ на Антиохия, мъдро управлявал паството си, без да жали трудове и грижи, като проявявал във всичко апостолска ревност. Той безбоязнено и усърдно проповядвал словото Божие и мнозина довел до познание на Христа. Пръв въвел в Антиохийската църква пеенето на божествените песни от два хора, което после било прието и от другите християнски църкви. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога.

По случай победите на император Траян (98-117) в Антиохия били устроени тържества и веселия. Християните не могли да вземат участие в тържествата, понеже те били свързани с езически обреди. Съобщили за това на императора, обвинявайки особено техния епископ като враг на езическите богове. Траян, като пристигнал в Антиохия, го повикал:

- Ти ли се наричаш Богоносец – запитал го той – и се противиш на нашите повеления, като се стараеш да водиш цяла Антиохия след твоя Христос?

- Аз съм – твърдо отговорил епископът.

- Та какво е това название – Богоносец? – запитал царят.

- Богоносец е тоя – отговорил Игнатий, - който носи Христа в душата си.

- Та ти носиш твоя Христос в себе си? – пак го запитал Траян.

- Наистина Го нося – казал светият Богоносец, - защото в словото Божие е написано: "Ще се поселя в тях и ще ходя между тях" (2 Кор. 6:16, Лев. 26:12).

Траян дълго се опитвал да склони Игнатия да се отрече от Христа, като осмивал вярата му и му обещавал почести и слава, ако се отрече. Но на всички увещания Богоносецът отговарял, че за него е по-добре да страда за Христа, отколкото, като се отрече от него, да живее във величие и слава. Съдиите, мислейки да го изобличат със собствените му думи, казали му: "Ти сам говориш, че твоят Бог умрял. Може ли мъртвият да спаси и да дарува живот? Нашите богове ние считаме безсмъртни".

- Моят Господ и Бог станал човек за нас – отговорил Игнатий, - и за нашето спасение и по собствено благоволение приел кръст, смърт и погребение. След това възкръснал в третия ден, като съкрушил вражеската сила, възлязъл пак на Небето, откъдето слязъл да ни дигне от падението и отново да ни въведе в рая, из който ние така злополучно сме били изхвърлени. Той ни е дарувал повече блага, отколкото сме имали по-рано. Кой от вашите богове е сторил подобно нещо?

След това св. Игнатий започнал да разкрива с примери от езическата митология всичката нелепост на езичеството. Тогава Траян го осъдил на смърт. Отвели епископа в тъмница, за да го предадат след това да бъде изяден от зверовете. Но като знаели, че често твърдостта на мъчениците сред тежките страдания довеждала езичниците към вяра в Христа, решили да пратят Игнатий за наказание в Рим, където народът ще види в него обикновен престъпник, осъден на смърт за своите престъпления.

Така и направили. Траян тръгнал на поход, а Игнатий, свързан с вериги, бил отправен за Рим. Но нито умората от далечния път, нито близостта на смъртта не могли да сломят в него твърдостта на духа. Той радостно отивал на смърт за името на възлюбения Христа, като утешавал християните, които с плач се трупали около него по градовете, през които минавал: Селевкия, Смирна, всички градове на Мала Азия. Той в Смирна прекарал известно време със св. Поликарп, също ученик на св. Йоан Богослов, и оттам написал послания до църквите – Ефеска, Магнезийска, Тралийска и Римска. Тия послания, стигнали до нас, съдържат истинското християнско учение. В тях е изразена пламенната любов към Бога и към ближните. Пълен с искрено смирение, Игнатий пише на ефеските християни:

"Аз не ви заповядвам като такъв, който има власт, понеже, макар и да съм свързан с Христа, не съм още съвършен в Христа. Аз сего току-що начевам да бъда негов ученик, а ви говоря като учител. Покрепете ме чрез вашата вяра, вашето търпение! Любовта ми към вас ме подбужда да ви пиша и да ви моля да следвате пътя Господен!"

Игнатий убеждава християните да пазят помежду си единодушие и любов, да се покоряват на своите пастири, да се предпазват от лъжеучители, каквито имало много по онова време.

"Непрестанно и усърдно се молете за всички – пише той, - защото и неверните могат да се обърнат. Вашият свят живот да им послужи като наставление... Не изоставяйте молитвените събрания! Чрез тях отслабва властта на дявола, и силата му се разрушава чрез единодушието на вашата вяра".

Виждайки какво участие християните взимат в неговата съдба и как са огорчени от смъртната присъда над него, Игнатий започнал да се бои да не би римските християни да се опитат да го спасят. Затова той от Смирна им написал послание, в което се стараел да ги убеди, че отива на смърт доброволно и ги моли с нищо да не пречат на неговото смъртно наказание.

Скоро след това Игнатий напуснал Смирна и се отправил за Рим. По пътя написал още три послания, от които едното било до Поликарп, комуто дава наставления за задълженията на епископа.

Като приближили до Потиола, той искал да слезе на брега, за да тръгне по пътя, по който някога вървял св. ап. Павел, но силният вятър попречил на кораба да спре, и след известно време излезли на брега на Остия и оттам продължили пътя за Рим. Спътниците скърбели за него, римските християни силно желаели да го спасят. Но той повторил просбата си и бил предаден в ръцете на управителя. Управителят, като узнал волята на императора, заповядал да приготвят зверовете, и в празничен ден, пред многоброен народ, Игнатий бил доведен на мястото на наказанието. Придружавали го християни и заедно с тях той се помолил да прекрати Господ гонението, да даде мир на Своята Църква и да внуши на всички вярващи взаимна любов.

Като слушали, че постоянно повтарял името на Иисус Христос, езичниците запитали защо така често повтаря това име. Св. Игнатий отговорил, че понеже в сърцето му е написано името на Иисуса Христа, затова устата му изповядват Този, Когото той винаги носи в сърцето си.

Бог дарувал на св. Игнатий сила безбоязнено да срещне ужасната смърт. Преди смъртта, обръщайки се към народа, той с висок глас казал:

"Знайте, римски граждани, че не за злодеяние и престъление съм осъден на смърт, а за моя Бог, от Чиято любов съм завладян и Когото ненаситно желая! Аз съм Негова пшеница и чрез зъбите на зверовете се смилам, за да стана чист хляб за Него!"

Едва успял да изговори тия думи, и лъвовете се нахвърлили и го разкъсали. Християните събрали неговите кости и по-късно ги пренесли в Антиохия. Дълго те плакали и скърбели за него. На някои от тях светецът се явявал, като ги утешавал в скръбта.

Когато Траян узнал как мъжествено и радостно Игнатий отишъл на смърт за своя Бог, съжалил, че го осъдил на смърт, и като се убедил, че християните са люде честни и добри, във всичко покорни на неговите закони, освен в случаите, когато законите са противни на тяхната вяра, той заповядал да ги оставят на мира и да прекратят всяко гонение против тях.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

По времето, когато Траян се възкачил на римския престол епископ в Антиохийската църква бил свети Игнатий, Богоносец по название и по дела, който приел епископията след свети Евод, приемника на апостол Петър. За този божествен Игнатий се разказва, че когато бил малко дете, а Господ Иисус Христос живял на земята с хората и учел народа за Царството Божие, веднъж родителите на Игнатий стоели сред народа и слушали Божиите словеса, излизащи от устата на Спасителя, като били взели и детенцето си със себе си. Като погледнал към тях, Господ повикал при себе си отрока Игнатий, изправил го посред народа, прегърнал го и като го взел на ръце, рекъл:

- "Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно", и "който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема" (Мат. 18:3:5; Марк. 9:37; Лук. 9:48).

Така свети Игнатий бил наречен Богоносец, защото бил носен на ръце от Въплътения Бог, а също и защото носел Бога в сърцето си и в устата си, бидейки съсъд, подобен на свети апостол Павел, съсъд избран, за да носи името Божие пред народите и царете. Отначало той бил ученик на свети Иоан Богослов, заедно със свети Поликарп, епископ Смирненски. След това бил поставен от съвета на всички свети апостоли за епископ в Антиохия, където по-рано от другите места се появило името християни*.

Поемайки управлението на църквата, той проповядвал благочестието, без да щади силите си, като проявявал във всичко апостолска ревност. Този свят иерарх въвел в църквата пеенето на божествени песни от два хора, подобно на ангелските ликове, защото, като се сподобил с Божествено откровение, той видял как ангелските ликове пеели на смени: когато единият лик пеел, другият мълчал, а когато пеел другият лик, първият слушал; когато единият лик свършвал песента, другият започвал; по такъв начин ангелските ликове прославяли Света Троица, като сякаш си предавали песнопението един на друг. Като получил това откровение, свети Игнатий въвел този ред за пеене на свещените песнопения отначало в своята Антиохийска църква, а оттук този прекрасен чин бил възприет и от всички църкви**. Този Богоносен архиерей бил добър ръководител на църковните чинове и съвършен служител на Христовите тайнства***, а после и мъченик, даден да бъде разкъсан от зверовете, за което ще бъде казано по-нататък.

Цар Траян удържал победа в тежка война със скитите. Предполагайки, че е станал победител над враговете с помощта на езическите си богове, Траян пожелал да им благодари за това с повсеместни жертви, та и в бъдеще боговете благополучно да устройват войните и царуването му. Тогава било повдигнато жестоко гонение против християните. Царят узнал, че християните не само не желаят да принесат жертви на езическите богове, но и ги хулят и изобличават лъжливостта им, и затова наредил навсякъде да бъдат убивани християните, които не се подчинят на повелята му. А когато този цар се отправил на друга война - против арменците и партяните, случило му се да отседне в Антиохия, и тук свети Игнатий Богоносец бил наклеветен пред него за това, че почита като Бог Христа, съден на смърт от Пилат и разпънат на кръст, и че установява закони за запазване на девството, за презрение към богатството и към всичко, което е приятно в този живот. Като чул това, Траян повикал светеца и пред целия си синклит му казал:

- Ти ли се наричаш Богоносец и се противиш на нашата заповед и развращаваш цяла Антиохия, като я водиш след твоя Христос?

Божественият Игнатий отговорил:

- Да, аз съм.

Царят попитал:

- Какво означава названието ти "Богоносец"?

Светецът отвърнал:

- Богоносец е този, който носи Христа Бога в душата си.

- Значи, ти носиш твоя Христос в себе си? - попитал царят.

Светецът отвърнал:

- Наистина Го нося, защото в словото Божие е написано: "ще се поселя в тях и ще ходя между тях".

Царят казал:

- Значи, според теб, ние не носим винаги нашите богове в паметта си и не винаги ги имаме за помощници против враговете?

Богоносецът отвърнал:

- Горко ти, че наричаш идолите богове, защото Един е Истинският Бог, Създателят на небето и земята, и на морето, и на всичко което се намира в тях, Един е Господ Иисус Христос, Синът Божий, Единородният, и царството Му не ще има край. Ако Го беше познал, царю, тогава и багреницата ти, и венецът, и престолът ти щяха да бъдат още по-могъщи.

- Игнатий! - казал царят. - Остави това, което говориш и чуй по-добре думите ми: ако желаеш да ми угодиш и да бъдеш в числото на приятелите ми, принеси с нас жертва на боговете и в същия час ще станеш първосвещеник на великия Дий и ще бъдеш наречен баща на царския съвет.

Светият отговорил:

- Каква ще е ползата ми да ставам първосвещеник на Дий, когато аз съм архиерей на Христа, Комуто винаги принасям хвала и се старая всецяло да се принеса в жертва, за да имам в себе си подобие на доброволната Му смърт?

Царят казал:

- Кому искаш да се принесеш в жертва? Да не би да е на Този, Който е бил прикован към кръста от Пилат Понтийски?

Светият отвърнал:

- Нека бъда жертва на Този, Който е приковал греха към кръста, съкрушил е началника на греха - дявола, и чрез кръста е победил цялата му сила.

Царят казал:

- Игнатий, струва ми се, че нямаш здрав ум и правилно разсъждение. Ти не би се прелъстил така от християнските писания, ако беше разбрал добре колко изгодно е човек да се подчинява на царската воля и да принася с всички жертви на боговете.

Като се въодушевил още повече, Богоносецът рекъл:

- Дори и да ме дадеш да бъда изяден от зверовете или да ме разпънеш на кръст, или да ме предадеш на меч или на огън, пак никога не ще принеса жертви на бесовете. Не се боя от смъртта и не търся временни блага, но желая само вечните, и по всякакъв начин се стремя само към това, да отида при Христос, моя Бог, Който благоизволи да умре за мен.

Тогава участващите в синклита, като желаели да изобличат Игнатий в заблуждение, казали:

- Ето, ти казваш, че твоят Бог е умрял; как мъртвият може да помогне на някого, а още повече умрелият от позорна смърт? А нашите богове се считат за безсмъртни и наистина са безсмъртни.

Богоносецът отговорил:

- Моят Господ и Бог, Иисус Христос, станал човек заради нас и заради нашето спасение, доброволно приел разпъване на кръст, смърт и погребение, после възкръснал в третия ден, низвергнал и съкрушил силата на врага, възнесъл се на небесата, откъдето бил слязъл, за да ни вдигне от падението и отновода ни въведе в рая, от който сме били изгонени, и ни дарувал повече блага, отколкото сме имали по-рано. Нито един от почитаните от вас богове не е сторил подобно нещо; като били зли и беззаконни човеци и извършили много пагубни дела, те оставили на безумните люде само някаква нищожна представа за божеството си. А когато после покривалото на лъжата паднало от тях, станало явно какви са били и колко позорно са завършили съществуването си.

Щом свети Игнатий казал това, царят, като се боял да не би той още повече да посрами боговете им, наредил да го отведат в тъмницата. А самият цар не спал през цялата нощ, размишлявайки с какво смъртно наказание да лиши от живот Игнатий, и намислил да го осъди на изяждане от зверовете, като счел тази смърт за най-жестока. На сутринта той обявил това пред съвета; всички се съгласили, но го посъветвали да не предава Игнатий на зверовете в Антиохия, за да не се прослави сред съгражданите си, като приеме мъченическа кончина за вярата си и за да не би другите, като го гледат, да укрепнат в християнството. Затова казали, че трябва да се отведе в окови в Рим и там да бъде предаден на зверовете; като бъде измъчен от дългия път, там смъртното наказание щяло да бъде още по-тежко за него, а и никой от римляните нямало да узнае кой е бил той; щели да помислят, че е загинал някой злодей и след него нямало да остане никакъв спомен. Този съвет бил угоден на царя и той произнесъл смъртната присъда на Игнатий, според която той трябвало да бъде разкъсан от зверове в Рим по време на празник, пред очите на целия народ. Така светият бил осъден от нечестивите да стане като че ли зрелище на Ангели и на човеци.

Щом чул тази присъда, Богоносният Игнатий възкликнал:

- Благодаря Ти, Господи, че ме удостои да засвидетелствам всеотдайната си любов към Теб и че благоволи да ме свържеш с железни вериги също като Твоя апостол Павел.

С радост възложил той оковите върху себе си, сякаш били прекрасна огърлица от бисери - драгоценно украшение, с което желаел да възкръсне в бъдещия живот1. Царят тръгнал на война, а божественият страдалец, окован в тежки окови, бил предаден на десет жестоки и немилосърдни воини и отправен за Рим. На излизане от Антиохия той усърдно се помолил за Църквата и поверил стадото си на Бога. Всички вярващи плачели и горчиво ридаели за него, а други, привързани с гореща любов, тръгнали след него на път. На морското пристанище в Селевкия, недалеч от Антиохия, свети Игнатий се качил с воините на кораб, който трябвало да мине покрай бреговете на Мала Азия2 и след дълго и опасно плаване да пристигне в Смирна. Тук Игнатий срещнал и приветствал божествения апостол и свой съученик свети Поликарп, епископ Смирненски, и се утешил в боговдъхновена беседа с него, като се радвал за веригите си и се гордеел с оковите си. Защото, какво би могло да бъде най-доброто украшение за него, ако не тези вериги, в които той бил окован за своя Господ? Видял се също и с други епископи, презвитери и дякони, които се стичали при него от всички азиатски църкви и градове, желаейки да го видят и да чуят божествени слова от устата му. Като утвърдил християните във вярата със словото и примера си, увещавайки ги най-вече да се пазят от възникналите и разпространилите се тогава ереси и строго да се придържат към апостолските предания, свети Игнатий помолил Поликарп и цялата Църква да се помоли за него, по-скоро да стане храна на зверовете и да се яви пред лицето на Господа, към Когото се стремяла душата му. Като видял, че те са смутени и не желаят смъртта му и раздялата с него, свети Игнатий се изплашил, че и тези вярващи, които са в Рим, също ще се смутят, няма да се съгласят, той да бъде предаден на зверовете и ще му поставят някаква преграда, може би ще вдигнат ръце срещу тези, на които е наредено да го дадат на зверовете и с това ще му затворят отворената врата на мъченичеството и желаната смърт. Затова той решил да им изпрати просба да се помолят за него, да не се прекъсва пътят на страданията му, но по-скоро да бъде разкъсан от зверовете и да премине при своя възлюбен Владика. Написал следното:

"Игнатий Богонесц до църквата, помилвана от величието на Всевишния Отец и Единородния Негов Син Иисус Христос, възлюбена и просветена по волята на Този, Комуто е благо-угодно всичко, извършено поради любов към Иисуса Христа, нашия Бог - до църквата, председателстваща в столицата на римската област, богодостойна, достославна, достоблажена, достохвална, достожелана, чиста и първенствуваща в любовта, Христоименна, Отцеименна, която и приветствам в името на Иисуса Христа, Сина на Отца, - до тези, които по плът и по дух са съединени помежду си с всяка Негова заповед, неразделно са получили пълнотата на благодатта Божия и са чисти от всякакъв чужд цвят, желая премного да се радвате в ИисусаХриста, нашия Бог. - По молитва към Бога получих това, за което много се молих - да видя богодостойните ви лица. Свързан за Христа, надявам се да ви целуна, ако волята Божия ме удостои да достигна края. Началото е положено добре: ще се сподобя ли с благодатта безпрепятствено да получа моя жребий? Понеже се боя от вашата любов, да не би тя да ми навреди; защото за вас е лесно това, което искате да сторите, а за мен ще бъде трудно да достигна Бога, ако ме съжалите. Желая да угаждате не на човеци, а на Бога, както и правите. Защото нито аз вече ще имам такъв удобен случай да достигна Бога, нито пък вие - да ознаменувате с най-добро дело, като мълчите. Ако мълчите за мен, аз ще бъда Божий, а ако проявите любов към плътта ми, аз ще трябва отново да стъпя на попрището. Не правете за мен нищо повече, за да бъда пожертван за Бога сега, когато жертвеникът е вече готов, и тогава с любов съставете хор и възпейте хвалебна песен на Отца в Христа Иисуса, че Бог е удостоил епископа на Сирия да го повика от изток на запад. Прекрасно е за мен да отпътувам от света към Бога, за да възсияя в Него. Вие никога на никого не сте завиждали, и другите учите на това. Желая да потвърдите на дело това, което преподавате в наставленията си. Само изпросете за мен от Бога вътрешна и външна сила, така че не само да говоря, но и да желая, и не само да се наричам християнин, но да бъда такъв и на дело. Ако аз наистина се окажа такъв, тогава мога и да се нарека християнин, и само тогава ще мога да бъда истински верен, когато светът няма повече да ме вижда. Нищо видимо не е вечно: "видимото е временно, а невидимото- вечно". Нашият Бог Иисус Христос се явява в по-голяма слава, когато е в Отца. Християнството не е в мълчаливо убеждение, но във величието на делото, особено когато светът го ненавижда. Пиша до църквите и известявам всички, че доброволно умирам за Бога, стига само да не ми попречите. Умолявам ви: не ми оказвайте неблаговременна любов. Оставете ме да стана храна на зверовете и чрез тях да достигна Бога. Аз съм пшеница Божия: нека ме смелят зъбите на зверовете, за да стана чист хляб Христов. По-добре приласкайте тези зверове, за да станат те мой гроб и да не оставят нищо от тялото ми, та след смъртта ми да не бъда в тежест никому. Тогава наистина ще бъда ученик на Христа, когато светът няма да вижда дори и тялото ми. Молете се за мен на Христа, посредством тези зъби да стана жертва Богу. Не ви заповядвам като Петър и Павел. Те са апостоли, а аз - осъден; те са свободни, а аз и досега още съм роб. Но ако пострадам - ще бъда свободник на Иисуса и ще възкръсна свободен в Него. А сега във веригите си се уча да не пожелавам нищо мирско или суетно. По пътя от Сирия за Рим, по суша и по море, нощем и денем аз вече се боря със зверове, понеже съм свързан с десет леопарда, тоест с отряд воини, които от оказваните им благодеяния стават още по-зли. Чрез оскърбленията им ставам още по-убеден, ала с това не се оправдавам. О, дано не се лиша от приготвените за мен зверове! Моля се, те със стръв да се нахвърлят върху мен. Ще ги примамя, за да ме погълнат веднага, а не да се уплашат и да не ме докоснат, както стана с някои. А ако не поискат доброволно, ще ги принудя. Простете ми, аз зная кое е полезно за мен. Едва сега започвам да бъда ученик. Нито видимото, нито невидимото - нищо не може да ме удържи да отида при Иисуса Христа. Нека дойдат върху мен огън и кръст, тълпи зверове, разсичания, разкъсвания, раздробяване на кости, отсичане на членове, съкрушаване на цялото тяло и лютите мъчения на дявола - само да достигна Христа. Никаква полза не ще ми донесат нито удоволствията на света, нито царствата на този век. За мен е по-добре да умра за Иисуса Христа, отколкото да царувам над цялата земя: "каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?. Него търся, умрелия за нас, Него желая, възкръсналия за нас. Имам предвид изгодата: простете ми, братя! Не ми пречете да живея, не ми желайте смъртта. Искам да бъда Божий: не ме давайте на света. Пуснете ме към чистата светлина: като се явя там, ще бъда човек Божий. Позволете ми да бъда подражател на страданията на моя Бог. Който сам Го има в себе си, нека разбере какво желая и като види какво ме занимава, нека ми окаже съчувствие. Князът на този век иска да ме съблазни и да разруши желанието ми, устремено към Бога. Нека никой от вас, които се намирате там, не му помага. По-добре бъдете мои, тоест Божии. Не бъдете такива, които призовават Иисуса Христа, а обичат света. Завистта да не обитава във вас. И ако дори лично аз започна да ви моля за друго, не ме слушайте: вярвайте повече на това, което ви пиша сега. Пиша ви жив, горейки от желание да умра. Любовта ми се разпъна и в мен няма огън, обичащ материята (веществото), но има жива вода, говореща в мен, която миповелява отвътре: "Върви при Отца." Няма сладост за мен в тленната храна, нито в удоволствията на този живот. Желая Божия хляб, небесния хляб, хляба на живота, който е плътта на Иисуса Христа, Сина Божий, родил се в последните времена от семето на Давид и Авраам. Желая и Божието питие - Неговата кръв, която е нетленна любов и живот вечен. Не искам повече да живея живота на човеците. А това ще стане, стига да поискате. Поискайте, моля ви, та и вие да намерите благоволение за себе си. Моля ви с това кратко писмо. Повярвайте ми; а Иисус Христос - нелъжливите уста, с които истински е говорил Отец - ще ви открие, че казвам истината. Молете се за мен да достигна желаната цел. Не по плът ви написах това, но по разум Божий. Ако пострадам, значи сте ме възлюбили: а ако не бъда удостоен, значи сте ме възненавидели. Споменавайте Сирийската църква в молитвите си: сега вместо мен неин пастир е Бог. Само Иисус Христос и вашата любов ще епископстват в нея. А аз се срамувам да се нарека един от членовете є, тъй като съм недостоен за това, понеже съм изверг и съм последен от тях. Но ако достигна Бога, то, по милостта Му, все нещо ще стана. - Поздравяват ви духът ми и любовта на църквите, които в името на Иисуса Христа ме приеха не като преходящ. Защото дори и тези църкви, които не се намираха на пътя на плътското ми странстване, излязоха да ме посрещнат в града. Пиша ви това от Смирна чрез достоблажените ефесяни. При мен заедно с мнозина други е и Крок - силно желано за мен име. Мисля, че вече познавате тези, които за слава Божия се отправиха преди мен от Сирия към Рим: кажете им, че съм близо. Всички те са достойни за Бога и за вас: вие трябва във всичкода ги успокоите. - Написах ви това девет дни преди септемврийските календи, тоест на 23 август. Укрепявайте се в търпението на Иисуса Христа. Амин."

Свети Игнатий изпратил това послание по неколцина от съпровождащите го ефески християни, които се отправили към Рим по най-краткия път. След известно време и самият светец, съпроводен от воините, напуснал Смирна и пристигнал в Троада. Тук той получил радостната вест, че гонението в Антиохия е утихнало и мирът в Църквата е възстановен. Като споменавал осиротялата си Църква във всичките си молитви, той помолил и всички вярващи да се молят за нея; и колкото по-силна била радостта му за спокойствието на паството му, толкова по-благодушно вървял той срещу смъртта. В такова разположение на душата той написал послания до филаделфийци (в Килисирия) и до смирненци, в които подбуждал християните да вземат дейно участие в радостното за антиохийската църква събитие; написал и частно послание до свети Поликарп, епископ Смирненски, като го помолил да изпрати в Антиохия някого от духовенството, за да утеши тамошната църква и му поръчал да напише до другите църкви и те да сторят същото. От Троада свети Игнатий отплавал към Неапол (в Македония), преминал пеша през Филипопол и Македония, като по пътя посещавал храмовете и в тях поучавал, наставлявал и ободрявал немощните братя, и повелявал на всички да прекарват живота си добре и трезвено. Като преминал Епир и пристигнал в Епидамна, свети Игнатий отново се качил на кораб и отплавал към Италия през Адриатическо и Тиренско море. Щом видял отдалеч Путеола (град в Кампания), той пожелал да слезе там на сушата, за да отиде в Рим по същия път, по който някога апостол Павел вървял към подобен подвиг. Но силен вятър не допуснал кораба до брега и след едно денонощие свети Игнатий пристигнал в пристанището Порт, недалеч от Рим. Воините бързали към Рим, за да успеят да заварят зрелищата, които вече приближавали към края си. Междувременно мълвата за пристигането на Антиохийския епископ се разпространила инасъбралите се християни го посрещнали, пълни с радост и с дълбока скръб. Някои се надявали да уговорят народа да се откаже от кървавото зрелище - смъртта на праведния мъж. Но свети Игнатий ги помолил от любов към него да не вършат това и като преклонил колене заедно с присъстващите братя, се помолил на Божия Син за църквите, за прекратяване на гоненията и за запазване на взаимната любов между братята християни. След това той бил отведен в Рим и предаден заедно с царското предписание на градския епарх. Последният, като видял Игнатий Богоносец и като прочел царското писмо, веднага наредил да приготвят зверовете. Настъпил празничният ден и светият бил заведен на мястото на екзекуцията; целият град се събрал на това зрелище, защото слухът, че Сирийският епископ ще бъде даден на зверовете, бил преминал навсякъде. Изправен на арената, светият се обърнал със светло лице към народа, с мъжествена душа и радвайки се, че приема смърт за Христа, и рекъл с висок глас:

- Римски мъже, които гледате настоящия ми подвиг! Знаете, че не заради някакво злодеяние приемам това наказание и не за някакво беззаконие съм осъден на смърт, но заради Единия мой Бог, от любов към Когото съм обладан и към Когото силно се стремя. Аз съм Негова пшеница и ще бъда смлян от зъбите на зверовете, за да стана чист хляб за Него.

Веднага щом светият изрекъл това, срещу него били пуснати лъвове. Като се нахвърлили веднага върху светеца, те го разкъсали и го изяли, като оставили само по-големите кости. И се изпълнило желанието на светия, зверовете да станат негов гроб, и Бог допуснал това да стане поради желанието на Своя угодник. Заради славата на Своето Свято Име Той би могъл да загради устата на лъвовете пред него, както пред свети пророк Даниил в ямата и пред света Текла също по време на смъртнонаказание, обаче не сторил това, като решил, че е по-добре да изпълни желанието и просбата на Своя раб, отколкото да прослави всемогъщата Си сила. Такава била кончината на свети Игнатий Богоносец, такъв бил подвигът му, такава била любовта му към Бога.

Когато зрелището завършило, вярващите от Рим, до които светият бил писал от Смирна и някои от пристигналите с него, събрали останалите кости на мъченика и като плачели неутешимо за него, ги положили с чест в специално място извън града, в двадесетия ден на декември 107 година.

"Като видяхме това със собствените си очи - разказват свидетелите на мъченичеството на свети Игнатий, - прекарахме цялата нощ у дома в сълзи и с коленопреклонение и молитва просихме Господа да ни утеши за случилото се. Когато после заспахме за малко, някои от нас видяха как свети Игнатий изведнъж се яви при нас и ни прегръщаше, други го видяха да се моли за нас, а други - облят в пот, сякаш след огромен труд, ипредстоящ пред Господа. Като видяхме с радост това и като съгласувахме сънните видения, ние възпяхме хвала на Бога, Подателя на благата, облажихме светия мъж и отбелязахме деня и годината на кончината му, та като се събираме в деня на мъченичеството му, да имаме общение с Христовия подвижник и доблестен мъченик."

Като узнал за кончината на свети Игнатий, за мъжественото му великодушие и за това, как той без боязън и с радост отишъл на смърт за Бога, своя Христос, цар Траян съжалил за смъртта му. А като чул, че християните са добри и кротки люде, живеят въздържано, обичат чистотата, въздържат се от всякакви лоши дела, водят непорочен живот и в нищо не са противни на царството му, само дето нямат много богове, а почитат само Христос, Траян не наредил да ги издирват, за да бъдат избивани, но им позволил да живеят на спокойствие. След това честните останки на свети Игнатий Богоносец били пренесени със слава в Антиохия за защита на града, за изцеление на болните и за веселие на цялото стадо на този пастир, за слава на Бога, Единия в Троица, прославян от всички во веки. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

"Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва ... да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение и да изобличава ония, които се противят." (Тит 1:7-9)

На 20 декември Църквата възхвалява "с едни уста и едно сърце" един велик мъж, който вече хиляда и деветстотин години е верен пастир на християните по цялата вселена.
За живота на св. Игнатий знаем със сигурност твърде малко. Според едни източници той е бил грък, роден в Антиохия, а според други – сириец, за което ни подсказват езиковите особености на посланията му. Има предания, че св. Игнатий е бил именно онова дете, което Господ Иисус Христос взел на ръце и казал: "Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно" (Мат. 18:1-3).

Преданието потвърждава недвусмислено предизбраността на този дивен апостолски мъж, който от ранно детство пребивавал в Христовото учение. Св. Йоан Златоуст в похвалното си слово за свещеномъченика пише, че св. Игнатий, бидейки неразлъчно под ръководството на светите апостоли, черпел обилни струи от истинското слово.

Що се отнася до епископството на св. Игнатий на Антиохийската катедра, ще приведем отново свидетелството на св. Йоан Златоуст, че св. Игнатий бил "образец на добродетелта, осъществил в личността си цялото достойнство на епископа". Заради съвършеното изпълнение на апостолския завет, заради ревностната вяра, целомъдрието, кроткия и тих нрав паството нарекло св. Игнатий "Богоносец" [Според други обаче името идва от това, че е бил носен на ръце от Иисус Христос, т.е. той е "Богоносен", б.р.]. А не е излишно да припомним, че Антиохия преди това имала лошата слава на един от най-развратните градове в империята и когато някой искал да изобличи римските граждани в разпуснат живот, казвал: "Изглежда римляните вече пият вода не от Тибър, а от река Оронт" (която тече през Антиохия). Ето как св. Игнатий повел към спасение цялото антиохийско паство. Той неуморно се грижел за уреждане на богослужението, въвел и антифонното пеене.

Врагът на човешкия род, завистникът на нашето спасение, не понесъл обръщането на толкова човешки души към Слънцето на правдата и уловките му довели до гонения на Църквата. През 106 г. император Траян се отправил в поход към персите и спрял в Антиохия. В духа на римското величие и предразсъдъци заповядал всички граждани да принесат жертва на идолите. Епископ Игнатий учел християните да не им се покланят и смело проповядвал вярата в Христос, за което бил осъден на смърт. Императорът обаче пратил св. Игнатий в Рим, за да не дава мъченически пример на местните християни. Човеколюбецът Бог отново обърнал делата на мрака в дела на спасението. Шествието на св. Игнатий през Мала Азия и Македония се превърнало в триумф на вярата, отвсякъде прииждали пратеници на околните църкви, които слушали неговите проповеди и разнасяли посланията му.

Особено знаменателна за църквата е фразата му от посланието до смирненци: "Където е епископът, там трябва да бъде народът, така както където е Иисус Христос, там е и Вселенската църква".

Св. Игнатий учел за единството на двата завета и догмата за единението на двете природи в Иисус Христос; той смело и убедително изобличавал лъжеученията на евионити и докети. И страданията си светият епископ използвал за поучение и вразумление: "Ако нашият Господ е пострадал призрачно, тогава и аз нося своите вериги призрачно" – казвал той.

Макар да не знаем нищо за рождението на светеца, но за смъртта му знаем съвсем точно от прочутите с пунктуалността си римски съдебни актове. В Римския колизей на 20 декември, в деня на триумф за победата над персите, св. Игнатий Богоносец бил разкъсан от лъвове. Случило се това, което светителят предрекъл: "Аз съм Божия пшеница: зъбите на зверовете ще ме смелят, за да стана чист Божий хляб".

По човешките мерки тук би трябвало да свърши повестта за живота и смъртта на епископ Игнатий и за него да остане само добрият спомен. Ние, като християни, знаем, че истинският живот в Христа пребъдва през вековете. Св. Игнатий е жив и чрез пречистите си мощи, които били пренесени в Антиохия, а по-късно върнати в Рим и положени в църквата на св. Климент, папа римски (в която са положени и мощите на св. Константин-Кирил Философ). Той е жив и чрез словата си, които учат народа на църковно единство, а епископа – да стои в здравото учение, да изобличава тия, които се противят, да е верен до мъченическа смърт на Христос и до края на дните си да се грижи за своето паство.

И още нещо. В самия център на София, точно срещу Президенството, в Археологическия музей сред експонатите от римско време има една мраморна плоча. Сред изкусните барелефи на сражаващи се гладиатори в левия ъгъл се откроява паднала човешка фигура, разкъсвана от лъвове. Оказва се, че това е цирков афиш, който приканва тълпата на изумителни зрелища.

Рекламата не е от вчера, въпросът е какво ще изберем – зрелището или храма. Това, че се събираме в църквата със св. Игнатий на неговия празник означава, че наистина следваме завета му: "Пазете вярата и любовта и на дело покажете, че сте християни. Вярата и любовта са началото и краят на живота... Всички други добродетели произлизат от тях".

Нека се обърнем с молитва към светеца: "Свети свещеномъчениче Игнатие, моли Бога за нас. Моли милостивия Бог да изпраща и в нашата измъчена от безбожие и лоши нрави родина архипастири, пастири и вярващи с твоя дух, та бидейки пресветли светила на Църквата, стълбове на търпението, примери на мъжеството и опора на вярата, да прославят Бога с думи и дела."

Елизабет Вълкова-Хубанчева

 
Целият текст:

Св. свещеномъченик Игнатий Богоносец, Архиепископ Антиохийски († ок.107) (Игнажден).

На този ден още в Православният календар:

Св. преподобни Йоан Кронщадски († 1908)

Св. патриарх Йосиф Прекрасни (Целомъдрени) († ок.1700 г. пр.Хр.).
 

 ...Началото на трагедията с изгубването на българската расова чистота бе сложено със загубването на религиозната ни свобода.

Избирайки християнския Бог, от наше име Княз Борис I Михаил, избива нашата аристокрация.
Боилските родове биват изклани.
Само 150 години по-късно Василий Българоубиец довършва започнатото,
като подкупва половината от болярите ни с доживотна служба във византийските провинции на Анадола,
а другата половина просто праща на дръвника.
С окови на ръцете, но никога с превита глава.

  Двестата години византийско робство унизиха Българския народ,
но той все още намери сили да се изправи гордо и да воюва за свободата си.
И за справедливостта.

Тази справедливост, за която толкова отчаяно копнеем днес. Но това бе само първият удар.
Жестокостта последва и след това.

Едва изправила се на крака, България бе подложена на татарски
опустошителни нашествия, платени от Венеция и Византия.

България бе насилена да се раздели на три заради цар-предател.

Цар оставил Мизия, Тракия и Македония – земи, населявани от хора с едни и същи гени, род и божествена мисия –
да бъдат разкъсани на 13 деспотства. Нещо повече, благодарение на
„мъдрите”му решения България успя да се изправи само два пъти
срещу поробители в битка. И двата пъти бе при река Марица.
При първия опит загива сина на Иван Александър Михаил (Съпруга на еврейката Сара!).
При втория – бащата на Крали Марко.

Същият Крали Марко, който въпреки бащината смърт,

се би рамо до рамо до убийците на отеца си.

После София падна с предателство. Също и Търново (С предателството на еврейна Лазар Коен!).

 Българската нация се стопи и дори това, което бе останало от нея като жизненост, борбеност и расова чистота бе почти унищожено.
Защо стана така? Заради заслепеността ли?
Или заради чисто човешкото ни себелюбие и инат?

  А може би заради грандоманията и алчността.

 И най-вече – защото най-доброто от нас, бе убито от най-злото у нас!

Патриарх Евтимий, толкова хваленият герой, баща на нацията,

защитникът на онеправданите – този патриарх 20 г. преди
известната обсада на Търново
не се посвени да  унищожи половината ни библиотека

 и да прати в тъмница хиляди писари...

 Заради канонна и правописна реформа!

  Стана дума за религия.

Непременно ще спомена и за политика.
Колкото и да ми се иска да кажа, че последният път,
когато нашият изстрадал, но велик етнос, за последно е бил унижен по време на робството – това няма как да стане.

 Защото има и друго робство.

Това робство е по-страшно от сянката на Ятагана!
Робство, което ще ни кара да виждаме вековете на кървавия турски ханджар като време на детска игра.
Защото ако тогава експлоатираха нашата земя, изнасилваха нашите жени,
и убиваха най-добрите от нас, то сега... сега нас, всички българи,
ни чака една бавна смърт!

Всички нас!

 ДЕМОГРАФСКАТА ПЪРЗАЛКА,

на която са засилили българския народ, е заплаха за нас!
Заплаха за същността ни и битието ни!
След 100 години може и да няма кой да прочете тези редове,защото никой няма да може да чете!

Или никой няма да го интересува.

И ето, след заветната 1878 година имахме и няколко години свобода. Наистина и тя бе насите-  на с предателства, българофобия, грешки и некомпетентност, но все пак най-доброто от нас се възраждаше заради земеделието.

И какво стана през 1944 г.? Бе извършен последния удар.
За една-две години от комунистите бяха избити над 50 000 българи
без истински съд и присъди.

 Народният уж съд просто брутално изби абсолютно всеки,
които е имал дори минимален шанс да поведе съпротива.

А по-късно лагерите Белене, Скравена и др. довършиха процеса.

Политзатворниците бяха духовно и физически унизени, мнозина бяха убити,
а оцелелите – твърде слаби, за да се решат да направят каквото и да е.

 Преди 1990 г. работата в тази насока продължи.

 Селата бяха обезлюдени.

Хората бяха пратени в големите градове да работят във фабрики и заводи.

Насилиха ги да живеят в апартаменти в панелни блокове
и анонимността им вече бе пълна.

Така бе прекъсната връзката им с корените.

 Земята се вкара в нещо като частни АПК и земеделците се превърнаха в чиновници.

Любовта към земята изчезна...

.......................
Повече по темата - УСТРЕМНАТА ПЪРЗАЛКА КЪМ КРАЯ
.................

За свободата бяха, но от страх

те знамената свиха —

да изберат за цар едно от тях

животните решиха.

Събраха се — от всеки вид и род —

и партиите разни

разпалиха се, пуснаха се в ход

интриги безобразни.

Деец в магарешкия комитет бе

Марко Старовремски —

със чер-червен-златист трицвет

и дрехи чисто немски.

Конете с малък, нерешаващ брой

не вдигнаха трибуни.

Смутени от магарешкия вой

наведоха муцуни.

Но кон за цар един предложи пак…

Магарешкият председател тогава рипна,

тропна гневно с крак

и изрева: „Предател!

Предател! Ясно в твоите черти

личи си емигранта —

не си магаре, а роден си ти

от мръсна чужда кранта!

На зебрата си внук — познавам аз

по шарки, по походка,

а в чуждия акцент на твоя глас

звучи еврейска нотка.

Дори и наш, но умен и студен

да те търпя не мога.

Ти с дух магарешки не си дарен,

не вярваш и във бога.

Но аз — магаре съм! С ума мъглив,

с осанката юнашка,

магаре съм със всеки косъм сив

на своята опашка!

Не френско муле със свободен прав,

а немско съм магаре.

Разбран, послушен, с гръб набит и здрав,

родът ми много стар е.

Дедите ми със бунтове и мъст

не са се опетнили —

пренасяли торби със бодър тръс,

усмихнати и мили.

И мирно кожите им днес лежат

във гроба — сетно ложе —

с нетленен дъх, над всинца нас

те бдят там — от небето боже.

О, вечна слава вам, деди!

Амин! В мир яжте райско жито!

От пътя ви не ще се отделим

дори с едно копито.

Блажен съм, че магаре се родих!

От родна раса, сиво.

От всички покриви извикал бих: —

Магаре съм щастливо!

Великото магаре, мой баща,

и то е с родно име!

На родно мляко вкусих сладостта

от майчиното виме.

Магаре съм! Кълна се тук пред вас —

на моя скъп родител,

на бащините магарии аз

ще бъда продължител!

Магарешки съвет ви давам тук

да изберем магаре!

Та в царството такова кой ли друг

с достойнствата на цар е?

Магарета, и-а, и-а-ра-ра!

Не сме слуги на коня!

Конете долу! Качвайте, у-ра,

магарета на трона!“

Тъй рече патриотът.

Трепет див разнесе се в салона.

Ревеше всеки родолюбец сив:

„Магарето на трона!“

Обкичиха магарешкия врат

с венец за тази вярност,

а той, честит, размахваше отзад

опашка с благодарност.

Те ще получат парите за коледните празници

Шефовете на ОП „Паркиране и репатриране" и на „Чистота" Ненко Калакунов и Иван Стоянов ще получат по 1200 лева награда за коледните празници. Това заяви кметът на Пловдив Иван Тотев , който подчерта, че сумата им се дава по негово предложение, тъй като двете предприятия са донесли най-много приходи на общината през изминалата година.

Парите са от икономии по фонд „Работна заплата", обясни той.

Над 350 служители на общината ще получат награди, като работата им се оценява по специално утвърдена от държавата схема. Тези, които получават оценка „1" взимат 500 лева, оценените с „2" - 250 лева, тези с „3" - 150 лева, а за оценка „4" не се дават пари. Имаме само един служител с оценка 4, уточни кметът. Заместниците му ще получат по 600 лева.

Парите дошли от обезщетенията при напускането на МВР

Бившият главен секретар на МВР генерал Валентин Петров събра очите на пловдивчани,  като подкара чисто нова лимузина Ауди А8. Вальо Лимонадата, както е известен в града под тепетата обикаля улиците с колата, която струва над 200 000 лв.

Прякорът на бившия главсек идва от работата на жена му, която търгува с безалкохолни напитки. Обяснението за средствата, с които е купена колата са повече от прозаични. При напускането си от системата на МВР Валентин Петров получи 140 000 лв. - 20-те полагаеми заплати плюс премии за неизползван през годините платен отпуск.

Валентин Петров беше освободен през 2008 г., когато гръмна скандала свързан с българския паспорт на Будимир Куйович. Тогава се разбра, че черногорският гангстер е пребивавал незаконно в страната с български документи за самоличност, издадени по нареждане на Валентин Петров.

Бившият главен секретар на МВР е известен като почитател на немската марка автомобили. Той притежава и Ауди А5. Петров имаше и автомобил от модификацията А6, но катастрофира на магистрала "Тракия".

Решението влиза в сила от началото на новата учебна година

Семействата, които не пращат децата си на предучилищна ще бъдат лишени от детски надбавки, информира БТВ.

Това записаха депутатите в промяна в закона за семейните помощи за деца. Изискването влиза в сила с началото на новата учебна година.

Според статистиката, 20% от децата прекъсват образованието си преди 8 клас, а други 20% изобщо не са ходили на училище.

Вносителят на законодателните промени Емилия Масларова поиска децата да бъдат задължени да посещават предучилищна още от януари, но управляващите обясниха, че има нужда от допълнителни нормативни промени, които да бъдат изготвени от агенцията за социално подпомагане.

„До началото на учебната 2012/2013 г. общините са длъжни да осигурят условия за предучилищна подготовка за 6 годишните, а за 5 годишните, ако общините и населените места имат условия за нейното осъществяване”, коментира депутатът Светлана Ангелова.

• Това е текст, който се разпространява във Фейсбук. Не зная кой е неговият автор, но сам по себе си заслужава да се прочете от онези, които имат желание за размисъл по повдигнатите в него проблеми...
  
  
  ИЗГОНИХМЕ БОГ ОТ УЧИЛИЩАТА, УРРРА!
  Гледахте ли в "Ърли Шоу" преди няколко дни интервюто на дъщерята на Били Греъм за терористичната атака на 11 септември, когато Джейн Клейсън я попита: "Как можа Бог да допусне да се случи такова нещо?", Ани Греъм даде изключително дълбок и проницателен отговор.
  Тя каза: "Вярвам, че Бог е дълбоко наскърбен от това, което стана, както самите ние сме. Но дълги години ние казвахме на Бог да се махне от училищата ни, да се махне от правителството ни, да се махне от живота ни. И като джентълмен, какъвто е Той, мисля, че Той тихо си отиде. Как можем да очакваме Бог да ни даде благословението Си и защитата Си, ако искаме от Него да ни остави на мира?"
  Нека помислим...
  Мисля, че се започна, когато Маделин Мърей О"Хеър (тя загина, тялото й беше намерено наскоро) протестираше и казваше, че не иска никой да се моли из нашите училища.
  И ние казахме: "Добре".
  След това някой каза, че не е нужно да четем Библията в училищата...
  Библията, която казва "не убивай, не кради, обичай ближния си както себе си".
  И ние казахме: "Добре".
  След това д-р Бенджамин Спок каза, че не бива да наказваме децата си, когато грешат, защото чувството им за човешко достойнство ще се накърни и можем да им създадем комплекс за малоценност. (Синът на д-р Спок се самоуби.)
  И ние си казахме: "Един специалист знае какво говори".
  И казахме: "Добре!"
  След това някой умен член да директорски борд на някакво училище каза: "Понеже момчетата са си момчета, дайте да им дадем достатъчно презервативи, че да могат да си правят кефа както им се иска, но да не умират от СПИН. И няма да сме длъжни да казваме за това на родителите".
  Ние казахме: "Добре".
  След това някой каза: "Нека дъщерите ни, ако искат, да си махат бебетата, като забременеят, и нека са свободни да не казват за това на родителите си". И ние казахме: "Добре".
  След това някой каза, че е по-добре учителите и възпитателите да не наказват учениците в училищата и колежите, и директорите на учебни заведения им забраниха да докосват който и да е ученик, независимо от поведението му, защото "не искаме да си създаваме лошо име и да ни дават под съд".
  И ние казахме: "Добре!" (Има голяма разлика между възпитание и побой!)
  След това някой от управляващите по върховете каза, че няма значение какво правиш насаме, стига на работа да правиш това, за което ти плащат. И съгласявайки се с него, ние казахме, че няма значение за никого (вкл. за президента) какво върши скришно, стига иначе да си върши работата и
  икономиката да е добре.
  След това някой каза: "Хайде да печатаме списания със снимки на голи жени, и да ги наречем благотворно и разумно оценяване на красотата на женското тяло".
  И ние казахме: "Добре!"
  След това някой друг взе това благотворно начинание и направи още една крачка, като започна да публикува снимки на голи деца, и още една – като ги пусна в Интернет.
  И ние казахме: "Добре, човекът си има право на свобода на словото".
  След това развлекателната индустрия каза: "Нека правим телевизионни шоута и филми, пълни с простащина, насилие и извратен секс. И хайде да записваме песни и да пишем текстове, които говорят за изнасилвания, наркотици, убийства, самоубийства и сатанизъм".
  И ние казахме: "Ами това си е само развлекателен бизнес, шоу, нищо повече. Със сигурност няма странични ефекти и никой не го взима на сериозно, така че – карайте нататък!"
  Днес се питаме защо децата ни нямат съвест, защо не различават Добро от Зло, защо "не им пука", като убиват случайни хора, собствените си съученици, самите себе си. Може би ако помислим достатъчно дълго и достатъчно дълбоко, ще се досетим защо. Мисля, че това има нещо общо с "ЖЪНЕМ ТОВА, КОЕТО СМЕ ПОСЕЛИ".
  След това се появи ученикът, който написа:
  "Мили Боже, защо не запази малкото момиче, което се самоуби в класната стая? Искрено твой – загрижен съученик."
  И получи отговор:
  "Скъпи ученико, Мене не ме пускат в училище.
  Искрено твой – Бог".
  
  Интересно е как лесно хората изхвърлят Бог в боклука и после се чудят защо светът отива към пъкъла. Интересно е как вярваме на всяка дума във вестниците, но не вярваме на това, което пише в Библията.
  Интересно е как всеки иска да отиде в Рая, стига само да няма нужда да вярва, мисли, говори и върши каквото и да е, което Библията казва.
  Интересно е как казваме "Аз вярвам в Бога", но правим, това, което прави Сатаната, който, между другото, също "вярва" в Бога!
  Интересно е колко лесно съдим, но никога не се оставяме ние да бъдем съдени.
  Интересно е как пускаме мръсни картинки по електронната поща и те се разпространяват за секунди като огън сред сухи тръни, но ако вземеш да изпратиш нещо, което говори за Бога, хората не се и замислят да го разпространят.
  Интересно е как похотливото, просташкото, вулгарното и неприличното минават свободно през киберпространството, а обществени дискусии на тема Бог всячески се потискат и в училище, и на работното място.
  Интересно как някой е така "изпълнен с Христос" в неделя, но е абсолютно "невидим християнин" през цялото останало време.
  Още ли ви е смешно?!
  Явно няма да споделите това с на много хора, защото не знаете в какво вярват, а особено – какво ще си помислят за Вас.
  Интересно как може много повече да съм загрижен за това какво мислят другите за мене, отколкото какво мисли Бог за мене.
  Размишлявате ли все още?!