2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Британската авиация бомбардира София. Ударът е в рамките на операция Point Blank. Царство България е подложено на масирани бомбени атаки от щабът на стратегическите ВВС на САЩ в Европа, който формира 15-а американска въздушна армия за бомбардировки на България, към която е придадена 205-а авиогрупа на британските ВВС.
Целта на операцията е чрез въздушен терор България да капитулира. На 6 ноември е бомбардиран Пловдив, на 14 и 24 ноември, 10 и 20 декември е бомбардирана София.
В операцията загиват над 4000 мирни граждани, а голяма част от централните софийски сгради са разрушени.
Срещу англо-американските военно-въздушни сили добре екипирани и въоръжени се противопоставя една ескадрила от около 100 български пилоти. Летците ни са били снабдени, с едни от най-добрите за времето си германски изстребители, Месершмит Ме-109 Густав-2. Въпреки огромното количествено несъответствие във възможностите, българската ескадрила достойно защитава небето над София, до септември 1944 година са свалени стотици противникови екипажи, като рейдовете над България са считани за едни от най-опасните.
На 20 декември по обяд през 1943 г. студеното небе над София се превръща в огнена арена на тежка въздушна битка.
Към София са се насочили няколко вражески вълни от по 50 бомбардировача Б-24, Б-17 и повече от 100 изтребителя П-38. За защита на столицата излитат 36 Де-520 и 20 Ме-109 Густав-2.
Пилотите от 2-ри и 3-ти орляк на 6-ти изтребителен авиополк са готови с цената на живота си да отбият налитащите към София нападатели. В страховитата битка, която се разразява над притихналия град, най-неудържим е поручик Димитър Списаревски.
Димитър Списаревски е роден на 19 юли 1916 в гр. Добрич. От април 1938 г. до юли 1939 г. е на школа в гр. Кауфбойрен, близо до Аугсбург, следва авиационното училище за въздушна аеробика Шлайсхаим край Мюнхен и накрая в най-престижната школа за висш пилотаж в градчето Верньойхен край Берлин.
На приблизително 40-километра от София, поручик Списаревски пилотирайки своят Ме-109 засича група от 16 самолета, които летят на етажи, за да се прикриват добре един-друг по позната схема.
Около седемдесет отбранителни картечници на армадата стелят във всички посоки, а единичните български изтребители, които се насочват към нея, отскачат като опарени. Списаревски преценява, че за да бъде свален някой от бомбардировачите е необходимо да скъси разстоянието преди да стреля, около него българските изстребители се отдръпват, набират височина и отново атакуват... В този момент Списаревски забелязва, че един от бомбардировачите леко изостава. Измъква се ловко от двойка П-38 и веднага пикира към него. Посрещат го множеството отбранителни картечници на бомбардировача, Димитър Списаревски наближава бомбардировача на около стотина метра, чак тогава ускорява изтребителя в прицела и натиска спусъка...За части от секундата вижда как снарядите раздират обшивката на едрото тяло на бомбардировача и се прицелва в моторите на лявото крило. След като взривява двигателя Списаревски рязко свива и изправя напред самолета, попадайки сред бойния строй на останалите бомбардировачи. Два П-38 откриват стрелба по българския Ме-109, корпуса на самолета се разтриса от множество трасиращи снаряди, малко остава и българската “Стрела” ще пламне, след атаката над бомбардировача Б-17 амунициите на поручика са почти привършили няма достатъчно за да контраатакува англо-американските пилоти, тогава той взима неочаквано решение Списаревски прави таран над бомбардировач Б-24. Според думи на български пилоти оцелели от боя на 20 декември, Списаревски е забелязал бойни знаци върху вражеския самолет, които го определяли като командващ група.
Тялото на поручик Димитър Списаревски е било открито в землището на село Кощиново на 22 декември 1943 година и по-късно погребано, с военни почести, на връх Коледа в софийските централни гробища.
Роберт Реноар един от оцелелите във въздушния бой британски пилот, по чудо останал жив след "тарана" на българина споделя в лагера за военнопленници в град Шумен: “Ударът на вашите летци бе много лют...”
http://www.focus-news.net
Кошмарът и останките от него:
www.lostbulgaria.com/
Изображения за снимки от бомбардировките над софия Бомбардировки на България — Уикипедия
Първото въздушно нападение над българската столица е направено на 14 ноември 1943 г. от 91 бомбардировача B-25 "Митчел". Те хвърлят бомби с общо тегло 141 т. Разрушени са 47 сгради и постройки, а необитаеми стават 129. Убити са 59 граждански и военни лица, а ранени - 128. Първата тройка от неприятелски самолети обстрелва с картечници хората, бягащи по улиците ...
“Нужно е да се удари единствено столицата на България, за да капитулира цялата държава. Този град трябва да бъде унищожен, да загине, да бъде сринат до основи и в неговите развалини да се засеят картофи.”
Уинстън Чърчил
На 20 декември 1859 г. по време на неделната служба в пловдивската църква "Св. Богородица" между присъстващите българи и гърци избухва скандал, тъй като богослужението е извършено на български език.
1880 г. е учредена Върховната сметна палата. На същия ден във в. "Държавен вестник" е публикуван първият Закон за Върховната сметна палата, приет от II Народно събрание. От 2000 г. денят се отбелязва като професионален празник на Сметната палата.
На 20 декември 1943 г. британската авиация бомбардира София. Ударът е в рамките на операция Point Blank. Царство България е подложено на масирани бомбени атаки от щабът на стратегическите ВВС на САЩ в Европа, който формира 15-а американска въздушна армия за бомбардировки на България, към която е придадена 205-а авиогрупа на британските ВВС.
През 1699 г. Петър I Велики променя руския календар, като измества Нова година от 1 септември на 1 януари.
На този ден 1820 г. в Мисури (САЩ) е въведен ергенския данък.
През 1879 Томас Едисон провежда демонстрация на електрическа лампа с нажежаема жичка.
През 1883 г. на Ниагара е открит първият конзолен мост между САЩ и Канада.
1924 г. Хитлер е освободен от затвора, където се намира след неуспелия Мюнхенски преврат. На този ден през 2000 г. парламентът на Великобритания разрешава клонирането, но само за медицински цели. На този ден са родени: Роден е Димитър Тодоров Страшимиров - български писател, учен историк, публицист и общественик (1868 Г.); Маргарита Хранова - българска естрадна певица (1951 г.). На 20 декември 1968 г. умира Джон Стайнбек - американски писател.
2000 г. Парламентът на Великобритания разрешава клонирането, но само за медицински цели. Клонирането представлява безполово (посредством генно инженерство) възпроизвеждане от клетките на един организъм на друг напълно идентичен с него. |
2000 г. Холандия приема закон разрешаващ еднополовите бракове. |
1999 г.
Португалия връща на Китай областта Макао, последната и най-стара европейска колония в Азия. Така Макао става специален административен район Аомън в Китай след 442 години португалско управление.
1989 г. Започва военната акция "Справедлива кауза" на САЩ в Панама за отстраняване от власт на ген. Мануел Нориега и за неговото залавяне. На 24 декември Нориега търси убежище в посолството на Ватикана в Панама. На 3 януари 1990 г. се предава на американските войски и е депортиран в САЩ на 4 януари 1990 г. През 1992 г. Нориега е осъден в Маями, САЩ, на 40 години затвор за трафик на наркотици. |
1989 г. Комунистическата партия на Литва обявява независимостта си от КПСС. |
| 1987 г. Край бреговете на Филипините повече от 1500 души загиват след сблъсък на пътнически параход и нефтен танкер. |
| 1981 г. Състои се Тринадесети юбилеен ден от програмата "1300 години България" под надслов "Младостта и бъдещето на България". |
1977 г. Капитан Георги Георгиев с яхтата си "Кор Кароли" завършва успешно околосветското си плаване, продължило 201 дни, 21 часа и 36 минути. Капитан Георги Георгиев (1930-1980) е първият българин, обиколил сам Земята с яхта. След успешно участие в Трансатлантическата регата "ОСТАР-76" на 20 декември 1976 г. той отплава от Хавана с 9-метровата яхта Кор Кароли, преминава Панамския канал и стигна Маркизките острови в Тихия океан. Оттам се насочва към остров Фиджи и е единственият, който през март - месеца на тропическите депресии в този район - влиза в Сува. След като се отбива в австралийския Порт Дарвин, през август и септември той пресича Индийския океан. Преди Кейптаун, преминава през Южния Атлантик и на 20 декември 1977 г. пристига в Хавана, като затваря кръга около Земята. В "Книгата на рекордите на Гинес" за 1981-1982 г. неговото плаване от 201 дена, 21 часа и 36 минути е включено като най-доброто дотогава постижение в света по време за обиколка на еднокорпусна яхта независимо от нейната големина и от маршрута на плаването. |
1975 г. Последните испански войници са изгонени от Мароко. |
1973 г.
Премиер-министърът на Испания адмирал Луис Кареро Бланко е убит от баски терористи.
1968 г. Умира Джон Стайнбек - американски писател. Роден е на 17 февруари 1902 г. в гр. Салинас, Калифорния. През 1919 г. постъпва в Станфордския университет. Известно време служи като моряк на кораб. Първата му книга е “Златната чаша”, която излиза през 1929 г. Джон Стайнбек е автор на романите “Небесните пасбища” (1932 г.), “Към един незнаен бог” (1933 г.), “Тортила Флет” (1935 г.), “В неравна борба” (1936 г.), “За мишките и хората” (1937 г.), “Гроздовете на гнева” (1939 г., награда “Пулицър” за 1940 г.), сборник с разкази “В черната долина” (1938 г.), повестта “Луната залезе” (1942 г.), “Пуснете бомбите” (1942 г., тази “молба” на Рузвелт в същото време отхвърлят Фокнър и Хемингуей). През 1943 г. заминава като военен кореспондент на в. “Ню Йорк Хералд Трибюн” за Европа (и в дописките си до този вестник, и в последните си писма за “Нюздей” от 1966 г. за Виетнам той остава в по-голяма степен писател, отколкото журналист). През 1944 г. излиза големият му роман “Улица “Консервна”. В следващите години публикува повестта “Бисерът” (1945 г.), романите “Безпътният автобус” (1947 г.), “На изток от Рая” (1952 г.), “Благодатният четвъртък” (1954 г.), “Краткото царуване на Пипин IV” (1957 г.), сборник с репортажи от Втората световна война “Имало едно време една война” (1958 г.), романа “Зимата на нашето недоволство” (1961 г.), пътеписа “Пътешествия с Чарли” (1962 г.). Същата година (1962 г.) получава Нобелова награда за литература. През 1969 г. излиза посмъртното издание на “Дневник на един роман”. |
| 1968 г. От този ден Българската православна църква се ръководи по така наречения поправен Юлиански календар, с което се въвежда общоприетият Григориански календар, без да се променят датите на неподвижните празници. Ето защо на 25 декември 1968 г. православните българи за пръв път след 1916 г. празнуват Рождество Христово, всеки 1 януари е Васильовден, 6 януари - Богоявление, 25 март - Благовещение, и т.н. |
ртите на града). Разделянето на Берлин на окупационни зони се постановява от решенията на Ялтенската конференция проведена от 4 до 11 февруари 1945 г. Източната зона става столица на ГДР (1949 г.), а в западната зона остават американски, британски и френски въоръжени контингенти. По предложение на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор на 13 август 1961 г. правителството на ГДР въвежда граничен режим по линията, разграничаваща Източен от Западен Берлин, а на 16 август започва построяването на стената. Берлинската стена е разрушена на 9 ноември 1989 г.
1951 г. Родена е Маргарита Хранова - българска естрадна певица. През 1971 г. завършва Естрадния отдел на БДК и постъпва във вокално трио “Обектив”. Като солистка работи от 1972 г., а началото на успешната й кариера бележат - II награда от “Златният Орфей” и специална награда на журито и наградата на публиката на фестивала в Александрия, Египет. Сред международните награди на Хранова са: III награда от фестивала “Братиславска лира” (1973 г.), III награда за изпълнение на немска песен (1974 г.) и II награда за изпълнение от “Шлагерфестивал” в Дрезден, наградата на организационния комитет на фестивала в Палма де Майорка (1975 г.), I награда на фестивала в Сопот, Полша (1976 г.), “Бронзов Орфей” на фестивала “Златният Орфей” (1982 г.) и др. Осъществява активна концертна дейност в България и чужбина, съпровождана от група “Формула”. Албуми: “Маргарита Хранова” (1974 г., 1979 г., 1981 г., 1983 г., 1986 г., 1987 г.) и др. |
1951 г. В САЩ е създадена първата атомна електроцентрала. |
1944 г.
Близо до Атина гръцки комунистически партизани пленяват щаба на английските ВВС.
| 1944 г. Работа започват Първи и Втори върховен състав на т.нар. Народен съд - за съдене на виновниците за въвличане на България във Втората световната война (1939-1945 г.). Подсъдими са министрите от правителствата по време на войната, регентите, дворцовите съветници и депутати от XXV ОНС. Първият върховен състав на Народния съд разглежда делата срещу регентите, министър-председателите и министрите в правителствата от 15 февруари 1940 г. до 9 септември 1944 г. както и дворцовите съветници (51 души). Вторият върховен състав разглежда делата срещу народните представители от 25-то Народно събрание (129 души), и за други граждански и военни лица. Присъдите са прочетени на 1 февруари 1945 г. Наказанията са смърт, доживотен строг тъмничен затвор, глоба до 5 млн. лв. и конфискация на цялото имущество в полза на държавата. |
| 1943 г. Роден е Георги Константинов - български писател. През 1967 г. завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Със стихове дебютира в сп. “Родна реч” през 1958 г. Работи като заместник-главен редактор е на в. “Народна младеж” (1972-1973 г.), главен редактор е на сп. “Родна реч” (от 1973 г.). Председател е на ПЕН клуба в България (2001 г.). Георги Константинов е автор на съчиненията: “Една усмивка ми е столица” (1967 г.), “Обичай ме в неделя” (1970 г.), “Хиляди прозорци” (1971 г.), “Папагалчето Браво” (1973 г.), “Така живеят легендите” (1973 г.), “Лично време” (1974 г.), “Гълъб със запалени криле” (1976 г.), “Духовита възраст”, хумористични стихотворения (1975 г., 2 изд. 1986 г.), “Денят до мен. Страници от моя бележник” (1987 г.), “Балада за низшите чинове”, поезия (1992 г.), “Обичам те до тук”, стихове (1992 г., 2. доп. изд. 1993 г., 3. доп. изд. 1997 г., 4. доп. изд. 1997 г., 5. доп. изд. 1998 г.), “Елени в житата” (1993 г.), “Рижият пират Туфо”, повест за деца (5. изд. 1995 г.), “Будна кома. Нова поезия” (1996 г.), “Лявата ръка на Бога. Избрана поезия” (1999 г.). |
1929 г.
Роден е Веселин Томов Измирлиев - български журналист, преводач. През 1952 г. завършва френска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор (1953-1960 г.) и коментатор по международни въпроси в Радио София (1965-1970 г.) и в апарата на ЦК на БКП (от 1970 г.). Сътрудник е на периодичния печат. Един от учредителите на Съюза на преводачите в България. Член е на редакционните колегии на сборник "Изкуството на превода" (от 1976 г.) и на сп. "Панорама" (от 1980 г.). Преводач е от френски, руски и английски език.
1927 г. Със заповед на правителството на Андрей Ляпчев и военното министерство се пренебрегват значителна част от клаузите на Ньойския мирен договор и правят решителна крачка към възстановяване организационната структура на българската армия. По силата на Ньойския договор на България е отнето правото да има своя наборна армия. На нейно място се разрешава рекрутирането на платена войска в размер на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Заповедта издадена през 1927 г. предвижда пехотата да се състои от 24 пехотни полка, сведени в 8 пехотни дивизии. Изгражда се нов, четвърти армейски щаб под името четвърта военноинспекционна област. За всяка дивизия и армия се предвижда по един артилерийски полк. Развръщат се 10 конни и 4 инженерни полка. Новата структура на армията е строго поверителна, защото нарушава значителна част от военните клаузи на Ньойския договор. |
| 1926 г. Умира Велико Ангелов Попов - български революционер, учител. Роден е през 1850 г. в Русе. Съратник е на Христо Ботев. Участник е във Втора Българска легия в Белград (1867-1868 г.). Участва като доброволец в Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението е адвокат, съдия и заема различни административни длъжности. |
1924 г. Хитлер е освободен от затвора, където се намира след неуспелия Мюнхенски преврат. |
1922 г. Роден е Джордж Рой Хил - американски режисьор. Учи в Дълийския колеж и в Йейлския университет. Започва професионалната си дейност като актьор в Ирландия, а след това се занимава с театрална и тв режисура в Ню Йорк. Пише тв пиеси и дебютира в киното през 1962 г. с екранизацията по Тенеси Уйлямс - “Период на приспособяване”. Снима още: “Светът на Хенри Ориент” (1964 г.), “Твърде съвременната Мули” (1967 г.). Постига определен успех с екранизациите “Играчки на терасата” (1963 г.), “Хаваи” (1966 г.), “Кланица №5” (1971 г.), “Светът според Гари” (1982 г.). Добива световна популярност със стилизирания уестърн “Бътч Касиди и Сънданкид” (1969 г.) и с ефектната ретрогангстерска комедия “Ужилването I” (1973 г.). Рой Хил снима и друг популярен ретрофилм - “Великият Уолдо Петър” (1974 г.), създава сатирични комедии - “Удар със стик” (1977 г.), мелодрами - “Малък романс” (1979 г.), психологически драми - “Малката барабанчица” (1984 г.), биографии - “Барнъм” (тв, 1987 г.). Режисьор е и на “Разкошният дом” (1988 г.). |
1918 г. Създадена е Канадската Национална железопътна компания. |
1917 г. Болшевишката партия в Русия, под ръководството на В. И. Ленин, създава Общоруската комисия за борба с контрареволюцията и саботажите ВЧК. За неин началник е определен Феликс Дзержински. Той е един от ръководителите на революцията през 1905-1907 г. във Варшава и на Октомврийската революция в Русия през 1917 г. Председател е на Общоруската извънредна комисия (от 1917 г.), народен комисар на вътрешните работи (1919-1923 г.), народен комисар на транспорта (1921-1924 г.), председател на Висшия съвет на народното стопанство на СССР (от 1924 г.), член на ЦК на РСДРП, на Руската комунистическа партия (болшевики), на Организационното бюро, кандидат-член на Политбюро на ЦК на Руската комунистическа партия (болшевики) (1924 г.). Член е на ВЦИК. |
| 1907 г. Започва Обща железничарска стачка (4000 души), ръководена от Стачна комисия от представители на БРСДП (ш. с.) , БСДС "Пролетарий" и Радикалдемократическата партия, завършва с частична победа на работниците. |
| 1903 г. Народното събрание приема Закон за устройството на въоръжените сили на Българското Княжество. Премахва се резервната армия, а броят на пехотните дивизии нараства от 6 на 9. Пехотните дивизии обхващат 18 бригади и 36 пехотни полка. Законът осигурява възможността през 1906 г. да се организират три военноинспекционни области, които във време на война сформират три армии. При военновременното развръщане на войските се предвижда дивизиите да сформират корпуси, а бригадите дивизии. По този начин българската войска получава пълно организационно развръщане - армия, корпус, дивизия, бригада, полк, дружина. |
1902 г. Роден е Сидни Хук - американски философ. Професор е в Нюйоркския университет (от 1939 г.). Идеите му се доближават до инструментализма на Дж. Дюи. За изходна философска реалност приема опита, чрез който според него се постига единство между субект и обект. Смята, че истината е процедурно, условно-хипотетично “правило за действие”, което води към успех при реконструкцията на отделна, единична ситуация. Критикува марксизма от позициите на прагматизма. Отхвърля диалектическия материализъм като механистична теория. Защитник е на т. нар. “демократически социализъм”. |
| 1894 г. Умира Галактион Хилендарец - деец на българското националноосвободително движение. Роден е през 1830 г. През 1968 г. е таксидиот и изповедник в метоха на Хилендарския манастир в гр. Елена. Поддържа връзки с Матей Преображенски, В. Левски и др. През 1873 г. е ръкоположен в архимандритски сан. По време на Априлското въстание укрива революционни дейци. |
| 1894 г. Приет е Закон за Висшето училище. Въведен е принципът на академична автономия под контрола на просветния министър. Отделите са превърнати във факултети с декани и факултетни съвети. През октомври 1896 г. е приет Правилник за Висшето училище. |
1892 г. В САЩ са патентовани пневматичните автомобилни гуми. |
1883 г. На Ниагара е открит първият конзолен мост между САЩ и Канада. |
1880 г. На Бродуей в Ню Йорк са запалени първите електрически фенери. |
1880 г. Учредена е Върховната сметна палата. На същия ден във в. "Държавен вестник" е публикуван първият Закон за Върховната сметна палата, приет от II Народно събрание. От 2000 г. денят се отбелязва като професионален празник на Сметната палата. |
1879 г. Томас Едисон провежда демонстрация на електрическа лампа с нажежаема жичка. |
1872 г. Българският екзарх Антим І освещава новата църква в Плевен “Св. Параскева”. Антим I е първият български екзарх, обществен и политически деец. Учи последователно в Коручешменското училище в Цариград, в Богословското училище на о. Халки и в Духовната академия в Москва. След завръщането си от Русия, той става преподавател, а по-късно и ректор на Духовната семинария на о. Халки. През 1861 г. е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Антим I провежда борба за независима българска църква и отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия. През 1871 г. е избран за член на Временния съвет на Българската екзархия, а на 16 февруари 1872 г. за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 г. защитава българския народ, поради което турското правителство го заточава в Мала Азия. Освободен през 1878 г., той отново заема екзархийския си пост и се включва в политическото изграждане на българската държава. Избран е за председател на Учредителното събрание и на I ВНС (1879 г.) в Търново. |
1868 г. Роден е Димитър Тодоров Страшимиров - български писател, учен историк, публицист и общественик. Следва литература и история в Берн, Швейцария (1893 г.), дипломира се с докторат по литература. Развива активна обществено-политическа дейност. За пръв път печата стихове във в. “Напред”, редактиран от Г. Кърджиев. Страшимиров събира документи и осветлява важни моменти от Българското възраждане. Димитър Страшимиров е автор на “Южни сонети” (1894 г.), “Христо Ботев като поет и журналист” (1897 г.), “Критици и драскачи” (1901 г.), “История на Априлското въстание” (т. I-III, 1907 г.), “Архив на Възраждането” (т. I-III, 1908 г.), “Силует” (1909 г.), “Пред едно съдбоносно посегателство …” (1911 г.), “Врази” (драма, 1912 г.), “Сред мрака” (роман, 1901 г.), “Раковски и неговото време” (1924 г.), “Любен Каравелов” (1925 г.), “Офелия на българска сцена” (1926 г.), “Левски пред Къкринската голгота. История и критика” (1927 г.), “Васил Левски. Живот, дела и извори” (т. I, 1929 г.), “Наченки на българското революционно движение” (1931 г.). Умира на 2 март 1939 г. в София. |
1860 г. Южна Каролина напуска Американския съюз и се включва в Конфедерацията. |
| 1859 г. По време на неделната служба в пловдивската църква "Св. Богородица" между присъстващите българи и гърци избухва скандал, тъй като богослужението е извършено на български език. |
1857 г. Представители на населението от всички градове и по-големи села на Търновска епархия изготвят прошение до Цариградската патриаршия, в което настояват за отстраняването на гръцкия митрополит Неофит Византиос. Цариградска патриаршия (Вселенска патриаршия) е автокефална поместна православна църква с местоседалище в Цариград. Създадена след разцеплението на Римската империя (395 г.). |
1850 г. В периода 8 септември – 20 декември за неизплатени дългове Георги Раковски е вкаран в затвора в Цариград, наклеветен от своя съдружник Мустафа бей. |
1847 г. Край бреговете на Северна Африка потъва английската фрегата “Авенджър”. Загиват 191 души. |
1820 г. В Мисури (САЩ) е въведен ергенския данък. |
| 1710 г. На тържествено заседание Диванът (Държавен съвет), най-висшият управляващ орган на Османската империя след султана, решава да се обяви война на Русия. Руското правителство от своя страна призовава православното население в Османската империя да се надигне "срещу общия неприятел, за да се бием за вярата, отечеството, за нашата чест и за свободата на нашите деца..., защото ние не желаем друга слава освен тази да ви отървем от жестоката тирания, да украсим църквите и да въздигнем светия кръст". |
1699 г. Петър I Велики променя руския календар, като измества Нова година от 1 септември на 1 януари. Петър I Велики става руски цар през 1682 г. До 1689 г. управлява сестра му София Алексеевна. След пътуване в Западна Европа (1697-1698 г.) Петър I започва модернизация на Русия - учредени са сенат, колегии (учреждения), Светия Синод, църквата е отделена от държавата, страната е разделена на губернии, столицата е преместена в Петербург, поощрява се строителството на манифактури, заводи, пристанища, корабостроителници, създадени са флот и редовна армия. Води войни с Османската империя и с Швеция. По време на неговото управление Русия преживява културен подем - открити са различни училища, Академията на науките в Петербург, създаден е съвременният граждански шрифт (днешната печатна форма на кирилицата). |
1604 г. Мадридската печатница Хуан де ла Куеста отпечатва първия екземпляр на книгата Дон Кихот от Мигел де Сервантес. Романът е квалифициран като първия бестселър в историята. Книгата е пусната в продажба на 16 януари 1605 г. Само за първата година се изчерпват шест издания, публикувани в Мадрид, Лисабон и Валенсия, и около 1500 екземпляра се продават и по света. На 5 ноември 1615 г. се разрешава отпечатването на втората част на “Дон Кихот”, която скоро след това се публикува, посрещната с голям интерес. До 1617 г. излизат още 10 издания. |
1355 г. Умира Стефан Душан - сръбски крал (1331-1345 г.), а от 1345 – цар. Син е на Стефан Урош III Дечански и българката Теодора, дъщеря на цар Смилец. Идва на власт чрез преврат на сръбската аристокрация, при който е убит собственият му баща. При управлението на Стефан Душан Сърбия достига най-голямо могъщество. По време на гражданската война във Византия (1341-1347 г.), отначало подкрепя Йоан VI Кантакузин, след това завзема Южна Македония, Епир, Тесалия, Албания от Византия. Провъзгласяването на Стефан Душан за цар става с участието на търновския патриарх Симеон, а сръбския архиепископ е въздигнат в патриаршеско достойнство. Важна роля в управлението на държавата има съпругата на Стефан Душан - Елена, сестра на българския цар Иван Александър. При неговото управление е издаден сборник “Законник”, построени са много храмове и манастири. След смъртта на Стефан Душан Сръбското царство изпада в криза и през 1371 г. се разпада на самостоятелни владения, някои с българско етнокултурен характер. |
Из
http://www.focus-news.net/?id=b
Амин
Ареала на кимерийците е бил от поселищата на синдо-меотите до южната част на Кавказ, където между тях и Урарту е била областта Гуриана.
Ако допуснем, за което податки има и при волжките българи, че е напълно възможно синдо-меотите да стоят в произхода на кимерийци, тогава значи кимеро-българите са обвързани роднински с траките, тъй като се предполага, че синдо-меотите са траки.
Кои са били синдите, чиито обиталища Херодот посочва на изток от р. Дон при Азовско море, там където при Птоломей е Азиатска Сарматия?
Този въпрос трябва да бъде свързан и с питането за траките синти на Балканите...
Ето я и ролята на Карпатския басейн, за която пише и Павел Павлов.
И така, очевидно в праисторическо време, след големия "потоп", вследствие на който едно езеро става с размерите на Черно море...един европейски народ се е разслоил. Част от тях отиват на изток, а другата на юго-запад и стават т. нар. траки. Само това обяснява защо имаме траки меди на Балканите и мидийци в Предна Азия; защо има сигини на запад и на изток при Кавказ дори в VІ в. от н.е. (Прокопий), защо има агатирси на запад (Херодот, Аристотел) и на изток (Приск, Йордан), защо има синти на Балканите и синди до Азовско море...
През 1892 г. Фердинанд обяснява военната си политика. Впрочем касае се за доктрина, следвана от деня, в който встъпва на българския престол. На следващия ден той издава заповед, в която съгласно чл. 22 от Конституцията известява, че поема върховното началство на всички военни сили в България.
На 12 август при представянето на офицерите от Софийския гарнизон казва: „Ние всички имаме големи задължения да изпълняваме, но те ще станат лесни със свръзката на княза с армията. Разчитам напълно върху верността на клетвата, която ми дадохте, и ви уверявам в Моята любов и в предаността Ми“.
Първите управленски актове на Фердинанд не оставят съмнение за ролята, която отрежда на войската за успешното изпълнение на владетелската си мисия. Месец след като е поел „браздите на управлението“, по доверен човек изпраща дълго и обстоятелствено писмо на австрийския престолонаследник Рудолф, в което пише:
„...По отношение на сигурността в страната съм доволен: кабинетът ми е предан и се ползва с авторитет, солидаризира се с националните идеали и съзнава необходимостта от защита на целостта на границите. Имам обичта на народа, армията ми е предана, във всички гарнизони, които обиколих (също и във Филипополис), ентусиазмът беше искрен и непресторен. В София моят верен Попов ми гарантира лоялността на войската и неприкосновеността на моята особа. Накратко, чувствам се в безопасност (въпреки че съм много предпазлив и никога не заравям какво могат да направят парите на Русия) и от тази гледна точка посрещам бъдещето си със спокойствие...
За съжаление не ми достигат оръжие и муниции. Ако се наложи, ще можем да мобилизираме 130 000 мъже, но 80 000 от тях ще бъдат много слабо въоръжени. Кой може да ми даде оръжие сега? Утехата ми, създаването на една стабилна, мирна България – ето това е ключът към решаването на Източния въпрос, което е от голямо значение и за вас“.
Писмо на 26-годишен младеж, написано с устрем и самочувствие, дори с малко самохвалство. Едва ли майор Христо попов е в състояние да гарантира неприкосновеността на особата му. Мощното „ура“, с което войсковите части го посрещат във Видин и по пътя му през Русе, Търново и Пловдив до София, едва ли можеда се приеме като доказателство, че армията му е предана. По-важна е решимостта му да направи от армията основен крепител за сигурността на трона и родината: да разшири кръга от предани на короната офицери; да спечели обичта на войската, да я обнови и модернизира. За да има цветя, трябват оръдия, армия с висок боен дух и респектираща мощ.
* * *
Фердинанд заварва българската войска в младенческо състояние, с присъщите за тази възраст недостатъци – липсата на системност в законодателното устройство, организацията и материалното осигуряване се компенсира от чувството за патриотизъм, което мотивира всеки воин и въоръжава армията със силното оръжие на несъкрушим боен дух. Този дух увенчава българската армия при Сливница с бойна слава – благословена от Бога победа, колкото случайна, толкова и закономерна, необходима и спасителна за освободеното ни отечество.
Схващанията на Фердинанд за армията са застъпени в редица негови заповеди, рескрипти и речи. Князът я намира далече от изискванията на историческия момент, който Княжеството преживява. Липсва законодателство, което в перспектива да очертава нейното развитие и усъвършенстване. „Привременно положение на Българската войска“ не променя замисъла на Русия, че изгражда армия на сателитна държава, която ще действа под нейно командване и разпореждане. Поставените пред армията задачи са догонващи: да достигне равнището на армиите в съседните държави. Основната й функция е отбранителна и е подчинена на обстановката на Балканите.
След разрива с Русия такова състояние на армията е анахронизъм. Като добавим към това нейното политизиране, участие в преврати (1881 и 1886), контрапреврат, бунтове и метежи, става ясно пред какъв сериозен проблем е изправен Фердинанд. Решаването на проблема започва с изработването на военна политика, която да отчита променящата се обстановка и в перспектива да осигурява необходимата организация и материална обезпеченост. Другата, също от първостепенна важност задача е войската да се прибере в казармите и да се приобщи към общата кауза на трона и отечеството. На 3 август 1887 г. в първото си официално обръщение като върховен военачалник Фердинанд казва:
„Ние сме дълбоко убедени, че славната българска войска ще се въодушевява само от една идея – точното изпълнение на клетвата, която ще даде днес за верност и преданост Нам и Нашето отечество, че никакви други външни и политически влияния не ще могат да поколебаят тая преданост и че с Божията помощ и водена от Нас, ще оправдае надеждите, които Ние и народът Ни възлагаме на нея за запазване свободата, независимостта и честта на България“.
* * *
В края на 80-те и началото на 90-години на ХІХ век България е ключов елемент в Източния въпрос. Кръстосаните интереси на великите сили в страната ни определят насоките на външната й политика: да излезе от регионалната ограниченост и да държи сметка за милитаризма и ориентирането на големите държави към създаването на военни съюзи и решаването на спорните международни въпроси с военни средства.
Външнополитическите процеси в Европа и на Балканите убеждават Фердинанд в предстоящата историческа роля на Българската армия. Първото, което прави като върховен военачалник, е да се запознае с нейното състояние и да си набележи предстоящите задачи. За целта изисква да бъде информиран по всички въпроси, свързани с устройството, подготовката и материалното обезпечаване на въоръжените сили. В дворцовия архив са запазени стотици изпъстрени с негови бележки документи, които хронологически последяват реорганизацията на армията, движението на личния състав, заповеди за извършените промени в структурно и кадрово отношение в Министерството на войната, в Генералния щаб и в частите на армията, проекти за охрана на границата и за отбрана на морския и дунавския бряг. Българският княз и цар лично се ангажира с избора на артилерийските системи, с подбора и назначаването на ръководните кадри, наблюдава военния бюджет и разпределянето му по всички направления на военното строителство. Тази дейност, която отнема значителна част от времето му за управление, го държи в течение на всички военни въпроси и при необходимост му позволява компетентно да се намесва и осигурява изпълнението на цялостна програма за създаването на боеспособна армия и надежден щит на българската държава.
* * *
В началото на 1888 г. числеността на българската армия е около 25 000 души: 867 офицери, 52 военни лекари, 75 чиновници, 1 155 подофицери и 23 000 срочни войници. Държавният глава вижда съществени пропуски в наследената войскова организация. Редовните набори не обхващат всички младежи и част от тях остават без военна подготовка.
В началото на 90-те години по настояване на княза и с негово участие се слага началото на цялостна реорганизация на армията. Изходно начало е приетият през 1891 г. Закон за устройство на въоръжените сили. Границата на задължителната военна служба се вдига на 45 години, което означава, че при мобилизация под знамената се събират още пет набора. Бригадите се реорганизират в дивизии, към които се формират резервни полкове, дивизионен парк и обоз. Към всяка дивизия се придава по един от артилерийските полкове, по един ескадрон и се създава дивизионна болница. Реформата създава пехотната дивизия като комплексна войскова единица с гъвкава нагласа да води както самостоятелни, така и във взаимодействие с други части бойни действия.
Процесът на модернизация и структуриране на армията се характеризира с две тенденции: едната – увеличаване на числения състав на армията и създаване на голям брой части като основа за разгръщане на нови организационни единици, и другата – ускорено развитие на всички родове войски, на първо място артилерията и инженерните части. Поставят се следните цели: обхващане в армията на цялото мъжко население; добра военна подготовка на личния състав; непрекъснато обучение на всички набори и поддържане на висока боеготовност на всички родове войски. През 1897 г. армията разполага с 210 000 обучени войници, а през 1901 г. – с 300 000.
Реформата в армията е съпроводена с непрекъснатото й попълване с подготвени командири. До 1903 г. Военното училище дава офицерско звание на 1 400 души. Този брой е недостатъчен за попълване на щатовете дори в мирновременна обстановка. През 1902 г. в Княжево се открива школа за запасни подпоручици. Следващата стъпка за попълването на офицерския корпус е организирането на съкратен курс за подготовка на действащи пехотни офицери в Княжево.
Фердинанд пряко наблюдава и контролира движението на офицерите, професионалното им израстване и длъжностите, които заемат. В навечерието на всяка нова година събира около себе си завършилите Военното училище и думите, с които ги приобщава към офицерския корпус, остават трайна следа в бъдещата им дейност:
„Вие встъпвате като труженици в оня офицерски корпус, развитието на който е една от главните задачи на Моето съществуване в България.
И Аз желая да изпълня лично този важен акт, за да покажа на юнкерите, че Аз сам ги въвеждам в редовете на една корпорация, която поради длъжностите си, поради задачите си, е повикана да възпитава българските синове в оня дух на отечестволюбие, който нашите народни идеали са ни начертали…“
Липсата на щабни офицери сериозно затруднява формирането на нови войскови части. Фердинанд пръв реагира на тази потребност. През 1892 г. издава указ за провеждане на изпит за производство в първи щаб-офицарски чин. По негово настояване във Военното училище се провежда щаб-офицерски курс за офицерите от всички родове войски. При откриването на курса (1 ноември 1893) изисква армията да бъде не само силна и добре подготвена, но и „упорита в движението към прогреса и усилването на Нашето отечество“.
Фердинанд гледа на повишаването на офицерите в по-горен чин като на важен кадрови въпрос. Следи тяхната работа, познава качествата им и сам се разпорежда за назначаването им на по-висока длъжност. Превръща в ритуал повишаването във воинско звание. На 31 декември 1903 г. във Военния клуб пред произведените в по-горен чин офицери казва:
„Като получавате нови чинове и по-горни самостоятелни длъжности, не трябва да погледнете на тях като на инстанция за почивка. Напротив, от днес вам предстои по-голям интелектуален и физически труд и постоянна разумна деятелност.
Военното изкуство бързо се развива и усъвършенствува. От ден на ден то става все по-трудно и познанията, които офицерът-началник трябва да обладава, стават все по-обширни, затова никога не допущайте мисълта, че знаете достатъчно“.
Зконът за въоръжените сили, приет през 1903/1904 г., премахва всички пречки пред създаването на модерна, мобилна и боеспособна армия. Мирновременната й организация в навечерието на Балканската война осигурява бърза мобилизация и ефективно ръководство в бойна обстановка.
Централното управление се състои от свита на Негово величество Царя, Върховен началник на войската и Министерство на войната със следните отдели – канцелария, щаб на армията, главно минтенданство, артилерийска инспекция, кавалерийска инспекция, военноинженерна инспекция, военносъдебна част и военносанитарна част. Във ведомството на министерството влизат Военното училище, Школата за запасни подпоручици и Кавалерийската школа.
Страната е разделена на три военноинспекционни области, всяка от които обхваща управлението на три дивизионни области. Всяка дивизионна област съдържа три пехотни дивизии с придадените към тях артилерийски полкове и картечни взводове, както и всички други войскови части и учреждения извън организационния състав на дивизиите.
Численият състав на армията в навечерието на мобилизацията (септември 1912 г.) се състои от 2616 офицери, 427 чиновници, 5085 подофицери и 52 870 войници на срочна служба.
Законът от 1903/1904 г. дава на държавния глава изключителни права по време на война: устройството на въоръжените сили, формирането на нови части и тяхното разгръщане. Този текст от закона защитава Министерството на войната от критика и намеса на парламента и представените в него партии при изработването на мобилизационните планове и разгръщането на армиите за бойни действия.
Създадената мирновременна организация позволява за воденето на Балканската война да се мобилизират половин милион души. От тях над 350 000 участват във войната. Въоръжените сили се подразделят на три армии, всяка от които е в състояние да действа самостоятелно на определеното място и направление.
Материално-техническото снабдяване на армията със съвременна техника и оръжия е основна дейност при нейната модернизация. По настояване на фердинанд през 1892 г. Народното събрание обсъжда и приема Закон за снабдяване на войската с предмети за въоръжаване, с облекло, с храна и с разни други потребности. Държавният глава поддържа лични контакти с оръжейните магнати в Германия и Франция и организира договарянето на оръжейни доставки.
От 1889 г. започва превъоръжаването на пехотата и кавалерията с пушки и карабини „Манлихер“. През същата година старите оръдия в артилерийските полкове се заменят със 120-милиметрови круповски гаубици. През 1893 г. се въвежда бездимният барут. От началото на ХХ век артилерията се превъоръжава със скорострелни оръдия, система „Шнейдер“. През 1908 г. на въоръжение е приета картечницата „Максим“.
В началото на Балканската война армията е въоръжена със следния брой оръжия: пушки и карабини „Манлихер“ – 2080 000; пушки и карабини „Бердана“ – 51 000; пушки „Кринка“ – около 13 000; картечници – 322; полски и планински оръдия – 920, от които 452 скорострелни.
Фердинанд измерва силата на армията не само с количествата оръжие и броя на бойците, но и с високите нравствени качества, които те притежават. Това са мисъл и убеждение, които мотивират неговата всеобхватна и целенасочена работа за възпитанието на всички военнослужещи. Той контролира и лично направлява оформянето на моралния кодекс на офицера:
„Офицерският корпус е ядката на армията. Колкото повече тоя корпус не отличава не само със своята подготовка, но и с моралните си качества, толкова повече той ще заслужава почитта и любовта на Господаря на Отечеството. Не забравяйте, че всеки офицер представлява целия корпус и че често по едного се съди за всички. Бъдете достойни членове на тоя корпус и пазете неговата чест, старайте се да отстранявате всеки недостатък, който уронва офицерското достойнство“.
Основно задължение, което Фердинанд вменява в дълг на офицерите, е да възпитават воините на България:
„На вашите ръце Отечеството поверява своите синове да ги обучите, да ги възпитате, за да ги направите достойни защитници на майка България, всякога и безусловно готови да пролеят своята кръв за запазване на нейната свобода и за постигане на идеалите, които миналото ни е завещало… Обичайте вашите войници с всичката си душа. Грижете се за тях повече, отколкото за себе си. С това ще им вдъхнете доверието и любовта, които са най-добрият залог за успеха и в най-трудните военни задачи, които ще има да изпълняват“.
Армията е основен крепител на монархическия институт. През всичките години на своето властване Фердинанд изисква: „Верност безусловна на престола“. Полага много труд и изобретателност, за да спечели уважението и предаността на „мъжете с пагони“ и да създаде здрава връзка между върховната власт и армията.
Със заповеди на Фердинанд представители на династията и нейни сродници поемат шефството и дават името си на войскови части. Той присъства и споделя с армията всички събития и празници, свързани с владетелското семейство. На 14 октомври 1888 г. при предаването на щандарта на собствения си конвой казва: Давам ви днес моето собствено знаме. Тая военна светиня всякога да ви припомня, че сте турени да браните особата на Държавния глава и да служите с верността и преданост Нему и на отечеството“.
След две десетилетия градивен труд владетелят на България има пълно доверие в армията и в готовността й да служи с еднаква преданост на престола, отечеството и националните изеали. Израз на тази увереност е словото му, произнесено на 2 май 1906 г. пред офицерите от Софийския гарнизон по случай именния ден на престолонаследника княз Борис Търновски: „В неразривното съединение на армията с Династията и Короната Аз виждам един свещен залог за якото и трайно укрепване на ония добродетели, които водят армията към пътя на честта, славата и величието“.
* * *
Отмереният и настъпателен ритъм в съзиданието на българската държавност създава възможно най-благоприятния климат за военно строителство. Стабилното стопанство с всяка измината година увеличава средствата за модернизация на войската. Към 1909 г. неграмотността в армията е ликвидирана. Офицерският корпус се държи далече от политическите страсти, войниците се задържат в казармите. Войската става верен страж и гарант за сигурността на монархическата институция и за решаването на националните приоритети.
През цялото си управление Фердинанд е нападан и обвиняван от всички страни. Критики обаче от военните среди липсват. Въодушевлението, с което народ и армия посрещат обявяването на Балканската война, е съизмеримо само с доверието и предаността им към върховния предводител. При започването на войната българският цар има най-силното оръжие, за да победи и увенчае със слава своята корона.
Из: Жоро Цветков. „Книга за Цар Фердинанд и българите“,
Изд. „Сиела“ АД, 2010 г.2. ПРЕЗ СЪЛЗИ СЕ СМЕЕМ, НО ЩЕ ОЦЕЛЕЕМ!
51. Пирова победа: и на разведката, й видяха сметката.
52. Българските комунистически интернационалисти, предатели, родоотстъпници и цербери не допуснаха съветски военни бази в България, а сегашните „свободни” и „демократични” пЪтриоти приеха като израз на национална чест най-свободните и най-хуманитарни американски военни такива.
53. Епидемия с начало, но без край: 23 години демократична диария в България.
54. Български бизнесмен: генно лишено от съвест, невероятно крадливо и просто диване с остри лакти, ловки ръце, бомбе, БМВ-е, дебело портмоне, голяма гърле, ненаситно шкембе и перде.
55. Гербер – краткотраен български троскот, който сам си създава хербецида.
56. Диагноза на българския народ: 23 години глозган от местни кучета и иностранни вълци; все още жив.
57. Референдум за АЕЦ – голям, неокастрен кол в гъзец.
58. Въпреки удобствата на Голямата българска задушница г-жа Нагушева не можа да седне в конституционната донагушница.
59. Вътрешна политика – пинг-понг с горещите картофи; мазни борби, чалъми, суратлъци и ревове до бога. Външна политика – хвалби в Брюксел, Тел Авив и Вашингтон и снемане на звезди от небето.
60. Той: оплют в страната; от немай къде с половин уста признат навън.
88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888
Близо 16 млрд. долара са изнесени от България за 10 години. Средно по 1,585 милиарда долара незаконни пари са напускали страната в периода 2001-2010 г. към офшорни сметки и територии, считани за данъчен рай. Това гласи доклад на американския неправителствен институт Глобал Файненшъл Интегрити, цитиран от БГНЕС. Това са средства, натрупвани чрез корупция или укриване на доходи, без да се вземат предвид печалбите от организираната престъпност, наркотрафика, трафика на хора, оръжие и проституция.
Браво, Ангелчо, браво Джамбазки! Хубаво му натри мутрата на този Огнянчо Симеонов! Бил учил! Бил журналист! Гласял се даже философ да стане! Е, и какво от това? Какъвто и да стане, това момченце така и няма да може да се научи да краде. Е, виж ги тези, дето са твоите любимци, само за някакви си десет години измъкнаха от държавата една композиция зелени хартиени гущери. Евала на тези български наследници на старото коляно от хайдуци! Само като чуеш, Джамбазки, "корупция", "укриване на доходи", "проституция", "наркотрафик", направо да се напикаеш от възхищение.
А тоя скапан мангал, Огнянчо, де, през тези "усилни и паметни години" - както го е казал поетът - е учил. Учил за второ висше! Щял да стафа философ! А бе, аланкоолу, ти докато учиш, хората на Джамбазки правят джамбазлък - продават държавата си за собствения си кеф и бейлик.
Ех, Джамбазки, Джамбазки! Не се занимавай с циганите, с тяхната неграмотност и с техните каруци. Ако ти държат памперсите, иди и се изтапани пред тези, дето крадат от държавата и народа така, както и турчин не е клал, като пред края на света.
Ненаситно око българско! Точно тази алчност е докарала повече мизерия на гравата му, от колкото други да са му сторили такава.
Коментара на автора на този блог, към разсъжденията в постинга на лицето и дали всички тези са "българи", можете да видите под постинга в неговия блог.
19 декември 2012 15:29 | Николай Колев | 3 Коментирай Препоръчай (0)
© archiv.DarikNews
Работещите в Института по лозарство и винарство и Института по фуражни култури излязоха на протест пред сградата на ИЛВ - Плевен. Недоволството у служителите на институтите е предизвикано от орязването на бюджета в системата на земеделието и неизплащането на две работни заплати на работещите под шапката на Селскостопанска академия.
"При нас вървят успоредно две линии - едната на изследователската работа в резултат от която са новите сортове, иновации и технологии. Другата линия е производствената ни дейност", обясни директорът на Института по лозарство и винарство в Плевен, Виолета Димитрова.
"Това, което имаме като иновация всъщност минава през нашето производство и го предлагаме на пазара и по този начин ние разполагаме с крайния продукт. Мисля, че в нашия район сме добре познати с качеството на гроздето с посадъчния материал и с вината и ракиите, които произвеждаме и това показва, че ние не сме само консуматори на републиканския бюджет, а имаме и свои приходи, които облекчават нашата работа". Директорът на ИЛВ подчерта, че в добри години, собствените приходи на института са достигали 40, дори 50%.
Виолета Димитрова сподели, че научните работници в института са 18 и според нея ИЛВ - Плевен е в етап на изграждане като половината от научните работници са доктори, а сред другите има петима доцента и такива, които се очаква да се хабилитират, така че институтът разполага с научния потенциал.
"Това, което ние искаме с този протест е да се обърне внимание на земеделските институти. При тези ограничени възможности на финансиране е ясно, че е много трудна една добра оптимизация на материалната база, с която да бъдем силна конкуренция на частния бизнес и на вноса от чужбина", каза директорът на ИЛВ - Плевен и уточни:
"Ние не заставаме срещу сегашното ръководство на Стопанската академия, тъй като знаем, че то встъпи през средата на годината, при вече определен бюджет". Виолета Димитрова изрази надежда, че ръководството на Стопанска академия има намерения за
реформи в понататъшния си план за управление. "Нас ни удовлетворява тяхното виждане да се запазят като цяло институтите с техните бази, тъй като преди това имаше моменти в които се искаше оттеглянето на базите, припомни г-жа Димитрова.
Тя изрази мнение, че относно въпроса с недостига на фонд работна заплата би трябвало да се намеси държавата.
"Очакваме на днешното си заседание, Министерският съвет да приеме изрично постановление, за да осигори необходимите 3,5 милиона лева за заплатите на хората от цялата Селскостопанска академия в страната", каза експертът от КНСБ-Плевен, Николай Илиев. "Днес ние правим един символичен протест за да подкрепим исканията на хората, но ако това не се случи, ние ще преосмислим поведението си и ще предприемем необходимите действия", каза още Николай Илиев
Днешният протест се проведе успоредно с протеста в София пред Министерството на земеделието и храните по същото време, о рганизиран от синдикатите към ССА.
На протеста присъстваше и представител на Института по царевицата в Кнежа. Междувременно стана ясно, че на работещи в института в Кнежа се е наложило да се върнат поради лошото време.
http://dariknews.bg
На 14 декември 2012г. от 10 часа в сградата на БДЖ се проведе търг за продажбата на 331 теснопътни товарни вагона. Ние решихме, че повече няма да търпим да режат и разпродават нашата собственост и излязохме в студа навън ....... На 20 декември е обявен търг за 35 локомотива и 14 мотрисни влака, които вместо да се продават, можеха да се използват и да се ремонтират. Но ръководството на дружеството смята, че щом им замръзват спирачките, трябва да ги нарежат. Нищо, че същите локомотиви продължават да се използват и модерницират в Германия, Чехия, Холандия, Латвия, Естония, Сърбия, Румъния, Унгария и др.............. През лятото на 2012г. бе обявен търг за 233 броя пътнически вагони, включително и няколко спални вагона в добро състояние ........ Изходът му е неясен, но ето къде можем да търсим проблемите с претъпканите влакове и непрекъснатите оправдания, че БДЖ "нямало" вагони .......
До края на настоящата седмица ще започне информационната кампания за въвеждането на цифрова ефирна телевизия в България, съобщи Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МИЕТ).
Крайният срок за завършване на цифровизацията е 1 септември 2013 година, но нашата страна вече поиска отсрочка от Европейската комисия до 2015 година. В момента Брюксел обмисля молбата, защото ако сегашният срок се запази, най-вероятно страната ни няма да се справи, а всяко закъснение ще води до глоби от страна на ЕС.
Кампанията трябва да продължи малко над два месеца - до март 2013 година. Тя ще включва излъчване на телевизионни и радио клипове, образователни филми, разпространение на информационни брошури и публикации в българската национална и регионална преса.
До началото на новата година трябва заработи и специализирана интернет страница и телефонна линия, чрез които гражданите ще могат да се информират за подробностите около цифровизацията.
“Целта на кампанията е хората да са наясно предварително какви действия трябва да предприемат до реалното преминаване изцяло към цифрово излъчване от 1 септември 2013 година”, заяви ръководителят на проекта Вера Джамбазова от обединението “Ти Си Ти Ви”, което спечели конкурса през ноември, предаде bTV.
Преминаването на изцяло цифрова телевизия трябва да стане на три етапа. До март, 2013 година, българските граждани следва да са информирани, че се въвежда изцяло цифров сигнал. Всеки българин ще прецени дали му трябва нов телевизор с цифров приемник или декодер, с който да улавя новия сигнал. За да приемат новия тип сигнал, по-старите телевизори ще имат нужда от монтирането на специални set top box устройства.
От март 2013 година цифровият сигнал ще бъде пуснат, а на 1 септември аналоговият сигнал ще бъде спрян.
От 1 март до 1 септември 2013 година ще преходен период, през който ще вървят и цифровият, и аналоговият сигнал. Това означава, че всеки българин ще може да гледа телевизия по един от двата начина, според това с какъв телевизор разполага.
От началото на септември ще има безплатни до 15 национални цифрови програми, които ще могат да приемат чрез антена и цифров телевизор или чрез декодер.
Социално слабите българи ще получат безплатно цифров декодер, като това беше утвърдено с решение на Министерския съвет. Предвижда се всички граждани, които имат право на енергийни помощи, да получат ваучер, с който да вземат своя цифров декодер и да го монтират на своя телевизор. Така те ще могат да гледат безплатно ефирна телевизия.
Редактор: Ивайло Петров
bulgaria.actualno.com/
25 26 ное 2012, 21:30
Кой ще получи безплатен цифров декодер
Транспортното министерство се готви да обяви поръчка за 7.5 млн. лв. за устройствата
Весислава Антонова
След като в спорна процедура избра компания, която срещу 10 млн. лв. ще популяризира цифровизацията в България, министерството на транспорта и съобщенията (МТИТС) подготвя почвата за избор и на дружество, което да осигури декодиращи устройства. Става въпрос за още 7.5 млн. лв., които ще отидат за т.нар. set top box, които ще бъдат раздадени на социално слабите българи. С тях те ще могат да гледат телевизия с цифров сигнал след спирането на аналоговата. Първоначално за тази цел в бюджета бяха предвидени до 17.5 млн. лв., но с постановление на Министерския съвет от 18 януари тази година сумата беше намалена значително.
За кого са помощите
Кои са бедните българи, които ще се възползват от помощта, трябваше да каже Министерството на труда и социалната политика. Това трябва да е станало в резултат на работата на междуведомствена работна група с участието на представители на социалното министерство и министерството на икономиката, които да определят критериите, на базата на които ще се определя кои лица да получат set top box устройства. Единият от вариантите беше държавата да купи приемници за всички граждани, които получават социални помощи, средства за отопление, както и на хората с увреждания. Справка на "Капитал" в Министерството на труда и социалната политика показа, че в момента броят на отпуснатите целеви помощи за отопление за сезон 2011-2012 г. е 219 760 души. Средномесечният брой на българите, които получават социални помощи, е 47 842. Хората с лични инвалидни пенсии поради общо заболяване са 354 171. Има и още няколко вида инвалидни пенсии. Т.е. тази цифра не е абсолютно обективна. Важно е да се уточни, че има граждани, които влизат и в трите категории, т.е. получават инвалидна плюс друга пенсия и по този начин излизат от категорията бедни.
Всичко това съвсем недвусмислено подсказва, че определянето на хората, които да получат безплатни декодиращи устройства за приемане на цифрова телевизия, не е лесно. Няма да е съвсем коректно да съберем трите цифри на различните категории граждани, определяни като социални слаби. Ако все пак го направим, излиза, че държавата би трябвало да даде баснословна сума за закупуване на декодери. Най-ниската пазарна цена на тези устройства, които гарантират единствено приемане на цифровия сигнал, е 50 лв. Има по-модерни и скъпи, но те са предназначени за тези, които могат сами да си ги купят.
Първата крачка
В края на миналата седмица МТИТС пусна за обществено обсъждане на сайта си документа "Цифрови телевизионни декодери за домакинствата с ниски доходи в България". Обсъждането е необходимо, за да бъде изяснено как ще се обезпечава приемането на цифрова телевизия от бедните българи, за да може ЕК да разреши държавната помощ за декодерите.
От публикувания документ става ясно още, че около 260 хил. семейства, определени и одобрени от Министерството на труда и социалната политика да получават помощи за отопление през идната зима, ще бъдат подкрепени от държавата и за телевизията. Защо само те и дали само те още не е ясно.
"Тези домакинства вероятно са с най-ниски доходи и получават безплатно телевизионно съдържание чрез наземно аналогово радиоразпръскване, както и някои от свободните сателитни канали. Предполага се, че те не могат да отделят средства за закупуване на цифров декодер или нов телевизор с вграден декодер. При изключването на наземния аналогов сигнал, в случай че не бъдат взети съответни мерки, съществува сериозен риск голяма част от тях да бъдат лишени изобщо от достъп до телевизионно съдържание", пише в експертния документ.
Държавата е взела решение на всяко социално слабо домакинство да бъде даден ваучер, който да се използва за закупуване на уред, какъвто то прецени - за наземна, кабелна, сателитна или пък интернет телевизия. Ваучерите ще са с номинална стойност от 60 лв., като тази цена е определена след предварителни разговори с търговците, внасящи и продаващи подобни устройства. Ако декодерът е по-скъп от номиналната стойност на ваучера, разликата ще трябва да се доплати. И тук стигаме до най-интересната част - транспортното министерство ще организира обществена поръчка за избор на същите тези търговци, които са го консултирали. То вече е направило неформално проучване на пазара, като е изпратило писмо-запитване до големите търговски вериги за домакински уреди за наличието на крайни устройства и какви са техните цени на дребно. От тях е поискано и да декларират необвързващ интерес за участие в схемата за продажбата на декодерите срещу ваучери.
Обикновената сметка показва, че ако въпросните ваучери от 60 лв. се раздадат на всички нуждаещи се 260 хил. домакинства, посочени от социалното министерство, се получава сумата от 15.6 млн. лева. Или двойно повече от предоставените на транспортното ведомство държавни пари. Откъде тогава ще дойдат останалите? В документа, пуснат за обществено обсъждане, е записано черно на бяло, че ще бъдат отпечатани 260 хил. декларации, но само 123 хил. ваучера, които ще стигнат за половината от отговарящите на условията лица за сезон 2012-2013 г. След това, в зависимост от интереса към устройствата, ще се търсят възможности за осигуряване на допълнителни средства.
Поръчката
Общата поръчка ще е разделена на шест отделни лота, за да съответства на шестте района, на които се дели страната за цифровия преход. Водещият критерий за пресяване на участниците ще е "осигуряване на възможно най-голям брой магазини за съответния регион от търговеца и гарантиране на бърз и лесен достъп до магазините след получаване на ваучер". Интересно е също така, че няма да има ограничение за броя на спечелените лотове - т.е. една фирма ще може да вземе цялата сума, отпусната досега от държавата. Офертата на всеки претендент за даден лот трябва да съдържа цената за обслужване в процент от стойността на продадените декодери и фиксираните за валидността на ваучерите цени в левове на три типа устройства за различните платформи (наземна, кабелна и сателитна). Съответно победителите ще се избират по показателя най-ниска цена.
На първо четене излиза, че големите вериги на пазара като "Техномаркет" "Технополис" и "Зора" ще са сред основните заинтересовани да участват в поръчката, тъй като разполагат с най-добре развитата мрежа от магазини.
Божидар Колев, съсобственик на веригата "Технополис", заяви, че целият процес на цифровизация представлява интерес за неговата компания. "Ще участваме в бъдещите търгове при определени условия. Вече водихме преговори с доставчици на такива устройства", уточни Колев. Според него бъдещата цифровизация със сигурност ще стимулира и продажбите на телевизори.
Какво ще стане с поръчката предстои да проследим. Засега е ясно само, че след като има вече одобрена сума, която да бъде похарчена за закупуване на set top box устройства и за осъществяване на информационна кампания, МТИТС трябва да обяви и обществена поръчка за компания, която ще закупи, предоставя и монтира декодерите.
www.capital.bg/biznes/media/
Автор: aliya
Парламентът гласува днес на второ четене преминаването на „асистираната репродукция“ към бюджета на Националната здравно-осигурителна каса. Това означава, че здравните осигуровки на целия български народ, дори и на тези 99% нормални българи с нормален сексуален живот и с нормална способност да създават деца, ще осигуряват заплащането на сурогатни практики чрез използване на женски утроби под наем – една срамна и античовешка и антиженска практика, която нашите законотворци поръчкови се канят да приемат в началото на януари в парламента.
От една страна вече се узакони заплащането от джоба на хората (НЗОК) на сурогатните услуги, а от друга страна се подготвя и окончателното узаконяване на сурогатното „майчинство“ в парламента веднага след Нова година.
Прави впечатление колко тихомълком и опитвайки се да останат незабележими покрай новогодишната суматоха, законотворците коварни коват най-страшните еничарски закони на България. Такива геноцидни закони нашата родина не е познала никога – нито по време на турското робство, нито във фашистките години след това!
По този повод няма как да не попитаме:
1. Как е възможно НЗОК да не покрива толкова дълъг списък от животоспасяващи лекарства, а да заделя пари за използване на сурогатни „майки“, които жени така или иначе ще бъдат тотално обезправени от подготвяния за второ четене Закон за сурогатното майчинство. Обезправени като човешка и женска същност и като майки, и използвани само като утроби за износване. Което именно се регламентира с приготвените промени в новия Закон за сурогатството, като се предвижда отнемане правото на сурогатната майка да задържи детето си след раждане, ако реши, че не може да се раздели с родната си рожба. Т.е. отрича се нейното майчинство и човешка и женска същност и жената е приравнена само до плът за употреба без право на глас и собствени решения – един вид узаконена проституция. От българите се иска да станат съучастници чрез здравните си вноски в един срамен човеконенавистнически акт на похулване и експлоатация на жени.
2. Как е възможно държавата да отпусне 74 милиона лева предколедно за допълнителни плащания за социални работници, социална детска „полиция“ и приемни „родители“(подпомагащи одържавяването на децата), както и за разузнавачи, а да не може държавата да задели от тези пари за минимално увеличение на полагащите се майчински помощи и детски надбавки за отглеждане на родните деца от родните им майки, чинно плащали здравните си осигуровки?
3. Как е възможно държавата да предявява задължения дори и на невръстните 4 годишни малчугани и да ги принуждава да напускат семейните си огнища в тази ранна крехка възраст!? – нечуван геноцид, който дори турските поробители не са извършвали толкова масово централизирано спрямо българските семейства и техните деца?
4. Как е възможно държавата да превръща в потенциални престъпници всички българи и техните деца, като си гласува правото да отнема имущество (днес на второ четене в парламента) и деца (в подготвяния нов Закон за детето) само по подозрения на чиновници, било то правни или социални!
Ние живите човешки същества, независимо от възраст и отличителни белези, собственост ли сме на Държавата и Тя ли е нашият Господар? И не беше ли Държавата създаден и подкрепян от нас начин да живеем заедно във взаимопомощ и уважение, а не грозно уродливо чудовище, седнало зад Бюро!?
Има глобален заговор, искат да ни подменят историята Публикувано: 18 дек. 2012, 01:45 | Обновено: 18 дек. 2012, 01:45 Русе, България
В последните дни се засилиха спекулациите с т.нар. край на света на датата 21.12.2012-а. Отдавна се говори и за световен заговор срещу българите. От година насам един човек активно работи в посока да информира политици, държавници, обикновени граждани и медии с новини от световната преса за реалните източници на злото. Това е русенецът Христо Цанков, който организира Фейсбук групата “Аерозолни престъпления” и е буквално рекордьор по брой разпространени имейли. С него се свърза репортер на БЛИЦ.- Г-н Цанков, разпращате десетки линкове и хиляди имейли към филми като “С какво ни пръскат от небето”, “Аерозолни престъпления” и др. Кажете няколко думи за себе си и какво ви провокира да правите това?
- Казвам се Христо Цанков, догодина ставам точно на 40. Основах моя собствена рекламна агенция, която издаваше тримесечното автомобилно списание "Автобизнес". Нещата потръгнаха, но след три години работа, през 2000-а реших да закрия фирмата и да се прибера в своя роден град Русе. Считам себе си за "народен просветител" и "будител", защото тези думи най-точно характеризират мисията ми. Преведох и разпространих в интернет редица важни документални филми и основах в социалната мрежа Фейсбук две значими групи - "Аерозолни престъпления" и "Божието Слово срещу измамите на окултизма". Поддържам листа от близо 12 000 имейл контакти на българи, на които изпращам регулярно информация. В тази листа влизат имейлите на всички български депутати, евродепутати и министри, повечето кметове, на премиера, президента и т.н., така че никой от отговорните държавници и политици да не остане в тъмнина по отношение на предстоящите събития. Целта ми е да увелича моята листа на 50 000 имейла, което ще бъде наистина един уникален резултат.
- Какво ви провокира да уведомявате обществото по темите, за които получавах съобщения и информация и аз на пощата си? За голяма част от хората те са или фантасмагории, или теми-табу. Болшинството хора не разбират или не искат да повярват в световния заговор. Всъщност може ли да се говори за заговор срещу българите, по-конкретно и в какво се изразява той - какво цели?
- Това са наистина теми, за които на народа се поднася фалшива и изопачена информация. Вярно е, че болшинството хора днес не разбират и не искат да повярват в световния заговор, но немалко хора се просветиха и разбраха истината за конспирацията.
- Предстои ли нещо фатално за човечеството?
- В скоро време ще станем свидетели на много страшни събития. Те вече се случват. Светът се намира в състояние на Трета световна война и тя започна на 11.09.2001 г., когато илюминати инсценирано взривиха трите кули на Световния търговски център в Ню Йорк. Цитирайки думите на бившия американски президент Джордж Буш-младши - масон и член на тайното сатанинско общество "Череп и кости", това е "войната срещу злото и тероризма". Оттогава до днес военните конфликти по света постоянно се разрастват, а лошото тепърва предстои. Предстои една последна глобална криза, която ще вземе милиони жертви.
А относно апокалипсиса - той няма да настъпи на 21.12.2012 г. според фалшивата кампания на илюминати и т. нар. календар на маите. Но истината е, че живеем в последните години на човешката история.
- Каква е същността на конспирацията?
- Ако някой иска да разбере в дълбочина конспирацията, неминуемо трябва да познава много добре ученията на Библията. Така стигаме до познанието за това кои са илюминатите. А именно – те са ръководени от „духовните сили на нечестието“, както казва апостол Павел в Ефесяни 6:12. Днес се знае от научните кръгове, че еволюционната теория е пълна измама, но въпреки това тази измама продължава да се преподава на учениците в целия свят. Това не е ли конспирация?! Приключвайки въпроса за еволюцията, трябва само бегло да спомена, че на другия полюс на измамата за човешкото битие е модерното днес окултно учение за това, че хората са експеримент на извънземни. Изтъкнат проповедник у нас на фалшивите учения за извънземните е не кой да е, а астрофизикът от БАН Лъчезар Филипов - син на партийния кадър Гриша Филипов. А негов "съперник" в тази измама е известният с множеството си телевизионни изяви масон Еленко Ангелов, който упорито насажда идеята за т. нар. рептили.
- Има ли наистина заговор срещу българите?!
- Заговорът е глобален - не е само срещу българите, но илюминатите имат специфичен план за действие за всеки континент и всяка нация поотделно. Една от най-важните точки в конспирацията срещу българите е подмяната на нашата история. Вече твърдо се знае, че България не е била основана през 681 г., а много по-рано. Според проф. Божидар Димитров годината на основаването на България е 632 г., а неин основател е Кубрат. Проблемът е, че името „България“ и „българи“ се споменава в исторически източници много преди тази година. Така че българските историци и политици имат в момента една тържествена отговорност - да преразгледат основно и коригират фалшивата история, която се преподава днес в българските учебни заведения.
Тук е важно да се отбележи, че българските масони имат съществен дял в налагането на подправената българска история след Освобождението. Конкретно бих споменал имената на масоните Иван Шишманов и Васил Златарски. Като си дадем сметка, че българите са били един от най-великите народи в Европа и като се замислим в какво унизено и нещастно положение се намира в момента този някога велик народ, можем да разберем кой и защо има интерес да не си знаем истинската история.
Планът на илюминатите е отнемане на националното самосъзнание. Те не могат да си позволят да има на Балканите Велика България, каквато е била държавата ни по времето на Аспарух, Тервел, Симеон и други велики български владетели. Ето защо веднага след промените през 1989 г. бе задействан планът за заробване на нацията ни, така че към днешна дата ние вече сме изцяло зависими от структурите на новия световен ред - Европейския Съюз, НАТО, ООН, Световната банка, МВФ и др.
Но планът на илюминатите включваше също тотално разграбване националните ресурси и спестявания на българския народ. Днес се знае, че милиони долари са потънали във външнотърговски сметки, чиито следи се губят, и които облагодетелстваха и създадоха една скрита олигархия. Но най-трагичното е, че грабежът на нацията ни чрез т. нар. приватизация бе проведен с активното участие на родните масони. Може би не случайно Луканов – висш масон от 33 степен - една от главните фигури на тихата революция у нас, бе ликвидиран, защото е трябвало да се прекъснат важни следи, сочещи към определени лица и престъпления от особено голям размер.
И фактът си е факт - след 22 години непрестанен грабеж българите не са собственици на своята държава. Истината е, че това унищожение на нацията ни бе планирано и продължава методично да се изпълнява чрез дясната ръка на илюминатите - родното масонство. Това си е чиста конспирация!
- В публичното пространство този заговор е известен още като "планът Ран-Ът"...
- Ако трябва да бъда съвсем точен, господата Ран и Ът са били пионки на илюминатите, които са изпълнявали техните поръчения.
- Имате ли сведения за т.нар. аерозолни престъпления у нас?
- Създадох групата "Аерозолни престъпления" във Фейсбук, след като преведох едноименния документален филм на американския научен изследовател Клифърд Карником. Аерозолните или химически следи са част от развитието на т. нар. програма за биологическо оръжие, изпълнявана съвместно от организации като Пентагона, ЦРУ и НАТО. Тази програма започва усилено да се развива и разработва веднага след края на Втората световна война. Тогава редица нацистки учени биват тайно изведени в Русия и САЩ, където полагат основата на новата организация ЦРУ. Документацията, свързана с разработването на биологическо оръжие чрез разпръсване по въздуха на вируси, бактерии, гъбични спори, високотоксични химични съединения, метали, полимери и т.н., е наистина впечатляваща.
В последните няколко години излезе шокираща информация чрез публикуването на разсекретени военни архиви на САЩ и Великобритания, от които стана ясно, че военните на тези две страни са провеждали в продължение на години секретни експерименти над нищо неподозиращи граждани, чрез разпръсването на химически и биологически агенти. През този период над различни селища и градове в Обединеното кралство са били разпръснати чрез самолети тонове от високотоксичното съединение цинк-кадмиев сулфид. Проблемът е, че не много време след проведените аерозолни пръскания жителите на засегнатите райони започват да развиват РАК!
Всичко това е документирано. Един документален филм на британската Би Би Си специално разказва за тези нечовешки експерименти. Пред камерата застават и разказват своите истории потърпевши граждани, болни от рак. Нека да спомена и войната във Виетнам, когато чрез самолети американските военни разпръсват на виетнамска територия хиляди тонове от високотоксичното вещество "Агент Оуриндж" (Agent Orange). Последиците са катастрофални. По ирония на съдбата производител на това убийствено вещество е печално известният днес химически гигант "Монсанто", който наложи в последните години ГМО-семена и продукти в повечето страни по света...
По първоначална информация в кутийката с кока-кола е имало сода каустик
16-годишно момиче беше прието в "Пирогов" с вътрешни изгаряния, след като пи газирана напитка. По първоначална информация в кутийката с кока-кола е имало сода каустик.
Малко след като е пила от напитката, Паулина е усетила остра болка в корема и е повърнала. Съучениците й са я завели в болницата за спешно лечение, където е приета. Разказала е на лекарите, че като е отпила от кутийката, е усетила как преглъща някакви топченца. Полицията е иззела от магазина безалкохолните и документацията за доставката им. В момента лекарите чакат резултати от изследванията, за да видят каква е степента на вътрешното изгаряне и какво лечение да предприемат.
Родителите на Паулина не пожелаха да застанат пред камерата ни, но бащата на Паулина обясни, че ще търси съдебна отговорност от магазина, от който е купена напитката. Продавачката също отказа коментар.
Назначена е проба на питието. Агенцията, която контролира хранителните стоки, е готова да направи цялостна проверка на партидата, от която е кутийката. Според експертите става дума за изолиран случай, а не за серийно производство на кока-кола с опасното вещество.
От представителството на "Кока-Кола" заявиха, че все още не разполагат с официална информация за напитката. От компанията изразиха съчувствие на близките на пострадалото дете и увериха, че ще окажат пълно съдействие на разследващите за изясняване на случая.
Якоб и Вилхелм Грим
Братя Грим (Brьder Grimm, също Gebrьder Grimm) са Якоб и Вилхелм Грим.
| Съдържание |
Якоб Людвиг Грим е роден на 4 януари 1785 г., а Вилхелм Карл Грим — на 24 февруари 1786 г. в Ханау до Франкфурт. Учат във Фридрихгимназиум в Касел и по-късно и двамата преподават право в Марбургския университет. През 1804 г. те се свързват с Ахим фон Арним и Франц Брентано и участват в събирането на материалите за „Вълшебният рог на детето”. През 1808 г. Якоб става библиотекар на новия крал на Вестфалия, Жером Бонапарт. На следващата година е назначен за одитор на неговия Държавен съвет.
Когато Жером Бонапарт е прогонен и заменен от електор на Хесен, Якоб е назначен за секретар на легацията и придружава новия си суверен в Париж; по-късно е изпратен на Виенския конгрес. Той създава и общност от учени, които си поставят за цел да записват из цяла Германия песни, легенди, обичаи, вярвания, изрази, за да бъде събрано преди неговото изчезване. Проектът на Грим всъщност не постига успех във все още силно раздробената Германия. Малко по-късно той е изпратен в Париж от правителството на Прусия със задачата да върне ограбените от французите произведения на изкуството. Двамата братя се събират като библиотекари в Касел, но го напускат през 1829 г., за да отидат в Гьотинген, където Вилхелм заема поста на библиотекар, а Якоб – на професор.
Те се присъединяват към петима от своите колеги-професори в университета в Гьотинген. Тази група става известна като „Гьотингенската седморка“ (Die Gцttinger Sieben). Те протестират срещу крал Ернст Аугустус I Хановерски, когото обвиняват в нарушаване на конституцията на тази държава. Затова кралят ги уволнява. Двамата се връщат в Касел до избирането им за членове на Берлинската академия през 1841 г. Същата година Якоб е удостоен с Ордена на почетния легион по инициатива на Гизо. Скоро след това получава и най-високите пруски и шведски отличия. През 1848 г. двамата братя участват в парламента, който подготвя немската Национална асамблея
Вилхелм умира през 1859 г., а по-големият му брат Якоб — през 1863 г. Погребани са в гробището „Свети Матеус“ в Шьонеберг, квартал на Берлин.
Събиране на приказкиБратя Грим са известни с публикуваните от тях сбирки от немски приказки като Kinder- und Hausmдrchen („Детски и семейни приказки“) през 1812 г. с втори том през 1814 г. („1815“ на заглавната страница) и много следващи издания през живота им. Преводите на приказките, разпространявани сега, са силно пречистени и сладникави версии за деца, въпреки, че немските народни приказки, събрани от братя Грим, не са смятани за истории, подходящи за деца. Вещици, гоблини („таласъми“), тролове („зли великани“) и вълци дебнат в тъмните гори до гримовите едновремешни села и в дълбоките гънки на психиката на изолираните немски градове-държави от онова време. Съвременните психолози и етнолози намират в приказките доста емоционална тревога, страх от изоставяне, родителско насилие и сексуално развитие в приказките, които често се четат преди заспиване на Запад — така например в книгата си „Психоанализа на вълшебната приказка“ детският психолог Бруно Бетелхайм чете познатите приказки на Братя Грим като фройдистки митове.
Произведения- Детски и семейни приказки (1812-)
- Немски легенди (1818)
- Немска граматика (1819)
- Древни немски правни документи (1828)
- Героична немска легенда (1829)
- Немска митология (1835)
- Немски речник (1852-)
- Баба Хола
- Барабанчикът
- Белоснежка и Червенорозка
- Братче и сестриче
- Бременските градски музиканти
- Вълкът и седемте козлета
- Гробът
- Гъсарката на Кладенеца
- Дванадесетте братя
- Добрата търговия
- Духът от бутилката
- Дяволът с трите златни косъма
- Жабокът цар или железният Хайнрих
- Железният Ханс
- Жива вода
- Златната кука
- Злият дух
- Йоринда и Йорингел
- Красавицата и звярът
- Кристалната топка
- Кукумявката
- Лисицата и котката
- Магарешка салата
- Меча кожа
- Момчето от Рахайдзенпам
- Мъжленце и женичка
- Обувките,с които се танцуваше до смърт
- Румпелщилцхен
- Пепеляшка
- Печката
- Рапунцел
- Сватбата на лисана
- Седемте гарвана
- Синята брада
- Синята светлина
- Смъртта кръстник
- Стокожка
- Снежанка и седемте джуджета
- Спящата красавица
- Трите перушинки
- Хензел и Гретел
- Храбрият млад шивач
- Цар Дроздобрад
- Червената шапчица
- Щастливият Ханс
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
