СПОДЕЛИ ВЪВ:

•  

Къща - музей "Цар Освободител ІІ" в Плевен се помещава в дома на семейство Вацови. Къщата е построена в навечерието на Руско-турската война 1877 - 1878 г.

С богатата си вътрешна уредба тя е типичен пример за възрожденски градски бит. В нея на 11 декември 1877 г., ден след освобождението на Плевен, тържествено е посрещнат руският император Александър ІІ, на когото е представен плененият турски маршал Осман паша. От 12 до 22 декември в този дом живее първият военен губернатор на Плевен ген. М. Д. Скобелев.

(+359)64 834 558

Музей Освобождението на Плевен – На 11 декември 1877 г. в обикновенна плевенска къща отсяда руският император Александър ІІ на когото е представен плененият турски маршал Осман паша. В този дом живее и първият военен губернатор на Плевен генерал Скобелев.

Мавзолей Костница “Свети Георги Победоносец” –  построен през 1907 г. в криптата се съхраняват костите на загиналите български, руски, румънски, финландски и украински войни.

Иконостаса е носител на златен медал на изложбата в Париж през 1906 г. Символ на Плевен.

Панорама "Плевенска епопея-1877 г." -  Това  е единственият по рода си паметник на Балканския полуостров. Създаден е в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго. Изграден е на хълма, намиращ се в района на Скобелевия парк музей, непосредствено до турския редут Кованлък, където по време на Третия щурм за Плевен се водят едни от най-кръвопролитните сражения. В панорамата са пресъздадени събития от Руско-турската война  1877/78 г. и Плевенската епопея. Живописните платна, експонирани в 4 зали, са дело на 11 руски и 2 български художници.

Перфектното съчетание на историческите факти с художественото им пресъздаване върху панорамното платно оставя незабравимо впечатление. Посетителят се пренася в далечната 1877 година и се оказва в центъра на бойното поле  от 11 септември.

Скобелевият парк е разположен на самото бойно поле, където отрядът на ген. Скобелев води кръвопролитни сражения за превземането на Плевен. От тогава до наши дни напоената с кръв земя се нарича “Мъртвата долина”.

По неповторим и силно въздействащ начин в парка се издига единствената по рода си на Балканския полуостров Панорама “Плевенска епопея 1877”. Сградата символизира трите щурма с блокадата на града.

В парка са разположени:

Костницата,

автентични оръдия, десетки братски могили и паметници.

Паметник на генерал Михаил Скобелев - Монументалната бронзова скулптора е композирана в пространството пред Общинската художествена галерия в началото на булеварда, носещ името на руския генерал. Генерал Скобелев е една от най-значимите фигури в цялата военна история на Русия. Той заслужи любовта не само на руските войници, но и на целия български народ. Генерал Скобелев е мащабна и мощна личност, не само в битките за Плевен, но и на целите Балкани. Често го сравняват със Суворов, когато той щурмуваше Плевен бил само на 34 години. Паметникът  е дело на известния руски скулптор Владимир Суровцев и архитекта Виктор Пасенко.  Бронзовата фигура е висока 4 метра и половина и е изработена в руския град Смоленск.

Румънски мавзолей и мемориален парк - Мавзолеят е строен през периода 1892 - 1897 г в памет на загиналите румънски войни със средства на румънския народ. Открит е през 1902 г. Иконостасът и стенописите в храмовото помещение са дело на румънски художници. В криптата се съхраняват кости на румънски герои, загинали по време на третия щурм за превземането на Плевен. В района на Гривишките редути, непосредствено след войната, над братските могили са издигнати 17 руски и румънски паметници.

Парк „Лавров“ е мемориален парк в памет на загиналите в битките при Плевенпри Горни Дъбник руски и финландски гвардейци по време на Руско-турската освободителна война. и

Носи името на предвождащия руската армия генерал Василий Николаевич Лавров, загинал в боя. Намира се край село Горни Дъбник, по протежение на шосето Плевен-София на 25 км югозападно от Плевен и на няколко километра западно от разклона за село Горни Дъбник.

Оформен е като парк в периода 1950-54 г., когато около братските могили на загиналите гвардейци са поставени скулптурни изображения на войници, паметници на лейбгвардейските Гренадирски, Московски, Павловски и Измайловски полкове, мемориална колона на Трети стрелкови финландски батальон и открита експозиция от руски оръдия. Паркът има днешния си вид от 1977 г., когато е направено цялостно преустройство и са издигнати нови монументи. През 2004 г. е издигнат и параклис “Свети Георги Победоносец”.

Изследване на известни учени представя нов прочит на епохалните събития

Петмесечните боеве за освобождението на Плевен през 1877 г. са едни от най-забележителните страници в неговата многовековна история. Те са и едни от най-значителните събития в Освободителната война - по своята продължителност, по броя на участващите в тях войски, по дадените жертви, и най-вече - по своята решаваща роля за хода и изхода на войната.

В края на юни 1877 руската армия пресича река Дунав в района на Свищов. Тъй като не разполага с достатъчни сили в района, османското    командване прехвърля от Видин петнадесетхилядна част, командвана от Осман паша, за да укрепи Никопол. На 16 юли руснаците превземат Никопол сравнително лесно преди подкрепленията да достигнат     града, което кара Осман паша да се насочи към Плевен. Часове след като той се укрепява в града, там започват да пристигат първите руски части.

Нарастващият брой на руските жертви в трите неуспешни щурма на Плевен довеждат до прекратяване на преките нападения и до промяна в командването. Официално начело на обсаждащите сили застава румънският княз Карол I, като негов началник щаб става руският генерал Едуард Тотлебен.

На 13 септември започва вторият етап от бойните действия за завладяването на Плевен - блокадата на града, която продължава до 10 декември.

Положението на блокираната турска армия става критично. Избухват епидемии, провизиите и медикаментите привършват.

На 28 ноември (10 декември н. с.) 1877 г., след тримесечна изолация, Осман паша се опитва да пробие блокадната линия с цел да се оттегли към София. В долината на р. Вит, след полудневен кръвопролитен бой, Гренадирският корпус на генерал Ганецки разгромява и пленява 43 хилядна турска армия. Победен е един от най-талантливите турски военачалници - маршал Осман паша, попадат в плен и 10 паши, 128 щабни офицери, 77 оръдия и много бойни знамена.

Само месец и половина след победата при Плевен турското правителство приема руските условия, започва преговори и на 3 март 1878 г. подписва Санстефанския мирен договор.Панорама "Плевенска епопея 1877 г." е построена през 1977 г. по повод 100-годишнината от освобождението на Плевен на самото бойно поле в Скобелев парк музей. Сградата има форма на пресечен конус, носен от четири стилизирани щика. Три хоризонтални пръстена символизират трите щурма на Плевен, а пръстенът с щиковете - блокадата на града. Височината на корпуса с щиковете е 47 м, общата кубатура е 54 000 куб. м. Панорама "Плевенска епопея 1877 г." се състои от четири зали.В Уводна зала шест живописни платна отразяват моменти от българската история и Руско-турската война от 1877-78 г. Панорамна зала съдържа панорамното платно (115 х 15 м) изтъкано от лен. Общата му площ, заедно с предметния план е 2 375 кв.м. Перспективата на изображение е 8 - 10 км. На него е пресъздадено най-мащабното и кръвопролитно сражение за Плевен - Третият щурм. В Диорамна зала живописното платно отразява последния бой за Плевен в долината на р. Вит на 10 декември 1877 г. Заключителна зала съдържа две картини, които показват капитулацията на Осман паша и зимното преминаване на Балкана от руската армия. Военни униформи, оръжие и артилерийски принадлежности от Руско-турската война 1877-1878 г. допълват художествената експозиция.

Постоянната експозиция от оригинални литографии от края на ХIХ в., подредена в ротондата на Панорама "Плевенска епопея 1877 г." обединява темата за Освобождението.През 1898 г. на юг от Плевен, на бившето бойно поле, където вече се издигат няколко руски паметника, е отпуснат терен за изграждане на мемориален парк на името на ген. М. Д. Скобелев. Изграждат се артилерийски батареи, малко езерце, възстановява се редута "Исса-ага", построява се костница, в която са приютени част от костите на загиналите. В парка военното министерство изгражда къща за музей на ген. Скобелев.

Параклис-мавзолеят "Св. Георги Победоносец"

е изграден в периода 1903-1907 г. в памет на загиналите руски и румънски войни в боевете около Плевен. Монументалната сграда, паметник на признателността, е построена в български църковен стил. На площ около 400 кв.м. е представена най-богатата в България експозиция от оригинални материали, свързани с Руско-турската война 1877-78 г.

Къщата на плевенския търговец Иван Вацов е построена в навечерието на Руско-турската война 1877-1878 г. На 11 декември 1877 г. в този дом е посрещнат тържествено руският император Александър II. От 12 до 22 декември 1877 г. в къщата живее и работи първият военен губернатор на Плевен - ген. М. Д. Скобелев. Около музея се оформя красив парк, а за изработването на оригиналната ограда се използват дула от руски и трофейни турски оръдия, цеви от пушки, саби и щикове, предоставени от руското военно министерство.

Парк "Генерал В. Н. Лавров" е разположен около шосето Плевен-София на 25 км западно от Плевен, на бившето бойно поле от Руско-турската война 1877-1878 г. в памет на руските гвардейци, загинали в сраженията на 12/24 октомври 1877 г. Носи името на смъртно ранения в боя руски генерал Василий Николаевич Лавров.Къщата на Иван Стойков-Троянчанина е строена през периода 1862- 1865 г. През 1877 г. в нея пребивават руският император, главнокoмандващият Дунавската руска армия, румънският княз, видни руски военачалници. Тук се провеждат военни съвети, взели важни стратегически решения за хода на войната - за блокадата на Плевен, за зимното преминаване на Балкана, обсъден е проектът на Сан-Стефанския мирен договор. Експозицията отразява дейността на Главната квартира на руската армия по време на пребиваването на главнокомандващия княз Николай Николаевич и император Александър II в Пордим от 26 октомври до 15 декември 1877 г. Къщата на Върбан Илиев е строена след войната, в непосредствена близост до къщичката, където се помещава румънската Главна квартира и живее княз Карол I по време на боевете за Плевен. Заедно с оригиналната постройка, в която обстановката е запазена напълно, тя е превърната в музей през 1904-1907 г. Мавзолеят е строен през периода 1892 - 1897 г в памет на загиналите румънски воини, със средства на румънския народ. Открит е през 1902 г. През 1967 г. е разкрита музейна експозиция, която отразява сраженията при с. Гривица по време на Руско-турската война и бойния път на румънската армия. В мавзолея, който се състои от храмово помещение и костница, в мраморни саркофази се съхраняват кости на загиналите в боевете при с. Гривица румънски воини.Музейният кът в Регионалния исторически музей -Плевен,е посветен на участието на Румъния в Руско-турската война 1877-1878 г. Показани са бойните действия при с. Гривица, водени от руската армия в началото на Плевенската епопея и на румънската армия по време на Третия щурм на Плевен 11-12 септември 1877 г., изложени са образци от оригинални румънски униформи, копия от румънски бойни знамена и предмети, отразяващи селския бит по време на Руско-турската война.

"От Шипка и Плевен до Сан Стефано и Берлин" на акад. Константин Косев и проф. Стефан Дойнов е изследване, освободено от идеологизациите, от митологизациите, от крайните диаметрално противоположни оценки за войната от 1877-78 г., коментира новата книга, представена в Плевен, историкът и директор на Регионалния исторически музей проф. Михаил Грънчаров.

Според него в учебникарската история Освобождението е един низ от героични преживявания, отразени и в много от произведенията на класиците, в народни песни и стихове, посветени на братушките. В тази книга обаче се дава трезво и необременено от политически клишета, освободено от емоционални пристрастия представяне на историческите събития, убеден е проф. Грънчаров. Изследователят трябва да намери баланса и на базата на трезвата преценка да даде най-реален и точен поглед на събитията. За това и историята е учителка на народите, за да можем да си даваме сметка, че нещата не са такива, каквито ни се иска да бъдат.

Боевете при Плевен са представени такива, каквито са - кървави, героични, динамични. Въпросът е обаче доколко командващите и хората, които чертаят стратегията и тактиката на войната, са си свършили работата. Отговорът на военните специалисти от руска и от друга страна още тогава е, че тук е пролята руска и румънска кръв, която е резултат преди всичко от грешките на командването. Синът на император Александър II, по-късния Александър III, който е командващ на Източния отряд по времето на третия щурм, пише на баща си писмо, което почти дословно звучи: "Давате ли си сметка, Ваше Величество, че вие трябва да дадете отчет пред руския народ и пред Бога, за тази безсмислено пролята кръв", припомни историкът. Още тогава е ясно, че някой не си е свършил работата, руското командване не е преценило, не е разработило една наистина правилна стратегия и тактика за предприемането на подобни акции. За което заплаща с живота на хилядите войници. А е можело да стане както по-късно - с тактически и военни прийоми, защото не може да атакуваш един противник, който се е окопал и виждаш, че турските воини в окопите и в редутите си избират по кого да стрелят. Покъртителни са сцените от неуспеха на русите при Плевен. Това се знае, но не се казва. Героизмът на руските воини е безпределен и безспорен, но доколко е оправдано това жертвоприношение, пита историкът. Журналистите са там, около Скобелев, знае се, че нещо ще им се каже и покаже. Когато идва Тотлебен, казва: "Необяснимо е това, което става тук, с цената на една пропагандна акция да се захранва пресата, да се жертват безсмислено хора в начинанията, които поема Скобелев", издава документирани факти проф. Грънчаров. Тази война е нежелана в Русия, тя прави всичко възможно да избегне войната като алтернатива, докато големият катализатор за военните действия е Германия.

Тази книга е концентриран израз на един задълбочен съвременен поглед и прочит на събитията, предхождащи войната и резултатите от нея. През Шипка и Плевен се решава ходът на войната, но се стига до Сан Стефано и предварителен мирен договор, който е уговорен още през 1876 г. от руската дипломация, а после до Берлин, където се решават съдбите на България и на Балканите, обобщава проф. Михаил Грънчаров.